Въпрос: Как да работим със свойството „Есав” (егоистичното желание), за да не се пробуди по време на конгреса?

Отговор: То няма да се пробуди – можете да бъдете сигурни в това. Защото ние идваме на конгреса подготвени, „загрели”, разбирайки, че се събираме, за да се обединим.

Оставяме всички проблеми, съмнения и съпротиви у дома, защото знаем, че не сме способни пряко да се справим с нашия егоизъм – с „Есав”. Можем да действаме само по заобиколен начин, по метода на Яаков (от акев – заобикалям).

Това означава, че да се воюва „челно” с природата е безполезно. Трябва да излезеш от нея, да се издигнеш над нея, да придобиеш новата природа на отдаването, а след това с нейна помощ да започнеш постепенно, на части да използваш егоизма за отдаване.

Нашият егоизъм е особена, съществуваща в нас сила, която трябва да вземем под внимание. Но не трябва да воюваме с нея, а само да се безпокоим за обединяването и поръчителството, постоянно увеличавайки дясната линия – силата на „Яаков”, силата на отдаването.

Тогава ще разкрием Твореца и ще можем да се противопоставим на Есав. Но това не означава, че ще се борим с него.

Докато се поправяме като усилваме в нас линията „Яаков” – отдаването и взаимното съединяване, намиращият се в нас „Есав” получава удари от целия този процес и започва да разбира, че си струва да се обедини с Яаков.

И затова, няма да има опасности или войни – той сам ще поиска да взаимодейства с дясната линия, защото ще види, че възможностите, с които разполага не му позволяват да се напълни. На него не му достига Яаков – отдаването, за да напредне в живота.

Затова, ние трябва да мислим само за постигането на сплотеност и обединение. А всички останали проблеми ще се поправят от това, че ще се присъединят към дясната линия и още повече ще я усилят.

От програмата „Седмична глава”, 05.11.2010

[26221]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Поръчителство, Тора - Няма коментари→

Още от времената на древния Вавилон са останали хора, принадлежащи към „Исра-ел” (яшар-кел – желанието към Твореца).

С течение на времето, техният брой става все повече, поради взаимното включване на душите една в друга. И затова, сега има много такива хора, търсещи духовно освобождение – изход от свойствата на егоистичното получаване – към отдаване.

И вътре във всеки от нас протича такава вътрешна борба между желанията „Исраел”, стремящи се да постигнат отдаване и любов, и всички останали мои желания, които засега не искат и да чуят за отдаване и съединение. Така човек през цялото време се колебае, чия страна да вземе, на коя власт да се подчини.

Ако желанието е наистина за отдаване, духовната искра, останала след разбиването, то човек няма да може да остане потопен в своя егоизъм, в своите желания „народите на света”. Духовните искри неизбежно изплуват оттам.

Отначало те са паднали и са се смесили с това огромно егоистично желание, все едно са били хвърлени в този „бульон” и са просмукани от него, а след това биват извличани обратно, заедно с всичко, което са попили, желанието (авиют).

Тоест искрата (Г”Е) се връща на своето място, но заобиколена от желания, прилепнали към нея – те се наричат „АХАП де-алия”).

А докато „Исраел”, желанието към Твореца, е потопено в желанията на „народите на света”, то няма да намери покой и ще бъде избутвано от тях, като чуждо – за да се повдигне и извърши изправянето.

Съществуването във властта на тези желания – това се нарича изгнание. А подемът и изправянето – се наричат освобождение.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 02.11.2010

[25717]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Искрата „Исра-ел” се разкрива на човек с това, че той стига до кабала. А иначе каква сила би го довела? Във всеки от учащите се съществува тази искра, иначе той не би учил.

Ние всички плуваме в полето на висшите сили – силите на желанието за получаване или на желанието за отдаване, от край до край, във всеки един миг, намирайки за себе си подходящата точка на равновесие.

Все едно всеки се намира в електромагнитно поле, като заредена частица, реагираща на неговото въздействие. Ако полето се промени, то премества човека/частицата от едно място на друго.

