Всичко, за което разказва книгата Зоар произтича в мен. Всичките нейни персонажи са различни нюанси на отношението ми към Висшата сила – Твореца, към околните, към себе си – докато не започна да съединявам всичко това заедно в едно цяло, единствено съществуващо.

Четейки книгата Зоар, аз трябва всеки път да си представям себе си, свойствата си. Само за тях ми разказва книгата Зоар. Говори ли се за животно – аз съм, за дърво – аз съм, за младенец – аз съм, за хълм – аз съм, за прислужница – аз съм, за госпожа – аз съм. Всичко това съм аз, но не като обекти, а като свойства.

Моите качества в желанието (малхут) се делят на прислужница, помагаща ми, и госпожа, управляваща ме.

Госпожата е моето изправено състояние. А моята все още неизправена част, която може да участва в своето изправяне, се нарича прислужница.

Аз разделям себе си на две – на госпожа и на прислужница спрямо Стопанина, мъжа, Твореца. Така се чувства душата ми в своето отношение към Твореца. Нали всички ние сме Негови жени (получаващи от Него), части на Малхут.

Ако аз се устремя да изправя свойства си, то те се определят като „Предана на госпожата прислужница“. Което означава, че аз съм готов в тези все още егоистични свойства да постигна отдаване – преданост на душата към своя мъж, Твореца.

Ако моите свойства желаят да работят за себе си, това се нарича „нечиста прислужница, която не е предана на госпожата“.

Целта е: от всички непоправени свойства на прислужницата да постигнем поправени такива на госпожата. Човек достига до положението „Госпожа“ – любима и равна на своя любещ.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

[youtube id=“E31TDie1SmU“ w=“495″]

Filed under: Клипове - Няма коментари→

В книгата Зоар винаги се говори за съединение между другари. Защото тя е написана от Раби Шимон, където той самият и неговите девет ученика съставят за себе си цялостно желание за отдаване (кли, съсъд), подобно на Твореца.

А всеки от тях представлява едно характерно свойство от десетте сфирот. И всеки, изхождайки от своята природа, описва ситуация – характерна за връзката с Твореца.

Затова в книгата Зоар говори за десет другари, всеки от които разкрива духовния свят от своята гледна точка. Но всички работят заедно, защото постигането, светлината, се разкрива само в обединението.

Тора сe обръща към човека, стоящ срещу Твореца. В книгата Зоар се говори само за силите вътре в човека.

И затова когато трябва да я чета, си представям, че всичко, което е казано се отнася само за мен, става вътре в мен.

Аз съм длъжен да разбера, че съдбата ми зависи от това, как съм свързан сега с другарите. Това условие е поставено свише.

Няма изход, аз съм длъжен да се занимавам чрез книгата Зоар заедно с тях. И когато ние заедно преминаваме пътя, по който книгата Зоар ни води, започваме да усещаме същите явления, които са усещали създателите на книгата Зоар – групата на Раби Шимон.

За усещане на духовния свят не се изисква голям ум, а само преданост на душата и работа над притежавания от мен егоизъм в група, с другари, които са редом с мен и с тези, които са ни написали книгата Зоар.

И когато всеки път се задълбочаваме в тази книга и се стараем да се съединим всички заедно, тя ни се разкрива и ни озарява със светлина – Зоар (в превод сияние).

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Започваме да изучаваме книгата Зоар. Как трябва да го правим?

Не е задължително в това време да чета текста, достатъчно е просто да слушам, за да може всичко, за което се говори там да мине през мен, да произтече вътре в мен, а аз да се стремя да усетя картината, за която се разказва в книгата Зоар.

Нека въобще да не разбирам за какво се говори в книгата Зоар. Сякаш ми се говори на чужд език. Но аз силно искам да знам, за какво се говори в нея.

Нали в нея се разказва за мен самия, за моя живот там…! И стремейки се да си представя от неразбираемия текст своето съществуване в друг свят, ето така… от нищо, от съвършена пустота и безчувственост, отвътре в мен започват да се пробуждат усещания, реакции на думите от тази Книга.

Книгата Зоар е написан на две нива, на два езика. Единият език ми описва ставащото в образите на моя, познатия ми свят. А другият, паралелен на него език, ме въвежда в духовните определения, показвайки ми два успоредни свята.

Но тези две нива на възприятие съществуват спрямо мене само относително, в действителност това е възприемане на една картина, която аз все още разделям на две.

За да вляза в новия свят, аз съм длъжен да си представя, да усещам в себе си първоначално, още едно ниво на описанието, от възприемане на духовното. Така че тези две нива да съществуват в мен паралелно и да се стремя да се издигна от материалното описание към духовното.

