В резултат на своето материално развитие, което хората така високо ценят, след цялата тази тежка „египетска работа с глина и тухли“, както е казано за египетското робство, за духовното изгнание, ние сега, приближавайки се към разкриване на духовният свят, виждаме с какво въобще се занимават хората в този свят?! С абсолютно ненужни неща никому! Изобретяват някакви всевъзможни хитроумни прибори, а дали без тях не може да се живее?

Виждаме, че хората, съгласно своето развитие, губят все повече време за безполезни занятия, все повече се отдалечават от жизнено необходимия минимум. Ако се занимаваме само с жизнено необходимото, то бихме останали без занимания. Или 5 на сто от населението ще работи, за да осигури необходимото за цялото човечество, или 5 на сто от времето си всеки ще работи за своята прехрана. А всичкото останало време е длъжен да посвети на духовното си развитие.

Нали ти не получаваш никаква полза от това, че се занимаваш с материални неща – само разваляш природата.

Ако човек не се занимава със своето духовно поправяне, то с какво да се занимава в този свят. Проблемът е, какво да се прави с пенсионерите, а нали всички трябва да осигуряваме нуждаещите се? Какъв е смисълът в това, ако мислим, че полза допринасят само активно работещите?

Но в действителност нашият живот е устроен на обратния принцип. Нужно е само да дадем на човека методиката за вътрешното поправяне и тогава за всеки ще се намери място. И всеки ще работи за вечността, знаейки, че душата няма възраст. И именно старите хора ще извършат големите поправяния.

Колкото повече се занимаваме с „глината и тухлите“ – толкова по-бързо се придвижваме до осъзнаване на робството – под неговата тежест човек се насочва към Твореца и се издига на ниво „човек“ и това е единствената полза, която извличаме от своето материално развитие.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как външната Висша сила може да създаде равновесие между Малхут (желанието за наслаждение) и духовните светове, ако всичките те са вътре в човека?

Отговор: Духовната сила се намира в нас. Няма нищо външно. Всичко се намира вътре в човека и Твореца, и творението, и всички създания. И ако на мен ми се струва, че съществува външен свят, то е поради отсъствието в мен на истинско, правилно възприемане.

Но аз бих могъл да се отнасям към себе си, както към целия свят и да се грижа за това, да съм подобен на Висшата сила. Да си я представям вътре в себе си, повече отдаваща и любеща всички, доколкото аз я разбирам и усещам. Тогава ще организирам всички мои вътрешни желания и свойства по такъв начин, че да се съединя с другите – в мене.

Така се получава, че съм длъжен да поправя само себе си, своето виждане за това, че светът съществува сякаш извън мен. Аз започвам да усещам, че той целият действително се намира в мен и по такъв начин достигам поправяне на реалността. Получава се, че поправянето се заключава не в моето отношение към другите, а във виждането ми, че те са други, а не ми принадлежат. Но същия егоист ли оставам аз при това, разкриващ само че, всичко е мое?

Тогава цялата реалност и външната, и вътрешната ми се струват като едно цяло. И дори ако все още не достигам правилното, духовно възприемане на действителността и тя не ми се струва едно цяло, това не е важно. Главното, което извличам от науката Кабала е това, че човек е длъжен да поправя само и единствено себе си.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че всеки е длъжен да достигне свойството да отдава. Но ако някой отдава, значи че някой получава !

Отговор: Този, който получава, получава за това, че отдава, като продължение на отдаването. Аз получавам от вас, защото по такъв начин ви давам възможност да проявите себе си, да покажете любовта си към мене. Когато аз получавам, това не се нарича получаване, защото го правя заради вас. Духовната система работи на принципа: ти нищо от никого не получаваш, ти можеш само да отдаваш – на всеки и на всички, напълвайки ги. И те с удоволствие ще получават от тебе, доколкото по този начин изразяват свойството да отдават, защото когато човек получава, той ти дава възможност да му дадеш.

В нашият егоистичен свят, ако хората в семейството се обичат, също могат да възникнат такива взаимоотношения по подобие на Твореца, защото всички отдават и имат възможност безгранично да получават. Тогава през всички преминава информацията и енергията на мирозданието.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между разкриването на ново кли, което усещаме в нас като ново и пусто желание и разкриването на Източника?

