Въпрос: Защо духовната работа винаги трябва да се извършва с радост?

Отговор: Радостта – това е признак, че действаш заради отдаване, а не принудително, не от липсата на избор, не заради страх от наказание.

Ние знаем как се радва майката, когато успее добре да нахрани детето – тя се наслаждава от това.

Възможно ли е отдаване, произтичащо от любов, както при майката, да не носи радост?

Радостта – това е знак, следствие от добри дела – отдаване.

Ако човек е подвластен на своето его, той е под напрежение, сърди се и е озлобен на Твореца.

Затова силата на милосърдието и вярата се изразяват в спокойствие, анулиране на себе си пред Висшата сила, готовността тя да ми влияе и да ме поправи към отдаване, да ми даде сили – и всичко това трябва да се прави с радост.

Обръщането към Твореца също не може да бъде без радост – Той не чува нашия плач.

Когато се говори за молитва чута от Твореца, която се нарича “врата на сълзите”(шаар адмаот), това означава, че човек желае да стане подобен на Твореца (от думата “доме” – „подобен”).

Той “плаче”, т.е. много силно желае да бъде подобен на даващия. Това не са сълзи на тъга – той се радва, че е постигнал такова желание.

Обръщението към Твореца не може да бъде печално. Ако плачеш, значи Го обвиняваш, че Той ти е причинил всичко това – т.е ти не се радваш от своя път и го следваш от безизходица. Тогава ти не можеш да бъдеш праведник.

Затова, ако човек не чувства радост от всяко свое състояние, каквото и да се случи, от най-доброто до най-лошото, това означава, че той все още пребивава в своя егоизъм, вместо да се обърне към Твореца.

Само ако той се издигне, за да остава винаги в радост, когато за него не е важно какво ще се случи, защото той моли само за сила на отдаване – едва тогава ще я получи.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Правилният поглед върху света се нарича „отразена светлина”, отдаване, светлина

В мига, в който започна да се отнасям към света с отдаване (с истинско отдаване, а не с онова, което е прието в нашия свят, където милосърдието е винаги егоистично), аз незабавно ще видя пред себе си пълното съвършенство, света на Безкрайността, хармония и вечност. Всичко е в мен и аз започвам да живея в съвършен свят!

Ние не разбираме какво е това чудо, тъй като чрез него променяме нашия свят! Променяме не само отношенията помежду си, но и себе си!

И не просто правим от себе си злия – добрия. Променяйки себе си попадаме в друг филм и започваме да живеем по напълно различен начин!

Свикнали сме да се променяме под натиска на обкръжението и да отдаваме, за да получим повече и за да не си създаваме неприятели, но това е просто егоистичен начин, който цели да се чувстваме по-добре.

Тук, ние за първи път привличаме върху себе си въздействието на висшата светлина.

Ние не знаем какво е това. Само понякога чувстваме как неочаквано ни притеглят нагоре и нещо се разкрива в нашето разбиране и усещане, в ума и в сърцето, или обратно – надвисва черен облак и ни смъква надолу.

Така в нашето състояние, още преди разкриването на духовния свят (светът на отдаването), все още отдалеко, ни се дава възможност да почувстваме случващите се в нас промени. Тъй като тази светлина ни осветява отдалеч, затова се нарича „обкръжаваща”.

Но чрез тези примери, ние трябва да започнем да си представяме истинските промени, които стават с помощта на светлината, връщаща към източника, който прави от нас нещо съвършено ново.

Това не съм просто Аз с нов поглед върху света, а напълно нов човек. Това вече не съм аз!

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Струва ни се, че през цялото време в книгата Зоар се говори за едно и също: за трите линии, за злото начало страхуващо се от трите линии…

Всъщност, трите линии изразяват принципа на връзката между всички части и между всички детайли. Но това съединяване се случва на милиарди нива под различни форми.

Затова книгата Зоар представя това чрез различни описания, сякаш пробужда в теб всевъзможни видови връзки, към които трябва да се настроиш, да провериш и организираш в себе си.

И в крайна сметка няма нищо, освен желанието за получаване и намерението заради отдаване! Но тъй като съществуват милиарди всевъзможни съединения до самата безкрайност, всеки път се получава нова история…

Ние просто не чувстваме в нея всеки път нов вкус, друга връзка, характер, ново разкриване.

Когато започнем да усещаме всяко действие, за което ни разказва книгата Зоар, ще резберем, че тя ни насочва: да проверим ето това съединение и ето това действие, а след това другото.

Тя ни разкрива все нови и нови връзки и така разширява за нас света.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Определенията в науката кабала се отличават от това, към което сме привикнали в обикновения живот. „Творец” в кабала, това е силата на отдаване, универсална сила на природата.

