Въпрос: Ако човекът е само малка част от природата, то откъде ще има силата да я разруши?

Отговор: В нас има още една част, която е по-висша от животинското тяло и се нарича „човекът” в нас.

И този човек може да бъде добър или лош, защото той притежава свободна воля, за разлика от животното. Това е човешкото его, което стои по-високо от природата – тук ти е дадено право на избор.

Цялото творение е съвършено: неживото, растителното и животинското – с изключение на човека. Във всеки от нас има животинска част – моето тяло, и част, която се нарича „човек” – и само тя е увредена.

Това е тази част, която излиза извън пределите на необходимото съществуване на тялото, и заради нея аз експлоатирам природата и съм готов да я разруша, само за да направя на себе си добро.

Животното не може да разруши природата, защото действа правилно, подчинявайки се на природните инстинкти и нямайки свободна воля. Затова нашият свят се намира само на неживо, растително и животинско ниво, където цари пълно съвършенство и равновесие. А човекът е по-високо от този свят.

Животинската част на човека също се намира в хармония с природата. Целият проблем е само с „човека в човека” – от тази степен аз започвам да разрушавам света. Докато все още не сме били силно развити, ние не сме носили много зло, защото сме живели просто като животните, които се изяждат едно друго, за да оцелеят.

Но когато достигнахме съвременното ниво на развитие и получихме толкова много сила – веднага се появи проблемът. Още Аристотел е предупредил, че науката не трябва да се разкрива пред лоши хора, които могат да я използват за разрушаване на света и човешкото общество.

Ако те не успеят да използват силата на човека правилно, не им е разрешено да излизат извън пределите на животинската сфера – отвъд тази червена линия! Само при условие, че умеят правилно да използват силата на човека!

Правилно значи да направиш тази червена област също подобна на природата, но при собствено осъзнаване, разбиране, тоест да станеш равен на Твореца, висшето. Ние трябва да дойдем до това равновесие, както и всички останали части на природата – но със свои сили, защото изначално сме лишени от равновесие.

Излиза, че у нас има природа, където не съществува никаква свобода на избора и трябва само правилно да я използваме. И част, която е по-високо от нея – отнасяща се към Твореца и Човека, където, разбира се, има свобода на волята и ние изобщо не разбираме какво да правим и как. Там ние трябва да постигнем равновесие „заради отдаване”.

Някога кабалистите от миналото са достигали постижения, подлагайки физическото си тяло на ограничения, както е казано: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора” – тогава ще постигнеш духовното.

Защото ако в частта, отнасяща се към животинското, растителното и неживото, човекът е използвал само необходимото, като животно, а освен това се е занимавал с Тора, мислейки как да се уподоби на Твореца – той е напредвал.

Но преди 2000 години ние сме достигнали състояние, когато хората са започнали да използват цялата природа във вреда – неживата, растителната и животинската, целият този „вътрешен” кръг – и затова ни е станала толкова необходима светлината, връщаща към източника. Само така можем да поправим себе си сега.

По-рано светлината на поправянето е действала само на висшата степен. Но сега ни е необходима много по-голяма светлина, за да повлияе на цялата природа – защото ние и нея цялата сме я направили егоистична, включвайки се в нея!

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30416]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно, раби Шимон да плаче, съмнявайки се, дали да разкрие или да не разкрие тайната, скрита в книгата «Зоар»? Нима на кабалиста могат да разкрият такава огромна  тайна, която да ни навреди?

Отговор: Раби Шимон – това не е обикновен човек от плът и кръв, криещ се в пещера, а цяла духовна система, част от висшия свят, обличаща се в Твореца и получаваща от Него, в съответствие с  подобието на своите свойства  всичко, което се съдържа в Него.

И в същото време, той мисли как да съумее да предаде тази светлина на другите души, на които им предстои да се родят и развият.

И затова, той намира още една духовна система – раби Аба, чрез която може да предаде светлината надолу.

С помощта на Раби Аба и другите 9 ученика,  всеки от които представлява  една от 10-те сфирот и самият той се състои от 10, тоест пълния набор от 100 сфирот – след скриване и намаляване на светлината в този особен механизъм, той може да го подготви, приспособявайки го към душите на нашето поколение.

Тази светлина е предназначена именно за нашето време, а не за техните съвременници или периода на изгнание.

