Маца символизира състоянието, когато ядят „хляба на Бина”, идващ от стъпалото Бина, на отдаването. И макар ние самите да се намираме на стъпалото Малхут и да нямаме никаква възможност да се издигнем, с всички сили трябва да се стараем да извършим действието отдаване и да се съединим един с друг, дори да ни е напълно ясно и очевидно, че нищо няма да се получи! Това не е важно – на всяка цена трябва да изпълним тези действия, защото те привличат към нас висшата светлина, която след това ще извърши своето действие, което се нарича наше „освобождение”.

Излизането на човека от този свят – от свойството на егоистичното получаване, на прагматичното знание, от своето его, не става по обичайния начин, съгласно последователността на стъпалата. То е като процесът на раждането, който изцяло протича в тъмнина, много бързо, и зародишът трябва да се обърне с главата надолу и да излезе от един свят в друг – от своята майка, от своето вътрешно стъпало, във външния свят.

По същия начин се ражда нашата душа. Затова за никой друг празник не е определен такъв точен ред на действията по време на тържествената трапеза. Обикновено просто благославят храната и виното, но за пасхалната трапеза е установен специален ред (седер) и неговата последователност трябва строго да се спазва. Защото излизането на човека от неговото его, от нашия свят в усещането за духовния свят, в по-високото измерение, което се нарича негово духовно раждане, не става съгласно обичайните закони.

Обикновено желанията растат в последователността на стъпалата: два стадия на малкото състояние (катнут алеф и бет), два стадия на голямото състояние (гадлут алеф и бет), преминавайки последователно през вътрешното състояние и през външното, и отново – вътрешно и външно. Тоест желанията и светлината нарастват постепенно.

Но при раждането всичко става като че ли „неправилно” – обратно. И затова пасхалната трапеза се нарича „Седер” (ред, последователност), тоест особен ред, последователност, който не съответства на законите за последователното израстване по стъпалата.

Работата е в това, че стъпалото, през което преминаваме днес при „излизането от Египет”, е нашето раждане. А после родилата се душа само расте, но на това стъпало става истинското преобръщане. Затова целият ред на пасхалната трапеза – „кидуш” (благославяне), „урхац“ (измиване на ръцете), „карпас“ (потапяне на зеленина в солена вода), „яхац“ (разчупване на маца), „магид“ (разказване за излизането от Египет) и т.н – не става съгласно обичайния ред на съответствие между светлините и желанията, по който трябва да растат.

Затова дори намирайки се в Египет, в егоистичното желание, отнасяйки се един към друг егоистично и мислейки само за себе си (тъй като над нас властва Фараонът), трябва да извършим всевъзможни действия и да се постараем, въпреки цялата негова власт, да се издигнем над него и да се свържем един с друг по нов начин – да се съединим с връзката, която съществува извън Египет. Това означава, да се настроим за бъдещото освобождаване.

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда“, 18.04.2011

[41007]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар” говори само за разкриването на връзката между нас. Пророците са велики кабалисти, които са проникнали през своето его, за да видят връзката между всички души и сега ни разказват за разкриването на тази връзка в келим/желанията, и за напълването й със светлините.

Те казват, че само това могат да разкрият, че всичко се разкрива само във връзката между душите – желанията на отдаването и любовта на хората.

Баал а-Сулам пише, че книгата „Зоар” е изпълнена с неразбираеми образи, че ни обърква. Но не е възможно да ни бъдат предадени в друга форма големите разкрития, които са постигнали авторите на „Зоар”.

Защото именно те са разкрили реалността на всичките 125 духовни стъпала и през цялата история не е имало друга група кабалисти, която би могла да бъде сравнена с тази велика група.

Но, предавайки своите постижения, те не са могли да го направят пряко, а трябвало да понижат тяхното ниво и да ги облекат в подходяща за нас форма. Представете си: раби Шимон говори за онова, което постига, а всички ученици го слушат и обсъждат разкритото от него – раби Аба ги слуша и записва всичко, което казват. Тоест раби Аба чува онова, което раби Шимон говори на всичките си 9 ученика – на цялото това кли/съсъд, състоящо се заедно с него/кетер, от 10 сфирот.

