Въпрос: Независимо от многогодишните си търсения и силното желание към духовното, аз и досега се намирам в състояние на напрежение и злоба. Все още не мога да убедя своето сърце да се преустрои, независимо, че моят разум се стреми към единство и обединение.

Радостта в духовната работа отличава ли се по нещо от материалното разбиране за радост. Радост – това е желание всичко да се съпоставя с Твореца, в съчетание с решимостта да признаеш своята противоположност?

Отговор: Над усещанията, напрежението и неудовлетвореността в егоизма, трябва да се проявява радостта от това, че се намирате в процес на поправяне, от това, че всеки миг вие сте по-близко до Твореца.

Въпрос: Аз не знам, какво става с мен, но се чувствам така, сякаш съм премазан от тежка стена. Понякога ми се струва, че не трябваше да се захващам с изучаването на кабала, но ако пък се откажа, тя като бумеранг ще се върне при мен. Това, което наистина ме кара да се побърквам – това са разговорите за привличане на светлината. Няма ли как да се замени думата „светлина” с друга дума?

Отговор: Свойството отдаване, любов, участие…

[45823]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок N:2

Въпрос: Какви усилия трябва да положи жената, за да я поправи светлината?

Отговор: Да принуди всички останали жени и мъже да участват в движението срещу светлината. Със своето желание! Не с викове, не с истерии, не с каквито и да било движения, а само със своето вътрешно желание.

Желание- нищо повече. Само то действа. Ако вие действате без желание, не вътре в себе си, то това действие може да бъде физическо, външно, но не поправя нищо в крайна сметка.

От 2-я урок конгреса в Москва, 10.06.2011

[45594]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N: 2

В тези дни, когато се събираме заедно, ние трябва да се постараем да се почувстваме ”прозрачни” за светлината и да се съединим. И не е важно, че сега не можем да направим това. Това е същото, както и при децата – трябва просто да играем на това, както е казано: ”Положил усилия – и намерил!”

Това се оказва много странно искане. Защото в обичайния живот, ние сме възрастните, сериозни хора, а не малките, наивни деца. Ние сме свикнали, че изпълнявайки някакви действия по определена програма, можем да достигнем до желания резултат.

А науката Кабала включва в себе си всички останали науки и ни обяснява цялото мироздание, включително и нашия свят – най-малкият от всички светове. И при това тя издига такова странно искане – сякаш това не е строг, научен закон, а някакво вълшебно чудо?

Но всъщност, този закон е изложен само в такава форма, колкото да преминем ние от една природа към друга. Ако ти изпълниш определени условия, работейки в това състояние, в което се намираш сега и положиш необходимите вътрешни усилия – тогава ще разкриеш следващата степен.

Твоят вътрешен потенциал достига то такова ниво, че ти се издигаш на по-високо стъпало. И всичко това се подчинява на ясен закон.

Макар и това да се нарича ”находка”, защото ти сега намираш това, което не си могъл по-рано да видиш, да почувстваш, да си представиш в себе си, в своя егоизъм! Но всички тези стъпала, по които ние се връщаме обратно към върха, издигайки се по светлинния конус, точно съизмерват ”твоите усилията и находката”, и новите ”усилия и находката” вече на следващото ниво. Така ние се издигаме.

Затова е необходимо днес да сключим между нас ”джентълменско споразумение”, всички ние да полагаме вътрешни усилия и да се съгласим, че сме се събрали днес тук, за да се постараем да се съединим.

И няма съмнение, че всеки един миг ние ще усещаме огромни спънки, отдръпване и ще забравяме за тези условия – но това не е важно! Това е знак, че ние все още не сме положили достатъчно количество усилия и трябва отново и отново да се обръщаме към тях: сякаш старт и стоп, старт и стоп – „вход” и ”изход”.

И колкото повече такива ”входове и изходи” има, колкото по-голяма бъде честотата им, толкова по-бързо ние ще успеем да напреднем. От това зависи и качеството на нашата работа. Ние виждаме даже в обикновените технически устройства, че колкото по-голяма е честотата, на която те работят – толкова по-качествен е приборът.

А духовния свят, е писал още Рамбам, велик кабалист от 11в., се намира на скорост по-висока от скоростта на светлината – и то във време, когато обикновените хора въобще не са знаели какво е това светлина, и че у нея има някаква скорост (още дълго време чак до Айнщайн и теорията за относителността).

И това действително е така, ние трябва да достигнем висока честота.

Затова, първо е необходимо да се включим в тази игра и да се постараем по всяко време да останем ”прозрачни” от егоизма, за да се съединим в своите точки в сърцето. Постоянно да проверяваме, изпълняваме ли тези условия, и във всеки миг да се стараем да достигнем все по-голямо съединение.

