Въпрос: Днес вече не е необходимо да ходим пеша посред дъжда на занятия по Кабала – достатъчно е да включим телевизора. Притежава ли свобода на избора всеки човек, който гледа нашите предавания по телевизията?

Отговор: Свободата на избора зависи не от канала за връзка, а от точката в сърцето на човека.

Ако тя е съзряла, то свободата на избора му се състои в това, да си създаде връзка с обкръжението с помощта, на което той ще може да привлича обкръжаващата светлина, която го възвръща към Източника.

Именно усещането за необходимостта от такава връзка с обкръжението се нарича свобода на избора.

Това може да се случи, след като човек присъства на уроците ни, дори и след няколко години.

Постепенно той осъзнава, че не може да постигне духовното по умствен път, че знанието на термините и действията и строежа на световете, няма да му разкрият висшият свят. Но трябва да мине време, докато той го осъзнае.

Видял съм много хора, които в течение на дълги години изучават Кабала с разума си, стремят се колкото може повече да научат и получават от това огромно удоволствие. Но те все още не усещат нужда от чувствено постижение.

А след като вече усещат такава потребност, те все още не осъзнават, че да се постигне духовното означава да се достигне свойството отдаване. Постижението и свойството отдаване са едно и също нещо.

Често години минават, за да разбере човек, че връзката с вътрешните желания на приятелите в групата, където Творецът го е довел, се явява средството за разкриване на свойството отдаване.

Но времето не минава просто така. През това време в човек постоянно произтичат изменения под въздействие на светлината. И в резултат на това се появява разбирането, че той е длъжен да постигне само свойството отдаване.

Свободата на избора започва от момента, когато човек разбира, че връзката с всички останали души, с тяхната точка в сърцето е необходима, за да достигне свойството отдаване, понеже именно то се явява духовно.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Нека не забравяме, че през цялото време имаме работа само с Твореца. Пред нас няма никой друг освен Него.

Цялата нежива, растителна, животинска природа и хората, които ни се струва, че ни обкръжават в този свят – са само усещания в нашите желания.

Всички образи, действия, ситуации се усещат в нашите желания като усещане за Твореца, който желае да ни се представи във вид на този материален свят, вместо да ни даде да усещане за Себе Си Самият.

Ако усещайки тази реалност човек чувства, че всичко идва от Твореца – дори само това трябва да му е достатъчно.

Не е важно какво усещам – главното е, че аз чувствам, че имам ВРЪЗКА С ИЗТОЧНИКА на моето усещане, Източника на цялата реалност с Твореца.

Само това не ми вземай! А състоянията през които преминавам – нямат значение. Те могат да бъдат най-лошите като усещане и най-заплетените за разума (не е важно какво имам в разума и сърцето си).

Та нали това са мои егоистични органи на възприятие – и няма значение какво се случва в тях.

За мен е важно само едно: че аз не се откъсвам от Източника. Източникът на моето възприятие и усещане „Това си Ти!”.

Това означава, че човек „лежи на земята” и затова не може изобщо да падне. Нека се безпокои само за едно и повече нищо не му е нужно.

Това означава духовна работа. Извисил се над всичко материално, намиращ се в постоянен минимален контакт с духовното.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Цялата реалност се намира в равновесие и само човекът, използвайки силата на своя егоизъм, нарушава това равновесие, като едновременно предизвиква и множество проблеми.

Цялата природа се стреми към хомеостаза. Това е всеобщ закон на мирозданието – две противоположни сили винаги трябва да бъдат уравновесени.

Светлината и кли винаги ще бъдат заедно и същевременно противоположни едно на друго. А човекът трябва да заеме средната линия. Такова е условието за идеално съществуване.

Колкото по-далеч се намираш от средната линия, толкова повече ще страдаш, в съответствие с твоето развитие и страданията ще те заставят да намериш решение – средната линия, правилното равновесие между двете противоположности.

Не се опитвай да разрушиш едното заради другото. В света не съществува нищо, което да е създадено просто така. За всичко има място.

Не започвай да коригираш обкръжаващата те природа. Поправяй само себе си, защото си длъжен да уравновесиш себе си с природата.

Освен теб няма никой друг, който да е в неравновесие, защото природата е устроена така, че всички останали от само себе си, инстинктивно следват закона за равновесието.