Раби Аби включва всички тях в себе си, защото всички те са учили чрез взаимното проникване един в друг, образувайки пълно кли/съсъд. Затова раби Шимон извършва разкриване вътре в съсъда от десетте съединили се заедно души. Раби Аба, който е един от тях, взема оттам тяхното напълване, за да облече това разкриване в думи, тъй като по природа притежава тази способност.

Как е говорил раби Шимон – не ни е известно. Знаем само, как раби Аба го е написал в книгата „Зоар”. Всичко е предадено чрез него, така както той го е облякъл – и в такъв вид стига до нас, спускайки се през много стъпала в различни одежди. Написано е, че раби Аба е умеел да разкрива чрез тайна, в единството на две противоположности – тоест да защити разкриването така, че то да стигне до човека в скриване. А скриването, на което човек се натъква, ще му помогне да стигне до вътрешното разкриване.

Затова трябва постоянно да се стремим към вътрешната светлина, вътрешната сила, скрита в тези думи, написани преди 2000 години, от нивото на духовното постигане на ГАР (трите горни сфирот) на света Ацилут. Точно това е причината, поради която тази книга се нарича „Зоар” – висше светене.

В степента на нашия стремеж, на желанието ни да се съединим с тези велики души, да се включим в тях, можем да разкрием онова, което са усетили и описали в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38779]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, «Предисловие към ТЕС»: „И само героите сред тях, чиято граница на търпение устояла, победили стражата, и, отваряйки портите, били удостоени веднага да съзрат лика на Царя…“

Въпрос: Какво означава „големина на търпение“?

Отговор: Човек идва в кабала, горящ от нетърпение да постигне всичко и веднага, а когато не успее, започва да се сърди  на себе си, на Твореца и на целия свят. Така се проявява неговото здраво и силно егоистично желание, което разбира, че то няма никакъв шанс  да напълни себе си поради своята пълна противоположност на източника на напълване.

Големината на търпение се формира в човека, когато той започне да разбира в какво се състои духовният път, осъзнае необходимостта на всеки негов етап, и, като че ли с пинсета, едно по едно, събира всички свои натрупани впечатления, разбирайки, че без тях няма да може да сглоби „легото“ на своята душа.

Тъй като душата на човека включва хиляди различни детайли, всеки от които е необходимо да се обработи, затова е невозможно да се прескочи някой етап.

Баал а-Сулам пише, че именно този, който върви дълго към поправянето, печели повече, защото извършва по дълбоки изяснения. Тъй като нашата обща душа не е просто двуизмерен пъзел, а сложна структура, която се разпростира в дълбочина по всички посоки, защото всяка душа трябва да включва в себе си всички души.

Това е многоизмерно духовно пространство, в което човек със своето тяло е свързан абсолютно с всяка душа, като че ли, освен нея, няма никой друг. И затова човек трябва да направи много големи изяснения.

Така че, големината на търпение не означава големината на твоята сдържаност или, напротив – нетърпение. Творецът е ненарушим закон на природата, и нищо няма да ти помогне. Защото ти можеш колкото искаш да викаш на някаква машина, която не успяваш да задвижиш, но нищо няма да се промени.

Големината на търпение е когато човек с помощта на обкръжението се старае да придобие правилен подход за своя духовен напредък.

С други думи, докато всички заедно не се обединим, нашето кли/желание няма да е съвършено, и ние не ще можем да влезем в чертозите на Твореца. Ние трябва да достигнем минималната големина на желание – така наречената „сеа“. И за това е необходимо търпение.

Ти трябва винаги да се обръщаш към групата и да я молиш за поддръжка, да се учиш на търпение от другите. Но това само се нарича търпение, а всъщност, това е взаимно включване в останалите.

Търпение – това е, когато знам, че няма да придобия духовното по-рано от другите. Аз трябва да работя заедно с тях, да ги издигам, и тогава, последен, аз ще вляза в духовния свят.

Именно това, че знам, че съм последен се и нарича големина на търпението. Това е много важно свойство, което произтича от факта, че няма нищо освен единното кли/желание и светлината, а аз само ги пробуждам към обединение.

Тоест, когато всички се стремят да се изкачат на планината, в двореца на Царя, – аз не тичам преди всички, а ги подтиквам отзад. Аз съм последен. И ако съм готов на това, аз имам големина на търпение. Ако помагам на всички, то след като те се поправят, аз също ще бъда поправен.

