Нашите мисли и желания са свързани помежду си. Някой сега мързелува по време на четенето на Зоар и с това отслабва останалите. И той ще получи наказание за това – на него ще му бъде още по-тежко да учи.  

Ние се намираме в една обща лодка и аз или правя дупка в нейния борд, или се опитвам на колкото съм способен със своето намерение, да движа нашата обща лодка.   

И колкото моите сили са по-слаби, колкото на мен ми е по-тежко, но аз преодолявам всички тези пречки, толкова по-големи усилия внасям в общите усилия да притегля светлина. 

Аз въздействам с тях на всички останали, а от другите това се завръща обратно към мен и аз печеля! 

Затова колкото е  по-тежко в учението, толкова по-добре! Аз трябва да чувствам своята отговорност, та нали ние като че ли сме подписали групов договор за взаимно поръчителство, и това трябва да ме задължи да действам.

Невъзможно е да се чете Зоар сам, на мен ми е необходимо обкръжение. Обкръжение – това са хора, намиращи се по целия свят и очакващи резултати от учението!

Творецът е пробудил няколко милиона човека в различни части по света, които четат заедно с нас книгата Зоар. И всеки от тях пред своя телеекран е длъжен да разбере, че ако сега  го мързи, то влияе на останалите! 

И това престъпление ще се върни при него и ще го отблъсне от постигането на целите в такава степен, в каквато е нанесената на всички нас вреда.  

Затова ученето – това не е просто моя лична работа. Сега ние всички заедно се стремим да привлечем окръжаващата ни светлина и с нейна помощ да придвижим нашия кораб към целта.   

Говори се, че трябва да се достигне такава любов към ближния, че да му дадеш последната си възглавница, ако той ти я поиска.

И помисли, другарят ти иска да се предвижва към духовните цели и вие вървите заедно в едно направление, но изведнъж ти го изоставяш! Какво наказание се полага на такъв предател?!

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Цялoтo нашe поправяне протича, както люлеенето нагоре и надолу. Малхут се издига в Бина и се включва в нея. Тогава Бина разбира, какво иска Малхут.

След това Малхут взема от Бина нейната сила и се спуска назад и сега вътре в Малхут има включване на Бина.

Тоест, получават се четири части: чиста Бина, чиста Малхут, включване на Малхут в Бина и включване на Бина в Малхут. От техните включвания една в друга се ражда думата „любов”.

И сега, когато в Малхут и в Бина вече има свойства на едната и другата те започват една друга да се разбират и поправянето става възможно.

И не просто Малхут се присъединява към Бина, учи се в нея и поправя отдаващите желaния Галгалта ве-Ейнаем, но и след това може заедно със силата, получена от Бина, сама да се спусне надолу на своето място и да поправи своят АХАП.

Така завършва поправката на една степен и започва следващата,постоянно повтаряйки тези колебания и движения нагоре-надолу.

Откъс от урока по книгата Зоар 19.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Обикновено, за да влезеш в духа на текста на книгата Зоар, ти е необходимо време. Как да се ускори това влизане?

Отговор: Това зависи от състоянието на човека.На мен са ми необходими от 20 до около 40 минути, за да започна да чувствам книгата Зоар и да се свържа с нея, да започна да работя слят в едно дихание с нея, настроен на нейната вълна.

Трябва да четеш и да очакваш това да се случи. Но времето за подготовка не отива напразно- това е голяма работа, когато ти вярваш, че още малко и книгата Зоар ще ти се разкрие.

Ти вече имаш предишен опит и знаеш как става това. Разбираш, че е необходимо само да продължаваш и в резултат ще се открие някаква връзка.

А благодарение на тази връзка, започваме да усещаме книгата Зоар, да я възприемаме по- близко .И от нея започват да ни озаряват малки проблясъци, и текста си играе с нас, като предизвиква в нас промени.

За това е необходимо време. Времето за подготовка при създаване на връзка с книгата е много важно. Трябва да се отнасяме с търпение към това, като му отделим толкова време, колкото е необходимо.

Убеден съм, че това непременно ще се случи, и го чакам, и го желая.

А след това ще почувстваш, че не само ти се прояснява някаква картина, но и влизаш в море от усещания и вътрешни промени.

Ти ще започнеш да преживяваш внезапни подеми и спадове, когато книгата Зоар ще те мести наляво и надясно в духовните усещания.

Ти ще почувстваш вътрешно много ясни и резки явления, като усещаш по какъв начин ти въздейства висшата сила.

Придвижването е в очакването всичко това да ме поправи и да ме доведе до свързване, любов към ближния, сливане с Твореца – заради това чета и прилагам усилия.

И тогава аз ще вървя в едно (единно ?) намерение със светлината.

Откъс от урока по книгата Зоар, 07.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо предстоящият конгрес се нарича „Зоар – на народа“?

Отговoр: Зоар – това е най-голямата светлина, идваща към нас от системата Арих Анпин, светлина, която ни поправя.

„На народа“-означава,че ние искаме да се съберем заедно, както е написано: „Аз се намирам в своя народ“- в тези, които се обединят като едно цяло, за да разкрият в това съединение Твореца-светлина, любов и отдаване.

