Лекция в аудиторията „Кабала на народа”, 31.05.2011
Когато човек започне да се замисля за целта и смисъла на своя живот – това може да се нарече начало на неговото духовно раждане. В този момент, в неговото сърце (в егоистичното желание), се пробужда точка, която го тегли нанякъде и го лишава от покой.
В него започват да се появяват въпроси и безпокойство за неща, които не се намират на плоскостта на нашия свят и неочаквано се появява допълнителна потребност да научи за нещо, намиращо се по-високо от този живот: за какво живеем, защо живеем, какво се явява източник на живота, какъв е неговия смисъл?
И в зависимост от това, как се развива тази теглеща го вътрешна точка, той започва да задава въпроси и да търси техните отговори, докато не влезе в група, където изучават науката кабала. Той все още нищо не знае за нея – седи и слуша, и засега цялата информация минава покрай ушите му.
Но все пак, тази точка го задържа и му казва, че си струва да идва, да слуша и да се интересува. И, така или иначе, той напредва. Защо това е така?
Ние учим, че ако човек се стреми към духовната цел, то нейният източник свише, оттам, където човекът трябва да стигне, въздейства върху него със светлината, връщаща към източника. Това е особена сила, която го привлича и способства за неговото развитие – и благодарение на нея, човекът напредва.
Той започва да чувства и разбира повече, преминава през много етапи: работи в група, учи, чете книгата „Зоар”, старае се да изгради отношенията си с другарите, започва да разбира, че постигането на духовното, е постигане на отдаването и любовта към ближния.
И тогава, от любовта към ближния, той постига Твореца, Боре – от думите „бо“ и „ре“ – „ела и виж”. Това свойство му разкрива висшата сила, а после висшия свят – в което, всъщност, и се състои смисъла на нашето предназначение: да стигнем до разкриването на Твореца в егоистичното желание.
Но как с това желание да постигнем разкриването на Твореца? То преминава през няколко етапа на поправяне. Цялата ни работа се състои в това да се поправим. Затова е казано: „Аз създадох злото начало (цялото сърце е злото) и създадох Тора за неговото поправяне, защото светлината, заключена в нея, връща към Източника”.
Така че, по време на ученето и на нашите събрания, върху нас въздейства светлината и желанието се променя. Но в по-голямата си част се променя не желанието, а точката, която води човека все по-нататък и по-нататък напред. Тя започва да придобива свойството отдаване, което се нарича „трепет”. По такъв начин, точката в сърцето, която през цялото време е тревожила човека и не му е давала покой, се превръща в чувство на трепет.
Книгата „Зоар” разделя всички наши поправяния на два етапа: първи етап – трепет, и втори – любов. На първия етап се уча от точката в сърцето да управлявам своето желание за получаване на наслаждения (със своето сърце) и тя става по-важна за мен.
Тоест духовното постижение, разкриването на Твореца и живота в духовния свят, стават за мен по-важни от наслажденията на материалния свят и живота в него. Всъщност, насочвам целия материален живот към духовното постижение, за да постигна своя духовен, съвършен, вечен живот.
И когато моята точка в сърцето придобие власт над сърцето, става постигането на трепета. Тя постига нивото на Бина (отдаването заради отдаване) или „хафец хесед“ (нищо не желаещ за себе си).
Този трепет възниква, защото имам чувството, сякаш седя върху кутията на Пандора, в която бушува огън. Изхвърля го намиращото се там зло начало, готово всеки миг да изригне навън. А аз седя, и с всички сили се опитвам да задържа затворен капака на кутията, за да не ме събори то и да изригне навън.
Затова свойството, което сега искам да придобия, за да властвам над своето его (желанието за наслаждение), се нарича „свойство на трепета”. А след като успея да властвам над всички свои егоистични желания, напълно се задържам над тях и вече не се страхувам от него, тъй като всяка негова част ми е подвластна, започвам да изваждам от тази кутия частите на желанието за наслаждение и ги превръщам в желания за получаване заради отдаване.
Това вече е нивото на любовта. И така постъпвам дотогава, докато не обърна цялото си желание в отдаване, в любов, в даряване. За това е казано: „тъмнината ще засияе като светлина”, т.е. желанието за самонаслаждение ще стане подобно на светлината. И сега, постигам съвършенството, което се нарича „ира шлема” (съвършения трепет) или Ирушалаим (Йерусалим – съвършения град).