Това е особено поправяне. По същия начин, мъдреците на Талмуда са направили поправяне за нас и не е необходимо повече да измъчваме своето тяло, за да разкрием духовното, както е било написано за онези времена: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора – тогава ще успееш!“.

Но след времената на Талмуда, вече няма такива ограничения и е достатъчно просто да се занимаваш с вътрешна Тора (кабала), без никакви физически ограничения.

Това е възможно, защото кабалистите от онова време са направили съответното допълнение в духовната система, приближавайки я до нас. И това съответства на степента на приближаването ни до нея, благодарение на развитието на нашето желание/егоизъм.

Те са приближили светлината до нас, а ние сме се приближили до нея (развивайки се сякаш в обратната посока, и засилвайки своето его), и сега сме станали толкова близки един спрямо друг, че е достатъчно едно въздействие на светлината за нашето поправяне. Вече не са необходими никакви физически страдания.

Всичко това е благодарение на поправянията във висшата система, направени от кабалистите от миналото. Тези кабалисти са част от висшите светове, и то най–вътрешната й част, тъй като се отнасят към душите.

Когато извършват поправяне, те добавят в общата система такива поправени елементи, които я оживяват. Благодарение на тях, тя започва да живее и работи, да пропуска светлината надолу към нас!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 14.12.2010

[30098]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Особенността на духовната работа се състои в това, че човек трябва да свикне да се намира  в противоположни състояния.

И въпреки, че те са противоположни, той може да бъде и в двете, като си изяснява едното от другото, както „преимуществото  на светлината от тъмнината“ – и така да напредва.

Това е много трудно да се разбере от  начинаещия. Тъй като в нашия свят, ние действаме само, изхождайки от своето егоистично желание за наслаждение – тук няма желание за отдаване, и затова съществува само една истина. А това, което й противоречи, ни се струва лъжа.

В духовното, това не е точно така. Тъй като изграждаме Твореца на основата на творението, то и двата края на духовната стълба са истина.

И колкото е по-голямо злото начало, егото на човека, толкова по-високо може да се издигне  той: понякога ще бъде грешник, а понякога – праведник. И всеки път това са състояния, далечни едно от друго, но съществуващи в един човек.

Затова, ние трябва правилно да се отнасяме към тези две състояния: и към подемите, и към паденията – трябва да се издигаме над тях.

С други думи, съществувам аз и моето състояние. Това  може  да е падение, или подем, но то изобщо не е свързано с моето „Аз“, тъй като „Аз“ – това е точката, в която искам да постигна сливане с Твореца. И затова, трябва да възприемам като необходимост всички сменящи се състояния.

Аз „не обръщам внимание“ на своите чувства, не влизам в тях, а преценявам, доколко дадено състояние, ако се издигна над него, е ефективно за постигане на крайната цел.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2010

[29716]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да помня наизуст чертежите от ТЕС или е по-добре повече да се старая да ги усетя вътре в себе си, без разбиране?

Отговор: Ако отидете в нашия архив, ще видите чертежите на Рабаш. Ако отворите книгите на другите кабалисти, дори книгата „Ецира” или ръкописите на Ари – също ще видите чертежи. А ако отворите книгата „Зоар”, там няма чертежи, но има всевъзможни таблици.

Защото кабала е наука. Разкриваме нов свят, а там действат сили и ние искаме да знаем каква е формулата, по която тези сили се съчетават помежду си – във всяко място, във всяко състояние. Ако познаваме това съчетаване на силите, когато придобием екран, ще можем да постигнем същото състояние.

Да допуснем, че имам екран, имам сили или сила на желанието да помоля силите. Тогава, аз получавам знание, сили и пример от висшето. Трябват ми тези три съставни – знание, сили, пример. Пред мен, нисшия, се намира висшият парцуф. Той ми дава пример, спускайки към мен долната част на своя парцуф (реглаим, крайници).

Както е написано в статията „Съчетаване на степените на милосърдие и осъждане”, висшият ми дава тъмнина, но по нея, аз мога точно да определя какво трябва да допълня, за да засвети тя като светлината. Така работим ние.

