Въпрос: Защо сега изучаваме цялата тази необичайно сложна система на световете Ацилут и Некудим на урока по Учението за Десетте Сфирот (ТЕС)?

Отговор: Ние трябва да разберем как да поправяме разбиването, с какви духовни обекти (парцуфим) работим, с какви части.

Светът Некудим – това е разбилият се свят, а светът Ацилут  поправя това разбиване. Ние трябва да знаем кое свойство с какво свойство се поправя и кой е отговорен за всяко действие по поправянето.

Всяко поправяне изисква точно знание – къде е разбиването, какво е развалено и как да го поправим, с какви средства. Всичко това се изяснява до най-малките подробности и чак след това се извършва поправянето.

Проблемът на човечеството е в това, че искаме да поправим този свят без да знаем нищо за него. А светът Ацилут представлява правилен пример за нас: докато точно не разбера причината на разбиването, какви части са се разбили, как са функционирали преди това – не мога да стартирам поправянето.

Цялото поправяне се базира на познаването на неизправностите – само тогава може да се изгражда системата на поправянето. Човечеството няма шанс да постигне добър живот и нещо да поправи, ако не разбираме какво става с нас. Как тогава да стигнем до поправяне?

Затова ни е дадена само свободата на избора да осъществим поправяне. Ние изучаваме системата за поправяне, която се разпространява отгоре надолу – защото там е бил изначално показан целият процес, от начало до край.

Когато се издигаме отдолу нагоре, не сме способни от по-рано да узнаем нито началото, нито самия процес, нито неговия край, за да ремонтираме системата за поправяне. Ние ползваме вече готовата система, която се е изградила при слизането на системата отгоре надолу. Но можем да я използваме само при условие, че успеем да влезем в нея и да стартираме цялата система.

Затова няма никакъв шанс да можем опипвайки, слепешката, както действа все още цялото човечество, да достигнем до някакъв успех. И само науката кабала ще ни послужи като инструкция за поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 11.01.2011

[32523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Днешният свят е устроен така, че нито една страна не може да се затвори  и да заключи границата си. Ако се затварям отвън, то нещо вътре непременно няма да бъде в ред.

Дори самите ние не разбираме от какво. Струва ни се, че сме създали общество, напълно обезпечаващо себе си с всичко необходимо, както голям колхоз: с месо, с мляко, с риба, с плодове и можем да въведем натурално стопанство, което не зависи от никого. Но нито една страна не може да направи това!

И не защото тя не е способна да се обезпечи с каквито и да е материални продукти: вода, електричество и други външни ресурси. Но защото така  работи това вътре, в природата – тези наши зъбни колелца са се свързали плътно едно с друго и никое не може да се отдели от останалите!

Ти няма да разбереш защо през цялото време имаш някакви проблеми – ту кравите не дават мляко, ту тревата не е израснала, ту е загубена реколтата. Не знаеш откъде, изведнъж такава несполука – но това няма да работи! Защото вътре колелцата така здраво са се зацепили, че си длъжен да бъдеш свързан с целия свят. И това днес е необходимо да се обясни на всички!

Но никакви G8 или G20 няма да ни помогнат да се обединим. Дори ако всички се съгласят с това и се договорят да се хванат за ръце и да се държат един за друг – ние ще предизвикаме само още по-големи разрушения. За един миг те ще се хванат за ръце, а вече в следващия миг между тях ще започне война.

Обединяването ще доведе до световна война, ако то не е заради Твореца, заради духовна цел. И тогава ще бъде по-лошо, отколкото в Русия, която е искала така да обедини хората.

Затова освен обясненията, че всички ние сме свързани от страна на природата, а не по свое желание, което й е противоположно, е необходимо да разкрием как можем да изменим своето желание към единство, за да искаме  да се завъртим заедно с всички зъбни колелца в правилната посока.

И за това ни е необходима светлината, връщаща към източника, която ни обединява! А това е възможно само при изучаване на науката кабала.

