Въпрос: Ако правителствата повече не могат да вземат правилните решения, то кой ще управлява страната, за да не настане анархия? Кой ще управлява света?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че ние стигаме до такова състояние, когато светът ще се управлява от „Синедрин” (Висшето събрание на мъдреците- кабалисти). Да допуснем, че в него ще има 120 човека (както в древния Синедрин), определящи целият процес на поправянето, който трябва да премине светът.

Единственото, което те трябва да решат – това е как да напредваме към сливането с Твореца, в каква най-добра форма да направим това, за всяка прослойка от населението, за всяка възраст и националност. Но това ще бъде нашата единствена цел, относително която ние ще оценяваме. Тогава ни чака успех.

Трябва да си поставим духовната цел и да осъществяваме поправянето на цялото общество, от горе до долу. И за това не ни трябват никакви революции, освен една – в образованието, което трябва да стане глобално.

Днешните управляващи действат само от своята егоистична полза. Те не са способни да създадат истинско правителство, защото правителство – означава съединение. А какво съединение може да има, ако всеки мисли как да се добере до властта и да изпревари всички останали. Тоест, всеки мисли как да използва всички, за да излезе напред.

Такава е нашата егоистична природа, затова нищо не можем да чакаме от тях – можем да видим само неуспех след неуспех. И народът ще сменя правителствата, но ще става само по-зле. Докато накрая не разберем, че трябва да изменим само възпитанието.

Светът трябва да разбере, че се намира в дисхармония с природата. Ако отгоре върху нас се спуска общата, интегрална мрежа, действаща и възприемаща само всички заедно, а всеки от нас мисли за себе си индивидуално, то ние противостоим на силата, която ни управлява. Нищо няма да ни помогне, освен новото възпитание. По-нататък…

Ние трябва да установим тук долу такива отношения между хората, както тази глобална мрежа, която ни управлява отгоре. Ние трябва да бъдем подобни на нея, и колкото повече е това подобие – толкова повече спокойствие и добро ще има в света.

Висшата мрежа не се променя, тя си остава същата, но само все повече се спуска и се приближава към нас. И ако ние не се променяме съгласно нея, то ще започнем да се усещаме все по-зле година след година, и даже ден след ден!

Единственото, което трябва да направим – това е да изменим самите себе си! Човечеството тук, долу също трябва да стане глобално и интегрално. А това може да се постигне само с възпитанието на новия човек.

От урока по статията „Свобода на волята“, 11.02.2011

[35080]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как оценявате събитията, ставащи сега в света?

Отговор: Засега е трудно да се дават каквито и да е било оценки, защото положението все още не е определено и е неизвестно с какво ще завърши това. Но единственото, което може да се каже сега е, че съгласно съответствието на клоните с духовните корени, в правителството трябва да участват всички партии и течения, съществуващи в народа – каквито и да са те.

Всяка сила трябва да бъде представена в правителството, в съответствие с количеството поддържащи ги хора. Това е форма, която е най-близо от всички до духовната. Ако правителствата на всички страни в света така реално отразят своя народ – това ще е голям напредък, и света ще страда по-малко.

Да се надяваме, че ще стане така, в спокойна, демократична форма, без големи сътресения. Но кой знае как ще се държат политиците и главите на правителствата в нашият егоистичен свят.

Правителството, трябва да отразява своя народ. Вече завърши епохата на царете и диктаторите. Днес вече е невъзможно да се продължи така, това спира целия свят и ни поставя в противоречие с интегралната природа. Ние трябва да достигнем състояние, в което частното и цялото напълно си съответстват. Това произлиза от законите на природата, а не от някакви социалистически възгледи.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 09.02.2011

[34914]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: През какви етапи преминава човек при постигането на науката кабала?

Отговор: Започвайки да се занимава, човек преди всичко се учи да възприема правилно този свят, въпреки че изучава по-високото стъпало, следващото измерение, в което всички сме съединени заедно, тоест интегралния свят.

