Filed under: Клипове - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава “Бемидбар”, п.36: …И изясни се смисълът на движението на знамената на прехода, когато Изтокът ббеше в началото, т.е. изчезващия Даат, или началото на светлината, което се явява корен на светлината Хесед, разкриващ се от Аба ве-Има.

И затова след него идва Югът, явяващ се негов клон. А след него Запад, т.е. Малхут, чието лице трябва да бъде обърнато на Юг.

А след него – Север, защото обратната страна на Малхут трябва да бъде обърната на Север.

Както е казано: “Лявата Му ръка е под главата ми, а дясната ме обгръща”. А “под” означава “обратната страна”.

Тук се разкрива, в каква форма цялата структура на човека се развива и придвижва напред, в какъв порядък се изменят всички негови качества.

Всеки от нас е АВАЯ и освен това се разделя на три линии, 12 колена, 4 страни на светлината и т.н.

В каква форма се променят в нас всички тези качества през периода, когато “вървим през пустинята”, т.е преминаваме през своите нечисти сили-желания, през своите непоправени свойства, които се наричат пустиня?

По какъв начин, като се сблъскваме с трудностите, препятствията и проблемите, все пак да започнем все повече да изясняваме своите качества, за да се приближим към земята на Израел (желанието към Твореца)?

“Знамена” – това са нашите основни свойства, с които се опитваме да се придвижим напред, променяйки ги едно по едно.

В зародишът буквално последователно се появяват ръцете, краката, мозъка, сърцето, черния дроб, а след това изведнъж и очите. Има някакъв определен ред, по който човек се развива от капка семе.

И това нещо е напълно вярно, и по отношение на духовното. Книгата Зоар ни обяснява, в какъв порядък се развиваме след като се родим, когато излезем извън своето егоистично желание.

Откъс от урока по книгата “Зоар”, 07.03.2010.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо духовната работа винаги трябва да се извършва с радост?

Отговор: Радостта – това е признак, че действаш заради отдаване, а не принудително, не от липсата на избор, не заради страх от наказание.

Ние знаем как се радва майката, когато успее добре да нахрани детето – тя се наслаждава от това.

Възможно ли е отдаване, произтичащо от любов, както при майката, да не носи радост?

Радостта – това е знак, следствие от добри дела – отдаване.

Ако човек е подвластен на своето его, той е под напрежение, сърди се и е озлобен на Твореца.

Затова силата на милосърдието и вярата се изразяват в спокойствие, анулиране на себе си пред Висшата сила, готовността тя да ми влияе и да ме поправи към отдаване, да ми даде сили – и всичко това трябва да се прави с радост.

Обръщането към Твореца също не може да бъде без радост – Той не чува нашия плач.

Когато се говори за молитва чута от Твореца, която се нарича “врата на сълзите”(шаар адмаот), това означава, че човек желае да стане подобен на Твореца (от думата “доме” – „подобен”).

Той “плаче”, т.е. много силно желае да бъде подобен на даващия. Това не са сълзи на тъга – той се радва, че е постигнал такова желание.

Обръщението към Твореца не може да бъде печално. Ако плачеш, значи Го обвиняваш, че Той ти е причинил всичко това – т.е ти не се радваш от своя път и го следваш от безизходица. Тогава ти не можеш да бъдеш праведник.

Затова, ако човек не чувства радост от всяко свое състояние, каквото и да се случи, от най-доброто до най-лошото, това означава, че той все още пребивава в своя егоизъм, вместо да се обърне към Твореца.

Само ако той се издигне, за да остава винаги в радост, когато за него не е важно какво ще се случи, защото той моли само за сила на отдаване – едва тогава ще я получи.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „Исраел в изгнание“, за което пише в книгата Зоар?

Отговор: „Исраел в изгнание“ – това е кабалистична група, участващите в която желаят да се съединят помежду си, но чувстват, че егото им ги тегли в различни посоки и ги отблъсква един от друг.

Те виждат, че не могат не само да се съединят, но даже да пожелаят съединение!

За самото им съединение не е нужно да използват своите сили – това е работа на висшата светлина. Но те засега не са в състояние его даже да поискат и към него да се стремят.

Затова е било казано на народа, стоящ под планината Синай: „Вие сте длъжни да се съедините като един човек, с едно сърце – а иначе, тук ще бъде мястото на вашето погребение!“

А когато те са осъзнали, какво желаят, но не могат, им се разкрива Твореца, за да осъществи връзката между тях със своето разкриване.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

[youtube id=“cMY_Bm4kIY0″ w=“495″]

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Хората са насочени срещу Кабала защото егото подсъзнателно чувства, че мъдростта на Кабала ще го погуби. Егоизма води битка срещу Кабала наречена войната между Гог и Магог, описана от пророците като войната водеща се между Светлината и тъмнината.