Никой не може да постигне поправяне по-рано от своето обкръжение. Казва се, че човек не може да се издигне по-високо от своя кръг, тъй като това е цялостна система, в която всички нейни част взаимодействат помежду си. Така че как може една част от нея да бъде поправена, а друга – не?

Затова колкото повече човек се стреми да издигне своето обкръжение, толкова повече издига себе си. Само такъв подход води към успех.

А също големината на търпение на човека измерва неговата способност да обърне страданието от необходимостта да се сдържа, – в отдаване и наслаждение. И тогава тази мярка на търпения, която е „устояла“ по време на работата, се превръща в голямо кли/желание.

Тъй като всяко нетърпение – това е истинска проява на егото, което „гори“, желаейки да се напълни, и ненавижда всичко, което му пречи да достигне напълването. А големината на търпение на човека като че ли обуздава егото, поправя го и се явява критерий за духовния напредък на човека.

Като резултат, големината на търпение – това са тези непоправени келим/желания, които разделят мен от Твореца. Защото именно в тях усещам нетърпение.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 25.02.2011

[37071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как по време на подготовката, след като все още не съм постигнал разкриване, мога да преценя, че с всеки изминал ден все повече ценя отдаването?

Отговор: Можеш да го прецениш по своето вътрешно усещане, по мислите си, по целите, по оценката на обкръжението, по това доколко цениш и се вслушваш в другарите, доколко чувстваш, че през цялото време са ти необходими – като инфузия.

Това усещане е много важно. Зависимостта от обкръжението е свобода от собственото ти его! Нужно е да се стремиш през цялото време да зависиш от другарите и колкото може повече да ги чувстваш, за да ти влияят, да те пазят – постоянно да получаваш от тях особено осветяване, силово въздействие. Трябва да се постараеш да почувстваш, че само това те задържа в правилната посока. Ако обкръжението не ми влияе отстрани, тогава загубвам посоката към Твореца.

А след това ще се постарая да съединя всичко на едно място, в едно общо желание: себе си, другарите и Твореца. Трябва да съществуваме не всеки поотделно – аз, те, Творецът, като върховете на триъгълника, а да се съединим в едно желание, на една плоскост.

Ако аз и те се тревожим един за друг, грижим се и отдаваме един на друг, значи освобождаваме помежду си място за разкриване наТвореца. Той се разкрива между нас!

Аз не съм в състояние да се освободя от своя егоизъм и да мисля нещо, което е извън неговите интереси, ако не ми влияе обкръжението. И затова, зависимостта от тях е свобода от егоизма. Ако обществото ми въздейства, чувствам как ме насочва към целта.

Обръщам се към обкръжението (1), обкръжението ми влияе (2) и аз се устремявам към Твореца (3). По друг начин е невъзможно! Защото, в противен случай, моят егоизъм ще ме смъкне надолу. Директно ще почувствам, как ме потапя и дърпа за краката надолу. А обкръжението незабавно ще ми даде сила да се откъсна от него и да се издигна – и тогава ще се съединя с Твореца.

И всеки път, когато почувстваш, че егото започне силно да те привлича – направи още едно кръгче (1-2-3).

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 17.02.2011

[35610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата ни работа е за това, да подготвим желанието към следващата степен. Аз влагам усилия за да проверя себе си: към какво точно се стремя.

Може би аз все още мисля, че със свои сили мога да се издигна на висшата степен – или вече не съм толкова глупав, и вече съм се убедил, че не мога да направя това сам, и само висшата сила може да ми помогне? И тогава започвам да търся как ще ме накара Творецът да направя с мен това, по какъв начин ще стигна до него.

Кабала казва, че да се обърнеш към висшата сила можеш само чрез общество, група. Колко години ще ми потрябват да работя, за да обясня на самия себе си, че обществото – това е единственото средство да привлека Твореца за да ми помогне, а моето участие в групата е равнозначно на привличането на силата на Твореца за моето поправяне. Защото ако аз се съединя с обществото именно заради това и само за това аз моля, то Той ще направи това, и ние ще се срещнем там всички заедно: аз, групата и Той – както е казано: „Исра-ел (стремящите се право към Твореца), Тора (висшата светлина) и Творецът са едно цяло”.

