Въпрос: Как да построим интегрални отношения в семейството? Какви свойства и признаци са характерни за мъжкото и женското поведение от гледна точка на интегралността? Или в интегралната методика няма такова определение?

Отговор: Съществува това, което е дадено от природата. Колкото и да се старая, аз не мога да бъда жена: нито в почистването, нито в прането, нито в гладенето, в приготвянето на храната, нито пък във въвеждането на порядък в дома за 10 минути – на мен това ще ми отнеме 5 часа и пак няма да има порядък. Природата не е дала на мъжа такива навици, такова отношение, движение към всичко, което се нарича дом.

Това е женска работа, женска част, женска площадка. Жената трябва да бъде стопанката в дома. Тя трябва да се чувства хазяйка, да чувства, че това е нейно.

Недостигът на възпитание в наше време предизвиква абсолютно друго отношение към дома, към семейството, но по принцип грижата за дома по природа е дадена на жената. Можете да видите при животните – който и да е мъжки индивид след съвмешателство си тръгва, а женската ражда, занимава се с малките, облизва ги, кърми ги, извежда ги на лов, учи ги как да станат големи и ги пуска в света. Това се наблюдава при всички. Така е устроена природата, освен може би през определен период, характерен, например, за птиците, когато те заедно мътят птиченцата.

При хората всичко е устроено така, че мъжът да се занимава с изкарване на прехраната, а жената – с грижа за домашното огнище. Неизбежно е! Колкото по-близо сме до природата, толкова по-комфортно ще ни бъде, по-удобно, толкова по-силно ще е съгласието между нас. Все едно, тези свойства са вътре в нас и няма как да ги потиснем в себе си. Каквито и мутанти да сме, все едно, в нас остават природните инстинкти и никакъв Холивуд, унисекс и прочее модни влияния няма да помогнат!

Затова всяко нещо трябва да бъде поставено на мястото му и да се говори за относителност на правата и задълженията на мъжете и жените. Ако не го направим, няма да има нито семейства, нито въобще друго освен отрицателна демография.

Така че, трябва да приключим с това веднъж завинаги и да не играем по свирката на различни партии, които искат да се доберат до правителството, защото са толкова оригинални и искат такива правила за тези и онакива за другите.

Аз не съм за ограничаване на правата и не съм за потискане на едните за сметка на другите. А за това, във всеки един случай да се учим от природата и да бъдем максимално подобни на нея. Това първо.

Второ. Нашият пасианс се нарежда по следния начин: за мъжа – основното е заплатата, за жената – семейството, възпитанието, децата. Неизбежно е! Виждаме, че ако жената не се занимава с това, то никой не се занимава с това! Излиза така, че следващото поколение ще е още по-лошо от сегашното. Значи трябва да направим така, че жената да е свободна – да не е заета, а напротив, свободна.

Не я заключваме сякаш тя се намира в домашен манастир или в замък. Напротив, тя трябва да се учи, да посещава университета (без значение на каква възраст е, даже и през целия живот), да премине през различни курсове, които да я просвещават постоянно, за да стане просветителен елемент за децата и мъжа. Тоест мама, майка, която се чувства като истинска стопанка в дома си, като истински стълб в семейството, от който цялото семейство получава знания, отношение към живота, възпитание и прочее.

Защото мъжът винаги се намира под въздействието на жената. Кой не се вслушва в жена си и тайно не се бои от нея? Защото всичко идва от майката – ние разбираме собствената си психология.

Затова е много важно постоянно да издигаме жената, да я просвещаваме, да я напълваме. И чрез нас това напълване ще премине вече към останалото общество. Тоест тя трябва да взема най-активно участие както в собственото си развитие и обучение, така и в обучението и възпитанието на членовете на семейството.

Ако не извършим такава революция, то ще загубим семейството, децата, демографското общество и т.н. Можем да направим всичко това чрез жената. За това е нужно само малко участие на средствата за масова информация. Трябва да бъде не само правителствена, но и световна програма.

