Напоследък, с проявяването на глобалната (системна) криза, се усеща все по-голяма нужда от създаване на правилна система за всеобщо функциониране.

Както казва Баал Сулам, длъжни сме да преобразуваме нашето общество съобразно новите условия – съобразно изискванията на природата.

Кризата разкри необходимостта от това, да станем подобни на природата,  от обща взаимна връзка.

Струва ми се, че е възможно постепенно да въведем отношения на отдаване и любов (както е в природата) във виртуалното пространство, където хората по целия свят да се почувстват свързани помежду си и съществуващи заедно.

От всички средства за комуникация, такова място може да бъде само Интернет, а не телевизията, вестниците или книгите.

Само Интернет мрежата, може да отговори на изискванията за разпространение и обединение; създаване на глобална система за възпитание на деца и възрастни; глобална връзка за формиране на обща обединяваща сила. За да се почувстваме един – друг чрез линията за връзка  – и да излезем за духовна връзка.

От беседата за социалната мрежа, 04.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво придвижване в духовното получихме след конгреса „Зоар – 2010”?

Отговор: Ние осъществихме много големи промени. Аз почувствах, че народа на Израел не просто получи книгата Зоар, а се върна към нея!

Това не е получаване на нещо ново, а радост на хората, които са намерили това, което някога са загубили.

Може би и самите те не са способни да си обяснят, какво се е случило с тях, но аз виждам, че именно така са го усетили техните души.

Те почувстваха, че са намерили това, което са загубили две хиляди години назад и сега не изучават книгата Зоар, а си я припомнят…

Именно така – не научават нещо ново, а се радват от връщането на някога загубеното.

Затова аз мисля, че народа на Израел получи голям, добър духовен подем и не само тези хиляди хора, които бяха с нас на конгреса.

Придвижи се цялосното разпространение на науката Кабала сред народа на Израел, към което сега се присъединява цялото човечество – така, че целия Вавилон, цялото човечество се връща към своя духовен източник.

Има надежда, че всички души се съединяват в една душа Адам още в наши дни и ние ще достигнем състояние на пълно поправяне, света на Безкрайноста, поправената обща душа.

Аз вярвах и очаквах, но успехът надмина очакваното. Аз мисля, че свише ни се откриват огромни възможности в поправянето на нашата природа.

Предстои ни особена и трудна работа. Но тя е необичайно важна и възвишена и е нужно да сме благодарни, че Твореца е решил чрез нас да изпълни своя велик замисъл.

Сега само е нужно, с помощта на всички тези хора, които заедно с нас участваха на конгреса, да продължат разпространението на кабала сред народа на Израел и с нейна помощ, със силата на светлината на книгата Зоар, както пише Баал Сулам (вестник „Аума”, предговор към книгата Зоар, п.70), той да се обедини в един народ.

Това е възможно само благодарение на съединяването на сърцата, а това е възможно само със силата на светлината, връщаща към източника, която ни повдига над нашия егоизъм.

Искам да благодаря на всички хора, които дойдоха при нас от много страни, от всички краища на света, за да участват в конгреса.

С която то сега се разпространява, това трябва да се случи много скоро.

Още не е дошло времето да се разкрие истинската дълбочина и величие на извършаващото се, но може да се каже, че сме направили големи и мощни вътрешни поправяния, и скоро това ще се прояви в нас и в света.

Случи се чудо!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Науката Кабала ще бъде много търсена, защото иначе човекът няма да може да оцелее в този свят, в който сега се разкрива пълната му глобалност във всичко.

Защото ние нямаме желания и свойства, които да съответстват на света, който сега се разкрива пред нас.

Какво прави Книгата Зоар? Нейната светлина създава в нас усещане и разбиране за глобалното единство.

И тогава ти получаваш възможност да разбереш този свят, да го видиш правилно през матрицата, която светлината е създала в теб.

Аз искам силата на природата, която е създала глобалния свят, който сега ми се разкрива, да въздействаи на мен и да ме направи подходящ за него, за да може моята вътрешна система да бъде подобна на системата на заобикалящата ме природа.

