Действието самоотмяна е присъщо на всичко по пътя на духовното развитие. На всеки етап творението отменя своето желание, създадено като съществуващо от нищото, и използва това, за да се уподоби на Твореца.

Отначало то отменя себе си като точка заради сдобиването с огромна потребност. Защо му е нужно? За да има кли, съответстващо на Твореца.

На втория етап то отменя тази потребност и се издига над нея. Отмяната на желанието означава преминаване на махсом. Издигайки се, творението става свободно от желанията и тогава преминава на следващия етап.

Там то възобновява желанието и даже започва да получава наслаждение в него, но не за собствено удоволствие, а за да наслади любящия го Творец и по този начин да Му покаже своята любов.

Тоест по протежение на целия подем по стъпалата на стълбата, водеща към Края на изправянето, творението отменя само себе си.

Излиза, че отменянето на себе си е едновременно средство, действие и резултат, с помощта на който ние напредваме по стълбата на ценностите, докато не достигнем висшата ценност, когато отмяната е толкова огромна, че води до уподобяване на Твореца.

Парадоксално, но именно действието по отмяна – отменяйки своята точка, съществуваща от нищото, аз постигам големината на Твореца. Опирайки се на нея, аз постоянно израствам за сметка на въздействието на нейната светлина.

В нашия живот ние не чувстваме Твореца, не различаваме духовните сили, не разбираме целта на творението. Пред какво можем да се отменим?

Пред групата: учител, книги и хора, стремящи се към същата цел. Относно тях аз се отменям, а не относно желанията от този свят, които не са свързани с духовното развитие.

Аз се разтварям в групата, все едно не съществувам: оставям от своята точка „съществуваща от нищото” (еш ми аин) втората половина (аин) и приемам техните мисли и чувства, отхвърляйки своите.

С това действие аз се включвам в духовната система и започвам да получавам обкръжаващите светлини, които ме движат напред във висшия свят.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 06.12.2010

[29220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам, как могат да се разбият Галгалта ве-Ейнаим? Нали те са отдаващи желания, а върху отдаването няма ограничения?

Отговор: Няма такова нещо като отдаващи желания/съсъди/келим! Съсъдът може само да получава. Творецът е създал желание за получаване на наслаждение.

Творението може да отдава, ако получи от светлината свойството любов към някого. Тогава, то ще може да усети желанията на любимия и чрез себе си, през своя екран, ще напълни онзи, когото обича, със светлина, защото е присъединило към себе си неговото желание като свое.

Затова е и казано: „Възлюби ближния като себе си”. Съсъдът действа само в една посока – той може само да получава и нищо не може да даде, защото е творение.

Така че, келим (съсъдите) Галгалта ве-Ейнаим – това е също желание за получаване на наслаждение. Когато те губят  екрана (намерението за отдаване),  получават светлина заради себе си – и се разбиват.

Има само желание и светлина – едно от двете! Желанието за получаване е целият материал на творението. Ако върху него има анти-егоистичен екран, тоест свойството, което е получило от светлината и докато свойството го удържа, както магнитът държи къс желязо – то ще остане в отдаването.

Но в момента, в който светлината изчезне, това желание веднага става получаващо – по силата на своята природа. Тук нищо не може да се направи.

Всеки от нас може да бъде поставен в такива условия, в които да изгуби цивилизования си, интелигентен образ и да се върне към своето „първобитно състояние”. Всичко зависи само от поправянията!

Изчезват поправянията и остава неприкритото егоистично желание. Добавят се поправяния – и ние можем да „се представим” като желание за отдаване.

Затова, Галгалта ве-Ейнаим са също получаващи келим – като АХАП. Само че, са малки, по-светли, не толкова груби. По тази причина, върху тях може да се извърши такова поправяне, че те да ни се струват като „отдаващи”.

Но, щом светлината и екранът изчезнат, те веднага стават получаващи – като всички останали.

Просто  по-лесно е да бъдат поправени, но въпреки това се нуждаят от поправяне. В творението няма нищо друго, освен желанието за наслаждение.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29056]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не се опитвайте да бъдете „умни” или „героични” и със свои сили да се борите с егоизма. Нищо не е по-глупаво от това! Кой може да се противопостави на природата? Възможно ли е?

