Въпрос: Какво трябва да се случи, за да разбера най-накрая нещо в „Учението за Десетте Сфирот“?

Отговор: За да разбереш това, което казва „Учението за Десетте Сфирот“, трябва да преживееш тези явления вътре в себе си. Те не се случват някъде на Луната, в открития космос. Не става дума за някакви външни системи. Целият свят, цялата реалност се намира вътре в нас, в мен, и аз трябва да чувствам в себе си цялата вселена.

И ако си представя света, то мисля за това, как да го възприема и как мога да го променя, как висшата сила, която ме променя, достига до мен. Така разделям цялата реалност на себе си и на този източник, който ме е създал, формирал и влияе върху мен, тоест – Твореца.

В мен има желание да се насладя, а в Него – желание да отдава. Неговото желание влияе на моето желание, а моето желание може да пробуди Неговото желание в отговор на това. Така започваме да работим заедно в тандем, като партньори.

Няма нищо, освен това. И се оказва, че другарите са вътре в мен. Това са най-близките свойства до мен, до тази част от желанието, която чувствам като самия себе си. Заедно с мен те образуват този съсирек от желания, от който мога да се обърна към Твореца и да контролирам собствената си съдба.

Трябва да поправя всички останали мои желания и също да ги присъединя към към този съсирек, докато целият не се включи в съвместна работа с Твореца.

Това ще се случи тогава, когато получа правилно желание за това и поискам да чувствам всичко това вътре в себе си. Вече няма да отделям себе си от света чрез външни образи, мислейки, че светът е някъде извън мен: различни страни и народи, другари. Трябва през цялото време да си представям всичко това съгласно правилното възприемане на реалността: всичко е вътре в мен. И след това бавно ще започна да достигам до това.

Първо, светът ще остане двоен за мен и ще го виждам извън себе си, но ще си го представям вътре. Постепенно обаче, поради светлината, възвръщаща към източника, ще започна да свързвам тези два подхода в една картина. Това за мен вече няма да бъде един вид раздвоение като шизофрения. Започвам да чувствам съвършенството и неразривното единство на тази картина. Човек постепенно постига това възприятие благодарение на факта, че намира средната линия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 22.10.2012

[90915]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

”Творец” е общият, най-всеобхватен закон на Природата. Той се нарича ”Добър и Творящ добро”.

В този закон има различни части от неживото, растителното и човешкото ниво. Най-общо, става въпрос за желанията за наслаждаване. И на всички тях Творецът иска да даде добро. Той желае те да достигнат до най-добрите усещания.

С какво биха могли те да се насладят сега? – С нищо по-малко от пребиваването в Неговото състояние. Всичко по-малко от това вече не се брои за ”Добър и Творящ добро”, защото тогава оставяш нещо, което е нерешено.

И затова целта на творението не е в това то да изчезне, да се разтвори в Твореца. Напротив, то трябва да съществува и в същото време да е подобно на Твореца. Това ще стане най-висшето благо за творението: ”Отлично! Ти си ми дал най-доброто, което може да бъде – сега аз в нищо не ти отстъпвам, нито по един параметър – ни по форма, нито по изразяване, ни по действие, нито по състояние.” Ето какво трябва да постигнем.

За да се докара творението до такова усещане за съвършенство, преди всичко трябва то да си остане творение, противоположно на Твореца. И в същото време, без да отменя своята самостоятелност, да стане като Него.

Затова творението трябва да премине през състояние, обратно на Твореца, да запази това състояние, т.е. да запази злото начало в себе си, противоположните желания и над тях да изгради добро отношение. Само така, запазвайки и двата полюса, творението, от една страна, си остава същото, а от друга страна, се уподобява на Твореца.

И реализираме този процес в групата – в малката част на желанията от човешкото ниво, която се нарича ”Исраел”. Тъкмо тази част трябва първа да започне процеса, да премине през недостатъците и да извърши поправянето. След това, тя трябва да предаде плодовете от своята работа на цялото човешко стъпало, а тя, поправяйки се сама, едновременно ще поправя животинското, растителното и неживото стъпало. Такава е последователността на действието.

