Въпрос: Съединението между нас, нашите усилия да отстраним отблъскването между нас, – зависи ли само от разкриването на висшата сила, на Твореца?

Отговор: В нас има само сила на отблъскване и корист. В такова отношение към другите, Творецът не може да се разкрие. Ние трябва да Му създадем място за разкриване – добри отношения между нас, които ще съответстват на Неговата природа. Къде ще се разкрие Той в теб, ако ти не Му даваш място? Къде е твоето желание да „отдаваш”, в което ще се разкрие Творецът? – Това е все едно желанието да хваща радиовълните без радиоприемник.

Ако в теб няма свойството за отдаване, как ще усетиш общото свойство на отдаване – Твореца? Творецът – това е всеобхватна вълна, която те обкръжава. Ако нямаш приемник, т.е. подобно на тази вълна свойство, ако ти не си Му подобен, – няма да Го улавяш.

Ти казваш: „Не! Нека първо Той да се разкрие!”. Но как ще се разкрие Той? Нали това е закон! Това е сила, която ще се разкрие само на подходящ на нея материал. Подходящият материал – това е желанието за наслаждение, което се стреми да стане отдаващо, също като Твореца. В степента на своето подобие то разкрива Твореца.

Можеш да твърдиш каквото ти харесва, но природата няма да приеме твоите условия. Ти казваш: „Аз искам да се нося във въздуха, без притегателната сила!”. Какво от това, че го искаш?… Скочи от покрива пък ще видим как със своето желание ще измениш законите на природата…

Ти искаш да се измени Творецът?! Но това е всеобщият Закон на природата, който гласи: „Аз отдавам, Аз оживявам всичко. Този, който желае да Ме разкрие, да се издигне на Моето ниво, трябва да стане такъв, какъвто съм Аз”.

Как можеш да изискваш от Него?! Той не се изменя! Всички изменения могат да бъдат само в теб. „Не! Нека отначало Той да се разкрие, а аз ще почакам!”. Кой закон може да се разкрие, ако не се създадат условия за неговото разкриване?!…

Иди да се помолиш – може Той да ти се разкрие? Ако Той се разкрие, това ще бъде против всички закони на природата. Ти ще Го попиташ: „Но каква е разликата за Теб? Защо Си такъв упорит? Разкрий се най сетне!” – и Той ще се разкрие?…

Такова нещо никога няма да се случи! Това е просто глупост и тъпота – така да мислиш и да чакаш. В такъв случай ти смяташ, че Творецът е подобен на човека, който се променя. А Той не се променя. „Законът е установен и няма да го престъпят”. Творецът – това е общ закон на цялото мироздание, а не е човек. Това е закон, сила.

Когато казваш, че Творецът е милосърден и милостив, – това е, защото Той ти се струва милосърден и милостив в степента на твоите изменения. А в Него самият няма нито милосърдие, нито милост, нито някакви чувства.

Да кажем, на стената има розетка с три дупки, от които извличат електрическа сила с помощта на проводници. Тази сила може да те изгори или да те излекува, да нагрява или да охлажда, да те удари с електрически ток или да те успокои. Тя може всичко – в зависимост от това, как я използвам.

А ти казваш, че тази сила е зла или добра. Но всъщност ти я използваш така, че тя да е зла или добра. А тя самата няма никаква форма.

Въпрос: Ако моята природа е желание за наслаждение, а Вие ми казвате: „Ти трябва да пожелаеш да отдаваш! Пожелай от дълбочината на сърцето си!”. Нима това не е разновидност на чудото, което трябва да се случи в мен?

Отговор: Не! Тази сила, създала всичко, е устроила това по такъв начин, че цялата реалност, развила се от нея, трябва да дойде до точно подобие на свойствата с нея. В тази реалност има неживо, растително, животинско и човешко ниво. Последното, най-високо ниво на развитие на желанието, наречено човешко, трябва се измени и да включи в себе си също така и неживото, растителното и животинското ниво. И така да достигне до подобие по свойства.

Такъв е законът. Този закон въздейства на цялата реалност, на всички желания и ги привежда към подобие по свойства. Когато един от представителите на човешкия род достигнал до определено ниво на развитие, той изведнъж открил, че съществува такъв закон, който го развива, че той се развива вътре в този закон – вътре в природата. Това е бил Адам Ришон – Първият Човек.

Тогава той ни е написал: „Ние – хората, трябва да достигнем подобие по свойства с висшата сила. Висшият – отдаващият. Аз разкрих, че това е общата сила на природата. Тя притиска всички, заставяйки ги да се развиват. И още разкрих, че от неговите закони ние можем да извлечем сили за нашето придвижване в хода на еволюцията по по-добър път. Ние можем да използваме тази сила, за да облекчи етапите ни на развитие”.

Тази методика се нарича науката кабала – наука за това как в тази всеобхватна сила на природата ние можем да се развиваме по-комфортно. Хайде да си облекчим тези етапи на развитие, на които този закон въздейства върху нас, заставяйки ни да достигнем края на пътя!

