Въпрос: Ако човекът е само малка част от природата, то откъде ще има силата да я разруши?

Отговор: В нас има още една част, която е по-висша от животинското тяло и се нарича „човекът” в нас.

И този човек може да бъде добър или лош, защото той притежава свободна воля, за разлика от животното. Това е човешкото его, което стои по-високо от природата – тук ти е дадено право на избор.

Цялото творение е съвършено: неживото, растителното и животинското – с изключение на човека. Във всеки от нас има животинска част – моето тяло, и част, която се нарича „човек” – и само тя е увредена.

Това е тази част, която излиза извън пределите на необходимото съществуване на тялото, и заради нея аз експлоатирам природата и съм готов да я разруша, само за да направя на себе си добро.

Животното не може да разруши природата, защото действа правилно, подчинявайки се на природните инстинкти и нямайки свободна воля. Затова нашият свят се намира само на неживо, растително и животинско ниво, където цари пълно съвършенство и равновесие. А човекът е по-високо от този свят.

Животинската част на човека също се намира в хармония с природата. Целият проблем е само с „човека в човека” – от тази степен аз започвам да разрушавам света. Докато все още не сме били силно развити, ние не сме носили много зло, защото сме живели просто като животните, които се изяждат едно друго, за да оцелеят.

Но когато достигнахме съвременното ниво на развитие и получихме толкова много сила – веднага се появи проблемът. Още Аристотел е предупредил, че науката не трябва да се разкрива пред лоши хора, които могат да я използват за разрушаване на света и човешкото общество.

Ако те не успеят да използват силата на човека правилно, не им е разрешено да излизат извън пределите на животинската сфера – отвъд тази червена линия! Само при условие, че умеят правилно да използват силата на човека!

Правилно значи да направиш тази червена област също подобна на природата, но при собствено осъзнаване, разбиране, тоест да станеш равен на Твореца, висшето. Ние трябва да дойдем до това равновесие, както и всички останали части на природата – но със свои сили, защото изначално сме лишени от равновесие.

Излиза, че у нас има природа, където не съществува никаква свобода на избора и трябва само правилно да я използваме. И част, която е по-високо от нея – отнасяща се към Твореца и Човека, където, разбира се, има свобода на волята и ние изобщо не разбираме какво да правим и как. Там ние трябва да постигнем равновесие „заради отдаване”.

Някога кабалистите от миналото са достигали постижения, подлагайки физическото си тяло на ограничения, както е казано: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора” – тогава ще постигнеш духовното.

Защото ако в частта, отнасяща се към животинското, растителното и неживото, човекът е използвал само необходимото, като животно, а освен това се е занимавал с Тора, мислейки как да се уподоби на Твореца – той е напредвал.

Но преди 2000 години ние сме достигнали състояние, когато хората са започнали да използват цялата природа във вреда – неживата, растителната и животинската, целият този „вътрешен” кръг – и затова ни е станала толкова необходима светлината, връщаща към източника. Само така можем да поправим себе си сега.

По-рано светлината на поправянето е действала само на висшата степен. Но сега ни е необходима много по-голяма светлина, за да повлияе на цялата природа – защото ние и нея цялата сме я направили егоистична, включвайки се в нея!

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30416]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Статията на Баал аСулам „Мир в света”: „Всичко съществуващо в действителността – и доброто, и лошото, и дори най-лошото и вредното в света, има право на съществуване.

И не трябва да го изтребваме и унищожаваме напълно – възложена ни е задача само да го поправим и върнем към Източника.

Достатъчен е внимателен поглед върху процеса на творението, за да стигнем до осъзнаване на величието и съвършенството на Онзи, който Го е извършил.”

Постепенно, според степента на своето развитие, човечеството започва да разбира това. Преди, искахме да поправим света и мислехме, че разбираме нещо в него и можем да го направим по-добър. Сега, вече не сме толкова самоуверени и дори започваме да осъзнаваме, че е невъзможно да си играем с природата.

Необходимо е да разберем, че природата е съвършена. Тази система е спусната отгоре, и ако искаме да се чувстваме добре в нея, тогава трябва да си представим, че се намираме вътре в природата, а не над нея. Защото ние сме само малка, интегрална нейна част, която е чувствителна и слаба, благодарение на своята свръхчувствителност. И затова си струва просто да се поучим от природата – как по най-правилния начин да постигнем равновесие с нея.

