Някой някъде е пресметнал, че в света съществуват 3 800 различни религии и вярвания, но всички те се въртят около две понятия – тяло и душа.

Защото, ако ние не усещахме нищо друго, освен животинското тяло, щяхме да съществуваме като животни. Проблемът е, че ни се струва, че в нас сякаш има душа – още някакъв живот, който е „над тялото”. Човекът иска да знае: „За какво живея, защо?”

И макар тези стремежи и въпроси да са ни дадени, за да търсим отговора в системата от закони на природата, ние изграждаме от тях мистика – предположения, които не се основават на нищо. Приемаме ги като основа на нашата представа за целта на живота, за неговия край „тук” и продължаването му „там”.

И тук започва да ни измъчва въпросът: „Ще свърши ли нашият живот или не?” Защото ние чувстваме времето и не сме свързани с настоящия миг – като животните.

Ние мислим за бъдещето и искаме да знаем какво ще се случи в следващия миг! А това вече, е въпрос над природата – тоест за какво живея и какво ще се случи след моята смърт?

И затова, човечеството е изобретило за себе си вярванията и религиите, за да компенсира недостига на знания и факти или по-точно вярата, т.е. недоказуемите предположения.

Дори не си даваме сметка, но това действа на всички нива, и в най-малките неща – във всеки миг, на всяка крачка, във всяка посока и детайл от живота.

Всеки недостиг на факти, аз допълвам с вяра и мисля, че именно така ще бъде! Понякога това се сбъдва, понякога – не, и така преминава целия ни живот.

Във всяка трошичка от нашето съществуване, във всеки момент от времето, движението, пространството и съществуването на реалността, има огромна неизвестна част:

1) причина, спускаща се свише,

2) следствие, предопределено свише,

3) ние, които сме предопределени от причината и следствието в ограничен промеждутък, в който усещаме живота. Затова сме принудени да компенсираме всичко неизвестно с вяра.

И хората вярват, че има висша сила – „дух”, която се облича във всичко съществуващо, дава живот и определя съдбата. Тоест същността на материята се определя от „душа”, която й дава живот.

Така е, защото на нашия егоизъм му се иска да мисли, че принадлежи към вечността. За това няма никакви доказателства, но на нас ни е изгодно да мислим по този начин. Защитната сила на организма няма да ни позволи да се съгласим, че може да бъде иначе.

В противен случай, този живот би станал непоносим. Ако човекът не изпитваше усещането, че е вечен, ако ясно чувстваше, че неговият живот ще свърши – той нямаше да може да живее.

Представете си, че ви съобщят датата на вашата смърт – с това бива зачеркнат целия ви оставащ живот, започвайки от този ден. Защото ти, вече живееш ясно осъзнавайки, че непременно ще умреш – човекът не е способен на това.

Най-естественото усещане, което ни е дадено от природата е, че в нашето тяло се облича душа, която е живяла преди раждането ни и ще живее след смъртта, и че най-важната награда и наказание са в бъдещия свят, а не тук. Ние чакаме, за всички наши днешни усилия, някога да получим награда.

Може дори да не учим човека – той, въпреки това ще мисли така. Ние не можем да се разделим с тези заблуждения по същия начин, както не можем да се избавим от своя егоизъм, докато не се издигнем в света на истината – не, когато умре нашето тяло, а когато умре егоизмът!

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27696]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „вътрешно разпространение”?

Отговор: Вътрешно разпространение означава, че в нашите среди, ние, които се стремим да познаем Твореца, се намираме в силна връзка. И понеже сме смесени също и с други души от интегралната система Адам, нашата силна връзка започва да ги реанимира.

Ако в един организъм има болни места, но основните системи са здрави и работят правилно, тогава, благодарение на тези здрави системи, тялото излекува проблемните места. Подобно на това, светлината, която се разкрива в нас, благодарение на нашето свързване, „се разлива” върху останалите, върху всички хора, които не са способни да я получат сами и те започват да усещат, че такава сила съществува и че носи спасение.

