Въпрос: Какво трябва да си кажем, когато въпросите на Фараона ни завладеят?

Отговор: Религиозният човек не страда от тези въпроси. Той е доволен от това, че получава знание, изучавайки Тора. Изучаващият Кабала, обаче, постоянно проверява: защо правя това, къде съм аз, кога ще постигна целта на творението? Човек се намира в състояние на постоянен вътрешен анализ.

Обкръжаващата го среда също съществува при тези условия, в същите изяснявания и му влияе. В допълнение, средата не просто се състои от хора, които физически са до него, но от хиляди по целия свят, които учат Кабала и мислят в едно направление. Те всички се придвижват в синхрон, сякаш са понесени от мощен вятър или от вълните на цунами, които приближават една след друга.

Затова тези въпроси възникват във всеки човек: кой е Творецът и защо трябва да слушам Неговия глас? За кого правя всичко това? Какво ми дава тази работа? Защо правя всичко това, за да постигна отдаване ли? Но какво ще ми донесе това?

Тези въпроси идват от Фараона, нашето его, и те са много честни и правилни. Написано е в kнигата Зоар, че Фараонът бил по-умен от всички и голяма мъдрост била натрупана в Египет. Фараонът символизира целия духовен съсъд, цялото желание създадено от Твореца. Затова, когато Творецът иска да привлече човека (Мойсей и народа на Израел) по-близо до Себе си, Той казва „Да отидем при Фараона!” Откъде другаде човек би взел сила за егоистичното желание, без което духовният напредък е невъзможен? Откъде да вземе тази мъдрост? Единствено от Фараона, от светлината на мъдростта, светлината Хохма, която се намира в тези желания.

Затова е хубаво, че въпросите на Фараона възникват в нас. Ние просто трябва да работим с тях.

От урока по статия на Рабаш, 03.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга  „Пътеводител към книгата Зоар”

Честно казано, на нас не ни се отдава особено да свържем с Твореца всичко добро и лошо в едно, разбирайки, че всичко идва само от Него и е само за добро. И затова нашата работа е  да помолим да ни даде сили да обединим с Него всичко в едно, в единен източник.

Всеки път нашето его расте и ни се разкрива все по-силно, по-лошо и по-жестоко, принуждава ни все по-често да се обръщаме към Твореца – да получаваме ом Него все по-голяма сила за преодоляване на егоизма, за да не ни обърква нашето его, да ни кара да мислим, че има някой друг, освен Него и че Той е не само добър и творящ добро.

И така на основата на растящото его, ние се издигаме все по-високо и по-високо, докато в нас не се разкрие целия егоизъм и ние постигнем пълното сливане с Твореца, ставайки такива като Него.

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Написано е: „Аз създадох злото начало и Тора като лек за неговото поправяне, защото светлината в нея променя.” От една страна, събирам своя егоизъм, своето зло, а от друга, от Твореца  взимам силата на отдаване, Светлината. От тези два компонента  изграждам моята нова форма, наречена „човек”, Адам, който е „подобен” (от думата „Доме” на Иврит) на Твореца. Вътре, в тази форма, се намира моето его, обаче, отвън тя е равна на отдаване. С други думи, аз съм получаващ отвътре и отдаващ отвън.

Затова моето действие се нарича „получаване с цел отдаване” и моята работа е в трите линии: дясната, лявата и средната. Дясната и лявата линии се спускат от Горе, от Твореца, докато средната линия се изкачва от долу на горе, от човека към Твореца. Лявата линия е представена чрез: „Аз създадох злото начало”, а дясната линия чрез: „Създадох Тора като лек за неговото поправяне”, а средната линия е чрез: „защото светлината в нея променя”. Тогава човек става добър като Твореца: „ Аз съм добър и правя добро, такъв си и ти”.  Следователно, ти ще си наречен „човек”, т.е. „подобен” на Твореца.

От ежедневния Кабала урок – 30.07.2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние винаги мислим за напълването, защото сме създадени за него. Обаче, съвършено напълване е възможно само в неограничено, безкрайно желание. Това желание се обновява постоянно. Изпълваш го с твоето отдаване и любов и затова чувстваш, че съществуваш в съвършенство и безкрайност.

Да отдаваш, означава, да имаш желание и възможност да отдаваш, както и желанието, и възможността никога не изчезват. И все пак, целта на творението е не отдаване, а напълване на творенията. Целта на Твореца е да напълни творенията, да им даде наслаждение, да получаваме от Него.

Това е вярно от гледна точка на Твореца, но от наша гледна точка получаване, означава, винаги да искаме да получаваме, за да даваме възможност на Твореца да ни отдава. Това ще даде на Него и на нас непрекъснато, безкрайно наслаждение.

