Въпрос: Ако рисуваме картина на светлото бъдеще, то как бихме го осъществили? Както се казва „Искаш да бъдеш щастлив – бъди щастлив!“

Отговор: По принцип, това е вярно, защото мислите работят. Ако култивираме в себе си положителни мисли, тогава естествено, че ще създаваме в интегралните кръгове, и въобще навсякъде положително поле и ще задействаме положителните сили на природата.

От друга страна, това поле също ще ни възпитава. Затова е желателно да бъдем винаги в добро настроение, с добра поддръжка и тогава ни е гарантиран сравнително лесен живот.

Нали живеем в абсолюта на природата и вътре в нас протичат всякакви данни, а ние ги възприемаме като течението на живота. Ето защо, ако погледнем по друг начин същите тези данни, които се вливат в нас, тогава животът ще изглежда съвсем различно. Оказва се, че ние сами регулираме качеството на живота си – какъв е той: добър или лош, целенасочен или безсмислен.

Вие не може да си представите как си влияем един на друг! Дори ако човек не излиза от дома, той все едно влияе на останалите! Та това е едно единно поле!

От ТВ програмата „Персонални тайни“, 10.02.2013

[101836]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа в група, Практическо обединение - Няма коментари→

Често пристъпвайки към четене на книгата Зоар, човек се намира в „спящо” състояние и трябва да се настрои за четене, за проникване в материала.

От правилното си намерение, как да се определи, да промени посоката и да се подтикне в определената посока, натам и започва четене на книгата.

Затова е важно да разграничи своите чувства и мисли от земното и да ги събере отново в този ключ, с който е написана книгата Зоар.

Има много варианти да приведеш себе си в порядък, да се подготвиш за четене на текст от книгата Зоар. Ето още един от тях: създадено е само едно – желание, което да се напълни от светлината, от Твореца.

С това желание можеш да напълниш в себе си, в цялата негова големина, за да си по-голям, по-високо, по-силен, властващ над другите – измервайки напълването в себе си.

Това желание може да напълниш извън себе си, напълвайки другите, колкото повече ти напълваш, ти се напълваш с усещането за напълване на другите – измерваш това напълване в себе си, т.е. по този начин ти се напълваш сам.

И в двата случая ти използваш дебелината, 5-те нива (ломтей) на желания, към себе си или към другите.

В книгата Зоар се говори за усещанията в желанията за отдаване. В книгата Зоар се казва, че желанието да напълниш себе си е противоестествено, защото естественото, това е Творецът, а не както ние сме свикнали да усещаме, затова защото в такова усещане сме се родили.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Поправянето се оказва определено активно действие, а тук просто четем книгата Зоар и това е всичко Какво трябва да преодоляваме тук?

Отговор: Само светлината извършва всичките поправяния, а не самият ти.

Ти само преодоляваш страничните мисли, които ти пречат да търсиш разкриването на Твореца, което е необходимо, за да станеш като него.

Ако тебе не те смущават страничните мисли, докато четем книгата Зоар (за потопа), значи ти все още не си готов за тяхното преодоляване.

Когато станеш праведник, ще почувстваш, как против твоята праведност ще въстане „водата на потопа”, опитваща се да те отклони от пътя и да те погълне егоизма.

Струва си да се замислиш, защо в тебе не възникват отвличащи мисли?

Това не означава, че си длъжен да тръгнеш сега специално да ги търсиш, но ако се постараеш да бъдеш праведник, тогава ще разбереш, колко грешен си все още.

От урок по книгата Зоар, 04.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние всички преминем към равновесие, ще стане ли възможно спиране на природните катаклизми? Нали вече достатъчно разрушихме света…

Отговор: Ние сме разрушили света и вече отдавна сме преминали точката за връщане назад. Според всички изчисления ние можем да се движим единствено към края и то с много голяма скорост.

Но, достигайки равновесие с природата в своите желания и мисли, ние можем да спрем всички нейни „невъзвратими“ нарушения. Тези явления са следствие на нашите отношения (егоистичните ни желания и мисли), а не на нарушенията ни на земно ниво (прекалено потребление, изтощаване и замърсяване на околната среда).

Последните научни данни свидетелстват за това, че измененията, които човек внася чрез своите физически действия в обкръжаващата го среда са много незначителни и не могат да причинят тези промени, които наблюдаваме в природата.