Най-важното е да разберем, че се намираме в съвършен, вечен и поправен свят! А, ако го виждаме друг, това е защото гледаме през своите непоправени свойства, както е казано: „Всеки съди според степента на своята поквареност”.

Само такъв правилен поглед върху света, може да изгради в нас поправено отношение към обкръжението и към самите себе си – ще ни позволи да живеем добре и уверено, с надежда за добро бъдеще.

До този извод трябваше да стигнем с цената на хилядолетни страдания и да получаваме удар след удар, докато накрая не поумняхме и не видяхме, че това е така. Днес, до човека започва да стига онова, за което са писали кабалистите преди 3-4 хиляди години.

От урока по статията „Мир в света”, 21.12.2010

[30424]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В наши дни, когато всяка секунда при нас се появяват нови проблеми от всички страни и ние само това и правим да се борим с тях, какви необикновени средства за това предлага кабала – такива, каквито няма никъде другаде?

Отговор: Науката кабала ни обяснява откъде идва цялото зло и поради каква причина ни е зле. И тя утвърждава, че злото идва не някъде отвън, от другите хора или случаи – а сочи право навътре, говорейки ми: ти сам си причината за цялото зло!

С това е много трудно човек да се съгласи и затова той отблъсква кабала. Но, след като кабала указва причината за злото, тя обяснява, че има един единствен шанс да дойдем до доброто – да поправим злото в себе си на добро! И да ми бъде добре не на мен, а на всички останали!

Получава се така, че не стига, че трябва да си призная, че цялото зло е в мен и да поправя себе си, за да бъде добре и на другите около мен – но аз отгоре на това и трябва да се наслаждавам, изобщо не чувствайки своето състояние и грижейки се само за това другите да се чувстват добре? Кой ще купи такава методика?

Затова тя става само за онези, в които има точка на истината, и по силата на своята природа те повече не са в състояние да остават в лъжа – каквото и да става, те имат нужда от истината! Такова изискване пристига при човека от страна на природата, а не защото той е някакъв особено добър и герой.

Просто желанието да разкрие истината става за него по-важно от всичко останало в живота. В него изведнъж се разкрива такова ново желание за истината, не съществуващо преди.

А онези, в които съществува само предишното желание – към нашия свят, са съгласни да живеят в лъжа. И затова преследват всичко онова, което способства тази лъжа, удовлетворявайки своя егоизъм.

Само онези, в които е възникнало желанието за истината, което желание те не са в състояние да потиснат – с радост приемат методиката на кабала. Защото нямат изход, повече нищо няма да им помогне. И тези хора напредват.

А ако човек е способен да се съгласи засега на някакъв компромис – той ще избяга. Не трябва да го виним за това или да го пренебрегваме, защото и ти на негово място би направил същото…

Това е природата: която от двете сили е по-голяма, тя и ще победи – механиката е много проста.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 16.12.2010

[29972]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В последно време често слушаме за различни бедствия и природни катаклизми: за наводнения и снежни бури в Европа, за пожари в Русия, за урагани в САЩ и за други безчинства на природата.

Сега и ние почувствахме това върху себе си, а специалистите в тази област прогнозират, че света го чакат трудни времена, защото започналото глобално затопляне на климата носи със себе си големи проблеми.

Защо това е така? Защото ние съществуваме в природата, а гематриите на думите „природа” и „Творец” са еднакви.

Баал Сулам в статията си „Светът” обяснява, че трябва да се отнасяме към Твореца като към закон на природата и да не считаме, че Той може да се промени, ако Го помолим за това. Мъдреците кабалисти искат да изкоренят в нас тази илюзия, за да спрем да вярваме в това, че съществува изменение от страна на Твореца.

Защото Той изначално е добър и Творящ добро и неизменен и Неговото отношение към нас е неизменно. Именно чрез Него към нас снизхожда добрата светлина, която отслабва, преминавайки през световете/ скритията, а ние я получаваме в своите усещания.

Но когато получаваме тази светлина, Той преминава през нашата природа, обратна Нему, напълно насочена към получаване.

И цялото това добро, низхождащо към нас, след това се превръща в зло в съответствие с това колко аз съм Му противоположен по свойства, защото Той е отдаване и любов, а аз съм получаване и ненавист.

Ето защо в съответствие с тази разлика аз усещам неговото добро влияние като зло в най-различни проявления.