С други думи, целта на моята работа е постоянно да се стремя към Него и този стремеж е също и моето изпълване. В крайна сметка, изпълването на Парцуфа са екранът и Отразената светлина. Днес, ние изобщо не разбираме това състояние. Струва ни се неестествено, отблъскващо и нереално. Въпреки това, днес, ние също живеем според степента на нашето напълване, което е егоистично и затова е ограничено. Всъщност, то дори ни причинява страдания!

Истинското напълване не е Пряката светлина, а напълване чрез отдаване. Това са екранът и Отразената светлина. Как може екранът да бъде „напълването”? Екранът е  нещо, което връща светлината обратно като не и позволява да влезе в душата (Парцуфа). Това е граница. Как може „напълването” да идва от граница?

Когато, аз сам поставя тази граница, когато, аз сам я създам, тя ме напълва, тъй като това е моето отдаване на Твореца, това е граница против моя егоизъм, моето желание да се наслаждавам (по начина, по който гостът би), но не против Стопанина (виж притчата за „Госта и стопанина”). Това е граница, която не ми позволява да получавам безплатно и Отразената светлина е моето напълване. Дава ми възможност да направя нещо, с цел отдаване, и това и ме изпълва.

Ако това е така, тогава защо ни е нужно напълване? Нуждаем се от него само за това, екранът и Отразената светлина да съществуват. Творецът не чувства наслаждение от изпълване, а от отдаване и аз също се наслаждавам като отдавам. Това равенство на формата е сливане с Твореца.

Затова първоначалното желание за наслаждение, което Творецът е създал, и изпълването срещу него са необходими условия, които ние трябва да използваме като основа, за да изградим ново желание и ново напълване над тях. Аз съм този, който създава новото желание и напълване!

Откъс от урока по статиите на Рабаш, 04.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Сега в света има толкова много хора, които са в депресия, с месеци не излизат от дома си и имат нужда от психологическа помощ. С какво може да им се помогне?

Отговор: Депресията е най-разпространената болест в света днес. Единственото лекарство, което мога да препоръчам против нея, е светлината, връщаща  към източника.

Но никой психолог няма да помогне за това. Тъй като Творецът ни се разкрива в обратната форма.

Понякога всеки от нас се е усещал като едно малко човече, около което се разкрива светът в различни слоеве на нашия егоизъм:  1,  2,  3.

Нашето его е растяло все повече и съответно на него ние сме се развивали, създавайки ново обкръжение – свят на нова техника, технология, обществени отношения.

Така сме се развивали в течение на цялата ни история, поетапно 1-2-3, към богатство, власт, знания.

Но сега се приближаваме към 4-то ниво – особеното! Тук вече не се развива нашето его, не свойството ”получаване” се разкрива все повече в нас, а Творецът, свойството “отдаване”. Това е основната характеристика на нашата епоха – епохата на разкриването на Твореца.

Преди природата (Творецът) ме е задължавала да раста и да ставам все по-умен, знаещ, разбиращ, властващ, тоест да се развивам.

Но сега човекът е завършил цялото свое развитие в този свят. Хората откриват безсмислеността на новите открития, всичко постепенно угасва: развитието на науката, космическите изследвания. Ние напълно сме изчерпали себе си.

В противоположност на това сега се разкрива Творецът – новата природа. И  вече трябва да вървим по друг начин. Не можем с егоизма си да излезем на новия етап – само ще си навредим.

Нужно ни е да разберем, че е започнал съвършено нов подход и не може да ни помогне нито нашата сила, нито развитата техника, нито цялата наша наука.

Изведнъж откриваме, че всички построени от нас системи в този свят са спрели да работят. Обезценили са се предишните цели: пари, власт, знание, семейство, образование, култура.

В света идват тъмнината и отчаянието. Това е така, защото в него се разкрива Творецът, силата на отдаването. А ние не я искаме, тъй като тя променя нашия егоизъм, нашата природа, всички наши желания!

Като на дете, което тича от ъгъл в ъгъл – иска да играе и изведнъж му казват: ”Стига, сега трябва да отдаваш и да обичаш – иди да поиграеш с малката си сестра”. А това е против неговата природа и животът му става черен. То веднага губи цялата си енергия.

И тогава става ясно защо хората изпадат в депресия и месеци не могат да излязат от дома си.

Сега антидепресантите са най-популярното лекарство. Но мога да посъветвам в качеството на лекарство само обкръжаващата светлина.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 28.05.2010

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

„Ближният” не е просто всеки човек -той е мой другар, който се намира срещу мен . Постепенно развивам любов към него, за да постигна любов към Твореца.

Тази формула е постоянна и не се променя. Първо се обръщам към Твореца и за да се свържа с Него, аз се свързвам с другарите си, с „ближните“.

