Въпрос: Трябва ли съвършено да се откъснем от света, за да го доведем до окончателното поправяне?

Отговор: Изобщо не трябва да се откъсваме от света, за да го поправим. Как можеш да  поправиш това, от което се окъсваш?

Ще разберем, че по принцип ние и нищо не трябва дa правим. Благодарение на нашето обединение, Висшето стъпало дотолкова ще се прoяви в нашия свят, че той ще придобие хармония и равновесие.

Сега в света съществува голям проблем, който нарочно не ни разкриват – проблема със захлаждането. Дори и не  си представяме, какво ни грози в течение на близките няколко години: ще изчезне течението Гълфстрийм; Америка, Англия, Европа ще се превърнат в Сибир. И това ще бъде съпроводено с глад и огромни проблеми. Освен това са налице проблемите с финансовата криза, кризата в образованието, възпитанието, семейния живот и т.н.

Всичко това изведнъж ще доведе до равновесие между всички нива на човешката жизнена деятелност и обкръжаващата среда, веднага след като възстановим равновесието на следващото, по-висше ниво, защото от него в нашия свят се спускат силите на управление.

Но тъй като ние все още не съответстваме на висшето ниво, ние усещаме това несъответствие като всеобща криза. И затова възстановяването на равновесието на следващото ниво ще предизвика спускане оттам на силите за правилното взаимодействие с нашия свят, и тогава двата свята ще съществуват в хармония помежду си. Ние внезапно ще разкрием, че живеем в комфортен свят: че всичко е нормално, че на всички всичко им стига, и няма никакви проблеми.

Затова ние не можем да поправим нашия свят физически. Колкото и да го поправяме, колкото и да сме се стремили да го подобрим, той само става по-лош. Но ако ние достигнем до хармония с висшето стъпало, то ще доведем нашия свят до равновесие, комфорт, удобство, безопасност. Това е, с което ние се занимаваме.

Човек не може да поправи себе си на стъпалото, на което се намира  – той трябва да  се повдигне на следващото ниво.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62361]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (А. Галчински, икономист, екс- водещ на Съвета на Националната банка): Да се решат проблемите на световната икономика е невъзможно с методите на икономическата политика – и с тази функция ще се заеме кризата. Става въпрос за критически излишък на параметрите на потребителското общество.

Кризата на дълга – е ехо от съответните излишъци. Да се реши проблема с инструментите на икономическата политика е невъзможно. Никой не знае, как това може да се направи. Антикризисните мерки в предшестващите години са дали противоположни резултати. В тази ситуация на хирургическо вмешателство се поема от кризата.

На лице е прогресивна компресия на фазите на икономическия цикъл: кризисните падения приемат верижна специфика, вървят в непосредствена близост един до друг. На път сме към нов икономически щурм. При това икономистите не се надяват на скорошно решение на проблема: става въпрос за процеси, свързани с междусистемни трансформации. Западната икономика е изготвена в системата на нулев ръст.

Реплика: Не само нулев ръст, а отрицателен ръст ще наблюдаваме в световната икономика – особено в тези области, които не се явяват необходими за съществуване. Струва ни се, че тези области на промишлеността и търговията падат, защото в хората изчезват средствата за тяхното придобиване. Но това не е така!

Работата е там, че те отмират, тъй като не съответстват на новата форма на човечеството – подобие на природата, когато получаваме от природата необходимото за жизненото съществуване, а всички наши свръх – желания се напълват от усещания за общност и любов – и напълвания във вечността, извън животинското тяло.

[58966]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съществуват три степени на достигане на пълно сливане на човека с Твореца: обятие, целувка и сливане (соитие), които той достига с помощта на разкриващата се система от връзки.

Тези степени и символизират празниците в началото на Новата година: самата Нова Година(Рош Ашана) – е обятие отляво, а след нея обятие отдясно – светлината на Сукот, която нараства всеки ден. Чак до 8-я ден, веднага след свършването на Сукот(Шмини Ацерет), в който се достига пълно сливане.

Казано е: “ Неговата лява ръка под моята глава, а дясната – ме прегръща“. След това произтича съединение, което се нарича „целувка“ – по-високо от табура, и след него на нивото Есодот – по-ниско от табура, в получаващите желания, когато вече има светлина Хасадим, за да притегли вътре в нея светлината Хохма заради отдаване.