Отговор: Става дума за едно и също нещо. Защото светлината ни свети скрито. В науката Кабала се обяснява, че това прилича на флирт. Например в нашия свят жената се прикрива и само в малка степан се разкрива пред мъжа. Това е игра. Красотата се разкрива, когато е скрита. Защото скритото ни привлича.

От скритото придобиваме желание за разкриване. Онова разкриване, което впоследствие постигаме, също трябва да бъде скрито от нашия егоизъм. От една страна Творецът си остава скрит, за да ти се разкрие. Той буквално се разкрива в скриването си. От друга страна, ако си готов да приемаш от Твореца скриващия Го екран и от него да изградиш над себе си екран, скриващ твоето его, тогава се издигаш над своя егоизъм и разкриваш Твореца.

Тогава между вас няма скриващ екран. Но ти пазиш егото си, за да бъде скрито. Излиза така, че в отношението си с Твореца ти винаги запазваш скриването, но скриването не на Твореца, а на своя егоизъм. И затова постигаш напълване.

Цялостният проблем в нашия свят се крие в това, че ние анулираме екрана и започваме да се напълваме директно. И тогава моментално това напълване неутрализира желанието. И колкото и страстно да търся постигането на желаното – храна, алкохол, секс, слава – още щом го получа, наслаждение веднага изчезва. Толкова много съм го желал, години наред съм преследвал нещо, но още с постигането му, насладата от него изчезва.

Защо?! Години наред съм пестил пари за жилище, в края на краищата си го купувам и само след няколко седмици или месец, в мен вече отсъства чувството за нова придобивка и наслаждение. Защото самият аз съм анулирал екрана.

Цялата наука Кабала е свързана с това, как да разкриваме, как да получаваме наслада, съхранявайки екрана. И тогава запазваме наслаждението, което ни напълва без да изчезва. Затова достигаме до усещането за вечен и съвършен живот.

Ние се чувстваме нищожни, осакатени и смъртни само защото премахваме екрана – преградата, която трябва да стои между наслаждението и желанието.

Знаем как да използваме това в техниката. Не свързваме просто ей така два проводника, защото ще се получи късо съединение, а поставяме съпротивление между тях – резистор и тогава получаваме полза. А вътре в себе си пренебрегваме този принцип. Затова нашите прибори работят, а самите ние като прибор сме неизправни.

Цялата мъдрост се състои в това, по какъв начин да запазим прикритието, зад което първоначално се скрива Творецът и тогава скриването ни привлича, а след това ти си длъжен да скриеш своето желание, своя егоизъм, да се издигнеш над тях и тогава да разкриеш Твореца. При това ти не губиш своето кли. И тогава всеки път добавяш и желание, и екран срещу него, и разкриване на Твореца.

Това е и наука за разкриване – науката Кабала, благодарение на която действително получаваме желаното, без да го губим веднага, както се случва с придобивките в нашия свят. Но в духовното не може дори за миг да се постигне разкриване на Твореца, ако се готвиш да премахнеш екрана. Длъжен си в самото начало да подготвиш екран, скриващ егоизма ти и тогава над него можеш да разкриеш Твореца. Необходима е предварителна подготовка.

Затова съществува период на подготовка – няколко години, когато човек пристъпва към изучаване на науката Кабала. В крайна сметка той трябва да се научи как да принуди себе си, как да убеди себе си, как да разбере, че му е необходимо покриване. Затова е написано: “ Мъдростта е за скромните” – за тези, които могат да скрият своето желание за наслаждение. Именно скривайки го, вътре в самото това желание, човек може да получи напълване, което не изчезва.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ние говорихме за това, че именно кризата може да предизвика в човек въпрос за смисъла на живота. Но наистина до него може да достигне и човек, който притежава абсолютно всичко, но не чувстващ покой…

Отговор: На нас не са ни известни “пътищата на Твореца”. Настоящата криза, това е преди всичко една лека уплаха. Истинската криза предстои. Тя ще се проявява под различни форми, без да е свързана с парите. Парите са само един малък дразнител. Всъщност това не е смъртна опасност, а само отсъствие на увереност, глад който може да бъде преодолян. Всичко това, все още не е надвиснало над нас като страшно чудовище, което се готви да ни унищожи.

