Нашата бъдеща форма на развитие е да се съединим по подобие на цялата природа в интегрална форма. Неживата, растителната и животинската природа се намират в дълбока, естествена връзка помежду си. А хората заради своя егоизъм се издигнали по-високо от животинското стъпало.

Тъкмо това желание да се насладим ни дава усещането за ближния, на всички видове и родове същества, стоящи пред нас от тук до края на Вселената, на всички детайли на Земното кълбо.

Ние трябва да използваме това усещане за ближния, за да го реализираме като правилно отношение и да се върнем в единната система, където всички са свързани един с друг и са взаимно зависими. По пътя към тази цел се развива нашето поколение, оказвайки се в затворена и напълно взаимозависима система.

Животът и естественото развитие ни задължават да осъществим връзката между нас. Неживата, растителната и животинската природа по естествен път се затварят в една обща мрежа – цялата екология, цялата природа. И само човекът е изключение, опитвайки се да действа така, сякаш за него няма никакви ограничения и той не е длъжен да се включи в тази обща интегрална система, в която всичко е свързано.

Човек трябва да види глобалността на природата и това, че неговото желание да се наслади отрича всички тези закони. В самото желание няма нищо лошо – лошо е само неговото егоистично използване, само за себе си. Тъй като не взимам под внимание своята зависимост от всичко, което ме обкръжава.

Днес става ясно, че аз завися от целия свят: от гледната точка на технологиите, промишлеността, добива на петрол, газ, въздуха, от всичко. Излиза, че ако желая спокойствие, хубав живот и всеки момент да се наслаждавам, то трябва да създам добри отношения с цялото ми обкръжение.

Въпрос: Нима това не е лошо, ако всеки момент желаеш да се наслаждаваш?

Отговор: Лошо е не самото наслаждение, а как аз го използвам на един кратък момент. Сега мога да го хвана – хващам го, мога да открадна – крада го, мога да излъжа – лъжа, мога да не мисля за никого, освен за себе си – така мисля. И използвам своя егоизъм много ограничено и наранявам другите, което в крайна сметка се връща при мен, тъй като светът е кръгъл.

Ние не сме способни да направим добро на себе си, ако не правим добро на ближния. Та нали се намираме в една интегрална, аналогова система, където всичко зависи от всички. Трябва да разберем, за сега в проста егоистична форма, че правейки добро на другите, правим добро на самите себе си.

Сключвайки съглашение за взаимна дружба и любов с всички аз си гарантирам наслаждение от този момент и до края на живота си. Ако се включвам в останалите, а те в мен, и ние се превръщаме в едно желание, в един замисъл, в едно взаимно действие, в което всички зависят от всички, то понятието време изчезва.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137085]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Единствената причина за присъствието ни в този свят, задължението за нашето съществуване тук е да разкрием Твореца. Това е определението на науката кабала – методика за разкриване на Твореца от творенията в този свят. И докато всички творения не разкрият Твореца, този свят ще съществува. Тъй като всеки от нас усеща такава реалност, докато не разкрие Твореца във всичките си желания. Тъкмо затова съществува този свят.

Затова в крайна сметка ние стигаме до работа с Твореца, т.е. до Неговото разкриване. Разкриването на Твореца е разкриване на свойствата любов и отдаване, противоположни на нашата природа – онова, което виждаме около себе си и откриваме вътре в нас.

Разкриване на природата на Твореца е възможно единствено по собствено желание, необходимост, потребност. Затова, според знанията, получени от науката кабала, човек започва да усеща, че не му достига разкриването на Твореца, силата на любовта и отдаването. А може ли да се случи такова нещо, че изведнъж да ми се прииска да обикна ближния, да му отдавам?

Възможно ли е да очаквам, че в крайна сметка, в следствие на цялата ми работа, на всички приложени старания, да мога да обикна всички: неживата природа, растенията, животните, хората! Мога ли да достигна до такова желание, да обичам всички и то безкористно, независимо от себе си и да получавам от това наслаждение? Какви условия, или каква ситуация трябва да създаде Творецът за мен, за да пожелая това?

Не мога да си представя това да се случи. Тъй като аз мога да обичам само онова, което ми носи наслаждение: риба или бонбони, храна, секс, пари, власт, знания. Невъзможно е да си представя, че мога да обикна нещо, което ни ми доставя наслаждение.

