Въпрос: Вие казвате, че ние искаме да отдаваме само за забавление…

Отговор: Разбира се, сега ние искаме това забавление. Нима мога да желая нещо си толкова „свръхестествено”? Какво ми обещава то?

Например, бидейки гладен, мога ли да почувствам глада на друг? Не и ако сметката не е „завързана” за моите келим. Човек винаги действа, като изхожда от желанието. Как мога да поискам нещо извън сферата на интересите на моето желание? Това е невъзможно, не е заложено в Природата.

Дървото е дърво, камъкът е камък, желанието е желание. А до тях – разумът, който ни помага да напълним себе си с желаното. Нищо друго няма.

В крайна сметка, става дума за много прости „клетки” на мирозданието, действащи на двоичен принцип: или да, или не. Няма множества и усложнения, а всичко сложно се създава от тези двоични съставляващи, като наличие или отсъствие. По средата – нищо. Тотална тъмнина или тотална светлина.

А след това, между тях се изгражда цяла система от взаимоотношения с различни оттенъци, породена изцяло от същите двоични елементи.

Затова, ако аз искам нещо, то мисля само за това, което искам. Щом нещо, конкретно, не ми достига, например моркови, то аз не мога да поискам банан. Бананът за мен в този момент просто не съществува. Аз съм зафиксиран на своето. Това се вижда добре по децата. На този принцип работят клетките на паметта в компютъра и нашите неврони: да или не, вик или неговото отсъствие.

И затова, просто не може да бъде, пребивавайки в получаващо желание, аз да почувствам в него желание да отдавам. Аз не разбирам и не чувствам това, което иска другия. В себе си мога да усетя само някаква форма с име „другия”, но да се прояви тя в моето желание?

От урок по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33737]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Нашето земно съществуване почти се  е изчерпало . Това, което преди е било стойностно за нас, губи предишно си очарование. Всевъзможните наслаждения, свързани с храна, секс, семейство, богатство, слава, сила и знание повече не ни задоволяват и не могат да ни бъдат цел. Дори когато сме напълнени от тях, ние чувстваме вътрешна празнота.

Затова днес се сблъскваме с много сериозно предизвикателство на природата, която ни показва, че ние изобщо не разбираме къде сме. Целият обем на мирозданието е  пред нас, но ние възприемаме само една микроскопична част от него.

В действителност цялата материя е празно пространство. Материята се състои от атоми, а всеки атом се състои от ядро и електрони. Но ако увеличим атома, така че ядрото да бъде с размера на малка монета, то разстоянието между него и електроните би било равно на цял един километър! Атомът е като слънчевата система, в която планетите (електроните) се въртят около слънцето (ядрото), а всичко останало е празно пространство. И не  космическо празно пространство, което съдържа частици от материята, а е абсолютно празно пространство.

И така, общо казано по отношение на нас, материята се състои от празно пространство. Но може да го погледнем различно: това не е празно пространство, а изпълнено пространство, но ние не чувстваме това напълване. А напълването е най-важната част. То е невидимото напълване между ядрото и електроните, или между всички нас. Не материалните части са важни, а това, което е между тях.

Ние ще можем да усетим това само ако възприемаме заобикалящата ни природа не като предмет на егоистично получаване, а в обратното свойство – отдаване.

Природата се състои от две свойства: получаване и отдаване. Всичко се крепи на равновесието между тях. Но ние – всички заедно и всеки един поотделно – сме получаващи елементи, които се стремят да напълнят себе си. Ние използваме само петте си сетива и своя малък „резервоар” – получаващото желание, и затова възприемаме само малък обем, много ограничено по своето качество късче от съществуващия свят.

Именно тук на помощ идва науката кабала, науката за получаване, за възприемане на истинското състояние. Нейната същност е да развие в човека противоположно чувство, освен получаване – чувството отдаване. Тогава ти излизаш извън себе си, извън своя вътрешен, затворен обем и започваш да усещаш света извън себе си и независимо от себе си.

В предишното празно пространство, в неговите безкрайни простори, където частта от материя е минимална, ти изведнъж ще откриеш обем, запълнен от силата на отдаване – различен, външен свят. Той е изцяло свързан с нашия свят, допълва го, и е негов корен и източник.

