Въпрос: Аз постоянно се старая да мисля за нашето единение и връзката между нас, особено по време на четене на Зоар. Но как работи над мен светлината, когато аз се старая да полагам тези усилия? Какви изменения извършва в мен?

Отговор: Светлината пребивава в абсолютен покой, тя нищо не прави с теб. Ти извършваш цялото действие. Можеш ли да я използваш? – Използвай! Не – значи не.

Подобно на електричеството: то е включено в розетката – ползвай се! Как да го използваш? – Както искаш! Включи хладилник, нагревател, каквото искаш.

Как светлината ти въздейства? – Тя не ти въздейства. Ти извличаш от нея това въздействие.

Казано е: „Аз своето АВАЯ (план на творенето) не съм променял” – това означава, че Творецът се намира в абсолютен покой. Затова светлината нищо не прави! Ти със своите действия извършваш всичко, ти привеждаш себе си в следващото състояние.

Ако ние казваме: „Дай на светлината да работи!”, „Светлината прави това или онова”, – ние просто приписваме нашите действия.

Ние привеждаме закона в действие – и той работи. Законът действа, неговата формула е известна. Той съществува извън нас и се нарича „закон за подобие на свойствата на светлините и желанията/келим” или „закон за равновесието”.

И няма никакви действия от страна на светлината. светлината е извършила единственото действие – създала е желанието да се насладиш, „нещо от нищото”. При това, това не е тази светлина, за която говорим.

А желанието да се насладиш, намирайки се в тази светлина като създадено от „нищото”, през цялото време се променя. И само изхождайки от това желание, творение, ние говорим за всички изменения на свойствата, развитието по четирите стадия и така нататък. Всичко това са изменения на желанието да се насладиш, вътре в постоянната светлина.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.03.2011

[38964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

…Ние сега повече от половин час четохме Зоар. Аз питам: Колко мига от цялото това време всеки от нас жадуваше идването на светлината, възвръщаща към източника, чакаше това да се случи?

За това е казано, че ангелите питат човека след смъртта: „Занимаваше ли се с Тора и чакаше ли спасението?”.

Колко мига ти беше в напрежение, стараейки се да не пропуснеш да уловиш нещо много важно, точно както вратарят на вратата или ловецът след дивеча? Беше ли в такова страстно очакване, както пред дългоочаквана среща с любимата?

Колко се задържаше в такова състояние? Колко пъти отново се връщаше към този стремеж? …Само тези мигове се зачитат в живота, те се сумират и определят времето на живот. А останалите – сякаш не съществуват…

От урока по Книгата „Зоар”, 23.03.2011

[38876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

„Зоар” говори само за разкриването на връзката между нас. Пророците са велики кабалисти, които са проникнали през своето его, за да видят връзката между всички души и сега ни разказват за разкриването на тази връзка в келим/желанията, и за напълването й със светлините.

Те казват, че само това могат да разкрият, че всичко се разкрива само във връзката между душите – желанията на отдаването и любовта на хората.

Баал а-Сулам пише, че книгата „Зоар” е изпълнена с неразбираеми образи, че ни обърква. Но не е възможно да ни бъдат предадени в друга форма големите разкрития, които са постигнали авторите на „Зоар”.

Защото именно те са разкрили реалността на всичките 125 духовни стъпала и през цялата история не е имало друга група кабалисти, която би могла да бъде сравнена с тази велика група.

Но, предавайки своите постижения, те не са могли да го направят пряко, а трябвало да понижат тяхното ниво и да ги облекат в подходяща за нас форма. Представете си: раби Шимон говори за онова, което постига, а всички ученици го слушат и обсъждат разкритото от него – раби Аба ги слуша и записва всичко, което казват. Тоест раби Аба чува онова, което раби Шимон говори на всичките си 9 ученика – на цялото това кли/съсъд, състоящо се заедно с него/кетер, от 10 сфирот.

Раби Аби включва всички тях в себе си, защото всички те са учили чрез взаимното проникване един в друг, образувайки пълно кли/съсъд. Затова раби Шимон извършва разкриване вътре в съсъда от десетте съединили се заедно души. Раби Аба, който е един от тях, взема оттам тяхното напълване, за да облече това разкриване в думи, тъй като по природа притежава тази способност.

Как е говорил раби Шимон – не ни е известно. Знаем само, как раби Аба го е написал в книгата „Зоар”. Всичко е предадено чрез него, така както той го е облякъл – и в такъв вид стига до нас, спускайки се през много стъпала в различни одежди. Написано е, че раби Аба е умеел да разкрива чрез тайна, в единството на две противоположности – тоест да защити разкриването така, че то да стигне до човека в скриване. А скриването, на което човек се натъква, ще му помогне да стигне до вътрешното разкриване.