Специално е направено така, че чрез своя свободен избор да поправиш себе си и да постигнеш равновесие, връзка с останалите души и Твореца.

Но не можеш да направиш това сам. Ти трябва само да поискаш да се случи така, че да дойде светлината, връщаща те към тази връзка.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Раба“ш: този човек е действал така, както нито един кабалист не е успял да стори това преди него. В тези времена това е била истинска революция. Той е тръгнал против семейството си, против близките си, против цялото ортодоксално обществено мнение. Решавайки се на това той е извършил истински пробив. Започнал е да пише статии и да провежда уроци за начинаещи и за светски хора. Извършвал е всичко възможно за разпространяването на Учението.

Раба”ш за първи път в историята на изучаване на Кабала е започнал свободно да приема ученици. По това време, четиридесет момчета от Тел-Авив идват при 77 годишния Раба”ш. Той не се е побоял да ги вземе за свои ученици, въпреки че през целия си живот е живял в град Бней Брак, който се намира в ортодоксална еврейска община, с всичките нейни забрани и ограничения. Те са отишли при него именно да изучават Кабала и въобще не са мислили да се връщат към религията! Той е преподавал Кабала и на светски момчета от Тел-Авив!!! С това той извършва истинска революция, и насочва целият свят към изправление!

Това е било съвършено ново явление, подобно на което не е имало дотогава в историята на изучаване на Кабала. С това започва широкото разпространение на науката Кабала и именно тези четиридесет ученици след това продължават неговия път.

Раба“ш е бил истински революционер. Той е обладавал огромна вътрешна сила, която му е позволила да направи всичко това, въпреки своите хасиди и роднини!

Той е бил единственият човек, който е разбрал Баал аСулам и е продължил пътя му. Той е предал методиката на няколко от учениците си.

Няма съмнение, че без книгите на Раба”ш не бихме могли да намерим връзката с произведенията на Баал аСулам. Без обясненията му е невъзможно да се „разкрие” съдържанието на книгите на Баал аСулам. Това, че днес можем да напредваме духовно според методиката на Баал аСулам, да виждаме, да слушаме, да чувстваме и да разбираме написаното от него е преди всичко заслуга на Раба”ш.

Най-главното са неговите статии и неговия дух. Раба”ш е написал над четиристотин статии (по една статия седмично), в които е изложил цялата наука Кабала относно всичко, което касае вътрешната работа на човека. Посредством тези статии той ни дава възможност да постигнем усещане на духовния свят, обяснявайки всичко методично, в проста и лека форма, близка до съвременния човек. В статиите си той цитира много източници като Тора, Талмуд и т.н. Така той ни дава възможност за връзка с оригинални източници, тълкувайки записаното в тях от авторите им – кабалисти. Раба”ш, по своята същност е мост между всички велики кабалисти (от Авраам до Баал аСулам) и нас. Посредством духа си, той ни е предал науката Кабала и ние живеем в неговото кли и той ни поддържа. Това което имаме днес отнасящо се до изучаването на науката Кабала е заложена от него – формата на занятията ни, обясненията, формулировките.

Трябва да сме благодарни на Твореца за това, че ни е дал такава душа, която и днес ни включва в себе си и продължава да ни развива. Всичко духовно в нас е негова заслуга, негова действаща сила в нас. И затова ние се наричаме с неговото име „Бней Барух” – „Синовете на Барух”. Нека се надяваме, че един ден действително ще станем синове на Барух Ашлаг, Раба”ш.

Filed under: Велики кабалисти - Няма коментари→

Всичко ново в света се ражда от усещането на конфликт в себе си, несъвместимост на противоположности в един обект.

Такова усещане е непоносимо и именно затова то ни тласка към решаване на конфликта, на проблема. Човек не е способен да търпи противоположности заедно.

Това произтича от състояниянието преди Първото Съкращение, когато творението е усетило себе си получаващо от Твореца и негова противоположност. Затова, когато разкриваме две противоположности заедно, това е непоносимо.

Сега човечеството ще разкрие това и ще се ужаси: от една страна, ние сме свързани помежду си, а от друга се ненавиждаме един друг. Ние сме задължени да разрешим проблема.