Аз чувствам своето желание напълно празно, без да получавам в него никакво наслаждение и дори да усещам страдание от празнотата, нищожност, разочарование. Моето его е пострадало, чувствам се опустошен, всичките ми планове, изхождащи от моята предишна природа, рухнаха. Чувствам, че няма бъдеще в моето желание  за наслаждение. Това състояние е по-лошо от смъртта – крушение на всичките ми надежди, просто някакви нечовешки страдания, като страданията на Йов.

Ясно ми е, че от това не мога да извлека никакво удоволствие. Но ако независимо от това, над всичко, все пак се стремя към отдаване и любов, към действия за благото на ближния, то тези действия наистина ще са за отдаване! В такъв случай аз мога да бъда уверен, че на моето егоистично желание нищо няма да му се случи. Тъй като не разчитам на бъдещо възнаграждение, а мисля само за самите действия, които завършват на някакво друго ниво и там се реализират.

И моята суета не трябва да се подхранва от това, което съм направил, с една дума като герой, гордеещ се с жертвата, която е направил. Защото това също е възнаграждение и то не малко. Тоест никой да не знае какво съм направил и дори на мен самия това да не ми е известно. Лишават ме от всяка и от най-малката възможност да получа компенсация в своя егоизъм. Ето това се нарича отдаване, до такова състояние трябва да достигнем и ние.

Това става постепенно, за сметка на случващите се в нас промени. Сега това крайно състояние ни се струва безкрайно абстрактно и невероятно, но всъщност то е доста вдъхновяващо. В зависимост от това, как напредва човек и разкрива условията, необходими за духовно действие, той открива в тях възможността да се уподоби на Твореца, намирайки се в такова състояние, в такава мисъл, желание. Тъкмо с тази сила той властва и обхваща цялото творение.

Ако човек произведе вътре в себе си такава психологическа промяна и предпочита насладата от отдаването, то разкрива това състояние. А всичко останало ще научим на място. Във всеки случай, целият този живот и целият този свят вече придобива смисъл.

От подготовка към урока, 02.08.2013

[113753]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек се състои от две съставни: от „Аз“ и от своето съществуване. Можем да пренебрегнем съществуването, ако предоставим на егоизма си доказателства, че си струва. Виждаме, че светът се променя, изменят се неговите ценности, ставайки все по-малко приземени. Егоизмът се изменя не само количествено, но и качествено, и затова предпочита все по-фино напълване.

А освен това, съществуват много типове хора и всеки получава удоволствие от различни неща: музика, литература, които се смятат за „по-духовни“, отколкото чисто материалните професии. Но по същество, това са просто различни видове материални егоистични напълвания и всички те са равнозначни по отношение на духовното развитие. Разликата е в това, доколко човек предпочита личното занимание пред общото. С това се определя неговото развитие.

През всички времена е имало хора, които са обичали да работят за благото на обществото. Те са вдъхновявали народа за социална революция, предвождали са разни благотворителни движения, помагали са на бедните. Десет процента от цялото човечество чувстват себе си по-издигнати, уважават се, гордеят се със себе си, дори и никой да не знае за някоя тяхна добра постъпка. Това е особен вид егоизъм.

Но вече е невъзможно да се откажем от своето „аз“. Това може да бъде направено само с помощта на светлината, възвръщаща към източника, и то непряко, а по обходен път. Човек влага себе си в обществото, опитва се да се включи в него и тогава чрез това общество, светлината започва да му въздейства и да го променя.

Изменението е възможно само под такава форма. Това е особен патент, тъй като в действителност не искаме това да се случи. Невъзможно е това да се желае сериозно, но тъй като все пак сме способни да действаме така, в нас се извършва промяна. Това се нарича „приложил е усилия и е постигнал“. Имаме възможност да приложим определени усилия по включване в групата, уж с желание за отдаване, сякаш заради разкриването на Твореца и за Негово удоволствие.

Всичко това е „сякаш“, но в тази игра има условие, че всички тези усилия влизат в системата не като „уж“, а в действителност – сякаш действително го искаме! И системата започва да ви реагира. Макар човек и да не е молил, да не е питал истински, но изведнъж намира отговор. И намира винаги не това, което е очаквал, затова се нарича „находка“. Тя винаги се разкрива като изненада, внезапно, набързо. Така чрез външното поправяне преминаваме към вътрешното, чрез поправяне на съществуването в реалността поправяме самата реалност.