Затова конгресът има такова название. Ние се стараем да се сближим и да съберем, както се казва, раздробените части, а светлината да ни подейства и спои всички заедно, да стане клей, който ще влезе между нас.

Така светлината на Зоар влияе на хората, затова конгресът се нарича „Зоар – на народа“. В това няма нищо мистично.

Говорим за поправка на човека, обществото, света. Аз си мисля , че тук който и да било, едва ли може да възрази…Кабала разкрива за човека само полезното и доброто.

Откъс от урока по „Предговор на книга Зоар“ 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар: В часа, когато настъпва тъмнина, с нея се съединява Малхут и властва, вижда се светенето на Хохма, означаващо нейната власт.

Поради недостатъка на светлината Хасадим са затворени всички нейни входове, така че цялата светлина замръзва в нея и няма в нея отвори, през които да проникне някаква светлина.

…Но тя самата е пълна със светлина и затова, когато се пробуди в нея средната линия и се отворят входовете – праведниците получават от нея светенето на Хохма, затворено в нея.

И затова се стремят да влезнат в нея, именно тогава, когато тя цялата представлява само тънки пътечки и затворени входове, нали само тогава има в нея съвършенно светене на Хохма.

Всъщност, ноща е пълна със светлина, само че ние не сме способни да видим ноща – не ни достига светлината на любовта и отдаването (Хасадим), за да я видим.

Само в светлината Хасадим ние можем да заставим светлината Хохма да се разкрие и да засвети вътре в него и колкото е повече светлината Хасадим, толкова е по-голямо разкритието.

Нощ, тъмнина – това е състояние, когато аз се намирам в океан от светлината Хохма, но в мен няма нито капка от светлината Хасадим.

Ако започна да развивам в себе си любов и отдаване, светлината Хасадим, тогава започва по малко да ми свети Хохма. И това означава, че аз пробуждам разсъмването, светлината на утрото, а след това деня.

От средата на деня и нататък, светлината Хасадим, моята сила на отдаване отслабва и аз започвам да се спускам от това ниво Хасадим, което съм достигнал.

Когато идва залез, намалява светлината Хохма в светлината Хасадим и започва вечерта, а след това ноща.

Моето желание за наслаждение нараства и не ми дава сили да остана в отдаване и любов (Хасадим), то все повече взима власт над мен.

Черните сили на ноща ме завладяват и аз се предавам, потапям в се в тази тъмнина, неспособен за любов и отдаване.

И в тази тъмнина отново натрупвам сили за отдаване и започвам в полунощ да съединявам Хохма и Хасадим, за да може едната светлина да свети в другата – така аз разкривам светлината.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Между нас и света на безкрайността няма нищо друго освен пет свята – скрити. Аз съм длъжен да преодолея това скриване.

Кой е скрит от мене? – Силата на Отдаващия, отдаването и любовта. Длъжен съм да я разкрия – съгласно подобието на моите свойства със същата тази сила на отдаване и любов, наречена “Творец”.

Как бих могъл да придобия каквато и да е степен на подобие с Него? Надявам се книгата Зоар да ми разкрие някакво свойство, подобно на моето поправено състояние, Твореца, Малхут на безкрайността, Зеир Анпин или светлината.

Очаквам книгата да ми въздейства така, че в мен да се появи свойството на отдаване и любов. За това чета книгата Зоар. А иначе защо да я отварям?

Въпрос: Излиза, че работата с книгата Зоар продължава по време на всички 125 степени?

Отговор: Разбира се! Така пише Баал Сулам в “Предисловие към книгата Зоар”. Книгата Зоар е написана от висотата на 125-те степени.

И затова от тази висота, от света на безкрайността тя ни въздейства, поправяйки ни на всяка степен, докато не достигнем края на поправянето.

И затова тази книга е наш спътник по пътя, от настоящия момент и до края на поправянето.

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Да бъдеш религиозен означава да постъпваш в полза на ближния. Защото Творецът е такъв. Като при това, всеки е длъжен да достигне такова отношение към ближния. Мисията на религиозният е да помага на хората да станат такива.

Религиозният човек се определя според отношението му към другите хора, а не към обредите. Поведение само според обредите унижава Твореца и религията в очите на невярващите. То дава на невярващия невярна представа за религията. Виж статията на Балл аСулам „Същност и цел на религията“.

Не съществува религия освен Кабала. Всички земни религии са егоистични образования, чиято задача е абсолютно егоистична. Всички религии само разделят хората, те са създадени за да ги управляват. А истинската цел на религията трябва да бъде изкореняването на егоизма в човека!

Религията трябва да създаде условия, така че човек да може да се преобърне, както преобръщат почвата когато копаят. Религията трябва да създаде среда, която да принуди всеки човек да измени своето мислене, жизнените си ценности. Да принуди – защото иначе човек не може да се измени сам, колкото и да се старае.

Религията първо трябва да постави всички на еднакво ниво, независимо от религиозното им звание, общественото или материалното им ниво – цар и роб, богаташ и бедняк, всички са равни. Оценката на всеки е само според любовта му към ближния, а не според обредите които извършва.