От беседата за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82718]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Днес семейните отношения като такива не съществуват.

Даже ако има семейство, то всеки вътре в семейството се чувства като отделен елемент, независим от своя партньор. Освен това, децата се чувстват независими от родителите или, в краен случай, много искат да бъдат такива. И родителите не желаят особено децата да ги обременяват. Всички ние, под властта на егоизма, по неволя сме разрушили отвътре семейните устои, така нареченото изграждане на дом.

Затова е необходимо да направим нещо заради нашето бъдеще. Ако днес до 70% от младите хора не искат да встъпват в брак и да имат деца, то ни очаква не много розова перспектива. Не говоря за това, че няма да има кой да изхранва застаряващото население – сега вече се сблъскваме с това, особено в Европа.

Трябва да върнем на хората очарованието на семейния живот, защото днес това напълно го няма! Всичко се прави по неволя: жените все още искат да имат деца, а мъжете са пасивни, те въобще нищо не искат.

Интегралното възпитание разказва на човек за връзката между хората, довежда го до връзка с останалите. Изведнъж той започва да усеща нежност, любов, някакви чувства към другите хора, започва повече, отколкото преди да чувства всички. А днес хората напълно престават да се чувстват един друг, достатъчно им е да общуват чрез sms-съобщения.

Интегралното възпитание предизвиква в човека добри чувства по отношение на другите, възбужда в него своеобразен сензор на обратните чувства: той става по-чувствителен към това, как се отнасят към него останалите, как той самият се отнася към сближаването, към отдалечаването. Започва да реагира на това по-чувствително и по такъв начин в него се пробужда загубеното от егоизма усещане на необходимостта от другите хора. Той ще чувства, че в това се намира източникът на топлина, радост, успех, увереност, а не в това, че ще се затвори в своята квартира като в раковина, ще обезпечи себе си с пенсия, със здравеопазване, още с някаква програма и всичко ще бъде нормално.

Потребността от топлина, от съчувствие, от взаимно общуване, което култивира в него интегралното възпитание, ще го доведе до това, че отново ще пожелае да създаде семейство.

От беседа за интегралното възпитание, 22.05.2012

[80703]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Този разговор се посвещава на жените и на най-важната за тях тема – семейството, което в наше време преживява тежка криза. Броят на разводите непрекъснато расте, както и броят на хората, които изобщо не желаят  да създават семейство и да раждат деца.

Една част от жените предпочитат да посветят живота си на кариерата и не искат да се обвързват с деца. От друга страна, все повече жени, на възраст 30-35 години,  мечтаят да имат семейство и деца и страдат, че не могат да намерят партньор и да се омъжат. А сред вече омъжените представителки на женския пол, с деца, става все по-разпространено мнението, че разводът е най-лекото и добро решение на всички проблеми.

Очевидно, че пред нас стои заплаха от изчезване на семейството като единица на обществото. Раждаемостта се е снижила до такъв размер, че през 21 век ни грози демографска зима, а населението на Земята постоянно старее. В какво е причината и има ли изход от това положение?

Всичко се дължи на това, че развитието ни изцяло се гради на растящия егоизъм. За многото, стотици години от нашата история, извървяхме дълъг път, преминавайки от едни ценности към други, стремейки се към богатство, власт, знания. А в наши дни става така, че човек не го привличат нито от парите, нито от властта, нито от знанията. Всичко се намира в криза, а всъщност това е вътрешната криза в човека.

Разочарованието и депресията стават най-разпространените заболявания в света. Хората не искат да се женят, да имат деца. Децата не желаят да живеят с родителите си, при което настъпва такъв дълбок разрив между поколенията, какъвто никога не е имало. Всичко това говори, че в съвременния човек възниква някакво съвсем ново вътрешно изискване, което може да се нарече залез на семейството, демографска зима.

