На творението са му необходими две страни, две свойства, без които не може да направи разлика между себе си и Твореца. То усеща само онова, което се намира в него – и затова няма Творец извън творението.

Само първото действие – създаването на „съществуващо от нищото”, е било един вид външно, изхождащо от вечната, съвършена същност. Кабалистите разкриват това по следния начин: свойството отдаване създало черната точка на творението – нещо извън себе си.

Всички останали действия се извършват вече в творението – в същата тази точка. В нея започва да се разпространява светлината, започва да се проявява свойството отдаване, и спрямо него, тя познава себе си, разбира разликата между получаване и отдаване.

Постигайки своята природа, творението изпитва много силен порив за поправяне, за постигане на максимално равенство, за подобие с изначалното свойство отдаване.

Част от този процес се осъществява принудително. Двете противоположни свойства, въздействащи си едно на друго, предизвикват слизането на световете, докато техните взаимоотношения не породят нещо особено – средното свойство, което е неутрално и не се отнася нито към получаването, нито към отдаването – нито към свойството на Твореца, нито към свойството на творението.

Вътре в творението, между лошото и светостта, възниква клипáт нóга – неутралната част. Тази нова реалност дава независимост на творението, способност да изразява себе си. Нещо повече – сега творението не само е способно, но и длъжно да реши какво представлява само по себе си, към какво отнася себе си.

Това изисква особена работа. Защото творението трябва да приема наравно двете противоположни сили. Но как тогава да реши кое е добро и кое лошо?

Тази дилема оказва влияние и върху нас – проявява се като светлина и тъмнина, като помътняване на чувствата, като вяра над знанието, като нещо възникващо и изплъзващо се. Това средно свойство намира израз в нашите мисли и желания, докато накрая не придобием независима позиция, за да разкрием в нея своята самостоятелност според собственото си решение.

Това не е никак лесно – природата ни подготвя, за да станем самостоятелни извън нея, извън творението. Тогава и Творецът, и творението, и цялото мироздание ще наблюдаваме отвън. Ето за какво ни подготвят двете противоположни сили.

Използвайки като основа средното свойство, ние включваме в себе си и светостта, намираща се над него, и лошото, намиращо се под него – за да изградим пълноценен духовен парцуф. В него Творецът и творението се сливат в едно – благодарение на това, че правилно използваме тези две сили и поемаме в себе си цялото мироздание.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 27.03.2011

[39231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар” говори само за разкриването на връзката между нас. Пророците са велики кабалисти, които са проникнали през своето его, за да видят връзката между всички души и сега ни разказват за разкриването на тази връзка в келим/желанията, и за напълването й със светлините.

Те казват, че само това могат да разкрият, че всичко се разкрива само във връзката между душите – желанията на отдаването и любовта на хората.

Баал а-Сулам пише, че книгата „Зоар” е изпълнена с неразбираеми образи, че ни обърква. Но не е възможно да ни бъдат предадени в друга форма големите разкрития, които са постигнали авторите на „Зоар”.

Защото именно те са разкрили реалността на всичките 125 духовни стъпала и през цялата история не е имало друга група кабалисти, която би могла да бъде сравнена с тази велика група.

Но, предавайки своите постижения, те не са могли да го направят пряко, а трябвало да понижат тяхното ниво и да ги облекат в подходяща за нас форма. Представете си: раби Шимон говори за онова, което постига, а всички ученици го слушат и обсъждат разкритото от него – раби Аба ги слуша и записва всичко, което казват. Тоест раби Аба чува онова, което раби Шимон говори на всичките си 9 ученика – на цялото това кли/съсъд, състоящо се заедно с него/кетер, от 10 сфирот.

Раби Аби включва всички тях в себе си, защото всички те са учили чрез взаимното проникване един в друг, образувайки пълно кли/съсъд. Затова раби Шимон извършва разкриване вътре в съсъда от десетте съединили се заедно души. Раби Аба, който е един от тях, взема оттам тяхното напълване, за да облече това разкриване в думи, тъй като по природа притежава тази способност.