Засега те се занимават само със земните проблеми, но те се увеличават толкова бързо, че човечеството не може да намери решение на екологичните катастрофи, тероризма, употребата на наркотици, депресията, разводите. Всички тези проблеми са причинени от природата, от Твореца и човек не може да намери решение за тях на нивото на материалния свят. Човечеството ще продължава да пада, докато не осъзнае, че тази деградация не може да бъде спряна.

Природата трябва да ни доведе до осъзнаване на нашето зло, както е написано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора (кабала) като метод за поправянето му.” И ако не виждам моето зло, аз нямам какво да поправям и тогава не се нуждая от кабала като средство за поправяне.

Затова, всеки, който задава такива въпроси, ще ни намери инстинктивно. Направили сме толкова голяма подготовка, че има всяка възможност за външно разпространение на кабала.

От урока по статията „Изгнание и изкупление”, 04.11.2010

[25944]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Днес всички говорят за алтернативите, свързани с енергията и храната, търсят друга планета, на която може да съществува живот, друго възпитание и пр. Защото ежедневно се убеждаваме, че нашият егоистичен подход към света и обществото се е изчерпал и е показал своята пълна несъстоятелност и гибел.

Въпреки индивидуалния егоизъм и потребителското общество, ние откриваме, че светът е глобален и взаимосвързан, а ние не сме приспособени към него и не знаем как да продължим по-нататък.

Светът разкрива своята всеобща зависимост и ни принуждава да бъдем свързани с взаимност и добро, и затова постепенно, все повече осъзнаваме присъщия ни егоизъм като наш враг.

Но всички търсения, свързани с това как да излезем от егоизма, ни водят до методи за неговото намаляване, а това означава – до връщане на предишни нива на развитие. Всички методи предполагат потискане или намаляване на егоизма.

Но егоизмът на човека постоянно расте и неговото потискане е противоположно на природата – затова няма да можем да го намалим. Такъв подход е анти природен и е непонятно, как «алтернативниците» са го приели въобще.

И тук се появява истински алтернативната за целия наш егоистичен свят наука кабала. Именно с разкриването на егоизма като причина за цялото зло в света, кабала се разкрива и се предлага като метод за поправяне на егоизма и изграждане на нов свят.

Кабала действително е алтернатива, защото вместо егоистичен свят, предлага алтруистичен свят.

Тъй като в разкриващия се нов интегрален и глобален свят, ние по неволя сме задължени да спазваме както законите за връзка между хората, така и за равновесието на човека с природата. Ние сме длъжни да станем изцяло свързани помежду си  в системата „възлюби ближния като себе си”!

Кабала изучава цялостната система на мирозданието и обяснява, че поправяйки се, ние ще излекуваме не само себе си, но и цялата природа – нежива, растителна и животинска. Ще избавим всички от проблемите и болестите, защото всички страдания и болести са усещане за липсата на равновесие между нас и цялата природа.

Тъй като нашата природа е абсолютния егоизъм, то нямаме нито свободата да вземем решение, нито какво поведение да имаме и във всичко се подчиняваме на управлението на природата.

И само в едно човек може да стане свободен – да се издигне над егоистичното, зависимо управление. А това е възможно като създаде обкръжение. Защото в нашия егоизъм, мнението на обкръжението, за нас е по–важно от личното мнение.

Затова, кабала ни предлага да създадем общество, в което ще задължаваме всеки  „да играе на отдаване и любов“. Ние разбираме, че това е игра, но по този начин  задължаваме всеки да показва себе си такъв и навън.

Тези усилия ще призоват скритата сила на природата, която всъщност държи всички нейни части в равновесие, като живителна сила на организма. И тази сила ще промени в нас егоистичните намерения на отдаване и любов.

Така човек постига пълна връзка с всички части на природата: със себе си, с обществото, с цялата природа и нейната висша сила. Към това състояние, природата на подтиква чрез принуда, а ние можем да го постигнем осъзнато и леко.

[25140]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

На неживото, растителното и животинското ниво, природата е интегрална система, чиито части нямат свобода на волята в съблюдаването на нейните закони. Но на човека му е дадена свобода на волята: той може да действа или в хармония с природата, или да бъде срещу нея.

