Въпрос: Защо науката кабала изследва всички закони на природата чрез човека, приемайки неговите вътрешни изследвания като един от параметрите и опитвайки се да разбере чрез него цялото мироздание?

Отговор: Нима имаме друга възможност за изследвания и можем да излезем от своята кожа, от своето тяло? Цялата картина на света възниква само в моите усещания. А ако изчезна аз, то изчезва и тази картина относително мен.

Съществува ли този свят без мен, и ако съществува, то в каква форма: такава, каквато аз го виждам, или някаква друга, в други диапазони – това не мога да кажа. Всичко възприемам само чрез своето тяло.

Въпрос: А как кабалистът вижда света?

Отговор: Науката кабала е наука за „получаване“ (кабала), затова кабалистът изучава своето възприятие на действителността. За сметка на определени действия той започва да се променя и изследва как в зависимост от неговите вътрешни изменения, се променя картината на света, която вижда.

Той променя своите вътрешни свойства: форми, желания, възприятия, връзката със ставащото извън него, в обкръжаващата го реалност. Започва да работи със своите желания и тяхната връзка с външната реалност така, че строи нови светове.

Сега усещаме себе си в огромен свят, съдържащ множество различни предмети и явления. А човекът, започнал да работи активно със своите желания, построява от него нов свят, нова реалност.

Той остава да живее във физическото тяло и както по-рано възприема земната картина на света с петте си телесни сетивни органа. Тази картина е постоянна, като необходима основа. Но в допълнение към нея, кабалистът формира в себе си пет нови органа на възприятие, с които усеща допълнителен свят. Той вижда този свят, чувства, работи с него – живее в него в допълнение към своето тяло, живеещо в петте си телесни сетивни органа.

Това допълнително усещане се нарича висш или духовен свят. А старото възприятие чрез петте физически сетива, в което е съществувал преди и е останал да съществува, се нарича този или нашия свят.

Ако има други хора, също така притежаващи тези допълнителни възприятия в петте си „извънтелесни“, духовни сетивни органа, то те могат да се свържат помежду си.

Въпрос: Ако бих могъл да осъзная, че цялата картина на света възприемам чрез себе си, в зависимост от своите вътрешни свойства, то бих ли разкрил много нови явления?

Отговор: Преди всичко, трябва да се съгласим, че цялото възприятие зависи от човека, от наблюдателя. А ако нямаше хора, никой нямаше да разкрие съществуването на тази реалност, на тази Вселена. Тя съществува само в нашето възприятие.

Тя не е съществувала преди на Земята да се появят хората и да я разкрият. Тъй като тя се е появила само относително човека. Да речем преди десет години съм разкрил, че Вселената е възникнала преди четиринадесет милиарда години. Но аз така си представям действителността в моя разум, а не че тя обективно съществува в такива времеви и пространствени граници. Всичко това съществува само относително човека.

От програмата „Среща на световете“, 12.05.2014

[151068]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Мнение: Планетата навлезе в период „разкриване на истината и прозрение на човечеството”. Това е периода на Плутон. Той започна в началото на 2014 година и ще завърши през 2016 година. Плутон символизира смъртта и възраждането, поврата на масовото съзнание.

С него ще са свързани откриването на неизчерпаем източник на енергия, свръхпроводимостта, глобалното свързване. Всичко това ще измени радикално живота на човечеството и световния ред. Човечеството се намира на прага на епоха, която може да бъде наречена Апокалипсис, когато става разрушаване на стария порядък в света и раждане на съвършено нов ред. Думата „Апокалипсис” може да бъде преведена като „разкриване на истината”.

Чака ни период на прозрение на човечеството, когато ще падне завесата от очите на стотици милиони хора. Без съмнение, такъв обрат в съзнанието ще се съпровожда от забележителни политически и икономически решения, от въплащаване на ярки и главозамайващи идеи, от появата на харизматични личности.

Реплика: Планетата навлезе в период на „разкриване на истината и прозрение на човечеството” – с това науката кабала е напълно съгласна. Но не по пътя на големите открития в науката и технологиите, а в духовната промяна на човека.

 [150952]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо от страна на природата няма такава защита от вредното използване на външните науки, каквато съществува за науката кабала, която е невъзможно да бъде използвана във вреда?

Отговор: Работата е в това, че науката кабала се намира над махсом, границата на духовния свят. Ако преминеш махсом, ти можеш да се приближиш към тази наука и да я използваш, но само в мярата на твоя екран. Докато всички външни науки не изискват екран за тяхното използване. Защо за външните науки няма такава забрана както за кабала?