Нашата работа е да се издигнем над егото, което означава да притеглим силата на светлината и заедно с нея да се издигнем над егоизма сякаш той не съществува. Това не означава да потиснем егото и спокойно да се носим по течението. Нашият егоизъм остава и ние осъзнаваме, че Творецът е този, който ни дава такъв голям запас от желания. Но ние желаем да бъдем над тях.

Аз не унищожавам егото, тъй като това е над което се издигам. Но в момента аз не взимам егото под внимание във връзката с моите приятели, без значение колко ужасно арогантен, нахален, завистлив, властващ и честолюбив може да бъде всеки един от тях. Това е съвършено неважно – всичко, което знам е „любовта покрива всички грехове”. Ти с пистолет, а аз с нож в ръка се прегръщаме един с друг и взимаме всички решения от любов.

Всеки си мисли, че е прав, но всеки отменя себе си. Любов означава, че аз приемам чуждото мнение и те приемат моето и по този начин достигаме до общо съгласие, което ни позволява да вземем решение на по-висока степен. Ние се издигаме над нашата обща ненавист до нашата обща любов.

Опитайте се така да направите в групата и вътре ще почувствате трети компонент: Твореца! Вие ще почувствате, че Той или липсва или че Той вече присъства вътре във вас.

Това е много практическа работа, както цялата кабала е: „Ела и виж” (Бо-ре), „Ще направим и ще чуем” са съвършено практически неща, които трябва да реализираме сега.

От урока по статията „Свобода на волята“, 19.11.2010

[27032]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Любовта покрива всички престъпления , тя ги завоалира, не ги унищожава, а само създава покритие, и от размера на престъплението зависи големината на любовта.

А иначе любовта няма форма, нейната форма зависи от ненавистта. Какво можем да разкажем за щастието ? Почти нищо.

Затова в нещастието, в драмата ние разкриваме безкрайни множества от състояния и оттенъци. За това са написани романи, филми, музика…

Това говори, че всичко започва със злото начало, с ненавистта, с нещастията, страданията, проблемите. Ние сме длъжни да разкрием всевъзможните форми на тези състояния, а после да ги облечем в любов. И това ще бъде формата на Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 29.10.2010

[26009]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес всички говорят за алтернативите, свързани с енергията и храната, търсят друга планета, на която може да съществува живот, друго възпитание и пр. Защото ежедневно се убеждаваме, че нашият егоистичен подход към света и обществото се е изчерпал и е показал своята пълна несъстоятелност и гибел.

Въпреки индивидуалния егоизъм и потребителското общество, ние откриваме, че светът е глобален и взаимосвързан, а ние не сме приспособени към него и не знаем как да продължим по-нататък.

Светът разкрива своята всеобща зависимост и ни принуждава да бъдем свързани с взаимност и добро, и затова постепенно, все повече осъзнаваме присъщия ни егоизъм като наш враг.

Но всички търсения, свързани с това как да излезем от егоизма, ни водят до методи за неговото намаляване, а това означава – до връщане на предишни нива на развитие. Всички методи предполагат потискане или намаляване на егоизма.

Но егоизмът на човека постоянно расте и неговото потискане е противоположно на природата – затова няма да можем да го намалим. Такъв подход е анти природен и е непонятно, как «алтернативниците» са го приели въобще.

И тук се появява истински алтернативната за целия наш егоистичен свят наука кабала. Именно с разкриването на егоизма като причина за цялото зло в света, кабала се разкрива и се предлага като метод за поправяне на егоизма и изграждане на нов свят.

Кабала действително е алтернатива, защото вместо егоистичен свят, предлага алтруистичен свят.

Тъй като в разкриващия се нов интегрален и глобален свят, ние по неволя сме задължени да спазваме както законите за връзка между хората, така и за равновесието на човека с природата. Ние сме длъжни да станем изцяло свързани помежду си  в системата „възлюби ближния като себе си”!

Кабала изучава цялостната система на мирозданието и обяснява, че поправяйки се, ние ще излекуваме не само себе си, но и цялата природа – нежива, растителна и животинска. Ще избавим всички от проблемите и болестите, защото всички страдания и болести са усещане за липсата на равновесие между нас и цялата природа.