Все още нашето състояние не ни се разкрива, като Висша сила, против която нищо не можем да направим. Ние все още си мислим, че ще успеем да се насладим на живота. Нали финансовата ни система е изкуствена и затова предполагаме, че ще съумеем да се справим с това състояние. Това все още не е удар.

Ударът, който ще дойде е “пръст Божи”, както казваха мъдреците на Фараона. Хората тогава ще почувстват, че ставащото не е случайно, че всички удари са целенасочени. Това ще бъде начало на изявата на Твореца пред народите. И човекът ще започне да разбира случващото се, като естествен природен процес, срещу който не могат да бъдат противопоставени неговите изкуствени решения. Затова сегашната криза не е истинска. Но ние се стремим, използвайки този пример да обясним, че е настъпил нов период в човешката еволюция.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато обществото внушава, че ми е необходимо ново жилище или кока кола, то не ми е нужно да влагам никакви собствени усилия, за да възприема това въздействие. Това същото се отнася и за желанието в духовното? На тях им струва само да ми кажат, какво е духовното – това хубаво ли е или аз сам също съм длъжен нещо да правя?

Отговор: Абсолютно нищо! Това, към което твоето обкръжение изпитва важност, ти започваш да го уважаваш и пожелаваш да го достигнеш и притежаваш. Когато обкръжаващите ти повтарят много пъти за важността на нещата (явленията), събитията – това става за тебе натрапчива идея, лишаваща те от сън. Дотолкова, колкото заменя твоята личност, твоето „Аз”!

Ти ще се измъчваш: „За какво съществувам, ако не притежавам…! Гледам жалко загубеният живот“. Ти не си господар, всичко вместо теб решава обкръжението. Както то поиска, за това което си мислил, към каквато цел си се стремил – така и ще бъде. С правилен „прицел“ правилното обкръжение може да направи всичко което е подходящо, да достигне дори Твореца!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Съвременният свят е така устроен, че националната идея в нито една държава, с изключение на мнoгoнационалните и стремящи се към самоизолация, не е нужна по принцип. Все повече хора могат да живеят без държава, те се превръщат по неволя в граждани на света. Държавата е оправдана само като помощник на хората в създаването на по-хармоничен земен живот.

Реплика: Затова Кабала предлага да се разгледа нейния модел за ново общество, който е научно и природно обоснован. По този начин се съкращава времето за търсене и главно се намаляват страданията.

От друга страна, доколкото в Русия търсенето на национална идея е подобно на търсене смисъла на човешкия живот, само в обхвата на народа, то това е възможно, ако се разбере не от всеки поотделно, а от всички, че смисъла на живота на народа трябва да се търси не в плоскостта на земното съществуване, а че то се явява средство за постигане на висшия, вечно съвършен смисъл – разкриване и достигане на Твореца. А за това трябва особено образование и възпитание. В противен случай – скитане в тъмнота, което наблюдаваме вече няколко столетия…

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Започнах да изучавам Кабала преди половин година, омъжена съм, имам 4 деца, мъжа ми не одобрява особено заниманията ми с Кабала, ние не сме ортодоксални вярващи. От това което прочетох във вашите книги, разбрах, че сега са настъпили други времена и че е настъпило време за духовно пробуждане. Аз вече се примирих с това, че в мъжа ми все още не се е „събудила точката в сърцето“, но в последното съботно издание на списанието за младежи имаше въпрос към рав Авинер дали може да се изучава Кабала в „бейт Кабала ле Ам“ (Кабала за Народа, или Бней Барух) и бях удивена от отговора му, че „не може!“. Отговорът му не само ме отблъсна от ученето, което бях започнала. До сега усещам, че това е правилният път, но излиза, че проблемът се състои в това, че аз изучавам нещо, което е забранено.

