Творецът е създал желанието за наслаждение. Нищо, освен това желание. Голямото желание за наслаждение властва над малкото.

А какво е това мисъл, разум? Мисълта ни помага да преминем от едно желание към друго, от състояние към състояние, от определен вид желание към друг вид.

Желанията, това е материал на природата. А мисълта е средство, оръдие, което ни помага да използаме тези желания, включвайки ги в себе си, премествайки ги в полето на силите на тези желания, от голямата сила на желание към малката сила или обратно, като приближаване към магнит или отдалечавайки се от него.

Мисълта е силата на движение между желанията . За нейна сметка аз мога да изменям своето местонахождение между различните желания, премествайки се между тях. Но в каквото и желание да се намирам, то винаги властва над мене.

За това съм длъжен да се възползвам от силата на мисълта, която ще ми помогне да разбера и убедя себе си, че моето желание, моето състояние, условията в които се намирам, лоши и съществуващи добри условия, но затова аз съм длъжен, с помоща на мислите си, да изменя своето желание, преминавайки от една вълна в полето на силите на тези желания (напрегнатост на полето) на друга негова вълна (напрегнатост) , подобно на заряд в магнитно поле.

В науката Кабала, анализът на мисълта на желанието, в което се намирам се нарича осъзнаване на злото. Развитието на мисълите в мене произтича под влиянието на обкръжението или въздействието на висшия свят.

Така ние може „да плуваме” в полето на желанията, премествайки се между тях, от низшето към висшето. Мисълта (осъзнаване на злото) ни помага да премине от едно състояние на желанието към друго.

Така променливо в мене работи ту разума ту чувствата. Но винаги ние се движим по една схема: желание – мисъл – желание.

От урока по статията „Характеристика на науката Кабала“, 13.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

В нас има много желания и ние сме длъжни да ги сортираме.Част от желанията ние можем да съотнесем към одаването,свързано с ближния.

Ако въпреки това, което разбирам, че всичките ми желания са за самонаслаждение и други желания в мене няма, аз мога да ги използвам за връзка с други души, а това означава , че мога да работя с тях в средната линия , в екрана „де-хирик“.

От една страна, това е желание, за получаване на наслаждение, а от друга страна, аз мога да работя с тях заради отдаване. Аз съединявам дясната и лявата линии, използвайки съединението им заради връзката с ближния.

Това се нарича молитва за обществото, което аз издигам и получавам свише сила, позволяваща ми да създам правилна връзка.

Аз съм способен да пожелая, щото така да се случи. Това означава, че аз издигам МАН и получавам сила, наричаща се „ключ“ (мифтеха), разкриваща ми небесата – висшият свят.

Но има и такива желания или части от желания, в които не съм способен да се съединя с другите. Аз мога това да направя само до някаква граница, но не повече.

Затова тези желания или части от желания аз отсичам и изхвърлям в канализацията. Аз засега не работя с тях.

Възможно е впоследствие в мене да има сили и аз виждам,че ако не ги използвам за да се свържа с други души, то много губя и причинявам също толкова зло.

Но за сега не осъзнавам в тях зло, а само виждам, че не съм способен с тях да работя и ги отхвърлям.

А с тези желания, които съм способен да използвам заради връзка с близките, аз работя в партньорство.Това партньорство се нарича „екран де –хирик“.

Така човек през цялото време работи вътре в себе си, сортирайки свойте желания, сили и свойства, обединявайки ги в различни групи, така че всеки път да създава от тях особено отношение към ближния.

На него му се струва, че това е ближния, но всеки път вижда, че в действителност това е част от самия него.

По такъв начин,той се старае да се издигне от тази въображаема картина към духовният свят, където разкрива, че всички ние сме свързани в едно тяло – Обща душа.

Такова е условието за разкриване на Твореца, Висшата сила – за да представим себе си като „един човек с едно сърце“.

От урока по книгата Зоар, 09.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Нашата цел: да изясним на самите себе си, нашата реалност, кой е Творецът и какви свойства са ни необходими за да Го достигнем.

За това, в живота ни се разкриват множество възможности и с колкото повече от тях се залавяме, толкова повече ще страдаме.

Ако пък си ги изясним за себе си, съкратим и се фокусираме само на едно желание, тогава ще почувстваме наслаждение.

Ние се наслаждаваме, само когато съкращаваме областа на своите искания и след много изяснявания се концентрираме върху една единствена точка.

