Въпрос: В нашият свят отдаваме егоистично, като получаваме наслада от своето отдаване.

И във висшите светове, отдаването също носи наслада – какво е тук преимуществото?

Отговор: Ако на мен в този свят отдаването ми дава наслада, то аз през цялото време ще отдавам!

Но въпросът е защо го правя – за насладата? В това е цялото различие между материалния и духовния свят.

Дори и в този свят, хората са готови да дадат всичко само, за да получат наслада. Основното е насладата, а самото действие няма значение.

Ако ние обичаме някого, сме готови да му дадем всичко, включително и живота си. Вътре в нас действа, като че ли някакъв прибор, отделящ наркотика на любовта, на насладата.

Но ако не обичаме, няма да отдаваме, защото не чувстваме наслада в това.

Сега въпросът е, за какво ни трябва любовта – за отдаване или за наслада?

В това е и разликата между двата свята…

От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”,04.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бахар (На планината Синай)”, п. 66: …в човек има две създания – създание за добро и създание за лошо.  Чрез Тора, той ги разделя едно от друго и Творецът му дава душа от Него, която да властва над двете – създанието, което е добро и светло, следващия свят, и създанието, което е зло и тъмно, този свят – както е написано „И Той вдъхна в ноздрите му диханието на живота.”

Цялата ни реалност произлиза от разделението между светлината и тъмнината, и тогава можем истински да „филтрираме” качествата, които се отнасят към този свят и тези, които се отнасят към следващия свят. Ние започваме да изграждаме себе си чрез различията, разграничавайки свойствата за отдаване и тези за получаване.

Всичко, което учим в този свят, е нашето животинско съществуване, тоест нашата природа.  Защо животинско? Това е, защото животното не се променя, а винаги остава едно и също по отношение на своите възприятия.

И така, докато започнем да използваме Светлината, така че да изградим  себе си посредством разграничаване на свойствата отдаване и получаване, докато не съберем в себе си тези свойства на отдаване, да пожелаем да живеем в тях и да изградим себе си извън тях, ние съществуваме само в този свят.

Точно, както сперматозоид започва да формира ембрион в утробата на майката, така ние трябва да се опитваме да използваме групата, обкръжението, ученето, намерението и различни действия, за да продължим да добавяме и събираме непрестанно свойствата на отдаване в нас. Това е начинът, по който духовното тяло ще бъде формирано.

Всеки път, когато откриваме някаква нова част на отдаването и желаем да съберем всички част, това се нарича нашето следващо прераждане. Действително, ние всеки път виждаме нашия нов живот и нова възможност да продължим да събираме и добавяме към себе си свойствата на човешкото ниво, които са подобни на отдаването и на Твореца (думата „човек” на иврит е „Адам”, което идва от „Едом” – подобен).

От първата част на Дневния урок по Кабала 4.26.10, Зоар

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава закона: “Нищо не изчезва в духовното”? Означава ли, че колкото и ние да се отделяме от нечистите желания, клипотите, то те си остават с нас?

Отговор: Относно казаното, че няма изчезвания? Този закон означава, че всички изправяния направени от нас, се съхраняват и натрупват. Независимо, че изчезват от нашето зрение. Сякаш у мен, не остава нищо от онова, което съм направил вчера.

Аз съм изнесъл от съкровищницата пълно канче със злато, а са го взели от мен. Нищо не са ми оставили! Но казват: “Идвай отново и започвай пак”!

Но нищо не изчезва в духовното – за това аз ще разкрия, че всичко изнесено от мен, се натрупва на моята сметка. Нищо не изчезва – означава, че не изчезват изправените действия на отдаване.

Но защо трябва да се говори за това? – Защото на човек му се струва, че всичко постигнато пропада!

Вчера аз постигнах успех, бях на висота, чувствах привличаща ме сила, обичах другарите си, а днес аз съм опустошен, обезсилен. Но трябва да вярвам, че нищо няма да изчезне в духовното, всичко остава!

Тъй като, всичкият този свят, всичките ни успехи в него – всъщност, не съществуват, а само ми се представят на мен като съществуващи, за да мога аз да узная от противоположните свойства, какво е това отдаване и любов.