Ние се намираме в природата, в Твореца, в отдаването и от нея молим помощ, за да се повдигнем над нашето „знание”, над свойството получаване.

Човек иска да получи всичко за себе си, иска да напълни себе си с всичко, което му се струва привлекателно.

На определен етап той започва да анализира себе си и тогава вижда, че досегашната постановка за самонасищане е безполезна.

На него вече му е дотегнала тази гонитба, той чувства, че тя е фалшива, че тя към нищо не води.

Съществува нещо по-висше от постоянните мисли за това, как да задоволи себе си, от робството на собствените му желания.

Тогава човек иска Творецът да му замени това свойство, той иска да започне живот над своята природа, над тялото, което господства над него и го принуждава към получаване.

На него са му нужни други цели, нови хоризонти, нужен му е контакт с Висшата сила на отдаване.

Той иска пустотата, въпросите в него да се напълнят от тази сила, от надежден, вечен, съвършен източник.

На човек му трябва да почувства, че сега той действително се занимава с работа заслужаваща внимание.

Той повече не възнамерява да отговаря сам за себе си, защото през цялото време греши, скача от едно желание на друго. На него му е нужно истинско знание за живота, за света в който живее.

Но той все още живее не в душа, а в тяло. Неговият „животински” разум мисли само за нуждите на тялото и дори вечното напълване, истинския отговор той иска да получи в своето сегашно желание.

В действителност, за да получи отговор от Твореца е нужно да се разгърне ново желание над то, над „животинското”

Нужно е да отида в по-високо измерение и там да установи връзка между духовното си «Аз» и Твореца – вечната сила, която ме управлява.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 11.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Желанието завинаги ще остане желание за наслаждение, включващо в себе си различни, неприличащи си части, несвързани една с друга.

Както в човешкия организъм е невъзможно да се съпоставя работата на черния дроб, сърцето, мозъка, бъбреците – всеки орган си има свои собствени клетки, противоположни една на друга.

Ако вземем част от един орган и я присадим на друг, тя би го отровила и убила – дотолкова те са различни и чужди. Но общата работа в хармония, заедно, в името на една цел, ги обединява и прави от тях едно единно тяло.

Затова, когато четем за всички тези големи духовни системи вътре в тялото на душата: Йов, Фараон, Израел, Авраам – те ни се струват противоречащи си една на друга.

Но не трябва да се унищожава нито едно свойство! Трябва само да се поправи всяко така, че в края на краищата да се включат в едно намерение – заради Твореца.

И тогава ще се намери място и за Фараона, и за Йов, Билам, Балак и даже за Амалек. Няма такова желание, което не би се присъединило към това единствено намерение за отдаване.

Желанията ще си останат различни, но никой няма да чувства тези разлики! Защото всички части на системата ще работят в хармония и взаимовръзка, обединени, за да станат подобни на Твореца, такива като Него.

Да станат такива като Него – това означава да се повтори същата система, която Той ни показва чрез книгата “Зоар”, като пример. Ние буквално даваме пример на детето, какво поведение трябва да има в този свят и то се стреми да му подражава.

Така и на нас ни е нужно да пожелаем да узнаем, как да съединим всичките си желания, целия си устрем, мисли и намерение в такава система, за която слушаме от книгата “Зоар”.

Ние така малко от нея разбираме, както малкото дете, което с голямо усилие проумява, за какво говори майка му. То все още нищо не знае, а само се старае да узнае!

Колко е трудно за детето да разбере своята майка, какви огромни усилия полага! То не разбира нито разговорния език, нито езика на жестовете, не познава света, в който съществува – изобщо нищо!

Представете себе си на неговото място – това е същото състояние, което в момента ни рисува книгата “Зоар”.

Аз съм застанал срещу големи, възрастни хора (кабалистите), които ми разказват за един неизвестен свят, за който аз абсолютно нищо не зная и не разбирам.

Но има една разлика между детето в нашия свят и мен, младенецът в духовния свят – нали детето има естествен, природен инстинкт за познаването на света! Това е такова огромно желание, то определя целия негов живот.

А ние трябва сами да създадем в себе си същото огромно желание да познаем духовния свят, възприемайки го от обкръжението – т.е. от органите на същото това тяло, от частиците на моята собствена душа, които съединявам заедно и присъединявам към себе си, за да узная цялата тази система.

Откъс от урока по книгата Зоар, 17.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар: В часа, когато настъпва тъмнина, с нея се съединява Малхут и властва, вижда се светенето на Хохма, означаващо нейната власт.

Поради недостатъка на светлината Хасадим са затворени всички нейни входове, така че цялата светлина замръзва в нея и няма в нея отвори, през които да проникне някаква светлина.

