Въпрос: Много пъти съм чувал от Вас, че съществува само желание и че само то определя всичко. Защо тогава всички онези желания, които имам в живота не се изпълняват?

Отговор: Защото освен твоето желание има Програма на творението. Има някакъв план. Съгласно този план цялото творение едновременно се придвижва към своята първоначално зададена цел. Такова придвижване към целта се нарича придвижване според времето (беито) – всичко се случва в своето време.
Но човекът се състои от желание и затова чувства неговото напълване – наслаждение или опустошение – страдание. И по този начин усеща върху себе си действието на програмата, която използвайки нашето желание за напълване – наслаждение ни управлява. Нали ние по неволя винаги се стремим към наслаждение и се опитваме да избегнем страданието.
Ако ти сам поискаш да реализираш програмата на творението (да достигнеш целта бързо и приятно), а не посредством приближаващите те удари, то можеш да промениш това, управлявайки своите желания според правилото: „Направи своите желания като желанието на Твореца“.
Сметката е много проста само ако в теб има такова желание. А какво е това „желание на Твореца“? Това означава, че всеки път пред теб се разкрива някакъв еталон. В своя живот ти всеки път усещаш пропастта, лежаща между теб и онази форма на Твореца, която ти се разкрива.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Защо усещането на Висшата светлина може да се почувства като огромно наслаждение и като мъчително страдание ?

Отговор: Това зависи само от вашите качества и от устремеността към целта. Ако светлина изпълва готово кли, поправено, то вие ще го чувствате като добро. Ако навлиза в неготово, непоправено кли, тогава ще усещате страдание. Но устремеността към целта, прави това усещане радостно – в предусещане на борбата и постигането на целта.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос от испанския блог: Защо всички „мъдреци“ се намират в криза? Отговор: Защото стана ясно, че тяхната „мъдрост“ е в криза! Тя всъщност е човешка, земна, а не висша. И само науката Кабала ще се разкрие, на всички в гордата си самота, на пиедестала на висшите ценности.
Въпрос: Ленин се е ръководил от желанието да бъде доставено наслаждение на по-голямо количество хора (на пролетариата), с помощта на по-съвършено общество. По същност, макар и не по форма, това желание съвпада с желанието на Твореца да наслади творенията. Защо са Ви неприятни неговите „речи върху броневика“?

Отговор: Неприятно чувство от него до този момент изпитва половината свят! Той и до днес не може да се оправи от допуснатите грешки – насилствено насажданите в човека на условия за обединяване, поръчителство, братство, за обща собственост върху средствата за производство и резултатите от това и т. н…. Всичко трябва да бъде направено по пътя на личното поправяне на човека, на доброволното възпитание, а не под натиска на КГБ, при което те унищожаваха своя народ. Баал Сулам пише за това в своя вестник „Аума“ и в статията „Последното поколение“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Ако целият наш свят не е нищо повече от „Нер Дакик„, тогава хората, които вече не получават наслаждение от него губят ли този „Нер Дакик„? Или обратно – той излъчва към тях толкова малко светлина, че те просто престават да го чувстват?

Отговор: Губят го и затова са готови на всичко, за да не се чувстват празни – дори смъртта усещат като избавление от основното ненапълнено желание. Нали животът всъщност е усещането за напълване от желание. И колкото желанието е по-необходимо, толкова повече дава усещане за живот. Нали освен желанието не е създадено нищо друго. Всичко неживо, растително, животинско, човекът и духовното се състоят само от желание и напълване.

Въпрос: Кое намерение е правилно:

• Поправяне на своята природа (душа) заради (за) сливане с Твореца – пътя на страданието.
• Сливане с Твореца заради поправяне на своята природа (душа) – пътя на Светлината, на Милосърдието.

Въпросът е поставен неправилно. Отговор: Единственото намерение е как да доставим удоволствие на Твореца? То включва в себе си всичко останало (желанията намеренията, средствата, целите по пътя…)!

Въпрос: Каква е разликата между наслаждението от отдаване и наслаждението от получаване, ако и в двата случая правим това, за да получим наслаждение?

Отговор: Полученото от отдаване наслаждение, трябва да бъде заради отдаването, иначе то се определя като „отдаване заради получаване“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Колко бързо свикнахме с всичко това ! Бомбичка откъсва пръстите на охранител на баскетболен мач, един възрастен човек е жестоко пребит и ограбен в собствения си дом, мъж убива жена си само защото тя е „отказала да му даде пари за дънки“… Неудържимо насилие – то е следствие от неудовлетворен егоизъм. Нека по-скоро проумеем това, за да пристъпим към коригиране на  тези ситуации.

ВЗРИВЪТ

Трагично, но факт: битовите убийства станаха нещо като норма. За не по-малко „нормални“ се приемат убийствата на романтична и криминална основа. На някои от жертвите им провървява повече и ден след ден в болниците се стичат недоубити: старци, жени, деца… Скоро в България няма да остане и семейство незасегнато от тези „житейски дреболии“.