Целият свят сега разкрива тези степени. И дори светът да не знае, какви етапи преминава, то той се намира в този процес. Отначало постепенно се разкриват греховете – лошото усещане, причина, принуждаваща да се разкрие злото, на нас ни е зле. Но още не знаем, защо ни е зле и никъде нищо не се получава.

След това настъпва следващия етап, когато започваме да разкриваме, че причината за тези неудачи е в това, че не сме съединени един с друг и не съответстваме на природата.

Обръщайки се към света в общо, към всички хора, Творецът остава в определено скриване, и вместо Себе си, отдаващия, предлага на хората в качеството си на свой представител – обкръжаващата ги природа, с която трябва да достигнем равновесие.

Вместо, да достигат любов към приятелите и да строят общия духовен съсъд за разкриване на светлината на сливането, хората просто разкриват необходимостта да се обединят, за да съответстват на този глобален и интегрален механизъм, който действа в природата и сега започва да навлиза и на човешко ниво.

Преди сме мислели, че то действа само на ниво нежива, растителна и животинска природа – като закон за съществуването на Вселената. Но себе си сме считали за нещо по-висше. Сега откриваме, че ние също се намираме вътре в този глобален механизъм, който се появява в нас и ни задължава също да се съединим между нас и с всички останали части на природата в едно, в единна система.

Получава се, че не само за тези, които осъзнато се стремят да достигнат разкриване на Твореца, но и за цялото човечество започват да се разкриват неговите „прегрешения“ – само в по – скрита форма. Всички хора трябва да достигнат поправяне – тоест съединение между себе си – всичките негови степени: „обятие“, „целувка“ и „сливане“, само в някаква друга форма.

Отначало произтичат такива явления, които ни се дават в качество на подготовка. А след това, както е казал Рамбам, започват по-малко да разкриват тайната на отдаването на “ жените, робите, децата, старците“ – тоест на всички тях, които не се отнасят към „мъжете“, способни на собствено преодоляване ( мъж, „гевер“ – произлиза от думата преодоляване, „итгабрут“).

Става въпрос за цялото човечество, което постепенно разкрива законите на висшата система. За сметка на това, всеки става способен да се присъедини към тези, които се отнасят към „мъжете“, които ще им обезпечат светлината на сливане с Твореца.

Поради това тези празници символизират достатъчно дълъг процес – не тези няколко дни, които продължават по календара. Всеки нов ден – е ново разкритие: отначало лявата линия, а следващите 5 дни – разкритие на дясната линия, и разпространение на светлината в 7 сфирот на Зеин Анпин до 8-я ден, веднага след свършването на Сукот, Шмини-Ацерет, които вече съответстват на Малхут – осмата сфира, следваща зад тях.

Всичко това символизира дълга, упорита работа и постепенно преминаване на степените на състояния.

От урока по статия на книгата „Шамати“, 06.10.2011

[56701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие често се усмихвате на това, че човечеството е захвърлило космическите си програми. Но не се ли проявява в покоряването на космоса нашият разум и желанието да се постигне света и действията на Твореца?

Отговор: Творецът не се намира в космоса, не се крие зад мъглявините, стремежът към него се случва вътре в човека, а не вън от нас, в пространството на мъртвата вселена. По времето, когато бях студент, в ”Литературен вестник” (1967, №15) беше отпечатан диспут на великият физик Макс Борн с академика А. Благонравов ”Фатализъм или предвиждане?”- за необходимостта или ненужността от космическите изследвания и полети.

Макс Борн излезе за нравствено-етическото развитие на човека, т.е. вътре в себе си. Говореше, че е уверен в освобождаването на човечеството от властта на техниката, че човек ще престане да се гордее с всемогъществото си и ще се обърне към действително стойностните неща – към света, към човешката любов, към удовлетвореността от съдбата си, към голямото изкуство и настоящата наука.

Аз мисля, че той имаше предвид ”науката за себе си”, защото човекът е венецът и най-сложното устройство на света, в неговото изследване можем да постигнем цялата Вселена.