…Но тя самата е пълна със светлина и затова, когато се пробуди в нея средната линия и се отворят входовете – праведниците получават от нея светенето на Хохма, затворено в нея.

И затова се стремят да влезнат в нея, именно тогава, когато тя цялата представлява само тънки пътечки и затворени входове, нали само тогава има в нея съвършенно светене на Хохма.

Всъщност, ноща е пълна със светлина, само че ние не сме способни да видим ноща – не ни достига светлината на любовта и отдаването (Хасадим), за да я видим.

Само в светлината Хасадим ние можем да заставим светлината Хохма да се разкрие и да засвети вътре в него и колкото е повече светлината Хасадим, толкова е по-голямо разкритието.

Нощ, тъмнина – това е състояние, когато аз се намирам в океан от светлината Хохма, но в мен няма нито капка от светлината Хасадим.

Ако започна да развивам в себе си любов и отдаване, светлината Хасадим, тогава започва по малко да ми свети Хохма. И това означава, че аз пробуждам разсъмването, светлината на утрото, а след това деня.

От средата на деня и нататък, светлината Хасадим, моята сила на отдаване отслабва и аз започвам да се спускам от това ниво Хасадим, което съм достигнал.

Когато идва залез, намалява светлината Хохма в светлината Хасадим и започва вечерта, а след това ноща.

Моето желание за наслаждение нараства и не ми дава сили да остана в отдаване и любов (Хасадим), то все повече взима власт над мен.

Черните сили на ноща ме завладяват и аз се предавам, потапям в се в тази тъмнина, неспособен за любов и отдаване.

И в тази тъмнина отново натрупвам сили за отдаване и започвам в полунощ да съединявам Хохма и Хасадим, за да може едната светлина да свети в другата – така аз разкривам светлината.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Развитият човек се отличава с това, че е готов дълго и много да страда за да постигне целта си, която е велика и точно поради това изисква много усилия и време за да бъде постигната.

С това се определя нивото на развитие на човека – колко сили той е готов да вложи и колко време, за да се удостои с награда, защото е способен да си представи цел, която заслужава това.

Виждаме в нашия свят, че има хора, които живеят от случайна заработка.

Сутрин те излизат от къщи, намират каквато и да е работа, заработват от нея, за да се изхранят и се връщат обратно в къщи.

Някога имах съсед, който казваше: «Днес имам 50 шекела и това ни стига, за да отидем цялото семейство на море. Стигат за садвичи за целия ден, можем да си позволим почивка.

Аз се удивлявах: «А утре?!» А той отговаряше: «Нали има за днес!». Ето ви и отношение към живота!

А друг излиза от дома си потопен в грижи. Питаш го: «Да не се е случило нещо? Да не би да нямаш храна за семейството?» – «О-о не, всичко е наред», «А какъв е проблема?» И той започва да ти разказва за «световните» проблеми, или за такива които могат да се случат след няколко години.

А ако му предложиш почивка със семейството му на море, той и там не ще може да се отдели от мислите си.

Колкото по-развит е човек, толкова по-широк е кръгът на неговите грижи. Колкото по-голяма е целта му, толкова повече и по-дълго е готов да страда, за да я постигне.

Така е и по отношение на духовното: достига го само този, който се намира на неговия път, който без да се съсредоточава на собствената си критика и несъгласие е готов да влага сили и да чака години, защото целта стои по-високо от целия негов живот.

Единственното, което му е нужно, това е усещането, че той върви към тази цел и не е важно кога ще я постигне: сега, незабавно или в безкрайността. Ако получим такова усещане – значи сме поправили своите келим.

Ако целта ми е да постигна отдаване – то аз въобще не питам за възнаграждението.

Искам да почувствам, че нищо освен нея не ми трябва и не ми е важно кога ще я постигна – когато и ще да е… И това означава, че аз съм вече в нея!

Така човек навлиза в духовното, а съвършенството усеща като потопен в океан от доброта.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Между нас и света на безкрайността няма нищо друго освен пет свята – скрити. Аз съм длъжен да преодолея това скриване.

Кой е скрит от мене? – Силата на Отдаващия, отдаването и любовта. Длъжен съм да я разкрия – съгласно подобието на моите свойства със същата тази сила на отдаване и любов, наречена “Творец”.

Как бих могъл да придобия каквато и да е степен на подобие с Него? Надявам се книгата Зоар да ми разкрие някакво свойство, подобно на моето поправено състояние, Твореца, Малхут на безкрайността, Зеир Анпин или светлината.

Очаквам книгата да ми въздейства така, че в мен да се появи свойството на отдаване и любов. За това чета книгата Зоар. А иначе защо да я отварям?

