Въпрос: Има ли ”злото начало” собствено движение?

Отговор: ”Злото начало” и светлината работят заедно, защото обратната страна на света това е ”зло начало”. Това не е просто някакво желание, което прави това, което му хрумне. Такова няма в реалността.

Напротив, Творецът, с помощта на светлината пробужда в човека всевъзможни усещания или състояния на тъмнината – точно те се наричат ”зло начало”. Кой може да има собствено движение в този свят?! У кого? Никой не се движи по собствено желание.

Само според това как човек може правилно да разпознае ”злото” и ”доброто” начало, да се намира във ”вяра над знанието”, той разкрива някаква възможност да бъде свободен. Свободен от какво? От Твореца? От ”злото” или ”доброто” начало? Да бъде свободен – означава, че човек сам се съгласява да извърши действие, което така или иначе се осъществява от Твореца.

Няма никаква реалност, която би съществувала сама по себе си. Светлината работи над всички решително и безвъзвратно и няма какво повече да се говори. Всяка добавка, наричаща се ”човек” се заключава в това, че той разбира, усеща и се съгласява с действията на Твореца. Ние добавяме единствено съгласието си, до такава степен, че Твореца ни показва:”Направи вместо мен!” и ние правим същото това, което и Твореца. Това зависи от нивото на разбиране, от висотата на постиженията.

Но, ако не това, то какъв избор ти остава?… Всичко е предрешено, както е казано: ”И отвергнатият, не ще бъде отхвърлен от Него”. Всичко – е в пълната му власт. Нищо не работи, освен светлината. Ние добавяме отъждествяването си със светлината, с Твореца. И затова, за да ни доведе до това съзнание е създадено ”злото начало” – в негов противовес, за да възникне у нас желание да кажем напук: ”Аз не искам!”

Специално така е направено, за да ни се даде възможност да изследваме и да разберем – от борбата между доброто и злото, от нашето нежелание и несъгласие, подобно на упорито дете, противопоставящо се на родителите си.

Но постепенно ние изследваме, съгласяваме се и виждаме, колко е съвършено всичко. И тогава, даже ако не беше Твореца и я нямаше неговата власт – аз искам, всичко да се осъществява така, както Той е направил. Това се нарича ”съвършен праведник” – той изцяло оправдава Твореца. Да се надяваме, че ние ще се доближим до това.

От урока по Книгата „Зоар”, 12.05.2011

[42857]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това радост в работата?

Отговор: На мен постоянно ми изпращат някакви пречки, бодвания, странични мисли – а аз съм радостен от това, че ги получавам! Защото през цялото време изучавам себе си с тази помощ от Твореца, от светлината, която пробужда в мен всички тези усещания. Той, сякаш ме бодва ту в една точка, ту в друга с някаква мисъл, желание, отношение и ми показва, какво в мен не е наред.

Въпрос: Но как да се върнем със „спечелените пари у дома“, към своя източник, ако не знаем накъде да вървим? Корабът в морето се ориентира по звездите, автомобилът на пътя – по пътните знаци, но в духовния свят няма пътни знаци, така че как да намерим пътя в него?

Отговор: В този миг, когато ти подготвиш в себе си правилното желание, ти изведнъж ще почувстваш, че вече се намираш в нужното място! Изведнъж ще се разкрие, че никъде не трябва да ходиш… Съответстващото желание – и ти разкриваш, че се оказва – вече си у дома!

От урок по писмо на Рабаш, 06.05.2011

[42355]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Намираме се в края на периода на четирите изгнания – на прага на последното, пълно избавление. Ние трябва да намерим всички хора, в света, с точка в сърцето и да ги обезпечим с всичко необходимо за учене и максимален напредък, в рамките на нашите групи и съвместна дейност.

А освен това, трябва да излезем във външния свят и да разпространим науката Кабала, за тези които нямат точка в сърцето. В света, сега, цари голямо желание, което се проявява в различни форми. Хората си задават въпроса за смисъла на живота – вярно, не в духовен, а в материален аспект. Но това не е малко, а напълно достатъчно, защото вече можем да обясним, че истинското напълване ще дойде само с духовен подем.

За нас, духовният подем означава постигане на по-висока степен – точката в сърцето ни влече натам. А за тях, духовният подем се изразява в материален план, като: любов, взаимно участие, всеобщо обединение, отдаване, отстъпки – в името на по-спокоен живот, в този свят. Така човечеството, като цяло, си представя духовния живот. Съобразно тези желания, ние трябва да се обръщаме към него.

