В нашия свят обкръжаващата среда автоматически въздейства на зърното, което е поставено в почвата и което започва да расте. Така всичко на неживо, растително и животинско ниво в природата си взаимодейства с обкръжението без да има свобода на волята.

Но в духовното ни развитие не e така. Ние трябва да пробудим обкръжението, за да ни въздейства то, така че да има подходяща „температура, влага, минерали и слънчева светлина”.

Ние трябва сами да създадем тези условия – това се нарича повдигане на МАН. Нашето обкръжение е Творецът. А ако си мислиш, че на теб ти влияят приятелите, слънцето, луната или внезапна промяна в настроението – всичко това е Творецът.

Вътре съм аз, моята точка в сърцето, а всичко останало е Творецът, въпреки че Той съществува около мен в различни форми. В края на краищата аз пробуждам Него.

Могат ли приятелите действително да ми повлияят даже ако те крещят и изискват? Каква сила на влияние имат те? Аз съм длъжен да получа силата на духовно влияние. Затова обкръжението само ми изглежда по този начин, докато в действителност, това е Творецът. Така аз Го пробуждам, разкривам Го и говоря с Него.

Затова ако не пробудя това външно влияние, как мога да израствам? Ние не можем да се придвижим по никакъв друг начин освен чрез „пробуждане от долу” (итарута де-летата). Трябва първо да има МАН, искане или търсене, идващо от нас. Написано е: „Човек положи усилия и намери”. Ако не положиш усилия, не ще намериш.

От урока по статията „Тяло и душа“, 23.11.2010

[27437]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо всеки път, когато мисля за обединението между нас, някаква сила ме отблъсква извън това?

Отговор: Това е „помощ против теб”.Има две сили, водещи човек към целта. Едната действа по посока на обединение, а другата е против него. Намирайки се между тях, човек има свобода на волята да избере правилното обкръжение и с негова помощ (влияние) да избере пътя към целта, вместо противоположния път.

Съответствено, двете сили му помагат от двете страни. Една сила го притегля в групата, а другата го отблъсква от нея (обкръжението), така че той непрекъснато се намира в баланс между тези две сили.

Той си мисли, че е бил отблъснат от обединението, но това не е така. Той получава силата да преодолее в точно съответствие с възможността да бъде подсилен в обкръжението, което е получил по-рано.

Човек никога не е воден към неуспех от Висшето, както е казано: „Човек е само издигнат в постигането на свойството на отдаване и никога не е спиран”. Даже ако пред човека има пречка сега, преди това е сигурно, че той ще може да я преодолее със своята свобода на избора.

Това е подобно на възпитанието на децата. Ние продължително и целенасочено им даваме упражнения, които са по-трудни, така че те да станат по-умни и по-силни.

От урока по книгата Зоар, 02.11.2010

[25689]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Докато човек не допълни своята картина на света с духовното възприятие, той се сблъсква с няколко проблема.

На първо място, на него му е трудно да направи разлика между материалното и духовното. Защото ние се намираме на материално ниво и трябва да изпълним определени външни условия.

Трябва да изградим работата в групата, отношенията в семейството, на работното място и между другарите – в това число и според законите на нашия свят, които приемаме като част от висшето управление.

От нас се изисква двояко отношение – към вътрешните и външните позиции. Но ако гледам на всичко „отвътре”, тогава защо изобщо е необходимо да разпространявам науката кабала? До кого се опитвам да я доведа? До вече поправените части?

Нашата картина на света е още несъвършена – тя се проявява с времето. И това е направено преднамерено, за да може пред лицето на раздробената на пръв поглед реалност, на човека да се предостави свобода на избора между двата принципа: „ако не аз на себе си, тогава кой на мен” и „няма никой друг, освен Твореца”.

На второ място, съществуват противоречия в работата с другарите. Или те са напълно поправени, или трябва да работя с тях като с равни, а това предполага друг тип отношения и изисквания.

Това раздвояване винаги съпътства начинаещия и той трябва да умее да работи с него. Защото именно благодарение на него, съчетавайки противоположностите преди и след действието, ние стигаме до правилния анализ и го реализираме.