Сам по себе си този закон е, както и всички останали закони, – не е добър, нито лош. Но с помощта на мъдреците, наричани кабалисти, ти откриваш, че можеш да го използваш, за да облекчиш малко пътя – така, както използваш и останалите закони на природата, които си разкрил и събрал в наука. Те ти помагат да живееш, да се устройваш в живота.

И този закон също ти помага – закон, облекчаващ ти степените на развитието, за да не напредваш в развитието като „под валяк”, а да преминаваш тези етапи меко и лесно. Тази методика се нарича методика на поправяне, науката кабала.

Но ако ти не я използваш, все пак ще се придвижваш, но само под големия натиск на природата, по обичайния път. Това е всичко, което имаме. Ние разработихме науката. Също така, както зная правилно да използвам силата на привличане, електростатичните, електромагнитните, оптическите и други сили, така аз разработих още едно нещо: как правилно да използвам силата, която ме развива, как да я използвам по най-добрия за мене начин.

Какво означава по „най-добрия за мене начин”? – По своята природа аз не искам да се развивам, защото развитието е тежко, аз трябва да се подложа на промени. Но, тази сила ме притиска – и от това се уча, че нямам избор, трябва да изменям своята природа ден след ден. Какво да правя? Тогава ми разкриват от природата: ако ти привлечеш тази  сила по-рано, преди тя да дойде към теб, както винаги с натиск, – ти във всеки случай я използваш за развитие, но развитието ще е желано – ако ти я притегляш.

Но как да направя така, че това да е желано? Защото аз не искам да се развивам. Тогава ми казват: ти можеш да направиш това заедно с другите. Те могат да ти повлияят, внушавайки ти, че си заслужава да се развиваш. Ако хиляди хора ми кажат, че си заслужава да се развивам, призовавайки ме да вървя заедно с тях, аз ги слушам – и започвам да желая: „Нека да дойде тази сила и ме развива днес, по желание, а не да се стовари върху мен утре с удар!”. В това се състои цялата методика.

По такъв начин ние използваме всички закони, цялото разкриване, цялата наука. Аз изучавам законите на природата – като пример, законът за притеглянето. Този закон за притегляне сега ще ме притегли към земята и ще ме разбие. Аз искам да излетя от висока планина. Какво да направя? Как мога да използвам същата сила на притегляне, но не в нейния естествен вид, когато ме претегля към земята, а по противоположен начин?

Във всичко, което правим, ние вземаме силата на природата и я използваме преди тя да ни въздейства директно – привлича, разрушава, изгаря. Ние създаваме така наречения екран – определено противодействие между нас и тази сила, и започваме да я използваме правилно.

Ние използваме огъня – за нагряване, а не като изгарящ пламък, какъвто сме го разкрили първоначално. Силата на притегляне използваме за всевъзможни устройства. И така – всичко. Ние използваме силите на природата преди те да ни достигат,  притискат и разрушават. Защо те идват при нас, за да ни притискат ли? Защото със своят натиск те ни развиват.

Но ако ние изпреварим този натиск, съгласим се с тях, вървим насреща към тях, то се развиваме с тях по прекрасен начин. Аз преминавам същите етапи на развитие, само че без натиск: „Не ме притискай, аз съм съгласен! Хайде да тръгнем заедно!”. Ето какво правим ние, и това се нарича науката кабала.

Въпрос: Ако Творецът – това е съединяване между другарите, и това съединяване предизвиква в мен ужасни усещания, значи, такова е и отношението на Твореца?

Отговор: Има природен закон, природна сила. Всичко зависи от това как я използвам. Аз мога да включа в електрическата розетка нагревател или хладилник, а мога да включа неизправен уред, който ще подпали целия ми дом.

Тази сила от електроцентралата, свързана към розетката в стената, – зла ли е или добра? Ако аз съм включил неизправен уред, и домът ми е изгорял, нима мога да отида в електрическата компания и да ги обвиня, че са ми причинили вреда, че цялата тяхна електроцентрала произвежда зла сила?..

Необходимо е да се разбере, че ние се намираме в полето на една сила. Съгласно нашето развитие вътре в това поле ние трябва всеки миг от своя живот да бъдем подобни на това поле, на силата, в която се намираме. Тогава ние винаги ще чувстваме себе си в добро, прекрасно, комфортно състояние.

Ако тази сила ни притиска за да се развиваме, тоест, ако не и съответстваме, закъсняваме в развитието си, – ние се чувстваме зле. Тъй като ние включваме в себе си желанията на различните нива – неживото, растителното, животинското, човешкото, то усещаме натиск от всичките нива на природата – неживата природа, растителната, животинската и човешката. И затова ни е зле по най-различни причини.

