Докато светлината не се разпространи в желанието през всичките 4 стадия АВАЯ, няма да се разкрие съзидаващата сила в създаденото. И затова, няма да се разкрие истинското желание за наслаждение, съгласно което вече може да се определи: какво представлява творението, какво иска то, как отговаря то на Твореца?

Затова, АВАЯ се нарича „святото име на Твореца”. В какво се състои неговата святост? Тъй като името е винаги онова, което дава самото творение. Но това име се нарича свято, защото именно в такава форма, след всичките 4 стадия на действие на светлината върху желанието, в него се разкрива свойството на Твореца, въздействащо върху него и отпечатващо в него своята форма. Затова, то се нарича с името на Твореца.

Отпечатъкът, оставен от светлината вътре в желанието, му придава формата на светлината.

Самата светлина няма никаква форма и как можем да кажем нещо за Него: кой е Той и какъв е? Това е нещо изчезващо и неизвестно, някаква абстрактна форма. Как може творението да научи нещо за нея, да се свърже с нея, да обменя впечатления, да създаде отношения?

За тази цел, Творецът, „крайната точка на буквата Йуд”, водещата и съзидаваща сила, насочва своето въздействие към материала, създаден от Него „от нищото”, и започва да отпечатва в него Себе си. И тогава, в този материал, като в пластилин, в тесто или в глина, започва да се очертава отпечатъка на светлината. Материалът започва да ни показва какво е светлината, която не може да се разкрие по друг начин.

Всички сили в света са свързани със светлината и тя действа вътре във всичко: в електричеството, в магнетизма, в атомните и субатомните взаимодействия. Струва ни се, че в света съществуват множество сили, но всъщност, зад всички стои единствено силата на светлината, която не виждаме. Разкриват ни се само нейните действия. И когато действията на светлината се разкриват в материала, това се нарича „име на Твореца” – изразяване на светлината в материала.

Това е чудо, което дори не можем да осъзнаем. Как е възможно в творението, в матрицата АВАЯ, да се разкрие формата, свойството на самия Творец. За тази цел, творението трябва да премине през 4 стадия на развитие и само на последния стадий, то започва да разбира и опознава самото себе си.

Но благодарение на какво ще опознае себе си? Благодарение на това, че ще се запознае с Твореца – и това вече се нарича творение.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 31.05.2011

[44452]

Filed under: Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Къде се намира светлината, възвръщаща ни към Източника – в Тора или в моето отдаване на другарите?

Отговор: Светлината, възвръщаща към Източника, към Твореца, ти получаваш за сметка на твоите усилия да се обединиш с ближния – с другарите.

Ние пребиваваме в съвършено поправена система. В тази изправена система царства висшата светлина, светлината на Безкрайността. Как ти можеш да пробудиш тази светлина на Безкрайността, за да ти въздейства тя на теб? – Ти се стараеш да се обединиш с поправената система.

Какво представлява тя? В какъв вид тя се представя пред теб? – В групата. Според това как се обединяваш с групата, във връзката между вас, съгласно твоите усилия се пробужда светлината, Тора, силата за отдаване. Тази сила ти въздейства и те превръща също в отдаваща част на поправената система – така че Тора, това е поправящата светлина започваща да те напълва.

Въпрос: Тогава каква е връзката с текста и това, което ние четем?

Отговор: В текста ти четеш за поправени състояния във връзката между теб и другарите. Сега ние четохме откъс от Зоар. Къде трябва да разкрия всичко, което прочетох? – В моята връзка с другарите, в моя устрем да се обединя с тях. Тогава аз разкривам всички свойства, сфирот, парцуфим, светове – във връзката между нас.

Между мен и теб сега се намират 125 стъпала. Ако аз бих произвел в себе си такава вътрешна промяна, че да се обединя с цялото си сърце и душа, с разума си и с желанията си, то бих постигнал своята лична поправка (Гмар Тикун). А приближавайки се по пътя към теб, отдавайки, приемайки твоето желание като свое, аз бих изминал всичките тези 125 стъпала. Аз щях да разкрия между нас светове, подеми и падения – в отношенията между мен и ближния.

Когато се съединя с ближния, поне с един от моите другари – аз съм свършил своята работа. И не трябва да се обединявам с милионите, нито с милиардите, нито с Твореца – тъй като това е едно и също. Ако аз анулирам своето желание да се насладя и мога да приема желанието на ближния като свое – работата е свършена!

Затова ние четем Книгата Зоар, в която са описани всевъзможни състояния, които аз разкривам като връзка или разрив между нас, между мен и ближния – там се намират всичките светове/скрития, ограничения.