Но отначало може да се подготвя човека, като му се обяснят всички условия около този последен момент – когато ще остане само да му се даде ключа, който се намира в науката кабала. Постепенно той започва да разбира, че съществува всеобща взаимовръзка и че няма избор, научава в какво се състои  нашата свобода на волята.

И така всички свиват и свиват този обръч, докато в него не остане само един неразрешен централен въпрос. Ето тогава и може да се даде на него отговор и тогава човекът ще го приеме.

Така мъдро е необходимо да се направи разпространението, за да достигне до хората постепенно, показвайки, че това не е свързано с никакви стереотипи – нито с мистиката, нито с религията или с юдаизма.

Това е естествена наука за това, как човекът да се впише хармонично в този свят. Тя ти обяснява закона на природата, който управлява света и вътрешния закон в човека, тоест кой си ти и как да се приспособиш към света.

От урок по статията ”Мир в света”, 26.12.2010

[30822]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: На всеки човек му се иска да бъде уникален и да реализира  особения корен на душата си. Затова, той се плаши от обяснението, че е само зъбно колелце в общия механизъм. Страхува се да загуби своята индивидуалност в обществото.

Отговор: Но защо трябва да се загубиш в обществото? Напротив, ти можеш да станеш праведник, който се нарича „основа на света” – да отдаваш на всички и да дърпаш целия свят напред!

Кой ти забранява да правиш това? За отдаването няма никакви ограничения – моля, отдавай!

А ти се оплакваш, че ти пречат и не ти дават да използваш всички останали. Естествено, никой не иска да ти позволи да го използваш. Но стани велик не в получаването, а обратно – в отдаването, и никой няма да ти пречи.

Можеш да бъдеш уникален в положителен смисъл – в отдаването. Защо ти е нужно на всяка цена да се отличаваш в отрицателен смисъл, в егоизма? Всеки иска да бъде особен – заповядай, бъди такъв! Реализирай себе си в духовното.

Може би, човек се плаши от самия вид на свързаните зъбни колелца и си представя, че е робот или винтче – но това е обективен факт, картина, съществуваща в природата. А в природата не може да има добро или лошо – това е просто констатиране на факт.

Ти можеш да си съгласен с него или да не си – това няма да промени действителността. Само ще предизвикаш удари върху себе си, ако не искаш да се съгласиш с нея.

Можеш да заявиш, че не си съгласен със закона за всеобщото привличане и да отричаш неговото съществуване – моля, после ще погледаме как падаш от покрива.

И тук е същото – ние не разбираме колко тясно сме свързани един с друг и се опитваме да действаме така, както ни се прииска: всеки дърпа в своята посока. А после гледаме как всички страдат – отново и отново, вече хиляди години!

Сега, ние стигаме до такова състояние, когато нашето его е нараснало до максимума си, във всички земни желания, и ни е завързало всички един с друг по цялата земя.

А ние въпреки това не искаме да го признаем – и се опитваме един друг да се лъжем и използваме! Но не разбираме, че по този начин всеки връща към себе си същите онези страдания, които причинява на другите.

Не виждаме това, защото ако то се беше разкрило явно и аз получавах незабавно тук, на място ответния удар, в момента, в който причиня някому зло – аз бих действал като животно, без свободна воля. Бих се мятал между ударите и наслажденията, работейки като машина, ако законът за всеобщата взаимозависимост действаше открито върху мен.

Този закон е скрит, за да ми даде възможност да го допълня по собствена воля! И въпреки, че законът съществува, но е скрит – аз мога сам да изпълня скриването, все едно, че е разкрит! Защото  искам той да действа точно така – за да бъде взаимното отдаване огромно и силно и да вземе връх над получаването.

Нека този закон е написан във всички книги, но аз искам той да се разкрие на практика! В това се състои моята свобода на волята.

На мен ми е дадено едно бяло петно – това значи, че Творецът е скрит. А аз мога да го извадя от скривалището и да запълня  бялото петно с Неговото присъствие. Това ще бъде моето собствено присъствие – защото  ще стана същия като Него. Ще стигна да мястото, където се крие Той, и ще Го сменя! Все едно, че  с Него сме партньори и аз казвам, че ще свърша работата вместо Него там, където Той е скрит.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: На всеки плод трябва да се даде време за съзряване – така може би и човечеството не трябва нищо да прави сега, а просто да почака, докато съзрее, като плод?