Всички мои желания са толкова егоистични по природа, че за тяхното удовлетворение аз съм готов да използвам целия свят.

А доколкото аз го използвам само за самонаслаждение, то от поколение в поколение, година след година, ставайки все по-чувствителен, по-развит и зависим, аз ще страдам все повече и повече.

В настоящето столетие човечеството е дошло до състояние, когато не знае накъде да върви занапред и как да излезе от задънената улица, в която само се е вкарало. И понеже живеем в глобален свят, то сме зависими един от друг във всичко, а нашето его ни огражда и отделя.

И когато свише към нас снизхожда изобилие от добро, то не е предназначено за някого конкретно, а за общото интегрално его, така че ние подготвяме още по-големи удари за себе си.

И въпреки че се стараем да го избегнем, но, както пише Баал Сулам, природата или Творецът все едно ще победят и ще ни задължат да приемем и осъществим закона за равновесие с Него.

Науката кабала ни обяснява този закон много просто. Тя казва, че Творецът въздейства върху нас, а между Него и нас съществува система от светове/ филтри, целта на които е да пропускат светлината на Твореца избирателно.

Законът, съгласно който тази система работи от Твореца към нас и от нас към Твореца, се нарича закон за подобие на свойствата или закон на равновесието.

Излиза, че в степента, в която получаваме въздействие от Твореца, в същата степен ние сме длъжни да Му съответстваме и да Му отдаваме, за да се съблюдава това равновесие.

И понеже Творецът непрекъснато засилва своето влияние върху нас, то и ние трябва все повече и повече да се поправяме. Именно с тази цел нашето его все повече расте по определена формула и съгласно тази формула се осъществява влияние от страна на Твореца.

Но ако обърнем егото си в отдаване, то ще дойдем до съответствие с Него и тогава равновесието ще се съблюдава.

И колкото и да ни въздейства Той, ние ще възприемаме това правилно. Той на мен, а аз на Него.

Тоест изменението на нашата природа, егоистичните желания, на отдаване и любов, грижа и внимание към другите – това е и решението на проблемите.

По този начин ще дойдем до общото равновесие: природата ще се успокои и човечеството ще започне да се чувства другояче.

Освен това ние ще разкрием висшето измерение, висшия свят, и ще открием, че цялата система от филтри/ светове съществува в нас, а ние се намираме в съответствие с Твореца, в подобие на свойствата и в сливане с Него.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа“, 07.12.2010

[29612]

Filed under: Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

„Народи на света“ се наричат желанията в човека, които не могат самостоятелно да достигнат до поправяне. Те имат нужда от желанията „Исраел” – и тук става въпрос за тип душа, а не за националност – т.е. в зависимост от това, получил ли е човек такова желание или не.

Едва чрез „Исраел” светлината може да достигне до „народите на света” – желания, неспособни да се изправят самостоятелно. От това трябва да разберем, че ако ти е дадено желание към духовното – ти си длъжен правилно да го реализираш! И ти самият няма да достигнеш поправяне, ако не предадеш полученото желание за поправяне  на света.

Зад всеки човек „Исраел”, получил желание към Твореца, стоят онези, които нямат такива желания, и той трябва да ги обезпечи със светлина! Те сами не могат да помолят за поправяне и да реагират – той е длъжен да им помогне, да ги напълни! Няма какво да говорим повече по въпроса – такова е устройството на света.

И във всеки от нас съществуват тези части: Исраел и народите на света – във всяко желание и мисъл. През цялото време трябва да се изяснява с какво работим в момента и към каква част се обръщаме. Трябва винаги да се обръщаме към най-вътрешната част: и в другите хора, и вътре в себе си.

Самият „Исраел” също е разделен на „Исраел” в Исраел и „народи на света”. А в „народите на света” има част „Исраел”, готова да чуе нещо, и част „народи на света”. А низките желания се наричат „грешници”, в които също има вътрешна част, възможно мислеща за някакво поправяне.

След разбиването на душата всеки човек се състои от всички тези свойства – във всеки има всичко: и Исраел, и народи на света, и грешници! Но ние трябва точно да определим с коя част можем да работим. Ако в човек има „точка в сърцето”, която го дърпа нагоре, то благодарение на нея, той се нарича „Исраел”. А ако тя не говори в него, т.е. погребана е дълбоко вътре, то той принадлежи към „народите на света”. Но независимо от всичко ти си длъжен да го доведеш до поправяне.