От урока от Книгата „Зоар”, 30.05.2011

[44317]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Цялата работа започва именно от този свят и в нашето време. Защото сме стигнали до състояние, когато желанието за наслаждение е пораснало, разкрило се е напълно на материалното ниво и сега сме способни да започнем да го възприемаме, съотнасяйки го към желанието за отдаване.

Тоест завършили сме своето развитие на неживото, растително и животинско ниво, и сега трябва да започнем да развиваме човешкото стъпало, включващо в себе си две сили: получаването и отдаването.

Преди съм имал напълно „плоско” зрение – виждал съм около себе си само онова, от което мога да спечеля и взема за себе си, онези, които мога да използвам. В мен е действало едно единствено желание за наслаждение, върху което се основава неживата, растителна и животинска природа. И затова, не съм имал никакво „раздвоение” и съмнение – само една посока, как повече да успея в своето егоистично желание.

Това е обичайният телесен живот, без оглед на обществения живот, който никога досега не сме развивали. Винаги сме гледали на обществото само, като на обект за използване. Но днес, в нас се пробужда и развива желанието за отдаване, на което не можем да се съпротивляваме и трябва да вземем под внимание.

За първи път през цялата история, цялото човечество влиза в такова състояние, в което желанието за получаване и желанието за отдаване трябва да бъдат уравновесени, и двете се управляват от нас самите. И ако не постигнем баланс между тях, това ще доведе до взривове и кризи.

Затова днес, най-главното за нас е да създадем правилна обществена среда за цялото човечество. И първа, трябва да стане нашата световна група, за да послужи за пример. Така започва нашето развитие „отдолу нагоре”, а до този момент сме се развивали само в хоризонталната плоскост.

И тогава, ще разкрием правилното взаимодействие между желанието за получаване и желанието за отдаване, между Малхут и Бина, в нашите разбити желания. И за да постигнем това, трябва да поискаме светлината, връщаща към Източника. Аз, сякаш разкривам: това е моят егоизъм, а бих искал той да действа по друг начин и да се съедини с другите, да участва в съвместната работа.

И затова моля, светлината да дойде и да поправи моето желание, да установи някакво равновесие в нашата система, взаимност, за да отдаваме един на друг, да отстъпим и да се съединим. И тогава, светлината идва и ни връща към своя Източник. Именно това се нарича поправяне „отдолу нагоре”, което трябва да извършим.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 30.05.2011

[44327]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал аСулам започва „Въведение в науката кабала” с думите: „Раби Ханания бен Акашия казал: „Поискал Творецът да удостои Исраел, затова Той им дал Тора и Заповедите…”

В мидраш „Берешит Раба” е казано: „Заповедите са дадени само, за да може с тяхна помощ да се изчисти Исраел”. Оттук възникват два въпроса:

а) Каква е привилегията, с която иска да ни удостои Творецът?

б) Каква е „нечистотата”, „грубостта”, която е в нас, и която трябва да поправим с помощта на Тора и Заповедите?”

Знаем, че в света действа само една сила, освен която няма нищо друго. Но тогава излиза, че тя извършва някакви „неразумни” действия. Кой знае защо, тя ни е направила егоистични, груби, тъмни, безчувствени – казано накратко, лоши!

И нима това е добро творение? Ако Творецът е абсолютно добър, то как може в нас да има нещо лошо, което не е от Него? Ако творението е лошо, тогава следва да попитаме Майстора, който го е създал – откъде може да има в творението някакъв порок, ако не от корена?

А освен това, ако Творецът вече е създал такъв порок и нарочно ни е направил покварени и егоистични, то защо след това ни дава средство, което се нарича „Тора и заповеди”, и ни принуждава да поправим онова, което сам е развалил и направил в нас лошо?!

Тези въпроси са много дълбоки и в крайна сметка, започваме да ги разбираме едва, когато започнем да се издигаме по духовните стъпала. Само там разбираме, че преимуществото на светлината се постига от тъмнината. Ако тази тъмнина я нямаше в нас в началото, нямаше да можем да постигнем светлината. Невъзможно е да я постигнем по друг начин!

Не си мисли, че това е „заплащане” за твоята работа, и че за някого е нужно първо да поработиш, а после да получиш за това награда. Тази работа е необходима само на теб – ако не беше тъмнината, която превръщаш в светлина, изобщо нямаше да имаш възможност да почувстваш, какво е светлината! 

