Въпрос: Все пак кой е виновен за моите падения – самият човек или Твореца? Те са резултат на моите усилия, вложени в работата или обратно, на моя мързел?

Отговор: Казано е за Твореца: „Аз съм първи и Аз съм последен!”.

„Аз съм първи” – това означава, че всяко начално състояние не зависи от нас. И обикновено то въобще не е свързано с онова, което се е случило по-рано.

Аз нямам предвид обикновените хора, в които автоматично и последователно се реализират „гените” (решимот, заповеди свише) и не възниква въпросът за смисъла на живота и реализацията на свободната воля.

Но човек, който е получил вече празнота за напълване, усещайки я по възникващия в него въпрос за смисъла на живота, може да се реализира като се включи в група (обща система), като проверява своите възходи и падения – състоянието, от което той започва своя духовен път.

Всичко се оценява съотнесено към свободата на избора, а не по самото състояние. То не ме вълнува. Състоянието може да бъде и добро, и лошо! Главното е как аз го използвам сега! Тоест, отчита се само „производното”.

Аз не променям и не поправям света – поправям само своето участие в него.

От урока по книгата Зоар, 31.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо след всеки конгрес, където усещаме голям подем и вдъхновение, винаги усещаме и падение?

Отговор: Това е духовен процес. По време на конгрес ние получаваме голямо „Кли” (духовен съсъд) и се свързваме с ново, по–голямо желание. Обаче, ако след това не добавим нищо към това ново желание, ние ще се усетим празни.

Докато трае конгресът аз се свързвам с желанията на хиляди хора и усещам, че сме един човек с едно сърце. Усещам нашето взаимно поръчителство сякаш съм загубил себе си и съм се разтворил в тях. Аз се оставям в техните ръце! Дори, и ако това усещане е там само за няколко мига и несъзнателно, все пак се случва. Така за първи път се свързвам с другите и разкривам духовно желание, Кли, което не съм имал преди.

Преди това съм имал само материални желания, които съм искал да запълня егоистично. Това се нарича животинско ниво на желание. Обаче, сега, без дори да знам как се е случило, аз съм се включил в нещо много голямо. Тази връзка е липса на духовност или отдаване. Това е духовно желание, което преди не го е имало в мен.

Сега трябва да работя с него. И все пак, вместо да работя, аз го оставям и искам да се върна към моето предишно обикновено желание и да очаквам обикновени егоистични напълвания отново. А какво правя с това ново духовно желание? В сравнение с материалните желания това огромно духовно желание остава празно!

Затова загубвам вкус за живота си и не разбирам как мога да напълня себе си. Обикновените „месо и вино” не ми дават напълване както преди. Затова, в светлината на наближаващия конгрес през Ноември, където ние ще разкрием дори по-голямо, по-силно духовно желание, трябва да подготвим правилен отговор за него сега, предварително.

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Мъжете имат група, която ги поддържа във всяко състояние. А какво да прави жената в нейните „падения“? Откъде да вземе сили да се противопостави на развитието на егоизма, причиняващ духовно падение, безразличие, депресия, отсъствие на величието на целта „отдаване“?

Отговор: В течение на много години, на всеки женски урок ми задаваха подобни въпроси. Но сега, за тях има практически и действащ отговор: нашият духовен стимулатор, който ние строим заедно.

Жените трябва да участват в него също като мъжете, защото всичките ни желания се събират в общо желание, Кли, чиято големина ще определи нашето право да разкрием светлината на Твореца.

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно по време на падение да се държа така силно за целта,  че да използвам падението за подем, когато се спускам сам, а не Твореца ме хвърля надолу?

Отговор: Аз трябва да управлявам това падение и сам да реша, че ми е необходимо да се спусна. Потготвям се за спускането предварително, както се ппотготвят за хирургична операция.

Какво ще ми помогне при падението да не „загубя главата си”, да не попадна под властта на желанията? Ще ми помогне връзката с целта, за да чувствам падението, но да не губя себе си, а да се издигна. Сам на себе си обаче това не мога да гарантирам.

Затова ми е необходимо правилно обкръжение, което да ме подкрепи, когато загубя власт над себе си, вследствие на много силни желания.

Когато на духовния зародиш му дойде времето да се роди, т.е. да премине на степен захранване, как може да свърже тези две състояния, та нали при раждането той губи своята степен, преобръщайки се с „главата надолу”?