Ако се стараем да се развиваме правилно, съгласно закона, който сме разкрили в своето развитие за сметка на природата, – този закон се нарича „подобие по свойства” или „сливане”, – то всеки миг трябва да достигаме това сливане, за да се чувстваме добре. Значи сега ние трябва да търсим как можем да се придвижваме за да бъдем през цялото време в подобие с природата, да не чувстваме от нея никакъв натиск, никакви удари нито на едно ниво на своето желание.

Моето желание се дели на десет части, и аз мога да усетя в тях десетте египетски наказания, ако не съм подобен на природата. А аз не искам да усещам тези удари. Аз съм чувствителен, деликатен човек, мен ме боли, зле ми е, не ми е хубаво. Аз вече се изморих от ударите! Искам да напредвам по добрия път.

Кабалистите ми казват: ако искаш да напредваш по добрия път, ти все едно трябва да оказваш натиск върху себе си, защото по своята природа си ленив и не искаш да се изменяш. Как ще се измениш в подобие на тази сила? Ти можеш да се измениш с помощта на обкръжаващите те хора.

В своя егоизъм ти си устроен именно по този начин, и от това си създаден в него, че да зависиш от обкръжението. Обкръжението действа на твоето его. Заради своят егоизъм ти си продаден на обкръжаващите, намираш се под тяхното влияние. Със своето отношение към теб те могат да направят всичко каквото си пожелаят от теб. Могат да започнат да те пренебрегват – докато не завършиш с живота си, или обратното – да започнат да те превъзнасят и възхваляват – докато не се самозабравиш. Те всичко могат да направят с теб, да ти наложат всякакви вкусове, ценности, мода, важност на едни неща и пренебрегване на други. Те могат да направят от теб всичко, което пожелаят, – до такава степен, че да поискаш да ядеш боклук – и да усетиш в него вкус на райска храна, или целият си живот да поискаш да живееш в ужасни условия – и да ги усещаш най-добрите. Защо? – Защото това е важно в очите на обкръжението. А обкръжението може да те разиграва, макар че тези ценности изобщо да не са му важни. Обкръжаващите ще направят от теб всичко, което има е угодно. И ти никога няма да разбереш, какво всъщност искат те.

Възможно е сега целият свят да се е договорил помежду си така, че всички да работят над теб. Целият свят! Всички хора знаят как да се отнасят към теб! И те правят с теб каквото искат – за да мислиш така, да желаеш това и да се държиш именно така. А ти не знаеш за това, но нямаш избор – длъжен си да се държиш така. Със своето отношение към теб те наистина те оформят. Защото ти си само безформен материал от желанието да се наслаждаваш, и затова напълно се поддаваш на тяхното влияние. Така както малкото дете приема всичко, каквото му разкажеш. То е в твоите ръце. Така и ние.

Затова, ако искаме да се изменим, то трябва да намерим общество, обкръжение, което ще ни въздейства, както тази природна сила, принуждаваща ни да се развиваме входа на еволюцията. Но това общество трябва да ми въздейства преди тази сила да дойде към мен и да ме притисне. Защото нейният натиск – това са болести, проблеми, пречки, преврати, климатични удари, чак до войни и унищожение, когато ние умираме – и отново живеем, връщайки се в следващия кръгооборот, и така също се поправяме.

Накратко, на мен ми е необходимо общество, което да ми дава за пример висшата сила, да ме задължи, да ми се разкрие – вместо висшата сила, преди нея. Вместо това утре тази сила да ме връхлети с удари, аз искам обществото днес да ми обясни и да ме подтикне напред с добро. Тогава аз се изменям още днес – така, че утре да съм готов да  срещна тази природна сила в подобие на свойствата, и на мен ще ми бъде добре с нея, – вместо това, тя да ме задължава да изменя своето „бързо развитие”.

Това е цялата наука кабала – науката за силата на развитието, за закона за развитие, който ние вземаме в свои ръце и го използваме. Законът за развитие ние вземаме в свои ръце!

Точно така, както в химията, физиката и във всички естествени науки –ние разкриваме силата и я използваме преди тя да ни въздейства. Как така преди? Обществото може да разкрие тази сила вътре в себе си. Обществото е като детектор, то концентрира тази сила, намираща се вътре в него, точно както лупа, събираща лъчите на светлината в сноп, – и тогава аз използвам обществото като развиваща ме сила – осъзнато, за мое благо, за да се изменя, за да дойде тази сила към мен чрез обществото по желан начин.

Обществото ми влияе, внушавайки ми „Заслужава си да се развиваш! Ние искаме ти да се развиваш! Ние искаме да те видим да напредваш. Това състояние е желано в нашите очи. Тогава ние ще те уважаваме и ще те обичаме, ще се отнасяме към теб много топло”. – „Всъщност?! Аз искам тази сила!”. Тогава вътре в обществото, което така се отнася към мен, ще дойде силата и ще ме развие.

Аз само съм придобил желание към това да ми направят „операция”, да произведат изменение в мен. А, ако аз не съм си подготвил обкръжение, и тази сила не е дошла при мен чрез обществото, внушаващо ми, че си заслужава да се изменя, – тогава тя ще дойде необлечена в общество, което се нарича „светлината Хохма, необлечена в светлината Хасадим”, – и аз усещам удар.

От урок по писмо на Рабаш, 25.02.2011

[36495]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Казват, че Ари е Машиах бен-Йосеф. Какво означава това?

Отговор: Силата на поправяне „Машиах бен-Йосеф” извършва подготовката преди „идването” (разкритието) на силите на поправяне „Машиах бен-Йосеф”. Защото Йосеф съответства на сфира Есод, а Давид – на Малхут. Есод подготвя своето въздействие на Малхут, за да я поправи.

Машиах (Месията) – това не е човек, не е самият Ари, не е неговото физическо тяло, а неговото учение, методика, неговата сила. Това е душа, която е действала в общата система на душите така, че да открие пътя на светлината и да освети с нея всички души.

Тя стои на пътя на светлината отгоре надолу, съединява висшите поправени души на миналите кабалисти, с тези души, които още не са се поправили, приема върху себе си светлината, в нейната висша форма и я облича в съответствие с нашите души, разпределя я по стъпала, приближавайки светлината към нашите души.

И затова, започвайки от Ари и по-нататък, душите са започнали масово поправяне – както по времето на Баал Шем Тов, при възникването на хасидизма. И така човечеството е започнало да напредва духовно.

Ако не е бил Ари с неговата методика, нямало е да го има Баал Шем Тов с неговото движение хасидизъм (множество кабалистични групи сред народа). А без Баал Шем Тов – нямаше да го има Баал а-Сулам, а без Баал а-Сулам – нямаше да ни има всички нас, изучаващите днес кабала.

Тези етапи се наричат „Крачките на Машиах” – тоест това е развитие на методиката и практиката на поправяне за нейното окончателно завършване. А ние с вас – сме първите, които реализират окончателния етап на поправяне, защото използваме силата на „Машиах бен-Йосеф”, за да достигнем разкриването на силата на „Машиах бен-Давид” и да поправим самата Малхут – общото събрание на всички души с общ екран.

Въпрос: Ще се появи ли в нашия свят човек с особена душа, реализиращ методиката на поправянето, който ще се нарича Машиах бен-Давид?

Отговор: Възможно е, Машиах бен-Давид – това е нашето общо желание, което в крайна сметка ще осъществи такова действие, а не е особена личност. На нас са ни интересни не хората, живеещи в този свят: Ари, Баал а-Сулам или даже Рабаш, а тяхното влияние в системата на душите. Става дума за душа, която ни разкрива светлината на поправянето.

И ние действаме така: заедно създаваме система от души, за да привлечем светлината свише и да я предадем на всички непоправени души. Ние изпълняваме действие, което вече се отнася към Малхут на Давид.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 22.02.2011

[36082]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата „Зоар, глава „Ваера”, п.167: „Когато Творецът обича човека, му изпраща подарък. Що за подарък е това? „Бедняк” – за да стане достоен чрез него”.

Живеем в свят, който е противоположен на висшия свят. Онова, което е награда във висшия свят, е наказание при нас, а което при нас е награда – е наказание във висшия свят. Затова, за разкриването на висшата реалност е казано: „Аз видях обърнат свят”.

Подаръкът свише е пробуждането, когато човек бива събуден с желание. Защото, всички ние произхождаме от неживото ниво, от „прахта” – с други думи, от толкова ниско стъпало на желанието, където човекът не усеща своето духовно битие, духовна потребност – не знае откъде е и защо, не знае целта и смисъла на живота, не чувства нищо. Такава е нашата изходна точка.

Всичко останало идва само чрез усилването, увеличаването на желанието. За това е казано: „Аз сътворих злото начало”. Но човекът трябва да усети, да разпознае в себе си това творение. Малко по малко, то се събужда в него все по-силно и той трябва сам да определи, че това е наистина зло.

Творецът възбужда желанието, но трябва да види, че то е лошо и да го обърне в отдаване – от зло, в подобие на Твореца. Това е възложено на човека. Казано е: „Аз съм първият и Аз съм последният”. Творецът дава желанието, а после човекът извършва анализи и се радва на полученото от Твореца желание, радва се на възможността да разпознае в него злото, с помощта на учителя, групата и книгите. Той съзнава, че лошото желание е дошло от Твореца според принципа: „Аз създадох злото начало”.

И тогава, в човека се развива правилно отношение към това желание – той иска да го обърне в добро – в съответствие с Твореца, в стремеж към отдаване. Когато човекът стигне до това решение, в него възниква искане към Твореца – да преобрази неговото желание. Защото не е получил този подарък – по-точно, подаръкът е правилен, но сега трябва да го промени.