Отговор: Човечеството вече е завършило своето развитие на нежива, растителна и животинска степен. И вече 5770 години ние се развиваме на степен „човека” в нас – започвайки от Адам, първият „човек”.

За тези 5770 години ние също преминаваме през степените неживо, растително, животинско, човешко – вътре в човека. Дотогава ние сме живели просто като животни, а започвайки с Адам, в нас се развива човешката част, в това животно, което е започнало да се нарича „човек”.

Човекът, който пръв е разкрил духовното, човека в себе си, подобен на Твореца – се наричал Адам Ришон (първият човек).

Започвайки от него и по-нататък ние всички се намираме на човешка степен на развитие – и оттук са започнали „човешките” проблеми. Затова няма смисъл да чакаме всичко това само да се подреди – то няма да се подреди и ние само ще затъваме все по-надолу и по-надолу.

Човекът в нас е всичко, което излиза извън рамките на животното. На животното са нужни: храна, секс, семейство, постеля, общество – и това същото е нужно на животинското тяло на човека.

А всичко, което е над това, когато човек започва да си служи не със своите естествени животински инстинкти, а с човешкият егоизъм – се отнася към човешката част в нас, която ние трябва сами да приведем в хармония. Това е единствената част, притежаваща свободна воля.

Кой е той, човекът в нас? – Това е всичко, освен животинското.

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30410]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Ако човекът е само малка част от природата, то откъде ще има силата да я разруши?

Отговор: В нас има още една част, която е по-висша от животинското тяло и се нарича „човекът” в нас.

И този човек може да бъде добър или лош, защото той притежава свободна воля, за разлика от животното. Това е човешкото его, което стои по-високо от природата – тук ти е дадено право на избор.

Цялото творение е съвършено: неживото, растителното и животинското – с изключение на човека. Във всеки от нас има животинска част – моето тяло, и част, която се нарича „човек” – и само тя е увредена.

Това е тази част, която излиза извън пределите на необходимото съществуване на тялото, и заради нея аз експлоатирам природата и съм готов да я разруша, само за да направя на себе си добро.

Животното не може да разруши природата, защото действа правилно, подчинявайки се на природните инстинкти и нямайки свободна воля. Затова нашият свят се намира само на неживо, растително и животинско ниво, където цари пълно съвършенство и равновесие. А човекът е по-високо от този свят.

Животинската част на човека също се намира в хармония с природата. Целият проблем е само с „човека в човека” – от тази степен аз започвам да разрушавам света. Докато все още не сме били силно развити, ние не сме носили много зло, защото сме живели просто като животните, които се изяждат едно друго, за да оцелеят.

Но когато достигнахме съвременното ниво на развитие и получихме толкова много сила – веднага се появи проблемът. Още Аристотел е предупредил, че науката не трябва да се разкрива пред лоши хора, които могат да я използват за разрушаване на света и човешкото общество.

Ако те не успеят да използват силата на човека правилно, не им е разрешено да излизат извън пределите на животинската сфера – отвъд тази червена линия! Само при условие, че умеят правилно да използват силата на човека!

Правилно значи да направиш тази червена област също подобна на природата, но при собствено осъзнаване, разбиране, тоест да станеш равен на Твореца, висшето. Ние трябва да дойдем до това равновесие, както и всички останали части на природата – но със свои сили, защото изначално сме лишени от равновесие.

Излиза, че у нас има природа, където не съществува никаква свобода на избора и трябва само правилно да я използваме. И част, която е по-високо от нея – отнасяща се към Твореца и Човека, където, разбира се, има свобода на волята и ние изобщо не разбираме какво да правим и как. Там ние трябва да постигнем равновесие „заради отдаване”.