Така и ти си достигнал до кабала. В теб се е пробудило желанието, принадлежащо на тази общност от хора – и ти си се влял в нея. И затова се наричаш „Исра-ел” (направо към Твореца), съгласно тази искра.

И това желание за отдаване не може да се успокои, докато ти не го реализираш. Ти повече не си в състояние да живееш в собственото си вътрешно изгнание!

Сега на конгреса се събират 7000 човека – част от тях живеят в Израел, част – по целия свят. Но всеки от тях се намира в изгнание от духовния свят!

Тях всички ги обединява, като един духовен народ „Исра-ел”, същата тази искра, която не се отнася към материалното, а в духовното тя все още съществува само като точка – но, съгласно нейните цели, те вече се наричат „народ на Твореца”, по силата на бъдещото състояние.

Когато всичките тези хора се събират и съединяват искрите си заедно, всеки влага своята малка сила – и тогава всеки получава силата на всички, помагаща му да излезе в духовния свят.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 02.11.2010

[25702]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Излизането от изгнанието – това е излизането от нашето егоистично желание, издигането от него с вяра над знанието, от „ло лишма” (заради себе си) в „лишма” (заради Твореца), от любовта към себе си – в любовта към ближния.

През какво преминаваме при подготовката за този изход и по време на бягството от своето „желание за наслаждаване” към „желанието за отдаване”? За нас е много важно да знаем това, защото сега се приближаваме именно към такова състояние.

 „Ето оскъдния хляб, който са яли бащите наши в земята египетска” (Пасхалната Агада).

Когато се намираме в своето его, ние ядем „оскъдния хляб на бедняка”, защото сме като просяци по отношение на духовното и получаваме само мъничко светлина, минималната искра на живота („киста де-хаюта”), така нареченото „тънко светене” („нер дакик”) оживяващо целия наш свят.

И това не е онзи хляб, който ядат в Египет – в Египет хранят добре! Нашето его ни дава всичко – моля, наслаждавай се!

Но щом като поискаме да постигнем духовния свят, още на изхода от егоистичния „Египет”, започваме да вкусваме от „оскъдния хляб”, защото не разбираме как можем да постигнем отдаването и какво хубаво има в него.

Аз не чувствам неговия вкус – всичко е сухо и безсолно, като тази проста питка – само брашно и вода! Именно такъв ми се струва духовния свят, към когото вървя.

И заради това, аз трябва да бягам от сития Египет, от всички блага – от гърнетата, пълни с риба и месо, които са тлъсти и апетитни, за да се храня с оскъден хляб в пустинята?! Към това ли се стремя?

Но това е наистина така и затова е казано, че „заповедта за обезсоления (оскъдния хляб, маца) била дадена на синовете на Исраел още преди тяхното излизане от Египет – като олицетворение на спасяването, през което им предстои да преминат, движейки се бързо”.

„Движейки се бързо”, защото по друг начин е невъзможно да излезеш от егоизма! Духовното се представя по такъв непривлекателен и отблъскващ начин, че излизането към него трябва да бъде спешно, за сметка на принуждаващите външни сили, измъкващи от егоизма, защото сам не съм способен да напусна този чудесен свят – такъв, какъвто ми се представя в моето егоистично желание. 

А духовният свят се представя на моето его тъмен като в рог – в него няма нищо привлекателно за моя егоизъм и аз не искам да го видя!

Затова, бягството може да бъде само „бързайки” – изведнъж ме изхвърлят оттам. Да се надяваме, че и с нас ще се случи така!

От урока по статията „За Йехуда“, 31.10.2010

[25458]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Днес всички говорят за алтернативите, свързани с енергията и храната, търсят друга планета, на която може да съществува живот, друго възпитание и пр. Защото ежедневно се убеждаваме, че нашият егоистичен подход към света и обществото се е изчерпал и е показал своята пълна несъстоятелност и гибел.