От урока от книга „”Бейт Шаар Каванот’’, 21.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар, Глава „Шмини”, п.98: „И казал Твореца (основното свойство на отдаване в мен), Моше (друго свойство) и Аарон (още едно свойство. Т.е. съществува част между различните части вътре в мен, които се съединяват), казал им:

Това животно (хая), е което вие може да ядете, от всички животни на земята”. Казано е тук „Аарон”, тъй като на него винаги му предстои да разделя нечистото и чистото.

Свойството в мен, което разделя чистите желания и нечистите, се нарича Аарон.

Защото Аарон е Хесед, а светенето на светлината хохма е Хая. И цялата разлика между нечистите животни и чистите (в мен) е само в Хесед (в чистото отдаващо желание има свойство хесед – милосърдие).

Защото нечистите се държат за лявата линия, отделена от дясната (дясната страна – това е отдаване, а лявата получаване), Хохма без Хасадим, от която произлизат тогава всички затъмнения и всички ограничения.

Ако в мен има светлина Хохма без светлина Хасадим, то аз се намирам в тъмнина. Но как може да бъде тъмно при светлината Хохма? Самата светлина Хохма – това не е тъмнина, но ако аз я получавам егоистично, заради себе си, тогава усещам тъмнина, т.е. не виждам духовното. Това се нарича тъмнина.

Ние с вас сега сме потопени в абсолютна тъмнина, не виждаме духовното, защото на нас не ни достига светлината Хасадим, светлина на любовта и отдаването.

Ние потъваме в океана на светлината Хохма, в света на Безкрайноста, точно сега – но не чувстваме от тази Безкрайна светлина даже малка капчица.

Защо?! Всичко е затова, защото в нас няма светлината Хасадим. Когато в нас се появи светлината Хасадим, желанието на творението е да отдава, което трябва да дойде от страна на самото творение, в този миг в него се облича светлината Хохма.

Нужна ни е само светлината на отдаване и нищо повече, светлината Хохма около нас е в изобилие. Но без светлината Хасадим тя се усеща като тъмнина или както в нашия случай, безсъзнателно състояние.

А чистите се държат за лявата линия, включена в дясната, когато Хохма е облечена в Хесед и от нея произлизат всички благословения и цялата святост…

И цялата разлика между чистите животни (хая) и нечистите е само в Хесед, свойството „Аарон”

Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

На нас сега съвсем не ни е ясно, как е възможно да искаме нещо, ако аз вече съм радостен и като че ли нищо не искам?

Но моята радост е само в това, че аз съм стигнал до тази молба за силата на отдаване, аз не моля да изменя нещо в своето състояние или да дам напълване на моето желание за наслаждение, аз съм напълно доволен и не се нуждая от нищо.

Ти не можеш да отидеш при Домакина, само съществуващ в реалноста и да плачеш. Това ще покаже, че ти си недоволен от Него, че ти отблъскваш всичко, което Той е направил – защото на теб ти е зле в Неговия свят!

Но за какво молиш ти? – Само да те направи подобен на Него. Затова тази молитва се нарича „врата на сълзите” – в отговор аз искам още повече да отдавам на Него.

Но всичко това се случва в радост, нали ние вече сме като двама обичащи приятели, разбиращи връзката, която ни съединява.

„Домакинът” на този свят и неговия „гост” достигнаха съюза и сега изясняват, как още по-силно да се съединят и да се напълнят един друг.

Радостта – това е много добър показател. Спомнете си за това, когато видите хора, които плачат и се разкайват в молитва, защото си мислят, че за това ще има награда.

Ние искаме да бъдем в радост, защото само тогава оправдаваме Твореца и можем да се обърнем към Него с молба за своето поправяне, от което се нуждаем само в своите желания за отдаване.

Аз съм радостен от това, че съм стигнал до тази молба – до вратата на сълзите, които са пълни с радост.

Аз се разкъсвам от радост, от величие на състоянието, където накрая се намирам срещу Твореца с молба, която сега се приема и води към мен поправяща светлина, позволяваща ми да извърша действието отдаване.