От урок по статия на Рабаш, 02.11.2010

[25671]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Заради своята противоположност на светлината, ние живеем в свят на страдания и както и да се опитваме да избягаме от тях, само влошаваме нещата, стараем се да се забравим и да скрием от себе си истината. Правим го до такава степен, че вече изобщо не си представяме правилния път и поправянето, което трябва да извършим.

Затова, само преминавайки финала на това тежко изгнание, най-накрая получаваме знание – напомняне за това, че съществува методика, наричаща се наука кабала, която може по правилен начин да ни свърже със светлината.

И тогава ще знаем, как да използваме и поправим своята връзка с нея, за да ни даде напълване, вместо да върви срещу нас и да ни свети отдалеч, предизвиквайки страдания в нас!

Освен това, в този свят ние нямаме никаква свобода на волята. Можем единствено да привлечем светлината, връщаща към източника, който ще ни поправи, промени и съедини със светлината. Няма по-важно знание и наука от кабала, помагаща ни да реализираме това действие.

Не съществува друго средство, чрез което да повлияем на своя живот и съдба. Няма да подобрим живота си нито с помощта на науката, нито на културата или образованието, ако не се занимаваме с тях съгласно науката кабала. Тоест ако не се съединим с източника на нашия живот – светлината.

Искаш успех? Това е възможно само в един случай – ако привлечеш към себе си светлината, която ще те поправи и ще промени целия твой свят. А ако се опитваш да поправиш света без светлината, само още повече ще го разваляш, защото ще продължиш да скриваш истината, принуждавайки себе си да вървиш по пътя на осъзнаване на злото, вместо по добрия и приятен път.

Но именно сега, ние имаме особена възможност – да разкрием науката кабала и да постигнем поправяне по бързия път на светлината, а не по дългия и мъчителен път на естественото развитие.

Защото за цялата наша дълга история, ние все още не сме започнали поправянето – само сме се подготвяли за него. От този момент и нататък с нас започва целия разчет на процеса.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25371]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо областта на свободната воля, клипот, се намира в промеждутъка между усещането за вътрешната светлина и обкръжаващата?

Отговор: Вътрешната светлина е светлината, която влиза вътре в мен. Обкръжаващата – това е тази светлина, за която аз знам, че съществува, но не мога да я усетя явно, като човек, неразбиращ случващото се.

Той, като че ли се намира в полумрак, в който не може да различи познат образ, да отличи приятеля от чуждия. (Приятел това е присъединеното към теб желание, а чужд е желанието, с което не можеш да работиш – но именно от тези състояния впоследствие ние извличаме възможността за поправяне).

През деня – няма какво да правим, всичко вече е ясно. През нощта също нищо не можем да направим, нищо не се вижда. И двете състояния вече са изяснени. Но именно „вечер” е времето, в което има възможност за работа, мястото на смесване на желанията („вечер”/„ерев” – от думата „смесване”/”меурав”).

След разбиването, всички желания са се смесили едно с друго, но когато някаква част от тези разбити желания попадне в състояние „вечер” и идва до нас, ние можем да я изясним и присъединим към „деня”. Така постепенно ние изучаваме своите желания.

Затова основните прояснения се случват на границата между вътрешната светлина и обкръжаващата.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 26.10.2010

[24944]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

В книгата „Зоар” е казано: „Всичко ще се изясни в мисълта”.

Творецът е всеобхватна мисъл. Със своята мисъл, Той управлява нашите желания, а ние се нуждаем от мисъл, за да ги използваме. Тоест при нас, за разлика от Твореца, желанието е първично, а мисълта е негово следствие.

Замисълът на творението е подобен на поле, което запълва цялата реалност и само по себе си представлява една мисъл.

Интересно е, че в много астронавти и астрофизици, намиращи се в продължителен контакт с изучаването на извънземната действителност и изследващи космическите пространства и обекти, възниква усещането, че космосът е израз на някаква мисъл. И това, в крайна сметка, е така.

Тази мисъл създава творението, управлява го, води го към желаната цел. А ние сме проява или следствие на тази мисъл, която ни принуждава да действаме.

Нашата свобода на волята се състои в това, че можем постепенно да се издигнем до нивото на тази мисъл, да разкрием замисъла на творението, да започнем да се движим заедно с него в една посока и да изпълняваме всички действия не по принуда, а доброволно и съзнателно.