И в мига, когато приключваме с тази работа – ние се издигаме. В това се и заключава духовната работа, която остава такава до самия край на поправянето (Гмар тикун). На всички стъпала, по които се изкачваме, има ”усилие”, идвайки на едно стъпало, и след това скок на ново ниво – „находка”, и отново ”усилие – и находка”.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40055]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Аз виждам в света не само лошото, но и доброто. Лошото трябва да открия в себе си и да го поправя. А какво да правя с доброто?

Отговор: Всъщност, нищо хубаво във външния свят няма. Това е рисунка на моя егоизъм. Ако аз правилно се устремявам към целта, то започвам да виждам добрия корен във всичко, което ме заобикаля, защото започвам да виждам в това проявата на Светлината, Твореца. А това се проявява само в онова усилие, в което аз се устремявам през този свят към целта. Аз не смятам, че трябва да обръщам особено внимание на този свят, да го анализирам. Започвай през него да се устремяваш към целта и той с всичко това ще се приближи, ще измени своята форма.

Ти ще откриеш, че добро няма, ако ти не присъединиш към него своето правилно намерение. Доброто – просто ей така, не съществува. Има едно голямо, повредено желание, което се превръща в добро чрез намерението за отдаване, с намерение да работиш за благото на другите.

От 7- я урок от конгреса в Москва, 12.06.2011

[45497]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как ще се случат промените в просветната система? С подаване от страна на властта или под напора отдолу?

Отговор: Лидерите се страхуват единствено за поста си и за нищо друго. Ако масите излязат на улицата и започнат да разклащат поста им – не само да подпалват коли, а да преминат към по-сериозни действия, тогава лидерите ще послушат съветите.

В крайна сметка ще им се наложи да стигнат до там. Въпросът е в това, ще успеем ли ние да им обясним за необходимите мерки. Тук трябва много да се постараем.

Така или иначе ние трябва да се доберем до лидерите, но от две страни: отдолу, чрез масите, които излизат на улицата, и направо отгоре. Защото ние говорим за глобални изменения на света, за изменения в образованието, за построяване на световна система на възпитание, по която всички ще се обучават, получавайки за това определено заплащане – жизнени средства.

Това учене ще бъде вместо работа, но в действителност то и ще стане работа, в духовен смисъл. Всеки човек според силите и възможностите си ще привлича светлината, която е и възнаграждението. Защото в света се крие цялото изобилие, каквото може само да има.

Колко души са необходими за обезпечаване на насъщните потребности за всички жители на Земята? Облекло, храна, строителство, услуги – всичко, което е необходимо в рамките на нормалното съществуване. Да допуснем, че половината жители ще работят, половината ще учат. И толкова.

Но това може да се постигне само чрез лидерите, а по-точно чрез общественото мнение, чрез мислещите хора: учени, политолози, социолози, всички тези, които са се издигнали над масите, но не твърде високо. Защото там, на самия връх, стоят ”разрушителите”, а ние говорим предимно за университетските кръгове.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 26.05.2011

[44068]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №1

Кабала обяснява, че в началото е било създадено само едно желание и то било напълнено с наслаждение – със светлина.

След това, за да бъде включена в това състояние основата на бъдещия човек, желанието било разбито на части. То си останало все същото желание, но се раздробило на множество фрагменти, които изобщо не били сходни помежду си. Тези късчета са съвсем различни и не усещат себе си заедно, не се чувстват еднo другo. Онова, което иска един, е неразбираемо за другия.

Първото състояние се нарича „свят на Безкрайността” (∞), а второто – „разбиване на съсъдите”.

В резултат, имаме седем милиарда отделни, разбити части. На чертежа всички те са заедно, но всъщност вътрешно са разединени, разделени от такива стени, че не могат да се понасят един друг. Всеки усеща само себе си и никой не помни, че някога са били единно желание. Точно в такова състояние сме в нашия свят – намираме се в разединение, до което са ни довели преднамерено.

Съсъдите, изграждащи по-рано едно цяло, напълно се отдалечили един от друг – дори не се докосват в своите усещания. Един от тях съм аз, а другият си ти. И ако искаме да формираме помежду си душа (а тя се изгражда именно между нас), тогава по средата трябва да създадем съпротивление (R).

Защо е необходимо то? Работата е в това, че всеки иска само да се наслаждава сам, никой не мисли за другите, между нас цари отхвърляне. Но ако започнем да опъваме един към друг нишките на единството, ако сме склонни да не си желаем един на друг злото, то от своето егоистично стъпало, ще се издигнем на стъпалото на Бина, на което аз, повече няма да искам да ти вредя. Това вече е неутрализиране на егоизма.

А ако освен това, поискам да ти нося само добро, което и очакваш в съответствие със своето его, тогава започвам да работя над твоето его, за да го напълня. И това вече е стъпалото Кетер или стъпалото на любовта.

