Въпрос: Минаха няколко седмици, откакто върху мен се спусна мъгла, затъмнявайки години на занятия.Трудно намирам думи. Ако не беше групата, вече нямаше да съм тук. Никакви усилия не успяват да ме измъкнат от това. Какво да правя?

Отговор: Това е признак, че си положил качествени усилия. Най-вероятно си участвал в конгреса и в нашите общи състояния, получил си голяма светлина и сега в тази светлина виждаш, че още не си достоен за разкриване на свойството отдаване в себе си. Твоите желания /келим/ още не се нуждаят от отдаване, те подсъзнателно го отхвърлят.

И така, имаме следното състояние: мъгла, слабост, объркване, безпомощност, нежелание. Всичко това е разбираемо, освен едно: защо над тези усещания, над това мисловно опиянение аз не мога да направя правилна равносметка на състоянието си? Защо не мога да се дистанцирам от него и да определя какво се случва с мен? По този начин лекарят поставя диагноза на пациента.

Ако хубавичко провериш себе си, ще видиш, че състоянието ти е правилно, че е правилен етап от духовния ти път. Казано е, че в духовното не смъкват, а само повдигат.

Но колко време ще мине преди да се пробудиш от зимен сън? Това зависи от теб. Съкращаваш ли времето? Твоето състояние е благоприятно за напредване, но от него трябва колкото се може по-бързо да продължиш напред.

Общо взето, след конгреса всички се потопиха в някаква „летаргия”.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 08.12.2010

[29134]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам, как могат да се разбият Галгалта ве-Ейнаим? Нали те са отдаващи желания, а върху отдаването няма ограничения?

Отговор: Няма такова нещо като отдаващи желания/съсъди/келим! Съсъдът може само да получава. Творецът е създал желание за получаване на наслаждение.

Творението може да отдава, ако получи от светлината свойството любов към някого. Тогава, то ще може да усети желанията на любимия и чрез себе си, през своя екран, ще напълни онзи, когото обича, със светлина, защото е присъединило към себе си неговото желание като свое.

Затова е и казано: „Възлюби ближния като себе си”. Съсъдът действа само в една посока – той може само да получава и нищо не може да даде, защото е творение.

Така че, келим (съсъдите) Галгалта ве-Ейнаим – това е също желание за получаване на наслаждение. Когато те губят  екрана (намерението за отдаване),  получават светлина заради себе си – и се разбиват.

Има само желание и светлина – едно от двете! Желанието за получаване е целият материал на творението. Ако върху него има анти-егоистичен екран, тоест свойството, което е получило от светлината и докато свойството го удържа, както магнитът държи къс желязо – то ще остане в отдаването.

Но в момента, в който светлината изчезне, това желание веднага става получаващо – по силата на своята природа. Тук нищо не може да се направи.

Всеки от нас може да бъде поставен в такива условия, в които да изгуби цивилизования си, интелигентен образ и да се върне към своето „първобитно състояние”. Всичко зависи само от поправянията!

Изчезват поправянията и остава неприкритото егоистично желание. Добавят се поправяния – и ние можем да „се представим” като желание за отдаване.

Затова, Галгалта ве-Ейнаим са също получаващи келим – като АХАП. Само че, са малки, по-светли, не толкова груби. По тази причина, върху тях може да се извърши такова поправяне, че те да ни се струват като „отдаващи”.

Но, щом светлината и екранът изчезнат, те веднага стават получаващи – като всички останали.

Просто  по-лесно е да бъдат поправени, но въпреки това се нуждаят от поправяне. В творението няма нищо друго, освен желанието за наслаждение.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29056]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правим с другарите, които не се пробуждат? Да проявяваме ли търпение към тях, както към външния свят?

Отговор: Не. В групата сме се подписали под общ договор. Преди, кабалистичните групи са изисквали от новите си членове подпис под устава.

Искаш ли да бъдеш другар? „Другар“ е този, който с всички сили работи за  обединението. Тъй като само чрез обединение ще постигнем целта.

Нямаме възможност да приемаме всеки, който все още не е готов за това и просто разрежда нашите сили, а може би дори ни обърква и отклонява встрани. Както пише Баал  аСулам в статията „Мир“: човек може и да разбира, че не бива да се краде, но не вижда нищо лошо в това, че не отдава.

В духовното, ако ти не даваш на групата това, което трябва да й дадеш, значи крадеш от нея. Затова хората, желаещи да постъпят в групата, трябва да знаят, че се подписват под „декларация за отдаване“, задължават се да внасят своя принос  и да отдават всички свои сили за единството.

В противен случай, за него няма място в групата. Нека си седи в къщи пред телевизора.