Не е възможно религиозният човек да презира другите (нерелигиозните, с друга вяра, чужденци).

Краят на религията се състои в това, че хората започват да я възвеличават, като по този начин възвеличават и самите себе си, като че ли и принадлежат. По такъв начин религията се превръща в още една власт!

Религията – това е лична връзка с Твореца, произхождаща от усещането на себе си, като сливащ се с цялото човечество. И затова Религията представлява лично, частно дело на човека и не подлежи на оценка отвън.

Мисията на религизният човек е да внесе в нашият свят усещане на Твореца, висшия живот.

Откъс от урока по статията „Същност на религията и нейната цел“

Filed under: Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Ако низшият не може нищо да получи, то висшият съкращава себе си. Затова парса, е съвършено особено място, където става съкращаването на висшия.

Възниква огромна разлика между това, което е над парса – светът Ацелут, където може да се разпространява светлината и властва Бина-отдаване, и тези, които са под парса – световете Брия, Ецира, Асия, където властва Малхут, желанието за получаване.

Една обща структура се разделя на две части, противоположни една на друга: в горната работи Творецът, а в долната – творението. Това е вече първата стъпка към създаване на бъдещи връзки между творението и Твореца.

До тогава, творението е правило само това, което му е заповядала светлината. Светлината ме отменя и там където ме ръководи, аз мога да стана отдаващ.

Сега възникват две царства, абсолютно противоположни едно на друго – царството на светлината и моето царство, където управлявам аз!

Светлината си отиде от мен и аз направих съкращение на своето желание. И след това, в това пусто място на съкращението, прииждат нови желания – егоизтични, клипа.

И тогава ние се разделяме, като два полярни свята! Над парса, в светът Ацелут (“eцло” – “в Него”) – пълно поправяне, безкрайна светлина.

А под парса, всичко е обратно – цари разделяне, злото и всички престъпления, каквито можете да си представите…

Така ние с Него ставаме явно противоположни и ненавистни един на друг, още по-далечни – но нас ни разделя само тънка преграда, средната третина Тиферет, клипат Нога, в която е и съсредоточена цялата моя свобода на волята.

От една страна, навърха е Творецът, святоста, а от друга, долу под парса негодно творение, егоизъм, нечистота, а аз съм посредник между тях, посредата.

В тази тясна плоскост е цялото мое съществуване, моето„ АЗ“.

На мен са ми дали да се вклиня в тесен коридор между тях, между тези две огромни армии: силата на получаване и силата на отдаване, за да бъда посредникът между тях и да ги доведа до компромис, връзка, любов.

И когато ги съединявам в едно – така изграждам самият себе си, съставен от тях двете. И този един – ще бъда АЗ!

Откъс от урока „Въвеждане в науката Кабала“, 13.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Не бяха случайни събития в историята: Макавейската война и празника Ханука. Пурим,

Този разказ е за това, как човек сътворява душата си и разпалва в нея светлина, символизираща онази свещена водна лилия с масло, която намираме вътре в себе си, в средата на общото разрушение.

В нас има такава част, която можем да разпалим стига само да я открием.

А когато тя се разгори и достигнем определено поправяне на своя егоизъм, ще получим възможност да приготвим свещено масло, т.е. сами да поправим Малхут.

Святото, свещено масло е желание за отдаване и любов, без каквато и да било изгода за себе си.

Маслото е желанието. Обикновеното масло са егоистичните желания. Святото масло е желание с намерение за отдаване.

Искрата, която получаваме за начало на своята вътрешна работа, това е същата, свята малка свещичка, която на всеки е нужно да открие в себе си.

Когато успеем да запалим тази искра, ще пристъпим към поправянето на своето основно егоистично желание и ще започнем да приготвяме от него маслото за светилника.

“Ханука”(от думата “хану-ко” – “установихме се тук”) е просто кратка почивка по средата на пътя между вътрешните състояния, които се наричат Йом Кипур (Рош Ашана, начало на пътя) и Пурим (окончателното поправяне).

При Ханука поправяме само отдаващите келим, запалвайки свещта над желанието да се насладим.

Когато пристъпваме към празника Пурим, то използваме само това желание.

Затова символ на празника Пурим вече не е свещта, горяща над маслото-желание, а виното, светлината напълваща желанието.

За да запалим свещта, трябва да съединим Малхут и Бина, получаващите и отдаващите желания, за да се разгори тя в Бина.

Това означава и празника Ханука, когато издигаме Малхут в Бина и тя се включва вътре в Бина, добавяйки към нея силата на своето желание.

Тогава там, в Бина, във фитила издигащ се от маслото, се разгорява светлината.

А фитилът – това е Зеир Анпин, който се нарича “средната линия” и съединява маслото, Малхут, със светлината, Бина.

Всичко това за сега се случва над нашето желание, това е поправяне в качеството отдаване, което получаваме над егоистичните свойства. (Тшува ми Ира, отдаване заради отвадането).

Filed under: Духовност - Няма коментари→

[youtube id=“9X4ln4xO51s“ w=“495″]

Filed under: Клипове - Няма коментари→