Учителят не е длъжен на практика нищо да обяснява. Ученикът е длъжен да поглъща текста, да открие всички свои „входове“ за него, така че текста свободно да протича през него, като широко и спокойно водно течение. И да очаква усещане на картини от новото възприемане.

Не трябва да си представяме физически образи и действия. Текста на книгата Зоар е едно пътешествие в дълбочината на душата, а думите му трябва непосредствено да предизвикват в мен усещания на ставащото в мен, в моите свойства, сили и като резултат в моите отношения с Твореца, най-вътрешният образ в мен.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ние не чувстваме, че целият ни живот е подчинен на едно течение.

Творецът нарочно ни обърква. Kато че ли на света не съществуват Източник и Цел, за да можем в разочарованието си от тяхнoто отсъствие да се зарадваме на разкриването на Кабала, методиката, която ни разкрива Твореца.

За разкриването на Твореца е необходимо да отнасяме всичко, което се случва, към самия Него и да поправим свойствата си в съответствие с Неговите.

Ако зад всичко, което се случва с мен, зад ударите и наслажденията, които получавам, се стремя да виждам единствено Него самия, то от това объркване ще започна да изграждам в себе си система на връзка между желанията и мислите си, както при Твореца.

Освен това, във всички Негови разнообразни и противоречиви действия трябва да виждам единствено доброто.

Ако вярвам на кабалистите, че те усещат Твореца като Единствен и Добър, ще се старая така да поправя свойствата си, че да Го чувствам такъв.

Настройвам се като една цигулка, която след настройката свири вярната мелодия. Чувствам Твореца и ние заедно с него свирим за мен – сливаме се в една мелодия, в един инструмент.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Какви са тези желания на душата, които са се разбили? Всички сме били обединени с един екран?

Но дойде светлина, която позволи на всеки да разбере, че се различаваме един от друг. Ние всички отдаваме, но всеки по своему, макар и да се стремим към едно място, към Твореца!

Сякаш идва тълпа родственици, за да нахранят едно малко дете, майката му набутва каша, бабата иска да пие мляко, а дядо му говори, че за здравето му е необходим именно хляб.

Всеки иска нещо да отдаде на самото това малко дете, но при това, всички спорят помежду си.

И затова желанията се разбиват – къса се връзката между тях. А от това, че изчезва съединяващата ги връзка, всъщност пропада възможността да отдават на Твореца!

Трябва да разберем, какво се е разбило и тогава ще осъзнаем, какво трябва да изправим. Оказва се, че да се построи човек (средната линия) може само обединявайки части на душата, които са загубили връзка една с друга.

Но от това става ясно, че да се обединят е възможно, само около това малко дете, което ги свързвало.

Представете си, че във всички семейства започнат да се ненавиждат един друг: майката, бащата, бабата, дядото и т.н, всеки желаещ на малкото дете добро по-своему и отхвърляйки останалите.

Какво може да ни обедини обратно? Само любов към малкото дете – когато всеки е готов да се издигне над своя егоизъм и преклони глава заради малкото дете.

Затова съединение между нас е възможно само ако ние искаме да достигнем отдаване към Твореца. Тогава ние ще съединим всички нас и малкото дете – заедно, в едно цяло.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо Твореца не е щастлив, когато човек изпитва наслаждение в материалния живот и се чувстват напълно насладен?

Oтговор: Творецът не е доволен, защото това не е удоволствието, което Той възнамерява да ни даде. От самото начало Той създаде положение, в което ние сме изцяло напълнени със Светлина, но не сме в състояние да го разберем, защото сме в безсъзнание.

Всичките духовни светове са степени на скритие на това състояние и ние сме в най-ниското такова, последното скритие. Светът на Безкрайността е тук и ние сме в него, но в същото време разделени от множеството слоеве, които като обвивки скриват състоянието, в което съществуваме.

Ние сме като човек намиращ се в безсъзнание. Съществуваме на този свят в състояние, което може да се нарече живот, но нашите осезания не възприемат нищо. Това е днешното ни състояние. Но Твореца не би ни оставил в това състояние, в което една искрица Светлина ни държи живи и ние неосъзнавайки това сме готови да останем в материалното.

Но е много трудно за неосъзнат човек да се събуди. Хората около него също изпитват трудности да го събудят. Обаче едно нещо е ясно: планът за творението трябва да се осъществи. Нямаме избор в тази насока. Единственият ни избор е дали ще достигнем целта по пътят на страданието или по пътят на Светлината, осъзнато. Ние сме способни да направим този избор.