Винаги ми се е струвало, че съм над нея и че аз я управлявам. Но сега разбирам, че това не е така и искам да се обединя с природата, която е глобална, интегрална, огромна, цялостна и съвършена.

Искам да се възползвам от нейната интегрална сила, от нейното единство. Виждам, че само аз съм единственият и негоден елемент, нейната единствена неинтегрална част. Само моето его ме отделя от природата.

Нека силата на природата отмени моя егоизъм и ми позволи да бъда заедно с всички!

В това аз виждам своето спасение!

Откъс от урока по книгата Зоар, 05.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Върху нас действат две сили. Вътре в нас расте нашето его и ни отделя един от друг в замисимост от степента на нашата ненавист.

Но от друга страна, има външна сила, която ни затваря в кръг и тогава аз нямам избор!

Въпреки че не съм избрал да се намирам в глобална връзка с целия свят, аз не искам това – така го е устроил Творецът.

Наистина от една страна в мен се събужда негативната сила по отношение на всички, а от друга страна всички останали ме обграждат с такива тесни обръчи, че няма къде да се скрия.

Така попадам в пресата между тези две сили. Това е направено преднамерено, за да нямам изход.

Всеки с удоволствие би прекъснал всички връзки между народите, цивилизациите, между когото и да е.

Но ние ще разкрием, че зависим и от най-малките държави, макар че те нищо не решават.

Целият свят не може да се справи с някакви си там пирати в Сомалия. А има и още много други подобни терористични организации.

Защо не можем да ги унищожим? Не ни дава висшата сила. Ние всички зависим един от друг и няма къде да се скрием.

На земята съществуват 191 държави и ние ще видим какви проблеми още ще възникнат, когато се разкрие зависимостта ни един от друг.

Представете си, какво ще стане, когато получите някаква травма на крака – макар и да е дребна, но главата вече не работи, не обръщате внимание на нищо друго, тази малка болка не ти дава възможност да функционираш нормално.

Не можем да се справим с нито една терористична държава, защото не сме единни!

Ако целият свят би тръгнал обединен, заради него биха затворили всички банки, биха престанали да купуват нефт – и всичко приключва.

Какво биха могла да направи тя! Утре нямаше да има нищо. Всички граници около нея щяха да бъдат затворени – нито да могат да влизат, нито да излизат.

Както се случва с нашия организъм. Когато в него проникне някакво чуждо тяло, трънче например, организмът ни веднага го изолира в капсула и започва да го държи в изолация, докато не се образува абсцес и то заедно с гнойта не излезе навън.

Нима ние се държим така при всаимоотношенията си с терористите? Не, защото няма световно съгласие. Но ние трябва да се учим от природата, как да постъпим с тях.

Не е необходимо да бъдат унищожавани. Трябва само да се стигне до общо съгласие, че с тази част на общия организъм ние не влизаме в никакъв контакт.

И тогава те много бързо ще се поправят. Няма по-силно въздействие от това.

Откъс от урока по „Предговор към книгата Зоар“, 07.02.20

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Когато четем книгата “Зоар” трябва да усвоим 2 неща:

1) Да разберем, че нищо не разбираме и това е самата истина! Това свидетелства за нашата противоположност на тази книга. Книгата “Зоар” ни показва, че нашата природа е обратна на природата на кабалистите, написали тази книга.

2) Да разберем, че към тази книга трябва да се отнасяме, като към “чудодейно средство”, като към източник за нашето поправяне – единственото, което можем да искаме.

Не бива да търсим разбиране! Дори да ми се струва, че сякаш разбирам, за какво става дума: за някакви парцуфим и сфирот или Моше, Авраам, Египет, познати за мен думи – всичко това не е истина, нали в книгата “Зоар” под тези думи се подразбира съвсем не това, което аз мисля.

Има две форми на природата: получаваща и отдаваща, като и двете се описват с едни и същи думи, с еднакви буквени символи.