Тази тенденция е валидна за всички страни. Видно е, че това не е случайност, а някаква програма, заложена вътре в природата, която ни води към такова развитие. Всеки иска да се обособи – да има собствена стая или дори жилище. И това е всичко! Нима може да се направи нещо, ако вътрешният стремеж на човека и усещането му са такива?! Това е зовът на времето.

Виждам как рано сутрин майките водят малките деца в ясли или в детска градина, за да ги оставят там за целия ден и да отидат на работа. И често това не е, защото жената се нуждае от заплатата. Тя просто иска да види света по друг начин. В нея живее стремеж да се чувства свободна и да не се затваря само в семейството.

Сякаш сме надраснали предишните биологични рамки на семейната структура, в които сме съществували инстинктивно, като всички животни, и сега ни трябва нова семейна връзка, достойна за човешкото ниво.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77050]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ако можех поне малко да надникна от своя малък пашкул и да видя къде е мястото ми в глобалния свят, и къде стоя спрямо цялото човечество, което точно като единна душа преминава всевъзможни изменения, приближавайки се към своето съвършено състояние – бих възприемал живота си по друг начин. Не бих гледал толкова на своя личен, мъничък живот, който въобще няма особено голям смисъл да се взема под внимание.

Включи се в общия, голям, глобален процес заедно с останалите и ще почувстваш, че се намираш в безкрайния поток на живота. А засега, трябва да се учим какво е необходимо да се направи, за да се усети вечността на природата – да се включиш в нея. И от тази висота ще можеш да решиш всички свои частни проблеми.

Ако се опитваме да ги поправим на обичайното, материално ниво, то няма да можем да разрешим нито един проблем. И свидетелство за това са всички отчаяни и безрезултатни опити да се поправи положението, предприемани от различните правителства. Няма никакво друго средство да поправим нашето лично състояние, освен интегралното образование.

Затова жената, която днес е нещастна от това, че не може да намери спътник в живота си, да създаде семейство и да роди деца, трябва да разбере, че по този начин природата иска да я доведе до състояние, в което тя ще се включи в целия свят в качеството си на жена.

И в следствие на такова включване, интегрално образование, влияние на обкръжението, тя ще започне да разбира каква връзка е необходимо да установи с другите. Ще започне да чувства доброто и взаимността във връзката с целия свят.

И тогава тя ще се запознае с подходящия мъж и те ще започнат да изучават как могат взаимно да се подкрепят именно заради това, да се издигнат на духовното стъпало и да се съединят в едно цяло. Макар че може да се различават много един от друг и да си останат с целия свой егоизъм.

В момента, в който се измени тяхното лично възприятие, тутакси ще си паснат. Ще пожелаят да бъдат по-тясно свързани в семейна връзка и да имат деца, за да се реализира всичко това във духовна форма. Именно духовното ще ги накара да създадат семейство.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77084]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо науката кабала ограничава своето внимание върху едно единствено действие – съединяването?

Отговор: Кабала не ограничава себе си – напротив, тя се е разширила, обхващайки цялото мироздание – висшите и нисшите светове, за да ни каже, че няма нищо друго, освен съединяването.

Тя се занимава не с избрани действия, а със синтеза на всичко съществуващо. Води ни към единен принцип, обхващащ и включващ всичко в себе си.

Тя ти казва: „Не гледай ограничено на всеки проблем поотделно, независимо от това къде се случва”.

Всички те се обясняват само с една причина – липсата на съединение. Искаш да се издигнеш над проблема – стреми се към по-голямо съединяване. Ако вървиш в тази посока, значи се движиш правилно.

В основата на всяка наука лежи някакъв основен принцип. Във физиката, например, всичко се постига на основата на материята, чрез няколко елементарни частици, от които е създадено всичко.

Някога, това се е получавало чудесно: електрон, протон, неутрон – плюсът, минусът и неутронната частица между тях. И това е било всичко.