Намираме се в пространство на сили, действащи по определени закони и трябва много точно да работим, знаейки колко да вземем от тази или от другата страна, как да се издигнем и спуснем, как да установим връзка, с какви свойства. И всичко това е съпроводено от изключително силни усещания, впечатления, разкрития, но едновременно с това – с ясно и точно знание.

В нашия свят, мога просто да се наслаждавам на хубавата музика – и нищо повече. Но не е възможно да сравня моето впечатление от нея с това на истинския музикант, който я възприема не само в чувствата си, но и в разума, потапяйки се много дълбоко в нея.

Ако хората подходят правилно към това, а не егоистично, стараейки се да принизят произведенията на другия, тогава колкото повече разбират от обекта, толкова повече разум присъединяват към своите чувства, и разумът увеличава усещането. Но в нашия свят, като правило, разумът измества усещането, защото изхожда от нашето его и ние искаме да принизим другия.

Докато в духовното, това става по друг начин. И затова, ние можем да гледаме чертежите и едновременно с това да се впечатляваме от тях. При всички случаи, чертежът ми дава възможност да разбера съотношението между духовните сили и свойства – сам по себе си, той не изразява обект.

Гледайки чертежа, където Аба ве-Има се обличат от пе до хазе на Арих Анпин, аз не получавам впечатление от това. Но то ми дава възможност да се впечатля, ако знам какво е Арих Анпин, какви са неговите свойства от пе до хазе, защото аз ги усещам. Освен това, какви са свойствата на Аба ве-Има, какво могат да получат те от Арих Анпин, обличайки се в него, как могат да реагират и т.н.

Чертежът е като формула, която сама по себе си не е жива, защото това са само букви. Но всичко зависи от това, какво внасяш вътре в тези букви, каква същност.

Затова, ние сме длъжни да знаем основните чертежи. Баал а-Сулам пише, че така, както не можем да съществуваме в този свят без основните знания за ставащото в него, така човекът не може да съществува в духовния свят без базисните знания за него.

И затова, както в този свят сме длъжни да завършим училище и тогава можем правилно да контактуваме със света и хората, само по същия начин можем да влезем в духовния свят и да се ориентираме в него. Невъзможно е да стане по друг начин! Всеки е длъжен да има минимален набор от знания. Това му дава входен билет за духовното.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.12.2010

[29848]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

„Светлината на егоистичните желания (клипот) – това е, когато ни се струва, че ако имаме милиони долари, ще бъдем щастливи”

От книгата „Точката в сърцето”

Въпрос: Написано е, че клипот съблазняват душата. Какво означава това на практика, в усещанията? В какво се състои тук съблазънта?

Отговор: Желанието за наслаждаване ни призовава: „Отиди! Направи! Спечели! Вземи! Открадни! Преуспей!” И всичко това е в егоистичните келим/желания, изразено в ясна и проста форма, където изгодата е разбираема за всеки.

Това е работа на клипот. Много голяма работа! Необходимо е да се разбере, че клипот ни помагат – това е помощ, насочена срещу нашето его. Тяхната работа е благословена.

Ако всички се намираме в разбито състояние, кой може да ни повлияе? Висшата светлина не може да ни подейства, тъй като има закон за подобието на свойствата. Аз не я чувам, не я усещам – тя не ми влияе. Въздейства ми „зад кулисите”, защото присъства навсякъде, но на мен ми влияе индиректно.

А на практика, на мен ми въздействат, движат ме клипот – аз ги разбирам, намирам се във връзка с тях.

Затова, има система на нечистите светове (клипот) – моето развалено обкръжение, в което също се намирам в непоправено състояние, и затова между нас цари разбиране – какво си струва да направя и какво – не, за какво и защо да спечеля, да подчиня целия свят, да използвам всички.

Аз разбирам света и той ме разбира – и няма никакъв проблем. Не можем да предявим претенции към никого, защото самите ние сме също такива, а и целият свят е такъв.

Намираме се в разбито състояние, откъснато от висшата светлина и противоположно на нея, в което светлината не може да ни въздейства. А всички действия, с помощта на които все пак се пробуждаме и стигаме до поправяне, стават за сметка на клипот. Кажете им: благодаря! Казано е, че Фараонът е приближил Исраел до Твореца. Това е негова работа. Той наистина работи много усърдно..