Древните мъдреци сами са въвели такава забрана на разпространението на знанията сред обикновения народ. Защо забраната не съществува изначално, по природа, за да може човек само в мярата на духовното си развитие и морал да използва силите на природата, както това е с духовната мъдрост?

Ако такава забрана съществуваше изначално, ние никога не бихме достигнали до осъзнаване на злото, заради което е и създаден този свят. Трябва да се даде определена свобода на егоизма, за да могат, потопени в него, хората да разкрият злото в своето съществуване и да поискат да се издигнат над него.

Ако егоизмът бе ограничен, то човек би останал без избор и без осъзнаване на злото. Просто нямаше да има какво да правим в такъв свят. Представете си, че нямахме възможност да направим нищо лошо, че беше  невъзможно да разкрием своето зло. Тогава бихме живели като животни, като всички останали нива в природата.

В този свят човекът се отличава от останалата природа именно с това, че използва силата на своето зло и достиженията от своята наука. Силата на злото е заключена в неговото сърце, тоест в егоизма, а развивайки науката, той я използва за удовлетворение на егоизма си, тъй като желанието е първично спрямо разума и властва над него. И затова, ако желанието на човек е зло, то и разумът му става зъл, обмисляйки как да използва мъдростта, науката за собствените си користни цели: мислейки, че това е в негова полза и във вреда на останалите.

Целта на развитието на външните науки е само в това да се достигне до осъзнаване на злото. Именно за това и съществуваме – за да си изясним, че нито с помощта на науката, нито с помощта и на най-изключителните постижения не е възможно да достигнем до добър живот. Понятието “осъзнаване на злото“ се състои именно в това – да разкриваме, че всяко явление е в наша вреда, тъй като ние го използваме егоистично,а  да го използваме по друг начин сме неспособни.

Науката винаги е била предмет на гордост за човечеството, защото сме я развивали самите ние. Тя е плод на нашия интелект и вътрешно усъвършенстване: духовно, душевно. Това е, което отличава човека от животното. И изведнъж се оказва, че тази същата наука ни прави жалки, нещастни същества, по-ниски от което и да е животно. Точно това се нарича осъзнаване на злото – резултат, в който е невъзможно да се повярва. След всички титанични усилия, положени в науката, в течение на хиляда години, в надежда да придобием власт над себе си и над природата, ние се оказваме унижени и потъпкани за сметка точно на това зло, намиращо се в нас.

Чувствам се така, сякаш мъкна на врата си удобно седнало там магаре. Затова не желаем повече да се развиваме и да се разочароваме. Ние вече не се отнасяме с такова благоговейно уважение към учените и философите, както беше по-рано. В съвременния човек изобщо и не останаха никакви авторитети и светини – умишлено пренебрегваме всичко, отнасящо се към човешкото стъпало – дори музикантите и писателите. Не ни вълнува каквото и да е, защото разочаровани от всичко, не очакваме от развитието си  нищо, освен вреда.

Това чувство нараства в човечеството. На никого вече не са интересни всички тези регалии: доктор на науките, професор, президент. Няма уважение към никоя длъжност и това е добре, тъй като то означава, че вече сме използвали всички наши добри инструменти, за да доведем себе си до най-жалката ситуация.

Съвременният млад човек не желае да учи, да работи, да поеме на себе си някаква отговорност. 99%  биха предпочели да не стават изобщо от дивана, ако им включат телевизора и ги понахранят с нещо. И това е естествено и добро – така и достигат до осъзнаването на злото.

И така, в развитието на науката има два периода. Първият период – когато древните мъдреци я скриват, което продължава до 16-17 век, докато не започва епохата на просвещението. Тогава науката излиза от  скриването, подобно на това, как след Ари целият свят започва да се пробужда. Времето започва да се движи все по-бързо и по-бързо, докато не ни довежда до днешната криза.

От урока по „Предисловие към книгата „Паним меирот““, 09.03.2014

[129522]

Filed under: Ежедневен урок, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Проучване: Ятото скакалци, безпогрешно намира пътя през пустинята до зелените долини, където има храна. Но индивиди, които са отделени от ятото, губят посоката. Изучавайки ежегодните прелети на птиците, учените са смятали, че техните движения се ръководят от старите и опитни индивиди.

Но днес е установено, че в прелетните ята няма водещ, често начело на ятото летят младите птици, излюпили се от яйцата през лятото и нямащи никакъв опит от прелитанията. Но отделена от ятото, птицата не може да намери нужната посока.