Необходимо е това да се разбере, и групата трябва да го изисква от всички, и от всеки. Тъй като без обединение, ние нищо няма да постигнем.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 06.12.2010

[28902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние изучаваме статията „МИ създал ЕЛЕ”, от „Предисловие на книгата „Зоар””.

В нея се разказва за Бина на света Ацилут. За това, как трите горни сфирот (ГАР или МИ), създали седемте долни сфирот (ЗАТ или ЕЛЕ).

ГАР създал (барá), т.е. извел от себе си навън (бар) своята долна част, АХАП. Спускайки се към Зеир Анпин и Малхут, тя сега може да участва във взаимно включване с душите, които се издигат към Малхут от световете БЕА, желаейки да се поправят и обединят.

Душите молят за сили за обединяване, и не им е нужно нищо, освен това. Те разбират, че по този начин ще придобият кли, в което ще се разкрие Твореца. А освен това разбират, че техните собствени сили не са достатъчни за такова обединяване – че тук е необходима Висшата сила.

И затова, те издигат своето желание към Малхут на света Ацилут, подтиквайки я да се съедини в едно цяло със Зеир Анпин – ЗОН.

Тогава, ЗОН откриват, че в тях се намира долната част на Бина – ЕЛЕ, и тази част ги издига към самата Бина, към МИ.

В резултат, душите, Малхут, Зеир Анпин и двете части на Бина се обединяват горе и там получават силата на светлината – онова свойство, което изцяло цари в горната част на Бина, свойството отдаване. Така МИ създава ЕЛЕ, а след това поправя душите, издигнали се в Бина.

Ако искаме да действаме, следвайки примера, който ни посочва книгата „Зоар”, тогава трябва да се постараем да намерим сред нас желание, потребност да се изкачим до Малхут де-Ацилут, за да се включим в АХАП на Бина.

Такава потребност ще пламне в човека, когато поиска да стане част от групата – защото Малхут на света Ацилут ще разпознае и откликне само на това желание

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.12.2010

[28924]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е тайната на живота?

Отговор: Тайната е да се промени насоката на живота от получаване в отдаване, да „се обича ближния” или поне да се придържаме към принципа „Не прави другиму това, което е ненавистно за теб самия”.

Когато започнеш да се стремиш към отдаване, ти излизаш от твоя тесен свят, където си заключен и работиш като робот, следвайки вече създадени специфични детерминистки закони. Нищо не може да избяга от границите на закона. Ние разсъждаваме по този начин само заради скриването и липсата на познание.

Например, предположете, че гледам от десетия етаж към ставащото долу и виждам как кола завива, а човек излиза на улицата, не вижда колата и тя го удря. Или виждам как човек паркира колата си на непозволено място, но полицаят вече идва към него, за да го глоби.

Аз виждам всичко това отгоре, но хората отдолу не виждат нищо! Но позволява ли им тази липса на знание да кажат, че случилото се е случайно? За мен не е случайност, защото вече съм видял как всичко е свързано едно с друго. Това не е фантазия, а чисто разкриване.

Понякога гледаме бебетата и разбираме, че нещо ще се случи по това, което то прави. Знаем го предварително, но то не го знае, защото му липсва познание за себе си. Затова нямаме свобода на волята – има само липса на знание.

Колкото по-дълбоко разкриваме този свят, толкова повече разкриваме колко сме оковани в железни вериги. Няма свобода – нито в мисълта, нито в желанието, нито в действието. Единственото, което можем да направим е да сменим посоката. Сега тя е напълно устремена към получаването за себе си. Тя е напълно ограничена и то от самите нас и желанието ни.

Обаче ние сме способни да я променим – от минуса към плюса. Започни да отдаваш и ще разбереш какво можеш да направиш чрез това. Вече имаш корена на това бъдещо алтруистично желание, „точката в сърцето”. Трябва само да привлечеш силата, която ще я развие. Тогава няма да си ограничен, защото ще си излязъл от самия себе си.

След като преминем през степените на развитието ни ще разкрием, че  животинското тяло, в което сме поставени не съдържа нищо „човешко” освен само една точка! Ако се занимаваш с тялото, тогава ще си животно. Но ако се съсредоточиш в тази точка, тогава ще разкриеш в нея човека.

От урока по статията „Тяло и душа”, 30.11.2010 г.

[28175]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да влезе в това решение, освен нашето желание?

Отговор: Решението, до което трябва да стигнем, включва в себе си разочарование от това, че сме способни да се обединим със свои сили, а също, че всеки от нас или всички заедно ще успеем да пробием бариерата и да разкрием духовния свят.

С какво чувство ще го разкрия, ако не го усещам в себе си? Това чувство трябва да се формира между нас, като допълнително, ново явление, което засега ни е непознато.

