Страхът, който сега обхваща и парализира човека, е предизвикан не от днешното му положение, а от мислите за това, какво може да се случи по- нататък.

Не се безпокойте толкова, защото  сме под управлението на висшата сила и всичко ще върви по нейния план. И това няма нищо общо с религията. Религиозният човек не се пита за смисъла на живота. Той няма съмнение, какво трябва да прави. Науката кабала пробужда в нас въпроси, които не съществуват в религиите.

Няма смисъл да се притесняваме какво може да се случи, защото не ние определяме събитията, а общата сила на природата. Накъдето ни насочи, там и ще стигнем. И такова отношение не е наивност, нито фанатизъм, а ни дава вътрешна защита, освобождаваща ни от страха пред неизвестността.

Всичко се прояснява само в мислите. Човек живее в мислите си. Сега почти всеки има луд водовъртеж от мисли и страхове за бъдещето. Те не му дават покой нито ден, нито нощ. Единственият начин да се защити, е да се прилепи към програмата на творението, водеща човечеството към висшите степени, така че да разберем и почувстваме защо живеем, заради какво се развиваме, към каква цел вървим.

Тогава всички ще се успокоят с тази цел и  всички ще бъдат добре. Всичко ще се проясни само в мислите. Може спокойно да стоим и да се занимаваме само с това. Влезте в нашия сайт, на науката кабала и започнете да четете какво е написано там. Не е нужно нищо да научавате и да запомняте. Просто се опитайте да почувствате, да осъзнаете, да премине през сърцето и разума, за да развиете човека в себе си.

Човекът в нас е това, което се отъждествява с природата, с висшата мисъл, висшата програма, висшата сила. Природата е Творецът. Всичко се включва в нея. Постарайте се да развиете в себе си такива усещания и мисли, да почувствате природата около себе си, тоест, да познаете Твореца. Постарайте се да излезете от себе си и да се свържете с цялата вселена, с тази мисъл, обхващаща цялото мироздание.

Тогава ще видим защо се случва така. Та ние не сме малки буболечки, пълзящи по земята, а хора, от които природата иска да направи нещо велико. Да ни даде възможност да я разберем, да се съединим с нея. Това е невероятна възможност.

Вирусът не е болест, а лекарство. Погледнете колко промени вече направи по света: въздухът стана по-чист и свеж, а хората спряха да се тровят, работейки в предприятия, отравящи атмосферата, почвата и водата.

Съобщават, че водата в каналите на Венеция толкова се изчистила по време на карантината, че дори има риба в нея. Земното кълбо иска да живее, само не му пречете. Вие се притеснявате какво ще се случи с вас след месец. Не се бойте, всичко ще се оправи. Само изпреварете удара с лекарство. Влезте в нашия сайт. Там ще намерите много обяснения как преди всичко да се успокоите.

Желая ви всичко добро!

От 1214- та Беседа за Новия живот, 19.03.2020

[262043]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Коронавирусът се разпространи вече в осемдесет страни и ни показа колко сме зависими един от друг. Търсим как вирусите се предават помежду ни чрез самолети, физически контакт.

Всъщност те не се разпространяват така, а чрез нашите мисли. Защото сме свързани в едно поле и ако мисля лошо за теб, с моите мисли пробуждам мисли в теб, които предизвикват в теб всякакви прояви и последствия.

Това явление е познато на хората, които се занимават с международна безопасност. Науката кабала обяснява, че нашите мисли притежават най-разрушителната или най-добрата от всички сили на природата. Но за съжаление, ние действаме само с разрушителни мисли.

И затова няма да ни помогнат никакви превантивни мерки в борба с коронавирусите и изобретяването на нови антибиотици. Ако не е този вирус, ще се появи друг. Ние трябва най-после да разберем, че трябва да лекуваме отношенията между хората. Ако нашите отношения и мисли станат добри, няма да ги прекъсне никакъв вирус.

Лошите мисли за другите, разединението, се обличат в тялото на човека и се проявяват като болест. И тази болест е на най-високото ниво, от което не сме способни да се защитим, защото не властваме над мислите. Не знаем за кого и какво да мислим, дори собствените си мисли не можем да контролираме.

Това е голям проблем. Трябва да учим човека как да властва над своите мисли, да бъдат добри за всички. Само така ще можем да победим всички вируси. И затова поправяне ни е нужна науката кабала, няма друг начин.

Егоистичната природа на човека го заставя да мисли само за себе си. Затова е необходима особена наука, уникална методика, работа в група, за да се научи човек да мисли за другите. Това ни се струва много просто, но е абсолютно противоположно на природата на човека.

