Първият принцип за изграждане на семеен живот: Струва си да се положат усилия, за да се обединим повече и повече, защото единството може да реши всичките ни проблеми.

Въпрос: Защо, всъщност, единството решава всички проблеми между съпрузите? Какво представлява то? И как точно трябва да се полагат усилията?

Отговор: За да разберем принципа на обединение, нека не се ограничаваме със семейната единица. От примери на природата виждаме, че с напредъка нараства и сложността. В началото на своето развитие ние също сме били малки, примитивни същества с ниско ниво на сложност и дори най-прости организми. И след това постепенно сложността нараствала: желатиновите тела на амебите отдали палмата на първенството на специализирани образования с различни функции, а те се обединили в тела, всеки орган на които внася свой конкретен принос в цялостната работа.

Живият организъм се състои от много взаимодействащи си системи и ние виждаме, че според степента на развитие, телата стават все по-сложни, издигат се на все по-високи нива на сближаване, съединение, конфронтация и обединение. Същото се отнася и до създадените от нас изкуствени системи – например, електронните.

По този начин развитието изисква наличието на различни, противоположни части, всяка от които има своя програма, собствена задача. Всяка част – било то сърце, черен дроб, бъбреци или бели дробове – е затворена в себе си и всяка изпълнява своята работа. Въпреки това, цялата тази работа е насочена в полза на общото тяло. И според това в каква степен всички части са правилно взаимосвързани помежду си, измерваме нивото на здравето на организма.

С други думи, не е достатъчно ако всяка част по отделно е здрава – негодната връзка ще развили цялата работа. Така че здравата връзка е по-важна от здравето на всяка от частите. Те се допълват взаимно, взаимодействат помежду си – по принцип системата трябва да поддържа вътрешно равновесие, което измерваме с помощта на лабораторни изследвания и други медицински тестове.

Оттук следва, че и в човешкото общество, което също е система, трябва да има големи части с различна специализация. Неслучайно във всяка страна има държавни ведомства и агенции, както и много сродни организации. Но има ли правилна комуникация между тях? Големи, силни части, обособени и противоположни една на друга – добре е, ако те се свързват правилно помежду си. От това зависи развитието.

Същото важи и за малките системи, включително семейството. Ясно ми е, че живея против своя спътник в живота и ние сме две объркани, заплетени, много сложни системи. Ние не познаваме и не разбираме сами себе си, камо ли да познаваме и разбираме партньора си. Така че на каква основа да градим съвместния си живот? (още…)

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите за самоотмяната като средство за собствен напредък и развитие. Но обикновено отстъпките в спора показват моята слабост?

Отговор: Разбира се, аз отстъпвам не заради слабост, а от желание да напредна в съпружеските отношения и въобще в живота. По този път развивам себе си и се приближавам към по-добро състояние. От това получавам печалба, защото по този начин се „разширявам”, чувствам живота по-фино.

Аз давам на съпругата си чаша вода, но при това не я губя, а сякаш получавам двойно по-голяма чаша. Защото за сметка на това подкупвам нейните желания, стремежи, мечти, както и техните напълвания! Наслаждавам се на усещането за удоволствие, което тя е получила, точно като майка, която се радва на удоволствието, което е доставила на своите деца. Известно е, че майката се радва на бонбона, който е дала на детето, повече, отколкото самото то.

Благодарение на отстъпките, аз купувам нови инструменти на възприятието, възможност да се насладя. Ще кажете, защо хората отиват на стадиона да викат за своя отбор, след като могат спокойно да гледат играта у дома пред телевизора? Но на стадиона се намираш в обкръжението на хиляди хора, и затова се наслаждаваш на това общо изживяване, на взаимното включване. Това разширява твоите възприятия, чувства. Ти ставаш толкова голям, колкото хилядите хора около теб, които викат и скачат. Съгласи се, че това не е същото, като да останеш у дома и, лежащ на дивана, да гледаш футбол по телевизията.

Въпрос: Какви точно отстъпки у дома ще доведат до моя разцвет?

Отговор: Ако си се върнал от работа гладен и седнеш да вечеряш, а твоето дете иска някакво парченце от твоята чиния, и ти с удоволствие му дадеш, това не може да се нарече отстъпка. Тъй като действаш съгласно собственото си желание. Нима майката е длъжна да върви против себе си, за да се погрижи за своето бебе? Ако това беше така, щеше да се наложи да се постави полицай до всяка майка, който да се грижи за това, детето да не умре от глад.