Ние разбираме това само, когато излезем в духовния свят и започнем да изпълняваме действията на поправянето, превръщайки тъмнината в светлина, с помощта на „Тора и заповедите” – особена последователност от духовни действия, които е необходимо да изпълним педантично.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 23.05.2011

[44216]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Ние питаме: Защо Творецът ни е създал такива тъмни и егоистични, а не други? Сякаш ние разбираме, как би било иначе…

Все пак, ако се появява такъв въпрос – значи има защо. Всеки случаен въпрос възникващ в нас – означава, че е имало някаква вътрешна причина. Човек така е устроен, че задава такъв въпрос и трябва да получи на него отговор, т.е. напълване.

Засега ние не сме способни да усетим в себе си този отговор, затова приемаме хипотезата, че ”Преимуществото на светлината се постига само от тъмнината”. Т.е. усещането за наслаждаване, ”вкус”, с който Творецът е искал да наслади творението, това може да се усети в нас само ката желание, като недостатък.

И за този недостатък, не е достатъчно само да се чуе някъде отстрани – него трябва да го усетиш в себе си, като собствена нужда за напълване. Тогава и наслаждението ще бъде твое! Ти ще го усетиш и ще се насладиш.

Затова тук е необходимо особено формиране на желанието, потребност от усещането на светлината в творението – а след това наслаждението се облича вътре в тези желания. В онова количество, в което е било желанието – в такова ще се усеща наслаждаването.

Ако Творецът съществува, ако Той е добър и носещ благо, напълващ всичко с безкрайна светлина, а Неговото желанието да наслаждава е безгранично, излиза че не ни достига желание всичко това да го получим! Около нас вече е разпръснато това благо на Твореца – но ние, не сме способни да го почувстваме и да го помолим да влезе в нас.

Ние Му викаме: ”Хайде дай ми! Е кога най-сетне ще получа нещо?”. Но трябва да се разбере, веднъж завинаги, че ние няма какво да искаме, освен желание. Тъй като светлина вече имаме, колкото си искаш! Проблемът е само желанието – голямо, за да усети тази светлината.

Това желание трябва някак си да го придобием, да го купим, да го откраднем, някак си с хитрина да го получим направо или по заобиколен път. Няма значение как, важното е да го постигнем! Без такова желание – ние няма да усетим светлината!

Сякаш пред мен лежи разтворена книга, но аз нямам очила и не мога да я прочета! Тогава бих ли молил да ми дадат тази книга? Аз ще помоля за очила! На нас не ни достига само инструмента за възприемане (кли), т.е. ”нямаме съд”, желание.

Затова, всички действия през които ни превеждат са необходими не за привличане на светлината. Това са действия за формиране в нас на желание към тази светлина.

От урока по ”Въведение в науката кабала (Птиха)”, 23.05.2011

[44201]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли в нашия мозък такъв участък, в който се усеща наслаждение от обединението в групата и от разкриването на Твореца – така, както наслаждението от храната, секса, домашното огнище?

Отговор: За мозъка, както и за желанието, не е важно от какво се наслаждават. Но Творецът води с нас „нечестна игра”. Той е поставил условие: ако искаш да се наслаждаваш в този живот, в нашия свят от сладостта – тогава се наслаждавай.

Така постъпваме с децата. Те трябва да се развиват, за да станат възрастни и затова, ние ден след ден, в продължение на 18 години им даваме всичко, което е по силите ни. Детето разваля играчките, не слуша, прави всичко наобратно, а ти се отнасяш с него снизходително – нищо не можеш да направиш, трудно се отглеждат децата, на теб ти остава само да им даваш всичко необходимо.

Виждаме, че природата също дава на децата всичко – желание, сили, стремеж да растат, те бягат, играят, непрекъснато правят нещо. Всичко е устроено така, за да даде на човека възможност да се развива. Завършил е своето развитие? Сега е задължен да работи усилено, да отиде в армията. Това, толкова се различава от целия предишен живот! Детството е завършило – ти, вече си възрастен!

В духовния свят, Творецът поставя пред нас същото условие. На теб ти дават да се развиваш в духовното в малкото състояние (катнут), като те осигуряват с всичко необходимо – както децата в този свят. Но според степента на твоето израстване, ти поставят все по-трудни условия – трябва да отдаваш все повече, да плащаш, да обичаш, за да получаваш нещо в отговор.

Светлината се намира в абсолютен покой. Желанието иска да се наслаждава от светлината. Но по средата има условие – като за възрастния в този свят: ако искаш да се наслаждаваш, си задължен да заплатиш, да допълниш своето желание, съсъда за получаването на светлината.

Наслаждението си остава същото. Но има поставено такова условие, че ти не си способен да се наслаждаваш от него. И затова нямаме избор – трябва да постигнем отдаването.