Но, изучавайки го, ние тепърва започваме да разбираме доколко тук, в този свят сме отдалечени един от друг и всеки от нас изяжда цялата система, вместо да работи за нейното допълване заедно с всички.

Всеки човек съществува като ракова клетка в общото тяло. Такова усещане и разбиране идва именно при проучване на глобалното състояние на системата. И тогава разликата между тези две нива: висшето, което е съединено в хармония, и нашето, което е напълно раздробено на индивидуалисти егоисти, започва много остро да се усеща от човек.

С това, че учи заедно с всички останали другари от целия свят, той започва да привлича към себе си силата на развитието, която малко по малко му влияе. Тази сила присъства вътре в природата и започва да го променя – да го прави по-свързан с останалите. В резултат, той започва да възприема света като единна, обща система.

Това се случва по естествен начин – отвътре. А не изкуствено, както днес, насилствено свързваме едно нещо с друго. И тогава, отношението на човека към света, към живота и самия себе си, неговите планове за живота – всичко това се променя. И тъй като той започва по-добре да чувства света – по-правилно, по-глобално, светът става прозрачен за него.

Той вижда връзките, действащи зад външната картина на света, между всички части на реалността. Това е като бродерия, от лицевата страна на която се виждат цветовете, а от опаковата – свързващите нишки, съединяващи всички части помежду им.

Човек вижда всичко това и вече не е на тъмно. Той чувства, как всичко е свързано заедно, става по-мъдър и повече не прави глупости. Това е първият етап на постигане на науката кабала.

А след това, човекът прониква още по-дълбоко в нея – започва да разкрива нивата на връзката между всички части на реалността. Започва да работи с всички тези свързващи сили. И тогава му става ясно, че в този свят, всички действат като марионетки.

Вижда, как всичко се управлява от нишките, простиращи се на обратната страна на „бродерията”. А ние, живеещите в този свят, нямаме никаква свобода на избора и нашето поведение се определя от гените, хормоните и управляващите ни сили. А той вече постига нивото на вземане на решения и може сам да определя как да се държи и как иска да види своето бъдеще.

Защото вижда правилно цялата обща система и се включва в нея, ставайки едно с нея. Неговото желание започва да действа заедно с желанието на тази система. Това е вторият етап на постигане. А след това има още етапи – общо пет.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[35043]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Отгоре надолу към нас се разпространяват четири стадия на пряката светлина: „свят – година – душа” и съществуване на реалността. А всяко изкуствено изградено от нас добавяне ни е необходимо, за да постигнем висшето стъпало.

Ние изграждаме това свое допълнение до висшето – в неживата, растителната и животинската форма. На неживото ниво създаваме различни предмети, на растителното и животинското – променяме природата, а на човешкото – извършваме поправянето в самите себе си. Всичко е за това, по-късно да  съединим това заедно с правилното намерение и да постигнем висшата степен.

А на нея ние ще почувстваме себе си по-малко многочислени, отколкото сега – повече обединени, сплотени. Днес ние усещаме свят, пълен с безкрайни детайли – огромна Вселена, милиарди хора, безкрайно множество от произвеждани продукти и боклук.

Но когато се издигаме на следващото стъпало, то започваме да виждаме как светът се свива, намалява се по броя на детайлите – тъй като всички ние се съединяваме в един човек с едно сърце.

Но на всяко стъпало ни е необходимо да добавим своето усилие за нивата: неживо, растително, животинско и човешко. Погледнете доколко от всичко сме направили нещо в нашия свят: доколко ни е потрябвало да отгледаме растения, за да оцелеем, доколко да променим животинския свят и на човешко ниво – всички построени от нас градове и цялата обитаема среда.

Всичко това са поправяния, както и да ни изглеждат тези промени – лоши или добри. Ние ги добавяме на своето стъпало отдолу. Всички тези железца и боклук са ни необходими, поради недостатъка на нашето вътрешно поправяне! Докато не се поправим вътрешно, ще ни се наложи да правим външни поправяния, докато не достигнем до състояния, когато те вече не ще са ни нужни.

