Книгата ”Зоар”. Предисловие. Статия „Заповедите на Тора. Първа заповед”, п.192: Заплакал раби Шимон, разбирайки: „Лошо, ако разкажа, и лошо, ако не разкажа!

Ако разкажа, то ще разберат грешниците, как да служат на своя Господар! Ако не разкажа, то приятелите ще бъдат лишени от това!”.

Въпрос: За какво се говори тук?

Отговор: Грешници и приятели, праведници и престъпници – всичко това са вътрешни състояния на всеки човек, и никой не може да ги избегне през цялото протежение на своя духовен път. Даже и в края на пътя, във всеки човек се разкриват всевъзможни грешници и праведници.

Въпросът е в това, относително какво се разкрива Тора – относително грешниците или относително праведниците в човека, как може той да използва това правилно? Тоест как е устроена висшата система?

Построена ли е тя така, че да ни се разкрива само по такъв образ – когато ние вървим в правилния път, то я използваме правилно и не понасяме неуспехи, или може да се заблудим, както е правило това цялото човечество в религиите и в различните методики.

Вижте какво са направили те от науката кабала, какво мислят за края на поправянето, за Машеаха, за доброто и злото, за всичко! Те са превърнали това в съвършено материални понятия, считайки, че става въпрос за действия в този свят, а не вътре в човека, добавили са към това различни външни действия, обреди и т.н.

Затова в кабалистите съществува проблем, как да направят така, че човечеството по-малко да се обърка? Разбира се, тези грешки трябва да стават, защото това е част от поправянето и всичко върви по плана на Твореца.

Но винаги имаме пътя на Тора и пътя на страданията, и винаги има възможност да се извършат превантивни действия или такива поправяния, за да може и в грешниците и в праведниците, които ни се разкриват, и в грешниците и в праведниците, които се разкриват в душите, да направим така, че всичко да тръгне по пътя на Тора, а не по пътя на страданията.

Затова раби Шимон плаче (плачът – това е малко състояние, катнут): как да уреди системата така, че в нея светлината да свети на душите и да им дава колкото се може повече надеждни вътрешни определения, за да не се объркат те и да не започнат да материализират духовното (и това е най-главното!) – вместо да възприемат всичко като идващо от Твореца, заради поправянето, защото поправянето е във връзката между душите. Всичко това са много точни условия, единствено вътре в намерението за отдаване.

И в това грешат на всички нива, на всяко стъпало и във всяко състояние. И за да не започнат да възнасят това в култ, да не мислят, че с помощта на разума може да се постигне нещо, или че всичко приключва с действията в групата, човек трябва да бъде точен в своите вътрешни определения, за да може винаги в края на всяко свое състояние да намира точка на съприкосновение с Твореца.

Ако разкриваш поне малко методиката на поправянето, с това ти несъмнено даваш възможност да я използват неправилно. Нищо не може да се направи! Ако ти предоставиш на човека свобода на волята, и той се намира в точката на свободен избор, как може тук да се намеси висшата система, наричана „раби Шимон” или „Зоар”? Как може още по-добре да се уточни, още по-добре да се приведе тази система към състояние, че съхранявайки свободата на избора на човека, той може уверено да съществува и занапред?

Затова „плачът на раби Шимон” означава, че той строи все по-ниска система, слизайки все по-ниско и ниско, – до такова състояние, в което практически може да се спусне към човека. Това означава, че той седи и плаче, как ще я използват – правилно или неправилно. Това е построяването на адаптираща система между разбитите души и висшата светлина, наричана „Зоар”.

Ние никога не възприемаме праведниците, за които разказва ”Зоар”, като хора от този свят, а техните действия – „плаче” или „се смее” – като човешки постъпки. Всичко това са действия на висшата система.

От урока по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 09.02.2011

[34886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.74: „Един човек вървял след тях, подкарвайки магаретата“ – т.е. насочвал техните магарета.

„Казал раби Аба: „Да отворим портите на Тора, тъй като дойде нейният час и времето за поправяне на нашия път““. „Водач“ означава, „онзи, който убожда“.