Тогава човекът се обръща към Твореца и изисква това. Такова действие се нарича: „Победиха Ме Моите синове”. И Творецът му дава сила, екран, с присъединяването на който, злото начало се превръща в добро

Именно това и означава: „Аз съм последният”. Давайки на човека желание, Творецът сега го променя.

На междинния етап, самият човек определя, че е получил каквото иска, каквото изисква от Твореца и посредством това, преминава през етапите на развитие към пълното подобие на свойства с Твореца.

Малко по малко, той придобива все по-големи знания, осъзнаване и разбиране, постигане и любов към Твореца, който му е дал злото начало и по този начин му е предоставил възможност да осъзнае, че се различава от Твореца и в какво може да се уподоби на Него. Благодарение на това, човекът може да помоли Твореца за тази промяна, за сближаване и да придобие самостоятелност, съвършенство, съпричастност, сливане с Твореца.

Онзи, който разбира процеса, всеки път оправдава Твореца, получавайки от Него лошо желание. В такъв случай не виждам в него зло, а подарък, който ще мога да преобразя в моя нова реалност. Разбирам, че Творецът прави това само от любов към мен, за да стана подобен на Него, самостоятелен като Него – такъв, какъвто е Той.

От урока по статия на Рабаш, 04.02.2011

[34422]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В един момент, развитието на световете сякаш се разклонява в две посоки: след разбиването на келим, от тях се ражда света Ацилут според условията на Второто съкращение (Цимцум Бет), но парцуфим на света Адам Кадмон, продължават да излизат един след друг над табура на Галгалта – според условието на Първото съкращение (Цимцум Алеф). Не мога да разбера, как тези процеси се синхронизират един с друг?

Отговор: След Галгалта, А“Б, СА“Г (Кетер, Хохма, Бина), над табура на Галгалта са длъжни да излязат парцуфим З“А и Малхут (М“А и БО“Н). Трябва да се родят всичките 5 парцуфим, стъпалото задължително трябва да бъде пълно. Защото има екран и решимот, и те са длъжни да се реализират. Ако има желание, светлина и екран между тях – невъзможно е да се спре на половината път.

А ако се вълнуваш как е синхронизирано това – всичко става едновременно, и едното не пречи на другото. Представи си, че сега въздухът е пронизван от милиони радиовълни във всички диапазони – за радио, телевизия, интернет, мобилни телефони. Нима те си пречат една на друга?

Всяка страна води регистрация на всички радиосигнали – има огромен, много чувствителен локатор, който улавя всички диапазони на вълните едновременно и записва целия този радио шум. А ако след това поискат да разберат какво си говорил по телефона на определена дата, в определен час, тогава могат да вземат този запис, на който са регистрирани милионите диапазони на вълните и да поставят филтър, за да извлекат само твоя глас. Нито един диапазон не пречи на другия.

По същия начин, парцуфим на света Адам Кадмон не пречат на света Ацилут да се роди, и когато Баал а-Сулам разказва за това в ТЕС, той не уточнява, че паралелно се извършват още милиарди други действия. Но всичко това се съединява заедно. В духовния свят изобщо няма време. Той е устроен като аналогова система, където всичко се случва едновременно – не е разделено от понятието време. Не е нужно да се чака, докато се развие едно стъпало и след това друго – всички тези състояния излизат мигновено и системата съществува в този определен вид.

Системата, работеща за отдаване няма никакви ограничения. Защото единственият разчет, който е необходимо да направиш, е на самия себе си – на своето вътрешно противодействие. Не е нужно да отчиташ външните фактори – отвън няма никакви ограничения: искаш да отдаваш – отдавай на цялата тази система! Затова не си с нищо ограничен, на никого не пречиш и никой не пречи на теб – ти правиш разчет само със своята природа.

Затова духовната система работи над времето и няма никакви ограничения в „пропускателната способност”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 27.12.2010

[34187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Известно е, че групата на раби Шимон е постигнала единение поради съвместната работа по написването на книгата „Зоар”.

Правилна ли е тази методика и за нас, в нашето време? Трябва ли да се обединим в малки групи, да вземем някаква статия и заедно да се опитаме да я развием? Или това може само да ни обърка, тъй като всеки от нас се намира на своя етап на напредване, различен от този на другите?

Отговор: Авторите на книгата „Зоар”, също са се намирали на различни етапи на напредване – не са били равни помежду си. Всеки от десетте автора на „Зоар” е съответствал на една от десетте сфирот, съгласно своята природа – корена на своята душа. Но всеки от тях, изцяло е отменил егото си и е могъл да се слее с останалите с цялата своя дълбочина на природата си.

И затова, всеки е могъл да постигне 125-те свои стъпала, личното си поправяне (Гмар Тикун). А всички заедно са могли да се обединят на най-високото стъпало, на което е възможно единението на душите, и затова са разкрили цялата светлина – най-висшето светене, слизащо към нас от Арих Анпин, наречено „Зоар” – вид особена светлина.