Казано по друг начин, в духовното няма по-важно и по-поправено стъпало от това. Ние учим, че духовният и материалният свят, са паралелни един на друг. И всички сили горе, слизат от духовния свят в материалния, и ни привеждат в движение.
Нашият свят е свят на следствията, а в този свят, нас самите ни задействат, тъй като в него няма никакви самостоятелни действия – всички действия се управляват свише.
По тази причина, и в нашия свят има същите точки, които съществуват в духовния, но има разлика между Йерусалим, планината Мория, Храма, Светая Светих и земята на Израел около тях.
И в „Учение за Десетте Сфирот” учим, че след тези места, на по-ниските по духовна значимост нива, следват: река Йордан и земята зад нея (защото там дори са живели две Израелски колена), после Ливан, Сирия и цялата земя, простираща се до Вавилон.
Разбира се, най-високата духовна точка е Светая Светих (особено място в Храма), под нея е Храмът, по-нататък, все по-ниско и по-ниско са: Планината Мория, Йерусалим, земята на Израел, земята зад река Йордан, Ливан, Сирия, Вавилон и след това страните на света, между които вече няма разлика на духовно ниво.
Висшата сила слиза от различни нива на духовния свят и се разпространява по целия материален свят – и съгласно това, ние усещаме нейното въздействие на различни негови места. На всички е известен фактът, че много хора, които посещават Йерусалим, преживяват необичайни усещания – душевно вълнение и възторг. Този град е особен и се намира на особено място.
Но в сепента, в която в него е присъствала светостта, в същата степен сега, той се намира в разруха и мръсотия. И ако поправим себе си, ако се обединим, то свише върху нас ще въздейства добрата сила и Йерусалим ще бъде отново изграден, т.е. тези места ще бъдат управлявани от светлината – от положителната сила.
Това означава, че хората ще започнат да се обединяват и ще почувстват, че са длъжни да бъдат свързани помежду си, да станат по-близки и да се обикнат.
Знаем, че градът е съществувал още преди синовете на Израел да завоюват тази земя. Цар Давид купил това място и цар Шломо(Соломон) започнал да го изгражда. После станало завоюването на Йерусалим от Навуходоносор, разрушаването на Първия храм и излизането в 70-годишното вавилонско изгнание.
И при завръщането в Йерусалим, бил построен Втория Храм, който просъществувал около 300 г. и бил разрушен. Всички тези етапи били изначално известни на кабалистите – те разбирали, че трябва да преминем през тях.
Още Авраам е казал: „Знай, че твоите потомци ще бъдат в изгнание”. И ние трябва да преминем през тези четири етапа, съгласно четирибуквеното име АВАЯ (йуд-кей-вав-кей): четирите изгнания и четирите освобождения. Затова, в навечерието на последното освобождение, Йерусалим все още се намира в разруха. Надяваме се, че ще успеем да окажем влияние на висшата сила, за да може върху това място да въздейства добрата сила/светлината, а също така, че ще бъдем в състояние да го възстановим правилно.
И тогава, всички нечисти сили ще напуснат това място и то ще бъде предназначено само за хората, които се обичат помежду си – както трябва да бъде при пълното освобождаване или при съвършения трепет. Така че, това въздействие преди всичко трябва да се реализира в Йерусалим.
В своята статия „Последното поколение”, Баал а-Сулам пише, че всички бъдещи битки ще бъдат за Йерусалим. Пророците, които предвидили различни беди, в това число и войната между Гог и Магог, са предсказвали, че и тя може да бъде разпалена около интересите за Йерусалим. И тъй като на това място действа най-голямата духовна сила (положителна или отрицателна), то разбира се, именно там ще стане цялата битка.
Земята на Израел се намира в сърцевината на света, а Йерусалим – в сърцевината на земята на Израел. А Храмът – в сърцевината на Йерусалим, а Светая Светих – в средата на Храма, и Ковчегът на Завета – в средата на Светая Светих, а пред Ковчега е Крайъгълният камък, върху който е създаден света (Мидраш Танхума, Кдошим, 10).