Как е говорил раби Шимон – не ни е известно. Знаем само, как раби Аба го е написал в книгата „Зоар”. Всичко е предадено чрез него, така както той го е облякъл – и в такъв вид стига до нас, спускайки се през много стъпала в различни одежди. Написано е, че раби Аба е умеел да разкрива чрез тайна, в единството на две противоположности – тоест да защити разкриването така, че то да стигне до човека в скриване. А скриването, на което човек се натъква, ще му помогне да стигне до вътрешното разкриване.

Затова трябва постоянно да се стремим към вътрешната светлина, вътрешната сила, скрита в тези думи, написани преди 2000 години, от нивото на духовното постигане на ГАР (трите горни сфирот) на света Ацилут. Точно това е причината, поради която тази книга се нарича „Зоар” – висше светене.

В степента на нашия стремеж, на желанието ни да се съединим с тези велики души, да се включим в тях, можем да разкрием онова, което са усетили и описали в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38779]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава: да проникнеш вътре в общата система от души, за която разказва Зоар?

Отговор: Това е невъзможно да се обясни с думи. Ако ние проникнехме вътре в тази система, то бихме усещали духовните явления зад думите на Зоар, бихме чувствали, какво означава всяка дума.

Ние бихме разпознавали всички тези свойства и желания, бихме разбирали защо се наричат с такива имена и се определят такива връзки между тях. Всичко щеше да ни се поясни.

Но всичко това се разкрива от вътрешния поглед на самата система – как душите са свързани една с друга е единен организъм, във взаимна поддръжка, поръчителство, партньорство, отмяна на всяка душа пред всички – в една или друга степен, на всевъзможни нива, но всяка над своето его.

В системата, където ние сме свързани помежду си на вътрешно ниво, ние се съединяваме над своя егоизъм. Тогава ти разкриваш тази система, и заедно с това виждаш този свят като по-външен в сравнение със същата система, понеже той пребивава във властта на егоизма, и го управлява с него.

В духовната система ни движи стремежът към единение, а в този свят ни управлява тенденцията към разобщаване, отделяне един от друг, желанието за собствена власт, гордостта. Това са две противоположни сили: тук аз отменям другите и се издигам, а във вътрешната система – отменям себе си и въздигам другите. Такава е тенденцията. И затова тези две системи изглеждат такива различни.

Според това как човек се включва във вътрешната система, той разкрива връзките между всички души: как всичко се устройва в пълна хармония, и силата на живот циркулира между всички – всеобщото отдаване един на друг, образуващо милиарди канали между тях, и цялото това множество светещи канали се превръща в съвършената светлина, напълваща отношенията между всички души.

От урок по Книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38811]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Да се надяваме, че със своите усилия ще подсладим гвурот – суровите събития, които се разкриват днес в света и изискват преодоляване. Ние трябва да мислим за това и да се постараем.

Скоро започва голям конгрес в Америка, и ние ще се постараем да окажем положително въздействие на света със своето мощно обединение.

Тук е много важен правилния подход. „Положително въздействие“ не означава, че ще отстраним всички лоши явления. Ние не можем да ги отстраним или поправим. Ние трябва да се грижим хората да напредват към взаимно отдаване, към взаимовръзка. Тогава, като следствие на тази взаимовръзка, земното кълбо ще се успокои, ще се разрешат проблемите, ще утихнат революциите и т.н.

Не върви против природата, стараейки се да предотвратиш бедствията. Това е неправилна молитва, тъй като никога няма да се случи. Обърни се към причината за нещастията, към източника на природните явления. Проблемът е в нас, и затова ние трябва да поправим  собствените си състояния – това е всичко.

Трябва да се обединяваме колкото се може по-силно и да искаме, посредством нашето единство, целият свят, макар и малко, да се придвижи към същото. И веднага всичко ще се успокои – и това, което се слува сега, и нещастията, които са ни приготвени в бъдеще, за да ни подтикнат към поправяне.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 20.03.2011

[38598]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Първото разкриване на Твореца е разкриването на свойството отдаване, на излизането от себе си „навън”. И разбира се това не ни се струва рационално – защо ми е да мисля само за другите?