А от всички останали наслаждения и възможности, изяснявайки ги едно по едно, ние създаваме специален инструмент – подобно на огромна стъклена леща, която може да фокусира в един лъч цялата огрома приходяща към нея светлина.

И колкото по-голяма става лещата, толкова по-силно фокусира все повече светлина, която се свива във все по-малка точка и достига таква концентрация и сила, че е способна да направи всичко в тази точка на светлина и желания.

Това се вижда от оптиката, от работата на лазерите, като пример и от собствената ни вътрешна работа, когато от множество различни желания ги довеждаме до фокусиране в себе си, като именно по този начин постигаме висшата сила, духовната. Всичко се гради на това, което и сега се намира в нас.

И колкото по-голямо става нашето егоистично желание, толкова повече се разпиляваме в него, искаме всичко, което се намира в този свят!

Ако беше възможно, щяхме да получим всичко: пари, власт, знания…

Но защо виждаме пред себе си толкова много различни наслаждения? Така си представяме напълването в нашите желания.

Всички низходящи светове, от света на Безкрайноста чак до нашия свят, се свеждат до увеличаване броя на различните светлини, желания, наслаждения – постепенно разделяне на простата светлина на света на Безкрайноста, на множество светлини.

Отдалечаването от Безкрайноста, от съвършенството – това е увеличаване броя на свойствата, произлизащи от една точка и въображаеми за нас.

А ако ние съумеем всички тези многочислени свойства да съединим в едно и ги доведем до Едно, Единно и Единствено – то това ще бъде поправяне и достигане на единство.

И само тогава ние ще се избавим от страданията! Когато изберем едната сила на отдаване, предпочитайки я пред всички егоистични наслаждения, и ще се издигнем нагоре.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Да предположим, че извършваме не външно, механично, а вътрешно действие. В какво се заключава вътрешната сила на това действие? Какъв е неговия смисъл?

Отговор: Целият смисъл е в разкриване на реалността, за сметка на много тежки усилия! Точно в това се състои работата на човека в този свят. Той идва в нашия свят, за да достигне осъзнаване на своето зло. Осъзнаването на злото в съществуването му достига до него постепенно – за всеки поотделно и до цели народи, или дори различни цивилизации с определена скорост съгласно пирамидата, по която е създадено човечеството.

Но в края на краищата всеки е длъжен да достигне осъзнаване на злото, т.е. да разбере, че нашето материално съществуване нищо не струва и ние сме в състояние да го коригираме дотолкова, че просто да живеем като поправени животни, които чувстват, че им е добре.

Освен това, дори да бихме могли да поправим своето земно съществуване, за да може тялото ни да се чувства комфортно като крава, пред която се простира безкрайна зелена ливада, има и слънце, и вода, всичко което можеш да си пожелаеш – но все пак този живот, някога приключва! Някога и тревата ще свърши, моят живот също и това е всичко … И тази мисъл, която не спохожда кравата, изведнъж започва да измъчва човека, всекиго на определено равнище от развитието му.

Повечето хора не се замислят върху това или се стремят да го забравят. Но в крайна сметка човек се развива дотолкова, че започва да се пита: защо е така и какъв е смисълът?! И нещо повече, ако види пред себе си неминуемия край, ако ясно си го представи, започва да му се повдига от цялата тази зелена трева, която се простира пред него. Защото тя не му носи вече никаква наслада, ако той знае, че един ден това ще свърши.

Той не иска да живее само заради днешния ден! И тук в него започва една нелека вътрешна борба и изясняване: искам ли да продължа да се наслаждавам на радостите, които мога да получа днес и да се изключа от следващия миг – или живея за бъдещето и съществувам само заради него в настоящия момент.

В това се заключава решението на човека – да живее в днешния ден и да не мисли за бъдещето, като че ли не съществува или да живее заради бъдещето без да се тревожи за настоящия момент. Едно от двете. Ако мисли само за сегашния момент, той се нарича животно, ако мисли за бъдещето, той се нарича човек. И когато получим такова усещане, ние се обръщаме към науката Кабала –отчайвайки се, да намеря смисъл в своето материално развитие. И Кабала ни обяснява, защо е създадено всичко и как можем да се развиваме по-нататък.

И останалите науки потвърждават, че дейността ни в този свят е порочна, ние го разрушаваме. Трябва да вземаме от света само толкова, колкото вземат и животните. Защото нашето тяло е просто едно животно. А всичките си останали сили, трябва да отдам на духовното си развитие, за да се издигна до равнището “Човек”. Природата ни принуждава да достигнем човешкото равнище.

Както в цялата природа се е развивало желанието за наслаждение: от неживото ниво до растителното, а след това и до животинското, както се е развивала цялата Вселена, така сега вече е дошло време човечеството да се развие от животинското си равнище до човешкото.

Сега ние стоим на прага на човешкото равнище. Това означава, че сме длъжни да прекратим да се развиваме на материалното ниво – с всички тези електронни играчки ще се приключи. Хората губят интерес към тях. Всичко им е омръзнало, нищо не желаят! Нищо не можеш да продадеш на човека, изключая неговото желание да се издигне и да стане човек. Освен това, на човек нищо друго няма да му бъде необходимо.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато говориш на човек, че е длъжен да получава наслаждение от отдаване, за принципа “обичай ближния”, това му изглежда твърде далечно. Той счита това за себе си нереално.

Отговор: Нашият проблем е в това, че самите ние не разбираме, доколко нереално е това. Та нали след като човек достигне състояние, при което вижда невъзможност да притежава такова свойство като отдаване – той се обръща към Твореца и Творецът го дарява с това свойство.

Не е по силите на човек сам да промени себе си. Ще бъдат необходими още дълги години работа, докато осъзнаем това. Но заедно с това, човек трябва да разбере, че няма друг път и няма изход. Той е длъжен да преминава към отдаване, защото в природата не е заложено нищо друго: или желание да се наслади посредством егоизма си, оставайки празен и въвличайки се в кризи и беди, или желанието да премине към отдаване.

Но да се стигне до отдаване е невъзможно и какво да правим тогава? Ако човек достига до такъв преломен момент, когато вижда, че няма изход – той се обръща към Твореца. И Творецът, тази Висша сила, Светлина му въздейства и го променя. Именно до това ние трябва да достигнем.

А когато човек обикновенно говори, че това са нереални неща – това нищо не означава. Той е длъжен да каже това преди навлизането в духовния свят, преди махсом, в края на периода на скриване. Това се случва буквално при излизане от изгнание.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Целият наш живот – това е напълване на желанията, усещането за среща на желанието с наслаждението. Това е първата глътка вода, която прониква в мен, когато напълно изнемогвам от жажда. Това е само първият миг на съприкосновение на желанието с наслаждението. Но едва наслаждението е влязло в желанието и то вече започва да унищожава цялото удоволствие.

Дори силното наслаждение, което хората получават от секса, наслаждение, за което говорят като за корен на всички наслаждения, завършва след миг. И човекът отново трябва да мисли за това как отново да напълни себе си. Ние сме принудени постоянно да тичаме след нещо. Нали животът се нарича среща на желанието с наслаждението.

Значи ние трябва да намерим метод, чрез който да доведем наслаждението в желанието. Без това за човека няма живот – остава му само да си разчисти сметките с него. И човечеството ще стигне до такива състояния, когато няма да бъде по силите на човека да лиши себе си от живот, няма да може да приключи с това страшно състояние. И какво ще прави тогава?

Баал Сулам казва, че съществува единствено решение: „Вместо егоистичното получаване отиди към отдаване. Напълни себе си с отдаване – нали, получавайки ти няма да можеш да се напълниш. Ти вече си проверил и видял това. Но под секрет ще ти кажа, че има такава методика, с помощта на която можеш да придобиеш съвършено, безгранично напълване. Това напълване включва в себе си всичко – дори онова, което се намира зад пределите на нашия живот. Но ти трябва да знаеш: това напълване се случва не за сметка на егоистичното получаване, а по пътя на отдаването. Нали всичко, което се отнася до твоите човешки свойства се намира извън теб, в желанията на другите, в чуждите души”.

Именно това казва Баал Сулам, с думите: „Вкусете и ще се убедите, колко добър е Твореца”. Опитай и се убеди, че отдаването (Твореца) – това е напълване, добро, съвършенство. И тогава ще усетиш безкрайното желание и безкрайното напълване.

Науката Кабала е предназначена именно за това, да доведе човека до такова състояние.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как човекът, преживяващ сега кризата може да разбере, че лично за него е настъпил повратен момент и той може да започне духовно да се възвисява – вместо да се спуска към още по-дълбока криза?