Наричат Йерусалим сърцето на света, а в душата – сърцето на човека. Тоест желанието на човека се нарича Йерусалим и в него има разногласие. Иначе казано, човекът включва в себе си желанията на народите на света и желанията на народа на Израел – и едните искат да властват над другите.
Тоест има сърце и точка в сърцето, която се нарича Исраел (яшар кел) – право към Твореца.
Излиза, че вътре в сърцето, наречено Йерусалим, желанията се карат и се противопоставят едно на друго, а в крайна сметка, никое от тях няма власт. И, така или иначе, никое не може да постигне съвършенство… (от трудовете на Рабаш).
Цар Давид е казал: „Йерусалим е построен като град, който е съединен заедно” (Псалм 121). Тоест благодарение на обединението на народа на Израел и пробуждането в любовта и трепета, Йерусалим ще бъде възстановен (Книга на раби от Израел, Адмор от Кожниц).
Иначе казано, няма да ни помогне довеждането на тайландски работници, набавянето на блокове и започването на строежа – така не се изгражда Храм. Той може да бъде построен само, изхождайки от онази форма, която се намира в нашето сърце. Дори не знаем, как трябва да Го построим, тъй като всеки Храм има различна форма.
Първият, Вторият и Третият Храм са имали различна форма, защото представляват различни духовни стъпала. И затова, докато вътрешно не постигнем стъпалото на Третия Храм, не бива да Го строим. Можем да построим сграда, но тя няма да бъде Дом на Светостта.
Въпрос: Има ли особено духовно значение Стената на Плача в сегашната й роля като място за масова молитва и предаване на бележки с молби?
Отговор: Това е чисто външно явление, почит към онова, което е останало от някакъв период. Разбира се, става дума не за самия Храм, нито за неговата структура, нито за „светая светих” – това е просто символ. Трябва да разберем, че не се обръщаме с молитва към добрата сила, намираща се на някакво място, а искаме да поканим тази сила да ни управлява.
По тази причина, точно това място е място на клипа – нечистата сила, и намирайки се там, трябва да се постараем да намерим в своето сърце светостта, любовта към ближния. Ако хората, живеещи в Йерусалим, искаха да се променят малко по посока на сближаването, единството или поне да се постараят да привлекат висшата сила, за да ги обедини помежду им, несъмнено щяхме да видим друг Йерусалим и друг Израел.
В едно от своите писма, Баал а-Сулам пише: „…тъй като вече поработих върху себе си за Твореца, за да Му служа във всичко, което намеря. Няма такава тежка работа в света, която би била невъзможна за мен, в името на славата на Твореца, напротив, обичам винаги и търся по-големи усилия за Негово удоволствие, и свидетелство (за това) е, че съм избрал място за моята работа в Страната Израел, където, както е известно, властта на ангела на смъртта е най-голяма, и нещо повече – в Йерусалим, където дори великият Ари, да ни защитят неговите заслуги, се е страхувал да открие свой Бейт Мидраш (училище), както е известно,… а също събрах знатни (ученици) в своя Бейт Мидраш (училище)… и от всичко това ще разбереш, че не бягам от работата, а всичко зависи единствено от теб! И помни това винаги”. (Писмо52, 1928 г., стр.151)
Йерусалим е много тежко място за хората, които се занимават с духовно извисяване. В крайна сметка, Баал а-Сулам също е бил принуден да изостави Йерусалим и е заминал първо в Яфо, после в Тел Авив, а след това – в Бней Брак.
Въпрос: Имат ли учениците в кабалистичния център в Йерусалим особена роля?
Отговор: Разбира се! Сега става ясно, че това е особена кабалистична група, която трябва да донесе на този град любов, единство, готовност за взаимни отстъпки и съединяване на сърцата. Да създаде единно сърце! Да усети трепет: ще мога ли да се обединя с другите със сърцето и душата си, като един човек с едно сърце, защото това е условието на духовния свят, и над него да почувствам взаимната любов, когато всички усещат общото желание – едно сърце. Спазвайки това условие, дотолкова пробуждаме висшата сила, че постигаме духовния Храм.
Въпрос: Да бъдеш жител на Йерусалим, вътрешно състояние ли е или географска принадлежност? Виждам, че дори моето семейство се държи в Йерусалим по напълно различен начин, отколкото в Тел Авив.