И това име е заимствано за „водача на магаретата“, тъй като неговото действие се състои в подкарването на магаретата чрез убождане с върха на пръчката, за да се движат по-бързо.““

Всяко творение трябва да бъде доведено до сливане с Твореца. И всичко, извършващо се в реалността, включително и въртенето на всеки атом, се движи само към тази цел. Няма в света други действия – било то със съгласието на нисшите, или без тяхно съгласие.

И към тази цел ни води особена сила свише, наречена „водач на магарета“. Ако станем подобни на мъдреците, за които разказва «Зоар», тогава ще тръгнем заедно с «водача» и той ще ни помага по пътя  .

Ако ли не, самият „водач“ ще боде нашите „магарета“, нашето желание за наслаждение с острата си пръчка. Това всъщност ще са всички страдания, на които ще бъде подложен светът, ако не желае да върви към целта осъзнато и с разбиране.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.01.2011

[32402]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.88: „… Казали му: „Та ти дори не си ни разкрил нито своето име, нито мястото, където живееш.

Отговорил той: „Прекрасно е мястото, където живея и ми е много скъпо. И това е една кула, извисена във въздуха, голяма и величествена. И обитават тази кула само Творецът и един бедняк. Това е мястото, където живея „.

Ако, четейки «Зоар», започнем да се наслаждаваме на неговия разказ – това вече е проблем, тъй като наслаждението заглушава вътрешното търсене.

Въпрос: Но какво трябва да търся тук?

Отговор: Да допуснем, че отидем с приятел на разходка и получим наслаждение от мястото. Вървим и се наслаждаваме на всяка крачка: пеят птици, тревата зеленее, духа приятен вятър, слънцето свети. Това се нарича разходка, тъй като получаваме наслаждение от самото ходене.

А може да се върви и по друг начин. Ние вървим, облети в пот, тежко ни е, и проклинаме целия път. Но защо продължаваме да вървим? Защото искаме да стигнем до целта и е невъзможно да отидеш до нея приятно и леко. А пътят е такъв, че с радост бихме се отказали от него, ако беше възможно с един скок да стигнем до целта.

Тоест можем да се отнасяме различно към пътя: като към разходка или като към средство да стигнем до целта. Разходката  не е средство, а сама по себе си е цел, която постигаме на мястото.

Сега, сам трябва да избереш в какъв процес се намираш. Вървиш ли изобщо? Дали се разхождаш или вървиш към целта?

Ако четеш «Зоар» и се наслаждаваш от самото четене, това  значи, че се намираш на разходка. Така ти е добре и не си спомняш за далечната цел. „Как красиво разказва той! Как се наслаждавам от всяка дума!“ Това е разходка.

Липсва ти намерение, вътрешно търсене и стремеж към единство с другарите. Ако мислиш за обединението, виждаш, че то ти липсва. И тогава, това вече не е разходка, а път към целта.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 11.01.2011

[32504]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: За да съединя две точки в света, аз трябва да ги видя и да прекарам линия между тях. Как мога да съединя две души с помощта на текста на „Зоар“?

Отговор: Аз не знам какво представлява моята душа, а камо ли другите души. И никога няма да узная. Но единственото, което ми е необходимо, е да развия към тях отношение, наречено „отдаване”. И не повече от това.

Кой съм аз – това ми е неизвестно. Кой е той – също не зная. Знам само, че го обичам. И това е достатъчно. Това означава, че постигам силата на Твореца, царуваща между мен и ближния. Моето прекрасно отношение към ближния е любов, симпатия, откритост – това е силата на Твореца, силата на отдаването. Само Творецът е всеобхватен, а аз ставам част от него.

А кой е всеки от нас – това не знаем. Това ще се разкрие впоследствие. Аз съм длъжен да приема условията в степента, в която те се разкриват – кой съм аз и кой е другият. Но цялото си внимание аз трябва да обърна върху отношенията, а не да се задълбочавам в това кой съм,  кой е онзи, който сега трябва да положи усилия в любовта към другия.

Но в степента, в която аз се старая да доведа себе си до любовта и отдаването, аз повече опознавам и себе си, и него. Но опознавам само в случай, че свързвам себе си и неговата любов. Тогава ще се разкрие и моята душа, и неговата. Само тогава!

Затова трябва да се обръща внимание само върху отношението към ближния и на онази точка, където, създавайки това отношение, аз мога да вложа своите усилия, своето желание, за да се разкрие това.