Отговор: Цялото мироздание се състои от светлина (наслаждение, енергия на отдаването) и съсъд (желанието му да се напълни). Светлината развива нашето егоистично желание до неговото максимално състояние, в което това желание започва да осъзнава невъзможността за пряко напълване със светлина. Защото наслаждението анулира желанието. Подобно на това, как утолявайки жаждата, ние анулираме наслаждението от утоляването.
Настоящата криза ни показва, че нашето егоистично развитие е завършило – и ние не можем повече да използваме светлината за изгода на своя егоизъм. Ние се убеждаваме в невъзможността да се насладим в нашия егоизъм. Макар егоизмът все още да ни гони напред, към нови опити да го напълним, с разума си ние разбираме, че това е безсмислено. Но тъй като е невъзможно да останем пусти, ние както по-рано сме обречени, все така по неволя сме оплетени в указанията на нашия егоизъм. Макар и вече без всякакъв ентусиазъм, под влияние на обществото, по неволя, в депресия и наркотици.
Това води до криза в целия ни живот. Нали тя цялата е основана върху използване на светлината в егоистичното желание. Докато желанието под въздействие на светлината се е развивало, ние сме се стремили напред. Струвало ни се е, че в следващото желание ще напълним себе си. Тази лъжа ни е помагала да се развиваме.
Но след като желанието прекратило своето егоистично развитие, ние сме открили в него пустота. Светлината ни показва невъзможността на такова напълване. Това и се нарича криза. Длъжни сме да спрем да се заблуждаваме и явно да осъзнаем, че животът е възможен само в свойствата на светлината – в намерението да отдаваме и обичаме!
Нашето „земно“ развитие завърши: закриват се промишлени предприятия, няма нужда от производството на излишни, ненужни стоки, не предизвиква завист дължината на яхтата или количеството на нулите в банковата сметка.
Човекът не вижда източници на наслаждение в света. Както угасването е краят на всяка звезда, така и ние се намираме в черната дупка на последния стадий на егоизма, който поглъща всичко, не пуска нищо навън и затова в него е тъмнина!
И само разпространението на науката Кабала в света ще ни даде възможност да преустроим нашата природа – „И тъмнината ще свети като светлина“.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Учени от Университета Клермонт са създали лекарство против жажда. Ръководителят на колектива от изследователи П.Зак помолил парите да бъдат поделени с непознати хора. Получилите от лекарството (окситоцин), отдавали с 80 % повече пари, защото мислели за приятни неща.

Реплика: Този факт още веднъж потвърждава, че не парите са цел, а наслаждението, напълването. Ако човек се наслаждава, хартийките не го интересуват. И обратно, ако хартийките не носят приятно напълване, те стават ненужни. Изводът – да търсим съвършеното напълване. Същото се отнася и до другите източници на наслаждение – власт, слава, знания. Творецът в същността си представлява Източник на съвършено напълване. Разкривайки Него, ние намираме всичко.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Не е ясно, какво ще се случи на междинния етап от прехода на обществото от стремежа да получава към стремежа да отдава. Человекът вече не получава наслаждение от пари и власт, задоволява се с необходимото, но още не знае, какво значи да отдава. Какво ще тласка към отдаване, какво ще му послужи за „гориво“ относно действието отдаване, как ще може да мисли за това, не получавайки наслаждение от тази мисъл?

Отговор: Обществото поощрява чевека, подбужда го, оказва уважение, награждава – и това напълва. Целта на нашето развитие е да достигнем такава връзка помежду си, когато именно самата връзка, нейното усещане, ще ни даде енергия за отдаване и любов.
В крайна сметка, човек желае вътрешно напълване, а не просто пари в банката, желае не слава и власт, а отношение на обществото. Всички наши напълвания, отгоре са необходими за съществуване на живото тяло, – напълванията са „виртуални“, не са осезаеми, а чувствени.
Когато човек говори, че е напълнен вместо пари с уважение и признание – това се възприема като истинска настояща ценност. Нали богатите и властващите искат същото, но не го получават, или получават признание и уважение, но фалшиви, за пари.
Порицание и унижение, презрение на обществото, на собствените деца е по лошо от смъртта, а обратното отношение, уважение, признание, благодарност – дават най-големите напълвания в живота.
Нашата задача е така да формираме общественото мнение, че то да ангажира всеки и всички да се изменят от получаване от обществото за отдаване на обществото и възможността за отдаване на обществото да се чувства от всеки като награда.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→