Започвайки от нашето поколение и по-нататък, ние виждаме, че по степента на развитие, ще се приспособяваме. Цялата наша грандиозна дейност и огромните заводи ще започне да се съкращава, да приема доста „деликатен” вид и да изчезва. Става по-просто, по-компактно, някак по-мощно – тоест „по-духовно”, по-малко основано на материал, а повече – на енергия.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 07.02.2011

[34738]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №4 на конгреса в Берлин

Баал а-Сулам, „Шамати“, „Няма никой освен Него„: Казано е: „Няма никой освен Него“ – което означава, че не съществува никаква друга сила в света, която да може да направи нещо срещу Твореца.

Съществува една единна единствена Сила, от която низхожда всичко. Всички останали сили, дори противоположните ѝ, се включват в тази Сила и се подразделят на множество въздействия, за да ни „разтресат” хубаво и да ни доведат до определянето, усещането и разкриването на тази единствена Сила.

А какво ако човек вижда, че в света има неща и сили, отричащи съществуването на тази единна Висша сила – това е желанието на тази Сила, за да усещаме всичко в противоположности: в разбиране и обърканост, в потвърждаване и отричане на съществуването ѝ.

Този метод на поправяне се нарича: „лявата ръка отблъсква, а дясната привлича” – и това, че лявата отблъсква, също влиза в рамките на поправянето.

Тоест между пръчката и курабийката, тъмнината и светлината, усещането на доброто и усещането на злото – по такъв начин в човека постепенно, последователно се изработват необходимите усещания. Между взаимно противоположните чувства възникват нови отношения, нови определения, ново осъзнаване. В резултат човек разбира и знае повече.

Това означава, че в света има неща, които съществуват от самото начало и идват при човека с намерение да го отклонят от правия път.

Специално.

Струва ни се, защо пък да не ни се покаже, че има само един Творец, една Висша сила, която е създала всичко? Защо да не ни се покаже, че тя ни въздейства и ние нищо не можем да направим с това, бидейки зациклени, завързани за нея?

Ако ни бяха дали такова разбиране, то ние с вас бихме станали „марионетки”. Ние просто бихме изпълнявали всички заповеди на Висшата сила и нищо друго не бихме могли да правим, дори не осъзнавайки това, че се явяваме марионетки. Или дори ако се осъзнавахме като марионетки, бихме били съгласни с това.

А Творецът иска да създаде човека равен на Себе си, свободен като Него, чувствен, разбиращ, управляващ всичко вместо Себе си, по-високо от Себе си. Затова Той създава в човека противоположни на Себе си свойства. И човек се мята между тия две противоположности, плюс и минус: малко усещане на Твореца – малко Негова противоположност.

В човек през цялото време възникват такива усещания. Затова е и казано в статията, че всичко това е направено, за да „бъде отклонен човек от пътя”, за да не бъде той изпълнител на онези сигнали и указания, които възникват в него.

А Творецът ни предава указания постоянно. По какъв начин? Желанията, които възникват в мен, откъде са? От Него. Мислите, които възникват в мен – откъде са? От него. Ето че се получава, че аз постоянно изпълнявам указанията на Твореца.

Всеки от нас в нашия свят постоянно изпълнява повелите на Твореца. И в този смисъл всеки от нас е абсолютен праведник. Каквото и да правя, убивам ли, крада ли, одобрявам ли или поддържам – и в единия случай, и в другия аз изпълнявам указанията на Твореца.

Също „праведни” можем да наречем неживото, растително и животинско нива на природата. Защото те също напълно изпълняват указанията на Твореца, или Природата, със своите желания и инстинкти.

Хората, които съществуват в нашия свят неосъзнато, също изпълняват всички указания на Твореца.