Но как му се удава от това състояние на пълна загуба, „с главата надолу”, да не стане пометнат плод, а да се роди в новия свят и да се прикрепи към Твореца на много по-висока степен?

Затова са дадени различни решимот де-авиют и де-итлабшут (от желанието и от светлината) 1/0. Така, че аз винаги мога да се съединя с двете степени едновременно! Това ми помага да се родя.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Бехукотай”, п.5: Балак бил мъдрец и велик маг в действията си, повече от Билам.

А всичко, което човек желае в този свят при служенето на Твореца, трябва да възбуди със своите действия отдолу.

Понеже с действията отдолу се възбуждат действията на върха.

Ние, като че ли сме зависими от желанията свише, от светлината, която трябва да ни пробуди. Но със своята работа, която възбуждаме в ниското, ние извикваме пробуждане на върха.

Макар, че по повод „пробуждането отдолу” и „пробуждането свише” е казано: „Аз съм – първи и аз съм – последен!”, т.е. всичко се извършва от Твореца, но между тези негови две действия, ние сме длъжни да се включим в процеса сами.

Разбира се, всичко започва от Твореца, но когато на човек се дава възбуждане свише (точката в сърцето), края на връвта – всичко останало за виси само от него. И ето тук ние обикновено се объркваме…

Ако човек се намира в нисшата точка на падение, той не може сам да се повдигне от нея, както е казано: „Заключеният не може сам да се освободи от затвора”.

Но ако накрая са му хвърлили спасително въже, то всичко останало вече зависи от него. И тогава от него се иска отчет – използвал ли е той своя шанс правилно или не…

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Ние притежаваме единствено свобода на избор относно желанията към духовното, с точка в сърцето, която можем да издигнем над всичките останали желания.

Само като повдигам точката в сърцето по-високо от самото сърце, с всичките му егоистични желания, т.е. ориентирам себе си право към Твореца, което се нарича „Исра-ел” – в същият миг моето сърце започва да се преобръща, да набъбва и да се уголемява.  

Това означава, че аз усещам падение – духовното престава да бъде важно и нищо не свети пред мен, има само пустота.

Означава, че точката в сърцето вече се е оказала по-ниско от желанията на сърцето, а егоизмът се е издигнал нагоре.  

Аз отново започвам да работя, за да изпреваря тези желания и да повдигна духовното (точката) над тях (в сърцето). Но щом направя това, моето сърце отново се отегчава – и така всеки път важността им взаимно се преобръща.

От урока от „Предисловие към книга Зоар” 10.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

“Няма  да се върне народът на Израел на своята земя, докато съвършено не се обедини”.

Народът на Израел – това е онази група хора,  която някога Авраам организирал, избирайки ги сред жителите на Вавилон. Той искал да поправи целия свят, но му се удало да събере в нея само няколко хиляди човека. Но Тората ни разказва не за исторически събития, а за вътрешни състояния, през който преминава човек.

Свойството Авраам вътре в нас взема част от нашите желания и ги довежда до частично поправяне, а след това към разбиване ( падението на Храма, падане от духовно ниво в изгнание ).

Изгнанията са необходими за това, че пребиваващите в духовно желание (Исраел) се смесиха с всички останали желания, който не са преминали духовен подем и разбиване ( т. н. ‘’Народите на света” ).

И след разбъркването, взаимното включване, всичките те са готови за поправяне, т.е. във всяко има част, която е била в духовното и не е била.

Изминалите подеми и падения, имайки предвид наличните в тях решимот (данни от минали състояния), са длъжни първи да преминат поправяне. А след това да се пробудят и останалите. 

Всеки трябва да разбере, че Исраел е в него –  тоест желанията, устремени към Твореца, няма да достигнат своята земя (арец) – поправеното желание ( рацон ) “направо към Твореца” ( Исра- ел ), в който ще се разкрие Твореца, докато всички те не се обединят, за да станат “като един човек, с едно сърце”. 

Това е условието, за което говорят кабалистите. Това ни трябва да реализираме в малка част от душата – вътре във всеки от нас, и в голяма – сред всички кабалистични групи в света, или в още по-голяма – сред цялото човечество. 