Ако аз като егоист мисля за някой друг, тогава чувствам от това празнота и очаквам компенсация. Още не съм излязъл от егоистичните сметки и не разбирам, че издигайки се над свето его получавам нов разчет, който сега не ми е известен.

Мога да разбера, че очевидно ще спечеля от това, че ще стана подобен на Твореца. А да се приближа към него е толкова явна печалба, че съм готов да заплатя за това. Ако за тази цел трябва да изляза от самия себе си – готов съм! А освен това ми обещават целия духовен свят – и аз съм съгласен да работя.

Тоест докато си представям някаква изгода, напълване, то естествено имам сили и готовност да се включа в обкръжение, да се обединя за тази цел. Но в момента, в който започнем да чувстваме, че свойството отдаване няма да даде никаква изгода на нашите егоистични желания – веднага се появява проблем.

Трябва да разберем, че се каним да разкрием нова реалност, друго измерение, което няма нищо общо с този свят. Това е такъв разрив и противоположност, които преди не е било възможно да си представим. Не разполагаме с никакъв пример, който би ни позволил в някаква пряка или обратна форма да разберем, почувстваме или да си представим нещо от духовния живот.

Този преход от единия свят в другия, който се нарича „пресичане на Крайното море (Ям Суф)”, човекът прави без да знае къде и към какво отива. Творецът и творението са две абсолютни противоположности. И докато не преминеш от едната в другата, не е възможно да разбереш, какво означава едното да е срещу другото.

Затова да изискваме днес някакво разбиране, постижение, подкрепа от своето егоистично сърце и разум e все едно да се простреляме в крака и да спрем своя напредък. Как можеш сега да искаш нещо по пътя, ако сам блокираш колелото на своята кола, която те отвежда напред.

Не трябва да пробуждаме егоистичните желания! А ние не само ги събуждаме, но ги и дразним с викове: „Дайте ми да видя и да почувствам нещо!” Сякаш поставяме ултиматум – ако не получа, няма да се движа. А освен това смятаме, че това упорство ще ни помогне…

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 21.03.2011

[38661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Микеланджело е казал, че той не извайва, а отделя от камъка всичко излишно, разкривайки образа, който е скрит в него. Какъв образ трябва да проявя в скалата под названието „обкръжение”, за да извая от нея духовната връзка?

Отговор: На чистото отдаване. Помоли Висшата сила да дойде и да очертае пред теб контурите на чистото отдаване. Защото именно Висшата сила ти предава пределите.

Подобно на Микеланджело, долавящ в камъка очертанията на прекрасното, аз трябва да знам, къде са моите очертания, моите предели: доколко мога да използвам материала на желанието заради отдаване и след каква граница вече не съм способен на това.

Всичко, което е годно за отдаване, става прекрасно творение. А това, което не е годно,  засега отхвърлям. Така се проявява в мен образът на истинския свят.

От урок на тема “ Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 15.03.2011

[38159]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Първият принцип на възпитанието е: „Природата е единна, а ние сме противоположни на нея”.

Първата част е: Изследването на природата и обществото показва, че всички сме свързани един с друг. Хората са единен организъм, единна система вътре в системата на природата.

Като частите на живото тяло, трябва да се обединим помежду си, над всички различия – за благото на общото тяло.

Днес постепенно откриваме това и по тази причина наричаме сегашното състояние на човечеството глобално и интегрално. Глобално е, защото в наши дни принудително се проявява взаимната връзка между цялото население на света. Сред всички негови части, във всичките му различия, във всичко възможно – връзката се разкрива като задължителен фактор.

Това идва от страна на природата – работата тук не е в нашето желание да бъдем или да не бъдем свързани помежду си. Просто такъв е фактът – ден след ден разкриваме все повече връзката между нас.