Как създавам това желание, как го достигам? Как го привеждам в действие? – В групата, където влияя на своите другари, и те на мен. Аз трябва да усетя собствената си нищожност и да получа от тях величието на целта – за да се случи това и между нас да се разкрие Творецът.

Така аз все повече и повече разкривам тази точка – мъничко острие, върху което аз само лекичко натискам, със силата само на един грам – и избухва светлина във всички светове.

За какво е направено всичко това? За да опозная целия този лабиринт и, провирайки се през него, да постигна цялата програмата на творението, сдобил се с цялото знание и постижение.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 12.01.2011

[32623]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга Зоар. Предисловие. Статия „Водачът на магарета“, п. 85: … Слезли раби Елазар и раби Аба от своите магарета и целунали магаретаря.

Казали: „Толкова е велика мъдростта, която владееш, а побутваш отзад нашите магарета. Кой си ти?”

Казал им той: „Не питайте кой съм, а по-добре да вървим да се занимаваме с Тора. И всеки да произнесе думите на мъдростта, за да освети този път”.

Въпрос: „Магаретарят”, пришпорващ отзад – това задължителна степен на нашия път ли е, или той може да върви и отпред?

Отговор: Това се променя в зависимост от отношението на човека. Отначало той върви отпред, а неговото „магаре” – отзад. След това започва да разбира, че напредва именно за сметка на своето „магаре”, а не сам за себе си, и целият този път се състои в това да превежда „магарето” от степен на степен – с помощта на точката в сърцето, заключена в него. Тогава „магарето” става  нещо важно.

Човек лесно може да преодолее този път, защото „човекът” –  това е точката на Бина, точката в сърцето. Ако тя се намира вътре в него, нищо не и коства да се издигне, защото тя се е спуснала специално, за да вземе цялото това его – същото това „магаре”, Малхут, желанието да се насладиш – и да го преведе нагоре.

Затова са важни не тези двама човека – мъдреците, вървящи по пътя, за които разказва Зоар, а е важно „магарето” с всичките си атрибути. И ако е така, то важен е и „магаретарят”.

А тези двама мъдреци са само точка, стремяща се да достигне целта. Вярно е, че това е важно, и тук е целият свободен избор на човека, началото на работата, с която той е съгласен и нейното направление. Но реализацията на тази работа е само за сметка на „магаретаря”.

Ако с помощта на Тора (светлината, връщаща към източника) те не се сдобият  с връзка с тази висша сила, дошла да преведе егото им нагоре, те няма да се поправят и няма да се издигнат. Тоест те изучават Тора на същото това „магаре”, с целия негов тежък товар – с помощта на „магаретаря”

Излиза, че „магаретарят” всъщност ги обучава как да вървят, къде да стъпят и по какъв начин. Той става техен учител – именно на тези мъдреци, а не на „магарето”. И затова самите те могат да се издигнат.

Тук се получава взаимно проникване на Бина и Малхут. Отначало аз мисля, че най-важното са тези двама мъдреци (човекът в мен, който трябва да се издигне). След това започвам да забелязвам, че този човек е нужен само за  да преведе „магарето” от подножието на планината до чертозите на Твореца.

След това разбирам, че главното в тази работа е „магаретарят” и той трябва да ми помогне да водя „магарето”. А впоследствие разбирам, че „магаретарят” ми е нужен, за да ме обучава.

Тук се сменят техните роли и значимостта на всеки от тях. Но в крайна сметка всички се съединяват заедно: ти на „магарето”, „магарето” върху теб, и всичко се подрежда.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 10.01.2011

[32399]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предисловие. Статия „А ти виж тайната по линиите на ръката“, п.161: Три малки линии преминават през онези, които вървят надолу – у този [човек] по тялото има черен белег и три косъмчета висят от този белег, и този белег е като кръг, и отгоре на този белег има резка.

Този белег мъдрите в сърцето, знаещите тези тайни, наричат с името „главата на орела”. Този белег понякога се намира между плешките, а понякога на дясната ръка, а понякога и по дясната китка на пръстите.

Ние четем за частите на душата, която се съединява с другите и затова разкрива такива картини в съединението между душите. „Тайните на лицето”, „тайните на линиите на ръката”, тайните на всички части на тялото – тук навсякъде става дума за тялото на общата душа – Адам Ришон, за системата на връзки между душите.