Това се нарича да се стараеш да се „харесаш” на Твореца. А ще Му се харесаш тогава, когато в теб има желания, такива, каквито и в Него. Ти трябва да разбереш, че зависиш от Него, и да склониш егото си.

Кабалистите ни обясняват това с най-точните думи, и в този миг, когато завършиш тази работа, ще заговориш направо с техните думи, и в теб ще се реализира езикът на клоните.

Ти няма да имаш други думи! Ще започнеш да говориш със стиховете от Псалмите или от молитвеника. Защото кабалистите са изнесли тези думи от своето постижение: целия порядък от думи, букви. И ти започваш да говориш точно така, защото всичко казано безусловно се определя от следващата степен, и е невъзможно да се каже по друг начин.

Това е най-научният от всички подходи. Обичайната наука – е много ограничена, тя действа само в рамките на този свят, в тези ограничени условия, а в такъв случай всичко е относително. Но кабала е абсолютно научна методика, в която всичко е подчинено на един закон. В цялото мироздание действа само една формула – отдаването и получаването трябва да се обединят в едно цяло.

Това даже не е нужно да се доказва на никого. Ние търсим някакви научни потвърждения и примери, само за да приближим народа към кабала. Но самата наука кабала не се нуждае от никакви доказателства – тя се разкрива вътре в човека.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако започнем да напредваме по правилния начин и станем интегрално свързани един с друг и с всички части на мирозданието, тогава ще започнем да разбираме света на ново ниво. Ние ще се издигнем над този мъничък свят, който възприемаме в нашето его, където всеки човек усеща индивидуално, и ще започнем да разкриваме един нов свят – вечен и съвършен. Ще го усещаме на ниво, наречено „човек”, вместо да възприемаме света само на животинско ниво чрез телата си.

Аз ще започна да усещам себе си на ниво на интегралното съществуване, свързан с всички чрез единно съзнание, една мисъл, общо мислене, едно желание и усещане. Тогава ще усещам всичко, случващо се на моето животинско тяло като ниво по-нисшо от мен и моето ново съзнание.

Сега, докато съществувам на нивото на животинското тяло, аз не усещам болка от нещата, случващи се на неживото или животинското ниво, като например подстригване на косата или рязане на ноктите. Така когато се издигна до човешкото ниво и вляза в общото, глобалното ниво на мисъл, желание и съзнание, аз не ще усещам как това животинско тяло живее или умира, защото ще възприемам себе си в по-висшe измерение.

Сега ние се намираме на прехода между тези две нива и той въобще не е лесен. Но колкото повече започваме да придобиваме осъзнаване за него, фокусирайки своето зрение на истинския свят, в който вече съществуваме, толкова по-лесно ще ни бъде да извършим този преход от сегашното ни състояние към по-висше, глобално, интегрално ниво, за да го направим по-бързо и по-лесно.

Тогава няма да се налага да преминаваме през проблеми, удари, страдания, катаклизми и революции, които вече започват, а ще напредваме по лек и прекрасен път, по-рано, преди да се случат катаклизмите. Ще го направим чрез поправяния в човешкото общество.

Ние можем да постигнем всичко това чрез изучаване на науката кабала, която е призвана да ни помогне да се издигнем от този егоистичен, индивидуалистки свят към интегралния свят. Да се надяваме, че ще можем да направим това. Това по същество е целта на науката кабала.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[34684]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо интернет сайтът Facebook е толкова популярен?

Отговор: Нашето его се развива не само количествено, но и качествено. Ако за човек преди е било достатъчно да има 5-10 приятели с общи интереси, за да могат да ходят заедно на риба, на бар, да играят карти, да разхождат кучета и т.н., днес това повече не го удовлетворява. Човек иска да се срещне с другите не чрез кучетата и рибата, т.е. не на основата на материални интереси и географски близост, а той търси вътрешно уподобяване – място, на което може максимално да изрази себе си.

Човек търси начини да общува дори когато може да излъже, но всъщност така той даже повече изразява „себе си”. В края на краищата, когато лъжем, ние разкриваме вътрешната си истина! Тази лъжа демонстрира какво искаме да бъдем, но не можем.