Ето през какъв процес трябва да преминем, издигайки се първо от стъпалото на егоизма към стъпалото на Бина, за да не вредим на другия, а после – на стъпалото на любовта.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45193]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №2

От науката кабала знаем, че още във Висшия свят, някаква сила – Светлината, е създала желанието. Това е било едно, единствено желание и една светлина. Такова състояние се нарича свят на Безкрайността.

После, светлината преднамерено е „взривила” това желание и то се разбило на множество парчета, които се различават по своите желания, и затова се чувстват отделени, усещат себе си различни, чужди едно на друго. Тези „парчета” се отдалечили вътрешно, не се усещат едно друго, защото всяко от тях бива управлявано от различно желание.

Тези искри падат в нашия свят, където започват да изграждат пространството и материята. Ето защо нашият свят е толкова голям и се състои от много противоположни, отдалечени една от друга части. Сега, ние се намираме в такова състояние.

На всяко от нивата на природата: неживо, растително и животинско, действат две сили – положителна и отрицателна. А на нивото „човек”, ние сме се развивали само под въздействието на отрицателната сила, когато всеки усеща себе си като егоист и се старае колкото може повече да използва своето егоистично желание, за да се напълни – дори това да е за сметка на другите. Така сме се развивали по време на нашата история.

Ако Вселената съществува 15 милиарда години, растенията и животните – примерно 1 милиард години, то човечеството съществува от 200 хиляди години и цялото му развитие се е определяло само от отрицателната сила.

Кабалистите са разкрили това преди много години и са писали, че егоистичното развитие в този си вид, ще продължи до 1995 година, а после ще започнем да се развиваме по друг начин.

В някои от нас ще се появи също и положителна сила. Тези две сили – положителната и отрицателната – ще се съединят помежду си в един човек така, че той ще може да се развива под въздействието и на двете в средната линия.

С други думи, силата на егото и положителната сила на отдаването ще действат в нас, съчетавайки се правилно. Тоест аз ще мога да използвам силата на своето его, за да получавам от другите и силата на отдаването, за да им отдавам. И така всеки, по отношение на всички останали.

Тогава ще станем като клетки на единен организъм, които постоянно участват в процеса на обмен – получават и отдават. Това ще ни даде усещане за вечния поток на живота. Но то ще се случи само в онези хора, които усещат, че в тях се появява положителната сила. Тези хора са привлечени от науката кабала.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44899]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Рабаш, Даргот Сулам, статия 942, „Разумът управлява сърцето“: Разумът служи на сърцето, т.е. на егоистичното желание, – подобно на това както ръцете и нозете служат на човека.

Затова няма друго средство освен очистването на сърцето. Разумът няма силите да реши, ще тръгне ли човекът по добрия път или обратното.

И затова е казано: „Ще направим и ще усетим“. Отначало ще направим без разума, а след това ще усетим, че нашите дела ни носят благо. Ако ние от по-рано искаме да разберем, че си струва да отдаваме на Твореца, а после вече пристъпим към действие, то ние никога няма да достигнем това.

„Сърце“ се нарича желанието, а „разум“ – това е намерението, властта над желанието, позволяваща да решава: за какво ми е то, нуждая ли се от него и т.н.

Способни ли сме да властваме над сърцето, над материала на своето желание? В това е целият въпрос.

Не, не сме способни, отговарят кабалистите. Ти никога не можеш да излезеш от материала, защото ти, самият си този материал.

Какво трябва да се направи?

Ти трябва да привлечеш светлината, за да вземе тя властта над твоя материал.

Но откъде в мен ще се вземе желание да властвам над своя материал, ако не от самия него?

В теб го няма това желание, казват кабалистите, в теб има само зло, и със своето желание ти не можеш да привлечеш светлината, възвръщаща към Източника, за да те измени тя. Желанието можеш да вземеш само от обкръжението.

По такъв начин, властта на желанието над желанието е възможна тогава, когато външното желание, взето от мен от обкръжението, властва над моите собствени. Само тогава аз ще поискам това, което не искам в своето желание. И само благодарение на желанието, получено свише, т.е. от групата, отвън, аз ще успея да привлека светлината върху своето желание.

Какво ми е необходимо? Необходима ми е групата, трябва ми колкото се може повече да ценя и превъзнасям нейните устои, нейният устрем. Това зависи от мен: желанието на другарите, насочено към целта, трябва да ми се вижда голямо и важно.

Тогава моето собствено желание ще ми се покаже ниско и презряно, сякаш аз съм най-лош от всички, сякаш именно аз поставям пръчката в колелото и разрушавам всички техни начинания, а те в своето величие вървят напред.

Тогава, съпоставяйки тяхното желание със своето, аз се приобщавам към желанието на другарите и моля, за това светлината, възвръщаща към Източника, да се излее върху моето желание. Защото аз искам да се слея с тях, да стана като тях, поне като най-малкия сред тях. С това аз извиквам върху себе си светлината и вървя напред.