И затова, разкриването на наличие на противоположности е начало на революционни действия, трамплин за скок, нали това усещане ни потиска с такава сила, че не ни остава друг изход, длъжни сме да се измъкнем от това състояние.

Ето защо, колкото по бързо се разкрият в нас, в обществото, противоположните сили, ненавистта в нас и необходимостта да се съединим с любов, заложена в природата, толкова по бързо те ще задължат човечеството да разреши този проблем.

Нали тази раздвоеност е причина за всички кризи, които преживяваме сега. И така ще разкрием преимуществото на светлината над тъмнината.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Едва в края на ХХ век започнахме да разбираме, че всички части на света са свързани в една глобална интегрална система. Но нямаме никаква възможност да преминем от това разбиране към реализиране на поправяне, налагане на правилна връзка.

Дори от сутрин до вечер да повтаряме, че светът е една затворена система, където всички зависят един от друг и са взаимосвързани, но това няма да ни накара да постъпваме съгласно този принцип, защото не виждаме и не усещаме тази интегрална система.

Трябва да разкрием тази схема на връзка между нас. Тя се нарича Творец – силата, която ни свързва, силата на отдаването. Да я разкрием, означава да разкрием Твореца, общия закон на Природата.

Човечеството няма избор, ще ни се наложи да Го разкрием. Трябва да обясним, че науката Кабала – това е средство, разкриващо ни Твореца, системата на връзки между нас. А без познаването на тази система ще загинем.

Да се надяваме, че човечеството ще разбере, че съществува решение и не бива да си заравяме главата в пясъка. Да се надяваме, че ще преуспеем в разпространението на науката Кабала и човечеството ще разкрие Твореца – глобалната интегрална Природа.

Filed under: Криза, глобализация - 1 коментар →

Хората мислят, че Твореца ни наказва, така както е прието между нас в този свят – извършиш нещо лошо и получаваш наказание за това.

Но не е така. Аз създавам своето наказание сам – когато не поправя своето желание да се насладя, то самата неизправност на моето желание, неполучила поправяне на това ниво, където това е трябвало да стане, се превръща в наказание на следващото ниво.

Например, ученик не се е учил, както се изисква в 3-и клас и все пак е допуснат в 4-и. И целият този материал, който не е научил в 3-и клас, му е необходим в 4-и за да се придвижи по нататък.

И затова той чувства тежест и всевъзможни проблеми в учението, които за него са просто наказание. Но кой е създал това наказание? Самият той влачи това наказание след себе си.

И така ниво след ниво то все повече се увеличава, като снежна топка и се превръща в такава тежка кола, с която е невъзможно да се придвижва. Но няма на кого да се оплаква, трябва просто да поправи миналото.

Така сега чувства себе си цялото човечество. Ние влачим след себе си тази кола с не извършени навреме поправяния, и в крайна сметка достигаме до световна криза. И тази ситуация е за програмирана свише.

Но сега е нужно да започнем поправяне. Не е важно, в какво състояние съм попаднал, какво съм преминал, кога и къде съм мързелувал и не съм извършил поправянето си.

Длъжен съм сега, без да обръщам внимание на цялата тежест, която непрекъснато нараства, да започна да се издигам и да поправям миналото. Миналото се поправя в настоящето.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че природата се развива по условията на Твореца, докато с успех не се претвори Неговият замисъл. Какви условия ни поставя той?

Отговор: Всичко трябва да се присъеди към Него. Творецът не е създал нищо освен една точка от желание и в тази точка ние съществуваме. Тази точка се намира в океана на света, вътре в Твореца. Ние трябва само да усетим тази мощ, цялото това напълване и единство с Твореца. То съществува само в това единствено създадено състояние. А всичко, което се случва след това идва от самата тази точка, създадена „от нищото”.

Всички впечатления и усещания преживявани там в тази точка, всичко това се случва вътре в нас, с всеки от нас, представящ си света като самия себе си и заобикалящите го хора и природа. А на практика всичко това е заключено в една точка, която преминава вътре в себе си всевъзможни изменения, за да познае своето истинско състояние.

Творецът би желал тази точка да премине целия този път с разбиране и осъзнаване. Като приложи собствени усилия и изясни тази Светлина и Твореца създаващ точката от нищото. Ние сме длъжни да разберем, какво означава „от нищото”, какво е това „точка” и какво е това „светлина” и защо Той всичко е направил така.