Отговор: Това е много специфичен град, който оставя в човека дълбоки следи. Усеща се, че човек е от Йерусалим – не знам дали това е добро или лошо.
Въпрос: Каква е ролята на клипа?
Отговор: Клипа съхранява плода. Клипа е особена сила, която се управлява от Твореца. Докато не станем способни правилно да използваме предназначената за нас светлина, клипа ни отделя от нея.
Въпрос: Какво означава фразата от Псалмите: „Ако те забравя Йерусалим, нека изсъхне десницата моя. Нека залепне езикът ми към гръкляна, ако не те помня…”
Отговор: В дадения случай, Йерусалим олицетворява целта на творението, „съвършения трепет” – монолитния съсъд. Когато постигнем нивото Бина – това се нарича „трепет”, а когато, през стадия Хохма се издигнем до нивото Кетер – това се нарича „съвършен трепет”. Тоест, светлината хасадим се напълва със светлината хохма, и в съсъда, който се отваря за получаването на светлината, се намира и светлината хасадим, и светлината хохма – това се нарича „отново изградения Йерусалим”.
В книгата „Зоар” е казано: „Създал Творецът долния Йерусалим, Малхут, по подобие на висшия Йерусалим, на Бина. И направил стените на светия град и неговата порта. Влизащият не може да влезе, докато не се отворят портите, издигащият се не може да се изкачи, докато не бъдат поправени стъпалата, водещи към тази стена. Кой може да отвори портата на светия град, и кой може да поправи стъпалата към стената? Това е раби Шимон, син на Йохай, който отваря портата на тайната на мъдростта (хохма), и той поправя висшите стъпала.” (книгата „Зоар”, главата Бо, пункт 126)
Въпрос: Било ли е строителството на Първия и Втория Храм следствие от духовното ниво, на което се е намирал народът на Израел, и явява ли се това задължително условие за изграждането на Третия Храм?
Отговор: Безусловно. Всичко, което става в този свят, първо трябва да се случи в сърцето на човека! Това се отнася и за разрушаването на Храмовете. 70 години преди разрушаването е било известно, че то ще стане – светостта изчезнала от сърцата и вместо нея се появила безпричинната ненавист.
Същото се случило и при излизането (издигането) от вавилонското изгнание след събитията на Пурим (историята на Мордехай и Естер). Знаело се, защо и как народът на Израел ще се върне на земята на Израел и ще се издигне, съпроводен от пророците. Тяхното сърце било поправено само на нивото на Втория Храм – нивото хасадим.
След египетскто изгнание, народът на Израел построява Първия Храм и се издига до нивото мохин де-хая, после пада във вавилонското изгнание и след 70 години се издига до нивото на Втория Храм, а след това отново става падане в клипа, и след 2000 години – издигане до нивото на Третия Храм.
Рис.1
На езика на кабала, това може да се изобрази така: от нивото малхут става издигане на нивото бина – това се нарича „трепет”, а после още по-високо издигане до нивото кетер – това се нарича „съвършен трепет” – Йерусалим (ира шлема). Тоест, в процеса на постигане на съвършения трепет има три нива – това са Първия, Втория и Третия Храм.
Въпрос: Съвършеният трепет е съвършено състояние. По какъв начин, съвършенството се съчетава със страха?
Отговор: В книгата „Зоар”, в главата „Пкудин де орайта“ е казано, че трепетът, страхът са „пкуда кадма“ (най-първият закон на мирозданието), първото условие за издигане от нивото малхут, на нивото бина. Аз придобивам свойството отдаване – хафец хесед – и спазвам закона на първата съкращаване – Ц”А, тоест не работя със своето желание за наслаждение, удържам го – сякаш седя върху капака на кутията на Пандора, внимавайки да не се отвори. Това е нивото на трепета.
А след това, вземам този съсъд на отдаването и цялата малхут – съсъда за получаване, издигам тези съсъди и формирам свой съсъд, който получава, за да отдава – и тогава се напълвам с цялата светлина, заради отдаване. Това се нарича съвършенство.
Рис.2
Въпрос: Каква трбва да бъде нашата подготовка за конгреса по време на празника Шавуот?
Отговор: През последните дни, няколко пъти говорих за значението на празника Шавуот. Това е най-важният празник, защото няма по-високо състояние, от получаването на Тора – средството, с помощта на което, човек може да се издигне от животинското ниво, на нивото Човек.