Когато започнем да поправяме себе си ще видим, че светът се променя спрямо нас. Ще започнем да чувстваме, че около нас има особена сила, която се нарича “висша светлина”, която действа и организира целия свят по най-добрия начин. Ние влизаме вътре в тази сила и живеем в нея, тогава не са страшни никакви коронавируси и други болести.

Неотдавна проведохме голям международен кабалистичен конгрес в Тел Авив. Всеки ден се притеснявахме, че министерството на здравеопазването ще ни забрани да се съберем на конгреса.

Това е огромно събиране, повече от пет хиляди човека в голям град, които седят заедно, прегръщат се, хранят се на едни и същи маси, дишат един и същ въздух, три дни се намират в едно помещение. Целият въздух е пълен с различни вируси, но никой с нищо не се зарази.

Това е, защото с нашето обединение направихме ваксина, дезинфекция – най-правилната и ефективната. Това може да послужи за пример на цялото човечество, как силата на единство изчиства, свързва и осветява всичко.

С това, че искаме да се обединим в една мисъл, заради една цел, създаваме силово поле, всеки със своите мисли. Мисълта е сила. Обединявайки всички наши сили, ние създаваме силово поле, което е най-висшето от всички съществуващи в света поета, физически или биологични.

Ако установим това поле над нас и искаме то да ни обедини, искаме да се свържем с него и да станем като един човек с едно сърце, всички като приятели и братя, то нищо не може да ни навреди.

Така работи, защото мисълта на човека е най-голямото въздействие, което може да се произведе. И затова то унищожава всички вируси, които се намират под него на по-ниските степени: неживо, растително и животинско. Това поле излъчва любов и единство, които заедно създават глобална положителна сила, разрушаваща всички негативни фактори.Затова няма защо да се страхуваме.

Човек може да изпие отрова, но ако се намира в правилно съединение с духовното поле, нищо не може да му навреди. Хората могат да се защитават с това, че са в добро обединение с нас и тогава през цялото време ще получават антивирус, който ще ги предпази от болести. Пожелавам здраве на всички!

От програмата “Свeтът. Епидемията от коронавируса”, 03.03.2020

[261164]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Конгреси и събития - Няма коментари→

Мисълта е следствие, породено от желанието. (Баал Сулам, Шамати, статия 153 „Мисълта е следствие от желанието“).

Това  наистина е така, защото най-важното в човека е желанието. И мислите се появяват само, за да  реализират тези  желания.

Желанията се появяват в сърцето и ние слушаме само него. А мозъкът се включва само, когато е необходимо да реализира желанията, които възникват в сърцето. Затова желанието е главното, а умът е само спомагателен инструмент,  как да ги реализираме, как да постигнем желаното.

Следователно човек мисли само за това, за което  в него има желание и не мисли за онова, което не желае.

В нашия свят това е естествено. Можете да се обърнете към всеки човек и по неговото желание да отгатнете, какви са мислите му. Всички негови мисли са насочени само към реализиране на желаното. А в степента, в която в него има йерархия на желанията, можете да се досетите, кои мисли преобладават в него и кои не са толкова важни, с какво е зает в по-голяма степен, и с какво в по-малка. Тоест, желанията практически ни управляват.

Например, той никога не мисли за деня на смъртта, защото не я желае, а напротив, мисли, че е вечен, защото иска да бъде такъв. Тоест, винаги мисли за желаното.

Мисълта е спомагателна, второстепенна. Тя се е развила само, за да желае човекът нещо. И затова той развива разум, за да постигне желаното. Както се казва: за бития дават  двама небити. Защото този, когото бият, принуждават, заставят, става по-умен, защото търси път, по какъв начин как да се реализира.

Така   разумът винаги се увеличава, когато има големи желания. И обратно, ако няма желание, няма и много разум. Ето защо, ако искате да развивате децата си, трябва да събуждате в тях големи желания, а не да ги глезите.

Да глезите, означава да се опитвате да давате на детето нещата предварително, преди то само да ги пожелае. Напротив, нека да пожелае, нека малко да страда, нека да търси по какъв начин да реализира желаното. От това ще се развие умът му. Само така, а не по друг начин.

От урока на руски език, 14.04.2019

[249076]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Разумът има особена роля и тя се  крие в неговата способност да увеличава желанието. Тоест не само да реализира желанието, но и да го увеличава.