Някога кабалистите от миналото са достигали постижения, подлагайки физическото си тяло на ограничения, както е казано: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора” – тогава ще постигнеш духовното.

Защото ако в частта, отнасяща се към животинското, растителното и неживото, човекът е използвал само необходимото, като животно, а освен това се е занимавал с Тора, мислейки как да се уподоби на Твореца – той е напредвал.

Но преди 2000 години ние сме достигнали състояние, когато хората са започнали да използват цялата природа във вреда – неживата, растителната и животинската, целият този „вътрешен” кръг – и затова ни е станала толкова необходима светлината, връщаща към източника. Само така можем да поправим себе си сега.

По-рано светлината на поправянето е действала само на висшата степен. Но сега ни е необходима много по-голяма светлина, за да повлияе на цялата природа – защото ние и нея цялата сме я направили егоистична, включвайки се в нея!

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30416]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам „Основи на намерението“, п.87: И знай, че завършеното зло, в което няма нищо хубаво – това е изясняване на трите „външни клипот“ които се поправят само в Края на поправянето (Гмар Тикун) – но четвъртата клипа не се изяснява напълно и затова остава във вид на „одеяние“ и „кожа“.

Тоест в нея има нещо хубаво, но засега неизяснено – и затова се нарича клипа. Но, все пак, това не е такава клипа като трите нечисти клипот, за които е ясно, че в тях не може да има нищо хубаво и затова не можем да ги поправим до самия Гмар Тикун.

А четвъртата клипа – клипат Нога, можем да изясним и трябва да работим с нея. Това са разбитите келим, паднали в световете БЕА, където доброто и злото са смесени заедно. Именно с това изясняване ние се занимаваме в клипат Нога, наричаща се средна третина на сфирата Тиферет.

Това е единственото място на нашата свободна воля. Над нея е светостта, там няма какво да се изяснява. Под нея е пълната нечистота, клипа, с нея също няма какво да се прави. Ние можем да работим само в клипат Нога, където са смесени доброто и злото.

Излиза, че именно това е мястото, където трябва да се намираме през цялото време –  в мястото на обърканост и съмнения, където всичко е смесено и нищо не се разбира, всичко е тъмно. Там трябва да си изясняваме нещата, това е мястото на нашата работа!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 20.12.2010

[30306]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал аСулам пише в статията “Свобода на волята“, че личните наклонности са истинска и неприкосновена собственост на всеки индивид, която е забранено да се променя или повреди …

Тъй като този, който разрушава каквато и да е склонност на индивида, способства за изчезването на това неповторимо и възвишено знание от света, което трябва да се прояви в бъдеще в края на веригата. Защото тази склонност никога повече няма да се появи в света в никакво друго тяло, освен в това, в което е била.

Именно върху тези принципи трябва да се гради цялата система на възпитание и да се отнасяме към децата, като към възрастни. А не да се опитваме да правим от тях това, което ни се иска, като че ли са тесто, от което може да се моделира всякаква форма според собственото си желание.

На човека трябва да се предостави такова влияние, че да може свободно да развива своите индивидуални свойства. Затова, във възпитанието е недопустимо каквото и да е потискане.

Кабалистите пишат за това, и ние трябва да разберем причината. Защитата на свободата на личността е задължителен закон, защото като резултат, ние не засягаме нито един от нас чрез някакво въздействие и поправяне. Ние поправяме само връзката между нас!

Всички ние, трябва да се свържем чрез правилни връзки един с друг: аз, ти, той. И тогава, в тези връзки ще открием светлината, като при резисторите в електрическа верига, като в „спиралата на лампа“. Именно самите връзки, разкриващи се между нас,  ще се нарекат духовен свят или Творец, а  не всеки от нас.

А това, което лично ми принадлежи – не се отнася към духовното. Духовни са само нашите връзки. Затова, индивидуалните свойства на всеки трябва да се запазят.

Ако аз разваля някое качество в себе си или в някой друг, то вече и връзката между нас не може да бъде абсолютно правилна. Тъй като тази връзка предполага „мост“, точно от неговата природа към моята природа.