Това много отговаря на принципа на Facebook – човек показва само това, което иска да покаже, неговата „най-добра картина”; но това говори за неговия вътрешен свят. Всъщност, поради неговата егоистична природа, човек може да е алчен, мнителен, малодушен или примитивен, но той ще представи себе си, така както действително се вижда. С други думи, той показва своята по-вътрешна, по-красива форма, достойна за неговите очи.

Излиза, че, от една страна, аз знам това, което съм (въпреки че сам не го осъзнавам), но от друга, аз си представям себе си в по-красив вид. Друг път е обратното: аз искам да изглеждам по-лош отколкото съм, правейки се на герой и представяйки се за войнствения Дон Кихот.

Но няма значение дали този образ е по-добър или по-лош отколкото действителния, защото тази лъжа показва на човек каква е неговата същност и така той разбира своето зло. Човек се сблъсква с въпроса: какво съм аз в сравнение с образа, който показвам в интернет? В крайна сметка всички ме виждат такъв, какъвто описвам себе си в интернет, но аз самият започвам да разбирам, че съм далеч от това, което съм изобразил за другите.

Това довежда хората до осъзнаването на тяхното зло, до необходимостта от промяна и от това да се приближат до този образ, който искат другите да видят. След като не съм във физически контакт с теб и след като не ме виждаш, аз мога да се преструвам пред теб на когото и да било: ново аз, мой вътрешен идеал, който няма нищо общо с моята материалност. И този образ е по-истински!

По тази причина нашето развитие към виртуалното общуване ще ни поведе по посока на духовно общуване, духовна промяна. Затова съм толкова щастлив да чуя за развитието и разрастването на Facebook и други социални мрежи.

Сигурен съм, че в тази социална мрежа има психолози и социолози, които правят сериозно проучване. В крайна сметка, това е глобално явление, което сега се разраства из цялото човечество.

От телевизионната програма „Ask the Kabbalist”, 20.01.2011

[34108]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: След няколко дни аз ще отида на конгреса и там ще срещна хора, които никога преди не съм виждал, говорещи на други езици, принадлежащи към други култури. Какво трябва да им предам и какво трябва да получа от тях, за да задържа нишката, водеща в духовното?

Отговор: Трябва да дадете един на друг взаимна подкрепа – разбиране, че ако се въодушевим един от друг, ще достигнем целта. Не трябва да се надяваме на Твореца, на някакъв „добър Бог”. Ние виждаме, че целият свят крещи към Него – и кому е помогнало това? Ти можеш да се обръщаш само към групата.

И когато се обърнеш към нея и поискаш между вас да се разкрие любовта и съединението – именно това означава, че си разкрил Твореца. „Скинията на  Завета”, „Храмът” – това е общото кли, общата душа на групата, народа или целия свят – това е нашето съединение. Не съществува Творец извън творението. Той се нарича Творец (Боре), защото ти Го разкриваш („ела и виж” – „бо-ре”) вътре в общото интегрално свързано кли/желание.

С това намерение аз идвам в групата или отивам на конгрес и искам да кажа на всички: „Момчета, искаме ли да разкрием Твореца? – Тогава къде можем да Го видим? Къде е нашето съединение?! Как всеки от нас вдъхновява и се вдъхновява от съединението между нас, тоест от Твореца, от духовното? Може ли всеки да получи такава сила от нашето общо съединение, че да укрепи себе си и да се включи обратно още по-силно?”

Това именно ще означава, че имаме контакт с Твореца. Творецът- това е нашата обща сила, „обобщаващата”!

Да допуснем, че сме 10 човека и всеки притежава сила от 100 кг. Вие мислите, че нашата обща сила е 100х10 – тоест 1000 килограма? Не! Заради това, че сме се обединили и сме отменили своето его, за да се приближим и съединим, ние сме получили вместо хиляда килограма сила – милион!

Защото ние сме работили срещу егоизма, срещу ненавистта към другите, и сме достигнали любов към всичко – някъде е трябвало да отиде това усилие? Ние не просто сме прибавили и после събрали нашите килограми . Защото, колко усилия е трябвало да вложим, за да достигнем това?