Но онова, което се крие зад тези думи, какво сочи всяка дума в света, действащ заради получаването и в света, действащ заради отдаването – това са две огромни различия, между които няма нищо общо.

Затова е безполезно да се опитваме да обясним и тълкуваме написаното в книгата “Зоар”. Но със самото си желание да го разбера, аз се стремя не към пряко разбиране (което е невъзможно), а към придобиване на втора природа.

Отначало ще получа светлина, връщаща към източника, която ще ми въздейства и ще измени моята природа. И взависимост от степента, с която се променя моята природа, аз ще разбера какво е написано в книгата “Зоар”, това изведнъж ще ми стане ясно и книгата ще ми се разкрие.

Ето защо към четенето трябва да се отнасяме като към чудесно средство и да проумеем, че нашето неразбиране е правилно и така трябва да бъде. И да разчитаме само на силата скрита в тази книга и въздействаща на този, който я чете.

Колкото повече желая да я разбера за сметка на изменението на моята природа, толкова по-силно ще ми въздейства тази книга.

За да разберем за какво ни говори свещената книга “Зоар”, преди всичко трябва да постигнем тази природа, в която са се намирали написалите книгата “Зоар” кабалисти и в нейната форма са изразили своите мисли.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 29.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Определенията в науката кабала се отличават от това, към което сме привикнали в обикновения живот. „Творец” в кабала, това е силата на отдаване, универсална сила на природата.

Ние се намираме в природата, в Твореца, в отдаването и от нея молим помощ, за да се повдигнем над нашето „знание”, над свойството получаване.

Човек иска да получи всичко за себе си, иска да напълни себе си с всичко, което му се струва привлекателно.

На определен етап той започва да анализира себе си и тогава вижда, че досегашната постановка за самонасищане е безполезна.

На него вече му е дотегнала тази гонитба, той чувства, че тя е фалшива, че тя към нищо не води.

Съществува нещо по-висше от постоянните мисли за това, как да задоволи себе си, от робството на собствените му желания.

Тогава човек иска Творецът да му замени това свойство, той иска да започне живот над своята природа, над тялото, което господства над него и го принуждава към получаване.

На него са му нужни други цели, нови хоризонти, нужен му е контакт с Висшата сила на отдаване.

Той иска пустотата, въпросите в него да се напълнят от тази сила, от надежден, вечен, съвършен източник.

На човек му трябва да почувства, че сега той действително се занимава с работа заслужаваща внимание.

Той повече не възнамерява да отговаря сам за себе си, защото през цялото време греши, скача от едно желание на друго. На него му е нужно истинско знание за живота, за света в който живее.

Но той все още живее не в душа, а в тяло. Неговият „животински” разум мисли само за нуждите на тялото и дори вечното напълване, истинския отговор той иска да получи в своето сегашно желание.

В действителност, за да получи отговор от Твореца е нужно да се разгърне ново желание над то, над „животинското”

Нужно е да отида в по-високо измерение и там да установи връзка между духовното си «Аз» и Твореца – вечната сила, която ме управлява.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 11.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че в духовното предвижване всяка степен започва от нулата и се „изтрива” всичко, което е било по-рано?

Отговор: “Започва от нулата” означава да се отмени старото виждане върху нещата. Започва нова степен, а старата е изчерпала вече себе си.

Как новото поколение трябва да расте по новому, а не под давление на старото. Всяка от 125 степени на духовното въздигане започват от нашия свят.

Както е известно, Нуква, Малхут на света Ацелут, всеки ден се превръща в девственица, т.е. всичко започва от нула – ново сливане.

Нито един детайл от контакта ти с Твореца не съдържа ниакъв отпечатък от предишното състояние. Всеки път се ражда нова душа.

Това се и нарича кръгооборот на живота. А всичко, което е било по-рано се смята само като подготовка към това ново състояние, дава на новото състояние само ниво.