Затова трябва постоянно да се стремим към вътрешната светлина, вътрешната сила, скрита в тези думи, написани преди 2000 години, от нивото на духовното постигане на ГАР (трите горни сфирот) на света Ацилут. Точно това е причината, поради която тази книга се нарича „Зоар” – висше светене.

В степента на нашия стремеж, на желанието ни да се съединим с тези велики души, да се включим в тях, можем да разкрием онова, което са усетили и описали в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38779]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава: да проникнеш вътре в общата система от души, за която разказва Зоар?

Отговор: Това е невъзможно да се обясни с думи. Ако ние проникнехме вътре в тази система, то бихме усещали духовните явления зад думите на Зоар, бихме чувствали, какво означава всяка дума.

Ние бихме разпознавали всички тези свойства и желания, бихме разбирали защо се наричат с такива имена и се определят такива връзки между тях. Всичко щеше да ни се поясни.

Но всичко това се разкрива от вътрешния поглед на самата система – как душите са свързани една с друга е единен организъм, във взаимна поддръжка, поръчителство, партньорство, отмяна на всяка душа пред всички – в една или друга степен, на всевъзможни нива, но всяка над своето его.

В системата, където ние сме свързани помежду си на вътрешно ниво, ние се съединяваме над своя егоизъм. Тогава ти разкриваш тази система, и заедно с това виждаш този свят като по-външен в сравнение със същата система, понеже той пребивава във властта на егоизма, и го управлява с него.

В духовната система ни движи стремежът към единение, а в този свят ни управлява тенденцията към разобщаване, отделяне един от друг, желанието за собствена власт, гордостта. Това са две противоположни сили: тук аз отменям другите и се издигам, а във вътрешната система – отменям себе си и въздигам другите. Такава е тенденцията. И затова тези две системи изглеждат такива различни.

Според това как човек се включва във вътрешната система, той разкрива връзките между всички души: как всичко се устройва в пълна хармония, и силата на живот циркулира между всички – всеобщото отдаване един на друг, образуващо милиарди канали между тях, и цялото това множество светещи канали се превръща в съвършената светлина, напълваща отношенията между всички души.

От урок по Книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38811]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как „Зоар“ обяснява задължителното разбиване за достигане на единството? Трябва ли ние да очакваме на приближаващия в Ню Джърси конгрес да се разкрие разбиването между нас, или ние вече разкрихме достатъчно и дойде времето за единение?

Отговор: На последния международен конгрес в Израел ние малко “вкусихме“ разбиването между нас, разделянето помежду ни. Това подейства достатъчно силно, хората усетиха, че са неспособни да се съединят: “Само това не!“.

Това чувство трябваше да ни доведе до молитва, до такова действие, така че ние да помолим да се издигнем над тази разединеност.  Ние сме неспособни да я поправим, така че – нека дойде светлината и да я поправи.Ние трябва да се издигнем над отблъскването, както е казано: “Всички прегрешения ще покрие любовта“.

Затова, стараейки се да се съединим с другите на подобни конгреси, всеки от нас понякога чувства отблъскването от другите, потапя се в егоистични сметки: “За какво въобще е нужно това?“. или пък обратното – чувства, как се включва в тях, сякаш че се разтваря в тях, и повече не може да различи, къде е неговото мнение, разум, собственото АЗ, къде е  изчезнала неговата критика към другите.

По такъв начин, със сякаш успешните или неуспешни опити да се включи в другите – отменяйки себе си, разтваряйки се в другите, изгубвайки себе си, или обратното – осъзнавайки своята неспособност да се съедини с тях – човек си изяснява как може да се съедини с другите без да губи себе си, своето АЗ, да се съедини с всички, включвайки в това съединение цялото присъщо му зло, с всички свои съпротивления, и в същото време, с всичко хубаво, което е в него, без да анулира в себе си нищо от хубавото и лошото.

Такова правилно изясняване е вече – средната линия. Най-важното – отменяйки се пред групата или на голямо събиране на хора на конгрес, е да не губи способността си да мисли критично, а да продължава работата с лявата линия, знаейки защо и как да действа. По такъв начин той добавя към всички своят авиют/дебелината на желанието и тогава се създава мощното кли/желание, искащо молитва. Защото на нас ни се иска да ни обичат такива, каквито сме…

От урока по книгата „Зоар“, 10.03.2011

[37701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да се научим да съгласуваме своите вътрешни движения с книгата „Зоар”?