Въпреки индивидуалния егоизъм и потребителското общество, ние откриваме, че светът е глобален и взаимосвързан, а ние не сме приспособени към него и не знаем как да продължим по-нататък.

Светът разкрива своята всеобща зависимост и ни принуждава да бъдем свързани с взаимност и добро, и затова постепенно, все повече осъзнаваме присъщия ни егоизъм като наш враг.

Но всички търсения, свързани с това как да излезем от егоизма, ни водят до методи за неговото намаляване, а това означава – до връщане на предишни нива на развитие. Всички методи предполагат потискане или намаляване на егоизма.

Но егоизмът на човека постоянно расте и неговото потискане е противоположно на природата – затова няма да можем да го намалим. Такъв подход е анти природен и е непонятно, как «алтернативниците» са го приели въобще.

И тук се появява истински алтернативната за целия наш егоистичен свят наука кабала. Именно с разкриването на егоизма като причина за цялото зло в света, кабала се разкрива и се предлага като метод за поправяне на егоизма и изграждане на нов свят.

Кабала действително е алтернатива, защото вместо егоистичен свят, предлага алтруистичен свят.

Тъй като в разкриващия се нов интегрален и глобален свят, ние по неволя сме задължени да спазваме както законите за връзка между хората, така и за равновесието на човека с природата. Ние сме длъжни да станем изцяло свързани помежду си  в системата „възлюби ближния като себе си”!

Кабала изучава цялостната система на мирозданието и обяснява, че поправяйки се, ние ще излекуваме не само себе си, но и цялата природа – нежива, растителна и животинска. Ще избавим всички от проблемите и болестите, защото всички страдания и болести са усещане за липсата на равновесие между нас и цялата природа.

Тъй като нашата природа е абсолютния егоизъм, то нямаме нито свободата да вземем решение, нито какво поведение да имаме и във всичко се подчиняваме на управлението на природата.

И само в едно човек може да стане свободен – да се издигне над егоистичното, зависимо управление. А това е възможно като създаде обкръжение. Защото в нашия егоизъм, мнението на обкръжението, за нас е по–важно от личното мнение.

Затова, кабала ни предлага да създадем общество, в което ще задължаваме всеки  „да играе на отдаване и любов“. Ние разбираме, че това е игра, но по този начин  задължаваме всеки да показва себе си такъв и навън.

Тези усилия ще призоват скритата сила на природата, която всъщност държи всички нейни части в равновесие, като живителна сила на организма. И тази сила ще промени в нас егоистичните намерения на отдаване и любов.

Така човек постига пълна връзка с всички части на природата: със себе си, с обществото, с цялата природа и нейната висша сила. Към това състояние, природата на подтиква чрез принуда, а ние можем да го постигнем осъзнато и леко.

[25140]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Нашата работа се дели на части, които сякаш не са свързани една с друга – взаимоотношенията между хората, между човека и Твореца, между човека и другарите.

В съвършеното състояние, всички трябва да бъдат обединени помежду си – човекът с големия свят, човекът с групата, човекът с Твореца.

Цялата реалност трябва да бъде неразделно слята, за да няма някой, който има по-голямо или по-малко значение в сравнение с другите. Именно това е подобието на свойствата.

Но засега, ние все още не знаем как правилно да изградим всички тези видове взаимоотношения и каква значимост да придадем на всяко от тях. Винаги ще се объркваме и затова кабалистите ни обясняват, че най-надеждното средство е работата в група.

Защото Творецът е разбил общото кли именно, за да може всяка част да работи над своите лични свойства по отношение на другите и дори, когато е откъсната от светлината, взаимоотношенията с ближния да заменят тези на творението с Твореца.

Това ни позволява да работим, постоянно проверявайки правилно ли действаме.

В крайна сметка, от всички трудове на кабалистите трябва да извлечем главния принцип: няма Творец, творение, човечество, а има само група. Преди всичко, ако аз виждам група, в която мога да реализирам закона за поръчителството, тогава съм длъжен да се обединя с другарите и да направя това.