От урок по статия на Рабаш, 21.04.2013

[105784]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам,  „Свят“: На някои им е трудно да се съгласят с предположението, съгласно което, всички ни управлява природата. И така стигнаха до второто предположение за двама управляващи: един – творец, творящ добро, и друг творец, творящ зло. И развили тази теория, подкрепена от различните доказателства и примери.

Теорията на двувластието  е естествен етап от развитието. Природата различно ни въздейства, и различаваме в това въздействие позитиви и негативи. На нас ни е добре и зле – и съответно делим реалността на две половини. Защото нямаме друг сензор, освен получаващото желание.

В петте органа на чувствата – това са един вид механични сензори, чийто показания сами по себе си още нищо не ми говорят. Зад зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието стои желание за наслаждение. Именно то и се проявява като позитив (+) или негатив (-) тези данни, които възприемам. Именно това ми е важно, и само то разпознава моето желание – какво за мен е добро и какво лошо.

Като следствие, започвам да деля реалността на две части: позитивна и негативна. Това ярко се проявява при децата, които избягват някакви места или предмети, а към други, напротив, ги тегли. И човечеството е на такъв етап на развитие, когато всичко е разпределено между две сили. Самата наша природа ни навежда към това, защото живеем с усещания.

Тази теория е много проста, но важно е да се проумее, че тя не се ограничава с личните добри и лоши усещания, а ги пренася на природата, приписвайки й съответните намерения за наша сметка. По-такъв начин приписваме на природата някаква власт, отношение, намерение да ни помогне или да ни навреди. И обратно, без това никой не смята, че в природата има намерение, замисъл, план, – тя представлява нещо невъодушевено, и не повече от това.

Ако  природата има власт, то не е безлична. Това не са безлики закони, обусловени от взаимодействието на елементарни частици. Не, властта на природата е друго нещо. Тя може да бъде единна, а може да бъде и двояка. Въобще, двувластието е много логична теория, защото всичко в света е построено на две противоположности, на плюс и минус, започвайки с електрони и протони в атомна структура. На пръв поглед, действително две власти противостоят една на друга, и всичко зависи от баланса на силите между тях.

Това е и предизвикало създаването на митологии от човечеството. Надарили сме природата с желание, програма и цел, и това е станало важен етап по пътя.

От урока по статия „Свят“, 02.12.2001

[62396]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Мериот”, п. 20: Заради греха с „Дървото на знанието” нечистите сили получили контрол над човек. Затова редът във Вселената е много объркан. Грешниците създават злото, намалявайки богатството от Светлина за хората. Това естествено води до  разрушения и страдания. Но ако те увеличат богатството от светлина, тогава разделението за грешниците ще се увеличи дори повече, както мъдреците казват „Ако човек има 100 монети, той иска 200 и ако има 200, той иска 400.”

В човешката природа е винаги да гоним наслаждението, но с това човек само увеличава своето желание да получава. Целия живот е безкрайна гонитба на наслаждения, които никога не можеш да постигнеш. И малките частици напълване, които получаваме са ни дадени, за да продължим да преследваме  и увеличаваме нашите желания.

Струва ни се, че преследваме наслаждение, но всъщност, дори гоним по-голямо желание! Ние едва се докосваме до предмета на желанието ни и в следващия момент чувстваме, че се нуждаем от двойно повече! Когато усетим наслаждение за момент, ние увеличаваме нашето желание двойно повече и така, самото наслаждение се превръща в желание. Това продължава докато не останем разочаровани.

От ежедневния Кабала урок – 19.07.2010

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок - Няма коментари→

На нас сега съвсем не ни е ясно, как е възможно да искаме нещо, ако аз вече съм радостен и като че ли нищо не искам?

Но моята радост е само в това, че аз съм стигнал до тази молба за силата на отдаване, аз не моля да изменя нещо в своето състояние или да дам напълване на моето желание за наслаждение, аз съм напълно доволен и не се нуждая от нищо.

Ти не можеш да отидеш при Домакина, само съществуващ в реалноста и да плачеш. Това ще покаже, че ти си недоволен от Него, че ти отблъскваш всичко, което Той е направил – защото на теб ти е зле в Неговия свят!

Но за какво молиш ти? – Само да те направи подобен на Него. Затова тази молитва се нарича „врата на сълзите” – в отговор аз искам още повече да отдавам на Него.

Но всичко това се случва в радост, нали ние вече сме като двама обичащи приятели, разбиращи връзката, която ни съединява.

„Домакинът” на този свят и неговия „гост” достигнаха съюза и сега изясняват, как още по-силно да се съединят и да се напълнят един друг.