Да допуснем, събираме пари за някаква съвместна акция по разпространението. Аз не просто хвърлям пари в общия котел – аз работя срещу своето его, всевъзможни разчети. Ако просто бях отишъл да пръсна тези пари, даже не бих забелязал. Но аз не мога да се накарам да платя в групата, за общото дело…. Само не това! Аз съм готов да ги изгоря, да ги пръсна така, че утре даже да не помня за какво – но да знам, че все пак съм направил нещо за собственото си наслаждение.

Но когато давам пари на групата, това ми струва 100 пъти повече, все едно не давам 500, а 50 000! Такива усилия влагам. И затова, ако съединението е създадено за разкриване на Твореца, за взаимно отдаване, то аз разкривам огромни сили в него. Това не е просто „да хвърлиш” в общата каса – в тази каса освен сумата от нашите постъпления има още един, допълнителен, „обобщаващ” компонент.

Има още един такъв „бонус”, „допълнение” към сметката, което по своята мощност е милиард пъти по-голямо от самата сума на вноската. Това е тази сила, която всеки получава от групата – защото тя се дели на всички, а от нея не се отнема!

Заради това се събираме на конгреса и на други срещи, за да извлечем този общ, „обобщаващ” компонент. Всеки от нас го получава в себе си – за своето поправяне.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 25.01.2011

[33698]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът ми носи страдания, как ще мога да се приближа към Него?

Отговор: Творецът преднамерено изпраща страдания, за да ти е по-лесно да се издигнеш над своето его, където ги усещаш. А когато се издигнеш над егото си, ще можеш да развиеш различно отношение към другите хора: не на основата на получаването, а на основата на отдаването.

И тогава ще започнеш да усещаш Твореца и света, функциониращ не за да получаваш и напълваш своето его, а основаващ се на отдаване и напълване на желанието да отдаваш, т.е. ще можеш да получиш усещане за второто измерение на реалността.

Природата, в която ние съществуваме, се разделя на две части. Нашата половина се намира в тенденция към усвояване на реалността вътре в себе си. И когато аз възприемам и получавам в себе си впечатление от реалността, в която се намирам, не мога да възприема нищо повече от действителността на този свят.

А втората половина е ориентирана към противоположна ни природа – на отдаване извън всяка обратна връзка с мен. Чрез науката кабала ни се дава възможност да придобием и втората природа и да започнем да усещаме втората част на реалността.

Но след като се издигнеш над своето его, над това, което усещаш в желанието да получаваш, ти вече работиш само с желанието да отдаваш.

Оказва се, че можеш да съществуваш в двете форми и съответно да усещаш двете измерения. А след това ще можеш вече да разбереш защо Творецът е скрит от нас.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[33050]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Кабала взима всички свои определения от истинското творение – желанието да се насладиш, което стои срещу светлината и трябва да стане подобно на нея.

Ето защо трябва да оценяваме своето желание само по отношение на светлината, а не по своите днешни усещания.

Човекът си е изградил цяла система от критерии за добро и зло, хубаво и лошо, приятно и неприятно и се ползва от нея. И сега ти четеш кабалистична книга, където се предполага нещо съвършено друго, но не искаш да разкриеш нейния истински смисъл. Ти искаш да я преобърнеш така, както е изгодно за твоето его.

Ние четем написаното от кабалистите и мислим, че сме способни да ги разберем, като гледаме с ”днешните си очи” – съобразно своите днешни понятия за: ”добро” и ”зло”, ”отдаване” и ”получаване”, ”горна част” и ”долна част”, ”повреждане” и ”поправяне”. Но на практика, ние съвършено нищо не знаем за техния истински смисъл.

В книгата е написано ”този свят” и аз мисля, че това е този свят, където сега се намирам. Но почакай, ти отначало трябва ”да се облечеш” в автора и да четеш с неговите очи! Например, в книгата ”Основи на намерението” Баал аСулам пише: ”И седем небосвода, които виждаме в този свят” – вие къде сте видели тук седем небосвода?

Тоест необходимо е да се разбере, че става дума за духовни понятия, обратни на нашите днешни представи! И докато не влезем в духовния свят, ние няма да ги разберем – но все пак трябва да се стараем да искаме някак си да се приближим до него.

От урок по статията ”Мир в света”, 23.12.2010

[30634]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→