Можем да се поправим в мащабите на цялото човечество, да преодолеем преградата между този свят и духовния, и да живеем в двата свята, придобивайки съществуващите в природата вечност и съвършенство.
Всъщност, нямаме избор и много скоро това ще стане ясно на хората. Ако не тръгнем сами, с помощта на Тора, тогава ще ни поведат ударите на природата, които вече започваме да чувстваме. Сега се намираме в началото на общата криза, която е глобална, интегрална и обхваща всички сфери. Затова, върху човека от всички страни се стоварват проблеми, и без методиката за поправяне, която му е дадена тогава, и му се дава ежедневно, той се оказва в положението на безсилно изтребвано животно, което не знае какво да прави със себе си – изпитва ужасни мъки, без да разбира причината.
А ние сме получили обяснение за ставащото с нас: къде се намираме и защо в преминаваните от нас процеси трябва да се включим в състоянието, наречено „този свят”, а после да преминем през останалите етапи на развитие. Защото реалността, която усещаме сега, се явява само малка част от нашето развитие.
На всичко това ни учи Тора. Освен това, тя дава възможност да съкратим времето за нашето развитие и да се чувстваме комфортно в този процес, да се опазим от ненавистта и саморазрушението.
Сега много хора са обезпокоени какво ще се случи с тях и с целия свят. Преди няколко дни имаше публикация, че Дания също се е оказала във финансова криза – както Испания и Гърция преди това – и тази верижна реакция не е възможно да бъде спряна.
Но когато хората получат обяснение (към което нямам нищо да добавя) за това, че тяхното състояние не е случайно, а изхожда от природата, която ни води към висшето духовно стъпало, и че от този момент нататък, можем да използваме методиката на Тора – то това буквално ще озари техния живот. Те ще знаят какво да правят, как да се държат по-нататък, а няма да стоят объркани – откъде ми се стовари всичко това и защо?
Затова Тора, която е дадена на човечеството чрез народа на Израел, се явява спасение за човечеството и при нас няма по-важно събитие от нейното даряване. Всички останали празнични дни са резултат от използването на силата на Тора, в процеса на нашето издигане: Рош а-Шана (Началото на годината), Йом Кипурим (Съдният ден), Сукот, Песах, Пурим и т.н.
Шавуот е най-важният празник, но той е много скромен, почти не може да бъде усетен. Основен негов атрибут е млякото, като символ на отдаването. А всичко останало зависи от нашата реализация – как ще вземем силата на Тора и ще се поправим.
Затова, тук няма нищо особено свише: дали са ти подарък – използвай го. Тогава, твоят празник ще бъде Края на поправянето, ти ще постигнеш пълното обединяване.
За това свидетелстват условията за получаване на Тора: „да бъдат като един човек, с едно сърце”, да желаят да се издигнат над ангела на смъртта, да обкръжат планината Синай, т.е. да разкрият ненавистта. За всички тези символи, ние говорим ежедневно.
Въпрос: Трябва ли всяка група да дойде на празничната вечер като едно цяло?
Отговор: Разбира се, това е желателно – в зависимост от състоянието на групата. Мисля, че всички наши ученици не трябва да изпускат такава възможност. Защо тогава правим срещата? Какво искаме да получим от нея? Например аз, по природа избягвам мероприятията, обичам своя ъгъл и искам да не ме безпокоят – необходими са ми само книги и компютър.
Но духовната реализация става чрез обединение. Защото изначално, съсъдът/кли е бил като една душа, един „човек”. Той се разбил на парчета, на части, а ние трябва да ги съединим – от множеството желания да стигнем до едно. За сметка на това, придобиваме разкриването на Твореца, светлината – в особено, поправено сърце.
Затова, обединяването по време на вечерите на единството е много полезно, особено в такова специално време като навечерието на празника Шавуот. Ние интензивно се готвим за това мероприятие – изучаваме материала на уроците, говорим помежду си за неговата важност.
И ако човек се намира в такова обкръжение няколко часа, то това разбира се, много силно му въздейства, пробужда го, тегли го. Такава вечер дава по-голям напредък, отколкото няколко месеца учене. Така че, присъствието е много желателно – аз настоятелно го препоръчвам.