Праведници и грешници, крадци и лъжци или обратно – хора, които се занимават с добри за човечеството дела – всички те са абсолютни марионетки, изпълняващи указанията на Твореца. Те не могат да бъдат обвинени в нищо – нито най-големия грешник, нито най-големия праведник. Нито за единия, нито за другия ще има наказания или възнаграждения, защото всички те инстинктивно, в задължителен порядък се управляват от Твореца.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34276]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Интернет не съществува отдавна, а от около 15-20 години. Още не е успяло да се смени едно поколение, но вече успя да се появи такова, което израстна с интернет.

И ако почакаме до следващото поколение, още 15 години, мисля, че ще видим едно напълно различно човечество. То непрекъснато ще живее в интернет, постоянно ще се намира в общата мрежа, свързваща всички ни чрез някакви мобилни устройства от типа на iPod. И само чрез тази виртуална връзка, ние ще поддържаме приятелството си един с друг.

Именно тогава, ще се открие цялото наше зло и добро. Защото тази система притежава вътрешна сила, която засега не чувстваме. Все още предстои тя да се пробуди и разкрие.

Там, където хората са съединени един с друг, се появява и „трети компонент” – следствието, „производната” на тази връзка. Да допуснем, че сме група от 10 човека, които са съединени помежду си. Значи има сумарна сила на групата, състояща се от 10-те човека.

Но това, все още не е всичко! Когато се обединяваме, се появява допълнителна сила – още един компонент, породен от нашето единство, неговото следствие – „обобщение”, включващо в себе си всички частни сили.

И ако се съединим в една мрежа, въпреки че тя е егоистична и лъжлива, събрала в себе си всички най-лоши образци на нашата природа – това не е важно. Нещо повече, това е система, която ни съединява! И затова, там трябва да се разкрие сила, която ни обезпечава връзката.

И тя ни разкрива новата потребност. Самата връзка има такава собствена природа, характер, законност, че ще ни привлече към интеграция, съединение, правилно развитие – към наистина единно човечество.

Ако се съединим – не е важно с какви, с добри или лоши връзки – при всички случаи, тази връзка ще ни доведе до правилното съединение. Това може да бъде съпроводено от удари – ако сме егоисти и не разбираме правилната форма на развитие. А можем да напредваме приятно и хубаво. Но, така или иначе, вътре в тази връзка действа особена сила, която се намира на едно стъпало по-високо от нас.

Това е онзи общ егоизъм, който ни е съединил и принудил да бъдем заедно, който е организирал цялата тази връзка и нас в нея – като някаква отрицателна сила. Но вътре в нея присъства положителна сила, която постепенно ни привлича към това да станем като един.

Убеден съм, че в най-близко бъдеще ще разкрием това, съдейки по скоростта на настоящото развитие.

Това е естествено явление – когато хората се съединяват, вътре в обединението присъства допълнителна сила, идваща като следствие от него. Така е устроена природата. Може да са се събрали някакви клоуни или най-лошите престъпници, но тяхното съединение ще даде силен резултат (макар и да е лош). Това е така, защото самото съединение притежава духовна сила. Тъй като духовното е именно съединението.

Затова, нашето съединение може да бъде добро или засега все още лошо, но в резултат, то въпреки всичко ще ни придвижи напред.

От телевизионната програма „Попитай кабалиста”, 20.01.2011

[34249]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Въпрос: Какво се случва с Европейския Съюз? Преди месец сгромолясването изглеждаше неизбежно, а сега всичко изглежда наред?

Отговор: Действително е така, и това ще се повтори много пъти. Ще се създаде впечатление, че сгромолясването е неизбежно, а след това всичко ще изглежда наред. Само чрез подобни постепенни, стъпка по стъпка, развития ние осъзнаваме, че трябва да се променим.

Общо взето, е необходимо да разберем, че целта на природата не е да ни унищожи. Сгромолясването трябва да бъде вътрешно. То трябва да се случи в нашето съзнание, в нашето разбиране за това колко погрешно се отнасяме към себе си и света, а не от това, че ни е застигнал ураган, цунами, земетресение, изригване на вулкан или сковаващ студ.