Затова такива действия не представляват самоотмяна. Но ако жената иска нещо от теб, а ти не се съгласяваш – това е вече нещо друго. В първия случай, самоотмяната ти носи удоволствие, а във втория – те гнети. На отстъпки заради любимите деца не е необходимо да бъдем учени, те се получават естествено. Но на отстъпки по отношение на партньора трябва да се научиш сам, за да действаш не според природния инстинкт, а сам да станеш ръководител на своето развитие. Не природата да те ръководи, а самият ти.

Въпрос: Но ако отстъпвам, това значи, че не аз ръководя, а жена ми?

Отговор: Ти ще възприемаш това съвсем различно. Всичко зависи от важността, която придаваш на това. Ако бебето бе по-малко важно за майката, отколкото тя самата, тя би се отказала да се грижи за него и би мислила за себе си. Но доколкото природата е направила детето по-важно от нея самата, майката е готова да направи всичко за него.

Сега е нужно да помислим, как да се заставим да се отказваме от себе си и да възприемаме желанията на съпругата като по-съществени от своите собствени. За тази цел, възнаграждението, което получаваш, трябва да е по-голямо, така че да надделее.

Да допуснем, че тя ти постави условие: ако сега измиеш чиниите вместо мен, после ще отидем заедно там, където искаш ти. Тоест целта оправдава средствата. А ако е така, е необходимо да извисим целта, за да служи за оправдание. Необходимо ни е обкръжение, което да смята тази цел за важна и да ни убеди в преимуществата на такова развитие. Освен това, ще видим, че по такъв начин се спасяваме от проблемите, които постоянно ни измъчват.

Всички тези доводи трябва да бъдат сплетени в такъв възел, че да нямам възможност да избегна необходимостта да реализирам целта. Необходимо е обществено давление, което постоянно да ме удържа в съзнание за това, как трябва да постъпвам.

По този начин аз постигам своето развитие във всички области: вътрешно развивам своята личност, подобрявам своите отношения с околните, на работа, в семейството, към целия свят. Главното във всичко това е влиянието на обкръжението, защото на човек му е трудно даже пръстта си да мръдне, когато съпругата иска това.

Ако той правеше това за самия себе си, у него нямаше да възникнат такива проблеми – себе си той е готов да обслужва. Да служи на някой друг и да приема чуждото желание – това вече е голям проблем. Защото се налага веднага да помисли: за какво прави това, какво печели? Изгодата тук трябва да бъде взаимна. Дайте да се договорим помежду си и да играем постоянно в отношенията един към друг: аз за теб, а ти за мен.

Из 40-та беседа за новия живот, 25.07.2012

[101008]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво означават взаимните отстъпки в семейството, които трябва да градим над вътрешната си съпротива? Това нещо необичайно ли е?

Отговор: Ние градим своите отстъпки въз основа на разбирането, че не можем да променим характерите си и аз няма да поправям и унищожавам партньора си. Не искам никакви промени от него. Ние се основаваме само на взаимно съгласие и отстъпки.

Аз проверявам в какво мога да отстъпя и да приема мнението на партньора. Въпреки че първоначално, в съответствие със своя егоизъм, не бих се съгласил с това. Но разбирам, че без отстъпки, няма да мога да създам връзки нито в семейството, нито на всяко друго място. И затова правя нещо, за да създам наша „обща територия.“

Но аз не отменям себе си и не отменям съпругата си. Отстъпил съм, но това не означава, че съм се привел. Издигнал съм се над себе си, а не съм се зачеркнал. Осъзнавам, че не съм съгласен с жена си и в същото време, знам, че съм длъжен да приема нейното желание, навиците ú, възгледа ú – над своето желание, навици, мнение.

Така че, аз си оставам на своето мнение, а тя на нейното. Но аз съзнателно ú позволявам да властва над мен. А тя, от своя страна, прави същото. Не е лесно, но затова пък всеки се удвоява и се обединяваме в едно цяло. Аз включвам в себе си всичко, което е в жена ми: и положителното, и отрицателното, а тя включва всичко, което е в мен: положително и отрицателно.

Всеки е готов да се откаже от претенциите си, за да може да възприеме партньора повече от себе си, като най-скъп приятел. По този начин, всеки от нас включва другия в себе си и това създава връзка между нас, дори сливане, т.е. пълно смесване на желанията.

Това е прогресивно възпитание, когато двойката осъзнава, че по такъв път достигат нова ера в своите семейни отношения, ново измерение на възприятието за брака, другите хора, обществото, света. Човек започва да гледа на всичко с други очи. Той вижда в каква форма съществува животът, в какво е тайната му.