Въпрос: Казахте, че на Шавуот получаваме Тора. Всъщност, нашата роля е да разкрием този подарък, т.е. да използваме светлината. За тази цел, трябва да искаме обединение. Това ли е използването на подаръка?
Отговор: Абсолютно вярно. Никакво друго искане не може да има, защото просто няма такова. В природата не съществува друг проблем, освен нашето обединение. Всички беди, проблеми, неудовлетворението, усещането за празнота и безсилие – по отношение на здравето, уважението, изобилието и т.н. в нашия свят или по отношение на висшите светове, изхождат само от липсата на връзка.
Затова, за нас е необходимо да искаме силата на обединението. А всички останали молби са напразни, защото висшата светлина е готова да изпълни само едно действие – да ни съедини. Много хора молят, плачат, молят се – това не помага, защото няма отговор свише..
Въпрос: Как да събудим интереса на хората, които нямат точка в сърцето, за да дойдат на срещата?
Отговор: Това не е важно. Много хора, вече чувстат важността на тази среща – съгласни са, че това е правилната методика. Тя е описана от кабалистите в много книги – струва си да прочетеш какво пише в тях. Защото ние не говорим нищо за себе си, а само разкриваме Тора пред народа на Израел. Искаме хората да научат какво е вътрешното съдържание на Тора, заложената в нея светлина, способна да поправи нашите желания и да ни обедини.
Затова, днес не е важно, дали човекът има или няма точка в сърцето. Ако той има точка в сърцето, то целта го примамва напред, привличайки го към себе си. А човекът без точка в сърцето, вече чувства, че нещастията и кризата го тласкат отзад. Затова си струва да дойде – тъй като обединението се явява решение за всеки проблем.
В „Предисловие към книгата „Зоар“”, Баал а-Сулам пише, че всичко отрицателно в нашия свят се случва само, защото сме отделени един от друг. И само, благодарение на съединението, което става с помощта на светлината, ние се удостояваме с благополучие във всичко. Повече няма какво да направим. Тоест вместо да се молиш за здраве, радост, богатство, моли се за съединение – това ще разреши всичките ти проблеми.
Въпрос: Само хората с точка в сърцето ли трябва да се съединят или цялото човечество?
Отговор: Цялото човечество трябва да се издигне към стъпалото на съединението. Казано е: „Всички ще Ме познаят, от малкия до великия, защото Моят дом ще се нарече дом за молитва за всички народи”.
Въпрос: Думата „емет” (истина), на иврит се състои от три букви: „алеф“ (א), „мем“(מ), „тав”(ת). Аз разшифровам това, като първите букви на думите: „отговорност”, „същност”, „предназначение”. С други думи, трябва да изпълним възложената ни функция с пълна отговорност. Как да разберем, в какво се състои тази функция?
Отговор: Написано е, че трябва да станем „царство на свещенослужители и свят народ”.
Продължение на въпроса: Но как да разбера, какво точно трябва да направя, за да се отнеса към това с цялата отговорност?
Отговор: Всеки трябва да изпълни част от онова, което е възложено на всички. „Алеф” е първата буква от азбуката, „тав” – е последната, а буквата „мем” е нивото на Бина, свойството отдаване, което съединява началото и края.
Продължение на въпроса: И все пак, какво трябва да искам всеки ден?
Отговор: В резултат на съвместното изучаване на науката кабала с хората, които искат да я реализират, всеки човек трябва да разкрие своята душа, духовния свят. Това означава, че той трябва да се обедини с тези хора и да демонстрира това единство пред целия свят. В това се състои функцията на всеки човек.
Въпрос: Как трябва да се държа на конгреса, за да покажа правилния пример на хората, които не се занимават в нашите групи? Как да не ги отблъсна?
Отговор: Всеки трябва да се държи в съответствие със своя характер, но сдържано, солидно – да не се хвърляме в обятията си, да не изразяваме своите чувства в толкова буйна форма. На човека, който гледа отстрани, това може да се стори странно – сякаш присъства на нечия сватба.
Въпрос: Могат ли на този конгрес да участват деца?
Отгавар: Да, това е семеен празник.