От урок по ”Даряване на Тора”, 21.10.2012

[90828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Израел и народите по света - Няма коментари→

Проучване (Г.Симкин, д.б.н., Московски държавен университет): В лицето на детето има милиони черти от бащата и майката, но всеки вижда само неговите прекрасни черти на лицето. Това е механизъм за опазване на вида. Природата е заложила в човека влечение към противоположния пол на генетично ниво. Ето защо, в брак сключен без любов няма пълноценно потомство.

Защо хората се влюбват един в друг? – Природата не познава емоциите, тя е практична и за всеки вид поставя основна задача: да оцелее, тоест да се приспособи към всички промени в обкръжаващата среда, предавайки новите, полезни свойства на следващите поколения. Младото поколение трябва да бъде максимално жизнеспособно – а това зависи от подбора на родители. Тяхното добро здраве не е основното условие. Основното нещо – те трябва да си подхождат на генетично ниво.

Природата е изнесла признаците за генетична съвместимост на повърхността – комплекс от характеристики на даден човек: чертите на лицето, строеж на фигурата, жестове на ръцете, тембър на гласа – множество сигнали, действащи на подсъзнателно ниво и свидетелстващи – „това е моят партньор“. Те осигуряват брака по любов. Тъй като любовта – това е естествен механизъм на привличане един към друг на допълващи се партньори.

След това може да се окаже, че партньорите не си подхождат един на друг по други параметри, необходими за съвместен щастлив живот – характер, интелект, социална среда (придобити параметри). Идва разочарование и бракът се разпада. Но работата е свършена, потомството се появява, а за природата всичко останало няма значение.

Ние сканираме облика на партньора, избирайки от него допълващите ни характеристики. Така избираме приятелите си и тези, от които трябва да се държим на страна. Също така възниква привързаността към определени животни.

Коментар: Всичко се случва съгласно Главния Закон на Природата – Законът за Подобие по Свойствата, всички елементи на природата са в съответствие с този Закон, стремят се към подобие с Твореца, към сливане с Него.

[90807]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Към какво трябва да се стремя: към величието на другарите ми или към равенство с тях? Какво е истинското обединение?

Отговор: Трябва да се стремиш към единство с другарите си – като един човек, с едно сърце. Извисяваш се над тях, за да ги вдъхновяваш с вестта за величието на целта и скланяш глава пред тях, за да получиш тази вест от тях.

В противен случай това ще е псевдо равенство, като че ли сте в неутрално предаване – т.е. въобще не си въздействате един на друг. Най-лесният начин да се „изравните“ е като се обърнете с гръб един към друг: „Това е твое, а това – мое“. В този случай не сравнявам това, което има другият, с това, което имам аз. Нека да сме равни “за забавление“ – но аз живея в мир, без претенции.

Но истинско равенство означава, че искаме максимално да се обединим и да се вдъхновяваме взаимно от величието на Твореца. За тази цел отменяме себе си и колкото може повече възхваляваме групата в своите очи. И тогава всички ние, създадени от Твореца толкова различни, наистина сме равни – равни по отношение на целта.

Ако ние всички се стремим да си влияем един на друг, да се скланяме пред другарите си, ако се стремим да възвеличаваме, да прославяме Твореца в своите очи, ако ни тегли само към Него, ако искаме да се обединим, да се отречем от себе си и да се слеем с Него – по този начин ставаме равни, Тъй като в крайна сметка целта ни е да се съединим с Него. Включвайки се в Него, всички се изравняваме дори по тези свойства, които ни различават по рождение. Именно Творецът ни е създал различни и затова при включването в Него неравенството изчезва.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2012

[90646]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да се обединим във всички наши желания, за да постигнем целта, обединението между нас, от което нямаме никаква представа. Това е като пъзел, който Творецът е създал за нас, а ние трябва да се опитаме да го съберем.

Стараем се колкото е възможно повече да се приближим един към друг, но връзката между нас, така че да сме в контакт, е възможна само при условие, че Творецът ще го направи. Самите ние не сме в състояние да влезем в контакт един с друг, още по-малко да се съединим. Творецът трябва да бъде свойството отдаване между нас, което да ни свърже.

Тъй като колкото повече се приближаваме един към друг, толкова по-голямо отхвърляне възниква между нас, както между два положителни или два отрицателни магнитни полюса – колкото повече се опитваш механически да ги приближиш един към друг, толкова повече те се отблъскват взаимно от магнитното поле.

