Завистта е пряко следствие от разделянето. По-рано ние сме били свързани и сме отдавали един на друг всичко от себе си. Нали между нас е имало светлина, която ни е свързвала и не е позволявала да почувстваме, че се отнасяме към различни части.

Изведнъж това тяло се е разпаднало на отделни органи, на части. Всеки орган, когато го подготвят за присаждане е законсервиран и поставен в хранителен разтвор, поддържащ живота му, за да не загине, докато не се появи възможност да бъде присъден в друго тяло и отново да се съединят всички части заедно.

Ето, така живеем днес, като разпаднало се на части тяло. Всяка част се съхранява, поддържайки в себе си малка искрица живот, за да не умре и да може да се присъеди обратно. В това състояние се намира сега човечеството.

Filed under: Криза, глобализация - 1 коментар →

Няма смисъл да се опитваме да поправим каквото и да било в нашия свят – той е свят на следствията, които се спускат от духовните си корени. Ако по някакъв начин успеем да повлияем на корените отгоре, то ще можем да променим материалното.

Но на духовните корени е невъзможно да влияе всеки поотделно – само обединени заедно можем да постигнем връзка с тях. Защото там не съществуваме поотделно. В корените всички сме обединени в една система.

Затова ако искаме да променим своята реалност, трябва да се обединим – това наше желание ще привлече светлината, която ще поправи всичко тук, в този свят.

Това се нарича “да поправиш света”. А ако се опитваме да поправим външното: външни действия, поведение, религиозни заповеди – там няма какво да бъде поправено. Всички те са просто отпечатък в неживия материал от това, което става горе, на върха.

Това е все едно да биеш нечие изображение, проектирано от лъч на стената или да го целуваш и да молиш за прошка. Ето по този начин изглеждат нашите действия, за които смятаме, че нещо ще променят.

Върху материалното можем да повлияем само чрез своите вътрешни поправяния. Затова ние разпространяваме Кабала, а не призоваваме да се поправи екологията, кризата и финансите.

Но човекът винаги “поправя” охотно материалното – особено ако знае, че неговите старания ще бъдат забелязани и оценени, ако може да се гордее със себе си и ще го поддържат в обществото. Тогава е готов на всичко – егото го тласка към такива действия.

А вътрешната работа е толкова тежка, защото не я оценяват нито окръжаващите, нито нашия собствен егоизъм. Но истинската работа се извършва само вътре в човека и изобщо не зависи от неговото тяло и физически действия.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

На практика всяко развитие се извършва за сметка на скритата светлина. Всичко се прави от светлината! Но това развитие е егоистично и затова не подозираме за тази светлина и по никакъв начин не сме свързани с нея. Когато човек се развива, той се отделя от Твореца, защото разбира, че може да мине и без Него.

Къде е Творецът в нашия свят – във всичко, което правя? Затова настъпва епохата на Просвещението и човекът изоставя религията. Но сега, в края на своето развитие ние откриваме, че сме обзети от пустота.

Изучихме и опознахме този свят, разбирайки, че той е мръсен и ужасен. И главното, което разбрахме е, че колкото повече се развиваме и колкото повече усилия полагаме, макар и да ставаме по-умни и вещи в най-различни области, те самите стават все по-зле и светът също става по-лош. Т.е. развивайки света, ние го направихме само по-лош, а не по-добър.

И поради това човек се отчайва. Но и това не е достатъчно, свише не позволяват на човечеството да затъне в наркотиците. Заедно с това, в човека се разкрива точка в сърцето и тя го принуждава да се развива по-нататък. И тук възниква проблем.

От една страна тази точка е егоистична, нали това е просто обратната страна на светостта. Тя е егоистична точка вследствие на разбиването, но е способна да се трансформира в алтруистична. Мога да я превърна в капка семе за духовен зародиш.

Целият останал мой егоизъм и този свят, аз не мога да превърна в духовен. Всичко това е неживо. И тогава отивам в група, при кабалистичните книги и като магаре тъпча на едно място, докато накрая не ми стане ясно, че ми е необходима висшата сила – светлината връщаща ме към източника. Тогава започвам да го търся, да се моля, да се разкрие и да ме поправи.

Затова нашето земно развитие приключи. Цялото развитие на науката и културата достигна своя край. Хората ще почувстват, че тук нищо ново не трябва да се прави – всичко се е изчерпало.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между разкриването на ново кли, което усещаме в нас като ново и пусто желание и разкриването на Източника?

