Въпрос: Ако религиозен човек чете свети книги, които са били написани от кабалистите, той също ли привлича към себе си обкръжаващата светлина?

Отговор: Светлината слиза само за поправяне на егоистичното желание, както е казано: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне”.

Аз не искам да съдя кой с какво намерение открива светите книги. Но ако човек усеща в себе си „злото начало” и иска да го поправи и именно с тази цел отваря книгата, която е предназначена за привличане на светлината за поправяне, тоест Тора – значи, той привлича обкръжаващата светлина. Тогава това се нарича „да учиш Тора”, а такъв човек се нарича „Исраел” („яшар-ел” – направо към Твореца).

Ако той се учи просто за знания и не се стреми да достигне поправяне и любов към ближния, както към самия себе си, то това се нарича не изучаване на Тора – а изучаване на някакви премъдрости.

Двама души отварят една и съща книга, четат същите думи, но единият изучава Тора, а другият получава сухо знание. Всеки – съгласно желанието си.

Целият свят чете тези книги, но как ги възприема, какво прави с тях? Всичко зависи от човека.

И вътре в самия човек също се редуват ту едно отношение, ту друго. Даже изучаващият Кабала, понякога се учи заради това, за да узнае просто какво е написано.

Но ако първоначално човек не е получил потребност към поправяне, то няма за какво да го упрекваме. Той не усеща, че в него има егоистично начало, че е възможно практически да достигне усещането за Твореца, и без това няма живот.

Не трябва да пренебрегваме никого, нали всеки се управлява свише – даже тези, които ги движи точката в сърцето. Но като допълнение към тази точка в сърцето, която висшият свят пробужда в тях, те работят и реализират своята свободна воля, за да разкрият в себе си Фараона, за сметка на обкръжението. Когато точката в сърцето се развива в нас, ние разкриваме, че там се е крил и Фараонът, същинското зло начало.

Защото ние откриваме, че не сме способни и не искаме да излезем от това робство, не желаем любовта към ближния. Тази точка се увеличава и се превръща в черна, ненавистна нам дупка – затова, защото ние виждаме в нея приближаващата към нас светлина и не сме способни да се съгласим с нея.

Така ние се мъчим в това усещане за изгнание, докато не измолим за спасение, наистина – по-добре смърт, отколкото такъв живот! И тогава се разкрива огромна, мощна светлина и превръща нашите егоистични желания, „злото начало” – в желание за отдаване.

Затова – не може да има никакво предпочитане на един човек пред друг – всеки действа така, както го направляват свише. Няма свобода на избора, освен тази, която позволява да добавим нашите действия към точката в сърцето. А всички останали нямат никаква свобода и изпълняват природната си програма. Но в крайна сметка всички излизат от Египет.

От урока по статията на Рабаш, 24.04.2011

[41384]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да съществува „ злото начало”, ако съществува само Твореца и няма никой освен Него?

Отговор: А кой е създал „злото начало”, ако няма никой освен самия Творец? Той е създал това зло. Под негова власт съществува. Егото е синът му, както се казва ”Аз създадох злото начало”.

Въпрос: Но нали Творецът е добър и творящ добро, как може от Него да дойде зло?

Отговор: Безкрайно добрият и творящ добро Творец е създател на „злото начало”. Както е казано ”Краят на действието е в началото на замисъла”. Ако си решил да създадеш някой различен от себе си, за да достигне твоето ниво и можеш да му помагаш с цялото си сърце и душа, с всичката си сила, то ти нямаш избор – длъжен си да създадеш в него съсъд, желание, което трябва да бъде точно като твоето – по количество, качество, разбиране, постижение, по всичко – само че с обратен отпечатък. Именно това е създал Творецът.

Затова „злото начало”- е цялото творение, освен него няма нужда от нищо друго. Ние не разбираме това, мислейки, че съществуват материални обекти – да речем молив. Защо не? Защото ти виждаш, че предметът съществува – има форма, цвят, тегло. Но в духовното това не съществува.  В духовното съществува само това, което има собствена същност – нещо от него самия, а не някой, че направил нещо и затова това нещо съществува.

Ако искате да създадете творение, тогава ще трябва да заложите в него способност за собствено, независимо движение. Какво творение със собствено движение е създал Твореца? – „Злото начало”. Но има ли в „злото начало“ собствено движение? Дали е независимо и е толкова уважаемо? – Да.