Тогава ще започнем да разбираме защо съществуваме, от къде  произхожда всичко и как функционира. Вместо жалки трохи, които нямат начало или край, ние ще видим общата, затворената картина на цялото мироздание. Тя ще ни разкаже за причините и целите, и за това, което се случва с нас.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32968]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо казват, че Творецът е скрит, когато Неговите действия се проявяват на всяко място в мирозданието?

Отговор: Разкриването на Твореца означава, че чувствам висшата сила, нейната причина, цялата мрежа от действащи сили, чувствам как действа тя, както и следствията от нейното въздействие. Постигам цялата съвкупност на творението в безкрайно измерение.

Въпросът е в това, доколко я постигам. Мога да бъда без очила или с очила за четене, или пък – с очила за далечно виждане. Всичко зависи от нивото на моето възприятие.

Постигането на духовния свят се състои в това, че реалността става прозрачна за мен и през нея виждам системата от сили, работеща в целия свят. Разбирам причините, поради които силите, стоящи зад всеки от нас въздействат и движат света, а също така – защо реагираме по такъв начин.

Мога да наблюдавам целия този процес в различни отрязъци: във времето, в движението, в съответствие с мястото, в преражданията на душите, от началото на сътворението и до неговия край. Човек разкрива  всичко това с тази разлика, че в началото вижда картината много неясно, а след това – все по-ясно, докато всичко напълно се изясни.

И тогава, вече променяш своето отношение към случващото се, разбирайки, че за твоите проблеми са виновни не съседите или някой друг. Става ти ясно, че в цялото мироздание работи само един закон – общият закон на природата, наречен Творец.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[32866]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Цялата природа: нежива, растителна, животинска, хората се съединява в една висша сила, даваща живот и управляваща всичко.

Ние всички съществуваме в нейния единен замисъл. Именно затова нашият свят е глобален, всички негови части са свързани, защото на всички действа една сила, и ние всички се съединяваме помежду си чрез нея.

Всички събития, ставащи в съвършено изолирани една от друга части на земното кълбо, са свързани чрез общата сила на природата.

Няма пряка връзка и затова не можем да я разкрием, защото виждаме само следствия, проявления на всеобщата връзка на всички части на мирозданието. А самата връзка се осъществява чрез тази една висша сила – единствената, която ни управлява. И затова да разберем света е възможно само като разкрием тази единна, управляваща сила.

Както в тялото има един мозък, към който се присъединяват всички органи, ръце, крака – всичко е съединено с мозъка и се управлява оттам. Така и ние всички сме съединени с една висша сила, съществуваща в природата, мъдра, внимателна и управляваща всичко, която се нарича ”Самия” Творец.

Ако не би била тази висша сила, нас нищо не би ни свързвало един с друг. Сега ако тази сила се спуска към нас и се приближава, то ние започваме да усещаме себе си „свързани” по неволя между себе си и с нея. Ние усещаме не самата сила, а последствията на нейното приближаване – все по-голямата ни зависимост от всички и от природата.

За нас това е проблем, ние не искаме да сме свързани. Струва ни се, че в материалния прогрес, ние намираме независимост от природата – в своя дом, с храната в хладилника, с подгряването на храната в микровълновата фурна, с изкуствения климат, с интернет-връзката с целия свят, ние усещаме себе си напълно защитени от природата.

Но всички усещаме пълната голяма зависимост от природата – защото тя/Творецът се приближава към нас. Ако осъзнаем важността на Неговото приближаване, на разкриването, за да се приближим сами към Него, ние ще можем да се отнесем към сближаването между хората като към средството да се приближим към Твореца. Обърни средството в цел, а целта в средство!

Сега когато Творецът се приближава, на нас ни е лошо. Така, хайде да направим обратното! От Неговото приближаване ние чувстваме, че насилствено ни сближават един с друг. Но хайде сами до такава степен да се сближим, за да се спусне Той право вътре в нас и да ни напълни!

От урок по статията ”Характер на науката кабала”, 13.01.2011

[32736]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това сгула (чудотворна сила)?

Отговор: Сгула – това е, когато резултатът е предизвикан не от моите преки действия, а по косвен път. Не зная точно как работи това, на мен просто са ми казали, че това е така, и съгласно това действам.

Аз възприемам връзката между своите действия и резултата като факт, защото се доверявам на разума на Висшето. С други думи, аз не работя на принципа: „няма в съдията нищо повече, отколкото неговите очи”, а обратно, аз възприемам принципа „техните очи да не видят”.