Отговор: Става дума за едно и също нещо. Защото светлината ни свети скрито. В науката Кабала се обяснява, че това прилича на флирт. Например в нашия свят жената се прикрива и само в малка степан се разкрива пред мъжа. Това е игра. Красотата се разкрива, когато е скрита. Защото скритото ни привлича.

От скритото придобиваме желание за разкриване. Онова разкриване, което впоследствие постигаме, също трябва да бъде скрито от нашия егоизъм. От една страна Творецът си остава скрит, за да ти се разкрие. Той буквално се разкрива в скриването си. От друга страна, ако си готов да приемаш от Твореца скриващия Го екран и от него да изградиш над себе си екран, скриващ твоето его, тогава се издигаш над своя егоизъм и разкриваш Твореца.

Тогава между вас няма скриващ екран. Но ти пазиш егото си, за да бъде скрито. Излиза така, че в отношението си с Твореца ти винаги запазваш скриването, но скриването не на Твореца, а на своя егоизъм. И затова постигаш напълване.

Цялостният проблем в нашия свят се крие в това, че ние анулираме екрана и започваме да се напълваме директно. И тогава моментално това напълване неутрализира желанието. И колкото и страстно да търся постигането на желаното – храна, алкохол, секс, слава – още щом го получа, наслаждение веднага изчезва. Толкова много съм го желал, години наред съм преследвал нещо, но още с постигането му, насладата от него изчезва.

Защо?! Години наред съм пестил пари за жилище, в края на краищата си го купувам и само след няколко седмици или месец, в мен вече отсъства чувството за нова придобивка и наслаждение. Защото самият аз съм анулирал екрана.

Цялата наука Кабала е свързана с това, как да разкриваме, как да получаваме наслада, съхранявайки екрана. И тогава запазваме наслаждението, което ни напълва без да изчезва. Затова достигаме до усещането за вечен и съвършен живот.

Ние се чувстваме нищожни, осакатени и смъртни само защото премахваме екрана – преградата, която трябва да стои между наслаждението и желанието.

Знаем как да използваме това в техниката. Не свързваме просто ей така два проводника, защото ще се получи късо съединение, а поставяме съпротивление между тях – резистор и тогава получаваме полза. А вътре в себе си пренебрегваме този принцип. Затова нашите прибори работят, а самите ние като прибор сме неизправни.

Цялата мъдрост се състои в това, по какъв начин да запазим прикритието, зад което първоначално се скрива Творецът и тогава скриването ни привлича, а след това ти си длъжен да скриеш своето желание, своя егоизъм, да се издигнеш над тях и тогава да разкриеш Твореца. При това ти не губиш своето кли. И тогава всеки път добавяш и желание, и екран срещу него, и разкриване на Твореца.

Това е и наука за разкриване – науката Кабала, благодарение на която действително получаваме желаното, без да го губим веднага, както се случва с придобивките в нашия свят. Но в духовното не може дори за миг да се постигне разкриване на Твореца, ако се готвиш да премахнеш екрана. Длъжен си в самото начало да подготвиш екран, скриващ егоизма ти и тогава над него можеш да разкриеш Твореца. Необходима е предварителна подготовка.

Затова съществува период на подготовка – няколко години, когато човек пристъпва към изучаване на науката Кабала. В крайна сметка той трябва да се научи как да принуди себе си, как да убеди себе си, как да разбере, че му е необходимо покриване. Затова е написано: “ Мъдростта е за скромните” – за тези, които могат да скрият своето желание за наслаждение. Именно скривайки го, вътре в самото това желание, човек може да получи напълване, което не изчезва.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво можем да кажем на човек, който се съмнява, има ли смисъл да посети встъпителна лекция по Кабала? Какво би могъл да получи такъв човек от срещата си с Кабала? Какви промени може да извърши в човек дори и една среща с тази мъдрост?

Отговор: Напълно възможно е, благодарение на такава среща човек да си направи най-големия подарък, да открие за себе си жизнен път. Ние правим равносметка на живота си от самото му начало, от раждането, но ако разбирахме процеса, бихме пресмятали живота си спрямо неговия край: колко време ни остава до него.

