Въпрос: Как мога да ускоря своите състояния и по–бързо да сменям кадрите във филма, в който живея?

Отговор: Сменящите се картини, в които аз откривам новата реалност, се появяват на моя материал, на „екрана“ в мен. Ако този екран се усъвършенства, аз виждам на него картини, все по–близки до духовния свят.

А ако екранът не се развива, ако моите свойства, мисли и желания не са насочени към отдаване и не се поправят, то аз виждам същия свят, ако не и по-лош, от ден на ден. Тъй като моето егоистично желание през цялото време расте.

Ако аз напредвам със същата скорост, с която расте желанието в мен – значи, се намирам в естествено, еволюционно развитие. За да не усещам страдания в живота, аз трябва да се движа точно със същата скорост, с която растат моите желания . Но все още няма да открия духовния свят. Духовното започва да се разкрива, ако аз сам разкривам в себе си решимот (гени на развитие), духовни картини, ако ускорявам своето развитие, ако сам изваждам от себе си и реализирам решимот от разбитата душа.

„Аз сам пробуждам изгрева, а не изгревът – мене“. И ако аз давам «газ», то ми се разкрива духовната картина. Само да отпусна газта и губя ускорение, преминавам на обикновена скорост – духовната картина моментално изчезва.

От урока на тема „Няма зло в света, всичко е необходимо и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37912]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Започвайки от Второто Съкращение (Цимцум Бет) и по-нататък, духовните обекти (парцуфим) започват да се раждат не така, както преди, в света Адам Кадмон – един под друг. Тъй като, във всеки от тях сега има долна част, която не се използва – АХА”П, то тя се спуска на по-ниското стъпало.

Тоест, парцуфът работи със своите Галгалта ве-Енаим (горната част), а неговия АХА”П пада вътре в Г”Е на нисшия. А, АХА”П на нисшия пада вътре в Г”Е на още по-ниския парцуф и т.н.

Получава се, че горната част на всеки парцуф се облича в долната част на висшия парцуф над него, а неговата долна част се спуска вътре в горната част на ниския парцуф. А къде е самият той, независещ нито от висшия, нито от нисшия?! В него няма нищо от самия себе си!

Ето откъде се вземат тези скачени ”зъбни колелца” на душите – това е същият принцип. Ти не си свободен от връзката с никого. Ти вече си създаден вътре в такава конструкция, вътрешната структура Малхут на общата душа, където няма нито една част, която да не се съединява с всички останали.

Всяко желание, на всички нива (авиют) е съединено с всички останали – всички се свързват с всички, и в нито един няма, нито една свободна част, нито една степен на свобода. Винаги висшият ми указва какво да правя, а нисшият установява, как трябва да служа на нисшия.

Така всеки от нас е свързан, точно като с въжета от двете страни, и е невъзможно да направи нито едно независимо движение.

Но как тогава да стана свободен и притежаващ избор?! Ако ти, вместо всичките тези вериги, започнеш да усещаш веригата на любовта, взаимното участие, то ти ще се излекуваш от тази „клаустрофобия”, от усещането, че си здраво свързан и зазидан жив в такава система, където нямаш ни най-малка собствена мисъл или желание, нямаш твоето „Аз”.

А свободата се купува само с любов – заради любовта, аз сам ще поискам да служа на всички, аз ще поискам да бъда в тази връзка. Тази връзка ще стане желана от мен! И така, аз ще получа свобода, свеж въздух, а цялата тази система ще стане моя – аз ще бъда Творец, относно нея.

Такова чудодейно свойство идва при нас след Цимцум Бет, когато Малхут получава искра от Бина, и благодарение на нея, получава възможността да се отнася към другите с отдаване.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот““, 08.03.2011

[37467]

Filed under: Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

В света не съществува зло, а само нашата неспособност да усетим доброто. И това не е някакво примиренческо отношение, като в религията, не е „ню ейдж”, не е източната медитация, която го подтиска.