Ние започваме да се движим напред, за да избегнем страданията. Но тогава, сдобили се с малко осъзнатост ние продължаваме по пътят с желание, защото над всичко започваме да ценим крайната цел.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Много хора ме питат: какво трябва да правя с желанията си и как трябва да преборя безпокойствата?

Разбиване означава, че цялостното творение (душата, Кли) се е разделило или разбило на множество противоположни части. Поправянето на частиците зависи от тяхното съединение въпреки силата на отблъскване помежду им. С други думи, силата на обединение (Светлина, отдаване, любов) трябва да е по-силна от силата на взаимното отблъскване (егоизъм, омраза). Тези сили не се анулират една спрямо друга, както е написано: „Героят не е този който убива врага, а го прави собствен слуга.”

Следователно, ние не трябва да търсим злото начало в обичайните ни действия, но само в съпротивата ни срещу обединение на нашите желания за поправяне, които са еквивалентни на Твореца. Веднага след узряване на егото в човек се заражда точка в сърцето, която е началото на стремежът му към обединение. Тогава човек е доведен в група, в която Твореца обединява всички които са узрели за поправяне.

Човек стремящ се към обединение на желанието на всички членове за достигане на Твореца, предизвиква силата на поправяне по време на обучение. В следствие, силата огрява общият стремеж за сливане между нас и Твореца (силата на отдаване и любов). Това слага край на процесът на „преследване”.

Човек чувства сякаш е яхнал побеснял пламенен жребец, който го тласка безпомощно напред. Колкото по-силен е човек в групата, толкова по-бързо ще се поправи и толкова по-силен ще бъде когато влезе в следващото ниво. По този начин разкриваме егото и в същото време се носим напред, яхнали жребеца, към сливане с Твореца.

Един ден надбягването ще свърши, защото егоистичните сили не са неизчерпаеми. Всеки един има собствена мяра, капацитета на душата, която трябва да бъде разкрита и поправена от човек.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Проблемът е в това, че можем много дълго да стоим на едно място в духовното развитие преди да направим следващата крачка напред.

Струва ни се че се менят много състояния, а всъщност това е ни повече ни по-малко тъпчене на едно място, когато човек се клати назад-напред или надясно-наляво (към властта над себе си в свойството отдаване).

Той все още не е в състояние да концентрира всичките си сили, за да отмени действително себе си (егоизма си) заради свойството отдаване, което трябва да придобие на следващата степен.

Та нали всяка следваща стъпка той прави в посока към все по-голямо свойство отдаване, което започва да властва над него.

Но готов ли е той да направи всички необходими приготовления? Да отмени егоизма си, да усети важността на целта и да съсредоточи над това мислите и желанията си, решавайки че му е нужно само това и нищо повече.

Ако човек има възможност да направи дори и най-малка стъпка към отдаване, по посока на Твореца, без всякаква надежда да получи възнаграждение, дори без да има сили, а само да се прилепи към нея дори и в една единствена точка и с това да изпита удовлетворение, независимо от всички останали свои огромни желания, които искат напълване – то той вече е достигнал съвършенство в тази точка (малхут в бина).

Той навлиза в съвършенството (свойството отдаване) през тази една точка (Ц“Б). Всичко останало е само нейно развитие. Както е казано: «Открийте ми отверстие колкото иглено ухо и Аз ще ви спася».

Ако аз се държа само за тази точка на отдаване, въпреки всички свои въпроси, съмнения и пречки – то възникващите нови желания (моите решимот) ме привлича в себе си все по-дълбоко и дълбоко, направо като нишка през иглено ухо в духовното свойство отдаване.

И аз виждам в своите желания вече картината на висшия свят.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Речта на Барак Обама в Кайро беше проникната от основния принцип на всички световни религии: “Обичай ближния така, както обичаш себе си”. Там той говореше за необходимостта от обединение на всички народи и на всички нива.

Духът на “призива за обединение” Обама донесе със себе си при встъпването му на президентския пост и продължава непрекъснато да го пропагандира. Какво мислите Вие за появата на Президент с такъв начин на мислене, в тежките времена на икономическата криза? Смятате ли, че светът е готов за диалог и обединение?

Отговор: Аз не вярвам на нито една негова дума и т.н…..

Въпрос от английския блог: Преди време Вие многократно коментирахте идването на власт на Барак Обама. По какъв начин виждате “промените” в Америка, мисията на Обама, новият подход към мюсюлманския свят и поправянето на “Израел”?

Отговор: Това помогна временно на САЩ да намалят омразата към тях – но нищо повече, засега не виждам в него истинския инструмент на Твореца.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→