Рибите също „поумняват“, оказващи се в пасаж: групата риби избира правилната посока, което не е типично за единичната риба.

В строящ се термитник учените поставили преградки, разделящи го от строителите. Термитите продължили работата и всеки проход, вентилационен канал или помещение, които се оказали разделени с преградка, точно съвпадали, едно спрямо друго.

Полските мишки и лемингите (вид дребни гризачи) по време на миграция, срещайки по пътя си ров, го запълнят с телата си, по които другите продължавали движението. Стъпканите не правят опит да се измъкнат, образувайки мост за тези, които вървят след тях. Най-силният инстинкт за оцеляване се оказва напълно подтиснат.

Да се докаже, че организми, населяващи Земята, образуват някаква съвкупност на следващ, по-висок порядък, засега не се е удало, точно както и да се опровергае тази хипотеза. Неин, неоспорим плюс, обаче се явява това, че тя не само обяснява „волята“ на една или друга популация, но и предлага модел на света, в който няма свои и чужди, където всичко живо е взаимосвързано, взаимозависимо и хармонично се допълва един с друг.

Коментар: За да докажем на света, е необходимо да разкрием единната и единствена сила, управляваща света – „Няма никой, освен Него“. Науката Кабала разкрива това. Останалите науки, основани на изследването на света чрез ограничените егоистични свойства, не са в състояние да разкрият това единство.

[122659]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Кабала и философията“: Философията обича да разсъждава за същността на Твореца, докато кабала изобщо не се занимава с това. Как е възможно да се определи нещо, което изобщо не се поддава на възприятие и постижение?

Кабалистите говорят за светлината на Твореца в реалността и различават в нея множество детайли. Става дума за всички тези светлини, по отношение на които те са достигнали до реално постижение – не по-малко от материалното възприятие.

Кабалистите постигат абстрактната светлина, когато тя се облича в съсъди и от абстрактна се превръща в осезаема, проявява се като едни или други явления в нас.

Казано е: „можеш да се ръководиш само от това, което виждаш“. Постигаме всичко, изхождайки от анализа в съсъдите за получаване – те са „очите“ ни, „зрението“ ни, виждането за света. Само при условие, че постигаме явленията, ние можем да ги изследваме, според степента на нашето участие – и така напредваме. Тук действа ясен принцип „По действията Твои ще Те познаем“. И затова винаги изхождаме от възприятията в съсъдите-желанията, вътрешния отклик на които е всъщност светлината.

Точно както разпознаваме, например, електричеството, не в същността му, а по резултата. Нещо се разпространява по проводника и поражда различни явления. Точно тях наблюдаваме. Баал а-Сулам пише за това в статията „Същност на науката кабала“.

„В материалната действителност, възприемана в нашите усещания, съществуват реални неща, същността на които не ни е дадено да постигнем дори във въображението си – например, електричеството и магнетизма. Но кой би могъл да каже, че те не са реални, същевременно с това, знанието ни за тяхното проявяване ни удовлетворява напълно и за нас изобщо не е важно, че нямаме ни най-малка представа за същността им“.

Ние винаги изучаваме следствието на едни или други същностни категории, а не категориите като такива. Каквото и да погледна, не знам какво е това – аз знам как то действа. Проверявам усещанията си, отклика си на каквото и да е: нещо ми се струва, че е черно, нещо – че е твърдо, друго – че е дълго, някои неща мога да опитам на вкус, други – да помириша и т.н. Картината на реалността се образува от моите вътрешни реакции на определено въздействие, а не от самите факторите. И съответно, явленията, които разпознавам, са ефекти, производни на нещо, което е в мен.

По такъв начин, ние постигаме материала и формата, облечена в него, но никога не знаем какво представлява самата абстрактна необлечена форма, а още по-малко знаем същността ѝ.

Защо философите не искат да признаят това? Защото това ще ги задължи да станат кабалисти и да изучават науката кабала, да изучават духовния свят. Здравият подход веднага ще открие, че те нищо не знаят, нищо не разбират и няма какво да кажат. За какво да говорим, ако ти не живееш в духовното, не го проверяваш в своите съсъди-желания?

Към кабала не трябва да подхождаме, въоръжени с обичайния човешки разум, който не се намира в това измерение, за което тя говори. Може да си представяме, какво се намира на земното кълбо, да си въобразяваме живота на другите планети – тъй като тези сфери, макар и „с крайчеца“, попадат по някакъв начин в усещанията ни. Но духовния свят даже и на нокът не се вмества в тях. Нещо повече, ние нямаме никаква връзка с него: материалната реалност, такава, каквато ми се представя, е абсолютно откъсната от тази картина, която ми се рисува в духовните усещания. Как мога да разсъждавам за това, с което в момента нямам никакъв контакт?

Това е една от причините, поради която науката кабала е била скрита от човечеството в продължение на хилядолетия. Кабалистите са се страхували от многознайковци, желаещи да пофилософстват на кабалистична тема.

Това се отнася и към тези философи, които са ценили кабала – такива като Ройхлин, Гьоте, Пико дела Мирандола и др. Дори и те нищо не разбирали от тази наука и виждали само, че от нея произлизат общи, универсални знания, от които традиционните дисциплини са лишени. Техните разговори за това – по същество са също философия. Едни философи подлагат кабала на критичен анализ, основаващ се на субективни предпоставки, други ѝ придават важност, но и едните, и другите съвършено не разбират нищо от нея и техният подход е напълно лишен от рационалност, която е необходима във всичко.

Но истината, независимо от всичко, ще се разкрие и ние вече сме близо до това…

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.07.2013

[112384]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение: Съществуването на алтруизма, тоест безкористната и, бих казал, немотивираната помощ към ближния, дълго време поставяше учените в безизходица. Ако и на самия индивид не винаги стига ядене, храна и други ресурси, защо да ги дели с приятелите си? А дори и да стигат, защо да не се запаси за в бъдеще? Еволюционистите предполагаха, че помощта към ближния се е оказала полезна за груповото оцеляване на хората, и затова е започнала да се одобрява социално.

Но, може би, алтруизмът е заложен в мозъка на ниво рефлекси. Оказа се, че в нас има „център за помощ на ближния”, помощта на другите едва ли не е потребна на организма. Психолозите забелязаха, че хората обичат да се чувстват щедри и добри, и затова поддържането на ближните физически удовлетворява тяхната собствена потребност „да бъдат добри”. Неврофизиолозите откриха, че по време на алтруистични постъпки в мозъка се активира система, отговаряща за удоволствието.

„Алтруистичните” неврони не забраняват да се получава удоволствие от собствената полза – само предоставят алтернативен източник на това удоволствие във вид на добри постъпки.

За алтруизма несъзнателно допринасят мислите за смъртта. В близост до гробището желаещите да помогнат на другите са с 40% повече, близостта на гробище подсъзнателно настройва хората към съчувствие и помощ на ближния.

Реплика: Разбира се, това е само егоистичен „алтруизъм”, а не истински, когато човек въобще не взема предвид ползата, а действа въпреки нея. Това не е възможно, нашата природа не може да се измени освен с помощта на висшата алтруистична сила – светлината, свойството отдаване. То може да се привлече чрез специална методика, наречена кабала.

Тъй като свойството отдаване се явява основно свойство и сила на мирозданието, подхранва всички неща, ние не го откриваме явно, то се нарича Творец и е скрито за нас. Да бъде разкрито може само в тази степен, в която започва да се проявява в самите нас. Това се и нарича разкриване на Твореца.

В наше време това свойство все по-силно се изявява в нашия свят и затова се чувстваме изгубени, в депресия, не умеещи да управляваме живота. По този начин това свойство на отдаване ни подтиква към неговото разкриване.

[101428]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Науката кабала е единственото средство, което ми позволява наистина да контролирам собствената си съдба. Никой от президентите и премиерите няма да помогнат. В крайна сметка, и тях  ги „тегли за ухото“ съдбата, която е в ръцете на Твореца.

Но прибягвам до науката кабала не просто да се помоля: „Моля те! Направи така, че да ми е добре!“ Не, искам да разкрия Твореца, да се запозная с Неговите планове, да разбера как да се присъединя към тях, как да им въздействам. Това не е просто разкриване – дава ми се достъп до „клавиатурата“, с която се изпращат команди до цялата реалност.

Нещо повече, учат ме как трябва да действам, как да контролирам собствената си  съдба и съдбата на целия свят. Обясняват ми структурата на духовните светове и на този свят, историята на процеса, неговите причини и насоки, природата на мирозданието, системата за контрол. Накратко казано, няма нищо, което да не е включено в науката кабала. Тя описва точно природата – абсолютните закони, които не познаваме. Междувременно, ако се запознаем с тях, ще имаме контрол над всичко.

В крайна сметка, „Творецът“ не е случаен изблик на емоции, не е нечие смахнато желание, оставящо ме в последния момент на разкриване на истината. „Творец“ е общ универсален Закон на реалността. И ако го изуча, ще знам как да се отнасям към него, как да се „слея“ с него, как да го управлявам.

Ако искам това, ще се появи такава възможност. С времето ще разбера, че първата стъпка е да разбера Твореца. В действителност, като Го разбера, веднага ще се съглася с Него. Така човек се съгласява с майка си, когато порасне и види, че нейните желания са за негово добро.

И затова възможността да контролираме абсолютния Закон не съдържа в себе си противоречия: разкривайки общата система, виждам, че тук се иска само правилно съчетание между мен и него. Трябва само да изменя себе си и осъществявам това по стъпалата на духовната стълба. На всеки етап ще се прикрепям към Твореца, ще си включваме един в друг, ще стигаме до споразумение, до средната линия – след това заедно сме в хармония и мир. Достигаме равенство в сегашното състояние, във всеки миг от живота ми, тъй като и двамата го считаме за най-добро.

Така управлявам съдбата си – защото и от Негова страна тя се управлява така. А какво може да бъде по-добро за човек от това?

От урока по статията “Същност на науката кабала“, 12.11.2012

[92725]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Има много пътища, по които човек стига до въпроса за любовта, за единението. Като правило, под думата „любов“ разбираме нещо изцяло друго: напълване на нашите егоистични желания- храна, секс, семейство, богатство, почести, знания.

„Аз обичам“ – се подразбира като „аз искам“. Искам да получа – означава, че обичам нещо, искам то да бъде мое, желая да го приближа към себе си, да се напълня. Това се нарича „обичам“. Тоест вътрешното тълкуване на думата „любов“ – “ искам да получа това“.

Всичко е защото се намираме в нашия свят, образувал се след разбиването, както обяснява науката кабала. Целият наш свят – е напълно егоистичен, и затова така разшифроваме понятието „любов“ – напълно насочено към себе си. Обичам нещо – означава, че го искам: искам да го приближа до себе си, да го усетя, да се напълня. Да напълня желанието си за наслаждение с нещо приятно – това се нарича „аз обичам“.

При това изцяло не мислим за втората половина – втората сила, съществуваща в реалността, – силата на отдаване, където съществува същата дума „любов“, но там да обичаш някого означава да го напълваш, да му поднесеш, това което той желае, а не това, което аз искам. То е напълно противоположно на представата ни за любовта.

Хората, които в отминали времена са били близки до природата, по естествен начин са усещали, че в природата съществува също втора сила – отдаване, и там любовта означава, че се съобразявам с ближния, отдавам му.

Кабалистите, както и множество други хора, надарени с тънка чувствителност към природата, са разкрили тези сили. И имало много хора, освен кабалисти, които усещали и разкривали за себе си във всевъзможни форми, че силата на отдаване не е по-малка от силата на получаване, и в тази втора половина на реалността, в отдаването, съществуват всички тези действия, както и в силата на получаване, но техните тълкувания там са други, обратни на приетите тук, в нашия свят.

А ние се намираме само в едната половина на реалността – в получаване, в желание да напълним само себе си, доколкото се явяваме следствие от разбиването на желанията/келим. И основно човек пребивава в разбиването. А цялата нежива, растителна и животинска природа, както пише Бал а – Сулам във „Ведение в науката кабала (Птиха)“ , – се издига и спуска заедно с човека, без всякакъв разчет със самите тях – само в тази степен, в която трябва да помогнат за измененията, които човек трябва да премине.

Религиите и вярванията, от момента на тяхното основаване, също са израснали от там, че са разкрили втора сила, съществуваща в природата, – силата на отдаване, и всички те в основата си говорят за любовта, за обединението. Така е било, докато са се явявали съдба за малко количество хора. Когато, са се разпространили в егоистичното болшинство на народа, по-слабо развитите чувствено, – то те са се превърнали в набор от церемонии, различни действия и обреди. И тогава са започнали да се използват за егоистични цели в напълване на себе си, а не, за да доведат хората към обединение, любов, отдаване, равновесие между две системи.

С течение на времето, докато в продължение на цялата си история човечеството се е придвижвало за сметка на непрестанния растеж на егоизма във всеки човек и като цяло, сме се отделили дори от това естествено разбиране, което са притежавали хората някога, – разбиране за отдаване и тълкуване на любовта, присъща на втората половина на природата.