Мога само да използвам тук разум/ рош на висшето, който  ми е казал: „Така е необходимо да се прави” – аз правя и става „сгула”.

Това е закон, защото в природата действат само закони, но този закон още не е проявен явно в моите свойства/ разум, не е очевиден и затова относно мен се нарича „сгула”/чудо. Той ми въздейства, но не го усещам в своите егоистични желания и не в това, което ми е разкрито. И затова той се нарича „сгула”/чудо, необяснимо явление на природата.

Ние наблюдаваме такива явления и в нашия свят. Да кажем, един човек съветва друг да направи някакво действие, за да получи определен резултат. Но той се отказва, защото не вижда как едното следва от другото. А ако въпреки своето желание, би последвал съвета на първия, тоест да разбере какво вижда този човек като причина, следствие и това действие, което е необходимо да извърши, за да получи този резултат, то това означава, че би се възползвал от неговият разум, от чудотворната сила/ сгула.

От урок по статията от книгата „Шамати”, 31.12.2010

[32208]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Днес, в Америка съществуват крупни организации за борба с кризата и проблемите с екологията, които заявяват, че в близките години я очаква хиперинфлация, която ще доведе до разпадане на обществото и гражданска война.

Затова, те казват, че е необходимо да се направят промени в общественото устройство. На каква основа можем да си сътрудничим с тях и какво решение може да им предложи кабала?

Отговор: Най-широката платформа за сътрудничество е фактът, че светът се намира в нарастваща криза и това не е случайност, а закономерен процес, протичащ в природата.

Кризата обхваща много области и по тази причина, може да послужи като надеждна основа за сътрудничество, защото е нагледно доказателство на неживо, растително и животинско ниво, включвайки дори човешкото общество – живота на човека в този свят.

Днес, тази тенденция е очевидна за всички и се явява естествена. Онзи, който може да  погледне малко по-високо, разбира, че тя дори не зависи много от човека. Ако погледне още по-високо, тогава възникват въпросите: „Какво да правим с тази тенденция? Явява ли се това програма на природата, която притежава желание, план, крайна цел?”

На тези нива, ние можем да търсим съюзници, с които да обсъждаме, но те трябва да бъдат реални партньори, с реалистичен научен подход – без религия, философия и твърдения, които не се основават на доказателства.

Необходимо ни е да видим как, от тези очевидни за всички факти, можем да стигнем до признаване на необходимостта от промени в човешкото общество, до решение! Мнозина признават, че светът се намира в криза, екологията е в застрашено състояние, финансовата криза не е приключила – но задават ли си въпроса, какво да правят по-нататък?!  

Защото, ако нищо не правят, то изобщо не си струва да говорим за това. Тогава са прави хората, намиращи се във властта и премълчаващи тези проблеми – утре ще умрем, но днес, все още можем да си поживеем. Едни притъпяват тези усещания с наркотици, други се изхитряват да не мислят за това, трети играят реалния живот на борсата, както е в играта „Монополи”. Но, не за тях става дума, а за онези, които търсят решение за кризата.

А, от друга страна, трябва да говорим за това, че светът е станал глобален и интегрален. Глобален – означава, че целият свят е въвлечен в кризата и не е възможно да бъде отделена нито една негова  част. А е интегрален, защото всички сме свързани с всякакъв вид връзки – вътрешни и външни: с мислите, технологиите, промишлеността, банките, дори там, където не ни е известно и е неразбираемо.

Искаме или не, всички се намираме в една чиния – сега трябва да решим какво е нужно да направим?! Тук, кабала може да предложи своите решения, давайки на човека разбираеми, опростени и логични обяснения за това, какво дава вътрешната връзка помежду ни, как правилно да я изградим и т. н.

Защото, ако кабалистите се включат вътре в цялото външно движение, стремящо се към съединяване, тогава е достатъчно, нашето правилно намерение, което сме способни да създадем по силата на своята природа, да се включи в цялото това голямо човешко общество, което засега действа без намерение, а участва само със своите физически действия.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Последното поколение”. А именно, че ще има хора, които ще дойдат и ще кажат: „Готови сме да се присъединим към вас и да участваме – само ни кажете какво трябва да правим!”

И ако можем постепенно да установим правилни отношения с всяка част на обществото – на съответстващото ниво, тогава ще имаме възможност да се приближим до решението. Аз смятам, че това е формата, под която сега трябва да започнем да работим, паралелно с развиването на методиката за възпитание на децата. Защото, човечеството го очакват още по-големи проблеми.