Тогава, ние ще постигнем замисъла на творението още преди неговата реализация – ще мислим заедно с Твореца, вместо да получаваме от Него желания и едва след това да ги реализираме. Тоест от пасивна част на творението ще станем нейна активна част.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 21.10.2010

[24632]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Съгласно логиката, не съществува никаква свобода на волята. Защото няма никакво свободно движение и всичко се управлява от силите, действащи в природата, които са подчинени на една висша сила, обхващаща цялото мироздание.

Ако на някой му се струва, че не е така, това се дължи на недостига на знания за работата на общата система.

Ако се намирам вътре в системата, в която съм се родил, и която определя какво трябва да бъде всичко за мен – как мога да бъда свободен от нея? Общата сила на природата действа без да оставя нито едно празно място – цялата система е затворена и работи като идеален хармоничен механизъм. И къде може тя тогава, да ми остави свобода?

Човекът няма нито една мисъл и желание, в които изначално да не е присъствало висшето управление, определящо неговите действия.

Свободата започва, когато поискаме да се съединим в група със своите точки в сърцата и започнем да търсим: къде е нашия свободен избор? Ние искаме да изградим свързващо поле помежду си – на мястото на случилото се преди разбиване. И именно това поле, създадено от нашите връзки е мястото за проявяване на свободната воля.

Това е друго измерение, което не е съществувало преди – абсолютно ново ниво. Ние, сякаш разкриваме пред себе си ново пространство, не съществувало преди това в творението – излизаме от този свят в някакъв друг обем, в друг свят.

Може да се каже, че се потапяме на по-голяма дълбочина в творението и там разкриваме малко отверстие, през което внезапно се отваря вход към безкрайността.

По същия начин, когато поправяме състоянието на разбиване, не стигаме до началното състояние, съществувало преди него, а поради това, че го постигаме чрез своя свободен избор, ние попадаме в нова област, която не е съществувала никога досега в природата – областта на нашата свобода на волята.

Изграждаме помежду си такова състояние, което ще ни послужи за духовен съсъд – новият съсъд/желание (ТАРАХ) и новата светлина НАРАНХАЙ в него са 620 пъти повече!

Могат да бъдат запазени същите имена, които са били преди разбиването, но тяхната същност е станала напълно различна.

Затова за нас е толкова важно да намерим точката на своята свобода, откъдето вече ще можем да влезем в новото измерение.

 От урока по статията „Свобода на волята”, 22.10.2010

[24551]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ние имаме едно единствено свободно действие в нашия живот, а всичко останало се развива абсолютно неизбежно и по заповед свише.

Но не е лесно да намерим тази оставена ни свобода, тъй като здраво сме управлявани отгоре чрез болка и наслаждение, свързани с хиляди конци.

Ние сме послушни марионетки, на които отгоре дърпат въженцата, управлявайки ни чрез нашето желание, мисъл и тяло, чрез думите и действията.

Ние сме изцяло роби на своята природа, започвайки от клетките на ембриона, развиващ се в майчината утроба, включително и до възраст, в която на човек му се струва, като че ли действа и съществува самостоятелно.

Той се управлява от природните сили – а и откъде в него може да се намери нещо ново, ако всичко е природа? И затова тук няма никаква свобода на избор, и човек винаги избира най – приятното за себе си и бяга от страданията, както и всяко друго създание: растение или животно.

И макар първоначално в човек да съществува илюзията за свобода, тъй като, каквото искам – това и правя! Но това е илюзия, а истинската свобода е при излизане над природата, т.е. при излизане над егоизма.

В Тора е казано, че това е „свобода от ангела на смъртта“. Такива думи не оставят равнодушен никого! Свобода от смъртта предполага не, че нашето животинско тяло ще стане безсмъртно, за да влачи безкрайно този земен живот, пълен със страдания и носещ ни толкова малко радост.

«Свободата от ангела на смъртта» заменя този живот с постигане на съвършеното и най – доброто съществувание: едновременно и вечно, и съвършено! И това може да се  постигне чрез понятието, наречено „свобода на волята“.

Такава свобода става наистина привлекателна и желана, тъй като  в нашия живот, обикновено не ни трябва никаква свобода. И нас ни е по-добре, когато животът е уреден като по часовник: дом, семейство, работа.