Отговор: В сравнение с другите кабалистични източници, всъщност е лесно да направим това със „Зоар”, защото скоростта и четенето на текста са такива, че всичко, което трябва да направите, е да почувствате как „плувате” заедно с нея.

„Да плувате заедно с нея” означава, че се опитвате много спокойно, както е написано „Словата на мъдреците са чути в спокойствие”, без всякакво съпротивление, да бъдете заедно с авторите на „Зоар”, подреждайки своите вътрешни движения според звучните и слова. Ако пропуснете няколко думи, ако не ги чуете, то не се притеснявайте, а продължете със следващите слова. Така плавате по течението като дървена тресчица по вълните, повтаряйки всеки оттенък на водата.

Така трябва да позволим на своите свойства, желания и усещания да плуват заедно с текста на „Зоар”, да бъдат на повърхността на водата, опитвайки се да подобават на това течение, да се опитваме да намерим вътре в себе си тези свойства и желания, които „Зоар” описва. Но ние трябва да ги търсим много просто и лесно. Най-важното е да позволим на това течение да премине през нас. В крайна сметка, ние сме просто един съсъд, кли, в което трябва целият този поток от думи да влезе.

Когато четем „Зоар”, ние не се опитваме да активираме разума или да направим вътрешни определения. Дори там, където „Зоар” разказва за технически, научни термини, използвайки езика на кабала, ние трябва да се опитаме да пропуснем текста да премине през усещанията вместо през разума, т.е. да се опитаме да слушаме своите собствени чувства и впечатления, да се стараем да усетим как всяка дума отеква вътре в нас, независимо от езика, който „Зоар” използва.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 09.03.2011

[37566]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Четейки «Зоар», човек трябва да достигне до такова състояние, че да се наслаждава от самия текст, дори да не разбира нито дума от него. Харесва му да слуша думите, самото им звучене го напълва, като кислород. В «Зоар» това е много осезаемо.

А ако човек не чувства това, той трябва да се разтревожи: защо не отделя на това достатъчно внимание.

Много лесно може да се попадне в зависимост от «Зоар»– така, че впоследствие ти ще почувстваш, доколко се нуждаеш от тази Книга. Във всякакви неприятни състояния ще се стремиш към нея, както бебето към биберон. Биберонът за бебето е като спасителен пояс, с него то се чувства в безопасност. Тъй като сукателният инстинкт е най – естественият на животинско ниво. Без него децата не могат да растат.

Така е и с нас – ние трябва да се свържем с книгата «Зоар», както бебето – с биберона. И това е възможно. Необходимо е само постоянство и упоритост –да четем и да четем, пак и пак.

«Зоар» притежава изключително привличаща сила, която действа на човека, като го привързва към Книгата. Тя започва да те подхранва. Без нея започваш да чувстваш празнота в себе си, а като я четеш – се напълваш. Аз съм го изпитал на себе си, и няма никакво съмнение, че това ще се случи с всеки.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 06.03.2011

[37144]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.180: …По шест свойства следва да разгледаме образите на хората, за да знаем напълно мъдростта. А именно по косата, очите, носа, устните, лицето и ръцете, т.е. по линиите на ръцете.

Науката кабала обяснява всички духовни свойства, уповавайки се на земни термини. Това е така, защото няма думи или букви в духовния свят, а само усещане, постижение и разбиране. Затова ние нямаме никакъв друг начин да изразим и придадем от един човек на друг духовната информация и впечатление. По тази причина използваме думи от нашия свят – нашият свят, тази земна реалност, е отпечатък на висшата реалност и всичко, съществуващо в нашия свят, им своя корен в духовния свят.

Затова, когато „Зоар” говори за чертите на човешкото лице, за неговите вътрешни органи или части на тялото, всичко това описва съответстващите сили, действащи в духовното пространство, т.е. между душите, вътре в тяхната връзка. Така, използвайки „езика на клоните”, ние придаваме един на друг информация за духовния свят.

Това може да бъде съпоставено с електрическите сили, чрез които изграждаме образа на компютърния екран. Вътре в компютъра има електрически сили, но за себе си ние ги обрисуваме в понятни за нас изображения.

Ние можем да говорим за вътрешни електрически сили, използвайки техните външни проявления: графически термини, цветове и геометрични фигури. Ние можем да назовем тези електрически сили по тяхното графическо изображение, въпреки че те не изобразяват цветове, линии или образи, но във външното си проявление те изграждат за нас тези форми и ние използваме имената на тези форми, за да наименуваме тези сили.