Какво да се прави? Творецът трябва да бъде като лепило тук. Тоест силата на отдаване трябва да бъде повече от силата на получаване и тогава те ще се слепят помежду си, при това без да отменят силата на отхвърляне, а ще започнат да я използват. В нашия свят няма пример за това. А в духовния дори силата на отблъскване се превръща в сила на привличане.

Не разбираме как е възможно това. В теб остава силата на отхвърляне, егоизмът с неговото желание си остава, но работи по обратен начин. В нашия свят няма нищо подобно на това и ние не разбираме как силата на отблъскване може да действа като сила на привличане. За това е нужно особено свойство, наречено „светлина, възвръщаща към източника“, което изведнъж дава на силата на отхвърляне способност да се добави към силата на привличане и свързване, при това без да отменя себе си, без да се превръща в противоположна сила, а да остане себе си.

От урок по книгата „Зоар“, 18.10.2012

[90572]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво показва, че човек напредва по трите линии, а не се самозалъгва, сякаш във всичко оправдава Твореца?

Отговор: Признак за напредък е това, че той не просто казва за всичко „Слава на Бога“, а понякога изпада в състояния, в които не може веднага да оправдае Твореца. Въпреки че истинският герой, който е високо в духовното, се чувства по този начин. Необходимо е да се постигне огромно поправяне, за да можеш през цялото време да анализираш така себе си и да притежаваш сили да благодариш на Твореца за всичко лошо като за добро.

А до това трябва да се извърви дълъг път, през множество състояния и понякога човек попада в такива ситуации, когато не може да се съгласи с висшето управление, не иска и не го приема. Разкрива се лявата линия и в него започва да говори Фараонът, грешникът.

Нужно е известно време, за да се разкрият в нас всички грешници, за които разказва Тора, всички престъпления. И когато човек попада в такова престъпно състояние, разсъждава именно така, както Тора казва: „Кой е Творецът, че да Го слушам?!“ Той ругае Твореца, попада на мястото на знаменитите грешници: Билам, Балак, Аман, тъй като се изисква да разкрие цялата лява линия.

Ако от самото начало навлезе в дясната линия, не за да намаже с мехлем раните си, а с цел да напредва, то излиза от нея в лявата линия. И тогава управлява и двете. В противен случай това се нарича не дясна линия, а просто самодоволно състояние. Линия е нещо ясно ограничено и от двете страни.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 17.10.2012

[90534]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата книга „Зоар“ разказва за разкриването на Твореца от творенията. Кой е Творецът? – Висшите сфирот, в които се облича простата висша светлина, и чрез тези сфирот ние, намиращите се в Малхут, получаваме тяхното въздействие в различни форми. Това въздействие води до разширяване на Малхут и тогава тя, т.е. желанието, се впечатлява от тях.

Ние, в този свят – сме много далечно следствие на тези процеси, които се случват във висшата степен. Но ние също се впечатляваме от висшата светлина, облечена в желанието. Само че започвам да усещам това желание във формата на неживата, растителната, животинската природа и хората. Аз уж виждам тази картина. Всичко това е светлината, действаща вътре в съсъда /кли/, в желанието. Но ми дават да видя нейната проява като театрална постановка, като картина, игра, представена пред мен, макар в действителност да не трябва да виждаме нищо. Защо въобще трябва да виждам, ако не се намирам в правилното желание, не разполагам с екрани, нямам никаква прилика с висшия свят?

Така виждаме също в нашия свят: свалям очилата – и не виждам нищо, слагам едни очила – и виждам на един метър пред себе си, слагам други очила – и виждам на десет метра от себе си. Тоест всичко възприемаме според подобието между това, което е извън мен, и това, което е вътре в мен. Трябва да има някакъв адаптер. Всъщност, основният закон на природата е във връзката  между нейните части – това е законът за подобието по свойства. Ако има два обекта, според степента на общото между тях, те са във връзка, във взаимно влияние, получават впечатление един от друг. Трябва да има подобие, в противен случай те няма да се възприемат помежду си.

Пребивавам само в желание за наслаждение. И има Висша светлина. Желанието за наслаждение не е предназначено да получи каквато и да е от Висшата светлина, да изпитва нейното влияние, то само е разделено от нея. Така трябва да бъде. Дори тъмнината не би трябвало да усещаме. Но е бил създаден някакъв спектакъл, илюзорна картина, наречена „този свят“ – най-вътрешната сфера от всички духовни сфери. В тази сфера желанието за наслаждение е разделено от духовното, от светлината, от тъмнината, от всичко, усеща себе си съществуващо.