В Kабала, човек напредва като по две релси – „доброто” и „злото” вървят паралелно и противостоят едно на друго като „плюса” и „минуса”. И всичко това е, за да си изясним своето състояние, да съединим „доброто” и „злото” по средата – и от тази точка да започнем да се издигаме в „средната линия”.

В лявата линия има желание за наслаждение, а в дясната е силата на светлината и можем да свържем желанието и светлината, да ги съединим по средата – а вече по-нататък, да ги използваме правилно. Така развиваме в себе си свойството отдаване – новия „сетивен орган”, с който ще усетим цялото добро, в което се намираме.

Излиза, че само онзи, който използва методиката Kабала, методиката на „трите линии”, може да каже, че в света няма зло. Защото той не затваря очи, не се крие от злото, проявяващо се в света, а гледа на разкриващото се зло като на необходим симптом, показващ недостатъчната степен на нашето поправяне.

Злото съществува само в нашето възприемане на реалността, както е казано: „Всеки съди света в степента на собствената си непоправеност”. Затова си даваме сметка, че разкриващото се зло се намира вътре в нас. А ако поправим своето зрение и възприятие, своите непоправени свойства, рисуващи ни лъжлива картина, ще видим истинския свят – с очите на светлината…

По този начин поправям своето възприемане на реалността. И тогава светът, който съм усещал отвън и вътре в себе си, се обединява в една неразривна реалност – и тя, цялата става моя.

Но само онзи, който умее да работи с трите линии, върху които се основава методиката за поправяне, може да напредва към разкриването на истинската реалност, да разкрие и използва всички желания и да ги съедини в една цялостна картина –  вътрешната и външна хармония, сливащи се в едно.

Въпросът за доброто и злото е занимавал човечеството в продължение на всички поколения. Върху това са изградени всички митологии, философията, отношението към живота, към природата, към човешкото общество и самия себе си, към семейството. Хората са вярвали, че съществуват добри и лоши ангели, добър Творец и зъл дявол – тоест, че цялата природа се дели на две части, където една с друга воюват силите на доброто и злото, ангелът на смъртта и Творецът.

Именно това отличава науката Kабала от тях, която казва, че в реалността няма никой, освен Твореца, който по никакъв начин не променя своето отношение към нас. Има само една сила, действаща в мирозданието. Но ние, вътре в себе си усещаме „помощтта срещу Него” – своето егоистично желание, което ни помага да опознаем света около нас, докато не започнем да го отъждествяваме със себе си и се слеем с него.

Разкриването на злото става само, за да ни се покаже къде трябав да положим още усилие, за да постигнем сливането. Няма зло! Има само сигнал, който ми показва къде да добавя още малко чувство и разум, за да постигна единство, съединяване, сливане с Твореца.

От урока на тема  „Няма зло в света – всичко е необходимо и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37903]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да се случи с човек, за  да моли да усеща потребност към духовното?

Отговор: Човекът не е способен самостоятелно да започне да мисли за действията на отдаване, тоест за необходимостта от духовното. Той трябва да се включи в група и да получи от нея духовната потребност.

И в това е цялата трудност! Хората бягат, не успели да достигнат резултата. Ние видяхме, че някога големи групи, все повече оредяват. На човек му е по-спокойно да стои вкъщи и да се скрие пред екрана на компютъра.

Аз не говоря за тези, които просто нямат такава възможност и група наблизо. Но, често се случва, че човек има възможност да се включи във физическа група и да работи в нея, за да види доколко е неспособен да се съедини с някого. Ние трябва да съберем заедно всичките тези наши „нежелания за съединяване” – и от това наше общо: „Не искаме!” да извикаме към Твореца: „Нека ни поправи!”

Но хората побягват още преди да обединим това наше нежелание, пренебрежение, отблъскване, което всеки трябва да добави от себе си в общото, разбито, огромно желание/съсъд/кли, изискващо поправяне и да поискаме да ни поправи. Всеки държи при себе си своята разбита част, далеч от другите, защото му е неприятно да се съединява в такъв разбит съсъд. И се получава така, че хората се разотиват.