Постепенно, обаче, благодарение на обединение с нас, в една обща система, хората ще доловят дълбоката цел на поправянето. В допълнение, при новите взаимоотношения ще действа светлината, даваща разбиране и усещане. В резултат на това, целият свят ще се присъедини към хората с точка в сърцето, в състояние да отстъпи, да се откаже от себе си и се повдигне заедно със съсъдите на Израел.

От урока на тема „Важността на разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42087]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Може ли в нашето разпространение да описваме Твореца като силата на обединението и да привеждаме за пример единството на органите на тялото?

Отговор: Не, обединението – това е средство, а не същност. Всички части на тялото са споени помежду си, те работят в хармония и се допълват помежду си, всяка от тях се отрича от себе си, заради единството с другите и служенето на тях.

Благодарение на това, моето тяло става интегрална система и тогава в него се пробужда особена сила, отнасяща се към висшето измерение – силата на живота. Това вече не е материално съществуване на животинско ниво, а по-високо битие, постижение на единството, на целта на тялото.

Откъде идва това? Работата е в това, че изначално, през четирите етапа на разпространението на пряката светлина, всичко се е спуснало от корневия стадий в четвъртия. А след това, постигайки единство, четвъртият стадий се издига към Силата, която е създала това единство изначално – назад към корневия стадий.

Тук действа универсалното правило: завършвайки нисшата степен, ти излизаш към началото на следващата. Ето защо, посредством обединението, ние достигаме по-високата сила. Единството – това е съсъдът, а силата, която ние разкриваме в него, и е Творецът.

От урока на тема „Важността от разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42084]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Светлината е породила желанието и го управлява. Желанието първоначално не може да има никакво собствено движение, което да не идва от светлината. Как тогава е възможна някаква собствена инициатива, така нареченото «пробуждане отдолу» (итарута де-летата), което се изисква от човека?

И все пак, такова пробуждане е възможно, защото светлината се стреми да доведе желанието към самопознание, към осъзнати действия, за да се почувства желанието самостоятелно и като че ли независимо от светлината. И тогава, останало без светлина, под собствената си власт, желанието може да реши какво иска – и да поиска от светлината изменения.

Изискването може да бъде егоистично, когато желанието иска да напълни себе си, по силата на своята първична природа. Но е возможно, с помощта на светлината, желанието да достигне такова състояние, когато желае истински изменения и моли за напълване не заради себе си, а заради светлината, заради Твореца, заради ближния.

Хора, които искат да дойдат до такава молба и молят за благото на ближния, се наричат „Исраел“ (яшар-ел – „право към Твореца“). А всички останали, желаещи просто да се напълнят, без никакво отношение към светлината, се наричат „светски хора“. Ако човек разчита, че светлината ще му помогне да се напълни – той се нарича „религиозен“. Това са трите части, на които се дели цялото човечество.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.05.2011

[42116]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява „намерението”?

Отговор: Да допуснем, че желанието се намира в някакво състояние и иска да премине в друго. За тази цел трябва да предизвика действие, което да го преведе от първото състояние във второто.

Целият план на това действие е: абсолютна яснота за това, къде се намирам сега и къде искам да бъда, с какви действия и за сметка на какви сили мога да премина от състояние в състояние – именно цялата тази програма се нарича „намерение” или замисъл.

 „Замисълът на творението” е пълната програма, определяща как да започна и с какво да завърша, всички стъпки, които трябва да направя по пътя, какви материали, сили и средства да използвам, за да осъществя своя първоначален замисъл. Както е казано: „Краят на действието е заложен в изначалния замисъл”.

В намерението всичко това съществува в потенциал, а след това се реализира на практика.

Тоест намерението се появява в мен само, когато вече добре познавам моментното си състояние и знам точно какво искам да постигна. Както обичайно питат: „Какви намерения имаш? Какво искаш да постигнеш? До какво да стигнеш?”

Намерението е израз на потребността от промяна, която вече планираме, разбираме, усещаме, осъществяваме, довеждаме до край.

Самото действие се извършва от силата на светлината и затова не се отнася към творението. Към творението се отнасят само намеренията: доколко то е опознало добре себе си, познало е Твореца, как заставя Твореца да действа, в каква форма. От човека се иска да знае колкото може повече.