Получаването на Тора се отнася основно към вътрешната Тора, облечена в нейната външна част. Вътрешната част на Тора се нарича имена на Твореца и това означава, че общото име на Твореца е Добър и Творящ Добро. А тъй като Творецът дава множество наслаждения, включени в понятието „да наслади творенията”, то Тора – това са имената на наслажденията. (Рабаш, Послание 41)
Ние не разбираме, че причината за всички беди се крие в нашата разединеност, а добрите, хубавите състояния произтичат от обединението помежду ни. Това изучаваме в „Учение за Десетте Сфирот”. Там има такава много важна тема – буквално повратен момент в духовното развитие, който е станал в духовните светове, още преди възникването на нашата Вселена и зараждането на човека. Става дума за разбиването на съсъдите.
Общото единно желание, запълнено със светлина, се разбило на множество парчета. При това, цялата светлина изчезнала, и във всяка от разбитите части останало само малко светене – „киста де-хаюта“ (искрата на живота), което й дава живот. Именно в такова състояние съществуваме.
Дават ни само малко усещане за живот. Така ще бъде, докато не започнем да се пробуждаме и не се обединим помежду си. И колкото по-трудно ни е да постигнем обединението, защото не се приемаме един друг и заради отхвърлянето – толкова по-силно „ще се разгори” в нас Висшата светлина. Тази съпротива на обединението, това отблъскване помежду ни, действа на принципа на резистора (съпротивлението) в електрическата верига. С други думи, Висшата светлина ще направи опит да преодолее тази съпротива.
Човекът трябва да се стреми да се удостои с вътрешната част на Тора. Тогава ще можем да почувстваме всички онези блага, които ни е обещал Творецът. Тогава, ако кажем: „Ти си избрал нас”, това означава, че вече усещаме придобиването на цялото благо, с което сме се удостоили. Затова се наричаме „царство на първосвещеници и свят народ”. (Рабаш, Послание 47)
Тук, вече става дума за нашата функция по отношение на целия свят. Трябва да разберем, че всичко, което се случва с нас, е предизвикано от това, че не изпълняваме своето предназначение. И работата съвсем не е в това, дали сме добри или лоши. Можем да бъдем по-добри от всеки друг народ, но разчетът се прави в друга посока.
Към нас се предявяват съвсем различни изисквания. Ние трябва да станем „царство на първосвещеници и свят народ”. Затова, ако другите народи бяха като нас, възможно е при тях всичко да се развиваше по-добре. А при нас – не.
Защото, съгласно своето предназначение, ние трябва да се обединим заедно, да покажем на целия свят методиката за това обединяване и неговото ниво. Нас ни оценяват само по този критерий. Затова ни преследват нещастията и сме виновни за всички беди по света.
Ако другите народи ги оценяват просто по това как се погаждат помежду си, то към нас предявяват духовни искания. Намираш ли се в любов към ближния? Издигнал ли си се над своето его? Съединил ли си се с другите? Привлякъл ли си светлината, връщаща към източника? Напълнил ли си се с нея? Явяваш ли се пример за останалото човечество? Носиш ли му методиката за поправяне? Реализира ли с твоя помощ човечеството тази методика? И ако не – ти си лош.
А ние, през цялото време искаме да приравняваме себе си към останалите народи. Това няма да стане. Да се надяваме, че много скоро ще го разберем и ще изпълним онова, което ни е възложено. Баал а-Сулам пише, че връщайки се на земята на Израел след последното изгнание, ние сме получили подарък – възможността да се развиваме духовно, да стигнем до Края на Поправянето. Разкрила ни се е науката кабала, получили сме книгата „Зоар” с Коментарите Сулам. И както казва той, това са признаци, които очевидно показват, че стоим на прага на освобождението. Всичко зависи само от това, дали ще реализираме своето предназначение.
Баал а-Сулам е написал това още преди 60-70 г. А ние, все още не сме помръднали от мястото си. Затова нашето положене не става по-добро. Да се надяваме, че това ще се промени.
Въпрос: Казвам се Шалом (ивр. „мир”). Означава ли това, че моята функция е да доведа всички до мира?
Отговор: Имаш красиво име. А що се отнася до това, „да доведа всички до мира”, така трябва да направи всеки човек, независимо как се казва.
Човекът получава имена, в съответствие с нивото на своето духовно постижение. Издигайки се отдолу нагоре по духовната стълба, ние всеки път получаваме друго име. Всяко от стъпалата, на което се качваме, се нарича с общото име АВАЯ.