Нашето обединение трябва да бъде такова, че между нас да не останат никакви различия и разстояния. Ние сме единни по пътя към целта, в усещането на общата взаимна връзка. И разбираме, че само в тази връзка между нас ще се разкрие духовния свят.

Тогава, към същността на нашата връзка, аз присъединявам Твореца – именно Той определя как трябва да се обединим, за да не бъдем сборище на присмехулници, а истинска група.

Ние не знаем какво е отдаването, но искаме от Твореца, Той да бъде за нас свидетел, пример и свързващо звено.

Тогава човекът, групата и Творецът стават едно цяло и всички ние работим, докато заедно не поискаме разкриването на Твореца помежду ни.

От урок по статия на Рабаш, 27.10.2010

[25035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Човек, който достига до правилното поправяне, завършва ли своето материално прераждане (Гилгулим)? Той чувства ли удовлетворение или иска да продължи да се преражда?

Отговор: Аз бих поставил въпроса различно. Ти пристигаш в духовния свят, преминаваш махсом и виждаш до каква степен можеш да отдаваш на другите и колко много още трябва да направиш в този свят, но внезапно чуваш: „Не, не трябва; ти си съвършен и вечен и не ще се върнеш обратно в този низък свят!” Но това е момента, когато наистина можеш да действаш в отдаване и да помогнеш на другите на пътя на поправянето. Ще пропуснеш ли това? Кой свят е по-добър? Ще поживеем и ще видим!

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа”, 19.10.2010

[24400]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек по природа е разсъждаващ, означава ли това, че ще му трябват повече усилия, преди да разбере, че без помощта на Твореца не може да се постигне отдаване?

Отговор: Има умни хора, които трудно приемат решения, издигайки се над разума.

Но има и такива умни хора, които разбират, че тяхната мъдрост нищо не струва. И затова им е лесно да се отрекат от нея.

Цялата работа е в това, как човек използва мъдростта си. Разумът не е порок. Всяко качество зависи от това, как човек го прилага: на практика или не.

От урока по статията на Рабаш, 25.10.2010

[24789]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Първият стадий изцяло се напълва със светлината, излизаща от Корена и чувства, че не иска да получава – така се формира Вторият стадий.

Но след това, Вторият стадий чувства, че от това няма да стане подобен на Корена. Вторият стадий нищо не получава, но и не отдава!

Станало още по-зле, защото преди аз съм бил прилепен към Твореца – като бебе и съм правил всичко, което Той иска. Наслаждавал съм се колкото си искам и макар да съм го правил заради себе си, съм доставял удоволствие и на Висшия!

Сега, като че ли съм пораснал и не искам да получавам от Него, но излиза, че не Му доставям радост дори като бебе – тъй като Той се наслаждава от това, че получавам от Него.

И какво съм направил? Още повече съм се отдалечил от Него! (Затова Вторият стадий, въпреки че не получава нищо, се смята за по-силно желание от Първия стадий). Аз сякаш Го пренебрегвам…

Бебето е по-близо до майката от порасналото дете, което се чувства самостоятелно и не иска да получава нищо от нея.

Тогава, Вторият стадий – Бина, решава, че ако получи светлина заради Твореца, тогава това наистина ще бъде наслаждение за Него – така се получава ЗА”Т де-Бина.

А реализирането на това решение става в Третия стадий, в Зеир Анпин, който получава светлина заради отдаването, благодарение на силата на Бина. Тоест Висшият определя това решение (Затова се смята, че главата на З”А се намира в Бина – ЗА”Т де-Бина).

А след това, идва Четвъртият стадий – Малхут, която вижда колко наслаждения има тук… З”А, получаващ заради отдаване – това съм аз, който усещам Твореца и се чувствам абсолютно същия като Него!

И аз искам да се наслаждавам и от напълването, което получавам, и от равенството с Него. Искам да се насладя на всички наслаждения, които съществуват в Твореца – това се нарича Четвърти стадий на развитието – Малхут.

