Напредването на човек зависи от неговата способност да се издигне над усещанията и неговия предишен разум, отделяйки се от тях и винаги държейки се за светлината, Твореца. Но това е невъзможно по време на падение, тъй като Творецът изчезва от човешките усещания и осезания. Тогава само групата може да помогне на човек, държейки го на нивото, на което той съхранява правилното отношение или правилния поглед на това, което се случва с него.

Затова е толкова важно да бъдете свързани с групата, с нейното настроение и подход. Групата никога не губи разбирането, готовността и връзката с Висшия. Тя винаги знае, че няма никой освен Него, който е добър и творящ добро.

Ако човек поеме духа на групата, тогава той бързо преминава през всички състояния и винаги извлича полза от тях. Проверявайки усещанията в своите егоистични желания, той присъединява към тях това, което чувства и мисли по-високо, над желанията. А това е нещо, което идва от групата.

Напредвайки  по пътя, човек започва да разбира, че съществуват два основни елемента, заложени в неговото възприятие:

1. Вътре в егоистичните желания неговите мисли съответстват на усещанията; неговият разум и сърце са единодушни.

2. Когато той преминава към желанията и мислите на неговите другари в групата, той анализира себе си и изгражда вяра над разума.

Всичко зависи от това, с какво човек се отъждествява и къде е неговата точка в сърцето: долу или горе. Това е свобода на избор на човека.

От урока по статията на Рабаш, 25.10.2010

[24778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Откъде човек може да знае, че Творецът го вика при Фараона?

Отговор: Това разбиране идва постепенно. Първо, човекът изпитва отблъскване, но не смята, че причината е в него: „Не, не аз се отклонявам от целта. Преминавам през тежък период – не съм виновен аз”.

След това, той полага старание, представяйки се за герой и напредва по нататък.

Следващият път, отново обременяват сърцето му, черен облак закрива хоризонта – и отново не е виновен той. Но сега, вече свързва, случващото се с висшето управление и се сърди на Твореца: „Защо всичко е толкова несправедливо? Защото аз не съм заслужил това”. Той отново се старае да направи нещо или заради безизходицата, чака докато отмине тежкия период.

И ето, че той отминава. Тази промяна в състоянията, човекът почти не свързва с Твореца: „ В края на краищата, в живота всичко все някога приключва”.

Следващото падение носи повече впечатления. Човекът вече по-добре разбира, че това се случва от време на време. Сега неговото отношение се гради върху миналия опит: защото паденията винаги завършват с някаква промяна в състоянието.

Човекът е безпомощен и вижда, че не е по неговите сили да управлява нито паденията, нито подемите. Тогава, той започва да крещи и да предявява искания към Твореца, не желаейки да остане в падение. Безпомощността поражда определено отношение.

По този начин, постепенно, човекът осъзнава, че го подлагат един вид на „терапия”.

Ако веднага бях видял, че всичко идва от Твореца, това би ме успокоило: „Навярно, Творецът има план, дори ако сега се чувствам зле. Днес съм зле, а утре може би ще бъда добре. Ще почакам”. По такъв начин, запознанството с Източника на управление може много да ни отслаби и да доведе до липсата на лично участие.

Така че, безполезно е да се обръщаме към Твореца, защото това е закон на природата. Единствената нишка, която са ни дали е възможността да привлечем въздействието на обкръжението, което е устремено към целта. Всичко останало са строги закони и само една формула в тяхната система ни позволява да променим коефициента – въздействието на обкръжението.

Така, чрез прости действия, ние можем да се сдобием с резултата – нека да не е по желание, а да бъде чрез вземане на решение, от безизходност. В душата си не съм съгласен, но въпреки това моля другарите да ме събудят и аз също ги подтиквам към това. По този начин, на материално ниво, ние започваме да променяме цялата система от закони.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2010

[24604]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„И обърнал Хизкияу лицето свое към стената и помолил Твореца“.

Преди всичко, трябва да се устремим към поправяне на общото кли – тогава ще се поправи и всичко останало.

Всеки ден Шхина отново става девствена, и ние отново трябва да я  превръщаме в съсъд. Казано е за това в трактата „Санедрин“: „Жената сключва съюз само с този, който е направил съсъд“.

Всеки ден ние ставаме, отново лишени от връзка с отдаването, с групата, с Шхина и с Твореца. Това е естествено и правилно – така ние отново и отново започваме да разкриваме съсъдите, и затова всеки наш ден започва на чист лист.

Ние трябва да вървим, издигайки вярата над знанието, и никогда да не очакваме, че свойството отдаване от само себе  си изведнъж ще стане важно за нас. Разбира се, че то се обезценява, и това е добре.