Човек, който се докосне до Кабала прибавя в своя живот светлина – единствената положителна сила, съществуваща реално. Започва да вижда всичко, случващо се като задължително причинно-следствено развитие, всичките си проблеми да вижда правилно, като направляващи го към целта. Кабала дава в ръцете му сила и разум да управлява съдбата си – Висшата светлина и го обучава как да ги управлява (в допустими рамки и условия). Всичко това започва с една първа среща.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво е Божествено добро?

Отговор: Това е доброто, което аз откривам в своите поправени желания, с което е изпълнен света. Нали и днес светът на Безкрайността, изпълнен с абсолютно добро е около мен, но аз нямам възможност да го усетя.
Божественото добро е онова, което откривам вместо злото, което усещам днес. Моят егоизъм расте през цялото време, показвайки ми, че всичко е лошо. Той ми разкрива две противоположности: светлината и нея във вид на тъмнина – така егоизмът чувства светлината, тъй като е противоположен на отдаването.
Колкото по-силно ми въздейства светлината, толкова повече животът ми се струва по-мрачен и тежък, тъй като аз съм противоположен на нея. А онази светлина, която се разкрива не само спрямо мен, но и спрямо всички души, ми показва, че съм зависим от целия свят във всички свои действия.
Затова светът не разбира защо изведнъж в него се проявява тенденция на застой, на вцепенение. Човекът подсъзнателно чувства, че зависи от всички – как ще може тогава да действа? На него му е нужна определеност: ето това давам, а това получавам. А проявяването на всеобщата връзка обърква желанието за получаване, прави ни безпомощни. Ако ми кажат, че трябва да свърша някаква работа и ще получа за нея заплащане – това го разбирам. Но аз не мога да работя без възнаграждение!
Сложността на ситуацията се състои в това, че според степента на проявяване на връзката между нас, все повече ще се разкрива светлината, чието въздействие ще усещаме като усилване на тъмнината и кризата. Но ако започнем да играем на отдаване един на друг, науката Кабала дори в игрова форма ще свърже човечеството във взаимно отдаване с източника, който ще ни поправи. И в резултат, ние в крайна сметка ще се окажем в поправено състояние.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо естественото развитие на народите не води до разбирането, че всички трябва да бъдем свързани по един добър начин ?

Отговор: Всеки може да отдава и получава, използвайки егоистичните си качества – на работното си място, в търговските и обществените отношения. Когато нашите егоистични качества достигат световен, международен обмен, ние постигаме максимална реализация на нашите желания. Тук завършва първият етап на човешкото развитие и започва друг – етапът на поправяне на развиващото се желание.
Природата изисква от нас да възстановим връзката помежду си, разрушена още преди нашето раждане. Ето защо тази връзка може да се възстанови само с помощта на светлината, която може да бъде обезпечена от науката Кабала.
Желанието да създадем семейство, да осигурим децата, да бъдем в добри отношения със съседите, да даваме и получаваме, да печелим един от друг, да съществуваме в мир – всичко това се намира вътре в егоистичното желание.
Но ако говорим за нова система на връзка помежду ни – това не е система на взаимоизгодна търговия, а система, в която аз съм длъжен да отдавам на всички, длъжен съм да влагам във всички. Това не е преход на по-високо ниво на търгуване с по-голямо дялово участие, макар и на света да му се струва така. Всички разбират, че трябва да бъдат изградени добри взаимоотношения помежду ни. Но природата изисква от нас именно нови, сърдечни взаимоотношения основани на отдаване и любов, а не честна търговия!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Нашето време се отличава с това, че въпросът „В какво се заключава смисъла на живота?“ става актуален за цялото човечество. Аз осъзнавам, че животът изисква нашето взаимно съгласие, отстъпки, разбиране, съществуване. А връзката помежду ни, необходима за нашето оцеляване, можем да създадем само използвайки методиката на Кабала. Затова днес виждаме, че желязната стена между науката Кабала и човечеството, за която говореше Баал Сулам, се разрушава.
Тази стена съществува от 2000 години, но сега се руши. Защото въпросите се появяват в съответствие с развитието на взаимоотношенията между хората. Именно там се намира мястото на разрушението и само там науката Кабала (и единствено науката Кабала) може да помогне.
Ето защо спасението само няма да дойде, човечеството няма да намери никакви регулатори, за да поправи нашето падение, но ще открие, че всичко зависи само от добрите отношения между хората. За необходимостта от правилни взаимоотношения говорят много хора, но никой не притежава средството за поправянето им, няма възможност за привличане на светлината, висшата енергия, силата на Природата. Ако те трябва да се свържат помежду си, издигайки се над егоизма си, няма да могат да направят това без помощта на науката Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да различим истинското отдаване от егоистичното ?