Така моят разум, организирайки цялата тази ситуация, властва над моето желание. В противен случай, без работа в групата, без сливане с обкръжението, разумът в мен винаги ще обслужва желанието, и аз никога няма да успея да се измъкна от него. Но ако аз се приобщя към желанието на групата, на обкръжението – разумът се замисля: „Как да се сравня с другарите? Как да действам, че да не бъда толкова нисък в сравнение с тях? Как да напредна заедно с групата?“

По такъв начин, моят разум работи съобразно с желанието на другарите, а не по заповед на моето собствено желание. В това е и цялата работа. Така може да се задължи разума правилно да властва над сърцето. А иначе сърцето управлява разума, раздавайки заповеди и не желаейки да чува никакви възражения.

От урока по статията на Рабаш, 06.06.2011

[44930]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Най-тежкото и лошо състояние, усещано от Малхут, това е състоянието на пълното напълване със светлина в света на Безкрайността, тъй като то няма никакво покритие от нейна страна. Всичко това кара Малхут да премине множество изменения, които се наричат движения, действия.

Цялата тази верига от усещания, преживявани вътре в Малхут, се наричат нейни движения. Затова става дума за вътрешни усещания, за вътрешна мъдрост, за вътрешно движение, за това, че всичко се прави само от желанието и от съпровождащото го намерение. Нищо освен това, в действителност, не съществува!

Нашият свят, който ние наблюдаваме около нас – това е въображаем свят. Всичко се случва вътре в Малхут на света на Безкрайността, докато тя не си спомни, че е тя и не се превърне в получаваща заради отдаване – т.е. да се отдели от усещането за получаване заради себе си, което е било в нея до първото съкращаване.

Независимо, че това първо усещане не се е наричало егоистично, понеже тя не го е извършвала преднамерено и не е разбирала състоянието в което е влизала.

И така, духовното движение не се измерва и не се оценява с количеството материални действия – а само с вътрешните състояния, които изминава човек. Затова е толкова трудно да се оцени. Всеки пита: Как да проверя колко съм напреднал? Но това може да се отчете само, ако се намираш вече в духовния свят и можеш точно да преброиш количеството духовни действия, които си създал.

Ние виждаме по малкото дете, че то въобще не знае къде е и как е. Чак когато постепенно израства, то качествено усъвършенства своя разум и започва да пресмята, какво е било вчера, днес, утре. То се научава да усеща времето, а след това и движението. Него го учат: това прави така, а това не прави така. Т.е. то започва да постига някои неща и връзката между тях, да се учи осъзнато да преминава от едно състояние в друго, да слуша и изпълнява съветите на възрастните.

И точно така се случва в духовния свят, и ние преминаваме към духовни действия. Но всичките те – са само вътре в човека. Отвън нищо не се случва, и нищо не зависи от външните действия. Но с външните действия ние можем да повлияем на своето вътрешно състояние, защото това е психологически въпрос.

Ние се включваме в заобикалящото ни общество за сметка на нашето външно участие, някакви си материални действия, а благодарение на това се съединяваме с него вътрешно. И тази вътрешна връзка ни влияе и се отброява в нашата духовна работа.

Затова, всичко зависи от нашето осъзнаване на злото – само заради него е необходимо учението и работата. В онзи миг, когато човек усеща своя егоизъм, той е готов да извърши духовно действие – тоест промяна вътре в себе си, за да се отърве от това зло. И после въпросът е в това що за зло е това, от което той желае да се избави – колко е голямо то като количество и като качество, относително отдаването или получаването.

От урока по ” Учение за Десетте Сфирот”, 06.06.2011

[44974]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок № 2

Ние се намираме в полето на светлината (свойство отдаване и любов, наричащо се Творец), запълваща пространството, където ние съществуваме, – само че ние не усещаме тази светлина.

Тя е подобна, в своето въздействие върху мен, на физическото, гравитационното, електрическото или на електростатичното поле: ако аз имам духовен потенциал (заряд), то аз започвам да се движа вътре в това поле търсейки равновесие с него.

Така се държи електрона в електромагнитното поле или човек на определено място – той се стреми към уравновесено състояние, намирайки се в полето на своето усещане. Та нали усещанията – това са също сили! Ние ги изучаваме в науката кабала, както изучават въздействието на физическите сили. Но в нашия свят ние не осъзнаваме тяхното съществуване.

Хората в които се проявява точката в сърцето, положителната сила, започват да се движат натам, където могат да получат напълване на тази точка. Те ”идват” в нашите групи или ”изведнъж” ни намират чрез Интернет. На тях това им се струва като нещо неочаквано… Така започват да изучават науката кабала.

От урок 2 на Световния конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44896]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→