Ако в човека има малко желание, което няма сила да се прояви и да  го принуди да постигне желаното, то мислейки за това желание, човекът може да го увеличи и разшири, така че то да започне да изисква своето напълване. (Баал Сулам, „Шамати“, статия 153 „Мисълта е следствие на желанието“)

Да кажем, че имам някакво малко желание. Ако концентрирам мислите и вниманието си върху него все повече и повече, то в крайна сметка това желание ще стане в мен преобладаващо, определящо, обсебващо. И ще мисля само, как да го реализирам.

Нещо повече, мислите са необходими не само за осъществяване на желанията, но и за да ги сортират, да  изберат от тях онези, които смятам за важни, за да ги издигна още повече, до степен, в която ще сънувам това желание: кога ще успея да го реализирам, ще получа отговор на него, напълване?

От това следва, че мисълта само обслужва желанието, а желанието е основата, същността на човека. Ако желанието е голямо,  властва над малките желания.

Не само властва, но може и да ги погълне. Малките желания дори могат да изчезнат под влияние на голямото желание. Защото не сме способни да виждаме много желания едновременно. Пред нас възниква едно определено голямо желание, а всички останали сякаш изчезват от погледа ни.

И ако човек иска да увеличи  някое малко желание, може да го направи като постоянно държи мислите си за това желание.

Да предположим, че в живота си имате няколко желания: да спечелите много пари, да пътувате, да се омъжите/ожените – не е важно какво. Това са нормални, обикновени човешки желания.

А заедно с това имате и още и желания за смисъла на живота – кабала. И вие можете да го управлявате. Тоест, колкото повече четете, научавате, развивате в себе си мислите за кабала, изведнъж ще почувствате, че обичайните ви желания минават на второ място, а мисълта за постигане на смисъла на живота става най-голямата и най-преобладаващата, определяща. Ето как работи.

Човекът може да сортира желанията, да ги управлява, да ги насочва и инструктира с помощта на мислите. Затова съществуват мисълта и желанието. И можем да променим себе си по този начин: повече мисли за това, по-малко мисли за друго, повече желания за първото, по-малко желания за другото и т.н. Но това трябва да се контролира и тогава ще управляваме бъдещето си, съдбата си.

Затова е казано, че човек трябва непрекъснато да се занимава с кабала, защото от това постоянно усилие на мисълта ще увеличи духовното желание дотолкова, че то ще преобладава над останалите.

В какво се състои толкова настоятелният съвет да се занимаваме колкото може повече с кабала? Вие ще започнете да мислите за смисъла на живота, за това кой и как ви управлява, как можете сами да започнете да се управлявате, как можете да откриете най-правилните, удобни посоки в живота си. По този начин се освобождавате от ненужните  желания. А желанията, които определят съдбата, ще станат основни  за  вас.

От урок на руски език, 14.04.2019

[249088]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Цитат: „Великата грешка на индивидуалистичната психология се заключава в предположението, че сякаш човек е този, който мисли…

Вътре в човека, съвсем не мисли той, а неговата социална група: източникът на мисълта му съвсем не е в него, а в социалната му среда, в която той живее, диша, той може да мисли само така, както се концентрират в неговия мозък влиянията на обкръжаващата го социална среда”.

(Основи на социологията, 1885) Професор Ludwig Gumplowicz (1838-1909) – икономист, юрист, един от основателите на европейската социология.

[138152]

Filed under: Възпитание, Свобода на волята - Няма коментари→

Изследване: Откритията в генетиката ни позволяват да предположим, че генетичните кодове на организма могат и да не се намират в ДНК. Когато изследователите облъчили образец на ДНК с мек лазер, открили, че ДНК привлича и като попивателна всмуква светлината, и я съхранява във вид на спирала.

Свикнали сме да смятаме, че самата светлина не може да се запази, а само ако енергията се преобразува в някаква друга форма, например, като зеления хлорофил при растенията. Обаче стана ясно, че светлината може да се използва като храна, която се съхранява в ДНК, като неприкосновен запас.

След това: учените изолирали молекулата на ДНК, а на нейното място светлината продължавала да се навива на спирала, независимо че там физически вече нямало ДНК. Някаква невидима сила съвсем не се нуждаела от молекулата на ДНК. Единственото рационално научно обяснение е, че съществува енергийно поле, което е едно с молекулата на ДНК, сякаш молекулата на ДНК си има енергиен двойник.

Двойникът има същата форма, каквато има физическата молекула, но ако махнем ДНК, двойникът остава там, където е била по-рано молекулата. За да продължи започнатата работа – да съхранява видимата светлина – дори няма нужда от молекулата на ДНК. Фотоните се задържали в мястото на полето.