Възниква въпросът: съществувала ли е тази връзка и по-рано? Или преди сме били разединени, а чак сега тази връзка се формира и проявява?

Този въпрос трябва да се раздели на две части. От една страна, ние винаги сме взаимосвързани и се намираме в пълно, съвършено единение. Такова е нашето състояние по отношение на Твореца и то се явява критерий за измерванията. Това единство се нарича „безкрайност” (Ейн Соф): състояние на Безкрайността, свят на Безкрайността, Малхут на Безкрайността. Все още ни предстои да стигнем до него в усещанията си.

Но сега се намираме на стъпалата на развитието – цялото човечество. И всеки миг трябва да модернизираме взаимната си връзка. През цялата история сме се развивали на неживото, растително и животинско ниво, стигнали сме до човешкото, а след това отново сме преминали през същите под-нива: неживо, растително, животинско – докато в съвременната епоха не сме стигнали до човешкото стъпало на човешкото ниво, на „човека в човека”.

По този начин сме преминали през целия процес на човешката подготовка и сме започнали да развиваме човека в себе си.

 „Човек в човека” – това е подобието на Твореца, което днес трябва да придобием. Подобие на Твореца или глобална, интегрална взаимовръзка между всички нас – това е едно и също. Днес се намираме в началото на етапите на обединяване, което е осъзнато, осмислено и желано. Такова трябва да бъде то от наша страна.

Затова разчетът с нас сега се прави не по отношение на света на Безкрайността, а спрямо това, доколко разбираме, съзнаваме и сме готови да приемем формата на единството, която природата или Творецът поставят пред нас.

Не се опитвай да бъдеш праведник, независимо от това какъв си го представяш. Трябва да бъдеш поправен съобразно условията, в които се намираш. И „поправен” означава обединен. Предписали са ни само едно – да се обединим един с друг. По пътя към единството ще преминем през етапа отдаване заради отдаването („не прави на другия онова, което е ненавистно за теб”), а след това – през получаване заради отдаването („възлюби ближния като себе си”). Но принципът е неизменен: цялото възпитание на човека се състои в обединяването с ближните.

Природата разкрива себе си като все по-глобална и затова, ние също трябва да бъдем глобални и да се обединяваме с нея.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 16.03.201

[38252]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Днес по примера на обединена Европа ние виждаме, че откритостта и интеграцията не са много ефективни. По-скоро даже обратното. Какво не достига там?

Отговор: Не достига взаимното отдаване. Защото европейците са създали общ пазар. В кабалистичната терминология пазар – това е най-ниското място, където само продават и купуват. И това е общото при тях, в това те са се обединили.

Подобно обединение е лишено от това участие, от това сътрудничество, за което говорим ние. Това е само ниска, лоша материална „спойка”. В крайна сметка между тях ще се разкрие само силна ненавист, която няма да могат да понесат. Това ги заплашва с голям взрив.

Между европейците няма съгласие, те просто се боят, че иначе ще стане още по-зле. Европа разчита да се обедини срещу Америка – нима това е обединение? Отчитайки емиграцията, то куца и с двата крака.

Реалната консолидация става благодарение на съпреживяваното на човешката степен, когато ние сме обединени в единна система.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегралния (единен) свят“, 15.03.2011

[38109]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако аз не черпя сили от групата, то неминуемо ще достигна до състояние на пълно опустошение – когато в мен няма да има никакви сили за напредване (а аз трябва да достигна до него). Тоест, аз няма да искам да напредвам и на милиметър към това духовно, каквото то ще ми се покаже в моето егоистично желание.

И тогава няма да знам какво да правя – да захвърля всичко и да си ида у дома? И какво ще стане с мен после? И аз се оказвам в такова положение, като машина “на празен ход“, и не мога да заставя себе си да се движа напред. Но също така, аз и не мога да дам назад или да обърна встрани, защото никъде, където и да погледна, на всичките 360 градуса, аз не виждам какъвто и да е изход!