Нито една жива клетка, нито едно растение, животно или човек не може да се развива без такова взаимно включване. Животът е възможен само поради факта, че всеки позволява на другия да се намеси в неговата територия.

И тогава човек вижда, че именно в това се крие тайната на живота! Той започва да чувства как всичко живее и диша, как всичко се развива. Той самият започва да се развива само за сметка на отстъпките си към ближния.

Сам за себе си, той е бил като мъртва клетка. Но сега започва да абсорбира в себе си целия свят и включва в себе си абсолютно всичко. При това, всеки запазва своите граници без да сломява и да отменя себе си. Това е много важен момент, защото хората често разбират отстъпката в съвсем обратен смисъл: като отказване от желанието си, с риск веднага да бъде изяден от някой друг, като заек, погълнат от змия.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100887]

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какви стъпки трябва да направим един към друг в семейството?

Отговор: Това е психологичeско обучение. Трябва да опознаем характера на партньора по-добре, да направим списък с изискванията му, с чертите от характера му според нас, да приемем слабостите му като даденост, която не трябва да променяме. Трябва да се научим да приемаме характера на партньора така, както майката гледа на любимото си дете.

Знаем, че в 2-3 годишното дете вече можем да видим чертите на неговия характер. А после, на 5-7 години, то ясно показва своя характер и повече нищо не може да се  направи. Трябва да го приемем и да се адаптираме. Виждаме, че едни качества то е взело от баба си, други от дядо си, от майка си, от баща си – и възприемаме всичко това с любов. Така и в партньора трябва да приемаме дори и такива качества, които не желаем.

Човек не може да промени характера си. До самия край на живота си, в човека остават същото това отношение, възглед, навици, които е получил от детството си. Поради това, само взаимните отстъпки са ключът към хармонията в семейството, формулата за успех.

Когато има две различни форми, всичко се определя от степента на взаимните отстъпки, които сме съгласни да направим помежду си.

От 40-а беседа от новия живот, 25.07.2012

[100741]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво е чувството, появяващо се в двойката, когато се намира в „общото пространство“, тоест когато партньорът ти те разбира, когато те чувства?

Отговор: „Общо пространство“ означава пълно взаимно разбиране в него. Обикновено такава обща зона се образува по отношение на децата. Съпрузите обединяват общата си грижа за тях, важността, която те двамата им придават. Това е като чуждо тяло, не нашите собствени, но те ни принадлежат. Ако няма деца, то е по-трудно да се намери началната точка на контакт.

Трябва да открием в какво има съгласие между нас, нещо общо, където сме съгласни, разбираме се помежду си и се свързваме, независимо, че отначало сме имали различно мнение. Но ние вече сме свикнали на такива отстъпки до такава степен, че не можем без тях. Дори и да можехме да поправим разликата между нас, ние не искаме. Смятаме, всички тези противоречия за възможност за специална връзка. Вече разбираме, че без тях, тя е невъзможна.

Всички тези грапавини ни помагат да се свържем един с друг. Именно благодарение на това, аз отстъпвам и жена ми отстъпва, и ние чувстваме връзката между нас. Без взаимни отстъпки няма да има комуникация. Ако от самото начало бяхме съгласни във всичко един с друг, не бихме почувствали контакта, сякаш сме едно и също. А когато отстъпваме един на друг, ние не отменяме егоизма си, а над него градим връзка, както се казва „любовта ще покрие всички престъпления“. И затова тази връзка е стабилна – между нас все още остава вътрешното противоречие, но именно над него все по-високо и по-високо расте и се развива любовта.

„Общата зона“ – това е нашият общ, удвоен егоизъм, но именно благодарение на това той твърдо ни свързва и ни позволява да изпитаме нашата връзка. Трябва постоянно да се грижим за това „общо пространство“, да го пробуждаме и да се опитваме да го разширим по отношение на всички видове взаимоотношения: от най-материалните до най-духовните.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100776]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какви са стъпките, които трябва да преминем при изграждане на семейни отношения, докато стигнем до пълно единство?

Отговор: Преди всичко, съм длъжен с помощта на съпругата, която се нарича „помощник срещу мен“, да опозная и себе си, и нея, доколкото е възможно единият да опознае другия. Следва да разкрия, че виждам другия в изопачен образ, който ми рисува моят егоизъм. Това е психология, на която трябва да се научим, образование, която трябва да дадем на всеки, за да стане той зрял човек, разбиращ своите чувства, особености. Тогава той ще бъде в състояние правилно да използва всички свои специални свойства за връзка с партньора.