„Но аз искам да се наслаждавам направо, да бъда в Малхут на Безкрайността! Дай ми наслаждение, напълни ме!” Но не – на теб ти казват: „Малхут на Безкрайността? Моля! Само че, там ще усетиш страшна тъмнина…” Защо? Защото има условие – Първото съкращаване, и ако не си подобен по свойства на светлината – усещаш тъмнина.

Ето защо, всички наслаждения идват от светлината. Дори ако някой се наслаждава от убийството – това също идва от светлината. Няма друг източник на наслаждения. Но има условие: ако желаеш да постигнеш същинските наслаждения, неизчезващите, вечните – ти си задължен да ги получиш в желанието за отдаване. Нямаш избор – такова е условието.

От урок по статията „Предисловие към Птиха”, 13.05.2011

[44123]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика мога да повлияя на другарите си, за да пребивават те в правилно намерение по време на урока и най-главното – по време на четенето на книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, ние трябва да се поддържаме един друг във вътрешното търсене, във вътрешното усещане, защото това се нарича поръчителство. Без взаимната ни поддръжка, аз няма да достигна състоянията, в които ще усещам всички общи желания като свои.

И не защото те се нуждаят от мен или аз от тях. Тези действия са много по-дълбоки от външната поддръжка. С тях аз пробуждам себе си към осъзнаване на това, че всичко това е желанието – съсъда на моята душа

Понякога аз мисля за съединяването в желанията, но разбирам това или не, самият аз по този начин възбуждам светлината, ако извършвам действия, насочени към единството на нашия духовен съсъд/желание. Защото светлината – е една. И ако аз не се обръщам към нея посредством едно желание/съсъд – аз не пробуждам светлината.

Затова аз трябва да мисля за общите желания, в които ние пребиваваме във взаимно отдаване и поръчителство. Всъщност, поръчителството – това е това тясно отворче, през което ние откриваме входа на светлината. Защото поръчителство означава, че ти вече си съединен с други в единство, подобно на единството на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Във „Въведение в науката кабала“ Баал а-Сулам пише, че „получаващото желание с всички негови разновидности е било изначално включено в замисъла на творението“. За какво говори това?

Отговор: За това, че няма нищо ново, а има само разкриване, проявяване на вече съществуващото. Всички форми са изначално заложени в желанието, всички светлини вече присъстват в светлината.

Какво тук е новото? Това, че между тях ще се роди – Човекът. Той ще се появи на границата, пожелавайки да направи правилната връзка между светлините и съсъдите.

А дотогава му е необходимо, те да се различават, за да може да има скриване и при едните и при другите. Той сам ще ги свързва на всяка степен: малко желание – малко светлина, отново и отново. Именно човекът определя, в каква форма те се обединяват, – така, че техният съюз да служи за отдаване.

Аз вземам желание – колкото може, и светлина – колкото е нужно за поправянето, и със своите усилия създавам такова съчетание между тях, че те да обезпечават получаването заради отдаване. Тази форма и ще стане форма на Човека, състояща се от съсъда и светлината, от две начала: „нещо от същността“ и „нещо от нищото“. Така човекът сам формира себе си.

Излиза, че многообразието от светлини и съсъди е зададено изначално, но не е предопределена тяхната правилна връзка, формата на Човека. Всеки път ние трябва да проверяваме тази форма и да искаме нейната реализация.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 24.05.2011

[43877]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Желанието не се разкрива до онова време, докато не измине с помощта на светлината всичките 4–ри стадия на разкритието, и достигне осъзнаването да усеща себе си и тогава ще може само да взема решения и да реагира някак си на светлината.

Т.е. навсякъде в мирозданието, където и да срещнеш ”коренната” (нулевата) степен – тя означава отдаване от Твореца, който иска да предизвика някаква реакция в творението, в ”създадения от нищото” (еш ми аин).

Трябва да се измине от този нулев стадий, от така наречения ”крайчето на буквата йюд”, всичките 4 –ри стадия на АВАЯ (йюд кей вав кей) степените 1-2-3-4, и само в 4–ти стадий ( бхина далет) възниква реакция от страна на желанието.

На всяко място в творението, в цялото мироздание, в каквато и точка да се превърнем, ние откриваме там нулевата степен – отношението на Твореца към някаква си точка ”от нищото” (еш ми айн). А от нея, под влиянието на светлината, вече се разкрива желанието, което трябва да измине 4 –те степени, за да се оформи творението, започнало да усеща и да реагира на въздействието на светлината.