Тъй като нашата природа е абсолютния егоизъм, то нямаме нито свободата да вземем решение, нито какво поведение да имаме и във всичко се подчиняваме на управлението на природата.

И само в едно човек може да стане свободен – да се издигне над егоистичното, зависимо управление. А това е възможно като създаде обкръжение. Защото в нашия егоизъм, мнението на обкръжението, за нас е по–важно от личното мнение.

Затова, кабала ни предлага да създадем общество, в което ще задължаваме всеки  „да играе на отдаване и любов“. Ние разбираме, че това е игра, но по този начин  задължаваме всеки да показва себе си такъв и навън.

Тези усилия ще призоват скритата сила на природата, която всъщност държи всички нейни части в равновесие, като живителна сила на организма. И тази сила ще промени в нас егоистичните намерения на отдаване и любов.

Така човек постига пълна връзка с всички части на природата: със себе си, с обществото, с цялата природа и нейната висша сила. Към това състояние, природата на подтиква чрез принуда, а ние можем да го постигнем осъзнато и леко.

[25140]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

На неживото, растителното и животинското ниво, природата е интегрална система, чиито части нямат свобода на волята в съблюдаването на нейните закони. Но на човека му е дадена свобода на волята: той може да действа или в хармония с природата, или да бъде срещу нея.

Днес, на изхода на егоистичното развитие на цивилизацията, ние започваме да съзнаваме недостатъка на егоистичното развитие, което ни води към саморазрушение. Нашето его дотолкова е пораснало, че унищожаваме системата на равновесие на Земята докато, всъщност, ние – най-висшето ниво на развитие – сме тези, които трябва да установим това равновесие.

Възстановявайки баланса с природата, ние ще създадем условия за правилно поведение на всичките й останали части. Затова ние трябва да станем като един човек, да постигнем състояние на взаимна любов и внимание. Поради тази причина принципът „обичай ближния като себе си” лежи в основата на системата на човешките ценности. Ние съзнаваме, че за да съществуваме съвместно в глобалния свят, това условие е необходимо особено днес.

Това е причината науката кабала да бъде разкрита днес. От хилядолетия тя е чакала своя миг, за да даде възможност на нашето поколение да се издигне до състояние на отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 19.10.2010

[24168]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Аз чувствам, че моята духовна цел, моето „дете”, е държано в плен от другите. Как да си го върна обратно?

Отговор: Ти не трябва да си го връщаш, а трябва да бъдеш сигурен, че тези хора са лоялни с теб. Дай Бог, ако си загрижен за това, както за собствено дете. Например, ако твоят син бъде отвлечен от недоброжелатели, можеш ли да си представиш какво ще почувстваш? Сега той е сред жестоки неприятели и цялата им радост се заключва в това да му причиняват болка.

Въпрос: И те са мои приятели?

Отговор: Разбира се, че да. Затова ги наричаш приятели. Те са тези, с които трябва да се обединиш. Всъщност, ако сте обединени като едно цяло, то бихте почувствали, че сега сте в света на Безкрайността. Това са основните правила и не си струва да се опитваме да оцветим картината в розово. Нашият егоизъм крие много по ужасни стремежи.

Чувстваш ли сега, колко по-силна трябва да бъде твоята тревога? Твоето дете ще остане в плен на злосторниците и те непрекъснато ще търсят начини да му навредят, но така че то да не умре, а да страда все по-силно. Единственият ти изход е да превърнеш злото в любов. Следователно ти трябва да се тревожиш само за това как да ги направиш свои приятели и да ги накараш да те заобичат.

Помисли как да постигнеш това. В групата трябва да присъства и да се усеща тази тревога. Пробуди я в другите. Помоли за нея по време на учението, защото молитвата по време на четене на кабалистични текстове е най-ефективна.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23408] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: В нашият свят отдаваме егоистично, като получаваме наслада от своето отдаване.

И във висшите светове, отдаването също носи наслада – какво е тук преимуществото?

Отговор: Ако на мен в този свят отдаването ми дава наслада, то аз през цялото време ще отдавам!