Злото начало се нарича лявата линия в духовното, която се противопоставя на Твореца, разбира Го и иска да бъде против. Оттук започва всичко. Злото начало не започва с това, че аз искам да се обединя или да спя.

След всичко това, веднага след като преминем подготовката в този свят и преминем махсом, от една страна към нас идва „злото начало”, лявата линия, получаването, и от друга страна, „доброто начало” – дясната линия, отдаването. А ние създаваме между тях средната линия.

От лявата страна е „злото начало”, Фараонът, който казва: „Аз властвам” и това е над махсом. А срещу него е висшата сила, отдаването. А ние сме в средната линия.

Именно това „зло начало” е създал Творецът. Докато всичко, което имаме в процеса на подготовка в нашия свят е животинско съществуване – не е зло и не е добро. Изобщо не става дума за това. И затова този свят не съществува – той е въображаем, и в него няма противопоставяне на доброто и злото.

Само в духовния свят има „зло начало” и „добро начало” – два ангела, две сили, двама слуги. На кого служат те? На човека, който изгражда себе си от тези две сили – тоест своето желание, своето „Аз“. Именно това иска Творецът.

Поради това, как може да се реализира моето „Аз”, ако в мен не се намират двете сили, от които аз градя себе си – по средата между „за“ и „против“, вземайки собствено решение? И затова Творецът е създал „злото начало”, противостоящата Му сила, защото отдаването, „доброто начало“ – е самият Творец.

Затова по средата, между двете сили има място за човека, в средната третина на теферет, между горната и долната третина.

Само по такъв начин можеш да построиш свободно пространство или точката на свободата на избора. Свободата е именно между двете строго определени състояния, които те притискат от двете страни и ти трябва да избираш между тях.

Точката на свободата, точката на избора, свободният избор – това е избор в свиващото се около теб тясно пространство между остриетата на ножицата.

Представете си две стени около вас, които се движат и ви притискат… Това се нарича свобода. И колкото по-високо се изкачваме по стъпалата, толкова по-тясно става пространството между тях, и толкова по-силно оказват натиск върху нас. Но именно от това движение и от страшното напрежение между нас, ти намираш своята себеизява.

От урок по книгата Зоар, 12.05.2011

[42860]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Свободната воля е един от най-важните въпроси в нашия живот.

Ако аз не съм свободен, то няма какво да правя – ще чакам докато ме накарат, да действам по принуда. Да ме подгонят с пръчката – към бягство, да ме подмамят със сладкиш – към бягство, ако не ми дадат нищо – ще остана да си седя на мястото. Или аз се намирам под властта на собствената си природа, или минавам в движение под ”ударното” въздействие на външните сили.

Принципно, така постъпваме и ние. И затова аз трябва да проверя, къде е моята свобода. Ами засега това място за мен е най-важното. Така или иначе, мен ме движат различни дразнители, и само в онова място, където има свобода, от мен видимо очакват самостоятелно действие. Извършил това действие или не, аз оказвам влияние на бъдещето си. Възможно е за десетилетия да ми се съберат няколко мига свобода. Това е и моя живот. А всичко останало – сценарий, в който аз редовно играя своята роля.

По такъв начин на нас ни се налага да открием своята свобода, с това да разберем с какви сили ни привеждат в действие, с какви действия ни предвижват напред, защо сме създадени от тяло и душа, защо сме объркани и не познаваме реалността, в която се намираме, защо сме се появили на този свят, да живеем, да раждаме деца и да умираме, за да започнем пак всичко отначало. Защо всичко е толкова сложно и объркано? Свиквайки с това, ние вече не си задаваме никакви въпроси, но всъщност, всичко което ни се случва, се нуждае от отговор: Защо е имено така? Какво трябва да направим?  

Въпросите са много – отговорите липсват.

Но ако свободата наистина съществува, ако в нещо аз мога и съм длъжен да действам самостоятелно, тогава аз трябва да намеря това място. По природа аз съм длъжен да се замисля за свободата, да открия мястото за нейното приложение и да осъществя това действие, което зависи от мен. И е възможно един път в живота, да ми се случи да натисна правилния бутон.