Разбира се, ние дори не сме близо до тези етапи – всички сме „мъртви”, тоест потопени в своето егоистично желание. Не сме готови и не желаем да се съединим помежду си. Все още ни предстои голяма борба, множество поправяния, докато не постигнем някакъв вид единение.

Но ако се стараем, както го правят малките деца в техните игри, подражавайки на възрастните, тогава ще привлечем към себе си светлината от съвършеното състояние, което вече съществува. Тези души, авторите на книгата „Зоар”, са го разкрили и формирали, издигайки се отдолу нагоре.

Отгоре надолу, от света на Безкрайността, към нас слиза стълбата на световете – на петте свята. Във всеки от тях има по пет сфирот, и във всяка от тях – още пет, общо 125 стъпала. Така, светлината слиза отгоре надолу към нас – ехида, хая, нешама, руах, нефеш (НаРаНХаЙ в обратен ред).

Това се нарича скриване, намаляване на светлината или светове (на иврит думата „свят”/„олам” произлиза от думата „алама”/„скриване”). Горе има 100% светлина, а долу – 0%. Такава е системата на световете (на скриването).

В нашия свят има души, в които се пробужда желанието, наречено „човек”/„адам” (подобен на Твореца) – зародишът на човека в духовното. И това желание започва да расте.

Как расте? То е длъжно да се съедини с още 9 подобни на него – макар и в минималната степен на единение. И така, те се съединяват все по-силно, постигайки най-голямата степен на единение на душите.

В течение на цялата история е имало души, които са постигнали единение една с друга и всички те се намират в съединение с другите на различни нива на тази сълба. Авторите на „Зоар”, всички заедно са постигнали най-високото стъпало. И затова светлината, която са внесли в своята книга е толкова голяма, че въздейства и свети на всички. Защото те вземат светлината от Безкрайността и могат да я прокарат до нас – при условие, че ние от своя страна, макар и малко желаем да се издигнем към тях.

Но „Зоар”, цялата светлина или част от нея, винаги се разкрива съгласно степента на единение, на отдаване, на подобието между желанието/кли и светлината. Затова трябва, колкото се може повече да се съединим – и количествено, и качествено. Ще получим тази светлина, съгласно нашата способност да постигнем първото от 125-те стъпала.

А какво представляват всичките тези 125 стъпала? Нивото нефеш съдържа също и всичките пет светлини – нефеш, руах, нешама, хая, ехида (НаРаНХаЙ), и всяка от тях също има свой НаРаНХаЙ. Получава се: (НаРаНХаЙ) х (НаРаНХаЙ) х (НаРаНХаЙ) = 5х5х5 = 125 стъпала.

Така се разделя светлината, съгласно големината на авиюта/дебелината на желанието, което можем да реализираме за нашето съединяване – тоест да се издигнем над тази дебелина на желанието и да се съединим въпреки егото си. Доколкото можем да отменим този авиют, да пожелаем да го използваме, за да се съединим – дотолкова светлината ще ни подейства, ще ни поправи, а след това и напълни.

Тук няма нищо друго, освен двете съставни – светлината и кли/желанието, степента на съединение между тях, наречена „екран” или „намерение”.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.01.2011

[33583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Изследвайки мирозданието виждаме, че и нашата природа, и светът са скрити от нас. В продължение на хилядолетия, поетапно, поколение след поколение, ние разкриваме света и все повече го опознаваме.

Творецът се явява общата сила на природата, и за да Го постигнем се нуждаем от още време. Но защо реалността е скрита от нас? И защо е скрит от нас Творецът?

Нима не е като подчиняващите Му се закони на природата – като неживото, растително, животинско ниво на развитие или човека? Той се явява общ закон, в който се намира мисълта, а също така началото и края на мирозданието. След като всичко е включено в Него, тогава защо Го е сътворил така, че Той да е скрит от нас?

Какво особено има в това, че ще стигнем до Неговото разкриване самостоятелно и ще Го помолим да ни помогне да го направим? Що за игра е това: Той се крие от нас, а ние трябва да страдаме в продължение хилядолетия в своето развитие, докато стигнем до въпроса: „Защо Творецът е скрит?” И само тогава ще ни се открие науката кабала, явяваща се средство за Неговото разкриване. А каква полза имаме от това? Е добре, ще го разкрием – но какво ще стане по-нататък?

Казват, че след това ще се чувстваме добре, защото Творецът е Добър и Творящ добро, и когато стигнем до Неговото разкриване, ще живеем в любов, издигайки се над всички страдания. Но ако Творецът е силата на безкрайната любов и отдаване, тогава защо ни е създал такива нищожни и окаяни? Защо трябва да полагаме такива големи старания, за да стигнем до онзи, който ни обича?

Но ние виждаме, че и в този свят всичко е устроено по същия начин. Хората, преминаващи през различни препятствия, за да постигнат любовта, единението, разкриването, ценят това и чувстват в каква степен са спечелили и открили за себе си нещо голямо, скъпо и важно.

