Съгласно физичните закони противоположните заряди могат да се приближават и почти да се докосват, но да създават общо поле – никога!

Всеки човек е сложна структура, а любовта – това е, когато две такива сложни структури се съчетаят въпреки физичните закони. Защото винаги изучаваме законите на неживия, растителния и животинския свят, а любовта е проява на нивото „човек“, на което после ще започнат да ни се разкриват законите над материята.

Законите, действащи на нивото на двете основи на мирозданието – желание (съсъд) и напълване (светлина), се изучават от науката Кабала и законите на това ниво се различават от нашето (неживо, растително и животинско) ниво по това, че освен свойствата на привличане или отблъскване, се измерва намерението над тези действия – чисто човешкото качество.

[92484]

Filed under: Клипове, Мъжът и жената - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Урок №2

Любовта към другарите се заключва в това, че не обичам никого от тях. Аз естествено искам да покоря всеки един от тях – нека да ми се подчиняват, нека правят това, което искам. А и въобще: за какво ли са ми нужни? Не искам да ги има.

Това е „нормалното“ отношение на човек към всички останали.

Любовта към другарите е в това, че за мен няма значение какви са техните свойства, тяхната менталност или физически проблеми, или обратно, техните успехи – за мен са важни само точките в сърцата. Именно тях обичам. А всичко останало не съм длъжен да обичам.

По принцип, не е важен даже и полът. Трябва да се откажеш, да се отдалечиш доколкото е възможно от външните прояви. И тогава всички други неща изведнъж започват да се допълват взаимно.

Защото с точките в сърцата не се допълваме взаимно – ние просто ги комбинираме, в тях царува съгласие между нас. И веднага след като свържем точките в сърцето, изведнъж всички наши съвсем различни характери, свойства, като предавки, започват да се свързват помежду си. Така както два диска в съединителя прилягат един към друг – и целият механизъм започва да се върти нормално. Ако се свързваме с всяка точка в сърцето, а над всички други свойства се издигаме, без да им обръщаме внимание, то влизаме в идеално сцепление помежду си.

Как става това? Обичам, уважавам в другаря си стремежа му към единство, стремежа му към Твореца. Считам, че с това той ме превъзхожда, в това той е по-висш от мен, в това е по-устремен, отколкото съм аз. По такъв начин виждам в другарите си това, което се нарича „великите хора на поколението“. Ако възвисявам другаря си в главното, без да обръщам внимание на никакви други негови земни свойства – по този начин се приближавам до него, „поставям“ себе си под него. Така се обединяваме.

„Другарска любов“ означава такова обединение в едно цяло именно на нашите точки, с изключение на всичко останало. И трябва да си помагаме взаимно в това. Мога да правя всякакви видове услуги на другарите си в групата, да им съдействам във всички земни проблеми, но само ако действително представляваме части от една група и се стараем да съединим точките си.

Кабала се отнася много строго към простата взаимопомощ. Защо? Защото тя иска намерение от човек! И тук трябва да имаме много ясен анализ за себе си: Защо правя това? Не само защото ми е жал за някого, защото ми е неудобно пред някого, защото не искам да изглеждам бездушен и т.н. Не, аз се довеждам до друго условие – да направя това, защото по този начин постигаме единство. Единствено за това!

От 2-рия урок от конгреса в Грузия, 06.11.2012

[92454]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Къде са желанията на човек: в тялото, извън тялото, във въздуха, наоколо?

Отговор: В тялото няма желания. Можете да замените всички свои органи, да направите колкото искате трансплантации, но изобщо няма да засегнете човека в това тяло.

Спомням си, когато преди половин век професор Бернард в Южна Африка за пръв път направи сърдечна трансплантация, всички помислихме: „Какво ще се случи на човека, претърпял операцията?! Какво ще започне да чувства?“. Нищо! Сърцето е само помпа, която изпомпва кръвта и това е всичко.

Същото е и ако ви присадят мозък. Нашият мозък не е мислещ, защото мислите не се формират в него. Мозъкът е само проводник, който ни съединява с полето на вселенския разум, точно така, както и нашите желания се намират в същото това поле, а не в нашето тяло. Тялото ни сякаш съществува в това поле и само го приема.

А тази малка индукция, която се предизвиква в нас, е това, с което възприемаме живота.

Въпрос: Тоест в интегралния разум, когато човек влиза в общото поле на любовта, действително задейства охраната си на 100% и го развива по-нататък?

Отговор: Да, но това вече не е мозъкът, който имаме!

Ние имаме само инструмент, подобен на индукционна бобина, която улавя полето извън нас, и в нея се възбуждат токове. И тези токове, тази част от тях, която можем да научим, да овладеем, да разберем и т.н. – това е нещото, което чувстваме. А в действителност около нас е поле от огромни сили и напрежения.