Трябва да бъдем готови и да се радваме на това – да се радвам, че не съм забравил, че имам сили. Защото това е признак за влиянието на групата, която веднага ми дава способността да отреагирам вярно на своето състояние.

За мен е важно получаването, но разбирам, че е важно отдаването, а значи  аз трябва да се издигна над знанието, за да го възвися. Търся силата за този подем над егоистичните сметки не в себе си, а във външните средства.

Не бива да се чака , докато егоизмът осъзнае важността на отдаването – това никога няма да се случи. Всеки ден, всеки миг човек може да възобновява молитвата, обърната към „стената“, т.е. към Шхина, към групата – и благодарение на това да върви напред.

Ако човек проверява себе си и преценява своето състояние не по усещането в егоистичното желание, а по неуморното търсене на верния път, тогава радостта му ще бъде  целеустремена и много ще помогне в напредването.

Всичко зависиот това, колко бързо човек се пробужда  всеки миг към правилна молитва. А това, от своя страна, зависи от обкръжението, което той е изградил.

Ако групата му дава сили при всяко падение, тогава той вижда адекватно това, което се случва. Вътрешно в него кипи егоистичното желание, а отвън му въздействат обкръжаващи светлини, идващи чрез групата.

Благодарение на това, човек винаги вижда важността  на целта и издига правилната молитва.

От урока по статия на Рабаш, 13.10.2010

[23427]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата в изискването към моето усилие по отношение на поръчителството между първия път, когато съм изпълнил условията на поръчителството и втория път?

Отговор: Разликата е в усещането на недостига, в това, че сега възнамерявам да постигна второто стъпало, използвайки като основа първото.

Първото стъпало се намира в мен като решимо, като състояние, в което вече съм бил и не съм могъл да се задържа, тъй като в мен се е добавило желание за получаване.

И сега, аз трябва да превъзмогна това желание, за да постигна следващото стъпало. Предишното стъпало ми помага да постигна следващото.

Тези стъпала не са стъпала на спускането, а на издигането. Тоест дори, ако съм паднал, аз разбирам защо и знам какво трябва да направя.

От собствен опит вече знам, как съм успял да постигна състоянието на поръчителство на първото стъпало и сега се готвя да направя това на второто стъпало.

Това означава, че „душата на човека го учи” – вече съм придобил опит и знам какво да правя. Днес ми е ясно, че моите падения не са състояния, в които просто изгубвам себе си. Осъзнавам, че сега се намирам в падение, че нямам сили, нямам връзка с Твореца.

Това вече е осъзнаване на факта, че именно аз се намирам в тъмнина, че именно аз съм загубил връзка с Твореца. Тоест важно е това, че не е загубена, а присъства точката на осъзнаване, контакта с духовното, решимо. И аз започвам да работя от тази точка, а не от състояние на прекъсната връзка с духовното..

Това може да бъде изразено по следния начин: ти не губиш предишното ниво, защото не си съгрешил там. Паднал си от първото стъпало, защото са ти дали желанието за второто стъпало, за по-високото.

Но големината на непоправеното желание на второто стъпало, на прегрешението, което сега се разкрива пред теб, закрива първото поправено стъпало, макар то да присъства вътре във второто в поправен вид.

И това е процес на подем, а не на падение – издигнал си се на първото стъпало и пред теб се е разкрило второто, неговата обратна страна. В този АХАП на Висшия, ти усещаш себе си като „паднал”, като грешник. Но така ти определяш себе си, там, от своето поправено първо ниво.

Именно това означава, че „душата на човека го обучава” – аз вече имам душа. Първото стъпало – това е моята душа. След това, в мен ще се появи душа, съответстваща по големина на второто стъпало, на третото и т.н.

И всеки път, в мен ще се появяват по-високи нива, които още по-силно ще скриват предишните, но аз винаги ще имам сили, връзка със светлината, необходима за издигането.

Винаги ще си изяснявам всяко следващо стъпало на подема с онова, което вече съм постигнал. Тоест ще имам възможност правилно да поставя диагноза на онова, което се случва с мен, как да привлека светлината, връщаща към източника.

Вече не се намирам в състоянието на болен, който се намира в безсъзнание, защото на мен постоянно ми въздейства силата на поръчителството.

Вече съм подписал неговите условия, изпълнявам ги и се намирам в състояние, в което не го загубвам, макар че лично на мен, това може да ми се случи. И тогава внезапно разбирам, че съм започнал да пробивам „дупка в лодката”.