Насилието не е нещо ново, но мащабите му станаха безпрецедентни. Фитилът на тази бомба днес е по-къс от когато и да било. Всички ограничителни линии са изтрити и нищо не ни дели от един свят, в който няма нито защита, нито пощада. Хората твърде лесно се сриват и изливат своя гняв или отчаяние върху околните. Това в най-пълна степен важи за младежта, стремително освобождаваща се от сдържащите фактори и изцяло откъсваща се от условностите. (още…)

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Всички ние желаем живота да не ни носи беди и разочарования, а радост и наслаждение. При това ние толкова здраво сме се свързали с това усещане за материално благополучие, че се оказваме вкарани в безкрайна гонитба за придобиване и понякога купуваме много ненужни ни неща. Понякога, спирайки се за миг, изведнъж разбираме, че последната придобивка, за която сме похарчили много пари и сили, вече не ни доставя предишното удоволствие. Сякаш всичко си е наред, съседите, както и преди ни завиждат, но радостта си е отишла.
“Това си е нормално, – успокояваме ние себе си, – живота не може да стои на едно място. Живота ни предизвиква към нови върхове, поставя ни нови цели! Пари, слава, власт, знания – всичко това ние трябва да го постигнем, да го покорим, да го завоюваме! Та нали човека се различава по това от животното. Винаги сме в движение винаги сме на върха на живота! Вдишвайки с пълни гърди издигайки се на невиждани височини!” Наистина непонятно е защо постигайки поредната цел, ние отново откриваме, че не сме получили очакваното щастие. (още…)

Filed under: Егоизъм, Мир - Няма коментари→

В Кабала – науката за щастието – щастието престава да бъде загадка. Това изплъзващо се понятие, би могло да се раздели на съставните му части и да бъде разбрано. И по подобие на формулата e=mc², съществува и формула за постигане на вечно щастие.

„Бързо: помисли за нещо, което би могло да те направи наистина, ама наистина щастлив.“

Това беше водещата реплика на заглавната статия на Нюзуийк от месец май 2007 година, посветена на въпроса за щастието. Видни психолози, социолози, биолози и икономисти се опитаха да дадат отговор на вечния въпрос: „Каква е тайната на щастието?“ или по-точно, „Какво би могло да ни направи щастливи? (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност, Наука - Няма коментари→

Развитието на езика винаги съпътства развитието на обществото. Ако у нас се появява ново понятие, ние трябва или да измислим нова дума, или да използваме стара дума с ново значение. В българския език думата  „духовно“ има две основни значения. Първото – духовно, свързано с религията, второто – културно явление, не свързано с религиозните направления – също наричат духовно действие. Но в последните години тази дума придоби още едно значение, за което и искаме да поговорим.

Отдалечаването от религиозното мислене през последното столетие предизвика ново отношение към духовното. Ако за религиозния човек понятието за Твореца е абсолютно непостижимо и се приема като даденост, то човекът на науката, на техническия прогрес, не е съгласен да приема информация без проверка. Той сам открива, сам иска да бъде творец. Именно затова стана изместване на смисъла на понятието  „духовно“ от религиозните насоки към културното творчество. (още…)

Filed under: Духовност, Образование - Няма коментари→

(Записки на некабалиста)

Когато нашият породист, но извънредно нагъл котарак Маркиз за пореден път грабна от масата една пържола, приготвена за печене от жена ми, аз сериозно се замислих над проблема с възпитанието.  Стана очевидно, че многобройните опити да възпитаме котарака по подобаващ, от наша гледна точка, начин напълно се провалиха, а не виждах изход от създалото се положение. Семейният бюджет не предвиждаше хранене на котарака с телешко, нито възможността да наемем пазач на месото.

Но все пак трябваше да се направи нещо и неочаквано си спомних съвета, който ми даде по някакъв случай един мой доста умен приятел, занимаващ се много отдавна с кабала: «Ако попаднеш в безизходна ситуация – отвори някоя книга по кабала». Не, че моята ситуация беше действително безизходна, но след като вече съм си спомнил, реших, че е дошло време да последвам този съвет. (още…)

Filed under: Духовност, Любов - Няма коментари→

Неспособност да се концентрират, неумение да бъдат внимателни, избухливост, граничеща с жестокост, – все по-често виждаме деца, за които такива прояви са станали норма. «Хиперактивност» – намерили сме подходящото определение на проблема. Сега можем и да го лекуваме. Подбирайки нужното лекарство, ние тръгнахме в настъпление срещу собствените си деца, стремейки се да не изпуснем момента от самото начало, да не им дадем да се развият, да ги подтиснем и победим. Но може ли така, с таблетки, да победим тази болест? Борейки се с нейните симптоми, а не с причината? А и болест ли е това?

Спомнете си, преди такива деца бяха единици, обявяваха ги – замислете се само! – за изоставащи в развитието си, изпращаха ги в специални болници, и проблемът, по този начин, се решаваше от само себе и ние продължавахме да крачим уверено към светлото бъдеще. (още…)

Filed under: Възпитание, Образование - Няма коментари→