Аз имам пет чувства и с тях, като с локатори се опитвам да намеря духовното – какво е то, къде се намира? Опитвам се, но не го намирам, защото кли, в което може да бъде възприето духовното, не се намира в мен, а между нас. Как да го създам?

Не мога сам да направя това, тъй като не чувствам другите – те, като че ли не съществуват. По какъв начин да се съединя с тях, ако съм лишен от чувствителност?

Да се съединя с тях, може да ми помогне само висшата сила, която преднамерено е създала преградите между нас, поставяйки всеки в отделна килийка – като пчелите в кошера.

Ние не можем да разрушим тези прегради – тогава къде ще почувстваме духовното? В общото желание, което можем да постигнем само с помощта на Творецът, който ще премахне преградите между нас.

Всичко това е устроено нарочно по този начин, за да Го разкрием, защото разрушаването на преградите изгражда кли за разкриване на свойството отдаване, което е присъщо на Творецът.

Излиза, че до това решение ще ме доведе потребността от ново кли. Това се нарича усилие, и ние трябва да го положим заедно, помагайки си един на друг в издигането на важността на нашите очаквания.

И когато вземем общо решение – да се обединим и в това чувство да пробием махсома – то се случва, защото наистина искаме разкриването на Твореца като съществуваща между нас сила и на свойството отдаване на всеки. Именно това е духовният свят.

От урок по писмо на Баал аСулам, 12.11.2010

[28646]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да създадем общо намерение преди урока? Ако можем, тогава как да го направим?

Отговор: Общо намерение се изгражда върху основата на общата за всички цел. Нашата крайна цел е да доставим удоволствие на Твореца. По този начин ще станем подобни на Него.

Затова, ние трябва да Го разкрием – такова е желанието Му, за да се убедим в Неговата доброта и любов. Това не е наша лична потребност – Творецът желае да Го разкрием.

Разкриването се постига в подобието на свойствата. Затова, ние се стараем всички наши действия да бъдат насочени към отдаването. Аз полагам усилия не, за да доставя удоволствие на своя егоизъм, а се стремя да изляза извън себе си и да разкрия Твореца именно, за да доставя удоволствие на Него.

За тази цел са ми нужни даващи свойства/келим и аз прибягвам до помощта на светлината, скрита в кабалистичните източници и особено в книгата „Зоар”. Светлината може да ме промени, да ме преведе през пропастта между свойствата получаване и отдаване.

Но ако мисля за това сам, то аз имам твърде малко сили. Те няма да ми стигнат дори само, за да поддържам посоката към отдаването.

От друга страна, ако действам заедно с другите, споени в едно, с едно желание, когато всеки се отрича от себе си пред всички, тогава нашата обща настройка придобива голяма мощ.

Кабалистите, които вече са преминали през тези етапи ни обещават, че това е начинът, по който ще успеем.

И затова, сега се радвам, че съм между другарите и мога заедно с тях да изградя намерение, отстранявайки се колкото се може повече от себе си, за да мога в крайна сметка да доставя удоволствие на Твореца. Така, ние се уподобяваме по свойства с Него и в тази степен го разкриваме. Нещо повече – постигаме сливане с Него.

Затова, ние трябва да се подготвим предварително и да идваме на урок с готово желание. Размишлявайки за това, човек все повече се „разгорещява” и постига успех.

Казано е: „Заповед без намерение е като тяло без душа”. На теб ти е дадена заповед да изучаваш Тора, т.е. кабалистичната методика, която е предназначена за поправяне на злото начало. Благодарение на нея, ти ще стигнеш до отдаване, ще придобиеш любовта към ближния, а след това и любовта към Твореца. Тора, от думата ор – светлина и от думата ораа – инструкция.

Но ако не си се въоръжил с необходимото намерение, тогава седиш като мъртъв на урока и извършваш механични действия, които са лишени от духа, от светлината на живота. Така че, трябва да решиш – защо ставаш през нощта и с какво се занимаваш.

Дори ако не е по силите на човека да поддържа намерението, нека почувства, че това не му достига. Болката от пустотата в сърцето също е важна.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.12.2010

[28296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Кога вярата се превръща в постижение?

Отговор: Ако това е вяра над знанието, то тя става съсъд/кли за постижението. Тъй като вяра се нарича светлината Хасадим.

Вяра над знанието – това е свойството отдаване, преобладаващо над желанието за наслаждение. Желанието за наслаждение с намерение за отдаване, става съсъд/кли за светлината Хохма.

Тогава светлината Хохма, облечена в светлината Хасадим, се възцарява вътре в желанието за наслаждение – именно това е постижението.

Напълването на светлината Хасадим със светлината Хохма се нарича „пълна или безусловна вяра“ (емуна шлема).

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 25.11.2010

[27654]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Същност на религията и нейната цел”: „Доброто отношение на Твореца не става очевидно, докато творението не се развие окончателно. 