Макс Борн каза тогава, че макар космическите полети да се явяват триумф на човешката мисъл, то заедно с това, те се явяват следствие от трагичното поражение на разсъдъка ни. Защото, ако смисълът на нашия живот в духовното развитие на човека е като продължение на веригата на еволюцията, то трябва да се издигнем не в космоса, а към морално-етическите ценности!

Отговорът на А. Благонравов бе в това, че харчовете за космоса донасят на човечеството технически блага. Може да се каже, че и А. Благонравов, разбира се, не е бил против развитието на човека, но работата е в това, че това са две взаимноизключващи се направления  и трябва да се избере всичко това, което се определя от еволюционното ни развитие, в съгласие с Природата.

[55806]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Торонто, урок N:4

Творецът ни е създал по такъв начин, че макар и да сме пребивавали в цялото пространство на света на Безкрайността, не сме могли да усетим нищо от него, освен мъничка черна точка, която не усеща даже самата себе си.

И тогава Творецът започнал да се съкращава. В степента на Неговото съкращаване започваме да се проявяваме все повече и повече.

Творецът скрива Себе си от 100% до нула, образувайки световете: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия – 125 стъпала на съкращавания, скривания на Твореца. В тези стъпала творението все повече разкрива себе си и своя свят – от нула до 100%, докато не забележи себе си в нашия свят. А Творецът е скрит.

Сега трябва да извършим поправяне. Трябва постепенно, стъпаловидно да разкрия Твореца – но да Го разкрия вътре в себе си, за да не Му бъда противоположен, за да няма разделяща ни граница, за да побера в себе си всички свойства на Твореца – докато, стъпало след стъпало, не влязат в мен.

Мога да изобразя това и по друг начин – поглъщам в себе си свойствата на Твореца и те влизат вътре в моята точка, в моето решимо все повече и повече.

Главното е да се придържаме към ясни определения. Съществуваме в същия този обем, в същото това място, в същите тези условия. От страна на Твореца, на висшата светлина, нищо не се променя. Всичко зависи единствено от това, как включваме в себе си свойствата Му – свойствата на отдаване и любов, разширяване и безгранична връзка, за да може всички свойства, наричани отдаване и любов, съставляващи природата на светлината, да влязат в нас. И тогава ще усетим състоянието, в което се намираме в крайна сметка.

Не можем да променим нищо – намираме се на същото това място, сред същите тези сили. Има програма, караща ни да напредваме към развитие под въздействие на огромен натиск, който усещаме отвътре и отвън. Но можем да добавим към това собственото си развитие, да го представим като желателно и тогава ще се развиваме бързо, прекрасно и радостно. В това е цялата разлика.

Никой не ни е питал нито в началото, нито в края на процеса, никой не ни взема под внимание, освен тази, развиваща се в нас, механична сила. Защото у Твореца няма чувства, подобни на нашите, както е казано: ”законът е даден – и не може да се престъпи”. Но ние, като чувствителни и фини създания, можем да използваме този закон по ефективен за нас начин, за да ни помага да се развиваме бързо, прекрасно и лесно.

Затова всичко, което правим, ни разкрива съвършената реалност на света на Безкрайността, на Твореца и това се случва именно в нашето поколение.

От 4-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54970]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Къде е границата между реализацията на вашите съвети и сляпото поклонение?

Отговор: Границата е критичния анализ. Човек, който работи правилно, който не се съгласява с учителя, изпитва към него ненавист, антипатия и най-голямо презрение – и едновременно с това го преодолява, издига се над себе си, с душа и сърце приема величието на учителя и се самоанулира напълно пред него.

В поклонника медалът има само една страна, той се прекланя без каквато и да е критика. Той бяга от всяка неодобрителна мисъл като от огън. Но вътре в самите нас нещата не стоят така. Това не значи, че трябва изкуствено да предизвиквате в себе си протест и отблъскване.

Просто започни да се сближаваш с ближния и ще видиш колко много го ненавиждаш. Ненавистта трябва да се проявява съобразно потребността от любов, в противен случай тя няма да бъде съзидателна. Ние не я разпалваме, тя сама идва.

В това се състои проверката: любов и ненавист действат заедно, паралелно една на друга, а човек работи в средната линия, над тях двете.