Аз работя за  любовта към ближния, защото това е необходимо условие за постигане на любов към Твореца!

Ближният и Творецът са свързани, защото по отношение на моето желание да получавам наслаждение, те са еднакви. Те са еднакво отдалечени от мен и аз се отнасям към тях по един и същ начин.

Творецът е абсолютно отдаване. Мразя ближния толкова, колкото мразя отдаването и затова отхвърлям и двете.

Ако не постигна такова отношение , че да гледам на Твореца и на ближния по един и същи начин, то не мога да работя правилно. То е подобно на прицелване в мишена- това значи да обединиш погледа си, мушката и целта .

Ако моята цел е насочена повече към Твореца или повече към моя приятел, то тя не е точна.

Трябва да се прицеля точно в мишената, така че този, който се стреми към групата (Исра-Ел – право към Твореца) и Творецът (Светлината на поправяне) да се слеят в едно цяло.

„Ближният“ (кабалистичната група) е духовен съсъд, система от души, докато Творецът е този, който я напълва.

Съсъдът става същия като Светлината. Тогава осъзнавам, че това е едно и също нещо, тъй като няма Светлина без съсъд (кли).Всичко се слива в едно.

Групата, за мен, става модел на Твореца. В отношението ми към тях  се уча как да се отнасям към Него, дали да го обичам или да го мразя. Несъмнено, единствения начин да се отнасям към него е с отдаване. Така че, на мен ми се дава групата, за да изпробвам колко мога да отдавам.

Моят егоизъм е това, което създава разстоянието, несъответствието във формата между Твореца и групата. Ако не беше моят егоизъм,  нямаше да има разлика между тях.

Защо сега чувствам разлика? Това е само, защото получавам наслаждение от Твореца и нищо от групата. Това е единствената разлика.

От урока по статията на Рабаш „Какво ми дава правилото: обичай ближния”,  26.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

До сега нашият егоизъм е бил развиван от силата, която управлява този свят. Тази сила е увеличавала нашия егоизъм от поколение на поколение през хилядолетията. Но сега този процес е завършен и нашият егоизъм вече не вижда на къде да продължи. Той е достигнал крайните граници на сферата, в която се е развивал и напълно я е запълнил.

Сега ни влияят по нов начин, който ни показва колко взаимосвързани сме един с друг в тази егоистична сфера. Силата на натиск винаги ще ни тласка близо един към друг, затваряйки ни вътре и показвайки ни колко сме неспособни да се скрием един от друг.

Сега природата показва напълно ново отношение към нас и затова се чувстваме по-зле с всяка следваща година. Това е причината всички държави и правителства да са в смут и да не знаят какво да правят със света. Единственият начин да поправим света е да привлечем сила, която ще ни поправи, което ще се случи в степента, до която го желаем. Така че, трябва да го желаем!

Всеки човек ще е принуден да се свърже с другите във връзка на доброта. Това ще се случи или принудително, или чрез осъзнаването, че това е нужно. Чрез учене, събиране заедно с приятелите, пеене и канала Кабала ТВ, се свързваме със системата, от която тази сила идва при нас и ни поправя.

Всеки човек трябва да разбере това и да разкрие Твореца. По същия начин, както сега чувстваме себе си, света, хората и природата, така ще трябва да разкрием още едно ниво на реалността, още един свят.

От третата част на Дневния урок по Кабала – 28.04.10, Матан Тора

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика ще се промени моят поглед, когато изляза от егоистичната любов и видя света през желанията на другите – ще виждам друга стая, друга чаша, която е пред мен, и всички хора – други?

Отговор: Животното, в това число и аз, си остава животно. Ти оставаш в точката на своето „Аз’’, но към нея добавяш съвършено друг орган (съсъд, кли) на възприятие – желанията на други хора.  

Творецът създал желание, състоящо се от десет части (сфирот, АВАЯ ). И сега аз се усещам в него, само че усещам най – ниският слой на това желание ( черната точка ).  

Аз се раждам, живея, умирам – връщам се в онези същите десет сфирот на своя егоизъм, в усещането на този свят – от поколение в поколение, от живот в живот (от парцуф в парцуф), преминавайки във всеки един през едни и същи състояния: зародиш, захранване, израстване (смърт – смяна на парцуфа) – и пак отново: зародиш, захранване, израстване…   

А как да почувствам света не от моята черна точка, а чрез желанието на другите хора, намиращи се извън мен? При това „Аз” все едно ще остана, моят свят няма да се промени!

Все пак ако изчезна, относително какво ще усещам другия? Аз трябва да го усещам срещу себе си, противоположен ми и ненавистен, все повече и повече. 

Няма по-голяма ненавист от онази, която се разкрила в групата на рабби Шимон. И когато над нея те построили любов помежду си, постигнали разкриването на светлината на Зоар.  