Всичко това е необходимо единствено за да ни издърпа от собственото ни тресавище, да ни издигне и принуди да започнем да разсъждаваме. Всъщност, имено тези последователни действия – внезапен удар и неговото затихване до появата на следващия удар и на последващия удар и затихване – постепенно издърпват човек извън себе си.

С всяка нова стъпка ние си мислим, че всичко се повтаря, но в действителност това не е така. Всеки път ние отработваме нов вид егоизъм, неговата по-голяма част. Един удар върху егото, втори, трети, но ние не усещаме разликата и не разбираме, че всеки път нашият егоизъм отработва напълно нови степени.

Егоизмът е всестранен и докато стигне до последното състояние нищо не ще се измени. Затова трябва да преминем през толкова много удари.

Ние сме почувствали много от тях докато сме се спускали от света на Безкрайността в нашия свят по 125-те духовни стъпала. Тези стъпала съдържат милиарди различни действия и събития, през които трябва да преминем в нашия живот. И ние трябва да ги отработваме по време на нашите прераждания, в този живот.

Няма нищо случайно – нищо не може изведнъж да се случи, да прескочим духовните степени или да подминем някое състояние. Ние трябва да поемем всяко хапче, което е единственият начин да се научим. Няма друга възможност.

От 2-ят урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34151]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2, конгреса в Берлин

Въпрос: Вие казвате, че не трябва да се потиска егоизма, а да се увеличава позитивизма. Какво имате предвид?

Отговор: Имам предвид човек, вървящ по духовния път и намиращ се в кабалистична група. Как той да увеличава позитивизма в падение?

При ниско самочувствие аз взимам таблетка, при лошо настроение отивам на танци. Но егоистичния си минус с такива неща не мога да заглуша!

Ако ти е зле – констатирай този факт, но не се самоизяждай! Това не си ти! Просто на теб още малко са ти показали твоя егоизъм. Не го приемай за своя сметка.

В човек постоянно се развива негатив, за да развива позитив. В какво се състои този позитив? Не в унищожаване на егоизма, не в неговото уравновесяване на земно ниво. Аз в никакъв случай не трябва да компенсирам минуса със земен плюс. Колкото и отвратително да е моето усещане, аз искам да компенсирам минуса единствено с духовен подем. Иначе ще стана подобен на „изправящите света”.

В никакъв случай не компенсирам негатива по начин, с който го намалявам. Защото той ми е даден специално, в живота няма случайни неща.

Какво трябва да направя? Трябва да увелича връзката си с групата, с правилното обкръжение. Защо? Защото цялото ми бъдеще зависи от включването в една обща система.

Ако в мен се развива егоизъм – само в това може да бъде неговото правилно решение. Моят плюс е в моя път към групата. Ако целият възникнал в мен егоизъм увеличавам с позитива на моята връзка с обкръжението – това наистина е алтруистична сила, с която аз уравновесявам егоистичната сила. И се получава, че аз съм се издигнал на следващото ниво – уравновесил съм минуса.

А след това естествено у мен възниква нов минус и аз отново трябва да пускам корени в групата. Но сега групата ми изглежда още по-зле: „Празнодумци, безчувствени сърца, тъпи глави. И въобще, изобщо не искам това… е, хубаво, ще ида да повися”.

И ето така постепенно човек отново и отново, отново и отново скланя глава и се обръща към обкръжението, докато не достигне пълна връзка.

Към това ни подбужда Природата – за да бъдем заедно като едно общо цяло. Оттук и глобалната криза, и пълната зависимост един от друг – за да ни покаже къде трябва да се поправим.

И така, ние с вас се договорихме не да работим против егоизма, а да работим за това да го използваме правилно. В крайна сметка от минуса ние създаваме плюс. А иначе няма откъде да вземете плюса.

Моето „Аз” е като режисьор, като съпротивление, на което се създава мощността. Минусът и плюсът създават напрежение, което ми рисува очертанията на действителността.