Но след това открили, че съществуват стотици елементарни частици и в цялата тази теория настъпила бъркотия. Защото ученият се придържа към един принцип и това съответства на истината, съществуваща в природата.

Науката винаги се стреми към единна картина. Простото тълкуване (пшат) е последната най-висша степен на изследване и постигане.

Когато постигнем света на Безкрайността, всичко става много просто, защото простата висша светлина ще изпълни цялото мироздание, поправеното желание. Това се нарича реализиране на единствения принцип.

А ако ни се струва, че всички наши проблеми не са свързани помежду си, тогава именно това трябва да поправим – да привлечем висшата светлина, която ще съедини всичко.

Но докато в нашия разум и сърце, във всичките ни действия съществува безпорядък, аз няма да разбирам какво става с мен, с този свят, със семейството и приятелите, с моя живот и смърт. Всеки иска да затвори очи, само и само да не вижда нищо и да не мисли за това.

Но по пътя на кабала е обратното – всичко това трябва да се приеме като разкриване на разбиването и да доведе до единство. Затова науката кабала не се разкрива, докато в човека не се пробуди духовната искра – призивът към съединяване, който Творецът ни предава.

В нас трябва да заговори духовният ген – искрата от екрана, която някога сме притежавали. Това е началото на раждането на човека.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[#22648]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Отнася ли се жената на един човек към тези „ближни” или „приятели”, които той трябва да „обича, както себе си”?

Отговор: Нашият живот в този свят е устроен така, че и в семейството трябва да се свържем заради духовната цел. Това е следствие на най-високия и най-яркия духовен корен, който се отнася към всеки човек в този свят.

В резултат на разбиването, нашите души са се отделили и са станали противоположни една на друга. Това се отнася не само за „човек – Творец” или за „група – Творец”, но и за „мъж – жена”. Ние достигнахме до стадия на разбиване на семейството и съпружеските двойки трябва също да реализират принципа „обичай ближния, както себе си”.

Това работи между съпрузите по същия начин, както и към другите хора. Когато мъжът и жената се удостоят с такава връзка, тогава между тях ще се възцари Шхина, Творецът. Това означава, че във всички техни действия, от най-материалното до най-духовното, те ще се стремят да останат в едно намерение – да бъдат свързани единствено чрез взаимно отдаване, Твореца.

Всеки човек може да разкрие това – имено затова Творецът е разделил първия човек на две части: Адам и Ева. Тази възможност е вече заложена вътре във всяка съпружеска двойка в този свят. Аз съм уверен, че ние трябва да поправим тази част. В края на краищата, докато не доведем всичките поправяния до техния завършек на най-ниската степен, на нивото на този свят, поправянето не може да съществува и във висшето.

Не е достатъчно да се чувстваме свързани помежду си. Ние трябва да се свържем във всичките наши материални дела в този свят до идеалното им състояние, като в света на Безкрайността. И тези два полюса: нашия свят и света на Безкрайността ще се свържат и всичко ще се върне към съвършеното си състояние. Ние трябва да свържем тези два свята: най-висшия и най-нисшия.

Поради това в семейния живот и в отношението на човек към децата и към възрастните всичко трябва да се случва съобразно с духовните закони. И разбира се, когато жената и мъжът учат заедно кабала и могат да достигнат такова отношение и намерение един към друг, тогава това разкрива възможност за уникална работа, която е възможна само между съпрузите.

От урока по статията „Любов към Творец и творенията”, 28.09.2010

[22129]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава обща духовна дейност между съпрузи?

Отговор: Духовна връзка – това е, когато жената е като „половината от тялото” на мъжа. Мъжът без жена е непълна част на желанието.

Именно тази част на „животинското” съществуване – семейният живот, която ни се струва, че не е свързана с духовното, на практика е много важна.

Още не е дошло времето, но ще достигнем до състояние, когато и мъжете и жените ще почувстват необходимост да разберат, в какво се състои смисълът на живота. За какво живеем?