И така човек може да остане в това състояние с години! Докато той накрая не започне да разбира, че групата е – единственото средство, източникът, от който той може да получи силата “да изтърпи“ духовното. И когато той получи от групата тази сила да издържи отдаването, и получи разбиране, че е важно да тръгне в атака и да завоюва това духовно състояние – тогава той ще започне да напредва.

Оттук става понятно, че само връзката с обкръжението ни открива възможността да направим крачка напред. Това е като зърното в почвата, което трябва да всмуче от нея всички соли и минерали, и тогава да израсне. И растежът на душата в този човек след това ще стане под въздействието на тези сили, които той е получил от обкръжението.

А в него самият има само решимо (духовен ген). Той е живял като “магаре“, съществувал е на животинско ниво, после е достигнал “неутралното“ състояние (като на празна предавка), когато по нататък не е искал да напредва. Това означава, че неговото материално, животинско кли е изчерпало себе си, като зърното, разложило се в земята – и по нататък, то вече няма какво да направи.

Ето тук става ясно имало ли е у него точка в сърцето, тъй като сега тя остава единствената точка, отделила се от цялото егоистично желание! Но ако сега той присъедини към тази точка желание и впечатление от обкръжението, въодушевление и величие от целта, то той ще успее с тази точка да напредне. Друг способ няма.

Затова цялата наша душа се намира извън нас – във всички тези сили, мисли, ценности, които ние получаваме от обкръжението. А от нас самите остава само малката точка – единственото което имаме в нас.

И тази точка е – средството за връзка между нашите “магарета“ (егоистичния материал, желанията) и човекът в нас. Тя се нарича “точка в сърцето“, капка от духовното семе.

Както има преходни, промеждутъчни състояния между всички стъпала: коралите – между неживото и живото, митичното полурастение-полуживотно “калев саде“ – между растенията и животните, маймуната – между животните и човека, така и “точката в сърцето“ – е като средство, “трамплин“ за отскок нагоре, от човека към Твореца!

Из урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистите са учени, изследващи природата над материалните ограничения, които поставя нашето физическо тяло, т.е. над границите усещани в нашето егоистично желание. В това желание ние чувстваме някаква реалност и я наричаме този свят, в който живеем.

Но ако в човека има възможност, стремеж, условия да достигне до желание за отдаване, то чрез това желание той ще започне да усеща обратната реалност, както е казано: “Аз видях обратния свят“. И тогава той усеща двата вида реалност: старият свят остава, възприеман в желанието за наслаждение, и се ражда още един свят, нов – възприеман в желанието за отдаване.

Егоистичното желание има определена продължителност на съществуване вътре в човека, и докато то присъства – човек усеща себе си живеещ в този свят. Желанието преминава три стадия: зародиш, отглеждане и възрастно състояние (ибур-еника-мохин), по които то расте, а след това постепенно отслабва, докато съвсем не изчезне.

С това се определят усещанията в нашия свят: раждане, детство, след това порастване. Човек изживявайки живота, чувства себе си живеещ, а после остарява и умира, тоест – усеща се мъртъв, когато престава да усеща каквото и да е в своето желание да се наслади.

Но животът в желанието за отдаване не е такъв временен, както в материалния. Там ние получаваме неограничено възприятие на реалността, което не зависи от нашето желание за отдаване, тъй като то изцяло се развива “навън“, а не навътре, както егоистичното желание. Затова в нас винаги има възможност да се развиваме и желанието за отдаване никога не пресъхва, не умира, тъй като се разпространява и разширява безкрайно и безгранично.

Ето защо в желанието за отдаване човек усеща себе си живеещ вечно. И тъй като това напълване никога не изчезва, а само се добавя, такова съществуване се нарича не само вечно, но и – съвършено. Но за да се запознаеш с него трябва да преминеш през определен брой действия, така че да придобиеш желанието за отдаване, в което се усеща духовния живот.

От урока на тема „Поръчителството като условие за получаване на Тора“, 14.03.2011

[38055]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→