Но съгласно програмата на творението е необходимо да ги съединят. И затова, се налага да им изпращат зли сили, страдания, които ще ги бутат обратно. Налага се силата на страданията да стане по-голяма, отколкото силата на отблъскването, която е била между другарите. Това е проста механика – едното, срещу другото: силата на разделението и силата на единството.

Силата на обединението се създава за сметка на страданията, които винаги обединяват хората, като войните и общите нещастия. Така и им изпращат големи страдания, за да поискат да се сближат и обединят – тогава те ще направят крачка напред.

А след това ще им дадат още малко време за разсъждение, за да разберат своите намерения, желания, изискващи поправяне – с надеждата, че изведнъж този път ще се получи. И така отново и отново, а ако не – страданията ще нарастват все повече.

Няма избор, така работят силате на природата. Баал а-Сулам пише, че когато се е формирало нашето Земно кълбо, то е преминало период от 30 млн. години на нагряване и разширяване, а след това на охлаждане и свиване. И така е продължило дотогава, докато на него не се е образувала земнатата кора и е възникнал живота.

Същото е и с човешката душа – нея я загряват и охлаждат, докато накрая не оживее…

Затова, ако ние откриваме своето безсилие – трябва да се радваме, че сме разкрили това! Сега е необходима само атака – не трябва да се бяга от бойното поле. Аз съветвам всички групи да съберат всички останали отломки и хубаво да се замислят за своето бъдеще.

Защото именно на мястото на отчаянието – на нас ни се дава хубавата възможност да се съединим, да обединим нашите недостатъци – в един голям, общ, огромен недостатък, разбито желание – и да започнем да викаме. Това и ще бъде „обществената молитва”, на която винаги идва отговор.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37166]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

В процеса на прераждане единствено се променя външната форма, нашето отношение или „облекло”, но не и вътрешното, фундаментално състояние. Въобще е невъзможно да говорим за това състояние от гледище на загубата на живота, смъртта.

Светлината, която се разпростира от духовния парцуф, се нарича светлина на живота. Когато тя напуска парцуфа, настъпва смърт. Но в духовното нещата никога не преминават през живота и смъртта по начина, по който ние го разбираме, защото човек винаги се намира над своето напълване. Той е на стъпалото на екрана и отразената светлина, в състоянието хафец хесед, защото е придобил стъпалото на отдаване.

Добре е ако светлината дойде, защото човек може да я получи заради отдаване и това му дава повече живот. А ако светлината на живото напусне и остане светлината Хасадим, то това също е живот, но на по-малко стъпало, докато достигнем до най-тънкото светене, което дава най-минималното, състоянието на сън. Но по един или друг начин човек винаги е свързван със силата на живота.

Затова науката кабала не придава никаква значимост на телесните усещания, които съставляват нашия живот и смърт. В кабала това се напълно различни термини, които по нищо не съвпадат с нашите представи.

От урока на тема „Живот и смърт”, 10.03.2011

[37724]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние се намираме в системата от сили, която се е разпространила отгоре надолу. И затова в тази система се е образувала стълба със стъпала, всяко от които е построено от противоположни сили, в различно тяхно съчетание и по големина и по качество.

А цялото отличие на тези сили – е в дълбочината на нивото на желанието (авиют) на което те работят, променяща качеството. Защото желанието може да се намира на всяко едно стъпало: неживо, растително, животинско, човешко (0 – 1 – 2 – 3 – 4).

Но когато започваме да се издигаме отдолу нагоре, ние през цялото време получаваме само една сила – на получаването. После започваме да работим в група и вътре в нея виждаме втората сила – силата на отдаването. Срещу нея ние разкриваме вече другата сила на получаването – не тези земни желания, с които идваме в началото.

Когато ние започваме заниманията с кабала и се опитваме да се съединим в група, с това пробуждаме светлината, и тя просветва в нас с ново желание – против съединението, против групата, против отдаването. Тогава с помощта на тази светлина ние започваме да разкриваме своето зло.

