Какви са тези желания на душата, които са се разбили? Всички сме били обединени с един екран?

Но дойде светлина, която позволи на всеки да разбере, че се различаваме един от друг. Ние всички отдаваме, но всеки по своему, макар и да се стремим към едно място, към Твореца!

Сякаш идва тълпа родственици, за да нахранят едно малко дете, майката му набутва каша, бабата иска да пие мляко, а дядо му говори, че за здравето му е необходим именно хляб.

Всеки иска нещо да отдаде на самото това малко дете, но при това, всички спорят помежду си.

И затова желанията се разбиват – къса се връзката между тях. А от това, че изчезва съединяващата ги връзка, всъщност пропада възможността да отдават на Твореца!

Трябва да разберем, какво се е разбило и тогава ще осъзнаем, какво трябва да изправим. Оказва се, че да се построи човек (средната линия) може само обединявайки части на душата, които са загубили връзка една с друга.

Но от това става ясно, че да се обединят е възможно, само около това малко дете, което ги свързвало.

Представете си, че във всички семейства започнат да се ненавиждат един друг: майката, бащата, бабата, дядото и т.н, всеки желаещ на малкото дете добро по-своему и отхвърляйки останалите.

Какво може да ни обедини обратно? Само любов към малкото дете – когато всеки е готов да се издигне над своя егоизъм и преклони глава заради малкото дете.

Затова съединение между нас е възможно само ако ние искаме да достигнем отдаване към Твореца. Тогава ние ще съединим всички нас и малкото дете – заедно, в едно цяло.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Сега в нас, с безкрайна скорост се променят информационните гени (решимот). Те са толкова много и са длъжни да се реализират по веригата, затова ни се струва, че нищо не се променя.

Но докато тези вътрешни промени предизвикат външни изменения, както на брояча внезапно прескача цифра, вътре трябва да се извършат милиарди действия. Така че, им трябва време да минат.

Казано е „Търсещите Твореца, ускоряват времето”. Цялото наше участие в творението се свежда до ускоряване на развитие ни.

Ето, ти се намираш долу, в този свят, с данни получени при слизането отгоре надолу. Ти трябва да се издигнеш по същия път отдолу нагоре, той е постоянен. Можеш само да ускориш своето развитие, да направиш пътя бърз, желан, а след това и приятен.

В това е разликата между пътя на страданието, по неволя и този на светлината, на желанието. Пътят на страданието е дълъг и върху нас въздействат силите на природата, чиито удари ни придвижват напред. А ние, като магарета, стоим и не искаме да се придвижим от мястото си. Такъв е естественият път на развитие.

А вторият път е, когато ти сам искаш и търсиш как да се придвижиш. И така ти скъсяваш пътя си и го правиш желан, той става комфортен, а така също и бърз!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Съгласно изводите на ООН, към 2025 година 2.8 милиарда жители на земята ще страдат от недостиг на вода за най-насъщни нужди.

Отговор: Това и ще ни принуди да се поправим, както впрочем и всички останали давления на природата, а нашето поправяне на висше, човешко ниво ще ни донесе хармония на всички по-нисши нива – и ще настъпи изобилие.

Въпрос от английския блог: Не съм съгласна, че „никакви наши действия не оказват съществено влияние върху изменението на климата”. Именно нашите действия, предизвикани от егоистични подбуди влияят върху изменението на климата. Нима това не е ясно?

Отговор: На мен не. Ние само виждаме следствията и градим теории, като свързваме това, което показват те.

Нашият свят е свят на следствията, всичко произлиза свише, и поради тази причина поправянето свише ще даде резултат в нашия свят и никога, никакво „поправяне” не можем да направим в нашия свят.

Освен това, от Кабала учим, че всичко се случва е под въздействие на светлината свише.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние не сме способни да надвием нашите желания. Способни сме единствено да заменим едно желание с друго, по-добро. В крайна сметка човек представлява желание и не е в състояние да тръгне срещу себе си.

Единственият начин да се надвие едно желание е чрез използване на външна сила – силата на Светлината. Светлината ще започне да води войната, която човек води. Затова Твореца каза на Мойсей: „Нека да отидем при Фараона! Аз ще го преборя, за да демонстрирам Моята силата и мощ върху него. Аз ще ти покажа всичко това!” Затова Твореца каза, „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне, защото Светлината която е скрита в нея връща човек към първоизточника.”

Затова, човек нетрябва да се бори срещу себе си, а да направи опит да привлече Светлината с помощта на Кабала. Необходимо е само да вижда собственото си зло от далеч и да има желание да се слее с него. Тези действия напомнят на историята на Мойсей, който израснал в къщата на Фараона, но след това я напуснал.

Получи ли сме точката в сърцето, наречена Мойсей. Сега трябва да привлечем Светлината, Твореца, за да се изправи срещу това зло – Фараона.

Съществуват три компонента, съответстващи на текущото състояние:

1. Човешкото зло, неговият егоизъм, който е скрит вътре в него. Това е човешката природата наречена Фараон.

2. Ново съзнание, което започва да се формира в човек, точката в сърцето, Мойсей. Това е осъзнаването, че човек трябва да поправи злото си начало, в противен случай не би достигнал духовното.

3. Източникът на Светлина, Твореца. Това е книга която описва по какъв начин се поправя егоизмът под влияние на Светлината. Книгата е средството, позволяващо на човек да привлече Светлината, за да поправи егоизмът си, да го промени и трансформира в добро.

Злото начало се намира вътре в човек – Фараонът. Силата на Светлината, която човек привлича по време на уроците е силата на Твореца. Човекът, Мойсей, заема средната линия, в която непрекъсната води тази война. И както е написано, „Човекът трябва непрекъснато да поставя доброто начало срещу злото начало.”

Точката в сърцето (Мойсей) израства в къщата на Фараона. Мойсей сяда в скута на Фараона играейки си с брадата му и неговата корона. Мойсей беше като осиновен внук на Фараона и осиновен син на дъщерята на Фараона, Батя. С други думи, той беше принц.

Но веднага след като човек се отделил от злото начало, той започнал да чувства, че те са противоположни и се мразят един с друг. Фараонът повече не разговарял с човек, като към свой близък приятел. Той разговарял сякаш с някакъв странник или враг.

По този начин човек се отделя от егоистичната си природа, отвратен от нея и мразейки я. Неговата единствена надежда е Светлината да дойде по време на изучаване на Кабала и да промени неговата природа.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Днешната глобална криза засегна много хора. Но когато ударите приключиха те не се вслушаха в науката Кабала, а решиха, че мощната вълна е отминала, сега ще настъпи хубав период и всички отново ще се устроят…

Отговор: Разбираемо е, че това е така. Кризата се усилва, но тъй като никой няма решение, това се премълчава. Всичко във всички страни.

Човек получава множество удари за различни неблаговидни постъпки и въпреки това не може да се откаже от тях. Значи тези удари не са били достатъчно силни, за да го приучат на правилно поведение.

Защо не се учим от грешките в миналото си? – Елементарно, Уотсън!

Ех, ако можеше слабите удари веднага да ни помогнат да постигнем поправяне! Но нашият егоизъм през цялото време се развива, става все по-груб.

И доколкото се превръщаме във все по-големи егоисти, то предходният удар не може да ни застави да постъпваме правилно.

Да предположим, че съм откраднал 10 долара и получавам за това наказание. Сега, когато видя банкнота от 10 долара си спомням за наказанието и това ме задържа.

Но ако пред мен се окажат 100 долара? За 100 долара аз още не съм получавал наказание и 100 долара не са свързани в съзнанието ми с него. Аз открадвам 100-те долара и тогава получавам наказание.

А какво да кажем за хиляда долара? – Същото! Така сме създадени – подобно на едно обикновено животно, което знае само това, което е усетило.

И затова е казано: “Човек няма да изпълни заповедта (действието отдаване и любов към ближния), преди да я наруши (да открие в себе си обратното)”.

Отначало трябва да стъпиш накриво, “да откраднеш”, а след това – да се разкаеш и да поправиш стореното и винаги след получаване на удари. Без тях е невъзможно да се промениш.

Известно е от Науката Кабала, че всяко желание се развива в четири стадия, от своето зараждане до окончателната му форма.

Ние се състоим от желания и намерения. Ето защо съществуват четири възможни съчетания на желанието с намерението: “желае и има намерение”, “не желае и има намерение” и т.н. (вж. ТЕС. Вътрешно съзерцание).

Аз трябва да премина четири етапа на удари и изясняване, докато не достигна до последния стадий – когато ще желая да използвам своя егоизъм само за безответно и безкористно отдаване и любов.

Затова е невъзможно да се научим от един слаб удар. Нали между желанието и светлината действа един закон.

Светлината създава желание и желанието следва точно определена програма, заложена в него от светлината. Ако това е желание за наслаждение, то иска да получава само наслаждение.

За да се приучи да бъде отдаващо, светлината трябва винаги да му въздейства в 4 стадия.

И едва на последния стадий желанието осъзнава себе си като получаващо, изпитва срам и извършва съкращение. И така при всяко действие.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Много хора ме питат: какво трябва да правя с желанията си и как трябва да преборя безпокойствата?

Разбиване означава, че цялостното творение (душата, Кли) се е разделило или разбило на множество противоположни части. Поправянето на частиците зависи от тяхното съединение въпреки силата на отблъскване помежду им. С други думи, силата на обединение (Светлина, отдаване, любов) трябва да е по-силна от силата на взаимното отблъскване (егоизъм, омраза). Тези сили не се анулират една спрямо друга, както е написано: „Героят не е този който убива врага, а го прави собствен слуга.”

Следователно, ние не трябва да търсим злото начало в обичайните ни действия, но само в съпротивата ни срещу обединение на нашите желания за поправяне, които са еквивалентни на Твореца. Веднага след узряване на егото в човек се заражда точка в сърцето, която е началото на стремежът му към обединение. Тогава човек е доведен в група, в която Твореца обединява всички които са узрели за поправяне.

Човек стремящ се към обединение на желанието на всички членове за достигане на Твореца, предизвиква силата на поправяне по време на обучение. В следствие, силата огрява общият стремеж за сливане между нас и Твореца (силата на отдаване и любов). Това слага край на процесът на „преследване”.

Човек чувства сякаш е яхнал побеснял пламенен жребец, който го тласка безпомощно напред. Колкото по-силен е човек в групата, толкова по-бързо ще се поправи и толкова по-силен ще бъде когато влезе в следващото ниво. По този начин разкриваме егото и в същото време се носим напред, яхнали жребеца, към сливане с Твореца.

Един ден надбягването ще свърши, защото егоистичните сили не са неизчерпаеми. Всеки един има собствена мяра, капацитета на душата, която трябва да бъде разкрита и поправена от човек.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Днес вече не е необходимо да ходим пеша посред дъжда на занятия по Кабала – достатъчно е да включим телевизора. Притежава ли свобода на избора всеки човек, който гледа нашите предавания по телевизията?

Отговор: Свободата на избора зависи не от канала за връзка, а от точката в сърцето на човека.

Ако тя е съзряла, то свободата на избора му се състои в това, да си създаде връзка с обкръжението с помощта, на което той ще може да привлича обкръжаващата светлина, която го възвръща към Източника.

Именно усещането за необходимостта от такава връзка с обкръжението се нарича свобода на избора.

Това може да се случи, след като човек присъства на уроците ни, дори и след няколко години.

Постепенно той осъзнава, че не може да постигне духовното по умствен път, че знанието на термините и действията и строежа на световете, няма да му разкрият висшият свят. Но трябва да мине време, докато той го осъзнае.

Видял съм много хора, които в течение на дълги години изучават Кабала с разума си, стремят се колкото може повече да научат и получават от това огромно удоволствие. Но те все още не усещат нужда от чувствено постижение.

А след като вече усещат такава потребност, те все още не осъзнават, че да се постигне духовното означава да се достигне свойството отдаване. Постижението и свойството отдаване са едно и също нещо.

Често години минават, за да разбере човек, че връзката с вътрешните желания на приятелите в групата, където Творецът го е довел, се явява средството за разкриване на свойството отдаване.

Но времето не минава просто така. През това време в човек постоянно произтичат изменения под въздействие на светлината. И в резултат на това се появява разбирането, че той е длъжен да постигне само свойството отдаване.

Свободата на избора започва от момента, когато човек разбира, че връзката с всички останали души, с тяхната точка в сърцето е необходима, за да достигне свойството отдаване, понеже именно то се явява духовно.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Цялата реалност се намира в равновесие и само човекът, използвайки силата на своя егоизъм, нарушава това равновесие, като едновременно предизвиква и множество проблеми.

Цялата природа се стреми към хомеостаза. Това е всеобщ закон на мирозданието – две противоположни сили винаги трябва да бъдат уравновесени.

Светлината и кли винаги ще бъдат заедно и същевременно противоположни едно на друго. А човекът трябва да заеме средната линия. Такова е условието за идеално съществуване.

Колкото по-далеч се намираш от средната линия, толкова повече ще страдаш, в съответствие с твоето развитие и страданията ще те заставят да намериш решение – средната линия, правилното равновесие между двете противоположности.

Не се опитвай да разрушиш едното заради другото. В света не съществува нищо, което да е създадено просто така. За всичко има място.

Не започвай да коригираш обкръжаващата те природа. Поправяй само себе си, защото си длъжен да уравновесиш себе си с природата.

Освен теб няма никой друг, който да е в неравновесие, защото природата е устроена така, че всички останали от само себе си, инстинктивно следват закона за равновесието.

Специално е направено така, че чрез своя свободен избор да поправиш себе си и да постигнеш равновесие, връзка с останалите души и Твореца.

Но не можеш да направиш това сам. Ти трябва само да поискаш да се случи така, че да дойде светлината, връщаща те към тази връзка.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Всичко ново в света се ражда от усещането на конфликт в себе си, несъвместимост на противоположности в един обект.

Такова усещане е непоносимо и именно затова то ни тласка към решаване на конфликта, на проблема. Човек не е способен да търпи противоположности заедно.

Това произтича от състояниянието преди Първото Съкращение, когато творението е усетило себе си получаващо от Твореца и негова противоположност. Затова, когато разкриваме две противоположности заедно, това е непоносимо.

Сега човечеството ще разкрие това и ще се ужаси: от една страна, ние сме свързани помежду си, а от друга се ненавиждаме един друг. Ние сме задължени да разрешим проблема.

И затова, разкриването на наличие на противоположности е начало на революционни действия, трамплин за скок, нали това усещане ни потиска с такава сила, че не ни остава друг изход, длъжни сме да се измъкнем от това състояние.

Ето защо, колкото по бързо се разкрият в нас, в обществото, противоположните сили, ненавистта в нас и необходимостта да се съединим с любов, заложена в природата, толкова по бързо те ще задължат човечеството да разреши този проблем.

Нали тази раздвоеност е причина за всички кризи, които преживяваме сега. И така ще разкрием преимуществото на светлината над тъмнината.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че природата се развива по условията на Твореца, докато с успех не се претвори Неговият замисъл. Какви условия ни поставя той?

Отговор: Всичко трябва да се присъеди към Него. Творецът не е създал нищо освен една точка от желание и в тази точка ние съществуваме. Тази точка се намира в океана на света, вътре в Твореца. Ние трябва само да усетим тази мощ, цялото това напълване и единство с Твореца. То съществува само в това единствено създадено състояние. А всичко, което се случва след това идва от самата тази точка, създадена „от нищото”.

Всички впечатления и усещания преживявани там в тази точка, всичко това се случва вътре в нас, с всеки от нас, представящ си света като самия себе си и заобикалящите го хора и природа. А на практика всичко това е заключено в една точка, която преминава вътре в себе си всевъзможни изменения, за да познае своето истинско състояние.

Творецът би желал тази точка да премине целия този път с разбиране и осъзнаване. Като приложи собствени усилия и изясни тази Светлина и Твореца създаващ точката от нищото. Ние сме длъжни да разберем, какво означава „от нищото”, какво е това „точка” и какво е това „светлина” и защо Той всичко е направил така.

Ние не знаем какво ще стане с нас след това осъзнаване, но видимо пред нас ще се разкрият още някакви нови хоризонти след като достигнем съвършенство.

Това не е толкова важно. Нали ние преминаваме от степен в степен и всяка предхождаща е подготвителен етап за следващата. Не можем да прескачаме степени. Макар че всеки път, стремейки се към Безкрайността, ние изпращаме своята молитва (Ман) и оттам получаваме отговор (Мад). Само така може да се постигне правилно отношение към действията и да се сдобием с резултат. Нали всичко е устремено към безкрайността и се връща към нас от Там и не е важно, че ни разделят множество степени. Всички тези степени са скрити от мене засега, мои бъдещи състояния. А следваща над мене степен аз възприемам като Безкрайност.

Filed under: Криза, глобализация - 1 коментар →