Когато това общо име приеме вътре в себе си определена порция светлина, изразява себе си чрез отдаване и любов към другите, то неговата гематрия – сборът от светлините и желанията, които участват в това действие, формират структурата на името на даденото стъпало.
Така например, на едно от стъпалата, ти ще се наричаш Гилад, после Моше, след това Яаков. И твоето име – Шалом, също се намира сред тези имена.
Въпрос: Какво трябва да направим, за да получим Висшата светлина на предстоящия конгрес?
Отговор: Само да се съединим помежду си – няма никакво друго действие. Защото, ние се намираме вътре в някаква система, и ако, устремявайки се един към друг, се съединим помежду си, тогава ще разкрием всички Висши светове.
С други думи, ако отново съединим системата на нашата взаимна връзка и се стараем да задържим това съединение, то на мястото, където се намираме, тоест именно вътре във връзката между нас – ние разкриваме Висшата светлина или Твореца.
Всеки от нас, един вид остава сам, тоест в своето кли/желание, но съединявайки се с другите, заедно с тях разкрива духовния свят. При това, степента на неговото разкриване зависи от нивото на съединението между нас. Това може да се изобрази във вид на концентрични окръжности, които се наричат „светове”: Асия, Ецира, Брия. Ние постепенно, все повече и повече се съединяваме помежду си – и в резултат, ставаме едно цяло.
Рис. 3
Пътят на всеки от нас към тази точка на пълното съединяване помежду ни, тоест към Края на Поправянето, се състои от 125 стъпала.
Значи, да постигнем духовното можем само, по пътя на нашето съединяване един с друг. А хората си мислят, че духовният свят се намира някъде зад пределите на нашата Галактика, на този свят и т.н. Но всъщност, той се намира вътре в нашите сърца. Защото науката кабала, се нарича вътрешна част на Тора.
Въпрос: Как да постъпи човек, който не се чувства комфортно сред огромно струпване на хора? Как да му обясним, че си струва да дойде на конгреса?
Отговор: Участвайки в такова събитие, човек икономисва много месеци работа по своето поправяне. Защото там се намират много хора, които се стремят да се съединят помежду си и вътре в това съединение се проявява много мощна сила.
Ако съм макар и малко възприемчив, ако съм се подготвил да бъда в това поле, то впечатлявайки се от него, поемам от него тази сила.
Нека този човек прочете статията на Баал а-Сулам „Свобода на волята”, където се говори за влиянието на обкръжението. Именно това помага на човека да се издигне в духовното. Само въздействието на обкръжението!
Обкръжението е като майчината утроба, към която се прикрепям – и така раста. Обкръжението е всичко! Защото аз, само със своите сили, съм единствено точка в сърцето. Точка! Тя няма никакъв обем, в който бих могъл да усетя духовния свят – и никаква сила. Излиза, че моето духовно напредване става само благодарение на това, че получавам подкрепа, желание и жар от своето обкръжение. Затова, много е жалко да се пропусне такова събитие.
Когато аз самият отивам на някой конгрес, старая се, доколкото е възможно, да се включа в останалите, за да могат те да ми въздействат. И съвсем не е важно, че те все още са „малки”, а аз съм дошъл да ги уча. Защото, аз се опитвам да проникна в тяхната вътрешна същност, а самите те, дори не подозират за онова, което става.
Но там, вътре, те са съединени помежду си, и прониквайки там, аз разкривам тази тяхна вътрешна връзка – и така напредвам.
Вземете пример от мен. Не бива да пропускате такива събития! Особено, ако това се случва наблизо – жалко е да пропуснете възможността да развиете своята душа.
Въпрос (от Мексико): Как можем да се съобединим, ако по време на конгреса трябва да ходим на работа?
Отговор: Можете да гледате как е протекло събитието – по-късно, на запис. Да го кажем така: общата система е направила корекция. Затова, няма никакъв проблем.
[45748]
Filed under: Духовна работа -
Няма коментари→
Конгресът в Торонто. Урок №6
Конгресът в Торонто. Урок №5
Конгресът в Торонто. Урок №4
Въпрос:
Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N:3 
Световен конгрес в Москва, урок №1
Въпрос:
Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №6