Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Ако човек от народа на Израил принизява важността на кабала, разказваща за пътя на поправянето на душите, относително механичното изпълнение на религиозните обичаи, – с това той предизвиква унижение за синовете на Израил, и усилване на разрушителите на света в народите на света, които ще унижават синовете на Израил, считайки ги в нещо ненужни и вредни в света.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п.69.

Срещал съм се с най-знаменитите кабалисти в Йерусалим. Те много години са изучавали трудовете на АРИ и ЗОАР и практически са ги знаели наизуст. На моят въпрос, имал ли е техният Учител постижение във вътрешната същност на текстовете, те ми отговориха, че няма никакво вътрешно постижение, а това което е написано, то се и предава от учител на ученик. А АРИ е получил знанието за вътрешната част от Елиаху, който е знаел, защото е бил ангел. И моето търпение да остана с тях се изчерпа.

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрия“.

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Чудодейното свойство при изучаването на науката

Защо всички ние сме задължени да изучаваме науката Кабала? Защото занимаващият се с нея, даже и да не разбира онова, което учи, само със своето желание да разбере, предизвиква на себе си светлината, обкръжаваща душата му.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155

Казано е в Зоар: “Благодарение на книгата Зоар ще излязат синовете на Израил (устремените към Неговото разкритие) от изгнанието (Неговото скритие)“. Само чрез разпространение на науката Кабала в масите, ще се удостоим ние с пълното освобождение (от страданията в този свят).

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Паним Меирот“. п.5

Когато човек се занимава с науката Кабала, упоменавайки светлината и силата на неговата душа, те влияят на него и малко по малко по време на занятията приближават човек към разкриване на съвършенството.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155

[42945]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Глава „Мишпатим“, п.511: Творецът казал: „Народ на светостта ще бъдете за Мен” – и затова Исраел се удостоили да се наричат „братя” на Твореца, както е казано: „Заради братята и Моите близки”.

Четейки „Зоар”, ние се стараем да тълкуваме всичко като ставащо вътре в един човек, който се старае да се съедини с обкръжението и да намери свойството отдаване в своята връзка с него.

Само при условие че желае чрез обкръжението да разкрие свойството отдаване, насочено от него към другите, това ще се осъществи и ще се нарича образ на Твореца, който човекът разкрива.

Тогава този човек се нарича „Исраел”, а разкрилото му се свойство отдаване, излизащо от него към другите, се нарича „Творец” – образът, който се изгражда между него и ближните („Творец”/„Бо-ре” означава „Иди и Виж”).

От урока по  книгата „Зоар”, 16.05.2011

[43209]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Много по-лесно е да се чете такъв текст от „Зоар“, в който Баал а-Сулам обяснява посредством кабалистически термини…

Отговор: Вярно, тогава ни се изяснява, че това са кабалистически определения, а не земни образи. Но всичко това зависи от нивото на твоята квалификация.

Ако аз каня майстор да ми ремонтира компютъра, показвам му пейзажа на екрана и казвам: на мен не ми харесва контраста на цветовете или качеството на изображението, то той не гледа самата картина. Майсторът гледа електросигналите, силите, създаващи картината, на количеството от цветове, въведени в системата.

Него не го вълнува сама по себе си картината, за него това е външното изображение – символи, на произтичащото вътре, индикация за вярна или невярна настройка.

От друга страна, когато му показвам тази картина и питам, как да я настроя, той ми обяснява с помощта на технически термини. „Тук трябва да се променят ХаГаТ, НеХИ, да се приведат в съответствие силите на лявата и дясната…” – и аз от това нищо не разбирам, за какво става дума.

Нас ни обърква, не този или друг език на „Зоар“ – езика на сказанието или на кабала, а нашата неспособност да разпознаем самата картина, да разберем за какво става дума. Всяка дума в „Зоар“ насочва към желанието, което трябва да поправим. И там освен това друго няма.

Творецът е създал желанието. Това желание трябва да бъде поправено и напълнено. Докато то не достигне своето поправяне, а след това и напълване, ще се говори само за това желание. Веднага щом то се поправи и се напълни, за него спират да говорят, и по-нататък става дума за следващото стъпало – за още по-голямо желание, изместващо предходното.

И така ние поправяме желание след желание, пласт след пласт. Това е поетапен подход към всичката мощ на заключените в нас желания, които ние поправяме поетапно, едно след друго, това се нарича ”мишпатим” – съдове или кръговрат на душите. „Кръговрат на душите” означава, че аз през цялото време пребивавам в тези вътрешни изменения.

Из урока по  книгата „Зоар“, 06.05.2011

[42584]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книга Зоар. Глава ” Мишпатим”, п.281: … А сега, когато не се е удостоил, Творецът вижда, че той е влагал старания да роди синове и не е могъл, и на такъв ”неговият господин ще му даде жена”.

И доколкото се смилил над него Творецът и му дал жена от милосърдието Си, то Творецът взема изначално принадлежащото Му, и взема онова, което Той вече е взел от този източник по-рано.

Затова ”жената и децата ѝ, ще останат при господина ѝ”. А след това той ще се върне и ще прилага усилия, които ще бъдат за негова сметката, за да попълни недостигащото му.

Четейки Зоар, ние сме длъжни изначално правилно да възприемаме тези думи. ”жена” – това е Малхут, желанието за наслаждаване, е присъщо на човека, съсъд, тяло на неговата душа. Напълването – това е неговия живот, случващите се с него събития. ”синове”, ”плодове” или ”потомство” – това е резултат от неговото сливане/зивуг с висшата светлина.

Самият ”човек” – това са мисли, екрани и разчети по-високи от неговото желание да се наслади – от ”жените”. И тогава произтича сливането между желанието да се наслади и висшата светлина, с мярката на техните способности да се съединят едино с друго с помощта на екрана.

Затова става дума единствено за онова, как във всяко състояние човек разпознава вътре в себе си желания, които той може сега да присъедини към сливането със светлината, доколкото те вече са изправени, и овладяват със същото намерение да отдават, както и светлината. Тогава те се съединяват със светлината. А след това той присъединява следващите желания – и така дотогава, докато не достигне завършването на всичките поправяния.

Само за това става дума. Понеже единственото, което трябва да направим, е да разкрием това безкрайно желание, скрито във всеки от нас, а срещу него е безкрайната светлина, противостояща на желанието, която е също готова и ни очаква. А ние – това е екранът, съединяващ ги помежду им.

Можем да си представим това иначе: желанието –отляво, светлината отдясно, а ние – по средата, съединяваме тези две сили – полученото и отдаденото – в средната линия.

Всъщност, ние винаги говорим за едно и също построяване, та нали освен това няма нищо друго: Творец, творение и подобието между тях.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.05.2010

[42342]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Мишпатим“, п.31: Какво е станало с тези угнетени души? От тях произлизат праведниците на народите на света и отделилите се ученици на мъдреците.

Отделилите се ученици на мъдреците имат преимущество пред Великия свещеник, отнасящ се към народа на земята. И те са по-важни в света, макар че Великият свещеник влиза в най-вътрешните покои на „светая светих“.

Разбира се, става въпрос за вътрешните свойства и желанията на всеки човек, защото в него има и народите на света, и отделилите се ученици на мъдреците, и Великият свещеник, всички свойства, присъщи на неживото, растителното, животинското и човешкото нива – всичко е включено във всеки човек.

Ние изучаваме в раздела „Възприемане на действителността“, че цялата реалност е включена във всеки човек и се явява отпечатък на нашето вътрешно състояние в нашите желания, в нашето възприятие.

Тоест, всеки от нас вижда набора от своите желания в съвкупно общо желание. Така аз виждам света. Аз виждам милиардите хора, Вселената, Земното кълбо, всичко случващо се в света и между всички хора, ситуациите, ежесекундно сменящи се една друга и всичко това се случва вътре в това „гърне с кипящо вариво“ – моето желание. И не повече от това.

Затова Зоар описва състоянието на съвкупното общо желание – душата. Макар че, обикновено наричаме душа не това общо желание, а тази негова част, която се уподобява на светлината, „частица от Твореца свише“, част от желанието с намерение заради отдаване. Но в крайна сметка става въпрос само за желанието.

Затова, четейки Зоар, не трябва да забравяме, че ние говорим само за случващото се вътре в човека, вътре в неговите желания и няма никаква реалност извън това желание. И макар да си представяме реалността, сякаш тя съществува извън нас и се разделя на две части, наричани „този свят“ и „духовния свят“, то всичко това зависи от това, в какво намерение пребивава желанието – заради получаване или заради отдаване.

Затова, четейки Зоар, ние трябва да приложим колкото се може по-големи усилия, за да си представим, че всичко се случва само вътре в желанието и няма никаква външна форма – тя е въображаема.

Така ние гледаме екрана на компютъра. За какво ни е да виждаме този екран, ако в крайна сметка ние искаме да работим с данните, съхранени на твърдия диск? Аз искам да променя данните на диска, да ги подредя.

Моят живот – е на „диска“, а „екранът“ за мен е само за това да видя тези данни, да си ги представя, да се свържа с тях, тъй като нямам пряк достъп до „диска“, аз не мога да се вместя във всички тези „микросхеми“ и „електрически сигнали“.

Аз не съм способен на това, не притежавам такава власт над светлините и келим/ желанията. Но, всъщност, това е така.

И затова тази реалност, представяща се пред нас, е само като временна илюзия, за да ни даде засега, поне някаква възможност да се свържем с главната част на творението, с този „твърд диск“ – с точката на единение между мен и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 28.04.2011

[41685]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всемирен когрес “Wе!“, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Какви са нашите планове относно възпитаването на палестинските деца?

Отговор: С нас в Кабала се занимават приятели от арабските страни и от други мюсюлмански региони. Не виждам никаква разлика между тези ученици и всички останали.

Има ученици от Палестинската автономия, от Иран, а по  време на уроците постъпват въпроси от хора от Сирия и други места. Една от международните срещи по въпросите на възпитанието в рамките на ЮНЕСКО беше организирана от Саудитския принц, и ние получихме лична покана от него.

Възпитанието се явява световен проблем, и чрез него можем да установим връзка над страните и другите различия. Естсествено, тук присъства въпросът за религията, която е източник на дълбоко разединение между хората, докато ние не утвърдим, по думите на Баал а-Сулам единна религия в света – тази на любовта и отдаването.

В статията същността на религията и нейната цел Баал а-Сулам пише, че няма друга религия освен любовта. Всичко останало са – обичаи, приети от хората. Ще се надяваме, че всевъзможните кризи, и от друга страна нашето разпространение ще заставят света да разбере, че е нужно да се издигне над различията.

Възпитанието, което ние развиваме се явява общо за всичко, в него няма някакви специфики. Затова аз мисля, че веднага след като нашите арабски братя пожелаят да го приемат, станат готови за него, за методиката няма да има задръжки – дори в момента ние вече я пишем и на арабски език. Освен това у арабите още от времето на Авраам има течение: наричано суфизъм. Аз неведнъж съм се срещал с неговите представители в света. Естествено, те разбират, това за което ние говорим, и с тях може да се сътрудничи в разпространението на новата методика за възпитание.

Проблемът е в това, че радикалните кръгове на исляма не ги признават: суфистите са пропъдени от арабския свят и живеят в изгнание в САЩ и Англия. Надявам се, че положението ще се измени, защото природата във всеки случай взема своето. Ние трябва да преминем тези етапи – в Зоар е написано, че развитието ще стане точно по този начин. Скоро преходният период ще завърши и човечеството ще почувства, че се намира в глобалния свят.

От 6-ия урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 02.04.2011

[41081]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че по време на четене на книгата „Зоар”, ние трябва да се съсредоточим върху обединението. Но как се проявява то? За какви действия трябва да мисля? Защото думата „обединение” нищо не ми говори…

Отговор: Усещането за единство се строи в човека постепенно, в течение на много месеци, докато той не започне да чувства „вкус” в обединението с другаря си, да разкрива в него някаква реалност, действителност. Ние преминаваме през всички действия, в процеса на които някога, в продължение на милиони години на развитие, от неживото ниво се образувало растителното, от растителното – животинското, от животинското – човешкото. Но ние преминаваме през тези състояния с огромна скорост.

Ти питаш за състояние, което още не съществува в теб. Ти се опитваш да напипаш къде може да се разкрие това усещане за обединение, единство, отдаване, изход от себе си, от егото си. Но нищо не ти е ясно.

Това вече е постижение. Ти започваш да се приближаваш към състояние, което търсиш и не знаеш как да намериш: „Братята си търся”. Търся съединение и не го намирам. Съществува ли изобщо?… Какво е то? Как да се захвана за него?!

Това е „пустота преди разкриването”. Ти вече стоиш на прага на разкриването. Винаги е така. Въпросът за състоянието, което още не си постигнал – то е точно състоянието преди разкриването. Трябва само да продължиш, да дадеш време на светлината да поработи. Ако се намираш в група, на урок, ако се занимаваш с разпространение, ако правиш всичко, което е в твоите сили – позволи на светлината да действа.

Написано е в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п. 133: „И само героите сред тях, чието търпение е устояло, са победили тези стражи и отваряйки входната врата, се удостоили в същия този момент да видят лика на царя”. Само търпение! Десет години – нека бъдат десет. Още десет? – Съгласен съм.

А тези, които считат себе си за умници, „скачайки от влака” – и след 10 години виждаш, че при тях нищо не се получава. Можеш да кажеш: „Но аз също нямам нищо?!” – В теб има голямо желание, разбиране, че не ти достига за единството.

От урок по книгата „Зоар”, 22.04.2011

[41222]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Глава “Итро“. Статията “Двете перли“, п. 533: Това са две перли и екран между тях. В горната перла няма цвят и няма вид в разкриването.

п. 534: Малхут се нарича “перла“ (маргал́ит), тъй като тя се държи за НЕХИ на Зеир Анпин, който се нарича “нозете“ (рагл́аим). Поради подемът на Малхут в Бина, Бина също се нарича “перла“. И тя е – горната перла.

Съществува стълба със стъпала от света на Безкрайността до нашия свят. Това е стълба със 125 стъпала. В горната половина на всяко стъпало се намира долната част на по-горното , а долната част на всяко стъпало се потапя в по-долното стъпало.

Горната половина на най-висшото стъпало– това е светът на Безкрайността, а неговата долна половина се намира вътре във по-низшето стъпало.

Получава се, че във всяко стъпало има обща част между горното и по-низшето стъпало, в която тези две стъпала се съединяват в едно.

Горната част на всяко стъпало се нарича Галгалта Ейнайм (Г“Е), а долната му половина – АХА“П. Като сума те съставляват 10 сфирот, но по такъв начин, че в низшето стъпало се намира АХА“П на висшето, а на него се облича Г“Е на това низше стъпало.

Излиза, че горната част на всяко стъпало като сбор има 10 сфирот, които образуват висшото и низше стъпало заедно. И така – на всяко стъпало.

В общата система на душите ние всички сме свързани заедно – всичките седем милиарда души.

Излиза, че всички части на моята душа се намират във всеки, и ако аз се съединявам с тях правилно, то всичките техни части се намират в мен – или като Г“Е, или като АХА“П-и. Аз включвам в себе си всички – това е моят духовен съсъд. И Г“Е, и АХА“П-ите аз съм задължен да получа от всички. А кой съм самият аз? – Точка в сърцето, от която  съм започнал пътя.

От урока по  книгата „Зоар“, 08.04.2011

[40421]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Глава „Итро“, п.465: В съботния ден Тора се увенчава с тях, тя се увенчава от всичките заповеди, от всичките забрани и наказания, които се намират в седемдесетте клони на светлината, светеща от всяка страна.

… Кой е видял клоните, излизащи от всеки от седемдесетте клона? … Кой е видял портите, които се отварят от всяка тяхна страна – където всяка се състои от десет, и всичко прави петдесет порти? Всички те сияят и светят със светлината, която излиза и не престава.

Къде мога да открия всичките тези детайли? Само във вътрешната връзка между другарите. «Зоар» описва всички видове връзки, които ще разкрием – включително безкрайната връзка помежду ни, когато напълно я поправим.

Всички състояния, отношения, за които става дума в книгата «Зоар», всевъзможни образи на неживата, растителната и животинската природа и хора, различни ситуации, или на езика на кабала – парцуфим/души, оламот/светове, решимот/духовни гени, свойства/сфирот, техните подеми и спадове – всичко това са изрази на връзките между нас – хората, готови  да се свържат, за да открият висшия свят помежду си, в своите отношения.

Всеки напредва в това, че вижда, как 613-те желания на душата му излизат от него за отдаване към останалите души, и вижда, как от всяка душа нейните 613 желания също излизат към всички останали.

Представете си: има милиарди души, според броя на хората в този свят. От всяка душа излизат 613 желания към всяка душа, и всички те се включват едно в друго, и, с новите взаимни прониквания, отново отдават един на друг, – и отново се включват, и отново отдават.

Излиза, че в крайна сметка ще видим сфера, в която не остава нито едно свободно „пространство“ – всичко е запълнено от връзката между душите. Ако разкриваме връзката в минимална степен – 1/125-та част, ние започваме да разкриваме светлината, която протича във връзките между тях. Това се нарича разкриване на Твореца, тъй като тази светлина – тя е Творецът. За това разказва «Зоар».

От урока по книгата «Зоар», 25.03.2011

[39073]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→