От урока по статията „Кабала и философията“, 29.12.2010

[31179]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Грешката ни е в това, че не диференцираме подхода към различните степени на развитие.

На животинско ниво, ние пресаждаме и клонираме органи, на растително – приемаме най-новите селскостопански технологии

Ако не модифицирахме храните, които отглеждаме, нямаше да има какво да ядем. Преди плодовете и зеленчуците се разваляха за много кратко време, а днес – можеш да поиграеш футбол с един домат, а след седмица да го изядеш.

Въпреки всички недостатъци, трябва да разберем, че това спасява света. От една срана, ние „разваляме” онова, което е създала природата, а от друга – осъществяваме поправянето.

По такъв начин, на неживо, растително и животинско ниво, успяваме да направим живота по-комфортен и приятен за своя егоизъм. Действително можем да адаптираме предходните, намиращи се под нас нива, създавайки благоприятно обкръжение.

Вече не живеем в колиби, вигвами и иглута, а изграждаме за себе си домове с отопление и осветление. Модернизираме ранните стадии и виждаме, че това е в наша полза.

Но ползата свършва, когато пренесем своя подход на нивото „човек”. Хората не виждат тази граница, а междувременно, на човешкото ниво не разполагаме със средства за поправяне на ситуацията. И така, действайки със същите методи, ние разрушаваме всичко.

Като не поправяме човешкото ниво, ние предизвикваме появата на недостатъци и на по-ниските нива. И макар да ни се струва, че успяваме с тях, в крайна сметка излиза, че това не ни се отдава и положението се влошава все повече.

Както и да се стараем да усъвършенстваме и модифицираме своя живот, продължаваме да страдаме не по-малко отпреди. Защото човешкото ниво в нас се издига над всички останали, а в резултат на това, под неговата тежест се разрушават и те.

И затова, Баал а-Сулам пише във „Въведение в науката кабала”, че не трябва да се вземат предвид предходните стъпала, защото те се издигат и спускат заедно с човека. И това е казано не толкова за външния свят, а на първо място за нашите вътрешни стъпала на развитие.

От урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

[30504]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Днешният свят е устроен така, че нито една страна не може да се затвори  и да заключи границата си. Ако се затварям отвън, то нещо вътре непременно няма да бъде в ред.

Дори самите ние не разбираме от какво. Струва ни се, че сме създали общество, напълно обезпечаващо себе си с всичко необходимо, както голям колхоз: с месо, с мляко, с риба, с плодове и можем да въведем натурално стопанство, което не зависи от никого. Но нито една страна не може да направи това!

И не защото тя не е способна да се обезпечи с каквито и да е материални продукти: вода, електричество и други външни ресурси. Но защото така  работи това вътре, в природата – тези наши зъбни колелца са се свързали плътно едно с друго и никое не може да се отдели от останалите!

Ти няма да разбереш защо през цялото време имаш някакви проблеми – ту кравите не дават мляко, ту тревата не е израснала, ту е загубена реколтата. Не знаеш откъде, изведнъж такава несполука – но това няма да работи! Защото вътре колелцата така здраво са се зацепили, че си длъжен да бъдеш свързан с целия свят. И това днес е необходимо да се обясни на всички!

Но никакви G8 или G20 няма да ни помогнат да се обединим. Дори ако всички се съгласят с това и се договорят да се хванат за ръце и да се държат един за друг – ние ще предизвикаме само още по-големи разрушения. За един миг те ще се хванат за ръце, а вече в следващия миг между тях ще започне война.

Обединяването ще доведе до световна война, ако то не е заради Твореца, заради духовна цел. И тогава ще бъде по-лошо, отколкото в Русия, която е искала така да обедини хората.

Затова освен обясненията, че всички ние сме свързани от страна на природата, а не по свое желание, което й е противоположно, е необходимо да разкрием как можем да изменим своето желание към единство, за да искаме  да се завъртим заедно с всички зъбни колелца в правилната посока.

И за това ни е необходима светлината, връщаща към източника, която ни обединява! А това е възможно само при изучаване на науката кабала.

Но отначало може да се подготвя човека, като му се обяснят всички условия около този последен момент – когато ще остане само да му се даде ключа, който се намира в науката кабала. Постепенно той започва да разбира, че съществува всеобща взаимовръзка и че няма избор, научава в какво се състои  нашата свобода на волята.