От урока по статия на Рабаш, 13.12.2011

63064

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на масите нашия поглед за кризата и за справедливо разпределение? Защото  за тях това е нещо утопично.

Отговор: Няма да ни се наложи да чакаме много. Хората, разбиращи от икономика и водещите в международно отношение, изпитват дълбока тревога от произтичащото. Виждайки, какво става, те вътрешно треперят. Ако обикновеният човек се окаже в такова състояние, то би изменило хода на неговите мисли.

Приближаваме се към безизходно положение. Две кризи – икономическа и екологична – ни подгонват в капан. Висшето управление изобщо не ни оставя свобода на избор. Страданията довеждат човека с точка в сърцето до науката кабала, и само тогава той започва да избира. От друга страна масите постоянно ги движат беди.

Затова цялата работа е в теб. Само когато започнеш да реализираш това, което ти е възложено, бедите ще отстъпят и ще започнем да преминаваме към равновесие с Природата. Тогава и екологията ще ти поднесе приятни сюрпризи – нали ще разкриеш в Природата нови сили.

Разбира се, искаме да ускорим процеса. И  съм настроен оптимистично, защото ден след ден наблюдавам, как специалистите по икономика и финанси, а също и учени все по-грамотно описват ситуацията.

Изоставаме от темповете на развитие именно ние – тези, които са длъжни да разпространяват по света вестта за единство. И нашето изоставане е много голямо. Само това ме плаши.

От урока по статия „Мир в света“, 06.10.2011

[56785]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Творецът е създал творение за това, за да го дари с цялото добро – а това означава да ни даде възможност да отдаваме и да обичаме. Това ще означава, че Tой ни напълва с всички наслаждения.

Да насладиш творението – не значи всячески да удовлетворяваш неговите егоистични желания. Но това, че моето желание се изменя от егоистическо на отдаващо, ми открива възможността за отдаване, която става мое наслаждение. И то се нарича да се напълниш с наслажденията на Твореца – светлината, която запълва цялото мироздание.

Нашето отношение към новото творение, на пътя, на който стоим, е подобно на встъпване в някакъв привилегирован клуб, където е разрешен входа само за хора, притежаващи особени, изтъкнати качества, и по специална покана. За да влезеш там, е необходимо да получиш разрешение, пропуск, а затова, трябва по-рано да изучиш системата на отношения, която съществува между неговите членове.

В този „клуб“ има по-важни участници и по-малко важни, намиращи се във всевъзможни отношения един с друг: родствени, приятелски, делови, тоест съединени с всички видове връзки. И ако ти, установил контакт с всеки и включвайки се в тази връзка между всички, правилно се съчетаваш с цялата тази система и знаеш, как да я приведеш в действие, то можеш да извлечеш от нея полза.

Така работи системата на световете – духовната връзка, в която ние влизаме. Необходимо ми е да знам, какви отношения съществуват между всички нейни елементи. Това означава, че трябва да изуча нейния постоянен строеж, който се нарича ВА“К (малко състояние).

И освен това, трябва да зная, как да приведа в действие своята молба (МА“Н), как тя ще реагира на моето влизане  и въздействие с нея. И тогава виждам, как в нея започва движение: как се повдига сфира  Даат към ИШСУ“Т и Аба ве-Има, как оттук излизат Хасадим и Гвурот, предизвиквайки следващ подем и т.н.

Тоест виждам, какво произтича, благодарение на моето влизане, моето присъединяване към тази система, от добавянето към нея на моето желание. Защото без него, системата се намира в своето постоянно, застинало състояние на „очакване“ (катнут). Но добавяйки към нея своето желание, аз я пробуждам, и тя незабавно започва да реагира!

Това трябва да научим в науката кабала по-рано, докато влезем във висшата система. Учението формира в нас особени свойства и ни приближава към влизането във висшата система. Със силата на желанието си да позная системата, пробуждам от нея въздействие върху себе си, и оттам до мен достигат някакви флуиди, потоци енергия, които ме приближават там.

Защото  искам да попадна там! Както е казано: „Аз към моя Любим, и към мен е Неговата страст“ – нарича се месец ЕЛУЛ ( заглавните букви на думите „аз към Любимия, а Любимия към мен), подготовка за влизането във висшата система. А когато накрая влизам тук, това се нарича ново начало – празнуването на Нова година(Рош Ашана).

Из урока по статията от книгата ”Шамати”, 04.10.2011

[56436]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→