Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на подготовката за учене

Изучаващият е задължан преди учене да се украпва във вярата в Твореца и в Неговото управление чрез възнаграждение и наказание. И да устреми своите усилия заради заповедите на Тора (своето поправяне). И с това ще достигне въздействието на скритата в нея светлина, и вярата негова (в токова действие на поправянето) ще се увеличи.

И неговото сърце ще бъде готово да премине от занятия “ло лишма“ (заради себе си) към занятия “лишма“ (заради отдаване/Твореца). И даже още да не е достигнал вярата (свойството отдаване), има увереност да я достигне чрез занятията с Тора.  Тъй като ако само насочи сърцето и разума посредством Тора ще достигне вярата (отдаването) – няма заповед по-голяма от тази.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС, п.17.

[43174]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Нашето желание за наслаждение през цялото време се мени и расте.

В него има вътрешен двигател, който постоянно се върти, разкривайки пласт след пласт желанието за наслаждение.

Ако, съгласно този двигател, аз не поправям своето желание за наслаждение, за да може то да се напълни със светлина, това желание ми разкрива тъмнината и аз се чувствам зле.

А двигателят продължава да се върти по-нататък. Но аз, непоправил предишното си желание, закъснявам и не мога да поправя сегашното си състояние. И тогава целият ми живот преминава с цената на много по-големи разочарования и трудности. От ден на ден  ми става все по-зле.

Затова, ако човек разбира, че не трябва да чака нищо от Твореца, а всичко трябва да дойде от творението, че природата е организирана така, че да ни  разкрие всички наши желания за наслаждение, и ние трябва само да се стараем да достигнем поправяне – тогава той се отнася правилно към реалността.

Всичко зависи от нас. Топката  е в нашите ръце.

От урока по статията “ Предисловие към Птиха “, 13.05.2011

[ 43568 ]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

”Учение за Десетте Сфирот”, т.1 п.8: Действията на Твореца, не са били във вид на множество мисли, както това е свойствено за нас, доколкото Той е – Един, Единствен и Единен.

И подобно на това, както Той е прост, така и светлините излизащи от Него, са прости и единни, без всякакво множество от форми и свойства. Както е написано: не се явяват вашите мисли Мои мисли и ваши пътища Мои пътища.

И затова се замисли и разбери, че всички имена и названия, всичките светове, висшите и нисшите, всичко това е проста светлина – Една, Единствена и Единна. В Творецът – и излизащата светлина, и замисъла и действието, и всичко, каквото сърцето може да си помисли и да си представи, всичко в Него е Едно Единно.

Въпрос: Как може да се разбере, кое у Твореца е замисъл и действие – това едно и също ли е?

Отговор: Само по отношение на нас то се разделя на няколко действия, а при Твореца няма никакво разделяне и изобщо няма никакво действие. Ние усещаме различни действия, защото се намираме в нечисти желания, в клипот. Клипа създава времето, тя го разтяга като ластик. Ти имаш едно действие и ти го разтягаш и отделяш неговите части една от друга сякаш опъваш ластик – това действие е на клипа.

При Твореца няма такова, и затова при Него мисълта, действието, началото на творението и неговия край – всичко е заключено в един замисъл. И в този замисъл няма никакъв детайл – и това е само относно нас и той започва да се проявява, като 4- те стадия на пряката светлина и цялото последвало развитие. Но при Твореца всичко е заключено в корена: в ”крайчеца на буквата йуд” – и даже, не в самата нея, а още по високо над нея, там съществуваме в неговия замисъл.

А цялото останало развитие, произтича вече относно творението, за да разберат те, за да почувстват и постигнат къде се намират и къде съществуват.

Коренът на нечистото желание, клипа – също се намира в Твореца, защото тя му е противоположна, като отпечатък. Светлината създава тъмнината, своята обратна страна (на иврит ”ор”- светлина, а на арамит ”орта”- нощ). Няма никой друг, освен Твореца! Но той се обръща към теб, ту с лице ту с обратната си страна, по такъв начин, че ти да го изучиш. Той сякаш казва:”Ти не искаше да се запознаеш с Мен в добро състояние, затова сега ще ти уредя приключения и ще те накарам да се запознаеш с Моята лоша страна, за да разбереш, че по рано Аз се отнасях към теб с добро. Ако сега разбереш това, то Аз отново ще се върна към доброто, но след този кръговрат, ти ще започнеш да цениш Моето отношение. И това, не означава, че ми трябва твоето отношение – но тогава ти ще започнеш да разбираш, какво свойство си придобил – свойството на любов и отдаване.”

На нас ни се струва, сякаш нарочно ни прави така на инат. Но Творецът, не иска да ни учи по такъв начин, само ние така го усещаме.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 15.05.2011

[43465]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

”Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, глава ”Вътрешно съзерцание”, т.14: ”Съкращаване означава, че Малхут от света на Безкрайността е намалила своето желание да получава – и светлината изчезнала, тъй като няма светлина без кли. …Защото вече е известно, че светлината зависи от желанието, а желанието – това е място за светлината. Доколкото няма насилие в духовното”.

Няма насилие в духовното! Това означава, че ако творението желае някакво състояние, то ще се осъществи. Затова, ние винаги се намираме в онова състояние, което съответства на нашето желание, и каквото сме искали, това и сме получили. Това, че светлината не ни въздейства (съгласно нашето желание ) и в резултат на това ние се чувстваме нещастни – това вече е резултат от нашето решение.

Каквото желание ти се иска да осъществиш – там и се намираш. Творецът, не се бърка в нашите желания и не ги сменя без нашата молба. Това и означава, че в духовното – няма насилие.

Това е много тънък момент. След първото съкращаване (цимцум алеф), Малхут от света на Безкрайността става отговорна за своите желания. Както сама пожелае – така и ще бъде. Светлината идва съгласно нейното желание, и от това Малхут се усеща добре или зле. Но всичко това е резултат на собственото ѝ желание. А върху желанието – няма насилие в духовното. Искаш друго желание, заповядай! Висшата светлина ще дойде и ще те поправи, и тогава ти ще се чувстваш по друг начин: може по-добре или по-зле – Но само като следствие на твоето желание.

Съществува система от духовни стъпала, т.е. нива на отношението между светлината и желанието. Ако желанието се променя – съгласно това в него се появява друга светлина. Затова, от страна на Твореца никога няма никакво принуждаване – Той не променя нашите желания без наше знание, незабележимо за нас и без наша молба. Ние сме задължени да го помолим!

Съгласно нашето желание – ние усещаме светлината. И ако ние не Го усещаме, то сме недоволни и затова променяме своето желание. Но ние сами трябва да го променим, Творецът въобще не се докосва до нашето желание.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 16.05.2011

[43560]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на намерението по време на учене

Ако изучава Тора заради възнаграждението на поправящата светлина, неговото учене е ефективно. Но ако забравя за тази цел в изучаването на Тора, то Тора не помага в създаването на желание за отдаване. Защото Тора без работа (по намерението да се поправи чрез светлината на Тора) е пуста (без светлина в нея).

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво е Тора и работа по пътя на Твореца

Чудото при изучаване тайните на Тора е в това, че изучавайки я с понятие за любов, дори и човек да не я разбира с раума си, но нейното разбиране го възвишава, а след това го и просветлява със своята светлина.

Рав Кук. Орот Тора. Раздел 10, п.10.

[43572]

Filed under: Без категория, Изучаване на кабала, Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - Няма коментари→

Въпрос: Защо само светлината извършва поправянето? Излиза, че ние намираме дефект в „стоката” и я връщаме на „производителя”?

Отговор: Не. Това не е като в нашия свят.

Първо намирам дефект. И не е важно, че не съм го направил аз – аз го чувствам, виждам го, мога да имам различно отношение към него. И тогава ми става ясно, каква трябва да бъде поправената форма. Разбира се, не мога да си я представя наистина, и въпреки това искам да я придобия. 

По този начин смирявам егоизма си и моля Твореца да го поправи. Моля за поправяне, не защото искам да спечеля, а защото искам да извърша отдаване. Не съм съгласен със своята природа.

Виждаш, колко параметъра трябва да промениш по пътя. Тези промени не са зададени в мен изначално – необходимо е сам да ги придобия. По такъв начин аз не просто „връщам стоката”, а правя анализ и изграждам своето отношение към природата, познавайки и водейки я към поправяне.

Светлината показва етапите по моя път, а след това извършва поправянето, но винаги въз основа на моето желание – дори и в най-малкия детайл.

В резултат, благодарение на този анализ, разкривам системата на управление, програмата и целта на творението. Придобивам разум и чувствоза да властвам над цялата система и над цялото творение.

Това съвсем не е отказване от покупката: „Вземи си обратно онова, което си направил”. Използвам силата на светлината, но това не означава, че прехвърлям поправянето на нея и си „измивам ръцете”.

Да се обръщам към Твореца с искане за светлина и да използвам за поправянето Неговата сила не е осъдително. Защото използвам тази сила в степента, в която искам да разруша своята собствена. Моля се да поправя себе си не поради слабост и безсилие – напротив, имам сила, но не искам да я използвам. Искам именно силата на Твореца да осъществи поправянето.

От урока по статията „Мир в света“, 04.05.2011

[43479]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Нашата егоистична гонитба се превръща в снежна топка, търкаляща се по склона на планината. На всички е ясно, че в някой момент тя ще се разбие, но никой не може да спре нейното движение…

Отговор: Вярно е. Нашият егоизъм – това е нашата единствена природа. Ако в нас имаше още една сила, противостояща на него, тогава ние щяхме да можем да се спрем. Но никаква друга сила няма в нас.

Това и трябва да излезе на повърхността: всички ние сме безнадеждни егоисти. Безпределното себелюбие заставя човека да изпие чашата отрова до дъно, до най-последната капка. Даже в мига на смъртта си той няма да може да се спре.

Невъзможно е да се убеди никой в нищо – все едно всеки си остава със своите мисли и не чува предупрежденията. Нека даже да застана пред целия свят, да представя всички данни, да опиша всички факти, да доведа водещи учени и авторитетни обществени деятели, и всички заедно да извикаме:

– Другари! Братя! Ние отиваме към гибел!..

– Нима? Какво говорите!? – и публиката ще се разотиде по своите дела, за да изгори оставащото.

Защото всеки е егоист, всеки е като машина, той не може да действа по друг начин. Някой се върти, някой подскача, някой се движи насам натам – така сме устроени, на нищо друго не сме способни. Призивите, идващи от по-високото стъпало, лежащо над човешката природа, хората не чуват.

Само обединявайки се помежду си, ние ще им помогнем да осъзнаят проблема. Само тогава, разбрали ситуацията и прочувствали заплахата, която тя носи, хората ще бъдат готови поне на капка да послушат – и ние, съединявайки се с тях вътрешно, ще им дадем светлината, възвръщаща към Източника.

От урока на тема „Проблемите на света. Пренаселването“, 18.05.2011

[43401]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Дори намерението ми да е егоистично, ако започна да мисля за ползата за другите, за благото на света, може ли да се каже, че това вече е действие?

Отговор: Разбира се. А може би смяташ, че раздаването на хляб на бедните е действие? От това в света ще се появят още повече бедни.

Твоето действие се състои в това да привлечеш светлината. Именно тя връща към Източника – и нищо друго. Така че, за какво още има да мислим? Още повече, когато целият свят се намира в беда и положението му става опасно. Необходима ни е само светлината. Нейният недостиг е причината за всички войни, кризи, катастрофи и за останалите проблеми.

Именно недостигът от добрите действия на светлината предизвиква беди в четирите стадия на развитие – нежив, растителен, животински и човешки. Злото, с което се сблъскваме, е проекция на недостига от светлина.

Наказанието не идва свише. Ако трябва да стигна до определената награда – до разкриването на Твореца, до подобието, до сливането с Него – и не го правя, тогава създалият се разрив се усеща от мен като наказание, като недостиг на добро. И обратно – постигайки това, аз чувствам наградата.

По този начин усещам наградата и наказанието в едни и същи желания. Ако съм поправил и напълнил своето желание – това е и наградата, а ако не съм успял да го поправя и напълня – това е наказание. Няма никакво възмездие свише – не ми изпращат и троха повече от онова, което сам си причинявам. Аз създавам сам своето наказание. Затова имаме само една работа – да привличаме светлината. Още повече днес, отчитайки всичко, което се случва и акумулира в света. Няма други средства.

Аз поддържам постоянни контакти с компетентни хора, чета различни статии, посещавам сайтове, следя пресата – никъде няма решение. Те не могат да предложат нищо и дори не искат да мислят за това, защото са лишени от каквато и да е връзка с поправянето.

Вчера разговарях с известен писател – той не каза нищо, изплъзна се от отговора. Това свидетелства за нечувствителността, за неразбирането на поправянето.

– Светът е кръгъл – казах аз – и трябва да се обединим.

– Да, да, ние също действаме в тази посока…

Хората не осъзнават, че всъщност вървят противоположно. Защото всеки в крайна сметка само укрепва своята партия, своето движение и т.н. Няма с кого да се говори.

И затова в нашата среда трябва да създадем условия за възникване на позитивната сила. Само тогава нейните вълни ще се разлеят по целия свят. Нищо друго няма да помогне. Ние не зависим от другите, но трябва да им помогнем, за да могат след това хората да уловят тези вълни, да разберат тяхното послание и да почувстват, че идват от нас.

Необходимо е материалите да се разпространяват предварително, но всъщност, източникът на тези вълни сме ние самите. И затова най-важно е да се обединяваме, да се спояваме един с друг – още и още.

Възлагам големи надежди на предстоящите конгреси, посредством които трябва да дадем живот на единството, сплотяването, взаимната грижа за света, на нашето поправяне, което ще помогне на света.

Дойде време Творецът да се разкрие в творенията. Средството е просто – и то е в нашите ръце. Необходимо е само да се възползваме от него. Искаме от света да се пробуди – а дали самите ние се пробуждаме?

От урока по статията „Мир в света“, 17.05.2011

[43306]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, ”необходимото”, за което винаги ни се налага да се грижим?

Отговор: Необходимото за мен – това е винаги да усещам своята връзка със светлината, която ме води, както възрастният, който хваща детето за ръката, и го води напред. Точно тъка и аз искам през цялото време да бъда свързан със светлината, за да чувствам постоянно, как тя ме дърпа напред.

Нали помниш, как майка ти те е дърпала за ръка? Нека така и светлината да ни поведе!

Из урока по писмото на Рабаш. 15.05.2011

[43062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: За какво са били необходими всички тези хилядолетия, кръгообороти, страдания? Нали главното се случва сега.

Отговор: Желанието за наслаждение е трябвало да премине  всички тези етапи и на всеки от тях, даже на най-малкия, да реши за себе си, че това състояние е лошо, че трябва да продължи пътя, да добави още един грам желание и да излезе на милиметър по-високо към новото качество.

На новото стъпало всичко ни се струва забележително, но минават няколко мига – и ето, че вече нещо не достига, нещо не е така. Отново се разкрива злото – чак до това, че е невъзможно да го понесем. Отначало всичко е било така прекрасно, а сега всичко е нетърпимо и се налага да се издигнеш на следващото стъпало.

По такъв начин ние преодоляваме огромно множество стъпала, умилявайки се в началото и мъчително кривейки се в края. Без тези впечатления у мен не възникват усещания за контраста между светлината и тъмнината, в мен няма да има съсъд, построен от тези два противоположни детайла на възприятието. А без съсъд няма да имам, в крайна сметка, с какво да се обръщам за светлината на Безкрайността.

И затова, аз трябва да премина целия този път, многото хиляди стъпала, усещайки цялата прелест и цялата нетърпимост на всяко от тях. Така ние стигаме до последното стъпало на стълбата и даже тук, в отдаването и любовта, падаме, подобно на раби Шимон, който е станал „пазарен търговец“, преди да достигне края на своето поправяне.

Какво е това състояние? Къде е паднал той? На предпоследното 124-то стъпало той е открил, че то е по-лошо от всички стъпала – като „Шимон от пазара“. И тогава, сравнявайки го със следващото стъпало, той се е издигнал до съвършенството.

Колкото по-високо си се издигнал, толкова по-лошо ти се струва стъпалото, от което е дошло време да се изкачиш на следващото. По-лошо до такава степен, че не е по силите ти да го понесеш.

В крайна сметка, събирайки всички позитивни и негативни впечатления, ти ги повдигаш на върха. Негативните стават дълбочината на твоя съсъд, а позитивните – твоя отклик на отдаването, и в теб се появява целият съсъд.

Ние се надяваме на някакъв „скок“, а скокове не се случват. Детето, което е на една година, не може да подскочи изведнъж към петгодишната възраст. Нима ще успее да отмине без бавното, постепенно развитие? Тези загубени години няма да му достигат после цял живот. Неговото възприятие във всички сфери ще бъде ощетено. Подготовката на съсъда е необходима и от това няма къде да се денеш.

От урок по статията „Свобода на волята“, 13.05.2011

[42961]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→