Само благодарение на включването в група, в човекът възникват тези две сили, противопоставящи се една на друга: силата на доброто и силата на злото, отнасящи се към духовната цел, с които той работи, за да я достигне. А всичките негови свойства и наклонности, с които той е дошъл в кабала в самото начало – въобще нямат значение. Това са само природни качества на неговото животинско тяло.

И затова целият успех на духовния напредък зависи само от това, как човек се опитва да се включи в група и да достигне до съединение. На него ще му се разкрие силата на отблъскването, и ще започнат да действат тези две сили – понякога подред, а понякога сблъсквайки се една с друга. И тогава в него ще се открие силата за молитва, без която е невъзможно да се съединят тези две сили заедно.

От една страна, той не иска да загуби своето “АЗ“ под безграничната власт на силата за отдаване, но и не иска да остава в робство на егоизма, силата за получаване – в него израства независимата личност, стояща точно посредата между тези две сили, и взимаща решенията. Той иска да се повдигне над тези две сили, лявата и дясната, в средната линия. Относно това той моли Твореца в своята молитва.

Свойството Бина, което получава човек, му позволява да удържи равновесието на тези две сили и да бъде и над двете. Той придобива сила “на получаване заради отдаване“, позволяваща му да отдава на Твореца.

Тези две сили: на получаване и отдаване, се намират в него, а самият той става главата (Рош) на духовния парцуф, и решава как и колко може той да отдава. Така човекът напредва по духовните стъпала.

Той моли Твореца не за това, едната сила да победи другата – а за възможност да съедини и двете заедно и всеки път да бъде над тях “главата“.

За това той  мисли през цялото време. И затова се нарича мъдрец, “ученикът на мъдреца“ (талмид-хахам), който благодарение на своите молитви, през цялото време се учи при Твореца (мъдреца) на способността да използва правилно тези две сили.

С това той се издига над Творенията и става като Твореца, който също използва силата на отдаване и силата на получаване, но се намира по-горе от тях, взимайки и решенията. Точно така започва да действа и творението.

От урока на тема „Какво е молитвата“, 10.03.2011

[37695]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

След разбиването, искрите са паднали в разбитите съсъди, и светлината се намира вътре в желанието да получи тази светлина егоистично. Получава се, че аз се намирам вътре в това егоистично желание в разбития съсъд, тоест искам да използвам обществото, Твореца за получаване на духовно напълване – но заради себе си!

Аз искам да напредна духовно така, че повече да узная, да чувствам повече, да стана по-близо до другарите, за да получа нещо от тях – и всичко това, в посоката към духовната цел. Но с егоистично намерение.

С това аз активизирам духовните желания, разбитите съсъди, действам от разбитото сърце – и именно в него ще намеря Твореца сред всичките мои егоистични желания.

Трябва да се занимавам с тях, да не се плаша и да не се стеснявам! Да не избягам от ужас, когато откривам, че целият съм насочен към користно получаване, и да не се боя да се изцапам, докосвайки се до своите нечисти желания (и това е разликата от религиозния подход). Трябва да ги задействам, без да се плаша и срамувам от тях.

Да, аз съм разбит! Защото именно от дълбочината на това разбиване, което ми се разкрива, аз и мога да достигна целта – там се намира точката на моя контакт с Твореца. От там организирам своята работа относно обществото. И това общество също ми се струва егоистично – защото това е моето общо, разбито относно мен, кли.

Не трябва да се боим от никакви разкривания на злото! Главното е, че злото се разкрива заради целта! И тогава, това е точката на истината, от която аз вече ще бъда насочен към целта.

Така  ускорявам своето развитие и получавам точката на контакт с Твореца, от своите разбити желания, от целия този зловонен егоизъм. По такъв начин аз напредвам. И колкото повече „грешници” ми се разкриват, толкова по-добре, аз много се радвам, защото за сметка на тях ще мога още повече да напредна!

Само да ми стигнат силите да устоя пред страданията и да не избягам, и да не седя, скръстил ръце, и да не се тормозя. Защото хората започват да се занимават със самоизяждане и не мислят да използват тези състояния за своя напредък, когато им се разкриват толкова отрицателни свойства.

