Обкръжението не е просто входен билет за духовното и не е нещо, което само ме съпровожда по духовния ми път. То е моята душа – мястото, на което разкривам връзката си с Твореца.

То става моя душа, мой свят на Безкрайността, когато вътре в него, вече не различавам вътрешни и външни желания (келим) – себе си и другите, световете, а усещам всичко това като едно желание (кли) и една светлина.

Да допуснем, че съм се издигнал на нивото нецах на света Брия. Какво става с всички стъпала, които съм преминал? Те съществуват в мен не във вид на стъпала, защото вече съм ги преминал, а във вид на кръг, тъй като съм поправил всички тези желания.

Когато се издигам по стъпалата на стълбата – вътре в групата, в нашето единение, тогава всичко, през което вече съм преминал се е присъединило към мен и е станало мое. А всичко, през което ми предстои да мина е все още разпиляно и разцепено на множество хаотични сили.

Затова, засега обкръжението е все още средство за мен. По този повод е написано: „От любовта към творенията – към любовта към Твореца”. Като че ли Творецът нарочно ни е разбил, за да Го разкрием.

Но какво означава „да го разкрием”? Ние Го разкриваме в същите разбити съсъди (желания, келим), поправяйки ги. Когато тези желания приемат формата на отдаването, тази форма в тях се нарича „Творец”.

Затова, обкръжението не е средство, а именно онова пространство, което трябва да формирам и съответно – да живея вътре в него.

Правилната форма на тази система, връзката между душите – това е моята душа, а нейната вътрешна форма е Творецът, който съм разкрил и с когото съм се съединил в едно цяло.

От урок по книгата „Зоар”, 20.10.2010

[24311]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

По духовния път има две много сериозни пречки, два въпроса, зададени още от Фараона.

1. „Кой е Творецът, че да го слушам?” С други думи, какво толкова важно се крие в свойството отдаване, че да се преклоня пред него?

Това противодействие на нашата природа, в действителност се явява помощ – за да я преодолеем, ние сме извисили в нашите очи важността на отдаването над получаването.

Растящият егоизъм, постоянно отхвърля важността на отдаването и ние всеки път трябва да подсилваме връзката с групата, за да можем чрез нейното влияние над нас, отново да се устремим към реализирането на свойството отдаване в себе си.

2. „Каква е твоята роля в тази работа?” Егоизмът ни показва, че сме слаби и неспособни да постигнем желаното. „Какво отношение имаш към това? Да, целта е прекрасна, но кой си ти, та да вървиш към нея?”

Когато тези две слабости ни завладеят, трябва да разберем, че човек не може да се измъкне сам от тъмницата.

Единственият шанс е да дойдат другарите и да го спасят. Аз ще намеря сили да напредвам само в групата, във връзката помежду ни. Там проявявам своята природа и виждам, че тя е лишена от свойството отдаване.

Тогава, в мен се появява напрежение между двата полюса: от една страна е важността на отдаването, а от друга – собствената низост. И двата фактора, аз придобивам благодарение на обкръжението.

Сега, всичко е построено правилно – аз съм нисш, а целта е висока и важна и имам възможност да я постигна. Мога да го направя, защото знам, че чрез групата ще получа всички необходими сили..

Откъде го знам? Работата е в това, че правилното обкръжение е структура, създадена от Твореца и тя е пронизана от Неговото свойство. Затова, ако се привличаме помежду си с нишките на любовта, между нас ще се възцари отдаването.

Излиза, че на практика, аз използвам не силата на групата, а свойството отдаване, криещо се в нашата взаимна връзка. То не принадлежи на всеки поотделно – това е силата на Твореца, разкриваща се между нас. Именно тя извършва цялата работата.

Така че, сърцето на Фараона е в ръцете на Твореца. Фараонът е силата на получаване, създадена от Твореца, за да можем именно от нея да изградим формата на отдаването. 

От урок по статия на Рабаш, 19.10.2010

[24164]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Ние имаме едно единствено свободно действие в нашия живот, а всичко останало се развива абсолютно неизбежно и по заповед свише.