Такова състояние се нарича „врата на сълзите” – всичко е наобратно, в сравнение с това, което смятат постоянните жители.

Така става в духовното, където всички наименования се дават с термините на отдаването и затова те малко се отличават, от тези които са ни привични.

Става дума не за плач и смях в нашия свят – а за духовни състояния, които имат такива наименования.

Откъс от урока по книгата Зоар, 27.12. 2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар ни разказва за това, какво се случва в духовния свят – за действията по отдаване на творението. Затова ние не можем да го разберем, нали засега сме неспособни да извършваме такива действия.

Намираме се в своите егоистични желания и знаем само как да получаваме напълване, наслаждение и как да действаме, за да можем да достигнем до това наслаждение.

А действията за които се говори в книгата Зоар, ни се струват описани на някъкъв непонятен език, като секретен код, сякаш става дума за нещо нереално: или на езика на кабала, термини сфирот, парцуфим, светове или като някакво иносказание, където се случва като в приказка, слънце, луна, планини, хора и животни.

Всичко това не го разбираме и не го чувстваме, защото се намираме не в свойството на отдаване, а в свойството на получаване.

Получавайки вместо своите земни егоистични свойства, висши свойства, духовни, отдаване и любов, ние веднага бихме разбрали, какво ни се разказва в книгата Зоар и заедно с неговото четене бихме разкривали висшия свят. При това, не както в приключенски роман, във фантазия, а наяве.

Но тъй като в мен няма още духовни свойства, то описваното в нея е нереално. Затова нашето четене на книгата Зоар се нарича „сгула” – особен метод! В какво се състои той?

Ние четем и се стараем да извикаме върху нас сили от този свят, това ниво, за което се говори в книгата. Даже ако не разбирам текста, но желаейки да се променя, желаейки да го усетя, върху мен „свети светлината връщаща към източника” (О”М – обкръжаваща светлина).

Тази сила ми действа и разкрива в мен нови свойства – свойства на отдаване, за които се говори в книгата Зоар. Нали той целия е написан в природата на отдаване, а не на получаване и само съгласно природата на отдаване можем да разберем, какво е написано там.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 29.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо предстоящият конгрес се нарича „Зоар – на народа“?

Отговoр: Зоар – това е най-голямата светлина, идваща към нас от системата Арих Анпин, светлина, която ни поправя.

„На народа“-означава,че ние искаме да се съберем заедно, както е написано: „Аз се намирам в своя народ“- в тези, които се обединят като едно цяло, за да разкрият в това съединение Твореца-светлина, любов и отдаване.

Затова конгресът има такова название. Ние се стараем да се сближим и да съберем, както се казва, раздробените части, а светлината да ни подейства и спои всички заедно, да стане клей, който ще влезе между нас.

Така светлината на Зоар влияе на хората, затова конгресът се нарича „Зоар – на народа“. В това няма нищо мистично.

Говорим за поправка на човека, обществото, света. Аз си мисля , че тук който и да било, едва ли може да възрази…Кабала разкрива за човека само полезното и доброто.

Откъс от урока по „Предговор на книга Зоар“ 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ако аз реша да премина към отдаване, започвам да се уча и да използвам всички средства, за да получа това свойство, то разкривам, че аз не искам това! Аз не мога заради това да се уча!

Аз съм съгласен да се уча само при условие, че разчитам да получа нещо – а да се уча за това, щото да отдавам на другите и да присъединя техните желания към себе си – аз на това не съм способен.

Но аз продължавам да се уча, мислейки: но да видим, може пък нещо и да излезе…И в това време ми действа обкръжаващата светлина, а също ми влияе и моето обкръжение и ми внушава, че отдаването и духовното – това са велики неща.

Разкривам, че духовното означава отдаване, а аз такова духовно не искам! Забележително, аз вече достигам състояние на скриване – единично или двойно, аз вече съм на път, присъствам в картината на духовният възход..

Но преди всичко, нужно е това усещане и осъзнаване, че не искам да отдавам, да обичам, т.е духовното така и не го искам. Но в мен вече живеят двама човека!