И затова, достигайки определен потенциал между минуса и плюса, аз започвам да виждам на своя „екран” картината на Висшия свят.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2, на конгреса в Берлин

Слушайки екологическите новини по радиото и по телевизията, ние трябва да разбираме, че хората бъркат причината и следствието, не виждат целта. За тях целта е да уравновесят всичко, за да се върнат в комфортно състояние. Но това не е така. В кабала това е напълно различно.

Като говорим за възвръщането на света в добро състояние, ние преследваме не тази цел, като целия свят. Ние разбираме, че външната сила на Природата специално е създала текущата ситуация съгласно определена програма. Кабалистите са предсказали това и са ни дали срок с точност до година. В книгата „Зоар”, например, преди 1800 години е било написано кога и какво ще се случи.

Причината не е в това, че ние замърсяваме околната среда. Откъде кабалистите са могли точно да знаят за това? Програмата на Природата е предназначена съвсем не за това, че ние нещо сме замърсявали или сме чистили. И затова да се влагат пари в пречистване също няма да помогне. Това е равносилно на това да се създават нови закони срещу кражбата и наркоманията. Ние знаем, че това не помага. Като заключваш човека в затвора, ти го отделяш от обществото, но с това никога не го възпитаваш.

Ето защо разглеждаме природните събития не като нравоучителни, предупредителни, а само като причина, за това ние самите, вътре в себе си да се променяме в отношението един към друг. Като спрем замърсяването, ние в никакъв случай не можем да направим с това нещо добро и по-хубаво – нито на природата, нито на себе си. Изначално всичко е създадено така, не за да направи от нас изявени егоисти в този свят, а за това, да ни издигне в следващия свят.

В това се заключава по-сериозната разлика между нашето отношение и отношението на целия свят към ставащото. Светът дори, осъзнал наближаващата катастрофа, ще поиска само да се върне назад, „да заличи саждите” от природата. Ние възприемаме всичко това като причина, обещание, за да се поправим, да се издигнем нагоре и да създаваме равновесие не с околната природа, а помежду си, на човешко ниво.

И затова, за да разберем за какво говори кабала, се изисква известно време. Бързо и просто да се обясни това на човечеството няма да се получи при нас.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34006]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

На нас ни се струва, че всеки от нас има своите въпроси, своите проблеми. „Аз искам да постигна духовното, а спрямо останалия свят нямам никаква работа. Понякога мисля за него, но по принцип, каква е разликата? Къде е светът и къде съм аз?”

Разбира се, това е обикновено егоистично чувство. Но какво да правиш? Може да се направи само едно: много добре да се помисли за това как сме свързани един с друг. Кабала говори за това, че цялото човечество е взаимосвързано. Това го усещаме, сега сега повече или по-малко разбираме.

Вярно е, че резултати засега няма. Ние виждаме, че и правителствата, и отделните хора, дори умните, все едно не могат да се променят и все така пребивават във вътрешната си лична егоистична обвивка. А проблемът всъщност е глобален и се решава само във връзката между нас.

Науката кабала казва, че всички ние представляваме отделни личности и сме свързани помежду си чрез различни съединения. Това е огромна, сериозна, много объркана и изключително многообразна схема от седем милиарда взаимосвързани части.

В нея може да се усети собственото „Аз” вътре в себе си – и тогава аз усещам нашия свят. Или аз мога да усетя онова, което е извън мен – други части, връзки между мен и всички останали. И тогава аз ще усетя висшия свят извън мен.

Той се нарича висш, защото аз съм ръководен от това, което постъпва от всички към мен. Всичко, което се случва в мен, се случва защото към мен се протягат връзките от всички седем милиарда части. 

Как да се реши днешният проблем, който Природата поставя пред нас? Защото ние сме длъжни да намерим добрата връзка между нас, защото именно от общата система, към нас постъпват всички недобри сигнали.

За това, трябва да излезем от себе си и да започнем да усещаме околното пространство. А извън мен се намира света на Безкрайността. По такъв начин ние всички трябва да излезем навън и да усетим онова поле, което съществува между нас. Нито един човек няма да успее да го усети в себе си.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34028]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→