Измененията в природата са обусловени от програмата на творението, целяща да ни доведе до едно по-висше ниво на съществуване. Това е неизбежно.

Според това, как достигаме равновесие с природата по отношение на взаимната гаранция и помощ между нас, ние оказваме въздействие и на всички по-ниски нива: животинско, растително, неживо. И всичко ще се успокои. Нали всички проблеми (природни смущения) възникват главно поради отсъствие на равновесие в отношението между хората.

Нали всички катаклизми и кризи в света не са нищо друго, освен проява на неуравновесени сили. Тези наши егоистични сили причиняват такива следствия на неживото, растителното, животинското и човешко ниво.

Вулканът, който изригва е вътре в мен, вътре в мен бушува цунами, вътре в мен на неживо, растително и животинско ниво няма равновесие. И затова пред мен възникват такива външни картини, които са проява на това, което става вътре в мен!

Няма да има край на света. Ние ще стигнем до „почти край на света“, но това ще стане за нас повратен момент към новия живот. Кабала предлага себе си, като система от знания и съвети за поведение в кризисна ситуация, за да можем по-бързо и лесно да преминем към съвършено съществуване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Ние не чувстваме, че целият ни живот е подчинен на едно течение.

Творецът нарочно ни обърква. Kато че ли на света не съществуват Източник и Цел, за да можем в разочарованието си от тяхнoто отсъствие да се зарадваме на разкриването на Кабала, методиката, която ни разкрива Твореца.

За разкриването на Твореца е необходимо да отнасяме всичко, което се случва, към самия Него и да поправим свойствата си в съответствие с Неговите.

Ако зад всичко, което се случва с мен, зад ударите и наслажденията, които получавам, се стремя да виждам единствено Него самия, то от това объркване ще започна да изграждам в себе си система на връзка между желанията и мислите си, както при Твореца.

Освен това, във всички Негови разнообразни и противоречиви действия трябва да виждам единствено доброто.

Ако вярвам на кабалистите, че те усещат Твореца като Единствен и Добър, ще се старая така да поправя свойствата си, че да Го чувствам такъв.

Настройвам се като една цигулка, която след настройката свири вярната мелодия. Чувствам Твореца и ние заедно с него свирим за мен – сливаме се в една мелодия, в един инструмент.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Ако всеки от нас не зависеше от обкръжението, а действаше само съгласно своите вътрешни инстинкти, ние бихме се отнасяли към живота така както кравата, пасяща на поляната. Бихме яли само когато изпитваме глад, а когато се нахраним бихме лежали и почивали, докато отново не огладнеем. И не би ни вълнувало, какво чувстват в това време и към какво се стремят всички останали хора.

Кравата няма да пие, затова че всички вършат това и да иска повече сочна трева заедно с всички за компания, ако самата тя не поиска това. Ние хората, се отличаваме от животните по това, че се впечатляваме от обкръжаващото общество. И затова обществото може да ни внуши мисли и желания, за които дори и не сме помисляли и по своята природа съвсем не се нуждаем от тях.

Аз съм длъжен да прилагам големи усилия, за да заслужа уважението на обществото. Аз съм длъжен да извършвам неестествени действия, които може би вредят на моето здраве и семейство, само за да изглеждам добре в очите на другите хора.

Хората са готови да жертват живота си, само за да ги уважават и награждават. Животното ще работи ли за медал? Никога! Ние под влияние на обществото сме готови да разрушим себе си. От това се възползва обкръжението, за да заработва и преуспява чрез нас.

Докога човек няма да започне да разбира, че се намира в пълно робство на обкръжаващото го общество. Все повече се развива точката в сърцето, която го тегли към самостоятелно търсене, издигайки го над обществото. Така ни подтикват отгоре, принуждавайки ни да търсим смисъла на живота.

И тогава човек сменя обществото, което му налага нищожни ценности, използвайки неговия егоизъм – в търсене на друго такова, което би му дало сила, да достигне цели, не ограничени в тесните рамки на нашият свят – а вечни, духовни.