Първо, градиш отношения със съпругата си, рисувайки нейния образ и своя образ и решавайки помежду си, доколко ти можеш да влезеш в нея, а тя в теб, и къде се срещате. Вие започвате с осъзнаването на това, че сте двама егоисти, с лице един към друг и разделени от безкрайно разстояние. Сега всеки трябва да напусне своята първична точка и да започне да се приближава към партньора си.

Колкото повече доближавам противоположната страна, толкова по-далече оставям своята природа, основната точка и ми е все по-трудно да напредвам. И на съпругата и е все по-трудно да напредва според степента, до която тя оставя своето „аз“. Ние трябва да си благодарим един на друг за тези усилия и така ще можем още малко да се придвижим един към друг. Всичко това става за сметка на взаимните отстъпки дотогава, докато вътрешно не се докоснем.

Това е точката на контакт, в която сме готови максимално да се откажем всеки от своята основа – за да се съединим. Съединение означава, че приемам от съпругата си неща, които са й необходими в силата на нейния характер, така че да станат необходими за мен. А тя приема от мен неща, които са необходими на моя характер и ги прави необходими за нея. В тази форма между нас има контакт, скачване, взаимно проникване. Във всеки от нас има издатини и вдлъбнатини, които влизат една в друга.

Това, което е важно за съпругата ми, трябва да стане важно за мен и тя прави същото по отношение на мен, за да възникне между нас някаква обща зона. Работата в тази обща област, благодарение на нашите усилия да удържим тази връзка във всевъзможни ситуации, ни помага да се съединим. Тази обща област се нарича съпружеска двойка.

А освен тази обща област има още огромни територии, които принадлежат само на мен или на нея. Това е като две пресичащи се окръжности с обща зона между тях, в която всеки приема от другия неговите желания така, сякаш те са по-важни за него от собствените му желания.

Виждам, че няма избор, такива са нуждите на жена ми. А какво да правим с тези области, които засега остават за всеки поотделно? Трябва да работим над тях, с помощта на изясняване и взаимни усилия. И правим всичко това, за да направим от нас двамата едно цяло.

Ако можем да се обединим в едно цяло вътре в семейството, то ще успеем и в по-широкия външен кръг и в още по-външния – докато целият свят не стане като един човек. И тогава няма да има глобална и интегрална криза. В света има всичко и то достатъчно, ние просто еволюирахме в грешна посока. Вместо да развиваме всичко за благото на човека, ние сме действали в негова вреда. Подобно на двама съпрузи, хванати в капан в апартамент, които не се разбират помежду си и затова са готови да запалят всичко в огъня на тяхната взаимна омраза. Ето това е същата тази ситуация и същият проблем.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

 [100658]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

В днешния свят разкриваме, че природата ни принуждава на връзка помежду ни. И ако още ни се удава да избягаме от семейните задължения един към друг, то не можем да се скрием от обществения живот, от цялото човечество. Тъй като сме зависими един от друг. Някога хората са живели изолирано и не са били запознати с онова, което се е случвало на другия край на континента с другите култури. Днес всичко е унифицирано: култура, стил на живот.

Законите на екологията, на човешкото общество и изобщо на цялата природа ни се разкриват като глобални, интегрални, обгръщащи ни и свързващи ни в една система. Това вече не зависи от нашето желание, а се явява като изискване на еволюцията.

Озовахме сме в кръгъл свят и проблемът е в това, че по сила на егоистичната си природа човек не е готов за това. Как тогава да помогнем на човек да установи по-дружелюбен контакт с новия свят, да го разбере, да го използва правилно за да постигне на успех?

Тъй като виждаме, че сме все по-неуспешни, и вместо да подобряваме своя живот, навлизаме в глобална криза, която ни заплашва с това, че никога няма да завърши. Огромното, силно и развито човечество изглежда като малко изплашено дете, което се е загубило и не знае накъде да поеме. И всичко това се случва поради липсващата правилна връзка между човека и обкръжението, нашето неразбиране спрямо природата. За всичко е виновна нашата безчувственост и затова ние не се опитваме дори да я разберем.

Природата – това са всички закони, вътре в които ние съществуваме, промяната на климата, на времето, на човешкото общество. В света на изобилието има гладни деца – и всичко това заради липсата на връзка между нас. Ние не сме способни дори да разделим излишъците от храна, които изхвърляме напразно.