Обръщайки се назад, човек вече не може да каже, той ли е бил това или не. Поредица от събития преминали през мен и аз сякаш съм бил принуден да премина през всичко това. Въпрос за алтернативни варианти вече няма, всичко е останало в миналото.

И ето, навършил 70 години аз се обръщам назад, опитвайки се да разбера, имал ли съм възможност, задължение, готовност да натисна бутона и да променя съдбата?

Свободата – това е отговорност, тя пристъпва с неотложен въпрос: наистина ли в моя живот да има нещо такова, което да зависи от мен?

От урока от статията ”Свобода на волята”, 06.05.2011

[42386]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Казвате, че ако сами не поискаме да се променим, природата ще ни принуди да го направим. Каква промяна в света може да извърши нашата малка кабалистична група, ако по-голямата част от него не иска да мисли за нищо?

Отговор: За по-голямата част от света е много по-лесно да се промени, отколкото за нас – тя не притежава свобода на волята! Именно ти притежаваш свобода на волята, защото имаш егоистично сърце и точка от другия свят.

В теб има две сили, затова се намираш в постоянно противоречие и борба между тях. Това касае теб, а не цялото човечество! А при тях всичко е наред: лошо е – да, лошо е, добре е – да, добре е, но за какъв духовен свят ми говориш ти?!

Ако ги няма двете сили – няма свобода на избора, няма подеми и падения, няма размисъл за това как да напредваш, няма вяра над знанията. Знания и вяра над знанията?! Малхут и над нея Бина?! В повечето хора я няма връзката между тези два свята. Има я само в нас – във всеки от нас! Това е наш проблем, а не на целия свят!

Затова, в момента, в който стигнеш до решението, ти започваш да въздействаш на всички останали души, които нямат свобода на волята – „вливаш” в тях своето решение, своя избор, своя стремеж и ги водиш след себе си – като пастир, който води стадо от хиляди крави. Разбира се, по-лесно е на кравите, отколкото на пастира, защото той трябва да знае пътя. Но нищо не можеш да направиш – ще ти се наложи да станеш пастир!

От 6-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[40895]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: На повечето хора е противна самата мисъл за липса на свобода на волята в нашия свят. Как да се обръщаме към тях?

Отговор: Вярно, тъй като ако няма свобода на волята, то и човекът го няма. Излиза, че той не е човек, а механична кукла или марионетка (кукла на конци).

И не е важно, какво имаш предвид, включително и себе си – човек вижда в това, твоето отношение към него. Вие като че ли водите разговор за собственото си небитие. Тъй като аз съществувам, ако имам свобода на волята, собствено мнение и собствено действие.

Но ние говорим за всеобхватната природна система, в която всичко се управлява от абсолютни закони. Дори и да не включваме науката кабала, а да помислим според нашата логика: откъде тук ще дойде свободата? От глобална гледна точка: какво означава свобода? Действия, струващи се на човека спонтанни, макар всъщност това да не е така? Или внезапни желания, които в действителност са основават на силата, носеща му живот?

Работата е там, откъдето произтичат моите действия. Но аз не виждам причините на това, което се случва и причините на своите мисли и желания. От какви дълбочини в мен изникват едни или други пориви? Внезапно ми се приисква нещо – откъде идва този импулс?

Ако бях открил неговия източник, щеше да ми стане ясно, че не аз решавам, че подобни импулси в мен се предизвикват от природата. Но на човека не е дадено да вижда нивото на приетите от природата решения. Той получава вече готовите мисли, желания и произтичащите от тях действия.

И на това ниво приписваме на човека някаква самостоятелност – нали той е пожелал, той е помислил. На тази нестабилна основа, ние се отнасяме към човека като към самостоятелно същество.

Разбира се, че това е напълно погрешно. Ако бихме видели общата картина, нямаше да имаме ни най-малко основание да осъждаме или, напротив, да проявяваме милосърдие към човека. Всички бихме се чувствали като зъбни колела под управлението на една обща сила. За това и говори науката кабала.

Къде е тогава свободата на волята? Тя се състои в това, че аз мога да приема управлението от Висшата сила, която привежда системата в действие. Аз мога да действам вместо нея, в съгласие с нея. Според степента на своето съгласие, аз вземам от нея управлението и започвам сам да активизирам системата. 