По-малко свобода – по-малко главоболия. Но, ако може да се постигне вечност и съвършенство, освобождавайки се от ангела на смъртта – какво по- добро от това…

И трябва да разберем още, че ангелът на смъртта – това е нашето собствено его, което ни копае гроба. То ни дава това  ужасно усещане, че никога не можем да  напълним себе си, и чувстваме този живот ограничен и временен.

«Свобода от ангела на смъртта» означава постигане на отдаването, неговото безкрайно напълване и включване във вечния поток на живота.

Изхождайки от това, ще се опитаме да си изясним от трудовете на кабалистите– как може да се постигне такава свобода?

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23702]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Нашата душа се дели на две части: Г”Е (248 желания) и АХА“П (365 желания). Желанията Г”Е, ние трябва да поправим на „отдаване заради отдаване”, а след това АХА”П – на „получаване заради отдаване”.

Нашата свобода на волята се намира между тях – по средата има особена област, която се нарича средна третина на сфира Тиферет.

Отгоре в Г”Е са: Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет.

Отдолу в АХА”П са: долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут.

А между тях е средната третина на Тиферет, която се нарича клипат Нога – именно това е мястото на нашата свобода на избора.

Това е като тясната преграда в пясъчния часовник. Над нея са желанията за отдаване, а под нея  – желанията за получаване. А по средата, между отдаването и получаването, за мен е оставено празно място.

Това не е неопределеност, когато не знам накъде да тръгна и какво егоистично напълване да избера, а излизане в напълно различно пространство, в ново измерение. Ако го намеря и изляза, тогава ще бъда в едно пространство с Твореца!

Ние се раждаме през този тесен тунел – сякаш излизаме извън материята и реализираме своя свободен избор.

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да ценя състоянието на духовен подем”?

Отговор: Подем е състояние, в което аз мога да оправдая всичко, което ми се случва, да оправдая приятелите и групата, виждайки ги като ангели, които ми помагат да реализирам моята свобода на волята и да постигна целта. От елементите на това състояние, аз мога да изградя себе си и моята връзка с Твореца, който се разкрива в такова състояние.

Компоненти на моето състояние са: група, дом, работа, учене, здраве и т.н. Аз трябва да определя, че всички те са второстепенни по отношение на групата. Аз трябва да „събера” всичко, освен групата и да вляза в групата с него, въпреки че групата е само един елемент сред много други. В групата, аз също трябва да различа многобройните компоненти, докато не избера само един: желанието да постигна Твореца.

Аз се вглъбявам в тази работа и в тези различия, в центъра. Все едно, че идвам към двореца на Царя отдалеч, докато най-после го достигна. Аз свивам своя фокус, определяйки пътя, докато не стигна до целта.

Отначало чувствам, че има цял свят около мен. Скоро аз виждам, че има само група и различни ситуации в нея. Това остава така, докато не стигна до осъзнаването на много проста схема: всичко около мен са само ангели, сили, които ме насочват към Твореца и ми помагат да Го постигна.

Какво е групата? Това местната група, която е най-близка до мен ли е или е световната група? Групата – това са всички души. Започваме с целия свят и постепенно свиваме кръга.

Групата за мен започва с физическите тела, хората, които познавам и с които чувствам, че съм свързан чрез общата цел. Това са хората, които ме разбират и ме усещат, въпреки факта, че не ги познавам лично. Обаче, в духовния свят ние съществуваме в една обща система. В този свят ние може никога да не сме се срещали, но в духовния ние сме заедно.

Това несъмнено е възможност за спасение, защото ние сме свързани, подкрепяме се и зависим един от друг. Не само хората от моето поколение съществуват днес в подобно състояние по отношение на Твореца, а всички кабалисти от миналото, започвайки от Адам, който е бил първият, открил Твореца преди 5770 години, и е реализирал свободата на волята.

От този момент творението, точката – желание, е започнало своя път на постигане подобие с Твореца. Оттогава и до днес всички кабалисти, които са свързани чрез тази цел, принадлежат на една система, независимо от тяхното стъпало в духовната стълба. А по отношение на тези, които все още не работят в тази система – те също принадлежат към нея, но ние трябва да ги пробудим.

От урока по статия на Рабаш, 06.09.2010

[#20890]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→