Нима, със своето обикновено егоистично желание бихме се помръднали от мястото си? Аз изобщо нямаше да се движа! Дори песъчинката не е възможно да бъде преместена, ако енергията не й подейства.

А за да бъде преместен човекът от мястото му, за да бъде приведен в действие – не механично, като животно, а да се пробуди за развитие, е необходимо да му се даде мотивация, сила, която да го подтиква. Това прави клипа – системата, която никога не си почива.

Вижте какво прави тя с целия свят, как придвижва всички към поправянето! Святостта не е способна на това, защото нямаме никаква връзка с нея.

Едното се намира срещу другото: разбит съм и се намирам в разбит свят – като се поправя, разкривам поправения свят. Светът около мен веднага се променя – в зависимост от степента, в която съм непоправен или поправен.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 14.12.2010

[29752]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да успокоя своето его, което ежесекундно изисква напълване?

Отговор: Никога не можеш със своите сили да победиш егото в себе си. А ако ти се струва, че в миналото това ти се е удавало – това е илюзия. Всъщност, ти така си удовлетворявал своето желание за наслаждения.

Ние преминаваме период на подготовка и на първия му етап на нас сякаш ни се удава да постигнем нещо със своите сили, някак си да се издигнем с помощта на знанията, да преодолеем себе си. Но с това всичко и завършва – нашето желание за наслаждение е получило някакво напълване.

Но без това желание ти не би могъл да се учиш, да придобиеш някакви основи за начало на духовната работа. С други думи, водило те е твоето его. И това се нарича ”семето на ситите години”.

След това изведнъж си почувствал охлаждане към учението, всичко ти е омръзнало, ”горивото” е свършило, ти вече си влязъл във втория стадий на периода на подготовка. Твоето его вече никъде не те влече – нужен ти е някакъв друг стимул. И какъв? – Учение с намерение и обкръжение.

Сега вече си длъжен да се издигаш не по собствено желание, а като получаваш желание от групата.

И твоето учение трябва да бъде насочено не за придобиване на знания, а за изграждане на правилното намерение на желанието, което ти получаваш от обкръжението. На теб ти е необходимо да се съединиш заедно с тях , за да разкриете Твореца.

Докогато правиш това заради себе си, но постоянно занимавайки се с тази работа, в резултат на въздействието на светлината, ти постепенно започваш да усещаш, че отдаването – това е хубаво.

Ти получаваш от групата желание за отдаване и започваш да изискваш това свойство от учението. Защото отдаването те освобождава от егото, от твоето зло начало, довежда те до това, че се издигаш над целия този земен живот.

По-късно, благодарение на въздействието на висшата светлина и на съединяването с другарите в групата, ти започваш да разбираш, че главното – това не е да се разкрие духовния свят или Твореца, а да се прилепиш за Него, да Му доставиш удоволствие – не да теглиш от Него, а да Му отдаваш.

И тогава, съединявайки помежду си наедно всички тези параметри: ”Израел, Тора и Творец”, стремейки се да доставиш наслаждение на Твореца, ти получаваш съвършената формула за своето духовно издигане нагоре.

От урок по статията ”Предисловие към „Учението за Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[29014]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко произхожда от висшата сила, всичката тази бъркотия „аз и света”, се движат от една сила „Няма никой освен Нея” – и всичко произтича, за да ме приведе до Нейното разкритие.

В „Няма никой освен Него”, се крие предупреждение, че всичко произтичащо с теб е предизвикано от една единствена сила. Във всеки момент тя те върти, така че да я разкриеш – или по добър път, или по лош.

Доброто и лошото са относителни: възможно е, Той да ме отделя от Себе си с успехите, а със страданията да ме привлича. Но ако аз съм усвоил, че всичко изхожда от Него, то всичко в живота се превръща в средство за връзка с Него.

Съществуват: аз и светът, около мен. Този свят за мен е демонстрация на отношението на Твореца към мен, аз трябва да Го разкрия посредством този свят, да започна диалог  с Него.

Но докато не успея да Го разбера, Той ми действа отвън, обръща се към мен на езика на отдаването, а аз се намирам отвътре с езика на получаването.

Аз съм закован вътре в своето его, а светът около мен – това е светлината. Само че аз не знам това, а го възприемам за такъв, какъвто ми се представя той в егоизма ми.