„Единият казва;“Ти си длъжен да се придвижваш към Твореца, иначе какво ще стане с теб?!“А другият казва:“За какво ти е нужно това, какво ще получиш с това?“

И в мен започва вътрешна борба, усещане на тъмнината. Целият свят започва да се променя, когато аз мисля “така или иначе“ – нали целият свят е вътре в мен.

Състояние на скриване – това е когато се скрива свойството отдаване. И така аз искам да го скрия, аз не го искам! А в същото време, аз го искам, въпреки всичко, а то се крие от мен.

Тогава в мен има вече раздвоение: аз искам да отдавам и едновременно не искам. И това ми се разкрива като тъмнина относно светлината – едното не може да съществува без другото.

Така ти искаш ли да отдаваш или не искаш?! Аз бих искал да отдавам, но вътре в мен няма такова желание. Какво мога да направя, ако такъв съм създаден?

.Tова се нарича сриване, несъвършенна работа – състояние „ло лишма“, когато аз съм готов за нещо, някаква част да отдам на Твореца…или или на другите, но обезателно съм длъжен нещичко да получа за себе си. Без това аз никак не мога.

.Това скриване не може да съществува без разкриване – това е особено състояие. Кабалистите пишат, че ако можехме да знаем, много бихме ценили състоянието на сриване, ло лишма.

Ние мислим, какво е лишма – това е много високо състояние, а ло лишма е нещо несериозно. Но това не е правилно, ло лишма е също много голямо състояние и да даде Бог векиму да го достигне.

Откъс от урока по книгата Зоар, 23.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Преди четене на книгата “Зоар” е необходимо да насoча себе си към цел.

Всички предишни кръгообороти изминати от нас в процеса на развитието, са били развитие в материалната плоскост, където сме били затворени в себе си, стремейки се да увеличим единствено нашето вътрешно желание да се насладим и стараейки се да го напълним доколкото е възможно.

В този случай аз чувствам връзката си с останалите, само за да ги използвам, заради собственото си напълване.

Когато в процеса на развитието си достигаме такова състояние, при което очевидно сме изчерпали възможностите си да напълним себе си и сме се разочаровали от опитите да получим някакво съвършенство, наслада, цялостен, съвършен, вечен живот, заради който се развива нашето желание, тогава усещаме, че няма какво повече да направим в този стремеж постоянно да напълваме себе.

И тук в мен, с разочарование от този живот, се разкрива точката в сърцето – желанието да намеря отговор на въпроса, как във всеки случай може да се постигне усещането за вечен и съвършен живот.

Това желание ме тласка навън, а не вътре в мен, където през цялото време съм се опитвал да почувствам живота си напълнен и съвършен.

“Навън” – означава изменение на моето отношение към другите хора. Наистина, това се осъзнава доста по-късно. Преди, през цялото време съм се стремил да използвам ближния си, за да напълня себе си.

А сега трябва да разбера, че няма други възможности – само изменение на отношението към ближния си– от получаване към отдаване.

Само в отдаването на ближния ще придобия новото желание – желанията на другите, намиращи се извън мен. Ще забележа, че това в действителност са мои желания – желания на душата.

Ако направя с тях правилна връзка, то всички тези желания ще станат мои желания, мой съсъд за възприятие (кли).

Възможно ли е това? – С наши собствени сили безусловно е невъзможно. Но точно това е органът за усещане на духовния свят.

Духовното пространство се намира извън моето тяло. Това са моите отношения към “извън мен”. Разбира се, то ми се струва несъществуващо, нереално, недостижимо за мен.

Аз отхвърлям тези желания, намиращи се “извън мен”. Не мога и да си представя, че именно те ми принадлежат. И затова не мога да си представя, какво е това духовен свят.

Не мога дори да предположа, че когато постигна тези желания, то разкривам в тях напълване, наречено “Творец”. Сега те ми струват несъществуващи или опустошени.

Тази слепота не ми позволява да усетя, че духовния свят – това са същите чужди желания извън мен. Именно моето отношение към тях, като получаващ, сега аз усещам като Ад.