И това необходимо условие започва да се реализира, започвайки от най материалното ниво.

От урока по статията на Баал Сулам, 06.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашето време се отличава с това, че въпросът „В какво се заключава смисъла на живота?“ става актуален за цялото човечество. Аз осъзнавам, че животът изисква нашето взаимно съгласие, отстъпки, разбиране, съществуване. А връзката помежду ни, необходима за нашето оцеляване, можем да създадем само използвайки методиката на Кабала. Затова днес виждаме, че желязната стена между науката Кабала и човечеството, за която говореше Баал Сулам, се разрушава.
Тази стена съществува от 2000 години, но сега се руши. Защото въпросите се появяват в съответствие с развитието на взаимоотношенията между хората. Именно там се намира мястото на разрушението и само там науката Кабала (и единствено науката Кабала) може да помогне.
Ето защо спасението само няма да дойде, човечеството няма да намери никакви регулатори, за да поправи нашето падение, но ще открие, че всичко зависи само от добрите отношения между хората. За необходимостта от правилни взаимоотношения говорят много хора, но никой не притежава средството за поправянето им, няма възможност за привличане на светлината, висшата енергия, силата на Природата. Ако те трябва да се свържат помежду си, издигайки се над егоизма си, няма да могат да направят това без помощта на науката Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В статията от 11.02.2009 е казано, че „всички препятствия, които получавам и ще получавам трябва да се увеличават и аз съм длъжен да ги преодолявам, а не да ги отстранявам“. Какво означава това?

Отговор: Всички препятствия в живота ми се дават като учебни задачи и решавайки ги с намерение да постигна свойствата на Твореца, аз все повече се приближавам към Него. Ако човекът знаеше това и възприемаше именно така своя живот, той щеше да види в него уникална възможност и би излязъл от клетката на този свят в безкрайния свят…

Въпрос: По-нататък е казано: „Аз съм длъжен да взема получените от мен впечатления, тези решимот, да ги увелича с помощта на препятствията, по такъв начин да достигна планината Синай и да се издигам все по-високо и по-високо“. Обяснете как могат да се увеличат решимот и препятствията?

Отговор: Колкото по-високо се издигам в своето поправяне, толкова повече препятствия срещам. Предисловие към ТЕС. п.133:
„…Това прилича на царя, пожелал да събере от цялата страна най-преданите свои привърженици и да ги назначи на работа в своя дворец. Какво направил той: разпратил из страната открита заповед, за да може всеки от най-малкия до най-великия да дойде при него и да се занимава с вътрешните работи в двореца.
Но на входа на двореца и на всички пътища поставил многобройна стража от своите роби, заповядвайки им да заблуждават с хитрост всеки, който се приближи до двореца и да го отклоняват от пътя, водещ натам.
И разбира се всички жители на страната побягнали към двореца, но били отклонявани от хитростта на усърдните стражи. И много от тях преодолели тези стражи, включително до там, че успели да се приближат до входа на двореца. Но стражите на входа били най-усърдни.
И всеки, който се приближавал до входа, те отвличали и отклонявали с голямо усърдие, докато той не се върнел така, както е дошъл. И отново идвали и си отивали, и пак се укрепвали и отново идвали и си отивали.
Така се повтаряло няколко дни и години, докато не се уморили от своите опити. И само героите сред тях, чиято степен на търпение устояла, победили тези стражи и отваряйки входа, веднага се удостоили да видят лика на царя, който назначил всеки на подходящата за него длъжност.
И разбира се от този момент нататък те нямали повече работа с тези стражи, които ги отвличали и отклонявали, правейки горчив техния живот няколко дни или години, когато идвали до входа и си тръгвали отново. Защото се удостоили да работят и служат пред великолепието на светлината от лика на царя, вътре в неговия дворец“.

Въпрос: В продължение на едно денонощие изпитвам два подема и две падения, понякога и три. Издигам се от това, че придобивайки намерение се обръщам към първоизточника. Как ще се случва това по-нататък? Доколкото разбирам, времето между паденията все повече ще се съкращава. Наистина ли в идеалния случай тези състояния трябва да се случват всяка минута?

Отговор: Много по-често!

Въпрос: Вие казахте, че решимот се разкриват всяка секунда. Случва ли се разкриване на решимот по време на сън?

Отговор: Да.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→