Въпрос: Разширявайки своята бобина до 100%, разширяваме възможността за осъзнаване?

Отговор: Тя се разширява само от факта, че започваме да се свързваме с другите.

Така че, ако искаме да се „активираме“, да се превърнем в сериозен соленоид, тогава трябва да се проникнем от чуждите желания, да започнем да мислим и да чувстваме как да се сближим с хората и как да сближим хората.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 11.03.2012

[92157]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Какво е Творецът? Какво означава Неговото величие, с което трябва да впечатля другарите си?

Отговор: Творец – това е свойството отдаване, любов, връзка, отказ от личните интереси. Постигането на тези свойства е първата стъпка по пътя към подобие с Твореца.

Сега виждаш ли Твореца, чувстваш ли го? Не! А защо? Защото това е едно от свойствата, което контролира всичко и прави всичко, но не разкрива себе си. Работата е в това, че в него няма лично проявление. Това не е такъв човек като теб, който заема място в пространството и иска всички да го забележат. А Творецът, напротив – това е обратно свойство. И затова Него сякаш го няма…

Искаш да разкриеш този празен въздух? За да направиш това, ти също трябва да се почувстваш малко „въздушен“.

От урок по статия на Рабаш, 26.10.2012

[91357]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Целта на групата е да ни издигне на стъпалото на човека. И това е възможно само за сметка на величието на Твореца, което е невидимо за нас, поради  нашата тъмнина. Но именно в тъмнината можем да изградим помежду си новите ценности, които не се базират на никаква егоистична основа.

И знаем, че тези ценности са напълно неосъществими, защото иначе те биха произлезли от нашия егоизъм. Но духовната основа се намира над егото като сфирата Есод, която се намира над Малхут. Затова всичко зависи от това, каква основа избираме за себе си: просто прах, неспособен на никакъв живот, или прах, излизащ от земята (афар ми-адама), вече приемащ подобие на висшето, както човека (Адам), подобен на Твореца.

Всичко зависи от това, какво ще поставим за главно и приемем за най-важно. Започваме да играем с важността на Твореца, на учителя, на групата, на учението, на целта и това става нашата най-сериозна и важна игра в групата. Защото във вътрешността на своето его, на своето желание виждаме тъмнината. И нашият егоизъм постоянно расте, усилвайки все повече тази тъмнина. Но ако сме отгоре, над тази тъмнина, ще развиваме величието на нашата обща цел и така всички в групата ще получават горивото и енергията за придвижването именно през тъмнината.

Това означава, че вместо да напредваме с помощта на палката, подгонваща ни отзад, избираме сами да се теглим напред към величието на висшето, към величието на свойството отдаване, на взаимната помощ, на връзката, на любовта към всички висши ценности, характерни за природата на Твореца.

Именно с тази цел се основава кабалистичната група и в такъв вид тя трябва да се съхранява, като постоянно, все по-точно изяснява своето предназначение, основата. Кабалистичната група е силна с качеството си, а не с количеството. И в нея трябва да влизат само тези хора, които действително са способни на такова напредване. В това се изразява и нашата сила, защото трябва да достигнем, колкото се може повече, подобие на светлината – израствайки на височина, а не на ширина.

“Затова сме се събрали тук, за да основем група, в която всеки от нас може да следва духа на отдаване на Твореца. А за да достигнем отдаването на Твореца е необходимо преди това да се започне с отдаване на човека – и това се нарича любов към ближния”. (От статията на Рабаш “Целта на групата”)

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2012

[89843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В Твореца няма нищо, освен любов. Но за да ни помогне да разберем какво е това любов, тъй като това е нещо напълно неразбираемо за нас, Творецът е създал в желанието за наслаждение всякакви условия, с помощта на които можем да разберем любовта.

Любовта – това е нещо странно и неразбираемо за нашия егоизъм, противно на природата ни. Как е възможно да опитвам различни лакомства, които стоят пред мен, и от техния вкус да усетя любовта на Стопанина? Каква е връзката между едното и другото?

Това е същността на творението, „съществуващо от нищото“, че вътре в това „нищо“ има нещо от „съществуващия“. И затова от „нищо“, от желанието за наслаждение мога да достигна до съществуващия ,т.е. от впечатлението в желанието да се насладя да достигна долюбовта – свойство, което е напълно отделено от творението в абсолютно всичко.

И тогава се случва чудо, в резултат на всякакви дейности и процеси в желанието за наслаждение, то постига едно свойство, което принадлежи към по-висша, божествена природа.

За нас това е съвсем непонятно, как от действията „дай-получи“ може да се роди такова чудо, което се нарича любов. Обикновено не се отнася до желанието за наслаждение.