Напротив, управлението винаги се представя пред наблюдателя в изопачен вид.

Разбери, че Творецът винаги прави единствено и само добро за Своите създания, но това добро изхожда от Него като целенасочено управление”.

Системата е устроена по такъв начин, че за да се доберем до целта – свойството отдаване, ние сме длъжни да разкрием противоположните на нея свойства в себе си. При това, според степента на напредване към целта, ние ще разкриваме в себе си все по-голяма противоположност.

Разликата между положителното и отрицателното расте непрекъснато – аз разкривам много по-силен негатив срещу по-големия позитив.

Работата е в това, че моят материал  – желанието за наслаждение, не се явява неутрален. Не, аз не съм неутрален, не желая да бъда в нулата, искам да се наслаждавам и затова, дори нулата предизвиква в мен лошо усещане.

Чувствам се добре, когато съм напълнен – само, когато съм в плюса. А какво става, когато не ми е достигнало съвсем малко, за да се добера до плюса? Пак ми е зле.

Разликата между желаното и действителното веднага предизвиква в мен въпроса: „Защо?” Защото моят егоизъм е уязвен: „Защо не съм напълнен? Полага ми се всичко!”

Трябва да разберете, че не можем обективно да съдим за своите състояния, тъй като не съблюдаваме неутралитет. В нашите очи, злото е винаги повече от доброто. Дори, когато опитваме без лъжица, ако на меда в нашето гърне не му достига някаква дреболия – това вече внася смут.

Нещо повече, не съм успял наистина да изпитам хубавото усещане, когато то изчезва. Защото вече се замислям за онова, от което ще се наслаждавам след миг. В кулминацията на блаженството, вече се проявява неговата загуба, изчезването и аз започвам да мисля какво ще правя по-нататък.

Така работи нашето егоистично желание. Естествено, че с такава природа, не е по нашите сили да постигнем удовлетворение. Тя систематично ни разрушава.

Желанието за наслаждение никога не може да остане напълнено и доволно. Всяка секунда, лишена от пълнотата на наслаждението, му отравя живота.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 16.11.2010

[26887]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата ни работа се състои в това да открием Твореца. Той ни липсва. Освен Него, в реалността няма нищо друго.

Творецът е всеобхватната сила, в която се намираме, макар и да не я усещаме. Нашето егоистично желание не различава Твореца, не е настроено на същата  вълна и не притежава същото свойство.

Затова работим именно над своето желание, което трябва да променим, да преориентираме така, че да открием Твореца според закона за подобие на свойствата (хок иштавут ацура).

Сега, ние виждаме, чуваме, усещаме и помирисваме вътре в собственото си желание. Като го променим, ще разширим диапазона на усещанията. Това не значи, че ще усилим чувствителността на нашите сетива с помощта на допълнителни уреди: локатори, радиоприемници, телескопи и микроскопи.

Не, ние не увеличаваме възприемчивостта на егоистичното желание, а променяме самата му същност. Превключваме го от вътрешно на външно възприемане, приспособяваме го да улавя това, което се намира отвън, а не това, което влиза навътре.

Трансформираното по този начин желание, се разширява от петте телесни (земни) сетива (усещания): зрение, слух, обоняние, вкус, осезание – на пет духовни сетива – сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут. Сега то действа обратно: отдава, а не получава и в стремежа за отдаване, ние възприемаме в него висшата реалност.

Макар да не я познаваме, промените са възможни. Така ни казват хора, които вече са направили това и са постигнали изцяло нов живот.

Сега, ние живеем в реалността на петте сетива, в картината на света, нарисувана от егоистичното желание. Но ако превключим намерението за възприемане, ще излезем извън себе си и ще възприемем външната действителност в свойството отдаване – като допълнение към вече съществуващото в нас свойство получаване.

Именно това е новият свят, който ни се разкрива в петте нови усещания. Той има своите багри и звуци, разум и движения на душата – всичко, което съществува и тук, но и много повече от това – много по-ясно, по-съвършено. Това са нашите земни корени.

Ето какво трябва да постигнем, до какво желаем да стигнем. Тъй като нашето егоистично желание, действащо на принципа на поглъщането, вече е изчерпало себе си. В него все по-ясно се проявява отчаянието: ние губим интерес към „това кино“, което вече сме гледали и оценили. Филмът на този живот повече не ни вълнува и не ни  напълва.

Цялото човечество върви към това. Обърнатото навътре възприятие не носи предишната радост. Ние сме изчерпали  нейния запас и сега се стремим към възприятие, което е обърнато навън.

Само като променим своето желание, превключвайки се отвътре навън, ние ще видим обърнатия свят – света на отдаването. „Олам афух раити”.

От урок по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26396]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→