Какво ми дава това? По такъв начин аз придобивам свобода и независимост. Аз вземам пример от Висшата сила, искам помощ от нея и така самият участвам в молбата. Аз имам тази възможност благодарение на разбиването: то ми е предоставило свободата на избор в средната трета на Тиферет, по средата, в много деликатно, междинно состояние. Именно оттам аз мога сам да поискам да застана на мястото на Твореца.

Така аз придобивам самостоятелност. Всичко останало – не е от мен.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание „, 17.03.2011

[38358]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

От материали за принципите на възпитанието: „Дори когато навлезем в зрелия, самостоятелен живот, начинът, по който възприемаме света, е завършен продукт, изграден от три компонента: от нашия „материал“, т.е. от вродените ни свойства и наклонности, и от факторите, формиращи този материал – от полученото възпитание и въздействието на обкръжението. Но никой от нас няма свобода на волята – нито при вземането на решения, нито при оценяването на нещата в живота.”

Въпросът тук е, доколко осъзнаваме това. Чувстваме ли, че сме затворени в мрежа от сили? Не сме свободни нито в мислите, нито в намеренията си. Нямаме никаква свобода дори в разбирането на този факт. Отсъствието на свобода на волята също разкриваме от безизходица.

Това не е лошо или добро, защото става дума за природата. Но какво можем да открием над него?

На първо място защо са ни дали възможност да осъзнаем, че не сме свободни? Очевидно, за да поискаме да се измъкнем от това състояние. Вероятно имаме такава възможност.

Тук е важно, до каква степен човек е чувствителен към свободата, доколко разбира, че го управляват всевъзможни пориви, в каква степен желае да се освободи от тях и да придобие някаква нова сила, обективно да погледне на себе си отвън и да се издигне над своята природа. И все пак, към какво да се издигне? Към друга природа, която отново ще властва над него?

Този въпрос не е за всички. Малко хора в света си го задават, интересуват се и са възприемчиви към него. По този критерий, можем да направим абсолютно ясно разграничение между „човека” и „животното”.

 „Животно” не е упрек, а ниво на развитие – човекът живее така, както му диктува обществото, което на свой ред също не е свободно. Детската възпитателка, учителите, родителите, СМИ, които формират моето мнение, също нямат свобода на волята. Всички системи – и вътрешните, и външните – не действат сами, а биват задействани. Затова не си струва да говорим за тях.

Ако търся собствената си мисия, извисяваща се над това принудително течение, е безполезно да търся смисъл в неговите завои и водовъртежи. Те нямат значение – няма да намеря в него нищо друго, освен силите на природата, които управляват цялото човечество и мирозданието, включително всички негови части в продължение на целия исторически процес. Никой не притежава свобода на волята.

Жалко е да губим време за изучаване на онова, което не носи никаква полза. Така че, като цяло, науката кабала се отнася до нашия свят. Това не е презрение. Действително ни се струва, че привеждаме в действие някакви сили и закони, че насаждаме правила на поведение, за да бъде животът по-комфортен. Вярваме, че въвеждането на нови закони и създаването на нови машини ще направи света по-добър.

И го правим без да чувстваме, че ни управляват. Защото самото желание да бъдем свободни и някакси да подобрим своя живот не е свобода на волята, а вътрешни пориви, които предизвикват в нас процес, осъществяващ се свише.

И ето че всичко е лъжа на лъжите. Дори констатирайки, че не сме свободни, ние сме принудени да извършим определени действия, струващи ни се свободни, но не явяващи се такива.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 17.03.2011

[38361]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Небе и земя”, п. 152: „… И тъй като висшите ангели също нямат ГАР де-хохма, а само ГАР де-хасадим, то вследствие на това, те ще почувстват низостта на своето стъпало и ще ни завиждат, че твърде високо ценим себе си.”

Въпрос: Как да разберем системата от отношения между човека и ангелите?

Отговор: Аз съществувам в нашия свят, в обкръжението на неживата, растителна, животинска природа и хората. Те се отнасят различно към мен и аз съм свързан с тях по различен начин – с едни повече, с други по-малко.