Ако отношение ми към тях стане отдаващо, ще се почувствам в Рая, защото ще изпитам всичко, което ги напълва, всичко което желая, за да ги напълни! По такъв начин аз сам изграждам това “извън мен” да бъде Ад или Рай.

Ето защо в началото на моето духовно развитие, Творецът ме довежда в кабалистичната група. Но тя не ми изглежда велика, постигаща духовното. Така е и написано: “Всеки съди в рамките на своите недостатъци”.

В статията си “Скриване и разкриване на Твореца” Баал Сулам обяснява, че моето отношение към останалите определя, какво ще открия в тях: пустота или напълване, този свят или духовния, включително до Света на Безкрайността.

Затова ми е необходимо да убедя самия себе си, че духовното се намира в моето отношение към всичко външно, излизащо отвъд пределите на моите егоистични интереси, както е написано: “Шхина се намира извън човека” (извън неговата кожа, егоизъм – защото така се нарича нашето животинско желание на ниво авиют далет – животинска кожа).

Човек трябва да извърши тази вътрешна промяна за сметка на помощ отвън – от групата, която ще му даде такова усещане, разбиране, увереност, ще го убеди в това. Нали обкръжението ни убеждава за всичко. В това се състои нашата основна работа.

И затова ние провеждаме събирането на приятелите, срещи, конгреси и всевъзможни мероприятия, за да може всеки човек да попадне под влиянието на правилното обкръжение, което ще ни убеди в това, че духовното се постига именно чрез промяна на отношението на човека към ближния.

Изучаването на науката Кабала е предназначено за това, да ни помогне да разберем, да се убедим и да разкрием правилното отношение към отдаването и даже любовта към ближния.

В него ще постигнем и истинското си аз – своята душа и нашата обща душа – малхут от безкрайността, ще разкрием царуващите съвместно Шхина и Твореца, както е казано: “ Той и Името Му са единни”.

С такова намерение трябва да четем книгата “Зоар”.

Filed under: Зоар - 1 коментар →

Когато четем книгата “Зоар” трябва да усвоим 2 неща:

1) Да разберем, че нищо не разбираме и това е самата истина! Това свидетелства за нашата противоположност на тази книга. Книгата “Зоар” ни показва, че нашата природа е обратна на природата на кабалистите, написали тази книга.

2) Да разберем, че към тази книга трябва да се отнасяме, като към “чудодейно средство”, като към източник за нашето поправяне – единственото, което можем да искаме.

Не бива да търсим разбиране! Дори да ми се струва, че сякаш разбирам, за какво става дума: за някакви парцуфим и сфирот или Моше, Авраам, Египет, познати за мен думи – всичко това не е истина, нали в книгата “Зоар” под тези думи се подразбира съвсем не това, което аз мисля.

Има две форми на природата: получаваща и отдаваща, като и двете се описват с едни и същи думи, с еднакви буквени символи.

Но онова, което се крие зад тези думи, какво сочи всяка дума в света, действащ заради получаването и в света, действащ заради отдаването – това са две огромни различия, между които няма нищо общо.

Затова е безполезно да се опитваме да обясним и тълкуваме написаното в книгата “Зоар”. Но със самото си желание да го разбера, аз се стремя не към пряко разбиране (което е невъзможно), а към придобиване на втора природа.

Отначало ще получа светлина, връщаща към източника, която ще ми въздейства и ще измени моята природа. И взависимост от степента, с която се променя моята природа, аз ще разбера какво е написано в книгата “Зоар”, това изведнъж ще ми стане ясно и книгата ще ми се разкрие.

Ето защо към четенето трябва да се отнасяме като към чудесно средство и да проумеем, че нашето неразбиране е правилно и така трябва да бъде. И да разчитаме само на силата скрита в тази книга и въздействаща на този, който я чете.

Колкото повече желая да я разбера за сметка на изменението на моята природа, толкова по-силно ще ми въздейства тази книга.

За да разберем за какво ни говори свещената книга “Зоар”, преди всичко трябва да постигнем тази природа, в която са се намирали написалите книгата “Зоар” кабалисти и в нейната форма са изразили своите мисли.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 29.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→