Човешкото тяло съдържа трилиони молекули ДНК. Цялото ни тяло трябва да има енергиен двойник. Това се връзва с теориите и наблюденията за наличие на информационно поле, диктуващо на нашите клетки какво да правят. Излиза, че най-важната работа  на молекулата ДНК е да съхранява светлината, както във физическото тяло, така и в неговия енергиен двойник.

Когато учените охладили фантома, спиралата на светлината изчезнала, но отново се завръщала след 5-8 мин. Обкръжаващата светлина отново се организирала в уникалната светлинна спирала с профила на ДНК, който остава видим още 30 дни.

Изследване: ДНК реагира на въздействието на съзнанието, мислите ни многократно усилват процесите на човешката ДНК. Хората с хармонични вълни на излъчване притежават особено силна способност да променят структурата на ДНК, а превъзбудата създава ненормално изместване на ултравиолетовата светлина, поглъщана от ДНК. При това, при дължина на вълната 310 нанометра, което е близко до величината на Поп (380 нанометра дължина на вълната), която е способна да предизвиква рак. Сърдитият човек е принуждавал ДНК да се сцепва по-силно при съединението си.

Съзнателното намерение на хората може да съединява или разединява ДНК на такова разстояние, като от Калифорния до Москва. Ключово качество на енергията е способността да създава хармония между вълните в мозъка и да влияе на ДНК – сърдечното излъчване.

На практика е получено микробиологично доказателство, че мислите ни са способни реално да създават физични и химични промени в структурата на молекулата на ДНК, да я съединяват или разединяват, а също така е установена връзката между гневните мисли и нарастването на раковата тъкан.

Изследване: Около хиляда гена се променят при промяната на социалния статус. Промените на генно ниво се оказаха толкова продуктивни, че на учените им се отдаде да решат обратната страна на задачата – да предскажат социалния статус на даден човек по резултата от кръвната му проба.

Реплика: Всички тези изследвания говорят за пълната взаимовръзка в света, за една единна интегрална система, на която ние влияем с нашите мисли и намерения!

[125044]

Filed under: Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Работейки над създаването на интегрално общeство, ние трябва да играем на него. При това, цялото взаимодействие между нас ли трябва да се случва на мисловно ниво?

Отговор: Абсолютно! Повече не ни е нужно. Ние влизаме в система, в която работи само една мисъл: началото на действието, самото действие и неговият резултат – всичко това е мисъл.

Реплика: Прилича на мисловен конвейер, където много хора изпълняват прости действия в общ резултат.

Отговор: Не е като мисловен конвейер, а затворена мисловна верига, да допуснем, група от десет човека, в която всички са съединени помежду си интегрално. Тоест всички те организират помежду си такова пространство, в което техните мисли, желания, насочване един от друг стават общо интегрално пространство.

Техните разнородни мисли се обединяват в една, защото положителното въздействие ще изхожда от всеки, а целта се явява тяхно общо състояние на интегрално ниво.

Това общо състояние съвсем не е задължително да е материално. Говорихме вече за такова общо състояние, което рисуваме в себе си, което си представяме. И изведнъж започваме да разбираме, че вече можем да го реализираме и че това състояние в действителност е чисто мисловно. Това е мислообразуваща система, в която можем да съществуваме. При това, нашият физически свят може дори да излезе от нашите усещания и ние можем да го загубим. Просто преминаваме в друго състояние, на следващото ниво на съществуване.

Тъй като във физическия свят ние съществуваме само благодарение на нашите тела и те се отнасят към животинското ниво. А интегралното ниво е действително човешко. Тъй като човек е тази затворена система от мисли и желания, отношения един към друг, която се намира на следващото ниво, над нашите тела.

Затова неживата, растителната и животинската природа, която съществува в нашия свят, е само база, основа, за да развием това следващо ниво, в което съществуваме. Това ниво на взаимовръзката между нас не е на нивото на телата, а на нивото на мислите и желанията.

От ТВ програмата „Мъдростта на тълпата“ – 2, 14.05.2013

[107991]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: Известно е, че мислите се предават на разстояние. Според науката, достатъчни са само 10% от общия брой хора, които мислят и се усещат по определен начин, за да започне това да се разпространява като вирус между останалите.

Отговор: Става дума за егоистичните мисли. Естествено, може да се направи така, че в хората да се появи усещане за онова, за което вие си говорите във вашите кръгове, дори те изобщо да не са запознати с онова, което ще чуят. Те просто започват да чуват.

Така се случва обикновено с всички мисли – хората започват сами да се досещат. Онова, за което сега ние говорим, след няколко месеца те започват да чуват от различните медии или от хората на улицата.