Със силата на притегляне (нежив ангел), някакси се справям, макар и да ми е трудно, защото този ангел, през цялото време ме натиска към земята. Към растенията (ангели на растителното ниво), се отнасям различно: от едни се чувствам добре, от други – зле, едни използвам, други – не. Същото е и с животните (ангели на животинското ниво): от едни се страхувам, други използвам за храна и т.н.

Тоест и сега имам връзка с ангели. Защо се наричат ангели – малахим? Защото всички те са части на Малхут, всички се управляват от Бина и действат спрямо мен. Можеш да кажеш за човека: „Той е просто ангел!”. Ангел означава управляван от Твореца и няма никаква свобода на волята.

Докато човекът е по-високо от ангела, тъй като в него е заложена искрата на Твореца и притежава свобода на волята. Ангелът е сила, която действа в природата – в нашия свят ни се представя под формата на нежива природа, растения, животни, а също и хора, действащи без свобода на волята – управлявани от природата. Тоест всички, освен кабалистите!

В духовния свят, ангелите са сили, както и целият духовен свят. Сега всичко наоколо са също сили, само че те ми рисуват сегашната реалност. Но мен не ме вълнува тази външна обвивка, а вътрешната сила. Именно с нея трябва да се справя – да я изследвам, изясня, извлека, да я усетя, тъй като трябва да работя срещу нея или заедно с нея. Тоест трябва да разкрия ангелите и да работя с тях. Има външни ангели и вътрешни. Вътрешните ангели усещам в себе си: моето тяло, мисли, желания – всичко това са също ангели.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.03.2011

[37142]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Допълнителната сила за прехода от неживо състояние към растително, идва за сметка на вътрешните изяснения. Самото развитие вече е заложено в програмата на творението, и от човека не се изисква да създава от себе си човек! Той трябва само да направи изяснения.

След разбиването, ние съществуваме между доброто и злото, и през цялото време правим изяснение между тях. Отначало то става на неживо ниво: между електроните и елементарните частици, молекулите и диполите – както през всичките милиарди години на формиране на Земното кълбо, преминаващо периоди на нагряване/разширяване и охлаждане/сгъстяване.

С тези изяснения човекът привлича към себе си светлината, възвръщаща към източника, и в резултат достига следващата степен, започвайки изясненията на растителната степен, която вече се развива и приема различни форми.

Неживото само поддържа своето съществуване, породено от взаимодействието на двете противоположни сили: електроните, позитроните и другите частици, съставящи неживата материя.

В растенията, освен материя, има и още едно следствие, правещо го в нещо подобно на Твореца. Растителната материя започва да показва, че вътре в нея действа светлината.

Това е точно в четирите стадия на развитие на пряката светлина. Става понятно, че 1-ят стадий се развива, когато тя преминава във 2-ри стадий, желаещ обратното в сравнение с 1-я. Така и растението, в което има сила, съпротивляваща се на това да бъде неживо, противостояща на мъртвото, неживото и желаеща да се развива. Благодарение на тази сила то се обръща в своята противоположност, преобръщайки своята основа, природа.

Тази сила и се нарича сила на живот – сила на растеж, раждаща се от силите на неживата материя. Това е силата на Бина, противоположна на силата Хохма – 2-я стадий (бхина бет), обратна на 1-я стадий (бхина алеф).

След това започва развитие на още по-високо, животинско ниво, притежаващо „двойна” жизнена сила относително неживата материя. Точно като Бина, раждаща от себе си Зеир Анпин, който включва в себе си вече двете сили: Хохма и Бина. Затова на животинско ниво се проявяват много повече свойства, подобни на Твореца.

Животното е подобно на Твореца по това, че се размножава само, свободно се придвижва – то има много по-голяма свобода, отколкото растението. Но цялата тази свобода му се дава свише, за да може в края на неговото развитие да му се покаже, че изобщо не е свободно!

Но за да разбере това, отначало то трябва да се усети живеещо свободно, като господар на живота си и на цялото Земно кълбо – както си мислят всички хора, защото човек съществува на нивото на животинското тяло.

А след това от животинското ниво се ражда човешката степен, но цялото развитие става под влиянието на висшата светлина. На неживо, растително и животинско ниво – то е задължително, зададено свише, и светлината се привлича автоматично. Но на човешкото стъпало вече възниква въпросът за самостоятелното развитие – за свободата на волята, създаването на обкръжение.