Но въпросът е защо го правя – за насладата? В това е цялото различие между материалния и духовния свят.

Дори и в този свят, хората са готови да дадат всичко само, за да получат наслада. Основното е насладата, а самото действие няма значение.

Ако ние обичаме някого, сме готови да му дадем всичко, включително и живота си. Вътре в нас действа, като че ли някакъв прибор, отделящ наркотика на любовта, на насладата.

Но ако не обичаме, няма да отдаваме, защото не чувстваме наслада в това.

Сега въпросът е, за какво ни трябва любовта – за отдаване или за наслада?

В това е и разликата между двата свята…

От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”,04.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Написано е, че удоволствието е в достигане свойствата на Твореца. Оказва се обаче, че ние се наслаждаваме когато получаваме?

Отговор: Удоволствието е в това, че ставам подобен на Твореца. А самото действие – получаване или отдаване вече не е толкова важно.

Целта е сливане с Твореца и това е високата летва, която се стремя да достигна. Сливането се достига за сметка на това, че аз Му отдавам, а не Той на мен.

Но, за да отдаваме един на друг ние сме длъжни да получаваме един от друг! Иначе, между нас не може да има връзка.

А затова, за да има връзка между нас и взаимно получаване и отдаване, ни е необходима любов един към друг.

Любовта, това е средство. Получаването и отдаването е също средство. Всички те са средства за постигане на сливането.

А самото действие няма значение. Ако аз обичам някого и ме обича, то нима е важно дали отдаваме един на друг или получаваме? Ние просто се наслаждаваме един на друг.

Колко удоволствие създава бебето на майката, когато получава от нея! Разбира се тя му дава, но той й дава много повече.

Но какво то й дава?! През цялото време иска, плаче и цапа пелени. И при всичкото това й дава възможност за наслаждение… Това всички го разбират и не е нужно да се обяснява.

В духовното е същото, както в действия, които се случват в материалното, но целият смисъл е в намерението: за какво правя всичко това. А самото действие: давам или получавам, въобще не важно.

Още по ярък пример: човек взима нож и разкъсва корема на друг. И тук главното е с какво намерение го прави.

В интерес на ближния, действайки като лекар, или за собствени интереси – действайки като крадец и убиец. В това е цялата разлика.

Действието може да бъде оценено само според неговото намерение – поради какво е направено и с каква цел.

А вие обсъждате: получаване или отдаване… Каква е разликата?! Важно е заради какво го правя: за да създам с това наслаждение или, за да получа.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика ще се промени моят поглед, когато изляза от егоистичната любов и видя света през желанията на другите – ще виждам друга стая, друга чаша, която е пред мен, и всички хора – други?

Отговор: Животното, в това число и аз, си остава животно. Ти оставаш в точката на своето „Аз’’, но към нея добавяш съвършено друг орган (съсъд, кли) на възприятие – желанията на други хора.  

Творецът създал желание, състоящо се от десет части (сфирот, АВАЯ ). И сега аз се усещам в него, само че усещам най – ниският слой на това желание ( черната точка ).  

Аз се раждам, живея, умирам – връщам се в онези същите десет сфирот на своя егоизъм, в усещането на този свят – от поколение в поколение, от живот в живот (от парцуф в парцуф), преминавайки във всеки един през едни и същи състояния: зародиш, захранване, израстване (смърт – смяна на парцуфа) – и пак отново: зародиш, захранване, израстване…   

А как да почувствам света не от моята черна точка, а чрез желанието на другите хора, намиращи се извън мен? При това „Аз” все едно ще остана, моят свят няма да се промени!

Все пак ако изчезна, относително какво ще усещам другия? Аз трябва да го усещам срещу себе си, противоположен ми и ненавистен, все повече и повече. 

Няма по-голяма ненавист от онази, която се разкрила в групата на рабби Шимон. И когато над нея те построили любов помежду си, постигнали разкриването на светлината на Зоар.  

Огромната ненавист в нея и огромната любов над нея, дава различието между тях, в което свети Хохма, светлината на постижението. 

Вътре – огромен егоизъм, а над него екран – само така може да се разкрие голямата светлина.   

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Даряване на Тора’’ 26.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - 4 коментара →