Сега сме в това състояние, защото това е отпечатък на целия духовен свят. Така че тук са ни дали игра: опитваме се, опитваме – и в резултат достигаме до духовното. Защо? Нашите усилия не струват нищо, с изключение на това, че прилагам усилие. Трябва да влагам сили – и противно на тях пробуждам за себе си отдалеч, отвън, светлината, възвръщаща към източника.

Но в действителност, нашият свят няма нищо общо с духовния свят. Затова целият ни напредък се извършва по такъв начин, че не сме във връзка, че не знаем и не разбираме. Само че, какво трябва да направим? – Да предприемеш действия, които кабалистите ти казват, за да се пробуди светлината, възвръщаща към източника. Ако я привлечеш към себе си – ще ти помогне, ако не я привлечеш – няма. С разума си никога няма да я събудиш. Възможно е само по един начин – ако се склониш пред групата, която ще стане твое обкръжение. От цялата тази сфера, наречена „този свят“, на теб са ти предоставили група. Ако работиш правилно с нея, ще излезеш от тази сфера във висшия свят, в противен случай – не.

От урока по книгата „Зоар“, 09.10.2012

[89849]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Когато разигравам сцена пред другаря си, стараейки се да възвися целта в неговите очи, трябва ли да се ръководя от собствените си ориентири или тъкмо обратното, от неговите свойства?

Отговор: Какво общо имат тук твоите ориентири? Трябва да се има предвид само другаря. Когато майката се грижи за малкото си, за какво мисли тя: за своите предпочитания или за онова, което ще е добро за него?

Играейки пред другаря си, го насочвам към великата цел. Разбира се, че не преувеличавам, а от цялото си сърце, с нежност се старая да му предам въодушевлението от духовния път. И с това се въодушевявам, залъгвам сам себе си, сякаш наистина искам това.

Като резултат, ми добавят авиют, ”дълбочина” на желанието – и изведнъж падам. Но това падение е следствие от вложеното старание, сам съм го предизвикал и това е огромна крачка напред.

Има падения, просто причакващи ме на пътя. Но има и такива падения, които идват след целенасочени усилия от моя страна. Те са други и аз ги възприемам по друг начин, тъй като моите съсъди – желания са вече готови за това. От себе си съм направил нещо доста високо, по нов начин съм се обрисувал в опита си да се сравня с духовното стъпало. Въодушевявам от отдаването, съдя за всички по техните заслуги, оправдавам Твореца, своето минало и настояще.

Сам ”раздувам” всички тези неща, помагам на другарите, устремявам се към поръчителство, дишам с това – и внезапно получавам падение в създадените от мен съсъди. И нека те да не са истински, нека само да съм играл, но благодарение на моя ”спектакъл”, благодарение на ”реквизита”, който съм използвал, ми добавят авиют.

Фактически, съм спечелил висшата форма – изпреварил съм събитията и сякаш съм я създал самостоятелно, а Творецът само е добавил към нея ”материала”, желанието. Устремявайки се напред, сякаш предварително съм формирал от себе си възрастния – Творецът само се е съгласил с мен и е запълнил тези очертания, този ”мехур”, който съм създал. В ефирния контур на духовното тяло Той е впръскал ”плът” – материала на желанието. И сега вече пребивавам в много по-високо състояние. По този начин напредвам по пътя – с помощта на въображението.

Разбира се, че всичко е малко по-сложно. Аз не правя бърз рисунък, който ”оцветява” Твореца. Но това е добро средство за напредък.

И още нещо: всъщност играейки пред другарите си, формирам Твореца, бъдещото състояние за отдаване. Тъй като не мога да си представя Твореца по-високо от мен, на много по-високо стъпало. За мен това е едно и също: да си представям себе си като по-добър или като Него.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 10.10.2012

[89954]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Искам да уточня отново фразата от урок №3 от 4.10.2012: „Свойствата се намират в мен, светлината е тази, която ги проявява“. Тоест светлината, възвръщаща към източника, привежда нашите свойства в подобие на свойството отдаване, свойството на Твореца. А самите свойства вече се намират в нас. Светлината преформатира материала – желанието за получаване, от форма, която наричаме егоизъм, във форма – отдаване.