От урока по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54691]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Хората не могат да достигнат никакво съгласие за това, какво е справедливо разпределение. Всеки човек има своя „справедливост“. Тогава как е възможно да се изясни?

Отговор: Вие сте прав: как е възможно да разберем какво е справедливо разпределение, когато един човек се нуждае от 1 кг хляб на ден, а друг – от 5 кг? Това зависи от навиците на човек и от неговите вродени свойства. Някои хора са толкова бързи и съобразителни, че за 2 часа могат да спечелят толкова, колкото друг човек не може да получи за цяла седмица.

Някой има толкова добри способности, че получава отлична професия и печели много пари, а друг остава просто работник. На всяка крачка виждаме разликите, защото сме различни по природа и затова е много неясно какво трябва да се счита за справедливо разпределение.

Ако можехме да „сканираме“ човек и да създадем пълна, точна карта за него, която показва от какъв вид напълване има нужда той, и тогава да напълним всеки човек. Ако имахме такова устройство и способности – какво по-добро от това! Тогава всички щяха да са сигурни, че ги напълват по равно. Дори и не изцяло, а само 50-80% , но всички  – еднакво.

Обаче нямаме тази способност! Тогава излиза, че даваме на един човек повече, отколкото на друг, но  въз основа на какво? Защото е спечелил повече ли? Но той е създаден талантлив по природа. Не виждаме и не усещаме справедливостта.

Ако говорим за равенство, тогава имаме предвид равни външни условия за всички. Но това не е правилно! Оказва се, че не е възможно да създадем равенство и обществена справедливост. Обществената справедливост и равенство могат да бъдат само относителни. Но за да определя тази пропорция, трябва да бъда в края на поправянето, когато съм включен във всички и знам стремежите на всяка душа, усещайки ги като мои собствени.

Тогава ще мога да видя всички души пред мен, през всички времена и всички състояния, и ще мога да дам на всяка от тях напълване в уникалната форма, от която тя се нуждае в този момент. Тоест, дори ако преди момент си получил едно нещо, а в следващия – друго, то това  се случва и с всички останали. Вътре в системата всичко непрекъснато се променя във врящо котле. Тогава възможно ли е тук да се постигне някакво справедливо разпределение ?

Но вижте какво прави Творецът! Първо, затваря кранчето и казва „Никой от вас няма да получи нищо! Ако искате, ще ви дам малко – само колкото да живеете, да не умрете. А всичко останало ще получите само при условие, че започнете да се обичате един друг. Тоест първо трябва да се неутрализират разликите, които Аз съм създал във вас.“

Любовта ще покрие всички престъпления и тогава няма да има никакви разлики между нас. Ако обичам другите, тогава не ме е грижа дали те ще получат нещо, вместо мен. Нека всички се напълват до безкрай– няма да ми е зле от това! Не проверявам колко има във всеки човек  и не подхождам към другите с егоистична мярка, със завист и омраза.

От урок по вестника „Народ“, 07.09.2011

[53935]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес ние чувстваме, че светът се променя – но защо? Защото се разкрива Творецът. Той се приближава и ние усещаме измененията в нашия свят. Тези изменения са насочени против егоистичното ни желание и затова ги възприемаме като нещо непонятно. За първи път в живота ни се струва, че не ни се удава да се впишем в този свят, в този живот. Не сме способни да разберем, какво става.

Обикновено, ние сами сме вършили тази работа, сами сме правили изменения, без животът да ни е заставял. Просто сме виждали, че така ще е по-добре. Но днес всичко е наопаки. Животът се мени, светът се изменя и ние се объркваме – сякаш, изгубвайки власт над случващото се и преставайки да го разбираме. Изведнъж се оказваме в някакъв нов свят, пълен с неприятни изненади – и с всеки ден, все повече и повече.

Чувстваме се абсолютно безсилни, като хора отдалечили се от пътя – или като силно изплашени и объркани деца, които нищо не знаят и нищо не разбират. И всичко е благодарение на това, че към нас се приближава свойството отдаване и любов към ближния и започва по малко да ни покрива, подобно на облак.

Засега облакът е лек и прозрачен, но той се спуска над нас отгоре и ние започваме да губим в него обичайните си усещания: зрение, разбиране. Вече нищо не работи в тази мъгла. Тук – там, все още се ползваме по малко, от това което е останало в нас отпреди. Но вече има много такива действия, които не можем да възпроизведем, защото облакът засланя от нас причината и следствието и не дава възможност да разберем, как да действаме правилно.