В самите души няма какво да познаваме, защото това е желание да се насладиш. Ние познаваме връзките между нас – силите на тяхното взаимно отдаване, съединяващо ги като кръвоносни съдове.

Всички тези форми на връзки Зоар описва като познаване на „тайните на лицето”, „тайните на линиите на ръката”, „тайните на тялото на Човека” по всевъзможни външни и вътрешни признаци – докато ние не постигнем познание за целия Човек (човек/адам – от думата „едоме”/подобен на Висшия) – съвършена система, наричана „Творец”.

Затова не трябва да се забравя, че става дума за връзката между нас, която Зоар описва в такава форма.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 09.01.2011

[32301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Бихте ли могъл да ни обясните, какво представляват формите на съединение, за които се говори в „Зоар”, или да посочите някакъв пример? До какво най-много се приближава представата за тях?

Отговор: Всичко, за което се говори в „Зоар”, са форми на съединение между душите: видове (лъв, бик, орел, човек), сфирот (гвура, хесед, тиферет, есод), букви (хаф, заин, тав), цветове (бял, черен, червен, зелен) и т.н.

Когато в теб внезапно възникне определено духовно усещане, то ще ти даде ясно знание – например, че се нарича „дясна вежда”, а друго усещане – „лява вежда”, и т.н. Ти ще почувстваш това.

Да допуснем, че гледам лицето на даден човек. То предизвиква в мен различни впечатления: „Какво чело! Какви очи!”. Но това не е чело, нито са очи, а моите вътрешни впечатления, усещания – явленията вътре в моето желание за наслаждение. Улавям някакво въздействие и то образува в мен образ, който назовавам в съответствие с онова, което той предизвиква в мен, а не, което е самó по себе си в действителност.

Същото е и в духовното, само че без материалната картина, намираща се пред мен в нашия свят. Духовните образи живеят сами по себе си. Аз разкривам тези форми, сили, впечатления и ги назовавам с различни думи – „червено”, „бяло”, „черно”, „горчиво”, „сладко”, „кисело”, „висок”, „нисък” и т.н. Само че, всичко това е без земната картина.

В крайна сметка, картините от нашия свят, също виждаме не отвън, а вътре в нашето желание за наслаждение – както на екрана на компютъра виждаш различни съчетания на електрическите сигнали, които се събират в някаква картина.

Ние, също трябва да съединим всички наши желания в подобни съчетания, и тогава ще видим, че този свят е формата на реалност, която сега възприемаме, – че всъщност е въображаем. Той не съществува сам по себе си, а само по отношение на нас – онези, които го възприемат по този начин!

Всеки от нас е резултат от проекцията на светлината – подобно на формите, създадени във въздуха от лазерен прожекционен апарат. Всички ние представляваме такива форми – образи, нарисувани от светлината, и само усещаме себе си като съществуващи в някаква реалност, обем.

Но всъщност, в тези картини няма нищо реално – това е просто проекция на някакви образи, намиращи се пред мен, тъй като още не съм способен да ги възприема в по-вътрешна форма.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 05.01.2011

[31868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар” специално е написана на такъв, като че земен език, а не с езика на парцуфи и сфирот като ”Учението за Десетте Сфирот”, ”Дървото на Живота” или ”Въведение в науката кабала”.

За начинаещите това е много тежко. Но само като започне човек да влиза в ”работата на Твореца”, тоест желае да види всичко, което е описано в Зоар като поправяне вътре в душата, той на практика вижда, че този език му помага, задължава го през цялото време да си представя духовни действия и свойства.

Той може да провери себе си: ”Намирам ли се в духовното или не? Виждам ли вместо  всички тези лица и събития само духовни свойства? Или аз, все пак ”падам” в някаква земна картина – и тогава, разбира се, още не пребивавам в духовното”.

Ако дори и няколко думи от нашия материален свят пробуждат в нас земни картини – това е признак за това, че пребиваваме в това материално желание. Ако те пробуждат в нас духовни свойства и усещания – това означава, че ние се намираме в духовно желание. Много е лесно – всеки съди според мярката на своето изкривяване или поправяне.