Всеки път когато израствам, издигайки се по стъпалата на стълбата, започвам да изисквам все повече от Твореца, определяйки всички детайли на Неговите действия. Вече знам как действа Той и как това ще повлияе на мен. Знам във всички детайли и подробности, как ще се случи това вътре в мен, в моето „тяло” (в желанията). От опита с Него и със себе си вече знам как ще се случи всичко това.

В крайна сметка стигам до такива подробности, че мога да управлявам Неговата програма вместо Него – разбирам я цялата, всеки неин елемент, всички средства, до най-малките подробности. Когато стигна до края на поправянето (Гмар Тикун), вече ще познавам целия Му план, от начало до край, всички стъпки – и от Негова страна, и от моя. Това означава, че съм придобил пълното намерение.

Светлината действа винаги. Но как действа Той, как да поискам от Него да ме промени – всичко това е работа на човека, за когото е необходимо да познае Твореца, отношенията между светлината и желанието.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 03.05.2011

[42121]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Съзидаващият разум”: „Всеки човек е длъжен да постигне корена на своята душа. Това означава, че желаната и очаквана цел на творението е неговото сливане с Твореца по свойства.”

Казано е, че „няма да бъде отхвърлен от Твореца отхвърленият”. Цялото общо желание, включително неживото, растителното, животинското и човешко ниво, цялата реалност, трябва да се върне към източника, към корена. Творението е излязло от корена само във въображението си и сега, стараейки се да преодолее тази илюзия, отделяща го от корена, трябва да свали покривалата и да се върне назад в своите усещания.

Като цяло реалността на мирозданието представлява желание, подразделящо се на четирите по-горе изброени нива. Само най-голямото желание, отнасящо се към човешкото стъпало, може да осъществи тази работа.

Предшестващите го нива са лишени от избор – те не трябва да работят, да полагат усилия и да реализират тази цел, тъй като не могат да привлекат светлината, не могат да задължат Твореца да ги промени и да свали скриването. Само човекът е способен да доведе себе си и цялата реалност до поправяне – с други думи, назад към усещането на корена или към свалянето на покривалата.

На свой ред човешкото стъпало също се подразделя на четири нива и всъщност, именно „човекът в човека” осъществява замисленото. Това значи, че сред хората има такива, които изпълняват необходимите действия и въздействат на другите, увличат ги след себе си. А другите пък увличат след себе си останалите нива – животинското, растителното и неживото. Така всички се връщат към общия корен.

По такъв начин всички хора трябва да постигнат корена, сливането, но се различават по осъществяването на тази работа и по крайната форма. В зависимост от корена на своята душа, от своето желание, всеки се връща по своему, слива се според своята степен, изпълнява своята функция и се издига на своето стъпало.

Разбира се, става дума за самия процес на връщане, когато сваляме скриването и подреждаме мозайката на общата картина. А след това, когато всеки заеме своето място, започваме да разбираме, че няма разлика между големите и малките, между отделните желания – всичко това е важно по време на работата по обратния път към корена.

А след като се включим в корена, всички различия между нас изчезват. Тогава възниква единната сила, единното желание, единната светлина, единната реалност – както е казано: „Той и Неговото име са единни”.

От урок по статията „Съзидаващият разум”, 28.04.2011

[41718]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво можем да научим от Фараона?

Отговор: Можем да се научим от Фараона на лоялност към Твореца. Той изпълнява задачите си вярно и усърдно. Той е истински роб на Твореца, като никой друг.

Всъщност, става въпрос за механичната сила, скрита в природата. Всеки път и на всяка степен, във всяка молекула и атом, във всяка комбинация и връзка, тя изчислява как да завладее всичко което е възможно да се притежава. Това е уникална вътрешна програма която работи във всяка частица на творението, във всяка система, и всяка комбинация.

Ето това е „Фараонът“ – нещо тотално, всеобхватно, присъстващо във всяко желание, във цялата създадена реалност. Не оставя нито една частица от създаденото само за секунда. На фона на звезди и галактики, в нашия свят и всички други, има тази универсална, неделима програма. И това е на което трябва да научим от Фараона: на устойчивост, на безкомпромисен подход към нашите отговорности.

Също така, вместо старата програма, ние трябва да се погрижим и да инсталираме нова. При това, този ъпгрейд се инсталира над Фараона: Ние го използваме и в никакъв случай не го премахваме поради безполезност. Духовното ъпгрейдване винаги се инсталира върху вече съществуваща помощна програма. Ние работим върху Фараона, върху нашето желание за получаване, заменяме нашето егоистично намерение с алтруистично, докато желанието на Фараона си остава същото.