Затова трябва да разберем, че авторите на „Зоар” не са се занимавали с физически мистицизъм, физиология и прочее, а са желали подробно да опишат вътрешната структура на душата. Човек, който се намира в духовния свят, си представя всичко, написано в „Зоар”, в духовен смисъл, знаейки че се говори за духовното. Той вижда това, защото духовното впечатление е много по-мощно отколкото земното. Затова преди всичко той съзерцава духовната картина.

От друга страна, човек, пребиваващ само в материалния свят и възприемащ единствено земната реалност на своя екран, вижда земни образи зад думите на „Зоар”.

Така че нека се опитаме, когато четем „Зоар”, да преминем от единия екран на другия, от външния екран, на който са изобразени земни образи, към вътрешната структура на душата. Нека се опитаме да си представим свойствата на душата. И въпреки че не разбираме за какво говори „Зоар”, нашите усилия пробуждат светлината, която ни поправя.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот”:

Затова трябва да питаме, защо тогава кабалистите са задължили всеки човек да учи мъдростта кабала? Действително в нея се крие огромно нещо, достойно за гласност: има чудесен, неоценим лек за тези, които се занимават с мъдростта кабала. Въпреки че те не разбират какво изучават, чрез стремежа и голямото желание да разберат какво изучават, те пробуждат върху себе си светлината, която обкръжава техните души.

Нашето желание трябва да бъде насочено не към разбиране, а към усещане на тази вътрешна духовна картина. Имено чрез това желание ние привличаме светлината, която ни поправя. Тогава навлизаме в усещанията на този вътрешен свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.03.2011

[37010]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, Статия „Общо изясняване на всичките 14 заповеди и как се съотнасят със седемте дни от началото на творението”, п.9: „… И това се изяснява във въпроса за съвместяването на свойствата на съда със свойството милосърдие.

Когато Малхут се издигнала на мястото на Бина, тогава се разделили всички стъпала на две части: Галгалта Ейнаим и АХА”П или МИ ЕЛЕ.

… И основната разлика, отличаваща парцуфа ИШСУТ, е, че в него има само ВАК на светлините в Галгалта Ейнаим келим, които затова са наречени с името МИ. И нейният АХА”П, т.е. трите букви ЕЛЕ, паднали на стъпалото под нея, т.е. в трите свята БЕА.”

„Зоар” разказва за това, как е устроена отгоре надолу стълбата от духовни стъпала. Всяко следващо стъпало не се намира точно под предишното. Част от висшето стъпало влиза в нисшето, така че в нито едно стъпало няма свободно място, освен неговата средна точка, наречена средна част на Тиферет.

От горната третина на Тиферет и нагоре, всяко стъпало получава от висшето стъпало, което е потопено в него. От долната третина на Тиферет и надолу, всяко стъпало се намира вътре в нисшето. Така е устроена цялата стълба от стъпала.

АХА”П на висшия се намира вътре в Г”Е на нисшия, а АХА“П на нисшия  – вътре в Г”Е на своя нисш и т.н. Вътре във всяко стъпало има малък слой – средната третина на Тиферет, оставаща свободна от влиянието на висшия  и от необходимостта да отдава на нисшия.

В горната част на своя Г”Е, където е потопен АХА”П на висшия, всеки парцуф се намира във властта на висшия. В долната част на своя АХА”П, спуснал се в Г”Е на нисшия, всеки парцуф е поставен в служба на нисшия.

Излиза, че във всеки парцуф остава независима само средната третина на Тиферет, в която той взема решение към кого иска да се съотнесе – към висшия или нисшия, да се издига през цялото време нагоре или да остане долу.

Така е построена отгоре надолу стълбата от стъпала, а ние трябва правилно да я използваме, за да се издигнем.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.03.2011

[36839]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Аз разбирам, че моите намерения по време на четене на книгата „Зоар” са много важни, но аз не чувствам, че това ми помага. Какво да правя?

Отговор: Трябва да продължиш. Това не се получава за един момент. Кабалистите казват, че за разкриване на духовното са нужни от 3 до 5 години – ако намеренията на човека са правилни по количество и качество. А ако те не са толкова съвършени по количество и качество – ще трябват още повече години…

И ние не лъжем хората, че това ще се случи за ден два. Този, в който има вътрешно желание – нека да дойде. А в който няма – ще почакаме, докато то възникне.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 22.02.2011

[36062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→