Всеки път, на всяко стъпало трябва да надграждаме своите действия и впечатления, опита в желанието за наслаждение, за да изградим всичко това и да го извисим в разбиране на свойството любов.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 03.09.2012

[87846]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съвет (Journal of Social Psychology): Трябва по-често да си казваме думи на благодарност един към друг. Продължителността и характера на отношенията зависят от чувството за самоуважение на партньора. Без да чакате другия, опитвайте се да фокусирате вниманието си върху положителните аспекти във вашите взаимоотношения. Като благодарите, вие предизвиквате признателност у партньора си. Разривът във взаимоотношенията започва с усещането, че мястото на партньора до теб се приема за даденост.

Колкото повече в действията на единия партньор е изразено разбиране, грижа, подкрепа – толкова по-често другият изпитва чувство за собствена значимост и толкова повече удоволствие има за двамата партньори в техните отношения. Доближаването до патньора по време на разговор, погледи, леки докосвания – са външен израз на благодарност.

Коментар: Няма нищо ново в тези съвети. Само как да преодолеем гордостта, как да влезем в чувствата на другия, да не мислим за собственото си напълване, а за неговото напълване с добро? Как да превърнем егоистичната любов в алтруистична? – Това трябва да се научи в краткия курс по Кабала – в действителност, това е методът за поправяне на нашата природа – от получаване на отдаване!

[81716]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Човешкото общество неслучайно става все по-затворено, закрито и еднородно. Видимо, това е закономерен процес, запрограмиран в нашето развитие. Можем да го наблюдаваме отстрани, да го изследваме, анализираме – но това е факт. Не е важно искаме ли го или не, но съществува някакъв процес на развитие на нашата природа, който сме принудени да преминем, и съответно трябва да се разкрият такива форми.

Затова нямаме избор и видимо трябва да построим по-свързано, задружно, топло общество, основано на взаимно участие и поддръжка. Всички древни източници, всички религии и вярвания утвърждават, че в края на краищата, трябва да стигнем до любов.

Същото казват и хора, живеещи далеч от обществото, сред природата. Те чувстват любовта от страна на природата, нейната грижа към всичко, което се намира в нея. А ние се отнасяме един към друг егоистично и гледайки през нашите егоистични очила, не забелязваме тази любов.

Някога беседвах с Джейн Гудал, която около 17 години е живяла в джунглата сред маймуните и е получила Нобелова награда за своето изследване. Попитах я: какво е основното усещане, което научихте от живота си сред маймуните, в гората, където няма никой, и те са готови да ви приемат като своя? И тя отговори: „Любов – това е, което усетих между тях. Макар че през цялото време изясняват някакви проблеми и само крещят – но всичко това е само за да пробудят любовта. И точно това започнах да разкривам в дърветата, горите, небето, земята…”

аз и д-р Джейн Гудал, Форум Ароса, Швейцария 2006

Такова откритие е направила тя, въпреки че по характер съвсем не е сантиментална. Човек, преживял толкова години в джунглата и дошъл тук от други, каменни американски джунгли, постепенно разкрива, че природата е цялата изпълнена с любов.

И тук действително се оказваме пред голям проблем. Всички религии, вярвания, всевъзможни духовни практики казват в един глас, че човек трябва да достигне всеобщо съединение. Ако не любов, то в крайна сметка добри отношения, без които човечеството просто не може да съществува нататък.

Затова видимо преминаваме през такъв процес: за да почувстваме необходимост от това – да поискаме да преминем към любов, да развием нови отношения. Невъзможно е да заставиш някого да обича! Мога да заплатя с пари и да купя всичко, каквото ми е изгодно – освен любов. Възможно е да получа срещу пари някакво вежливо отношение, но любовта – това е много особено чувство, отделено от всички останали човешки чувства!

Да допуснем, чувствам, че ти си станал важен за мен, защото чрез теб узнавам, разбирам, достигам нещо ново в живота. Ти ставаш скъп за мен дотолкова, доколкото ми е скъп този предмет, който искам да получа с твоя помощ. Така между нас възникват добри отношения.

Можем да встъпим в такива отношения един с друг, когато ни трябва взаимно доверие. Доколкото се нуждая от теб, а ти от мен – между нас възниква доверие доколкото мога да разчитам на теб. Но ако след това дойде някой, който ще ти заплати повече или ще ти донесе по-голямо напълване и наслаждение, то цялото доверие и преданост от твоя страна изчезват.

Затова сега попадаме в много необичайна ситуация. Нашето развитие ни е довело до усещането, че зависим един от друг и трябва да създадем помежду си добри връзки, до такава степен, че трябва да се обичаме един с друг! Иначе няма да възникне правилно доверие, което е необходимо, за да можем днес да достигнем добър живот.