Радостта – това е много добър показател. Спомнете си за това, когато видите хора, които плачат и се разкайват в молитва, защото си мислят, че за това ще има награда.

Ние искаме да бъдем в радост, защото само тогава оправдаваме Твореца и можем да се обърнем към Него с молба за своето поправяне, от което се нуждаем само в своите желания за отдаване.

Аз съм радостен от това, че съм стигнал до тази молба – до вратата на сълзите, които са пълни с радост.

Аз се разкъсвам от радост, от величие на състоянието, където накрая се намирам срещу Твореца с молба, която сега се приема и води към мен поправяща светлина, позволяваща ми да извърша действието отдаване.

Такова състояние се нарича „врата на сълзите” – всичко е наобратно, в сравнение с това, което смятат постоянните жители.

Така става в духовното, където всички наименования се дават с термините на отдаването и затова те малко се отличават, от тези които са ни привични.

Става дума не за плач и смях в нашия свят – а за духовни състояния, които имат такива наименования.

Откъс от урока по книгата Зоар, 27.12. 2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар ни разказва за това, какво се случва в духовния свят – за действията по отдаване на творението. Затова ние не можем да го разберем, нали засега сме неспособни да извършваме такива действия.

Намираме се в своите егоистични желания и знаем само как да получаваме напълване, наслаждение и как да действаме, за да можем да достигнем до това наслаждение.

А действията за които се говори в книгата Зоар, ни се струват описани на някъкъв непонятен език, като секретен код, сякаш става дума за нещо нереално: или на езика на кабала, термини сфирот, парцуфим, светове или като някакво иносказание, където се случва като в приказка, слънце, луна, планини, хора и животни.

Всичко това не го разбираме и не го чувстваме, защото се намираме не в свойството на отдаване, а в свойството на получаване.

Получавайки вместо своите земни егоистични свойства, висши свойства, духовни, отдаване и любов, ние веднага бихме разбрали, какво ни се разказва в книгата Зоар и заедно с неговото четене бихме разкривали висшия свят. При това, не както в приключенски роман, във фантазия, а наяве.

Но тъй като в мен няма още духовни свойства, то описваното в нея е нереално. Затова нашето четене на книгата Зоар се нарича „сгула” – особен метод! В какво се състои той?

Ние четем и се стараем да извикаме върху нас сили от този свят, това ниво, за което се говори в книгата. Даже ако не разбирам текста, но желаейки да се променя, желаейки да го усетя, върху мен „свети светлината връщаща към източника” (О”М – обкръжаваща светлина).

Тази сила ми действа и разкрива в мен нови свойства – свойства на отдаване, за които се говори в книгата Зоар. Нали той целия е написан в природата на отдаване, а не на получаване и само съгласно природата на отдаване можем да разберем, какво е написано там.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 29.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Самото желание за наслаждение – не е преграда за съединение на Твореца и творението.

Пречи само неговата егоистична форма, противоположна на Твореца. А самото желание-това е като начало материал за възприемане на светлината.

Ако аз искам да разбера радиовълната, не ми е нужно да бъда вълна – нужно ми е да достигна в своята материя същото свойство, което притежава вълната.

Самият материал не е пречка, той именно е този носител, на който аз разкривам вълната.

Аз само трябва да направя този материал подобен по свойство на радиовълните и да разбера вътре в него тяхното въздействие, тази форма на вълните, която мога да уловя и разбера.

Ако не беше нашето желание за наслаждение, ние не бихме могли да разберем и почувстваме Твореца! Как бих могъл аз да Го възприема, нали Той-Твореца е нещо съществуващо извън мен?

За това аз трябва да Го приема в себе си, да го усетя вътре – а това е възможно само в моят материал, във вид на получаване на Неговата форма!

Аз никога няма да мога да Го усетя извън своят материал, нали аз съм творение и усещам в себе си. Но моят материал не ми пречи, а напротив,именно в него аз възприемам светлината.

Аз, като че ли съм радиоприемник, който се състои от метал, пластмаса и силикон (полупроводник), но улавя радиовълната, защото може да възпроизведе нейната форма в себе си.

Затова, трябва да мисля не за своя материал, а само за своето намерение! Намерението е действително форма.

Откъс от урока по „Предговор към книгата Зоар“, 26.01.2010.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Зоар: В часа, когато настъпва тъмнина, с нея се съединява Малхут и властва, вижда се светенето на Хохма, означаващо нейната власт.