Още не съм я довършил, не съм я пробил докрай, а само съм започнал да го правя. Остава ми още миг да завърша започнатото, и в този миг ситуацията започва да ми се разкрива.

Това означава, че в мен егоизмът се е разкрил на следващото стъпало. Но предишното стъпало, връзката между другарите – тя остава вътре в мен. Това се нарича „издигат в светостта, а не спускат в светостта”.

Затова Баал аСулам пише, че най-трудно е постигането на първото стъпало. А преди него – човекът има усещането за пълна бъркотия.

От урока по статията  „Любовта към Твореца и творенията“, 11.10.2010

[23208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как, работейки с децата можем да проверим, дали избрания от нас подход е правилен?

Отговор: Преди всичко, трябва да се следи дали децата от групата преминават през всички състояния заедно.

Ако през нея преминават общи вълни, които обхващат всички деца в класа, тогава е необходимо на децата да се дава нещо отпускащо, занимания със спорт. Тоест да им се помогне по-леко да преминат през трудните състояния.

Но, разбира се, на всяко стъпало са неизбежни скок на егоизма и неразбирането, а след това изясняването и постигането на още по-голямо разбиране. Трябва да научим децата как да преодоляват състоянията на неяснота в чувствата и разума.

Няма такива състояния, както във възрастния човек, така и в детето, което е също човек  (душата не старее), при които да не му е оставен „края на връвта”, хващайки се за който да може да се измъкне от всякакво объркване, падение, безсилие, мъгла.

Едновременно с привидно „обективните причини” за лошото самочувствие, ние винаги имаме възможност да се издигнем от това състояние. Необходимо е да научим децата на тази техника – по този начин ще им дадем инструменти, помагащи им да устоят на живота.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 04.10.2010

[#22543]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем всички заедно да изравним вдлъбнатините на духовния път и да го направим равен, ако всеки в различно време преминава през подеми и падения?

Отговор: Така специално е направено, за да преминаваме асинхронно и да си помагаме един на друг.

Но ако след някакво голямо събитие (като конгрес) ние заедно падаме, то ни е нужна някаква външна, чужда сила, която да ни помогне.

Ако бяхме построили истинското общество, ние не бихме паднали. Бихме се поддържали и уравновесявали един друг, като органи, поддържащи баланс вътре в здравото тяло.

Но на нас се разкрива недостатък в равновесието на по-висока степен, егото расте и ни води към дисбаланс. Какво може да се направи, ако това се случва?

Необходима ни е някаква външна система, относно която да се провери равновесието, да се подравним и отново да се съединим.

Разкрива ни се недостатъка при съединението, който е причина за всичките проблеми. И сега е нужен някакъв чужд, външен фактор, който да ни помогне да се съединим на нова степен, преди всичко разкриващ „грешници”.

За това ни е необходим „Стимулатор” – ежедневен въпросник, на който всички отговарят. Той ще ни помогне да построим системата, където всеки ще e задължен да изрази отношение, а тя в отговор ще ни повлияе.

Откъде тази система ще вземе сила да ни подейства? От това, че ние сами сме я построили, вложили сме своите усилия! Тя работи като взаимоспомагателната каса.

От урока по статията на Рабаша, 15.08.2010

[19201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между светлината, която се опитваме да привлечем от Зоар, и светлината, която ни анулира и ни превръща в животинско ниво?

Отговор: Има само една светлина, но начинa, по който се проявява, зависи от нас. Това е като електричеството, което или изстудява или нагрява нещо, в зависимост от това с какво ще го свържеш.

Това, как светлината се проявява, зависи от подготовката на човек, но самата светлина не се променя; не се променя нито по сила, нито по характер. Написано е, че Творецът е в покой, Той е „добър и творящ добро”, свят на Безкрайността.

Системата от връзки между душите, която е била създадена от Твореца в света на Безкрайността, ми се разкрива постепенно, стъпка по стъпка. Характерът на нейното разкриване зависи от моята подготовка, от моето отношение към процеса – дали аз го желая или не.

Когато видя процеса като желан, защото той ме приближава до Твореца и това е най-важното нещо за мен, тогава аз усещам, че „аз го обичам и той ме обича”. Това означава, че аз винаги съм в състояние на подем; аз съм праведник, защото аз оправдавам всички действия на Твореца. Аз съм в света на Безкрайността, в покой.

Но ако желая да съм близо до Него само, когато имам полза от това, тогава моята любов зависи от това, какво получавам. Това означава, че преминавам от подеми в падения в зависимост от начина, по който се чувствам, и затова аз съм грешник. Завися от условията, не от любовта. Всичко се променя, понякога към добро, понякога към лошо. Следователно това, което се променя не е светлината, а съм аз: моето отношение към Любимия.