Отговор: Докато човек не е удостоен с разкритието на Твореца, неговото отдаване е само егоистично, т.е заради себе си. Също както когато ние правим услуга на приятел, мислим че ще получим услуга в замяна. При това отдаването трябва да е изгодно за нас: да получим повече, отколкото сме дали!
Но дори хората и така да отдават и да си помагат един на друг, като отчитат взаимните си интереси, дава възможност да почувстват ползата от тази взаимност (все още егоистична), от взаимния стремеж към равно добро, равновесие, обща увереност и започват да ценят свойството отдаване само по себе си. За нас ще е важен дори не резултата от отдаването само по себе си. а усещането на това свойство, неговото вътрешно осъзнаване, положителното усещане. По-нататък, ако човек получава от някакъв източник (постъпка или действие на друг човек) нещо по-добро, той започва да обича и да уважава този източник. Затова хората ще започнат да ценят свойството за отдаване, даващо им жизнена сила, поддръжка, увереност. Те ще започнат да придобиват това свойство, да се доближават до него. В резултат на това към тях ще дойде светлина, възвръщаща се от източника и те ще разберат, че си струва да отдават един на друг. Това наистина се нарича „вървете и работете един за друг“, а не в материален смисъл. Обществото, стремейки се към добър живот, несъзнателно ще започне да уважава отдаването и по такъв начин ще се доближи до разкриването на Твореца.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Откъде в масата от хора ще се появи желание за обединение? Какво освен страдание ще ги придвижи към това?

Отговор: Ние се намираме в абсолютна и неразривна връзка един с друг, намираме се в пълно взаимно поръчитество. Такова състояние е създадено от природата, без наше съгласие и ние нямаме избор .
Представи си, че ти си купуваш апартамент в блок, където живеят още 50 съседи и при подписване на договора, без твое съгласие, ти си подписал взаимно поръчителство с всички съседи. Сега ти ще отговаряш за всичко, което става в тези 50 семейства. Това означава, че ако някой от тях извърши престъпление, ти ще получиш призовка и ще влезиш вместо него в затвора. Ти ще отговаряш за всички. Това е настоящо взаимно поръчителство .
Човечеството трябва да разбере, че сега то се намира под натиска на този договор за абсолютно, пълно взаимно поръчителство и всеки отговаря за цялата планета. Какво може да се направи в противовес на този тежък договор, който не може да се отмени? Нали да бъдеш отговорен за всички – това е непоносимо. Хората ще почувстват, че нямат друг изход, освен да се обединят доброволно, с добро. Но целият проблем е в това, че да се направи това с добро няма да се даде.
Дори когато се появи разбиране от необходимост и желание за обединение и с това се съгласят всички правителства на някой пореден съвет, подобен на Г 20, тогава и всеки човек по отделно и всички народи ще разберат своята неспособност към обединение. Когато всички разберат безизходността на състоянието, тогава няма да има никаква възможност за обединение. Това е разкриване на чужда власт над нас.
Като че ли някой свише специално създава препятствия, подхлъзва ни, не допуска да осъществим желанията си, независимо от нашите усилия и противно на логиката. И тогава „ще застенат те от тази работа“. Когато това стане, ще се разкрие третата сила: този който иска да излезе от това съсътояние е длъжен да се възползва от Светлината на източника, за да замени в себе си ненавистта с любов и да заобича това, което по-рано е ненавиждал.
Сега ние дори да осъзнаваме колко ненавиждаме Твореца, колко сме отделени от Него противоположни по свойства. трябва да го обичаме. Трудно е да повярва, че любовта към него е въобще възможна. Нали именно Той е създал всичко лошо в този свят и ни е поставил в най – ниското състояние. Ние ненавиждаме именно Него и никого другиго, нали „ Няма никой освен Него“. И именно от тази точка, до която трябва да достигне всеки човек в рамките на своето развитие, ние сме длъжни да обърнем абсолютно всичко в обратно направление – и……….. да обикнем.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→