Също така виждаме, че всъщност в нашия свят, всеки от нас иска да го обичат такъв, какъвто е. Но такива отношения не могат да съществуват помежду ни. Такива чувства изпитва само майката към своето дете. Но това е земна, животинска любов, която идва в майката от природата и я задължава да обича детето си – да му даде живот, който да поддържа и да способства за неговото развитие.

И това е единственото изключение. А тъй като не обичаме другите хора такива, каквито са, искаме да имаме доказателства, че това е изгодно за нас. Всичко това ни помага макар и малко да разберем, защо Творецът играе тази игра (скриването).

Той иска да стигнем до любовта без каквито и да е сметки. Така, както искаме да ни обичат каквито сме, по същия начин иска да Го обичаме не с оглед на някакви наши лични интереси, а такъв, какъвто е Той. И затова, докато не се освободим от своето его, изобщо няма да можем да разберем, как да започнем да установяваме връзка с Него.

Първото, което е необходимо да направим за развиването на усещането за Твореца в нас, е да се издигнем над своята природа. Тоест да се издигнем над собствения си интерес – какво ще спечеля от това?

Това е реално, ако успея напълно да се освободя от него – сякаш не съществувам, сякаш съм абсолютно независим и обективен, и по този начин мога да видя и съдя за всички. Ето тогава, от този миг и нататък, ще мога да започна да усещам Твореца, силата на отдаването, силата на доброто.

А ако Той се разкрие, ще отида при Него само, защото ми е изгодно. Но ако почувствам, че Той излъчва само любов, увереност, здраве, щастие, тогава ще бъда принуден да Го обичам, защото се явява източник на цялото благо. Такава любов ще бъде принудителна и зависима.

Затова, за мен е нужно да се въоръжа с екран, съкращаване и със своята анти природа, да стана свободен от собственото си его. И тогава, ние двамата ще станем носители на безкрайната, чиста любов без лична изгода, и ще разберем, че не Творецът се скрива от човека, а човекът Го скрива със своя егоизъм.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[33053]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Времето за разпространяването на науката кабала не зависи от кабалиста. Той получава знак свише като разкритие: отблъскване от света в някакъв вид и подбуда да реализира своята мисия.

Тези знаци са абсолютно ясни и той ги разбира, тъй като пребивава в духовно постижение. Тъй като е свързан с висшата сила в духовната система, то вижда как тя ражда за него тези условия.

Той не избира методиката – няма няколко методики. Методиката е една, но във всяко поколение се проявяват нови потребности, а поради това той е способен да обясни повече, отколкото се е изисквало по-рано.

Кабалистите и в миналите поколения са знаели цялата методика – може би тя е била известна на Моше или на Рашби! – но не са могли да я изразят открито, а затова са я писали зашифровано.

В нашето поколение, както пише Баал а-Сулам, за кабалиста има не само възможност, но и задължение за разкриване. Дошло е поколение, което изисква духовно развитие и затова кабалистите го разкриват.

Видът и нивото на разкриването определя поколението, а не кабалистът, защото най-важно се явява потребността на поколението. Например, ако на урока пред мен няма ученици, ако аз не приема тяхното желание, то няма какво да кажа: постижението се намира в мен, но без разкриване и обновление.

Затова „насаме с камерата” аз мога да изразя само стандартни неща, но да не разкрия нищо ново, както правим на нашите ежедневни уроци. Това става, защото всеки ден в света се пробужда ново желание и чрез учениците, които са разпръснати по целия свят, аз чувствам общата потребност.

В нея са включени всички въпроси и желания: отсъствието на съвършенството, стремежа да се разкрият екраните, свойството отдаване, връзката между нас. Усещанията на хилядите мои ученици, присъстващи на урока, се събират в мен и аз ги приемам като майка, която чувства потребността да нахрани своите деца. И тогава, в процеса на нашето учене, аз виждам в текстовете и в моите усещания нещо ново, което не е било по-рано.

Така преминава всеки ден даже ако не всички забелязват това. Не е напразно казаното: „от всичките си ученици аз се уча”. Защо? Защото аз получавам желание от  учениците и мога по-дълбоко да поровя материала на творението.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[32766]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Защо се е разбил светът Некудим?

Отговор: Светът Некудим е направил неправилен разчет. Мислил си е, че ще може да получи „заради отдаване” цялата безкрайна светлина на края на поправянето, но не е могъл – и започнал да се наслаждава за самия себе си. Дори не е знаел, че има в себе си такива дълбоки желания, а срещу тях – такава висока светлина, такива огромни наслаждения.

Рабаш привежда като пример историята, в която един човек отишъл на сватба и си мислел, че ще зарадва жениха и невестата, ще празнува и танцува с другите гости. Но чашка след чашка, той постепенно започнал да си губи ума и да вдига много шум на масата. Накрая го извели оттам, завели го в къщи и го предали на жена му. И повече никой не искал да го покани на сватба.