Но не е лесно да намерим тази оставена ни свобода, тъй като здраво сме управлявани отгоре чрез болка и наслаждение, свързани с хиляди конци.

Ние сме послушни марионетки, на които отгоре дърпат въженцата, управлявайки ни чрез нашето желание, мисъл и тяло, чрез думите и действията.

Ние сме изцяло роби на своята природа, започвайки от клетките на ембриона, развиващ се в майчината утроба, включително и до възраст, в която на човек му се струва, като че ли действа и съществува самостоятелно.

Той се управлява от природните сили – а и откъде в него може да се намери нещо ново, ако всичко е природа? И затова тук няма никаква свобода на избор, и човек винаги избира най – приятното за себе си и бяга от страданията, както и всяко друго създание: растение или животно.

И макар първоначално в човек да съществува илюзията за свобода, тъй като, каквото искам – това и правя! Но това е илюзия, а истинската свобода е при излизане над природата, т.е. при излизане над егоизма.

В Тора е казано, че това е „свобода от ангела на смъртта“. Такива думи не оставят равнодушен никого! Свобода от смъртта предполага не, че нашето животинско тяло ще стане безсмъртно, за да влачи безкрайно този земен живот, пълен със страдания и носещ ни толкова малко радост.

«Свободата от ангела на смъртта» заменя този живот с постигане на съвършеното и най – доброто съществувание: едновременно и вечно, и съвършено! И това може да се  постигне чрез понятието, наречено „свобода на волята“.

Такава свобода става наистина привлекателна и желана, тъй като  в нашия живот, обикновено не ни трябва никаква свобода. И нас ни е по-добре, когато животът е уреден като по часовник: дом, семейство, работа.

По-малко свобода – по-малко главоболия. Но, ако може да се постигне вечност и съвършенство, освобождавайки се от ангела на смъртта – какво по- добро от това…

И трябва да разберем още, че ангелът на смъртта – това е нашето собствено его, което ни копае гроба. То ни дава това  ужасно усещане, че никога не можем да  напълним себе си, и чувстваме този живот ограничен и временен.

«Свобода от ангела на смъртта» означава постигане на отдаването, неговото безкрайно напълване и включване във вечния поток на живота.

Изхождайки от това, ще се опитаме да си изясним от трудовете на кабалистите– как може да се постигне такава свобода?

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23702]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Нашата душа се дели на две части: Г”Е (248 желания) и АХА“П (365 желания). Желанията Г”Е, ние трябва да поправим на „отдаване заради отдаване”, а след това АХА”П – на „получаване заради отдаване”.

Нашата свобода на волята се намира между тях – по средата има особена област, която се нарича средна третина на сфира Тиферет.

Отгоре в Г”Е са: Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет.

Отдолу в АХА”П са: долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут.

А между тях е средната третина на Тиферет, която се нарича клипат Нога – именно това е мястото на нашата свобода на избора.

Това е като тясната преграда в пясъчния часовник. Над нея са желанията за отдаване, а под нея  – желанията за получаване. А по средата, между отдаването и получаването, за мен е оставено празно място.

Това не е неопределеност, когато не знам накъде да тръгна и какво егоистично напълване да избера, а излизане в напълно различно пространство, в ново измерение. Ако го намеря и изляза, тогава ще бъда в едно пространство с Твореца!

Ние се раждаме през този тесен тунел – сякаш излизаме извън материята и реализираме своя свободен избор.

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Работейки в група, участвайки в обучението и разпространението, ние привличаме въздействието на светлината и тя ни носи нови ценности. Тогава отдаването става толкова важно, че човек променя своите приоритети.

Преди, той е искал да получава все повече качествено напълване, да бъде господар на живота си, да държи всичко в своите ръце. А сега, постепенно стига до осъзнаването и признаването на новия смисъл. Оказва се, че когато напълва другите, отдаването му предоставя още по-голяма изгода.