Къде може човек да се научи на правилно организиране на връзките, за да се изгладят отношенията между нас, докато не сме стигнали до сблъсъци? Как да постигнем правилно равновесие в човешкото общество, равновесие с природата, до което сме длъжни да достигнем, ако искаме да оцелеем.

На всичко това можем да се научим от семейния живот. Ако човек може да развие своята чувствителност в семейното гнездо, разбиране, правилно отношение и подход към своя партньор, с това той ще придобие нови усещания, определения, подход и разбиране към обществото и цялата природа. Той ще може да обедини всичко това в едно и да съществува в хармония с всички.

Затова трябва да изминем този процес на изграждане на семейните отношения, а след това на всеобхващащото общество, и на цялото човечество и цялата природа. И тук не е възможно да се избира: да живея в семейството или не, с един партньор или с друг, с деца или без деца. Става дума за проблемите на цялото човечество. Всички изследвания свидетелстват за това, че връзката между нас е основният проблем, който се нуждае от решение. Ако се науча правилно и с чувство да се отнасям към съпругата си – към тази най-близка за мен система, с това аз ще си осигуря правилен подход към целия живот, към цялото земно кълбо. Тоест семейните връзки ме учат как да постигна успех във всички области и се явяват ключ към всеки успех.

При това, природата е устроена така, че аз не мога да постигна такъв резултат, изграждайки приятелски отношения с приятелите си по риболов или почерпка – това трябва да е връзка между съпруг и съпруга. Само в семейството  мога да изгладя всички остри камъни и да изградя тънките нюанси на приятните и неприятните свойства на характера и възприятията си. Затова съпругата се нарича ”помощ срещу мен” – ако не я виждам срещу себе си, не мога да се възползвам от нейната помощ, за да изградя самия себе си.

Ако искаш да се изградиш правилно, за да разбереш света и да преуспееш, трябва да създадеш инструменти в семейния живот. Затова нежененият човек не е пригоден за ръководни длъжности – той не е способен на правилна връзка със света. По тази причина, често при назначаване на отговорна работа се изисква да бъдеш женен.

От 40-та беседа за новия живот, 25.07.2012

[100545]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Становище (Д.Леонтиев, проф. МДУ): Сред многото кризи, не последно място заема кризата на семейството. Във всички страни нараства броят на разводите – в развитите, той надвиши 50%. Проблемът не е в това, че съвременният свят отрича важността на семейството. Семейството все още съществува, само неговото значение и функция в живота ни се променят. То се превръща в личен проект, основан на личен избор и отговорност на всеки от нас. За съвременните мъже и жени  аргументът „всички правят така“ не е убедителен – просто трябва да разберем с каква цел трябва да делим живота си с друг човек.

Днес целта вече не е същата, както преди. Икономическата мотивация – съвместно водене на домакинството – дълго време беше основното, но сега отстъпва на заден план: и мъжете, и жените са в състояние успешно да живеят и да правят кариера сами. Сексът в големия град също е все по-малко ограничен от семейните рамки. Възпитанието на децата е важен въпрос, но не всички семейства са фокусирани върху него. Все по-голямо значение в съвременното семейство придобива функцията на психологическа подкрепа. Семейството в наше време не е лукс: в сложния, изменящ се свят все по-остро от всякога се нуждаем от тази подкрепа. Обаче в по-малка степен сме готови да я изградим, влагайки енергия и време в нейното развитие и запазване.

Коментар: Навсякъде по света започва възпитанието на няколко поколения – от края на Втората световна война. Но едва сега, когато кризата прерасна от криза на семейството във всеобща криза, по обхват и мащаби, просто  започваме да мислим, че е необходимо да се вземат някои  мерки. А какви действия трябва да предприемем, не знаем, защото самите ние сме в криза и защото светът стана доста по-различен – такъв, на какъвто не сме свикнали – и затова не можем да решим никакви въпроси. Тук има само едно решение – да приемем системата за интегрално превъзпитание – сега или след тежки наказания.

[94039]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Кабала - Няма коментари→

Най-близката връзка, която съществува в живота на всеки един от нас, са взаимоотношенията в едно семейство със съпруга или съпругата. Но колкото и да искаме, не е възможно да дадем някакви прекрасни рецепти, незабавно приложими съвети как да се постъпи във всяка ситуация, за да установим семейните си взаимоотношения.