Затова, законът за защита на свободата на личността не е изискване на красивата „демокрация“, а необходимо условие за постигане на поправянето.

От това става ясно, колко е порочна  наша образователна система, предполагаща непрекъснат натиск върху децата и създаваща щамповани личности по приетия стандарт. Необходимо е, отношението към възпитанието коренно да се промени..

От урока по статията „Свобода на волята“, 10.12.2010

[29377]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

От книгата на Баал а-Сулам „Бейт Шаар а-Каванот“ (Основи на намерението): Доколкото в Зеир Анпин съществуват само светлините Нефеш-Руах-Нешама, с това се изясняват неговите келим: моха-ацамот-гидим (мозък, кости, жили), а кли „басар“ (месо) и „ор“ (кожа) – остават неизяснени.

И затова кли „басар” също се отнася към клипа, към „кожата”, в която доброто и злото са смесени.

Получава се, че към тези келим: „месо” и „кожа”, се прибавят трите нечисти клипот, явяващи се завършено зло, и правят всичко нечисто, като едно цяло.

А когато З”А достига светлината Хая, в него се осъществява съюзът на обрязването – изяснява се кли „басар” и се отделят трите нечисти клипот.

Отначало се извършва зивуг (съединение) на ниво зародиш (ибур). След това зивуг в малко състояние (катнут). След това зивуг в голямо състояние (гадлут), в който се извършва АХА”П, а в него частите „басар” (месо) и „ор” (кожа).

Тук се извършва поправяне, което се нарича „мила” (обрязване), „прия” (обръщане на кожата) и „атифат дама” (отстраняване на кръвта), тоест отделяне на желанието за отдаване от получаването.

„Обрязването”, отсечена „кожа” – това е отделяне на желанието/клипа „Ураганен вятър” (Руах сеара), главния корен от всички три нечисти/его клипот.

„Прия” (обръщане на кожата) – е отделяне на желанието/клипа „Голям облак” (Анан гадол). А „Атифат дама” (отстраняване на кръвта) – това е отделяне на желанието/клипа „Всепоглъщащ огън” (Еш митлакахат).

Така се отделят всички келим/желания, които изобщо не трябва да се използват, толкова са егоистични и тежки те. И след това се съблича/разкрива частта „басар” (месо), която е била скрита от „кожата”, и част от кожата, оставаща на кли „басар”.

И тогава се разкрива клипат Нога, която е останала неизяснена – в нея и съществува нашата свобода на волята.

В това място на духовното пространство ние през цялото време водим война за границата между нечистотата/клипа и светостта, всеки път опитвайки се да добавим още нещо към нашата духовна работа.

По-високо от тази граница е светостта, а по-ниско – нечистотата, а ние през цялото време търсим има ли още какво да добавим, за да разширим границата на светостта.

И на практика такова изясняване се извършва във всичките 10 сфирот на З”А и всички те трябва да бъдат подложени на обрязване, но доколкото главните клипот се захващат за самия край на парцуфа, т.е. за сфира есод – поправянето се извършва върху есод и се разпространява върху всички останали сфирот.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 08.12.2010

[29162]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е тайната на живота?

Отговор: Тайната е да се промени насоката на живота от получаване в отдаване, да „се обича ближния” или поне да се придържаме към принципа „Не прави другиму това, което е ненавистно за теб самия”.

Когато започнеш да се стремиш към отдаване, ти излизаш от твоя тесен свят, където си заключен и работиш като робот, следвайки вече създадени специфични детерминистки закони. Нищо не може да избяга от границите на закона. Ние разсъждаваме по този начин само заради скриването и липсата на познание.

Например, предположете, че гледам от десетия етаж към ставащото долу и виждам как кола завива, а човек излиза на улицата, не вижда колата и тя го удря. Или виждам как човек паркира колата си на непозволено място, но полицаят вече идва към него, за да го глоби.

Аз виждам всичко това отгоре, но хората отдолу не виждат нищо! Но позволява ли им тази липса на знание да кажат, че случилото се е случайно? За мен не е случайност, защото вече съм видял как всичко е свързано едно с друго. Това не е фантазия, а чисто разкриване.