Въпрос: Излиза, че работата с книгата Зоар продължава по време на всички 125 степени?

Отговор: Разбира се! Така пише Баал Сулам в “Предисловие към книгата Зоар”. Книгата Зоар е написана от висотата на 125-те степени.

И затова от тази висота, от света на безкрайността тя ни въздейства, поправяйки ни на всяка степен, докато не достигнем края на поправянето.

И затова тази книга е наш спътник по пътя, от настоящия момент и до края на поправянето.

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар: “Коя е тази дето се издига от пустинята, като стълбове дим?” (“Песен на песните”) В това време, когато Исраел вървяха през пустинята.

Кога човек по своя духовен път преминава състояния на мрак, на опустошение, на разни проблеми и над всичко това трябва всеки път да открива свойството отдаване.

Шхина вървеше пред тях, а те я следваха.

Ако човек моли за помощ, за да има защо да напредва и е избрал да следва не своята егоистична природа, а да върви след Твореца, тогава вижда “огнен стълб” и “облака на славата”, знаци които му помагат да се издига по духовните стъпала.

Шхина вървеше начело, т.е.тяхната единствена мисъл беше, как да се обединят в едно събрание на душите, наречено Шхина.

Шхина вървеше, а всички облаци на величие заедно с нея. И когато Шхина се възнасяше, възнасяше се и Исраел, както е казано: “И когато се издига облак над Скинией”.

И когато тя се издигаше, облакът се издигаше до висините. И всички живеещи по света виждаха, и питайки произнасяха: „Коя е тази, издигаща се от пустинята, като стълб дим?”

Желанията, способни да следват Шхина вървят след нея. А тези, които все още не са способни да я следват, се наричат “народите на света” – но и за тях има разкриване и те тези желания във всеки издигащ се, също напредват.

Така се развива човек, изяснявайки си кои негови желания се наричат “исраел” (право към Твореца), “народите на света” (сега не може да ги поправи), “клипот” (въобще непригодни за поправяне до края на цялостното поправяне) – човек всеки път сортира желанията си, прави от тях жертвоприношение, повдига жертвения дим, т.е. обръща ги от използване “заради себе си” в “заради Твореца”.

Димът (ашан – което се превежда като “свят-година-душа”), това е отразена светлина.

Ако човек така работи върху себе си – сортира желанията си и ги присъединява към Твореца, достигайки подобие с Него, то той повдига отразената светлина и така отваря пред себе си проход към следващото стъпало, т.е. всеки път разкрива за себе си нов свят, нова година, нова душа.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ако низшият не може нищо да получи, то висшият съкращава себе си. Затова парса, е съвършено особено място, където става съкращаването на висшия.

Възниква огромна разлика между това, което е над парса – светът Ацелут, където може да се разпространява светлината и властва Бина-отдаване, и тези, които са под парса – световете Брия, Ецира, Асия, където властва Малхут, желанието за получаване.

Една обща структура се разделя на две части, противоположни една на друга: в горната работи Творецът, а в долната – творението. Това е вече първата стъпка към създаване на бъдещи връзки между творението и Твореца.

До тогава, творението е правило само това, което му е заповядала светлината. Светлината ме отменя и там където ме ръководи, аз мога да стана отдаващ.

Сега възникват две царства, абсолютно противоположни едно на друго – царството на светлината и моето царство, където управлявам аз!

Светлината си отиде от мен и аз направих съкращение на своето желание. И след това, в това пусто място на съкращението, прииждат нови желания – егоизтични, клипа.

И тогава ние се разделяме, като два полярни свята! Над парса, в светът Ацелут (“eцло” – “в Него”) – пълно поправяне, безкрайна светлина.

А под парса, всичко е обратно – цари разделяне, злото и всички престъпления, каквито можете да си представите…

Така ние с Него ставаме явно противоположни и ненавистни един на друг, още по-далечни – но нас ни разделя само тънка преграда, средната третина Тиферет, клипат Нога, в която е и съсредоточена цялата моя свобода на волята.

От една страна, навърха е Творецът, святоста, а от друга, долу под парса негодно творение, егоизъм, нечистота, а аз съм посредник между тях, посредата.

В тази тясна плоскост е цялото мое съществуване, моето„ АЗ“.

На мен са ми дали да се вклиня в тесен коридор между тях, между тези две огромни армии: силата на получаване и силата на отдаване, за да бъда посредникът между тях и да ги доведа до компромис, връзка, любов.

И когато ги съединявам в едно – така изграждам самият себе си, съставен от тях двете. И този един – ще бъда АЗ!

Откъс от урока „Въвеждане в науката Кабала“, 13.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→