Днес, на изхода на егоистичното развитие на цивилизацията, ние започваме да съзнаваме недостатъка на егоистичното развитие, което ни води към саморазрушение. Нашето его дотолкова е пораснало, че унищожаваме системата на равновесие на Земята докато, всъщност, ние – най-висшето ниво на развитие – сме тези, които трябва да установим това равновесие.

Възстановявайки баланса с природата, ние ще създадем условия за правилно поведение на всичките й останали части. Затова ние трябва да станем като един човек, да постигнем състояние на взаимна любов и внимание. Поради тази причина принципът „обичай ближния като себе си” лежи в основата на системата на човешките ценности. Ние съзнаваме, че за да съществуваме съвместно в глобалния свят, това условие е необходимо особено днес.

Това е причината науката кабала да бъде разкрита днес. От хилядолетия тя е чакала своя миг, за да даде възможност на нашето поколение да се издигне до състояние на отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 19.10.2010

[24168]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Всички статии на кабалистите за взаимното поръчителство са резултат от техните усещания на висшата реалност. Така те ни предават нейните закони. Безусловно, тези  закони могат да се изразят чрез формули и графики, както и във всяка друга наука.

Но тъй като, в противовес на другите закони на природата, тези явления се усещат от нас, и е желателно, да ги почувстваме, а не да ги приемем като сухи знания, чрез разума, кабалистите се стараят да пишат за тях под формата на разкази, писма, притчи.

Но не трябва да се забравя, че това, за което пишат, – не са нравоучения или съвети, а неотменим закон. Само че, те ни  го привеждат във такъв вид, че да можем да го възприемем прочувствено и душевно, да настроим себе си в съответствие с него.

Така както и природата в този свят, във вида, в който я усещаме, представлява също закон. И когато въвеждаме в живота малките деца, ние ги запознаваме с този свят постепенно, полека – лека.

Постепенно откривайки света за тях, ние създаваме около тях защитни системи. В природата няма такива системи, не съществуват ограничения, – ние ги създаваме.

Точно така постъпват с нас нашите духовни „баща и майка“ (АВ“И), запознавайки ни с висшия свят. Там също има такива спомагателни системи, които те скриват от нас, като постепенно ни разкриват, че цялата действителност е един закон.

От урока по статията „Поръчителство““, 15.10.2010

[24576]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Съгласно логиката, не съществува никаква свобода на волята. Защото няма никакво свободно движение и всичко се управлява от силите, действащи в природата, които са подчинени на една висша сила, обхващаща цялото мироздание.

Ако на някой му се струва, че не е така, това се дължи на недостига на знания за работата на общата система.

Ако се намирам вътре в системата, в която съм се родил, и която определя какво трябва да бъде всичко за мен – как мога да бъда свободен от нея? Общата сила на природата действа без да оставя нито едно празно място – цялата система е затворена и работи като идеален хармоничен механизъм. И къде може тя тогава, да ми остави свобода?

Човекът няма нито една мисъл и желание, в които изначално да не е присъствало висшето управление, определящо неговите действия.

Свободата започва, когато поискаме да се съединим в група със своите точки в сърцата и започнем да търсим: къде е нашия свободен избор? Ние искаме да изградим свързващо поле помежду си – на мястото на случилото се преди разбиване. И именно това поле, създадено от нашите връзки е мястото за проявяване на свободната воля.

Това е друго измерение, което не е съществувало преди – абсолютно ново ниво. Ние, сякаш разкриваме пред себе си ново пространство, не съществувало преди това в творението – излизаме от този свят в някакъв друг обем, в друг свят.

Може да се каже, че се потапяме на по-голяма дълбочина в творението и там разкриваме малко отверстие, през което внезапно се отваря вход към безкрайността.

По същия начин, когато поправяме състоянието на разбиване, не стигаме до началното състояние, съществувало преди него, а поради това, че го постигаме чрез своя свободен избор, ние попадаме в нова област, която не е съществувала никога досега в природата – областта на нашата свобода на волята.