Два въпроса:

1) Егоизмът – това свойство обратно на отдаването ли е?

2) Каква е разликата между свойството отдаване и светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: В резултат на правилна работа в групата, в нас се появява егоистично желание. То се нарича така, защото искаме да получим от Твореца, вместо да Му отдаваме. Искаме да използваме другарите си, вместо да им даваме и да ги обичаме. В нас се появява желание, обратно по форма на духовното – на отдаването и любовта. Това се нарича „Аз създадох егоизма (ецер ра)“. Сега има какво да поправяме: желанието остава, променя се само неговата употреба – от заради себе си, на заради другите, заради Твореца. Това се случва под въздействие на светлината на поправянето О“М, която въздейства върху човека, който изучава кабалистичните източници за тези цел.

Тоест получавайки егоистични желания, получаваме „грешната страна на духовното“. Светлината, възвръщаща към Източника – т.е. към подобие с Твореца – е проява на самия Творец, на Неговата власт, благодарение на което човек поправя прилагането на своето желание, „превръща“ намерението му в обратно, от себе си.

[89772]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Разбиването на съсъдите – това не е недостатък. То е било необходимо, за да се разкрие разликата между реалното творение, Малхут, и свойството Кетер, между коренния етап и четвъртия, бхина далет.

В Малхут на света на Безкрайността властвала светлината и удържала Малхут в сливане с Твореца. А след това на Малхут се сторило, че тя е готова и иска да действа заради отдаването. Светлината властва над каменното сърце, криещо се в Творението, и го потиска. И затова творението било готово да отдава на Твореца! Така се образували степените на световете отгоре надолу.

И когато творението е на път да завърши поправянето си и издига молитва (МАН) от НЕХ“И де-Галгалта, за да получи цялата светлина, то изведнъж за първи път вижда, че не може да моли за поправяне на всички свои желания.

То е мислело, че ще получи цялата светлина на Безкрайността във всички свои желания, но това е било, защото все още се намирало под влияние на светлината, под екран. Когато се появи тази светлина по моя молба, се оказа, че съм молил под влияние на светлината върху мен, на първите девет сфирот. Докато светлината действа, аз искам да отдавам. Вземи светлината и ще видиш, че не искам отдаването. В моята 10-та част, която е била потисната от светлината, аз не искам да отдавам – просто не съм я чувствал!

Можете да проверите това: вземи добро, забележително дете и го постави в общество на престъпници. След това се уверете в какво ще се превърне. Това е скритото в него желание, което се развива след като то попада в лоша компания.

И тук се случва същото. Идва Светлината в отговор на моето желание за отдаване под впечатление на деветте първи сфирот, но вътре в мен има 10 сфирот, включително и Малхут, каменното сърце. И частици от тази Малхут се разпространяват из тялото ми, прониквайки във всеки негов орган. И всяка сфира има своя собствена Малхут. И затова аз започвам да се разбивам. В тази десета част не мога и не съм заинтересован да получа, за да отдавам. „Лично аз“ не съм способен на това! И тогава става разбиване.

Разбиването разкрива каменното сърце във всеки отделен парцуф и сфира. Остава само да избереш тази разкрили се Малхут, да изчистиш от тях всичко останало и да ги сложиш всички долу. С това сякаш казвам: доколкото съм впечатлен от Твореца – мога да бъда в отдаване, а там, където не съм впечатлен – не мога да отдавам. Но аз преодолявам тази част в себе си и не я използвам. Използвам само това, в което мога да се уподобя на Твореца.

Оказва се, че имам много работа. Първо, да отменя своето каменно сърце – т.е. да се отменя пред обществото. А после да получа влиянието на светлината, деветте първи сфирот – да се включа в обкръжението, след като съм отменил себе си, и там вече да започна да работя като отдаващ.

Такова пояснение е нужно да направим: да отсечем своето каменно сърце и да започнем да работим с всички останали свойства за отдаване. В тази работа човек изяснява своята същност, а също – по какво тя се различава от Твореца и в какво тя може да бъде подобна на Твореца. Така той извайва сам себе си, подобно на статуя, която стои на пиедестал, направен от каменно сърце.

От каменното сърце той не може нищо да направи, но то служи като основа, на която се опира цялата негова сграда.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 04.10.2012

[89651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→