Можем да видим това чрез известен пример: млада дама (душата, Шхина, Малхут) се стреми да бъде с нейния беден любим (Зеир Анпин, Твореца) заради любовта над всички сметки, докато нейното семейство (егоистични роднини, Клипот)  са против този съюз и те и предлагат друг жених, който е богат и се грижи само за напълване, където всичко е изчислено.

От урок по книгата Зоар, 15.09.2010

[#21224]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да се подготвим за падение по време на подем?

Отговор: По никакъв начин не трябва да очакваш падение по време на подем! Трябва да се отнасям към всеки подем като към последна поправка на душата ми. Как мога да отдавам ако очаквам да падна?

Трябва да бъда позитивен за бъдещето. Това се нарича „подготовка за падение”. Аз правя максимум усилия и очаквам в резултат пълно поправяне, вярвайки че отсега нататък нищо лошо няма да ми се случи в живота. Напълно се прилепям към Онзи, който е „Добър и Творящ добро” – Твореца. Всяко духовно състояние изисква пълна преданост и посвещаване от душите. Трябва да мислиш само за отдаване и за нищо друго.

Сега съм в подем, няма значение какво ще ми се случи по-късно като падение. То ще бъде като подем за мен. Това си мисли човек като е в състояние на подем – „Не се страхувам от нищо, нека се появи Ангелът на смъртта, ще го разкъсам! Няма значение в какво състояние съм, ще го използвам като трамплин, за да се издигна!”

Това означава, че след Конгреса през ноември ние ще преминем в непрекъснат подем! Няма да има повече падения! Всеки духовен подем, който усетим ще бъде превърнат в подем чрез нашите намерения.

Дори когато усетя падение, то ми помага да разбера, че не съм все още достигнал върха на стълбата, но чрез моето намерението аз съм вече в Света на безкрайността. Нека празнотата се прояви в получаващите желания, готов съм да се издигна над тях. От една страна аз падам – разкривам злото, от друга – веднага се издигам над нея чрез намерението за отдаване.

Ние искаме да преминем през такъв непрекъснат прогрес след конгреса, така че каквито и препятствия да има на пътя ни, ще ги възприемем като подем.

От урока по „Шамати”, 06.09.2010 г.

[#20891]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Личното и общото се съединяват и включват едно в друго. Затова тези, които идват днес, могат, съединявайки се с нас, да използват нашия опит за вътрешна работа и да получат същото разбиране.

Виждаме как лесно и естествено младото поколение усвоява всички съвременни прибори, мобилни телефони и компютри – това, което ние с труд сме разкривали и развивали. А младите идват наготово и с лекота използват всичко, без да ни обръщат внимание.

Така и в духовното – начинаещите в заниманията с кабала могат да придобият по-големи успехи от нас! Всъщност те „стоят на нашите рамене”.

Първото препятствие по пътя – разочаровайки се от собствените си сили, да се радват на падението. Да се обясни това е възможно само чрез висшата светлина, но не сам с нея, а в група, където разкривам разбиването помежду ни, което ми е нужно, за да се изправя.

Аз трябва да стана отдаващ по отношение на това разбиване, но не съм способен. И тогава идва светлината, която ме прави способен да се присъединя към другите и в тях да открия Твореца, за да отдавам на Него.

Аз трябва да разкрия тази ситуация  в цялата й дълбочина и да очаквам спасение в същата тази вътрешна точка. Ето такава картина ни е нужно да си представим – и тогава можем да бъдем сигурни, че човек стои точно пред духовната стълба нагоре.

От урок по статията от книгата Шамати, 06.09.2010

[#20892]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В статията „Кога става известно на човек, какво е това трепет пред Твореца” Рабаш пише, че грехът става именно по време на подем, когато Човек се е удостоил с любовта на Твореца и е решил да я вземе за основа на работата си, захвърляйки вярата.

Мислел е, че повече никога няма да падне, защото ще върви съгласно здравия разум. Но отново е паднал в любов към самия себе си – като наказание за това, че е загубил вярата си.

И това наказание е поправяне, което му помага да се върне на правия път за изкачване по духовната стълба.

Именно така трябва да възприемаме състоянията си. Състояние, в което ни се струва, че сме в падение и получаваме наказание, на практика е дадено за нашето поправяне.

Да усетиш своя грях – това означава вече да не грешиш. Грехът – това е всичко, което сме направили до сега! А усещането за извършен грях, това е вече поправяне!

От урока по статия на Рабаш, 30.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→