Това се нарича „да бъдеш светлина за народите на света” – да обезпечиш за всички духовно напълване. Разликата е само там, че тези желания са неспособни сами да се свържат с Твореца и да повдигнат МА”Н. Исраел също трябва да тръгне насреща им, да вземе техните желания, да ги присъедини към себе си, да ги „преведе” на езика на духовното желание, за да привлече към тях светлината свише – и да им обезпечи напълване в подходящ за тях облик.

Подобно на това как човек се грижи за другите части на природата: нежива, растителна и животинска, правейки онова, което те сами не могат да направят. Но ние в такъв случай обикновено ги експлоатираме в своя полза – а тук става дума за отдаване, точно противоположно действие. Тоест, това е аобратно, както помощта за децата – за да ги обезпечим с всичко необходимо!

От урока по статията “ Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29548]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

„Без труд няма да хванеш нито една рибка в езерото” гласи пословицата. Каквато и цел да си поставиш – добра или лоша, тя изисква усилия.

Трудят се работниците на работа, трудят се крадците, трудят се учените, спортистите. Всяко желано постижение е съпроводено с усилия.

Защото творението е създадено от желание за наслаждение и то, както и всяка материя, се стреми към покой. Затова всяко движение (действие) изисква от нас енергия (мотивация). Този закон действа на всички нива на природата, от неживото до човешкото.

В нашия свят, по степента на растеж на егоизма, ние полагаме все повече усилия, за да постигнем желаното и да извлечем изгода.

Разказвайки за духовния свят, кабалистите също подчертават този принцип: „според страданията е отплатата”, „старал си се и ще намериш”. Формулата е същата, но има и разлика: духовните действия се осъществяват не в желанието за наслаждение.

След като в човека се е появило желание на ниво Адам, към подобие (разкритие) с Твореца, и той се намира в група, порядъкът е такъв:

1. Аз изучавам науката кабала в група – заради обединението.

2. Моят егоизъм расте единствено посредством обучението. Това вече е съвършено друго его, съвсем различно от обикновения егоизъм в нашия свят. С неговия ръст на мен ми става ясно доколко съм противоположен на целта, на отдаването. Пред мен се разкриват ненавистта към другарите и единството.

3. Аз имам нужда да осъзная важността на целта и това осъзнаване също получавам от обучението и от групата.

4. Настъпва криза, аз не знам какво да правя и тогава разбирам, че имам нужда от помощта на светлината, връщаща в Източника (ор макиф).

5. Аз започвам да се уча по друг начин – за да привлека обкръжаващата светлина (ор макиф) в групата.

6. И тогава – находка!

На духовния път съвсем не е толкова просто да се реализира егоизмът, както това се случва в нашия свят. Тук аз просто полагам усилия и постигам резултат. От друга страна духовното развитие изисква в мен да расте егоизмът, противостоящ на обединението, и заедно с това да се повишава важността на отдаването – иначе за какво се старая?

Аз се уча, за да привличам ор макиф, и едва тогава намирам желаното. Що за находка е това? – Отдаване.

Така ние придобиваме втора природа. Започнахме с природата на получаването, а в крайна сметка пристигаме до природата на отдаването. При това по пътя към нея са необходими и собствените усилия, и въздействието на обкръжаващата светлина.

От урока по статията на Рабаш, 10.12.2010

[29354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

“Клипот“ (нечисти сили, “кожура“) – това е особена система, която ни възпира да се докосваме до желанията, ако в нас няма достатъчно сили за тяхното преодоляване. Клипот сякаш стоят на стража, както е казано: “Клипа/кожата съхранява плода“.

Ние ненавиждаме клипот и си мислим, че това са зли сили – а всъщност те са много полезни. Те ни спасяват – ограничават ни, отблъскват ни и ни сплашват! Те построяват пред нас всевъзможни препятствия, които ние ще съумеем да преодолеем само когато станем достойни за това, което се намира зад препятствието.

Само си представете какво би било ако малкото дете можеше да прави всичко, което му се искаше – колко то би навредило и на себе си и на околните. Самата природа не му е дала такава възможност.

Затова има три нечисти клипот в световете БЕА, срещу ЗА“Т де-Бина, З“А и Малхут: “Ураганен вятър“ (руах сеара), “Големият облак“ (анан гадол) и “Всепоглъщащият огън“ (еш митлакахат). Само когато ги преминеш, ти ще се окажеш в света Ацилут!