И само в този избор, на какво общество да се подчиним се заключава изцяло нашата свобода.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Поведението на Слънцето, наблюдавано през последните години е аномално и изпълнено с непредсказуеми последствия, невместващо се в нито един от съществуващите модели. Краят на тази аномалия не се вижда. Все повече се появяват свидетелства за фундаменталното неразбиране на съвременната наука на природата на процесите, случващи се на Слънцето в частност и на звездите въобще.

Реплика: Човекът като най-висше същество в природата влияе със своите мисли и желания на поведението на цялата нежива, растителна и животинска природа. Причината за поведението на Слънцето и природата въобще трябва да се търси в поведението на човека и затова не трябва да очакваме добри последствия…

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че ако ние не стигнем до поправяне, то тогава ще има глад. На глобално ниво това е разбираемо. Но какво може да направи обикновеният човек, който ни слуша по телевизията? Какво може той да приложи на практика, ако няма някакви особени възможности да въздейства на света?

Отговор: Преди всичко, той влияе на света със своите мисли, та нали „всичко се прояснява в мислите“. Нашата връзка се осъществява не чрез електронните линии в интернет, звуковите вълни на гласа, изображението на екрана на компютъра или в реалния контакт. Цялата връзка между нас е – в нашите желания.
Творецът не е създал нищо, освен желание. Различните нива на развитие на желанието ние възприемаме като материята на този свят – нежива, растителна, животинска, във вид на газообразни, течни, твърди тела или плазма. Но само ни се струва, че всичко това е така. Ние си представяме, че се намираме във времето, движението и пространството.
Но това са нереални неща – така се рисува действителността в нашите непоправени свойства. А зад пределите на видимата картина на реалността действа желанието. Затова всеки, колкото и далече да се намира от другите, в своето желание съществува в тази система и в нея оказва влияние на всички.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Изследванията на Американското психосоматично общество показват, че хората с оптимистичен поглед върху живота живеят по-дълго от песимистите. При хо- рата с по-високо ниво на емоционална устойчивост шансът да умрат преждевременно е с 22% по-малък.
Освен това се изяснило, че позитивните емоции са свързани с по-бързото нормализира- не на кръвното налягане след стрес и намаляване на шансовете за заболяване от заха- рен диабет.
Положителните емоции от хубава музика са способни да разширят кръвоносните съдо- ве, потвърждава доктор Майкъл Милер от Университета в щата Мериленд.

Коментар: Науката отново и отново потвърждава, че нашият живот се определя от това, как се отнасяме към него. В тази връзка учените придават все по-голяма важност на ролята на обкръжението, което формира нашите възгледи. Общата настройка на колектива се предава на всеки и това правило действа в каквито и да е мащаби: от футболния отбор до целия социум. Емоциите и мислите са заразителни, хората несъзнателно си влияят един на друг на много нива.
В резултат, библейската фраза „Възлюби ближния като самия себе си“ придобива нов смисъл в съвременния свят. Днес здравите нишки на всеобщата взаимовръзка са омотали цялата планета и затова добрите отношения се превръщат от морални догми в единственото средство за съвместно съжителство, способно да генерира оптимизъм в глобален мащаб.

Filed under: Общи - Няма коментари→

Въпрос: Ние учим, че егото ни непрекъснато расте. Както се казва, нашите желания да получаваме непрекъснато растат. Доколкото мисълта се явява следствие на желанията, то тогава и нашите мисли също нарастват за достигане на това желание. Намирам се в състояние, когато главата ми е препълнена с множество мисли и аз не знам, кои от тях да реализирам най-напред. Как може да се въведе ред в тази бъркотия от желания и мисли? Нима това е възможно само с помощта на све, решимотлината? Има ли възможност да се съсредоточиш само върху едно желание и мисъл, да я реализираш и след това да преминеш към следващата, а не да се опитваш да осъществяваш всички заедно?

Отговор: За цялата „бъркотия“ в живота ни, за целия материален свят, има две начала – желание и напълване (съсъд и светлина). Ако вие говорите за анализа на желанието, неговото изменение (поправяне) – това е възможно само чрез светлината. Но за да действа светлината, е необходимо предварително желание, неговото възбуждане. То се възбужда в нас отвътре, от информационния ген (решимо). И ако добавим към него нашите усилия в изучаването на Кабала – изучаване на въздействието на светлината върху желанието, то светлината въздейства върху нас по време на занятията по Кабала. (виж Предговора към ТЕС п. 155). Всички други средства са въображаеми.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→