Ако се изменя, ще разбера, че този свят е света на Безкрайността. Всичко зависи от усещащия, както описва Баал аСулам в статията „Скриване и разкриване на Твореца”.

Аз виждам един отвратителен свят, защото аз съм такъв, а когато се изменя, ще го разкрия като съвършен и вечен. За това ни разказват кабалистите, преминали през такова поправяне на своите сетива от получаване на отдаване.

Затова, аз не мога да се отнасям към този свят така, както той ми се струва. На мен ми се вижда нещо в моите лъжливи свойства. Но аз мога да изменя свойствата си, и да достигна свойството отдаване над егоизма си.

И тогава ще виждам всичко като противоположно. Според степента на отдаването, която ще придобия – целият свят ще бъде усещан от мен като друг!

Това се нарича ново възприятие на действителността. А света няма постоянна картина – всичко зависи от получаващия. Затова е казано, че всеки съди според степента на собствените си недостатъци.

Този свят е само една обложка на истинският свят, но това е единственото, което аз засега усещам. След това изведнъж ще разкрия, че това пространство е пълно със силата на отдаването и любовта – аз ще ги видя така, както сега виждам този свят.

Трябва само да сменя свойствата си от получаване на отдаване, и ще видя „бъдещия” свят! Как да го направя? Затова ни се дават учител, група и книги.

От урока по писмото от Баал аСулама, 22.09.2010

[21762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи”, п.170: В часа, в който излезе душата на човека, всички негови близки и приятели във висшият свят шестват с неговата душа и и показват мястото рай и мястото на наказанието.

Въпрос: Хора, преживели клинична смърт разказват за своите видения и тези видения много съвпадат с описанията  в  Книга Зоар, макар че те нямат никакво понятие от кабала…

Отговор: Разбирането на кабала не помага на човека да види духовния свят. Усещането за висшият свят е възможно само в поправената душа. Дали човек изучава кабалистични книги или не, няма никакво значение. Важното е желае ли с това да поправи себе си.

Към преживяванията на хора, преживели клинична смърт може да се отнасяме двуяко. От една страна, когато човек попада в критично състояние, това е голям удар върху физическото тяло, което само по себе си не е нищо повече от желание за наслаждение.

Просто нашето тяло ни се струва материално, заемащо обем, но то е желание за наслаждение с определен вид напълване.

Ако това желание усеща пустота, достигаща до страдание, то естествено не желае да усеща мястото, желанието в което страда, иска да го намали, съкращава това място, по-малко да живее, отключва своите чувства, приема наркотици и прочее.

Всеки човек, усещайки душевни и материални страдания желае да ги съкрати, да съкрати своето възприятие за света, чак до нежелание да живее.

Но от това, че ти усещаш страдание и желаеш да се издигнеш, да се измъкнеш от това място на пълна тъмнина, скръб, удари, войни и болести и от огромните страдания, и искаш да се издигнеш над този свят, ти всъщност извършваш духовно действие не заради отдаване, не защото нещо духовно те привлича, а доколко страданията те притискат с такава сила, че те избутват като костилка от вишна и отскачаш нагоре.

Този път е на страдание, а не на придвижване, защото не се приближаваш към целта, не знаеш за нея и бягаш от страданията като подплашено животно от пръчка. Но така или иначе се издигаш над егоизма, над желанията за наслаждение, искаш да анулираш своето его: „Аз нищо не искам, оставете ме на мира!”.

Да допуснем, че аз съм откраднал милиард долара, хванали са ме и ме осъждат на доживотен затвор. В този миг аз искам само хляб, вода и да си бъда вкъщи. Нищо повече!

А защо съм искал милиард долара?! Желанието се е намалило, иначе казано издига се „вярата над знанието”, то е готово да бъде в отдаване, отказва се от себе си, съкращава се, само за да не усеща страданията от наказанието.

И тогава тези хора усещат истината, в каквато степен им се открива връзката с Твореца. Но само за кратко време и по такъв начин, че те не могат да възприемат и удържат това състояние, защото в тях няма собствени постоянни келим (духовни съсъди) и затова то преминава.

Но в 99% от случаите усещанията са странични, хората усещат само психосоматични преживявания. Доколкото те пребивават в страдания, обърканост, тъмни чувства, неправилно функциониране на системите, на тях всичко това само им се струва.