Изграждаме помежду си такова състояние, което ще ни послужи за духовен съсъд – новият съсъд/желание (ТАРАХ) и новата светлина НАРАНХАЙ в него са 620 пъти повече!

Могат да бъдат запазени същите имена, които са били преди разбиването, но тяхната същност е станала напълно различна.

Затова за нас е толкова важно да намерим точката на своята свобода, откъдето вече ще можем да влезем в новото измерение.

 От урока по статията „Свобода на волята”, 22.10.2010

[24551]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал аСулам пише в статията „От себе си ще видя Твореца“, в глава „Осъзнаване на постижението – само с помощта на методиката на кабала“, че отричането на висшето управление е подобно на това, ако запитат човек: „Кой е написал такава необикновено мъдра книга?“, а той им отговори, че всъщност няма такъв мъдрец в света, и всичко е  станало, защото неговият малък син е разлял мастило върху чистите листове. Мастилото се разтекло и се образували букви, които се съединили в думите на тази необикновена наука.

Отричайки наличието на висшето управление, хората действат на принципа: това, което не чувствам – не съществува!

Макар че виждат, че всичко има своя причина – и това е най – материалистичният подход. Всички наши научни изследвания  са изградени на изучаване на предварителните причини – иначе какво биха стрували всички наши естествени науки. Но при това, те отричат, че има причина  за цялото сътворение.

И макар, че човек разбира, че знанието му е ограничено и много неща не усеща и не разбира, той се опитва да докаже, че картината на мирозданието е именно такава, каквато му се вижда.

Но за да се изследва мирозданието, трябва да се издигнеш над природата. Аз мога да изследвам някакво състояние, само ако се намирам над него: трябва да съм човек, ако искам да изследвам животно. Животното не е способно да се самоизследва.

Аз мога да изследвам тези степени, които са под мене, но своята – не! Пример за това е психологията, поведението на човека – в нея ние се базираме само на реални, опитни факти, и не можем да се издигнем над човека и да го наблюдаваме отгоре, да разберем самата методика на човешките отношения, системата на връзки, менталността. Макар да ни се струва, че сме обективни и способни на това.

Затова Баал аСулам пише, че уважава материалистичната психология – тоест, основана на опитни данни, на изследване на материала и формата, облечена в материал.

А докато човек не може да изследва материала на духовния свят и формата, облечена в този материал, той нищо не може да каже за себе си! Това е все едно, котка да започне да изследва поведението на човека и да обяснява неговите постъпки.

Затова Баал аСулам казва, че постижението е възможно само с помощта на методиката на кабала, защото тя издига на следваща степен съзнанието.

От урока по статията „От плътта си ще видя Твореца“, 08.10.2010

[23807]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво намерение ще ми помогне да постигна „молитвата на мнозина” на предстоящия конгрес?

Отговор: Нашият конгрес е посветен на разкриването на връзката, основаваща се на любовта между нас: „Исраел са другари помежду си”. Исра-ел означава „право към Твореца”. Всеки човек в света се нарича „Исраел”, ако възнамерява да разкрие Твореца.

Ясно е, че „молитвата на Исраел” е винаги „молитвата на мнозина”, а намерението е да се постигне поръчителство, както е казано: „ще направим и ще чуем”, т.е. ще създадем връзка помежду си и вътре в нея ще разкрием Твореца, ще стигнем до сливане, до подобие на свойствата със силата на отдаването.

Предстоящият конгрес, както и всяка наша дейност има за цел да обясни на хората какво им предстои да изпълнят. Изгнанието приключи – ние се върнахме в Земята на Израел и трябва да се издигнем на нивото Исраел – право към Твореца.

Затова, природата постоянно ни оказва натиск – за да разкрием връзката помежду си и след това да обясним на народите на света целта на творението. Това означава „да бъдем светлина за народите” – да помогнем на цялото човечество да разкрие всеобщата връзка и да се издигне на духовното ниво.