Този проблем може да се реши само при условие, че се намираме в подобие с природата,с Твореца. И затова сме задължени да се свържем в семейна двойка.

Това и ще бъде наша съвместна духовна дейност. Ние ще почувстваме, че без духовна връзка не можем да съхраним семейството. А без да създадем семейство – не сме способни да се занимаваме с духовното и да го постигнем!

Затова сега семейството се намира в такава криза, „разбиване” – това е като „цимцум” (съкращение).

Целият минал живот и психология, цялото досегашно разбиране за семейството, цялата минала семейна парадигма – всичко е свършено! Тоест, достигнало е до „разбиване”.

Това е разбиване на цялата ни предишна философия, отношение към живота, семейството, обществото. Всичко това е дошло до своя край, затова днес ние преживяваме криза.

Ние сякаш отрязваме от себе си миналото отношение към живота и встъпваме в нови отношения.

На мен отново ще ми трябват семейство, деца, работа, общество, но за да постигна отдаване, разкриване на Твореца,а не егоистично  да ги използвам и да си устроя удобно гнезденце само за спокоен материален живот.

Затова протича рязък преход, когато трябва да се откъснем от  своя предишен живот и от миналото си отношение.

От ежедневния Кабала урок – 10/08/2010

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо има толкова много проблеми в семейните отношения днес и толкова много хора се развеждат или изобщо не се женят?

Отговор: Егоизмът расте през цялото време. Вече не е така, както е било в предишните поколения, където почти е нямало разлика между едно поколение и следващото. Хората са продължавали да живеят на същата земя, в същото село и синът е наследявал професията на баща си: ако бащата е бил ковач и синът е ставал ковач; ако бащата е бил фермер и синът е ставал фермер. Било е обичайно да се живее по този начин. Хората са предавали дрехите си от едно поколение на следващото и т.н.

Днес човек е различен във всеки един момент! За да се промени, човек няма нужда да се преражда. И понеже човек е различен, той не може да понася онова, което е било вчера. Вчера съм се оженил за някого и днес я поглеждам и съм объркан. Мисля си „Това ли е наистина жената, за която се ожених?! Къде е жената, която познавах вчера? Къде са нейните качества?”. Не виждам тези качества днес. Аз не осъзнавам, че промяната е станала в мен. И я гледам, и ми се струва, че тя се е променила и аз вече не мога да живея с нея.

Никой не е виновен тук. Ако нашето развиващо се желание не бъде  поправянето, семейството неминуемо ще рухне. Каква основа трябва да имат хората, за да се съберат? Преди сме оставали заедно на „животинско-социално” ниво: общо домакинство, семеен живот, деца, задължения и натискът от общественото мнение. А днес, никой не го е грижа за нищо. Хората са се издигнали над всички тези ограничения; те не желаят нищо.

Затова са неспособни да създадат семейство и да бъдат в него, и не искат да имат деца. Проблемите в семейството се увеличават и е невъзможно да бъдат разрешени, ако двойките не са обединени общо в изучаване на духовното.

Никакви материални действия няма да задържат хората заедно. Само това може да спаси семейство, както е написано „Мъжът, жената и Творецът между тях.” Ние трябва да разкрием до каква степен искаме Висшата сила, по-висша идея, за да се обединим на нивото „човек”.

От ежедневния Кабала урок – 10/08/2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Разбираемо е, че благополучието на индивида зависи от благополучието на обществото и стои в основата на всяко възпитание. За съжаление в последно време това не се наблюдава.

Отговор: За да не се обърквате в понятията „интегрално, глобално човечество“, „ефект на пеперудата“, „поръчителство“ и „взаимно отдаване“ – трябва да си представим една картина: всички ние сме едно Семейство. А в семейството всеки е в зависимост от всеки и ако на един е зле, то всички го чувстват. Така днес благополучието на всеки е в зависимост от благополучието на всички. Затова всички ние сме длъжни преданно да се грижим за всички. Като членове на едно Семейство.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→