Оригинал на въпроса към рав Авинер и отговора му, както е публикуван в списанието:

Mоже ли да се изучава Кабала в „бейт Кабала ле Ам“ (Бней Барух), който се ръководи от Рав Д-р Михаел Лайтман?

Отговор на рав Авинер: Равините забраниха това категорично поради 2 причини:

1. Организацията Бней Барух има структура на секта, вижте в сайта „יד לאחים“ (Яд ЛеАхим).

2. Няма никаква богобоязън към изпълняването на мицвот (заповедите)

Отговор: За рав Авинер можете да разберете от сайта https://aviner.net. Той желае да се прослави като защитник на Тора и затова излиза против Кабала, и против нас, в частност. А за самите наши занятия, разбира се, нито той, нито който и да е друг, не могат да кажат нищо, защото разбират, че нямат представа от Кабала. Освен това, аз съм известен като особен ученик на РАБАШ. Обикновено те отговарят, че ние: (още…)

Filed under: Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Когато говориш на човек, че е длъжен да получава наслаждение от отдаване, за принципа “обичай ближния”, това му изглежда твърде далечно. Той счита това за себе си нереално.

Отговор: Нашият проблем е в това, че самите ние не разбираме, доколко нереално е това. Та нали след като човек достигне състояние, при което вижда невъзможност да притежава такова свойство като отдаване – той се обръща към Твореца и Творецът го дарява с това свойство.

Не е по силите на човек сам да промени себе си. Ще бъдат необходими още дълги години работа, докато осъзнаем това. Но заедно с това, човек трябва да разбере, че няма друг път и няма изход. Той е длъжен да преминава към отдаване, защото в природата не е заложено нищо друго: или желание да се наслади посредством егоизма си, оставайки празен и въвличайки се в кризи и беди, или желанието да премине към отдаване.

Но да се стигне до отдаване е невъзможно и какво да правим тогава? Ако човек достига до такъв преломен момент, когато вижда, че няма изход – той се обръща към Твореца. И Творецът, тази Висша сила, Светлина му въздейства и го променя. Именно до това ние трябва да достигнем.

А когато човек обикновенно говори, че това са нереални неща – това нищо не означава. Той е длъжен да каже това преди навлизането в духовния свят, преди махсом, в края на периода на скриване. Това се случва буквално при излизане от изгнание.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Човек, който знае, че целия свят е единна система може да започне работа върху поправянето си. Но какво да се прави с хората, които не знаят нищо за това и продължават да действат неправилно вътре в тази система, нанасяйки вреди на всички останали?

Отговор: Трябва да се опитаме да им обясним и колкото по-добре разберат, какво е необходимо за да се действа правилно, толкова по-добре ще бъде за всички.
Ти трябва да разглеждаш света като част от самия себе си, част която все още не е поправена и затова ти се струва външна. Но ако успееш да я поправиш, тогава ще я присъединиш към себе си, ще я почувстваш като част от себе си. По този начин се разкрива този процес на човека.
Ако ти наистина почувстваш в каква степен зависиш от всички останали – в този миг ще откриеш, че всички те са част от самия теб, само че не са ти подвластни. Буквално като твои собствени деца, които усещаш като неразривна част от себе си, а те не те слушат и не желаят да бъдат заедно с теб.
По този начин ти откриваш, че всички души, цялото човечество – те са част от твоята душа. Но на теб нарочно ти дават усещането, че те са отделени като чужди хора. Иначе поправянето не би било възможно. Ако аз изначално чувствах целия свят като самия себе си, нямаше да мога да се поправя. Именно защото усещам, че тези хора са ми чужди и ни дели разстояние, за мен става възможно да ги поправя. Ако чувствах тези части вътре в себе си, щях да се чувствам толкова ужасно, че дори нямаше да мога да се докосна до тях.
Затова Творецът ги е „извадил“ извън мен, наоколо и ми е дал възможността да се отнасям към тях като към чужди хора. И ако аз пожелая отново да ги приближа до себе си и да получа от тях положително влияние, то по този начин аз ги поправям. Илюзията, че тези хора са чужди, отделени от мен – служи за благото на моето поправяне. Но в действителност, това са моите собствени, неотделими части.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→