Защото, както е казано в науката кабала, времето за съществуване на нашия свят е 6000 години, започвайки от първото поправяне и до края. Днес сме 5771 г. и в периода, оставащ до 6000-та година, ние сме длъжни да осъществим цялото поправяне.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 11.10.2010

[23546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Пред нас има цел. Тя може да ни изглежда привлекателна или не. Нашата перспектива е някак си като на дете, което желае това, което е приятно за очите му (бонбони), а не това, което е добре за него (спанак).  Въпреки нашата неохота, ние трябва да намерим и да приемем правилната форма на поведение, за да се издигнем до новото желание за отдаване, вместо да останем в нашето сегашно желание за получаване.

Това означава, че трябва да приемем над нашето желание и природа, че целта и Висшето управление са добри и необходими, защото се отнасят към различно ниво, нивото на отдаване. И кабалистите ни казват кой е най-добрия начин да се движим към целта, нивото на отдаване.

Начинът е лесен, те ни го казват:  трябва да приемаме факти, които са ни неприятни. Искаме да променим света, така че той да ни приляга, докато ние самите искаме да останем непроменени. И все пак, кабалистите ни съветват да приемем света такъв какъвто е (той е добър и съвършен, просто аз не го виждам такъв) и да анулираме себе си.

Така че, човек върви, използвайки вяра над разума, тоест над неговото егоистично сърце и разбиране, и иска да види света в Светлината на отдаване, както е описано в Кабала. Ако се опитаме да видим правилния свят, групата и себе си, ние ще започнем да изискваме светлината, възвръщаща към източника. Ето защо, трябва да проверяваме себе си и света всеки момент, да критикуваме и да вървим над критиките!

Откъс от урока по статия на Рабаш, 01.06.2010

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Егоизмът, лежащ в основата на нашата природа, се явява причина за всичките ни страдания.

Но тъй като не могат да избягат от  природата, хората се опитват да ограничат неговото използване – да стигнат до споразумение, разбирайки, че в противен случай егоизмът ще ги доведе до сблъсък, до война.

Страните се опитват да подпишат помежду си някакви споразумения, знаейки, че ситуацията не може да бъде променена кардинално, може само да и се противостои с властта на силата.   

Но ако човек знаеше, че нашата природа може да се поправи, че злото в нас се разкрива специално за да го поправим, за да достигнем нещо велико и възвишено!

Че ние можем не просто да се спасим от неприятности, а да се издигнем над нивото на смъртта, до степента на вечният и съвършен живот!

Това знание ние се опитваме да направим достояние за  хората, и когато те започнат да го разбират, то ще донесе на всеки един огромно облекчение. 

Никой не знае колко време ще отнеме това, та нали нашето време се ускорява по експонентата, почти вертикално нагоре. Затова трябва да работим и да не се отчайваме, и в най-скоро време ще видим плодовете.   

Трябва да обясним на човека причината за произтичащото ( за нашето поправяне ), целта ( вечен и съвършен живот ) и пътя към нея, а също така как да го реализираме с помощта на светлината. 

И тогава на човек ще му се разкрие какво е истински живот. Да му се обясни, че истинския живот не е това, което той възприема сега в своите ограничени егоистични желания.   

Преходът от един парцуф в друг той възприема като смърт, като загуба на всичко.   

Но ако възприемаме света в желание за отдаване, то тази смяна няма да се усеща като загуба, защото ще усещаме общата система.

И ако човек загуби своят парцуф, остава да съществува в нея, влизайки в нов парцуф.

Ако поне в нещо присъединявам към своето желание други хора, аз вече усещам вечното течение в целия този процес, през който преминавам.  

Днес ние не усещаме тази вечност и за нас сега да загубим този свой парцуф, тези 10 сфирот, които си представяме като сегашният ни  живот – това за нас е всичко! Нали освен това ние нямаме нищо друго?! 

Аз не мисля, че е толкова трудно да се обясни. Та нали човек получава от това такава голяма печалба, че той ще иска да слуша – кой не мечтае за вечността, за съвършенство… 

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Мир в света” 25.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→