Ние не знаем какво ще стане с нас след това осъзнаване, но видимо пред нас ще се разкрият още някакви нови хоризонти след като достигнем съвършенство.

Това не е толкова важно. Нали ние преминаваме от степен в степен и всяка предхождаща е подготвителен етап за следващата. Не можем да прескачаме степени. Макар че всеки път, стремейки се към Безкрайността, ние изпращаме своята молитва (Ман) и оттам получаваме отговор (Мад). Само така може да се постигне правилно отношение към действията и да се сдобием с резултат. Нали всичко е устремено към безкрайността и се връща към нас от Там и не е важно, че ни разделят множество степени. Всички тези степени са скрити от мене засега, мои бъдещи състояния. А следваща над мене степен аз възприемам като Безкрайност.

Filed under: Криза, глобализация - 1 коментар →

Сега се опитват да преодолеят икономическата криза и ще играят тази игра, докато всичко не рухне окончателно. Това е като играчи на покер, които вече напълно са загубили, но не могат да се откъснат от игралната маса. Всичко е пълна лъжа и блъф, но не могат да се откъснат, защото не знаят, в противен случай къде да бягат и какво да правят.

В такова състояние на човечеството се разкрива науката Кабала, нали без нея не можем да разкрием причината за кризата. Страданията не ни водят към причината, нали те се усещат на неживо, растително и животинско ниво. А кризата се разкрива в разделянето на душите. Страданията ще доведат до науката Кабала, която разкрива причината за това разделяне и човек ще разбере, че му е нужно да поправи своето отношение към останалите и нищо повече.

Всички причини се намират в духовният свят, а нашият е само следствие. Ние искаме да поправим следствието, а Творецът ни изпраща все повече разочарования. На всички е известно, че след порив за обединение, за достигане на мир, като резултат избухва ужасяваща ненавист.

Дори ако сега се съберат G20 и подпишат договор за създаване на единно световно правителство, обща банка, пенсии за всички, еднакво справедливо разпределение, ще се появи епидемия или някакво друго нещастие, защото ние не желаем да поправим системата, там където се е повредила, във връзката между нас.

Има обикновен призив за достигане на състоянието „Обичай ближния си, така както себе си“ и един съвет, как да постигнем това „Аз създадох егоизма и Тора (светлината, която го поправя)“.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

На практика всяко развитие се извършва за сметка на скритата светлина. Всичко се прави от светлината! Но това развитие е егоистично и затова не подозираме за тази светлина и по никакъв начин не сме свързани с нея. Когато човек се развива, той се отделя от Твореца, защото разбира, че може да мине и без Него.

Къде е Творецът в нашия свят – във всичко, което правя? Затова настъпва епохата на Просвещението и човекът изоставя религията. Но сега, в края на своето развитие ние откриваме, че сме обзети от пустота.

Изучихме и опознахме този свят, разбирайки, че той е мръсен и ужасен. И главното, което разбрахме е, че колкото повече се развиваме и колкото повече усилия полагаме, макар и да ставаме по-умни и вещи в най-различни области, те самите стават все по-зле и светът също става по-лош. Т.е. развивайки света, ние го направихме само по-лош, а не по-добър.

И поради това човек се отчайва. Но и това не е достатъчно, свише не позволяват на човечеството да затъне в наркотиците. Заедно с това, в човека се разкрива точка в сърцето и тя го принуждава да се развива по-нататък. И тук възниква проблем.

От една страна тази точка е егоистична, нали това е просто обратната страна на светостта. Тя е егоистична точка вследствие на разбиването, но е способна да се трансформира в алтруистична. Мога да я превърна в капка семе за духовен зародиш.

Целият останал мой егоизъм и този свят, аз не мога да превърна в духовен. Всичко това е неживо. И тогава отивам в група, при кабалистичните книги и като магаре тъпча на едно място, докато накрая не ми стане ясно, че ми е необходима висшата сила – светлината връщаща ме към източника. Тогава започвам да го търся, да се моля, да се разкрие и да ме поправи.

Затова нашето земно развитие приключи. Цялото развитие на науката и културата достигна своя край. Хората ще почувстват, че тук нищо ново не трябва да се прави – всичко се е изчерпало.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→