По същество, това означава приближаване на Твореца към нас. И докато не започнем да се изменяме съответно на Него, не ще можем да видим през облака, през това ново свойство отдаване и любов, свързване, съединение, глобалност и интегралност, какво да правим с живота си.

Разбира се, че можем да се опитаме някак си да се приспособим под този облак. Няма да ни се удаде да го прогоним – а само, някак да се пристроим под него. И тогава, колкото повече се спуска над нас, толкова повече ще ставаме подобни на него.

А ако не – то се получава обратното. Той ще ни обгърне с такава мъгла, че ще ни застави да преведем себе си в съответствие с него, тъй като ще усещаме все по-голямо безсилие и неспособност да разберем каквото и да е, да почувстваме, да отреагираме, да се ориентираме в живота си.

Можем да почакаме, докато положението стане съвсем страшно, безизходно и неопределено и страданията, най-накрая, ще ни подтикнат към действие. Те ще станат повече от усилията, които трябва да положим и тогава ще хукнем да търсим, как да се спасим от тези страдания, да ги намалим или да ги подсладим. Или пък, отрано ще започнем да търсим енергия и сила, причина, мотивация, които ще ни позволят да напреднем против природата си и да я изменим, за да съответстваме на този облак.

И тогава ще разберем какво става тук. Чрез новите си свойства ще съумеем да разберем природата на облака – съгласно закона за подобието и ще можем да се устроим в него. Той вече няма да ни се струва като мъгла, а напротив, ще се превърне в разкриване на новото управление, което е доста по-добро, по-силно и по-желано от предишното.

Защото, по-рано ни е управлявало нашето его, а сега властва висшата сила. И дотолкова, доколкото я разбираме, ние навлизаме в същата тази област на разкриване и започваме да съществуваме в нея, с разбиране и с усещания.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[53809]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всички закони в науката, които сме открили като човечество до сега, като законите в химията, биологията, математиката, физиката и дори в квантовата физика, се свеждат до един закон – Закон за Взаимната Връзка. Който и закон да вземем, ще видим, че той е дуален. Законът за привличането и законът за отблъскването. Законът за развитието и законът за деградирането. Във всички закони на природата има един общ знаменател – насоченост.

Новият закон е закон, съгласно който ще можем да предсказваме развитието на събитията в бъдещето. Той е основан на избора на насоченост: да теглим всичко към себе си за сметка на останалите или отдавайки на другите, като самите ние получаваме само най-необходимото, да се грижим за цялата система.

Много прост и нагледен пример за този закон са бактериите. В нашия организъм има бактерии, без които ние просто не можем да живеем. Те произвеждат витамини, като витамин „К“, който практически не може да бъде получен отвън. Съществуват и бактерии, без които не можем да усвоим храната.

Има полезни бактерии, които както армията и полицията охраняват от лошите бактерии. Всички тези бактерии работят съзидателно, взаимосвързано, грижат се за целия организъм. От друга страна, има бактерии, които са насочени към разрушение. Именно те са причина за много заболявания и за смърт.

Има и друг пример за симбиоза и паразитиране. При симбиоза – единият помага на другия и за сметка на това се развива, помагайки на другия. Например, всички растения поглъщат въглероден двуокис като необходим продукт за тяхната жизнена дейност, а отделят кислород. А животните и хората – обратно. Паразитите, от друга страна, живеят за сметка на другите и изсмукват всичко от окупирания организъм и сами умират, тъй като няма върху какво повече да паразитират.

Всичко това са данни от научни изследвания. На човечеството му отне много време, за да открие тези закони на природата. Сега, съединявайки всичко това заедно, откриваме нов закон – закон за насоченост на взаимовръзката. На какво се учим от природата, когато разкриваме нейните тайни? – Ако се грижиш за другите – добре за теб, добре е и за другите. Ако теглиш към себе си – другите страдат и след това самият ти страдаш многократно повече.

Обществото днес е поразено от „вирус“ под название Алчност. Това е страшен вирус, който не щади никого. Бил си добър, хубав, грижовен човек – и изведнъж вирусът на алчността се внедрява в теб и цялата ти добрина и грижа отиват на вятъра.