Тук ще помогне само устойчивостта, скоростта на изменение, силата на групата, която трябва да въздейства на човека и през цялото време да го пробужда, да не му дава да остава в униние и опустошеност. Всичко зависи от това как се готвим и помагаме на всички останали, намиращи се в тези разбити желания.

Защото ние всички разбираме в какъв егоизъм се намираме – и не се боим, поддържайки се помежду си и стараейки се да извадим всеки от неговото блато. Това ни позволява да напредваме.

Предстои още много работа, за да разкрием нашето общо състояние и личното състояние на всеки, и да излезем от тях.

Но е важно да се подчертае, че тези състояния се разкриват сами при устрема на човека към целта. Тоест, никога не се поставя цел да се разкрие злото! Моята цел е винаги да се старая да разкрия доброто, отдаването, любовта, съединението – а по пътя аз разкривам обратните свойства. В тази степен, в която се старая да открия доброто, по пътя, на мен ми се разкриват всякаквите „грешници” в мен.

И тогава аз се радвам на тяхното разкриване в мен, защото в това направление идва молитвата, поправянето, и аз отивам напред: първата половина на съсъда е разкриване на злото, а втората половина – поправяне в добро.

От урок на тема „Какво е молитвата“, 09.03.2011

[37659]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз не мога да се стремя към отдаване, защото изобщо не си представям какво е това. Какво е отдаване?

Отговор: Всяко духовно свойство: отдаване, любов – се разкрива от противоположното му състояние. Защото ние не знаем, какво е това. Тъй като, ако знаех какво е отдаване, аз щях вече да притежавам това свойство.

Но аз го нямам… Тогава как ще мога да го разкрия? Само чрез механическите действия: аз въздействам на групата, а групата – на мен. И всички тези действия изобщо не са свързани с духовното, затова и ние усещаме, че се намираме сега в този свят.

Това е въображаема от мен реалност, в която има някакви желания и дори физически тела, тоест не желания, а нещо, което не проявява собствена воля. Тъй като в духовния свят действат желания, стремежи, сили: любов, ненавист, страст – прояви на желанията на творението. А без тази проява на желанието – няма духовен свят, той не съществува.

Това е като някаква лазерна картина – аз включвам лазера, и тя се появява във въздуха. А ако не го включа – няма да я има. Така е и духовният свят в нашето възприятие.

Но материалният свят съществува даже без моето желание. И в тази действителност аз преминавам жизнените кръгообороти (преражданията), и тя ме изменя, практически неволно, не изисквайки моето участие. Затова тази действителност ми се вижда „материална“, тъй като всички изменения в нея стават без моето осъзнато участие, без моя стремеж към отдаване. А просто се развиват по естествен път, под управлението на висшата сила, която тласка всички към развитие.

Но когато в материалния свят аз достигна до такова състояние, че вече сам искам да взема участие в своето развитие, то се пробужда в мен във вид на въпрос за смисъла на живота. И от този момент аз започвам да търся.

Но всичко това е, за да започна сам да задействам тази реалност. В мига, когато бъда готов за това, ще ми се разкрие частта, която съм задействал. Тя представлява моето първо духовно стъпало. 

Затова всички наши действия трябва да започнат от материалното – с това, че аз се заставям да въздействам на обкръжението, а обкръжението – на мен, във всевозможни форми, използвайки всички сили и възможности, с които разполагам. Както е написано: „Направи всичко, което е по силите ти!“ – улавяй всяка възможност, независимо каква е тя.

Защото, ако изпълняваш всички тези действия в материална форма, тоест, без правилно съзнателно участие, ти все пак пробуждаш тази реалност. Така е устроена тя.

От урока на тема „Какво е молитва“, 09.03.2011

[37662]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

От статия на Рабаш: Защо е казано, че „Творецът изцерява разбитите сърца“? Защото главното за човека е сърцето, тъй като това е съсъд за висшата светлина. Но ако съсъдът е разбит, то всичко, с което го напълват, се излива навън.