Имаме намерението и желанието да получаваме, което е предварително определена активна система; това е което съществува. И тогава ние превключваме тези намерения за отдаване, като същевременно запазваме желанието за получаване. По този начин ние навлизаме в духовната реалност, тази която ще бъде. 

Долу е Фараона, горе – Твореца, и те се противопоставят. А преходът се извършва с помощта на Светлината.

От урока по статията на Рабаш, 22.04.2011

[41235]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава понятието „тайните на Тора”?

Отговор: „Тайна” е онова, което не мога да открия, макар да знам, че съществува. Стоя на прага на нещо ново – преди да отворя вратата, изпитвам усещането за „тайна”.

А освен това, независимо от мен, „тайни на Тора” се наричат светлините, които скрил Атик. Те се намират в главата на Арих Анпин във вид на скрита мъдрост. Тези светлини са скрити, защото сега нямаме никакво покритие, което би ни позволило да ги проявим. Но за мен те не са тайна, защото не ги чувствам.

Истинската тайна е завесата, която усещам. Например изгнанието е предвуксване на спасението, което е толкова необходимо, но още не е придобито. В самото усещане на тази празнота вече се очертават контурите на бъдещото напълване. Ето какво означава да чувстваш, че си в изгнание: аз разбирам, чувствам, какво искам и не ми достига само осъществяването.

Същото е и с „тайната”: чувствам, че не ми достига свойството отдаване, за да може в него светлината хасадим да разкрие светлината хохма. От мен е скрито знанието, което носи тази светлина.

От урока по статията  „Разкриване на педя – скриване на две педи“, 26.04.2011

[41573]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всемирен конгрес “We!“, Ню Джърси, урок №6

В рамките на масовото разпространение на науката Кабала, темата за възпитанието се оказа много необходима. Този канал изведнъж се откри широко пред нас: всички са готови да установяват контакти, и да се вслушват:  “Само ни посъветвайте какво да правим с подрастващото поколение, към което ние не сме в силите си да се обърнем“.

В работата с нашите деца става нещо съвсем друго:

по техните въпроси и отговори, по тяхното отношение към живота се вижда, че те представляват съвършено друго поколение. Ние сме вложили в тях големи усилия – ще се надяваме, че това ще послужи на всички нас.

Текущата година, ние обявихме за година на възпитанието. Третата част от сутрешните уроци посвещаваме на разработката на принципи, на чиято основа по-късно ще сформираме методиката. Материалът вече започна да се оформя, така че всички вие скоро ще го получите на всички езици.

Освен това, много е важно да включим децата към нашия детски сайт, да се стараем де ги подтикваме, давайки им различни призиви за участие. За нас е нужно да развиваме връзката между тях – и това обезателно ще донесе успех. Ние ги приобщаваме към кабалистичните източници, и така по много лесен начин и в проста форма ги обучаваме на обединение, а в това време от тези източници струи светлина – и така разкриваме колко са се развили всичките чеда.

За пример ще кажа, че в Израел, ние записваме 13-14 годишни деца в университети. Тях все още не са готови да ги приемат на курс по психология, предполагайки, че те са нормални деца – така че те ще се изучават в  специалности като образование, комуникация и други. По такъв начин на 17-18 години младите хора вече ще са получили атестат за зрялост и университетска диплома. И те са готови за това.

Освен това и нашите наставници и някои от родителите също ще се изучават заедно с тях. Тъй като става въпрос за диплома за преподавател,

а образованието – това е и нашата специалност. Ние трябва да станем учители, възпитатели на целия свят. Надявам се, че вие ще приемете това като добър съвет.

Ние обсъждаме съвместни програми с ООН и Юнеско. В течение на една година вие ще получите от нас множество книги, филми и игри по възпитението. Ще се постараем да създадем в интеренет голям детски портал, разпределен за поетапното напредване, а също и виртуално съобщество, което ще позволи на децата да почувстват себе си много по-сплотени, отколкото сме ние. И целият свят ще бъде на тяхно разположение, така че те да се сплотят по цялото Земно кълбо, въоръжени с методиката, знанието, образованието и да станат хора – в пълния смисъл на думата.

От 6-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 02.04.2011

[40955]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→