Като че ли в това има и нещо друго, освен красиви думи? Защо то привлича човека? Всичко идва от светлината, съгласно законите на духовната физика – пред човека започва да се разкрива глобалното кли, общата душа, взаимната връзка между всички.

И тогава, той чувства, че правилната „инвестиция” е влагането в другите, гарантиращо вечната, максимална възможна изгода.

Човекът още не вижда това с очите си, но предугажда, че тук се крие система, в която си струва да вложи. И той го прави.

Сега, той е съгласен, че Тора, т.е. светлината, връщаща към Източника е променяла и поправяла неговите 613 желания, което всъщност се явява изпълняване на 613-те заповеди.

Именно въздействие на светлината, ние очакваме от обучението, разпространението и живота на групата. Тогава, вместо да искаме да напълним себе си, ние ще предпочетем наслаждение за другите. За нас ще бъде изгодно да ги напълним.

Това също са егоистични сметки – с намерение ло-лишма. Аз искам да отдавам на другите и от това ще се чувствам добре.

Но светлината продължава да въздейства върху мен – аз все повече се включвам в групата, т.е. във външното кли, все повече се потапям в обучението и очаквам от него повече светлина. Предизвиквам промени в себе си и в крайна сметка ставам отчасти подобен на Твореца.

Вместо лична изгода и „надеждна инвестиция”, аз придобивам усещането за отдаване без каквито и да е очаквания и то става за мен най-великото откритие. Дори напълването, което отдаването ми носи, остава безвъзмездно и също изцяло насочено към него.

По този начин, аз действително ставам подобен на Твореца. Защото по мое желание и избор, благодарение на усилията ми в групата, светлината е преобразила моята природа.

С нейната сила, аз променям себе си, докато не се изравня във всички мои желания и действия с Твореца – до такава степен, че между нас е невъзможно да бъде намерена разлика. Именно това подобие се нарича сливане.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако всеки път когато чуя „вяра над разума”, веднага си представям някаква егоистична полза?

Отговор: Ние не можем да мислим по друг начин. Всяко алтруистично свойство, което може да се появи в човек, идва свише под влияние на висшата светлина, възвръщаща към източника, към подобие с Твореца.

 И ако, засега, не усещаме нужда да отдаваме без някаква лична полза, трябва да направим всичко възможно да накараме висшата светлината да ни повлияе и да ни даде това свойство.

Ако разбирам, че не съм способен да желая безкористно отдаване, това вече показва добро разбиране на нашата природа, което обикновено човек не притежава. Това знание също е резултат от въздействието на светлината и е знак за нашето напредване към духовното.

Висшата светлина „рисува” своите качества върху моя егоизъм и затова мога да разбера какво означава отдаване „извън мен”. По същия начин, тя влива в мен желанието да притежавам свойство на безкористно отдаване, което не изисква никаква взаимност.

Ако човек достигне това знание, той е на пътя към  входа (Махсом) към духовния свят.

От урока по статия на Рабаш,  26.07.2010

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Няма по-велика радост от разсейването на съмненията. Съмненията възникват от разликата между получаване и отдаване, Светлина и желание. Ако елиминирам тази разлика и ги приведа в съединение, единство, няма да има по-голяма наслада от тяхното сливане. Двете привидно противоположни части изведнъж се съединяват. Те постигат разбирателство и покой. Това води до експлозия от радост. Аз съм създаден да почувствам удоволствие от това.

Наслаждението е резултат от разкриването на Светлината вътре в духовния съсъд (желание). Светлината може да се разкрие до степента на подобие с желанието. Така че какво възприемам? Моето желание? Не. Може би това е Светлината? Също не. Аз възприемам резултата от тяхното взаимодействие като страдание или наслада.

От 4-та част на ежедневния Кабала урок – 06.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Това са поколенията на Ной”: Човек, който се намира в състояние на негативни желания и мисли, трябва да положи големи усилия, за да преодолее аргументите на злото начало, което го мъчи с добре познатите въпроси за „кой?” и „какво?” („Кой е Творецът, че да слушам гласа му?” и „Какво ми дава тази работа?”). И само чрез силата „с вяра над разума”, човек може да ги преодолее.