И затова, ако сърцето е разбито, тоест егоистичното желание властва в сърцето – там не може да влезе светлина. И всичко, което се получава егоистично – всичко отива към нечистите сили (клипот). Това се нарича „разбито сърце“.

А затова човек моли Твореца да му помогне и да излекува неговото разбито сърце, в което не може да влезе нищо духовно – и само Творецът може да го спаси. И затова е написано: „Близък е Творецът до тези, чието сърце е разбито“…

Творецът създава творението съвършенно. Но после, за да даде възможност на творението да разбере, почувства, разкрие и оцени това съвършенно състояние, е необходимо да го преведе през състояния, обратни на  съвършенството във всички форми. Тогава творението ще се подготови, ще получи сила, усещане и способност да разкрие съвършенството, в което е създадено.

Състоянията, противоположни на съвършенството се наричат „разбиване“. Те съществуват само по отношение на творението – в неговите чувства и разбирания. Тоест, самият човек открива, че сърцето му е разбито – разбити са всички негови желания, и над него властва егоизмът. И като че ли в разбит съсъд, цялото напълване, което му дават,  се излива навън и отива при егоистичните желания.

Човек чувства, че страстно желае да отдава, но е неспособен на това, тъй като сърцето му е разбито. Той изведнъж открива, че всичките му мисли и желания, целият негов стремеж към отдаване, всъщност са насочени изцяло към противоположното – към егоистично получаване.

Тоест той се разкъсва като че ли в две направления. Първото е неговото страстно желание към Твореца, като че ли от цялото си сърце. Но той открива, че напротив – от цялото си сърце иска обратното.

И тогава, в резултат на тези две противоположни направления, разкриващи се вътре в него, човек чувства, че сърцето му е разбито.  Затова той моли Твореца да излекува неговото сърце и неговите намерения да бъдат насочени към Твореца, към отдаване, към ближния – само в едно направление, а не да се връщат обратно към самия него.

Тогава това се счита за истинска молитва, която се приема свише, както е казано: „Близък е Творецът до тези, чието сърце е разбито“…

Само такова изяснение  ни е необходимо.

От урока на тема „Какво е молитва“, 09.03.2011

[37554]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Струва ни се, че трябва да молим за напълване: „Напълни ме, напълни!” Но духовният свят – това е обратен, антисвят, защото в него напълване се явява самата работа, усилието, стремежът към целта, желанието да обичаш!

Само това желание напълва човека. Той се напълва вече от желанието за отдаване, а даже не от самото действие.

Човекът се напълва от Твореца, а Творецът – това е силата на отдаване. Ако ние достигаме силите на отдаване и се напълваме от това, че искаме да отдаваме, все още не осъществили самото действие – това се нарича степента Бина. А когато ние реализираме действието отдаване – това е вече степента Кетер, степента на любовта. Това е и напълването.

В нашия свят това е устроено по друг начин: аз изпълнявам някакво действие и чакам, какво сега ще ми платят – заплатата и ще бъде моето напълване. Но в духовния свят не е така. Там самото действие служи за напълване. Както е казано: „Наградата за заповедта е самата заповед”.

Но има и допълнение: „Наградата за заповедта е да познаеш Заповядващия”. Тоест, там вътре се разкрива някой, сливащ се с теб…

Няма такова нещо да се иска някаква отплата за действието отдаване – иначе, това няма да бъде отдаване! Затова нашето напълване се намира в нашите усилия, в работата, в самия стремеж към духовното. Подобно на майката, която обича детето и не иска в замяна неговата любов – тя се напълва вече сама със своята любов и отдаване към него.

Затова, ние молим само за желание за отдаване, и повече нищо не ни е необходимо. Ако имам такова желание към Твореца, към любовта, към отдаването – повече няма за какво да се моли! Това е достатъчно за да се усещаш съвършено напълнен.

Той ще бъда напълнен в своите желания за отдаване – а егоистичните желания за наслаждение, никога няма да бъдат напълнени. Те могат да се напълнят само със слаба искра, която се нарича „тънко светене” – много ограничения живот в този свят.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37152]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→