Някога в миналото това е било възможно, но днес вече не работи. Днес от човек се иска да поправи преди всичко общото си отношение към живота, към себе си и към хората около него, отношението към света, в който живее. И едва тогава, след курса по интегрално образование, развитието на ново съзнание и възприятие на света, за излезлият от това нов човек ще е лесно да построи нова система от добри отношения. Така той ще направи живота си щастлив и ще се отърве от всички проблеми, които го съпътстват днес.

Нужно е да се създаде образователна система, която да формира бъдещия човек. И тогава, според степента на изменянето на човек, той ще започне да изгражда редовно правилни връзки с останалите, включително и съпружески отношения. Ето защо този въпрос се отнася не само до семейните двойки, но и до неженените хора. Тъй като те също се чувстват неуредени, не вместващи се в рамките на семейството.

Преди всичко, трябва да разберем, че разводът няма да реши всички проблеми, и че ние трябва да изградим изцяло нови отношения. Невъзможно е да продължим по обичайния начин и да се надяваме, че в новото семейство всичко ще се окаже различно. Можете да бъдете сигурни, че ще ги има същите проблеми.

Именно поради тази причина хората днес не искат да се женят, тъй като първоначално се приема, че този опит отново ще се окаже неуспешен. Това е като нещо естествено – защо тогава човек да се обрича на проблеми. Виждаме колко проблеми носи неуспешният брак, завършващ с развод – колко средства ни струва, здраве, време и нерви, разбити отношения с любимите хора.

И затова човек предварително избягва създаването на семейство. Тази тенденция е навсякъде, във всички страни – навсякъде се формира една и съща картина. Следователно, преди изграждането на новия човек е невъзможно да се говори за създаване на брачна връзка.

Някога е било възможно отношенията да бъдат поправени с помощта на психологически беседи, определена настройка. Егоизмът на човек още не е бил толкова голям, колкото е днес, когато той не се съгласява на никакви отстъпки. И човек не е виновен в нищо, той просто не може да се съгласи.

Ние сме се развили до такова състояние, че човек иска цял живот да си остане дете и абсолютно свободен човек, на когото всичко е позволено. Той не желае да бъде обвързан с никакви задължения или да се ограничава в нещо. Той очаква съпругата му да бъде като майка, която му прощава всичко и нищо не иска, а го обкръжава с море от любов, без значение как се държи.

Обикновено такова поведение е свойствено за мъжа. Въпреки че жените също измениха своето отношение към брака и дори ако имат деца, не се страхуват да си сменят съпруга или дори да останат сами.

Това е чудесно явление, но днес една жена с дете може по-бързо и по-лесно да създаде ново семейство, отколкото жената без деца. Мъжете не гледат на чуждото дете като на пречка за брак. Изненадващо, че той не бърза да създаде свои деца, а и не иска да има, но е готов да се ожени за жена с дете. Той не вижда в това никаква пречка. Това явление е много изразено в наши дни.

По мое време жена, останала с дете след развода, напротив, беше много трудно да се ожени. Това означава, че има няколко явления, които трябва да вземем под внимание, които са необичайно характерни за нашето време.

От 31-а беседа за новия живот, 18.07.2012

[83898]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Обикновено жената в семейството настоява на своето, но мъжът също иска да докаже правотата си. Конфликтът започва от нещо дребно и завършва с развод. Как да се намери компромис между мъжа и жената?

Отговор: Преди да се реши конфликтът между мъжа и жената – дайте им възпитание! Как може с това, което имаме днес, да решаваме конфликтите? Виждаме, че нищо не се решава.

Докато не ги „прекарате“ през курсове за интегрално възпитание, поставяйки пред тях най-твърди условия: те трябва да преминат през тях, иначе няма да получават помощи и различни облекчения – невъзможно е с който е да се реши каквото и да е, защото всичко ще се решава по старому.

Ако искате да преустроите обществените и семейни отношения, то за това трябва да измените хората, техните взаимоотношения. А как могат да бъдат изменени отношенията, ако не се изменят техните изпълнители? Та те ще си останат на своето. Разбира се, можете да им окажете натиск и тогава може външните отношения и да не се проявят в толкова експресивен вид.

Започнете постепенно да просвещавате хората, да им обяснявате в какво се състои системата. Включете ги в кръгли маси, в обсъждане помежду си.

По време на кръглите маси постепенно ги издигайте над решенията на проблемите, издигайте ги в общност, в мечта, играйте с тях като с деца, разкрийте във всеки от тях детето. Тъй като всички те потискат всичко това във себе си, нарочно се държат като хулигани, за да не проявят себе си – това е инстинкт за защита.

От беседа за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82859]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→