Което било – било, а сега всички можем и сме длъжни да започнем наново! Всяко сътояние – това са нови 10 сфирот.

Такова обновяване е нужно, за да може качествено, а не количествено да се постигне Твореца, като се използват нови аспекти на егоизма, повдигайки се все повече над него. А не просто да изтриваме миналото, защото на мен не ми е приятно да си спомням.

Така, както в нашия свят, когато откриваш нова работа и търпиш загуби – трябва да я закриеш окончателно и да откриеш съвършено нова работа.

Невъзможно е да се постигне нещо, ако постоянно и напълно не обновяваш своето състояние.

Написано е: «Да бъде за теб всеки ден като нов». Но ние по природа се стремим да продължаваме всичко, както си е, по инерция.

Трябва да вземем пример от паденията си, как всичко изчезва и настава тъмнина вместо светлина, а след това всичко се сменя отново и едно състояние не напомня за друго!

Откъс от урока по писмо на Баал Сулам, 03.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Светът – това е резултат от моите вътрешни свойства, от моите органи на възприятие.

Ако аз мога неограничено да разширя свойте органи на усещане, при това не само да увелича тесния диапазон на моите пет органа на възприятие – зрение, слух, вкус, обоняние и осезания, но също така да излезна от желанието само да получавам, да поглъщам в себе си и да възприемам света на принципа „на мен ми е добре – на мен ми е зле”, ако аз мога да възприемам света такъв, какъвто той съществува извън мен, а не преминава през мойте пет органа на усещане, това ще означава, че аз усещам Безкрайноста, съвършенната реалност, без всякакви граници.

Въпросът е в това, как да излезна извън себе си? Аз мога да разбера, какво означава да разширя диапазона на свойте органи на усещане. Те се намират в мене и аз по някъкъв начин ги разкривам. Но как мога да излезна извън себе си?! Ако цялата природа – това е желание за наслаждение, то не трябва да се излиза извън него.

Кабалистите казват, че съществува такава възможност, ако ти започнеш да усещаш това което чувства ближния.

Също така, когато разкриваш света чрез себе си, ти можеш да се свържеш с другаря, в който има такива духовни цели и да усетиш света чрез него, а след това чрез втори човек, чрез трети и т.н.

Когато разкриеш цялата духовна реалност чрез другите хора, ще откриеш, че тя се намира извън теб.

Затова условието за усещане на духовното е „обичай ближния, като самия себе си”. В нашия свят това ни се струва остарял и отегчителен лозунг.

Но не! Кабалистите подразбират съвсем друго условие. Коагато аз обичам ближния – това означава, че аз усещам какво се случва в него.

Тоест, аз присъединявам към себе си неговата душа, неговите органи на усещане, неговото възприятие. Или иначе казано, по такъв начин аз излизам от себе си и започвам да разкривам това, което се намира извън мен, в него.

Започвайки по такъв начин да се уча, какво се намира извън мен, аз също така разкривам Висшата сила, Твореца. Това се нарича „от любов към творението – към любов към Твореца”.

Тази фраза може да изглежда религиозна, но всъщност тя говори за нашето чувствено развитие.

Науката Кабала ни помага да се научим да усещаме ближния и в съвместната ни работа заедно, ние строим общ съсъд на възприятие (кли), наречен „Шхина” – такъв огромен орган на усещане, че в него да усетим Твореца.

В това се състои цялата методика на кабала – как да възприемеш, как да получиш всичко, което се намира извън теб, без всякакви ограничения.

Откъс от урока по книгата Зоар, 19.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Творецът е създал желанието за наслаждение. Нищо, освен това желание. Голямото желание за наслаждение властва над малкото.

А какво е това мисъл, разум? Мисълта ни помага да преминем от едно желание към друго, от състояние към състояние, от определен вид желание към друг вид.

Желанията, това е материал на природата. А мисълта е средство, оръдие, което ни помага да използаме тези желания, включвайки ги в себе си, премествайки ги в полето на силите на тези желания, от голямата сила на желание към малката сила или обратно, като приближаване към магнит или отдалечавайки се от него.