Целта на творението не е в това, човек в състояние на клинична смърт да усеща духовния свят. Аз съм длъжен да го усещам в здраво състояние, намирайки се в него като изследовател, притежаващ знания, разбиране, усещане и власт  да стана като Твореца.

От урока по книгата Зоар, 02.09.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Здраве, Зоар - Няма коментари→

На практика няма разлика между Творец и група – тя съществува само в нашето Его!

От мен се скрива само един параметър: източникът за наслаждение и затова вместо Твореца виждам групата.

Но това е направено заради моето спасение, за да мога да се отнасям към тях безкористно и да не бъда подкупен с идващите от тях наслаждения!

Затова от мен се скриват наслаждението и напълването, които съществуват в групата и аз мога да построя отношения с нея – свободно и независимо.

Ако Творецът изведнъж ми разкрие своята любов, тя би ме задължила във всичко и би анулирала възможността за свобода на волята!

А при скриването на Твореца, аз оставам съвършено свободен: ако искам – приближавам се към групата, ако искам – отделям се, ако искам – мисля за тях.

Скриването – това е голяма милост от Твореца за нас, то ни позволява свободно да се изграждаме.

Скриването ми помага да остана неутрален, да изграждам независимата си личност, своите ценности.

Понякога ми се струва, че групата са някакви хора, но това е моята собствена душа, моето духовно Кли!

От урока по статия на Рабаш, 01.09.2010г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статията на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.7 : Сега може да разберете техните думи: „Аз, Творецът, ще го ускоря, когато му е време.” Санхедринът (98) го интерпретира: „Не възнаграден – когато му е време; възнаграден – Аз ще го ускоря.”

Следователно, има два начина да постигнем гореспоменатата цел. Ако е чрез тяхната грижа, се нарича „Път чрез покаяние”. Ако те са възнаградени, тогава „Аз ще го ускоря”, ще бъде приложено за тях. Това означава, че няма определено време за това, а че когато са възнаградени поправянето завършва, разбира се.

Ако те не са възнаградени с грижа, има друг път наречен „Път чрез страдание”. Както Санхедринът казва (97) „Поставям цар Аман над тях и те ще се покаят против волята си”, т.е., когато му е време, защото за това има определено време.

Има два пътя пред нас, които водят към една и съща цел и ние сме там, където те се пресичат. Във всеки момент  трябва да усещаме, че се намираме на кръстопът, който определя нашата свобода на избора и изборът тук е много прост: да поемеш по пътя на Светлината или по пътя на страданието.

Друг път няма. Трябва да се придвижваме по един от тези два пътя и във всеки момент да решаваме каква да бъде следващата ни стъпка. Твоят крак е вече във въздуха и сега трябва да избереш къде да стъпиш: на пътя на Светлината или на пътя на страданието.

Този момент ще мине и ти отново ще трябва да правиш избор. Кракът ти е повдигнат свише, за да те принуди да направиш стъпка и зависи от теб къде ще стъпиш, на кой от двата пътя. В съответствие с избора, ще получиш силата и средствата, защото ти трябва да се движиш напред, по един или друг начин.

Ако се придвижваш по пътя на „Беито” (естествено развитие, когато му е времето), силите на природата ще ни тласкат напред срещу нашия егоизъм, защото искаш да се водиш от егото си. Затова получаваш удари от силите, които са противоположни на твоя егоизъм и които се стремят да бъдеш в отдаване. Но по пътя на „Ахишена” (ускоряване на времето), започваш съзнателно да убеждаваш себе си чрез обкръжението, че да бъдеш в отдаване е хубаво. По този начин  привличаш Обкръжаващата светлина и тя те връща в доброто.

По пътя на „Беито”, получаваш удари и се учиш от тях. И в даден момент, това ще те накара да помолиш за поправяне и придвижване по пътя на „Ахишена”. Обратно, ако ти тръгнеш по пътя на Светлината от началото,  ще спестиш време по част от пътя, където иначе би пропилял времето си с твоето нежелание да слушаш и да полагаш усилия.

Няма време да мислиш за това къде да стъпиш! Всичко зависи от подготовката на духовното обкръжение.

От ежедневния Кабала урок – 04/08/2010, „Предисловие към книгата Паним Меирот”

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→