Тези нечисти клипот охраняват светостта. На нас ние нужно да преодолеем клипа, ставайки така по-силни, и тогава ще успеем да се докоснем до светостта. А дотогава ще ни се наложи да имаме работа с нечистите сили, ако не сме готови на повече…

Затова системата от нечисти сили, клипот, играе необичайно важна роля – това е защитна система. Нужно ни е да гледаме на всичко от страната на Твореца, който нищо не е създал напразно.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 06.12.2010

[28955]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Каква е целта на творението? За какво живеем? Защо е необходим животът на Земята?” – Тези въпроси са интересували човечеството във всички времена, но от тях особено се интересува нашето поколение.

И въпреки че често слушаме за различни форми на съществуване на живот във Вселената, на практика виждаме, че сме сами.

Ние наистина сме сами в цялата тази огромна система на мирозданието и съвършено не разбираме, че пребиваваме на планетата Земя в особени условия, които са способствали за възникването на живота тук, а това е много сложно нещо.

Даже за зараждането на материалната форма на живот се изисква натрупване на сили и формиране на условия, позволяващи нейното създаване, да не говорим за състоянието, от което трябва да се развива животът в духовния свят.

Всички тези неща винаги са будели изумление у великите умове на човечеството във всички поколения: как се е случило това и защо? Каква необходимост има в природата или висшата сила, създала всичко именно в такава форма?

И ако не съществуваха кабалистите, реално разкрили духовния свят и достигнали до същата тази точка, в която се е зародил животът, то така и нищо не бихме узнали.

Известно ни е, че физиците, изпитващи колайдера в Швейцария, искат да достигнат тази точка, в която е започнал така нареченият Голям взрив. Тоест опитват се да възпроизведат искрата светлина, промъкнала се в този свят и донесла със себе си цялата материя, която след това се е образувала в него.

Но кабалистите вече са излезли със своите постижения извън пределите на нашия свят и са преминали целия път от началото на творението в духовния свят до окончателното поправяне и са ни разказали за всичко, което се е случвало там. За това можем да разберем от книгата „Дървото на живота” на Ари.

Кабалистите, постигнали духовния свят, ни разказват, че висшата сила, създала и сътворила цялата реалност, е действала на основата на програма и решения и че всичко това се нарича Замисъл на творението.

Те ни обясняват, че съществува Ацмуто (Същност на Твореца), за която не говорим, тъй като не можем да Го постигнем.

Единствено постигаме действията, изхождащи от Него – именно те се наричат Замисъл на творението, мисъл или програма. Тази програма преминава през нас и постоянно се проявява в нас, доколкото ние се явяваме нейно производно действие.

От една страна, казват кабалистите, тази програма се изпълнява непосредствено от нас, но от друга – ние се явяваме не просто управлявани от нея части, а можем да я разберем, усетим, присъединим и даже да участваме в нея, доколкото тази непостижима за нас сила иска ние да станем Нейни партньори.

Затова именно ти стартираш своя вътрешен колайдер, който те води право към началото на вселената. А през началото на вселената ти се връщаш в духовния свят.

И вече от низшия духовен свят Асия се издигаш нагоре към световете Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността. И когато се включваш в света на Безкрайността, придобиваш безкрайно постижение, усещане и разбиране извън времето и пространството.

И чак след като се обединим заедно, като един човек с едно желание, ще можем да достигнем това.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 16.11.2010

[29118]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът ни подложи на такова издевателство: толкова дълго нямаше нито капка дъжд, в резултат на което се разгоря страшен пожар, а точно когато с невероятни усилия го потушиха, на следващия ден започна порой, който само попречи на работата? Ако Творецът управлява всичко, защо не изпрати дъжда по-рано?

Отговор: Тогава попитай: защо Той ни изпрати пожар? Какъв е смисълът да запали пожар, а по-късно да изпрати дъжд и веднага да го потуши? Ако аз обичам някого, не бих го бил, за да го съжалявам по-късно.

Ясно е, че всичко идва от Твореца. В момента, в който самолетите изгасиха пожара – започна дъжд – специално за да ни научи на нещо.