Мисълта е силата на движение между желанията . За нейна сметка аз мога да изменям своето местонахождение между различните желания, премествайки се между тях. Но в каквото и желание да се намирам, то винаги властва над мене.

За това съм длъжен да се възползвам от силата на мисълта, която ще ми помогне да разбера и убедя себе си, че моето желание, моето състояние, условията в които се намирам, лоши и съществуващи добри условия, но затова аз съм длъжен, с помоща на мислите си, да изменя своето желание, преминавайки от една вълна в полето на силите на тези желания (напрегнатост на полето) на друга негова вълна (напрегнатост) , подобно на заряд в магнитно поле.

В науката Кабала, анализът на мисълта на желанието, в което се намирам се нарича осъзнаване на злото. Развитието на мисълите в мене произтича под влиянието на обкръжението или въздействието на висшия свят.

Така ние може „да плуваме” в полето на желанията, премествайки се между тях, от низшето към висшето. Мисълта (осъзнаване на злото) ни помага да премине от едно състояние на желанието към друго.

Така променливо в мене работи ту разума ту чувствата. Но винаги ние се движим по една схема: желание – мисъл – желание.

От урока по статията „Характеристика на науката Кабала“, 13.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да моли да отдава, ако той не знае какво е това?

Отговор: Духовният растеж е подобен на развитието на дете, на което е достатъчно само да участва в процеса. Това е естествено развитие, детето по естествен начин разкрива света.

На него му е нужно да опита всичко на вкус, всичко да хване в ръка, всичко да узнае, всичко да нареди и да потроши. То самото не знае какво прави – движи го природата.

А след като опита всичко, детето започва да мисли и да построява връзки между нещата, започва да разбира и да иска.

Така сме и ние в своето духовно равитие. Колкото и умни да изглеждаме, колкото и сериозни предмети да обсъждаме – не това ни развива.

Учи се не този, който е умен. Точно като малките деца, ние възбуждаме върху себе силата на развитие – същата тази сила, която развива и детето.

Затова до молитва за отдаване човек е длъжен да достигне сам. Няма такова копче, което да натиснеш, за да се „примолиш” за достъп във висшия свят.

Ако в теб гори искане, стремеж – ти неволно го изразяваш в себе си. „Молитва” – това е работа в сърцето, най-дълбокото желание на сърцето, за което ти може би и не се досещаш.

Нима можеш да принудиш себе си за молитва? Не можеш да задължиш сърцето. И затова ни е нужна тази сила, развиваща ни в материалния и духовния свят. Именно тя постоянно променя нашите желания.

Светлината ги е създала, светлината ги проявява и трансформира със своето въздействие. Затова нашата задача е да привлечем към себе си светлината, с помощта на книгите и учебните занятия.

По нашите сили е да предизвикаме отклик – обръщайки се към източника на светлината, за да ни развие по-бързо. Това е единственото средство.

Природата ни развива по предварителна програма, в планирани срокове, обаче от определен етап в историята на човека, процесът може да се ускори.

В наше време сме способни да активизираме силата на поправянето, за да може тя да ни въздейства още по-интензивно.

Науката кабала е този „прибор”, това средство, което ни позволява да достигнем до това.

Работата тук не е да разберем повече. Достатъчно е, подобно на неуморно дете да „ритаме и да блъскаме с крака и ръце” в рамките на кабалистичната методика, в уроците и разпространението.

Ние усилваме светлината не с деловитост и дълбокомислие, а в опита ни да се устремим към нея.

Въпроси и отговори, уроци и обсъждане – всичко това е само игра с нас. Така и детето: ти играеш с него, а в същото време в него се пробужда нещо, което го развива. Това се нарича „светлина, възвръщаща към Източника”.

Няма значение, умен ли е човек или глупав, флегматичен или чувствителен. В края на краищата, който работи активно, той се движи по-бързо напред.

От подготовка към урока, 11.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→