Сега, било необходимо да извърши поправяне и да контролира себе си: как може да отиде на празника, колко да пие – съвсем малко, само за да уважи домакина, и в никакъв случай не трябва да премине нормата… И със света Некудим се случила подобна история.

Но всичко това не се случило без причина. Светът Некудим се е разбил, за да разкрие на творението, кое е то по отношение на Твореца. Защото всички разкрития, случили се преди разбиването, сякаш не били истински – никога дотогава творението не било усещало своето истинско егоистично желание, стоящо пред светлината, носеща наслаждение. То винаги действало с намерението „заради отдаване, получено от Твореца.

Творецът създава творението в света на Безкрайността, напълва го с цялата безкрайна светлина във всички желания, дава му цялото намерение. След това, творението извършва съкращаване, желае да получи заради отдаване – и всичко това, благодарение на силата на светлината, присъстваща в творението.

В това няма голяма премъдрост – вътре в мен действа светлината и изпълнявам всичко по нейна заповед. Действам не аз, а двете сили на Твореца: желанието за получаване и желанието за отдаване. Така действа цялата духовна природа: неживото, растителното, светите животни и ангелите, подчинявайки се на този механизъм

Първият път се разкрива какво е творението, ако действа независимо – само при разбиването на световете. Творението прави разчет на основата на светлината и си мисли, че по същия начин, както и по-рано, ще може да получи заради отдаване цялата светлина – и да завърши поправянето.

И тук се разкрива, че всичко, което е станало преди, е било направено със силата на светлината – с нейната сила на отдаване, която те е напълвала. Това не е било твое решение – тя просто е присъствала в теб по рождение. А сега, за първи път се разкрива собствената ти природа.

Затова, след разбиването вече можем да говорим за някакво творение, което извършва самостоятелни действия. То взема своите празни желания, които нямат екран и казва: „А сега, само ще изпълня действията и ще получа в тях светлината заради отдаване!” – подобно на глупавия самонадеян син, който вместо с истинско оръжие, получено от бащата Цар, излиза на война с щит и меч, които са играчки, както разказва притчата…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 12.01.2011

[32635]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В кой момент Творецът решава: Край, достатъчно, потопих те в пълно отчаяние?

Отговор: Струва ли си да се тревожим за това? Творецът е неизменна сила, непроменящ се закон, съвършенство, вечност, постоянство. В него няма промени – всичко зависи от мен. С която страна се обръщам към Него, такъв отговор и получавам, в идеалното съответствие с курса към целта на творението.

Творецът – това е светът на Безкрайността /Ейн Соф/, където има съвършено кли, съвършена светлина, съвършен екран /масах/, където са събрани усилия, разочарования, успехи и всичко останало. Натам ме тласкат моите решимот.

От това съвършено състояние, от съвършените щрихи на крайната картина аз получавам активиращо въздействие, съотнесено със собственото ми състояние. Мен ме направляват напред с малки дози отчаяние и сили, осъзнаване и скриване – с многостранно и прецизно управление.

Самият аз не знам в какво съчетание трябва да идват при мен тези или онези начала. Това е обусловено от строежа на душите, който постигам постепенно, придвижвайки се все по-далеч. Именно в душата постигаме връзка с Безкрайността и тогава започваме да разбираме как цялото се съвместява със своята част, докато не станат единни.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011

[32275]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар” описва духовните състояния, които постигащите висшия свят  усещат. Но разказва за духовните образи с нашите земни думи.

Тези думи ни напомнят земни образи. Те образуват на нашето „желание за получаване” – егоистичен екран, с нашите земни свойства – земни образи.

Кабалистите са взели за описание на висшия свят думи от този свят, понеже в духовното няма думи, има само усещания и са нарекли с тези думи духовните свойства, които са достигали в своето постижение.

Затова, като четем книгата „Зоар”, сме длъжни да се стараем да разпознаваме висшите духовни сили, състояния, отношения, откъснати от материалните образи, които ние сме свикнали да чувстваме при тези земни думи. Това е много хубаво и полезно упражнение.

Да допуснем, че четем в текста думите: „чело”, „очи”, „уши”, „коси”. Необходимо е да се опитаме веднага поне да мислим за сфирот – кетер, хохма, бина, зеир анпин, малхут, за съответстващи на частите на парцуфа – „чело”, „очи”, „уши”, „нос”, „уста”, Галгалта Ейнаим и АХАП.

„Косите” (сеарот) – това е излишък на отразена светлина, в която не може да се облече пряката светлина, и затова тази отразена светлина се изплисква наоколо, образувайки „косите” на парцуфа.

Това е светлината, която по такъв начин се разпространява отгоре надолу във висшата система, в Рош Арих Анпин, а след това в З”А, и  чрез цялото това множество парцуфим към нас идват сили, за да ни пробудят, да ни поправят и да ни напълнят.

И затова в книгата „Зоар”  ние изучаваме цялата тази система за поправяне на душите

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 06.01.2011

[31971]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→