И така всички свиват и свиват този обръч, докато в него не остане само един неразрешен централен въпрос. Ето тогава и може да се даде на него отговор и тогава човекът ще го приеме.

Така мъдро е необходимо да се направи разпространението, за да достигне до хората постепенно, показвайки, че това не е свързано с никакви стереотипи – нито с мистиката, нито с религията или с юдаизма.

Това е естествена наука за това, как човекът да се впише хармонично в този свят. Тя ти обяснява закона на природата, който управлява света и вътрешния закон в човека, тоест кой си ти и как да се приспособиш към света.

От урок по статията ”Мир в света”, 26.12.2010

[30822]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Природата няма да я спасят всичките наши опити да я съхраним и да поправим екологията.

Ще помогне само светлината, връщаща към източника – това е тази сила, която не ни достига, за да уравновеси човека във всеки от нас и да го върне към хармония с природата, която се нарича ”Елоким”, Творец.

И същата тази сила, която идва, за да ни направи подобни на Твореца – ще приведе в равновесие и неживата, растителната и животинската част в нас. Ние ще започнем да използваме правилно природата, само в необходимото количество, защото ще чувстваме, че не ни е необходимо повече!

Моето животинско тяло ще се чувства като определено на животно, а човекът в мен – като определен на човек! За това е казано: ”И човека, и животното спасява Творецът” – двамата спасява Той, а не аз!

Аз не зная до какви материални действия ще доведе това – може би ще изгорим още много гори, кой знае?!

Необходимо ни е да дадем на светлината, връщаща към източника, да действа, да използваме това средство. Нали то идва от висшето ниво и ще приведе в равновесие всичките части на природата, организирайки ги по своето подобие.

Не се опитвайте да разсъдите всичко със своя ум, а дайте да работи висшата сила, поканете я, искайте тя да направи това. Наистина, откъде ние самите можем да знаем какъв трябва да е поправеният свят?

От урок по статията ”Мир в света”, 21.12.2010

[30413]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако със сила нахлуваме в природата, опитвайки се да я „поправим”, съгласно собственото си разбиране, никога няма да се получи нищо добро. Защото не ни е известно кое е вредно, а кое – полезно и каква крайна форма като резултат трябва да се разкрие.

Ясно е само едно – светът изцяло зависи от поправянето на човека, а човек трябва да поправи себе си. Ако той не се поправя, то около себе си вижда такъв непоправен свят. Но ако вместо да поправи себе си, той започва да поправя околния свят – той прави още по-лошо.

Отвън, в неживата, растителна и животинска природа – няма какво да се поправя! Тя трябва да остане такава, каквато е, а единственото, което ние можем да поправим – това е човека вътре в нас. Затова няма какво да оценяваме кое е полезно и кое вредно – ако ме бият по някакъв начин, за да ме поправят по пътя – значи трябва да приема тези проблеми, като помощ.

Защото сметката се води  само спрямо човека. Цялата природа би се намирала в равновесие, ако не беше ти. А за да те придвижи теб, тя излиза от равновесие и ти започваш да чувстваш това.

Тъй като цялата заобикаляща те  природа – това са твоите външни желания, които  засега не можеш да поправиш – в кабала тези външни нива се наричат „дрехи” и „дом” („левуш” и „ейхал”). Ти не искаш да ги поправяш и те ще ти причиняват неприятности.

А ако решиш да ги поправяш директно, вместо поправяне на вътрешните си желания: да унищожаваш някакви мухи или зверове, опитвайки се по този начин да направиш света по-добър, това ще те доведе до двойна катастрофа: и на материално, и на духовно ниво.

Не само че вътрешно ще продължаваш да страдаш, но и от външните „поправяния” на онова, което изобщо не е трябвало да пипаш, също ще страдаш – във външната форма.

Всяко най-вредно нещо на света има своя смисъл и трябва да съществува. Ако искаш да я поправиш – моля, поправяй себе си вътрешно!

Баал а-Сулам е викал преди Втората световна война, че ни чака катастрофа, и е призовавал към поправяне, но  – никой не го послушал. И всички, които са останали в Полша, се се оказали в концлагерите… Но ние и сега все още не слушаме предупрежденията.

От урока по статията „Мир  в света“, 22.12.2010

[30516]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→