Ако погледнем света днес, ще видим, че целият е заразен с този вирус. Как действа той? – Изменя посоката на намерението ти от грижа за другите в облагодетелстване за сметка на другите. Този вирус заразява с огромна скорост, поразявайки всички континенти, всички слоеве на обществото, цялото човечество.

В резултат на тази епидемия, имаме разруха в семействата, в такива хуманитарни отрасли за обслужване на населението като медицината и образованието… Така скоро ще тръгнем един срещу друг с оръжие, изпълнени с гняв, без да разберем, че всъщност никой от нас не е виновен. Просто не виждаме единния враг – вируса на Алчността. И не трябва да воюваме един срещу друг, а заедно против общия противник, вируса на Алчността, като се обединим заедно във взаимно поръчителство. Това е първото необходимо действие.

Второ, да разберем, че не трябва да се борим със своите събратя, каквито и да са те, а всички да се сплотим в борба с алчността. Трето, да разберем, че любовта и взаимната връзка са нашето оръжие.

Можем да излизаме по площадите, но ако излезем на борба един срещу друг, то това само ще укрепи още повече нашия общ враг – вируса на Алчността. И едва след победата над него ще разберем, че този вирус е възникнал в нас именно за да предизвика нашето обединение, да ни доведе до обединение, щастие, безопасност, вечност и любов.

Доктор Ангелов (Бостън)

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение (д.и.н. А. Шубин, С. Забелин): Събитията показват ускорение на всички социално-икономически и политически процеси. Минаваме през социално-икономическа криза и развръзката може да настъпи във всеки един момент. Наблюдава се отчуждение на управленската йерархия от хората.

Монополизирането и бюрокрацията затрудняват реагирането на системите на външните призиви. В резултат, в името на оцеляването, системата на управление се разделя на самоуправляващи се подсистеми. Всяко неефективно решение на ръководството създава изостряне на противоречията на системата и нейния разпад.

Политическо-управленският разпад предизвиква увеличаване ролята на СМИ и информационните технологии в управлението на децентрализираното общество. Управленческите системи са чужди на самоуправлението, бюрократизирани и монополизирани, което определя крайната крехкост на световната икономика.

Неизбежна е демобилизацията на индустриалната икономика. Кризата налага укрепване на държавните граници и бариери, увеличаване на контрола на властта, разпад на света на множество затворени държавни икономически системи, сформират се нови общности – ЕС, Северноамерикански, Латиноамерикански, Евро-Азиятски, Индийски, Арабски, Китайски, спад на влиянието на международните органи – ООН, Световна банка, понижаване ролята на международното право, валутно-финансови институции и др.

Оправдавайки се с кризисната ситуация, държавната власт се освобождава от всички задължения за социална защита на гражданите, съсредоточавайки се над увеличаване на насилието на силовите структури над собственото население.

В случай на поражение на силите на социалното съпротивление на този процес, възникват авторитарни режими, отричане на науката като основа на организацията на живота и управление на обществото, заменяйки я в масовото съзнание със система от постмодернистични митове и религии.

Неравенството във възможностите на организациите със самодостатъчна икономика, предизвиква въоръжени международни конфликти извън новите предели на света, заплашващи да провокират екологични катастрофи.

Друг път: Да се откажем от сковаващите формални връзки, да ценим високо човешките отношения, основани на любовта и дружбата. Повече човешка топлота и равноправни връзки, повече размисъл в общуването с другарите, повече самостоятелност в обезпечаването, повече внимание към децата и природата.

И тогава човечеството ще излезе от кризата не подивяло, а способно на по-нататъшно развитие на духа. Да се опитаме да се обединим на нивото на взаимна откритост, информираност, доверие. Организация на сътрудничество от единомишленици, това е единственият шанс за разумен изход от кризата на цивилизацията.

За да се постигне това, трябва да се обединим. Ако се държим заедно, отстъпвайки си един на друг, може и да не забележим как вълните на историята ще вземат със себе си грешките и заблужденията, мърсотията и прекомерната гордост на нашия свят, една сутрин ще забележим себе си на друг, светъл бряг.

[52749]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→