Поради недостатъка на светлината Хасадим са затворени всички нейни входове, така че цялата светлина замръзва в нея и няма в нея отвори, през които да проникне някаква светлина.

…Но тя самата е пълна със светлина и затова, когато се пробуди в нея средната линия и се отворят входовете – праведниците получават от нея светенето на Хохма, затворено в нея.

И затова се стремят да влезнат в нея, именно тогава, когато тя цялата представлява само тънки пътечки и затворени входове, нали само тогава има в нея съвършенно светене на Хохма.

Всъщност, ноща е пълна със светлина, само че ние не сме способни да видим ноща – не ни достига светлината на любовта и отдаването (Хасадим), за да я видим.

Само в светлината Хасадим ние можем да заставим светлината Хохма да се разкрие и да засвети вътре в него и колкото е повече светлината Хасадим, толкова е по-голямо разкритието.

Нощ, тъмнина – това е състояние, когато аз се намирам в океан от светлината Хохма, но в мен няма нито капка от светлината Хасадим.

Ако започна да развивам в себе си любов и отдаване, светлината Хасадим, тогава започва по малко да ми свети Хохма. И това означава, че аз пробуждам разсъмването, светлината на утрото, а след това деня.

От средата на деня и нататък, светлината Хасадим, моята сила на отдаване отслабва и аз започвам да се спускам от това ниво Хасадим, което съм достигнал.

Когато идва залез, намалява светлината Хохма в светлината Хасадим и започва вечерта, а след това ноща.

Моето желание за наслаждение нараства и не ми дава сили да остана в отдаване и любов (Хасадим), то все повече взима власт над мен.

Черните сили на ноща ме завладяват и аз се предавам, потапям в се в тази тъмнина, неспособен за любов и отдаване.

И в тази тъмнина отново натрупвам сили за отдаване и започвам в полунощ да съединявам Хохма и Хасадим, за да може едната светлина да свети в другата – така аз разкривам светлината.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Светът – това е резултат от моите вътрешни свойства, от моите органи на възприятие.

Ако аз мога неограничено да разширя свойте органи на усещане, при това не само да увелича тесния диапазон на моите пет органа на възприятие – зрение, слух, вкус, обоняние и осезания, но също така да излезна от желанието само да получавам, да поглъщам в себе си и да възприемам света на принципа „на мен ми е добре – на мен ми е зле”, ако аз мога да възприемам света такъв, какъвто той съществува извън мен, а не преминава през мойте пет органа на усещане, това ще означава, че аз усещам Безкрайноста, съвършенната реалност, без всякакви граници.

Въпросът е в това, как да излезна извън себе си? Аз мога да разбера, какво означава да разширя диапазона на свойте органи на усещане. Те се намират в мене и аз по някъкъв начин ги разкривам. Но как мога да излезна извън себе си?! Ако цялата природа – това е желание за наслаждение, то не трябва да се излиза извън него.

Кабалистите казват, че съществува такава възможност, ако ти започнеш да усещаш това което чувства ближния.

Също така, когато разкриваш света чрез себе си, ти можеш да се свържеш с другаря, в който има такива духовни цели и да усетиш света чрез него, а след това чрез втори човек, чрез трети и т.н.

Когато разкриеш цялата духовна реалност чрез другите хора, ще откриеш, че тя се намира извън теб.

Затова условието за усещане на духовното е „обичай ближния, като самия себе си”. В нашия свят това ни се струва остарял и отегчителен лозунг.

Но не! Кабалистите подразбират съвсем друго условие. Коагато аз обичам ближния – това означава, че аз усещам какво се случва в него.

Тоест, аз присъединявам към себе си неговата душа, неговите органи на усещане, неговото възприятие. Или иначе казано, по такъв начин аз излизам от себе си и започвам да разкривам това, което се намира извън мен, в него.

Започвайки по такъв начин да се уча, какво се намира извън мен, аз също така разкривам Висшата сила, Твореца. Това се нарича „от любов към творението – към любов към Твореца”.

Тази фраза може да изглежда религиозна, но всъщност тя говори за нашето чувствено развитие.

Науката Кабала ни помага да се научим да усещаме ближния и в съвместната ни работа заедно, ние строим общ съсъд на възприятие (кли), наречен „Шхина” – такъв огромен орган на усещане, че в него да усетим Твореца.

В това се състои цялата методика на кабала – как да възприемеш, как да получиш всичко, което се намира извън теб, без всякакви ограничения.

Откъс от урока по книгата Зоар, 19.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→