Свише човек го довеждат в групата, дават му книги, точка в сърцето, всички компоненти за развитие – но да го реализира той трябва сам. Иначе ще го придвижват по пътя на страданията.

На човешко стъпало ние трябва сами да построим всичко недостигащо за своето допълнително развитие, и сами да привлечем към себе си светлината за сметка на своите намерения. С това ние правим себе си подобни на Твореца.

С това, че аз привличам светлината – аз сам строя световете, парцуфите, човека. Намерението – това е моето особено действие на човешкото ниво, каквото няма на никое от другите стъпала. Освен намерението, създавано по време на ученето, когато ние притегляме светлината, силата на живота, която развива нашия материал – всички останали процеси произтичат автоматично без всякакъв избор.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.01.2011

[35519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Книгата ”Зоар”. Предисловие. Статия „Заповедите на Тора. Първа заповед”, п.192: Заплакал раби Шимон, разбирайки: „Лошо, ако разкажа, и лошо, ако не разкажа!

Ако разкажа, то ще разберат грешниците, как да служат на своя Господар! Ако не разкажа, то приятелите ще бъдат лишени от това!”.

Въпрос: За какво се говори тук?

Отговор: Грешници и приятели, праведници и престъпници – всичко това са вътрешни състояния на всеки човек, и никой не може да ги избегне през цялото протежение на своя духовен път. Даже и в края на пътя, във всеки човек се разкриват всевъзможни грешници и праведници.

Въпросът е в това, относително какво се разкрива Тора – относително грешниците или относително праведниците в човека, как може той да използва това правилно? Тоест как е устроена висшата система?

Построена ли е тя така, че да ни се разкрива само по такъв образ – когато ние вървим в правилния път, то я използваме правилно и не понасяме неуспехи, или може да се заблудим, както е правило това цялото човечество в религиите и в различните методики.

Вижте какво са направили те от науката кабала, какво мислят за края на поправянето, за Машеаха, за доброто и злото, за всичко! Те са превърнали това в съвършено материални понятия, считайки, че става въпрос за действия в този свят, а не вътре в човека, добавили са към това различни външни действия, обреди и т.н.

Затова в кабалистите съществува проблем, как да направят така, че човечеството по-малко да се обърка? Разбира се, тези грешки трябва да стават, защото това е част от поправянето и всичко върви по плана на Твореца.

Но винаги имаме пътя на Тора и пътя на страданията, и винаги има възможност да се извършат превантивни действия или такива поправяния, за да може и в грешниците и в праведниците, които ни се разкриват, и в грешниците и в праведниците, които се разкриват в душите, да направим така, че всичко да тръгне по пътя на Тора, а не по пътя на страданията.

Затова раби Шимон плаче (плачът – това е малко състояние, катнут): как да уреди системата така, че в нея светлината да свети на душите и да им дава колкото се може повече надеждни вътрешни определения, за да не се объркат те и да не започнат да материализират духовното (и това е най-главното!) – вместо да възприемат всичко като идващо от Твореца, заради поправянето, защото поправянето е във връзката между душите. Всичко това са много точни условия, единствено вътре в намерението за отдаване.

И в това грешат на всички нива, на всяко стъпало и във всяко състояние. И за да не започнат да възнасят това в култ, да не мислят, че с помощта на разума може да се постигне нещо, или че всичко приключва с действията в групата, човек трябва да бъде точен в своите вътрешни определения, за да може винаги в края на всяко свое състояние да намира точка на съприкосновение с Твореца.

Ако разкриваш поне малко методиката на поправянето, с това ти несъмнено даваш възможност да я използват неправилно. Нищо не може да се направи! Ако ти предоставиш на човека свобода на волята, и той се намира в точката на свободен избор, как може тук да се намеси висшата система, наричана „раби Шимон” или „Зоар”? Как може още по-добре да се уточни, още по-добре да се приведе тази система към състояние, че съхранявайки свободата на избора на човека, той може уверено да съществува и занапред?

Затова „плачът на раби Шимон” означава, че той строи все по-ниска система, слизайки все по-ниско и ниско, – до такова състояние, в което практически може да се спусне към човека. Това означава, че той седи и плаче, как ще я използват – правилно или неправилно. Това е построяването на адаптираща система между разбитите души и висшата светлина, наричана „Зоар”.