И така всичко започва от ”крайчето на буква  йюд”, ”същност от същността” – замисъла на творението, мислите на Твореца. След това тя започва да действа и се раждат степените 1-2-3-4 или йюд кей вав кей. Докато не достигнем 4 –та степен (далет), която вече се усеща съществуваща.

Тук има водеща сила и сила която не е съгласна, и всяка от тях – е в потенциал и в действие. Първите три степени (0-1-2 Кетер, Хохма и Бина) се отнасят към Твореца, а останалите степени 3-4- ( Зеир Анпин, Малхут) се отнасят вече към творението.

Такова отделяне ние после наблюдаваме във всичките духовни обекта, парцуфим, светове. Първите три степени – ГА”Р, се отнасят към замисъла, към програмата на висшия. А ЗА”Т (З”А и Малхут) се отнасят към долното творение, където З”А служи за адаптер между висшия и низшия.

Висшия – това е Кетер. Неговото свойство е отдаването – това е Хохма. В каква форма иска да отдава – това е Бина. В каква форма Той се отнася към низшия – това е Зеир Анпин. Това отношение е многостепенно: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут – това е материал избиращ всичките предходни форми, желаещ да ги усвои и построи в себе си, за да приеме такава форма, като предходните стадии.

И така, Малхут реализира това действие вътре сама в себе си, затова и трябва да усети всичките предходни стадии, да получи от тях впечатление, да се съгласи с тях и да им стане подобна. И тогава тя, в отговор от своя страна, построява такова отношение спрямо корена и самата става корен.

Не е възможно да се разкрие творението, ако преди това не е преминало през 4 –те степени на развитие. Само от последната степен на развитие ”далет”, когато аз имам намерение и желание т.е. всичко изхожда от мен – оттук нататък може да се говори за творение. А преди това, съществуват само свойствата на Твореца, с които той гради творението.

От урока от ”Учение за Десетте Сфероти”, 26.05.2011

[44062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Преди седмица, когато празнувахме 14-тия рожден ден на моята дъщеря, аз я попитах иска ли да порасне? Тя ми отговори, че би искала да си остане малка. Чие е желанието за порастване? Светлината ли иска желанието да порасне? Или самото желание иска да порасне?

Отговор: В нас се пробуждат решимот. Правилно ли ги реализираме? Ако не го правим правилно и нещо повече – ако изобщо не желаем да им обърнем внимание, тогава се развиваме подобно на животните, със забавено темпо на оборотите на природния двигател – както е било досега.

Но днес, започва нов етап: дойде време да превключим на втора предавка на пет степенната скоростна кутия – да се издигнем на второ ниво. Нямаме изход при това – то не зависи от нас. Би могло да се каже, че става дума за автоматична скоростна кутия.

А на втора предавка, трябва да работим в по-голямо обединение. По-рано сме били разделени, а сега, естествените процеси ни свързват един с друг. Дори не сме си и помисляли за това, но скоростта се увеличава и нашата взаимна връзка претърпява промени. И сега, заради безисходицата, в която се намираме, ни се налага да се съобразяваме с всички, защото по друг начин няма да оцелеем в съвременния свят.

От какво зависи това? – питаш ти. От решимот, пробуждащи се от темпото, с което работи двигателят и скоростната кутия – в съответствие с общия процес. Но ти имаш възможност да участваш в този процес осъзнато, осмислено, и по този начин облекчаваш живота си, избягваш различните проблеми – „пътуваш комфортно”, започваш да разбираш за какво и защо пътуваш, как да натискаш педалите…

Творецът е създал около теб такива условия, в които разбираш какво е за предпочитане. В началото ти искаш да се спасиш от бедите, но после разкриваш, че и без да те принуждават, си струва да приемеш програмата на творението – защо тя обещава благо и на този свят, и на бъдещия – обещава велики дела. Така, постепенно напредваш.

Но, възможно ли е да „захвърлиш всичко” и да не искаш да растеш? И какво ще правиш тогава? Ще се движиш като животно – под ударите на камшика?

Или стадото върви само зад пастира, или пастирът удря с камшик своите подчинени отзад – и те въпреки всичко вървят напред. Ти не виждаш пред себе си Твореца и замисъла на творението – струва ти се, че напредваш самостоятелно, а не следвайки някого. А всъщност вървиш, защото Той те подкарва отзад, а също така отдясно и отляво, когато твоето „магаре” иска да се отклони встрани от пътя.

Това означава, че си струва да видиш Твореца отпред и да вървиш след Него към целта, по един добър и приятен начин. При това, по този път сам избираш целта.

А в противен случай – очакват те ударите на камшика.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 25.05.2011

[43973]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→