Огромната ненавист в нея и огромната любов над нея, дава различието между тях, в което свети Хохма, светлината на постижението. 

Вътре – огромен егоизъм, а над него екран – само така може да се разкрие голямата светлина.   

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Даряване на Тора’’ 26.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - 4 коментара →

Егоизмът, лежащ в основата на нашата природа, се явява причина за всичките ни страдания.

Но тъй като не могат да избягат от  природата, хората се опитват да ограничат неговото използване – да стигнат до споразумение, разбирайки, че в противен случай егоизмът ще ги доведе до сблъсък, до война.

Страните се опитват да подпишат помежду си някакви споразумения, знаейки, че ситуацията не може да бъде променена кардинално, може само да и се противостои с властта на силата.   

Но ако човек знаеше, че нашата природа може да се поправи, че злото в нас се разкрива специално за да го поправим, за да достигнем нещо велико и възвишено!

Че ние можем не просто да се спасим от неприятности, а да се издигнем над нивото на смъртта, до степента на вечният и съвършен живот!

Това знание ние се опитваме да направим достояние за  хората, и когато те започнат да го разбират, то ще донесе на всеки един огромно облекчение. 

Никой не знае колко време ще отнеме това, та нали нашето време се ускорява по експонентата, почти вертикално нагоре. Затова трябва да работим и да не се отчайваме, и в най-скоро време ще видим плодовете.   

Трябва да обясним на човека причината за произтичащото ( за нашето поправяне ), целта ( вечен и съвършен живот ) и пътя към нея, а също така как да го реализираме с помощта на светлината. 

И тогава на човек ще му се разкрие какво е истински живот. Да му се обясни, че истинския живот не е това, което той възприема сега в своите ограничени егоистични желания.   

Преходът от един парцуф в друг той възприема като смърт, като загуба на всичко.   

Но ако възприемаме света в желание за отдаване, то тази смяна няма да се усеща като загуба, защото ще усещаме общата система.

И ако човек загуби своят парцуф, остава да съществува в нея, влизайки в нов парцуф.

Ако поне в нещо присъединявам към своето желание други хора, аз вече усещам вечното течение в целия този процес, през който преминавам.  

Днес ние не усещаме тази вечност и за нас сега да загубим този свой парцуф, тези 10 сфирот, които си представяме като сегашният ни  живот – това за нас е всичко! Нали освен това ние нямаме нищо друго?! 

Аз не мисля, че е толкова трудно да се обясни. Та нали човек получава от това такава голяма печалба, че той ще иска да слуша – кой не мечтае за вечността, за съвършенство… 

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Мир в света” 25.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние можем да изискваме от светлината всичките необходими на нас поправки и напълнения.

Всичко, за което само можем да си помислим, го има в светлината – та нали това е нашият източник, който ни е създал.

Когато със всички наши действия (учение, работа в групата, разпространение на кабала), ние притегляме светлина и тя започва да ни действа, след някакво време при нас идва усещането, сякаш стоим срещу нещо, непознато.

Това е светлината, започваща да се приближава към нас, независимо, че ние не я виждаме, но я усещаме, как до нас достига нейният „полъх’’(руах).

И тогава ние можем да приложим някакви действия, страхувайки се, да не я загубим – да загубим тая светлина, това усещане.

Така започвам да строя своите отношения със светлината, страхувайки се, че тя ще изчезне – отношения на отдаване. Светлината ми дава да разбера, че ако не искам да я загубя – аз съм задължен да бъда отдаващ!

И аз започвам през всичкото време да се проверявам, старая се да бъда в такова намерение и свойства, за да изляза от своето его. И тогава аз чувствам около себе си или в себе си някакво присъствие на светлина.

Така човек започва да изгражда „сянка” на своето природно, естествено желание да се наслади. Такова упражнение си прави с нас светлината, сякаш ни казва: „Ти искаш да ме усещаш ?! Тогава прави тъка! А ако не – Аз изчезвам…”.

Тази игра постепенно приучава човека да остава в „сянката”, докато това не стане за него, като втора природа.

Сега той иска да бъде в сянка, чувства, че това е особено състояние – извисяване на своите лични разчети. Така от „ло лишма” идват към „лишма”.

Той вижда, че от това състояние полъхва съвършенство и вечност. Тоест, то му е за благо. А след това той започва да цени само това състояние, само това свойство – отдаване и любов към ближния.

Всичко това прави с нас светлината със своята игра – приближавайки и отдалечавайки се, за да бъде сянката ту от страна на светлината, ту от страната на човека; ту човек скрива своето егоистическо желание, ту светлината скрива себе си.

Така човекът постепенно изгражда свой анти-егоистически екран (масах).

 Урок по статия от книга ‘’ Шамати’’ 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→