Ние никога не възприемаме праведниците, за които разказва ”Зоар”, като хора от този свят, а техните действия – „плаче” или „се смее” – като човешки постъпки. Всичко това са действия на висшата система.

От урока по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 09.02.2011

[34886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От урок №4, конгрес в Берлин

Във всеки човек възникват желания и той се опитва да ги напълни. А от друга страна, има хора, които му противоречат, противостоят се. С това също управлява Творецът. Той размества ни всички  като фигурки на дъска.

Ние нямаме никаква свобода на волята, затова няма смисъл да характеризираме човека: добър ли е той или лош. И няма какво да очаква той, някакви следствия, отгласи на своите постъпки: нито рай, нито ад, въобще, какво друго. Както казва книгата „Зоар”: „Всички ние сме подобни на животни”.

И действително, къде е твоята свобода на волята? Дори ако възникне в теб илюзията за нея, това е защото не разбираш точно какво искаш. Творецът специално въвежда в теб такива указания, такива сигнали за управление, които създават видимост за свободни действия – и нищо повече.

Затова да осъзнаем, че „няма друг освен Него” – това да осъзнаеш на първо място, че сме винтчета в огромен механизъм.

От какво започва човекът? Човекът започва със свободата на волята. А за да я достигне, той трябва да се развие до нея. И затова, първо, в продължение на хилядолетия, той се развива в своя егоизъм, управляван свише от Твореца, а после в него възниква „точка в сърцето”. С други думи, появява се още едно желание – допълнително, противоположно на всички останали. То разбива човека на части, мъчи го и го връзва.

Това желание, естествено, също идва от Твореца. Отникъде другаде то не може да се появи, просто от въздуха то не възниква. Защото човекът – това е творение. Затова, дори възникването на точката в сърцето все още не ни прави свободни – свободни от Твореца.

А от какво можем да бъдем „свободни”? Ако има една-единствена Сила, която управлява всички висше, то моята свобода може да се заключава само в способността да неутрализирам тази сила.

По какъв начин мога да направя това? Най-вече, ако аз, да допуснем,  я неутрализирам, какво тогава ще стане с мен? Какви сили ще владея, какъв разум? Как ще правя избор? Какво ще ме движи? Напълно неразбираемо. Ако съществуваха две сили, аз бих избирал между тях. А ако има само една, означава, че свобода на волята не съществува? За какво тогава е сътворено всичко? За да се управлява с тези  „буболечки”?

Не, смисъл има. Той е в това да може творението, тоест човек, овладял двете противоположни сили и варирайки между тях, да вземе пример от Твореца, да усвоява Неговите свойства, да снема от Него копие върху себе си. Последователно, едно след друго, свойство след свойство, той постепенно превежда от Твореца върху себе си по-голямо и по-голямо количество информация и в резултат може да се уподоби напълно на Твореца.

Тогава според количеството на своето подобие на Твореца човекът започва самостоятелно да управлява себе си, както би го управлявал Творецът. И дори много по-добре.

Защото в него се разкрива нарочно създаденото желание: той желае да бъде противоположен на Твореца. Но вместо това, възприемайки от Твореца програмата, метода за управление, човекът, въпреки своя егоизъм, започва правилно да управлява себе си.

Получава се, че Творецът е създал зъл човека. Така е и казано: „Аз създадох злото. И едновременно Аз ти дадох методика, с която да поправиш това зло на добро. Тогава ти ставаш подобен на Мен и свободен, извършвайки самостоятелно върху себе си всички действия. В ръцете ти са две юзди: твоята лоша егоистична природа и твоята добра алтруистична природа. Заимствай, сваляй копие от Мен и го обличай на себе си. Тогава ти ще се наричаш Адам, от думата „доме” – подобен на Твореца.

Така че имаме възможност да излезем изпод Висшето управление, да не бъдем марионетки и да не казваме, че „Няма никой освен Него”. Има още една сила освен Него – това е силата на този човек, който снема копие от Твореца и прави всичко вместо Него. И в това наистина се крие свободата на волята , защото тогава работим с двете противоположни свойства на творението: с егоизма и със свойството отдаване.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34273]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→