На този Четвърти стадий се извършва съкращаване (Цимцум Алеф) и ние повече не получаваме напълването егоистично.

А след това става Второто съкращаване (Цимцум Бет) – от ЗА”Т де Бина до Малхут. Малхут се внедрява във всички тези желания и казва: „Не трябва дори да си помислям за каквото и да е получаване! Невъзможно е да получа нищо, няма да стане!”

Четвъртият стадий на желанието прониква в Третия и Втория стадий, и сега в двамата – и в З”А, и в ЗА”Т де-Бина съществува усещането, че всяко съприкосновение с получаването на светлина ще бъде егоистично.

Преди това не е съществувало чувството, че желанието за наслаждаване е толкова противоположно на светлината! А сега го има. Но все пак, забрана съществува само за Малхут, но не и за З”А, и нещо повече – не важи и за Бина. 

Защото З”А иска да отдава – но въпросът е в какви желания се кани да го направи? В желанията, които е имал до появяването на Четвъртия стадий или се готви да получава заради отдаване в Четвъртия стадий, в Малхут?

Впоследствие, тази бъркотия довела до разбиването, когато те не разбрали защо това е невъзможно. Защото, ако ние се каним да получим светлина заради отдаването, както в Третия стадий на пряката светлина, тогава това е алтруистично действие.

Оказва се обаче, че вътре в тези желания вече е проникнал Четвъртият стадий и след като си опитал какво е Малхут – наслаждението от равенството с Твореца, вече не можеш да се откажеш от него – желаеш този вкус. Вътре в теб се намира Четвъртият стадий и ти не можеш да получаваш заради отдаване!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 25.10.2010

[24824]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Развитието на желанията за наслаждения е дълъг процес. Цялата наука кабала описва промените в желанието.

Баал аСулам обяснява, что в този процес желанието (небитието) винаги предшества напълването (битието).

Отначало, нещо не ми достига, а после аз придобивам липсващото ми – и така периодично се повтаря. При това недостигът, т.е. желанието, е по – важно от напълването, тъй като желанието определя напълването.

В духовното този закон действа твърдо, без привилегии и протекции, и ако творението няма желание да се издигне на следващо стъпало, то не се издига, не се доближава до него.

Всичко зависи от подготовката– от усещането за недостиг, от липсата на напълване. Затова „небитието предшества битието“.

Според този закон са се развивали всички нива на творението – от неживото към растително, животинско, човешко. Човек също се ражда животно, а после се развива и се издига на своето стъпало.

Същото става и в развитието на нашия вътрешен свят. Колкото е многообразен човешкият род, толкова са разнообразни неговите желания, които също се делят на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко – в човека.

Какво представлява човешкото ниво в човешкия род? Това са тези хора  или желания, които са устремени към подобие с Твореца, към издигане и сливане с Него.

За да придобием силно желание, устремено към тази възвишена цел, ние трябва да се намираме и от двете страни: понякога да  отхвърляме духовния свят, да не го разбираме, да не го чувстваме, да не се съгласяваме с него, а понякога да  се стремим към него, да виждаме в него нещо важно,хубаво и необходимо.

Така се сменят небитието и битието, тъмнината и светлината – и единствено благодарение на  тях, в нас се формира правилно, цялостно желание.

Затова ние влизаме в група, разбирайки, че няма друг изход, освен обединението. Само сред другарите аз намирам ново желание да стана подобен на Твореца, а не просто егоистично да Го призовавам. В групата аз проумявам ценността на отдаването, и, едновременно с това, откривам, колко го ненавиждам.

Ако не се страхувам, ако съм готов да изтърпя разкриването на собственото си зло– това е небитието, предшестващо битието, подготовката към освобождението.

Намирайки се до планината на собствената си ненавист, човек се нуждае от битието – подобие на Твореца. И тогава идва светлината, възвръщаща го към източника.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24534]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→