Творецът разпалва пожар, Той го и гаси, а ние трябва да се поучим и да си направим изводи.Намираме се в система, напълно управлявана от висшата светлина и нищо не може да излезе от неговата власт, както е казано: „Сърцата на министрите и царете са изцяло в ръцете на Твореца”.

Природата – това е изцяло Творецът и тук няма никакъв свободен избор. Нашата свобода е само в отношението ни към случващото се.

Ако имам друго отношение – ще има ли пожари или не? С отношението си ти ще промениш своята реалност – това как ти я усещаш.

И вместо да усещаш тази висша светлина, идваща във вид на жестокости /гвурот/, като изгарящ огън, ще я усетиш като топлина от любов. Това зависи само от твоето отношение – дали я обичаш или я ненавиждаш!

Представете си, че сега ви прегръща най-омразният ви човек – ще се вцепените от ужас от тази прегръдка. Но ако вие прегръщате този, когото обичате – има ли разлика?

От Твореца към нас идва само любов, светлина – но ние не я чувстваме и не можем да я приемем. През цялото време отгоре идва светлина, желаеща да напълни общото желание на целия свят и на цялото мироздание. И тази светлина методично придвижва това желание към целта, към подобие на свойствата със самата Себе си.

И ако долу творението се организира по съответния начин – то ще започне да чувства това добро отношение свише. Ако не – тогава ще чувства обратното.

Всичко зависи само от теб! Горе нищо не се променя. Даже когато казваме, че можем нещо да променим с молитвата си – да повдигнем МА”Н, да получим отговор отгоре, МА”Д, донасящ светлина, възвръщаща към източника, която ни променя – всичко това не влияе на въздействието на висшата светлина, идваща постоянно и водеща творението към крайната цел.

Всички промени се случват единствено в нашето усещане. А влакът, независимо от всичко, се движи и нищо не може да го спре или забави.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 07.12.2010

[29067]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос: На какъв етап от работата, човекът постига свобода на волята?

Отговор: Само след придобиването на душа, след разкриването на духовното.

Духовният парцуф е разделен на две половини: горна – Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет и долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут, а между тях е средната третина на Тиферет.

Горната част е желание за отдаване, а долната част – желание за получаване. А какво е средата, средната третина на Тиферет? Тя не се отнася нито към получаването, нито към отдаването и именно тук има свобода на избора – какво ще правиш ти с това?

Но ти, като буриданово магаре, не можеш да минеш нито на едната, нито на другата страна, разкъсвайки се на части и не е по силите ти да направиш избор. Докато не разкрием, че тук има възможност да съединим тези две половини, за да могат висшата и нисшата половини да работят заедно в третата, средна линия!

Аз съединявам тези две сили – силата на отдаване и силата на получаване и те започват заедно да ме управляват. Това се нарича „получаване заради отдаване”, когато тези две сили работят в хармония помежду си.

В това се състои цялата същност на науката кабала и затова тя се нарича „кабала” (получаване), защото те учи как да получиш двете сили – на получаването и отдаването в такава форма, че те да се допълнят една с друга. И по този начин, ти изграждаш своята независимост, истинската свобода.

Ти си независим от Твореца и едновременно си подобен на Него! Вземаш пример от Него, но оставаш напълно самостоятелен. Няма от къде другаде да вземеш пример, защото получаваш тези две сили в задължителна последователност. Но как ще ги приемеш и ще се уподобиш на тях – в това си напълно свободен.

Тук, по средата между двете сили, в средната третина на Тиферет е заключена нашата душа, която ние сами изграждаме.

Свободата на избора започва с разкриването на Твореца. Казано е: „Мъртвите са свободни”. Това означава, че когато егоистичното желание умира, двете сили – на получаване и отдаване, стоят една срещу друга, а ти се намираш между тях – и тогава си свободен. Защото можеш да работиш еднакво и с двете сили.

И макар да ти се струва, че стоиш между тях и не знаеш накъде да се придвижиш – от едната страна е желанието за получаване, а от другата – желанието за отдаване, но когато едната убива другата, само при това условие ти се оказваш в неутрално състояние и можеш да бъдеш свободен.

А сега, всички ние се намираме под властта на единственото желание за получаване –нямаме желание за отдаване. Затова, докато не придобием желанието за отдаване, ние сме като управлявани от природата животни, а получавайки го – ставаме свободни, но само, за да се уподобим на Твореца и да изградим от себе си човека (Адам), което означава „подобен” на Него.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.10.2010

[27096]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→