С други думи, човек не работи спрямо своя егоистичен разум, определен от неговите настоящи желания. А действа спрямо разума на по-високата степен, която е отдаване.

Наистина, ако се подчиня на моето желание и  разум, на които им служа, тогава съм наречен животно, на което главата (разума) и тялото (желанията) са на едно и също ниво. Ако искам да стана „човек”, тогава главата ми трябва да се намира над тялото, тоест над желанията ми.  Това означава, че разумът трябва да служи на по-висшето желание, тоест отдаване, което е извън мен, а не на желанието, което сега е в мен.

Днес желание за отдаване се намира извън мен („днес” показва моята сегашна степен), но утре (следващата степен) то вече ще бъде в мен. Ето защо, се опитвам през цялото време да служа на моя ближен с главата си. Това е, как работя за следващата степен и благодарение на това съм наречен „човек”, чиято глава е над неговото тяло.

Това е структурата на духовните обекти: ГЕ (горната част) на нисшия Парцуф се облича в Ахап (долната част) на висшия  и прави разчет спрямо висшия, като се свързва с него и като се опитва да му бъде подобен. Тоест, аз се свързвам с групата, която се явява Ахап на висшия за мен и използвам моя разум, за да и служа, вместо да служа на моите егоистични желания (Ахап), които са на по-ниска степен.

Висшият духовен обект се разделя на две част: неговото желание и светлината в него. Желанието на висшият е групата и духовното обкръжение. С други думи, това са все части от общата душа, които все още не съм съединил със себе си и поради това те са извън мен.

В последствие, всичко ще се съедини в едно желание и светлината в него, както е написано „Той и Неговото име са едно.”

От ежедневния Кабала урок – 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да прави човек, който едва започва да учи мъдростта на Кабала, докато стои пред книгата Зоар без абсолютно никаква представа за това какво е написано в нея?

Трябва ли да се опитва да има намерение през 45-те минути на урока? Много е обезсърчително да седиш пред такава невероятна книга и да не получаваш нищо от нея. Какво да правя?

Отговор: Единственото нещо, което е нужно да получа от Зоар, е силата на отдаване, нищо друго. Ако в мен има минимална сила на отдаване, аз ще започна да усещам Зоар, моето занимание с нея и потока на текста в нея. Ще започна да усещам колко ми е скъпа тази книга. Постепенно, чрез моите реакции на думите в нея, ще започна да усещам за какво говори тя.

Но всичко това следва моето желание над самия мен за силата на отдаване и моето желание за отворено сърце. Трябва да отваряме Зоар само с такова намерение. Когато ти излизаш „от себе си” (от своя егоизъм), това е, когато Зоар влиза в теб.

От ежедневния Кабала урок – 19.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Егоистичното отдаване по-висока степен ли е в сравнение с егоистичното получаване?

Отговор: „Отдаване заради получаване” – това е по – висока степен, по – хитро получаване.

Ясно е, че с нейна помощ можеш да спечелиш повече и да нанесеш голяма загуба на другите.

Но главното е, че човек разбира, че отдаването е ценно свойство, което му донася печалба.

Директното получаване е ограничено по своите възможности, а отдаването може да даде много повече възможности и печалба.

Ако хората не правеха бизнес, за да отдават на другите, продавайки своите услуги и самите те да печелят от това, човечеството нямаше да се развива.

Всеки щеше да се затвори в себе си, като животните, които могат само егоистично да получават.

Само човекът с неговия развит егоизъм разбира какво е това да отдадеш за своя изгода, за да получиш, при това многократно повече.

Но кабала ни говори само за свързването помежду ни, затова даже първото стъпало – егоистичното получаване – ни говори за отношенията между другарите, а не за обикновения живот.

Всички тези степени се отнасят към моето съединение с другите души и към разкриването на Твореца вътре в това съединение.

От урока по статия на Рабаш, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→