И поради това много е добра проверката, къде се намираме. Освен това, когато ти ще си в духовното, ще ти е трудно да говориш в земни понятия, защото те всички произхождат от духовното. Ще ти бъде сложно да разбереш за какво говори другия човек, защото пред теб ще се явява само духовната картина.

Може да се приведат много аргументи, защо кабалистите са избрали за книгата „Зоар” именно езика на клоните – и всички те ще бъдат  верни.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 03.12.201

[31599]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Тъй като засега, аз все още не разбирам иврит, какво да правя по време на четенето на «Зоар»? Да гледам буквите или само да слушам думите?

Отговор: Всички останали езици, освен иврит, са предназначени хората да говорят на тях в този свят. Докато иврит, не е разговорен език, а  запис на духовните действия, от ЗАТ на Бина (нейните седем долни сфирот), З“А и Малхут – на материала на Малхут. Тези символи са предназначени за тяхното описание.

Тогава, ти гледаш на текста пред себе си, като на последователност от команди в програмата на компютъра – това е просто запис на духовните свойства, сили и действия, които ти трябва да изпълниш вътре в себе си. Така аз виждам иврит. Не гледам на него, като на литературен език – с плавно движение на текста, както е на другите езици.

Освен това, четейки кабалистични статии, макар и обикновено да не гледаш буквите и техните съчетания, при всички случаи гледаш вътре в думата, в нейния вътрешен смисъл. Ти гледаш символа, тъй като буквата,  във всички случаи е символ.

В иврит има много информационни данни, скрити вътре в езика, което не може да се отрази в превода. Тъй като последователността на буквите в текста описва сфирот, последователността на действията. Как може това да се напише  на друг език?…

Във всяка буква, ние трябва да видим символа на духовното свойство, на действието, което тя посочва.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 30.12.2010

[31257]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Със започването на кризата, много хора приемат това, за което кабала говори, съгласяват се, че ни е необходимо обединение и че за всичко е виновен егоизмът.

Но те питат: „А какво конкретно трябва да се прави?“ Нали не можем да накараме всички да учат «Зоар»?

Отговор: Разбира се, че не можем да накараме всички да изучават кабала, ако нямат стремеж към това. Но за тях е необходимо да изучат основните понятия, за които говори Баал а-Сулам в своите статии, само че в лека и достъпна форма: за обществото, за всеобщата връзка, за необходимостта от съединяване, за друго отношение един към друг. Това вече е достатъчно, за да привлекат към себе си силата на развитието.

Както създаваме книга за деца, на разбираем за тях език, с цветни картинки. Но тя ги учи и развива. А на възрастния, трябва да се даде друга книга, съответстваща на неговото развитие. Но това е същият материал, само че опростен, приспособен към всяка група – за мъже, жени и деца.

Ако се съкратят и адаптират статиите на Баал а-Сулам, то те могат да стигнат до ума и сърцето на всеки човек.

Ако веднага попитат какво да правят физически, то отговорът е: „Нищо не трябва да се прави!“ Ако започнем да действаме самофизически, ние ще разрушим методиката. Преди всичко, трябва да променим своята мисъл – тя ще подреди всичко останало! „Всичко се изяснява в мисълта“ – невъзможно е да се започне с действия.

Единствените наши действия са по разпространението и това, което спомага за вътрешното обединение. Не са необходими никакви други действия. Всяка трапеза или конгрес – това е единствено възможност да се обединим. Всичко е насочено само навътре.

Ако можеше да се мине и без тях – не са нужни никакви действия. Всички действия са само вътре, в сърцето на човека. Ние трябва да поправим сърцето.

Тези статии, просто трябва да станат „народна собственост“ – всички трябва да ги разбират, обсъждат, да се запознаят с тях. И в зависимост от това, как човешкото общество едновременно ще преминава през очакващите ни нелеки събития, вие ще видите, как едното ще се свърже с другото.

Човекът ще се окаже по средата. От една страна, Творецът ще го притиска и външно и вътрешно с нарастващата криза.

А от друга страна, ще бъде науката кабала в достъпна форма, прикрепена към човека – и той ще започне да се променя. Той ще се окаже между тези две въздействия: от една страна – страданията, а от друга – методиката на кабала, светлината.

От урока по статията „Кабала и философия“, 29.12.2010

[31169]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→