Понякога гледаме бебетата и разбираме, че нещо ще се случи по това, което то прави. Знаем го предварително, но то не го знае, защото му липсва познание за себе си. Затова нямаме свобода на волята – има само липса на знание.

Колкото по-дълбоко разкриваме този свят, толкова повече разкриваме колко сме оковани в железни вериги. Няма свобода – нито в мисълта, нито в желанието, нито в действието. Единственото, което можем да направим е да сменим посоката. Сега тя е напълно устремена към получаването за себе си. Тя е напълно ограничена и то от самите нас и желанието ни.

Обаче ние сме способни да я променим – от минуса към плюса. Започни да отдаваш и ще разбереш какво можеш да направиш чрез това. Вече имаш корена на това бъдещо алтруистично желание, „точката в сърцето”. Трябва само да привлечеш силата, която ще я развие. Тогава няма да си ограничен, защото ще си излязъл от самия себе си.

След като преминем през степените на развитието ни ще разкрием, че  животинското тяло, в което сме поставени не съдържа нищо „човешко” освен само една точка! Ако се занимаваш с тялото, тогава ще си животно. Но ако се съсредоточиш в тази точка, тогава ще разкриеш в нея човека.

От урока по статията „Тяло и душа”, 30.11.2010 г.

[28175]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: На какъв етап от работата, човекът постига свобода на волята?

Отговор: Само след придобиването на душа, след разкриването на духовното.

Духовният парцуф е разделен на две половини: горна – Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет и долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут, а между тях е средната третина на Тиферет.

Горната част е желание за отдаване, а долната част – желание за получаване. А какво е средата, средната третина на Тиферет? Тя не се отнася нито към получаването, нито към отдаването и именно тук има свобода на избора – какво ще правиш ти с това?

Но ти, като буриданово магаре, не можеш да минеш нито на едната, нито на другата страна, разкъсвайки се на части и не е по силите ти да направиш избор. Докато не разкрием, че тук има възможност да съединим тези две половини, за да могат висшата и нисшата половини да работят заедно в третата, средна линия!

Аз съединявам тези две сили – силата на отдаване и силата на получаване и те започват заедно да ме управляват. Това се нарича „получаване заради отдаване”, когато тези две сили работят в хармония помежду си.

В това се състои цялата същност на науката кабала и затова тя се нарича „кабала” (получаване), защото те учи как да получиш двете сили – на получаването и отдаването в такава форма, че те да се допълнят една с друга. И по този начин, ти изграждаш своята независимост, истинската свобода.

Ти си независим от Твореца и едновременно си подобен на Него! Вземаш пример от Него, но оставаш напълно самостоятелен. Няма от къде другаде да вземеш пример, защото получаваш тези две сили в задължителна последователност. Но как ще ги приемеш и ще се уподобиш на тях – в това си напълно свободен.

Тук, по средата между двете сили, в средната третина на Тиферет е заключена нашата душа, която ние сами изграждаме.

Свободата на избора започва с разкриването на Твореца. Казано е: „Мъртвите са свободни”. Това означава, че когато егоистичното желание умира, двете сили – на получаване и отдаване, стоят една срещу друга, а ти се намираш между тях – и тогава си свободен. Защото можеш да работиш еднакво и с двете сили.

И макар да ти се струва, че стоиш между тях и не знаеш накъде да се придвижиш – от едната страна е желанието за получаване, а от другата – желанието за отдаване, но когато едната убива другата, само при това условие ти се оказваш в неутрално състояние и можеш да бъдеш свободен.

А сега, всички ние се намираме под властта на единственото желание за получаване –нямаме желание за отдаване. Затова, докато не придобием желанието за отдаване, ние сме като управлявани от природата животни, а получавайки го – ставаме свободни, но само, за да се уподобим на Твореца и да изградим от себе си човека (Адам), което означава „подобен” на Него.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.10.2010

[27096]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→