Това се случва, защото се намираме в единна система. Но това не означава, че хората ще се заинтересуват от това, което са чули. Те постепенно ще свикват с това, като напредват активно. Това ще им отнеме доста време, това е дълъг период на развитие – тъкмо това и наблюдаваме сега. Разпространяването на мисли в света, дори от егоистични подбуди – това е естествен процес, който всъщност винаги е имал своето място.

От ТВ програмата ”Мъдростта на тълпата”, 06.05.2013 

[107477]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направя с всички мисли, нахлуващи в мен?

Отговор: Трябва да стана независим, обективен съдия на това, което се случва с мен, без каквито и да е хитрини и емоции, като външен безпристрастен наблюдател.

Това означава, че се старая да се задържа в своята точка в сърцето, извън тялото си, извън днешното си ”Аз”. Всяко пробуждащо се в мен желание или мисъл възприемам, като идващо от Твореца, освен когото няма никой друг, като Негова игра с мен. А от друга страна, трябва да реша какво да правя с това и съответно да започна да работя.

Всичко, което се случва, ми се дава като пречка – друго просто не може да се случи, до махсом обикновено не се случват никакви хубави усещания. Затова първо трябва да благодаря за всичко случващо се, съгласявайки се, че всичко това ми е от полза и ми е дадено, за да работя. А след това, трябва да започна да работя и да се опитам на практика да изградя нещо над пречките.

При това, пречките остават, а аз се издигам над тях и изграждам противоположно отношение към тях. По такъв начин, чрез групата аз търся източника, от който съм получил тази мисъл или желание. Искам да обединя тази мисъл и това желание с този източник, от който съм получил това, така, че ”Исраел, Тора и Творецът да се съединят в едно”. Исраел – това съм аз, който работи над своите мисли и желания, за да обърна всичко, получено от Твореца, и добро, и зло – в материал, в площадка за нашето сливане, съединяване.

Това означава, че съм действал съгласно условието: ”Исраел, Тора и Творецът са единни”. И тогава очаквам, готов да посрещна новото препятствие: някой ми се кара, нещо се случва или ми е зле на душата без външна намеса – пряко или косвено Творецът ми въздейства, и аз отново трябва да работя над това. Тоест търся всякаква възможност да присъединя всичко случващо се с мен, всичките състояния към Твореца, за да мога в този случай с цялото си сърце и душа да приема всяка ситуация и да виждам в нея само едно: Неговото желание да ме прегърне.

Успехът зависи от това, дали виждам всичко това в такъв вид, благодаря ли на Твореца, бързам ли да попадна в Неговите обятия? Обятията означават моето пълно съгласие, чак до преданост на душата.

От урока по статия на Рабаш, 22.04.2013

[105864]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои моята свобода на избор по отношение на мислите ми?

Отговор: Всички мисли, които са в мен сега, цялото разбиране и усещанията, всички данни, които сякаш “сканирам” и после обработвам: синтезирам и анализирам – това са параметри, дадени свише. Какво чувствам, как чувствам, какви решения ще взема – всичко това е вече предопределено отгоре, включително до този момент. Сега се питам: какво ще бъде от тук нататък? Ето в това “какво ще е нататък” съществува такъв параметър, който се нарича “моята свобода на избор”.

Свободата на избор по отношение на мислите се състои във външното желание и външния разум, принадлежащ на групата. След разбиването съм се разпаднал на две части. Едната част, с моето усещане се намира извън мен, а втората част възприемам вътрешно, като самия себе си. По такъв начин възникват моите вътрешен разум и сърце – самият аз, и външният разум и сърце, тоест групата. Всичко, което ми е необходимо, е да започна да съединявам тези две части заедно, в един съсъд.

И тогава започва борбата в мен, проблемите, в което се състои целият ред на работа и цялото поправяне. Тъй като се опитвам да се примиря с тази част, която през цялото време ми демонстрира своята съпротива и противоположност, аз чувствам потребност от Твореца – единственият, който може да съедини тези две части заедно. И колкото по-силно се нуждая от това, Той да примири тези две противоположности, в тази степен се съгласявам с Твореца, с Неговата природа, с Неговото съществуване, с Неговата власт, с това да ме управлява това свойство.

Колкото повече се старая да се отменя пред групата, толкова по-очевидно разбирам, че не съм готов да се преклоня пред другите. В резултат, до такава степен насилвам себе си, за да си изясня окончателно, че не съм готов да се склоня при никакви условия. Стигам до такава ненавист, която е като планината Синай (“сина” – ненавист). Но за сметка на това, че толкова много пъти съм се опитвал да се отменя, осъзнавам, че трябва да направя това и чувствам необходимост от помощта на висшата сила.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 19.04.2013

[105639]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→