От 6-тата беседа за новия живот, 03.01.2012

[68431]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Говорихте за това, че вместо към напълването трябва да се стремим към желанието, към потребността. Какво означава да се стремим към желанието? Какво означава да получим напълване от желанието?

Отговор: По улицата върви младеж и целият сияе от щастие. Защо? Той обича момиче.

Кажете, какво му става от тази любов? Защо това чувство така го напълва? Какво получава той? Той не получава, а е готов да отдава. Той иска да се свърже с нея, да обича. Не говоря за любов между възрастни хора, не и за сексуални отношения, а за по-високо чувство, макар то също да е основано на получаване.

Ти обичаш човека и искаш да му направиш удоволствие. Искаш на него да му бъде хубаво, стремиш се да се свържеш с него.

Освен хормоналното влечение, присъщо и на животните, ни е дадено това възвишено чувство, за да научим нещо от него. Нищо не е създадено просто така. Затова в нашия биологичен организъм, в това белтъчно тяло има някакво въодушевление от чувството към ближния, наречено любов на един човек към друг.

Защо това ме напълва? Чувствата ни напълват. Любовта се напълва от това, че съм в отдаване, а не в получаване. И ако получавам нещо от обичащия ме, то е само, за да ме пробуди и да откликна в отговор. Но, всъщност, ако в мен живее любовта, аз се наслаждавам, отдавайки на любимия човек, а не получавайки от него.

Това са закони на природата, нищо не можеш да  направиш.

От урока по книгата „Зоар“, 30.01.2012

[68030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Родени сме с единственото желание да се наслаждаваме, като всичко друго в живота не е важно за нас. По същия начин бебето, излизащо от майчината утроба, мисли само за себе си, чувства само себе си, без да усеща външния свят.

Но след няколко седмици, то започва да  си отваря очите, да чува, постепенно задейства сетивата си и възприема заобикалящите го. И така, то постига това, което желае да получи от обкръжението /преди всичко, от майка си/, за да задоволи потребностите си.

Трябва да разберем, че егоистичното желание, което имаме по рождение, ни е дадено специално, за да можем с помощта на навика, станал втора природа, да изградим над него друго, алтруистично свойство – свойството отдаване и обединение.

Днес се намираме в противоположно състояние – разделени сме, всеки иска да се възползва от другия, никой не се съобразява с никого и плюс това, всички се намираме в противоречия и разногласия помежду си. Но природата преднамерено е създала в нас такова отрицателно свойство, за да можем, използвайки намиращите се на наше разположение сили, именно от него да изградим положителна и добра връзка помежду си.

Ще я изградим осмислено и осъзнато и така ще достигнем обединение, създавайки образа на Човека, подобен на общия закон на природата,  насочен към отдаване – добър и любящ.

И тогава ще разберем, че този закон не е лош, че всички онези зли сили, чието въздействие чувстваме сега върху себе си като нещастия, разводи в семействата, пристрастяване към наркотици, терор, страх от заплаха за атомна война, противопоставяне между страните, болести, екологична, икономическа и финансова кризи, които приемаме за отрицателни въздействия от страна на природата, са ни нужни, за да им противопоставим силите на отдаване, силите на нашата любов и нашето обединение. И ако днес усещаме въздействието на този единен закон като отрицателно, то е само защото сме противоположни на него.

Така се случва и в ежедневния живот. Ако ме връхлитат студ или жега, трябва да разбера какво следва да направя, за да балансирам тези аномалии и да направя температурата нормална. Ако се гмуркам под вода, изпитвам големи натоварвания от налягането, а изкачвайки се високо в планината, чувствам недостиг на кислород и ми е трудно да дишам. И тогава компенсирам тези отклонения, за да се уравновеся с природата.

Кое средство може да ни помогне да постигнем хармония с природата, която днес ни демонстрира различни неблагоприятни въздействия? Усещаме как ударите се сипят отвсякъде. Човечеството се чувства обединено пред лицето на надвисналата над него всеобща заплаха.

Затова разбираме, че нашите свойства са противоположни на свойствата на природата и трябва да компенсираме и да работим срещу свойствата си. И ако в същото време, когато природата ни оказва отрицателно въздействие, успеем да преодолеем себе си, да се поправим и да ѝ съответстваме според възможностите си, ще усещаме подобни въздействия като положителни и уравновесени.

И тогава ще се решат екологичните проблеми, ще се оправят взаимоотношенията в семействата, ще укрепнат връзките между страните, икономиката ще тръгне нагоре и животът ни ще стане щастлив и комфортен. Ето защо ни дават постепенно да извършим промяна в себе си и помежду си, за да може по този начин да се приближим към общата природа и да се почувстваме във всестранна хармония с нея.

От 4-тата беседа за новия живот, 01.01.2012

[67354]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→