Военните действа са продължителни, случващи се вътре в човек. Като допълнение към вътрешната война, човек води сражение срещу обществените опоненти на Кабала. Това е битката срещу Ерев Рав описана в Зоар.

Без съмнение войната ще бъде спечелена от Твореца – силата на Светлина, отдаване и любов. Продължителността и страданията които човек изживява зависят от положените усилия по време на битката. Най-правилният начин за победа е чрез нападение, както Твореца казва: „Нека отидем при Фараона, защото Аз ожесточих неговото сърце!”

Трябва да започнем вътрешна и външна война срещу егоизмът, без да чакаме да ни атакува. По този начин ще ускорим процесът на изправяне, и ще отсечем главата на змея в собствената му бърлога.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Днес цялото човечество представлява една глобална система. Ако в тази система ние поправим връзките между нас – в действителност ние поправяме душите си и вътре в тази връзка разкриваме Твореца – тук, в този свят, в този живот.
Известно е от науката Кабала, че разбиването на душите е станало при тяхното спускане отгоре надолу, на едно от високите духовни нива. До тогава всички души са били една обща душа, която се е наричала Адам.
Този Адам се е разбил на милиарди частици и абсолютно всички са попаднали в този свят. Именно от тези частици е възникнало цялото човечество. Няма разлика между тази обща душа и всеки човек от този свят. Ние само сме длъжни да разберем, че се намираме в затворена система, където всеки е затворен в своето его. И така съществуват тези 7 милиарда частици. Всяка от тях е расла под въздействието на свойственото само на нея его до това особено време, до този момент, когато се разкрива разбитата връзка между нас – милиарди и милиарди връзки между всеки човек и всички останали.
Казват, че чрез пет познати му хора човек се оказват познат с целия свят. Ние още ще разкрием, че всеки от нас е свързан буквално с всички! Само че тази връка е лоша, защото всеки се обръща към другия изхождаики от собственото си его! Ние не сме виновни за това, че егото съществува в нас, ние сме го получили по начало. Но доколкото то сега се разкрива, ние сме длъжни да го поправим. Освен това, нищо не е необходимо да правим в живота. Нали, ако пoправим връзката между нас, то в нея ще разкрием истинския свят на Безкрайността.
Според това, как човек разкрива своята правилна връзка с другите и посредством своето правилно отношение към тях той започва да усеща Висшата сила, силата на отдаването и любовта. И тогава излиза от рамките на своето вътрешно възприемане на света и започва да го вижда такъв, какъвто той съществува извън него. В него той разкрива Твореца.
Именно това ние трябва да постигнем в своето днешно поколение. Всички условия са разкрити, всички кабалисти вече са писали за това и са създали за нас цяла методика. За нас остава само да я реализираме. И за това ние имаме всички възможности.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Да допуснем, че ме е връхлетял някакъв удар. Уволнили са ме от работа. Чувствам се зле. И какво: аз въпреки това ли съм длъжен да се прилепя към Твореца?

Отговор: Именно това се случва днес със света. Светът получава удари. Ще има още много такива. Всичко това е необходимо, за да достигне човекът онази първа точка, където ще може да отмени своето его.
Възможно е много хора вече да не се нуждаят от повече удари – може би от съвсем малко. Нали всичко зависи от това, колко отдавам на другите. Може би отменяйки себе си, аз съм длъжен да получа от Твореца съвсем малко, подобно на клетките на костите, които живеят и съществуват в много ограничени рамки.
Затова съм готов да се откажа от своето его, което Творецът е поставил в мен, при това само за да се прилепя към Него. Възможно е с това да завърши поправянето на по-голямата част от света.
И това отказване е най-лекото за теб. Та нали няма от какво да се откажеш. Какво имаш? Нима това ти носи някакво удовлетворение? Погледни: вече целият свят разбира, че всички тези наслаждения нищо не струват. Все още ударите са малко, и хората вече са готови да се откажат от всичко.
По такъв начин Висшият ни приближава към себе си. Той ни казва: „Всички вие сте свързани заедно, и в тази връзка между вас всеки разкрива колко разрушително е неговото лично его“. Това постепенно се изяснява.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Пристрастен ли си към вещите, които притежаваш? Има шанс да си. Ние сме нация консуматорска и това стана наша първична идентичност. 
Според книгата „Епидемията“ (Affluenza): Всички ние консумираме епидемиологично, ние живеем за да купуваме, и фактически, купуваме и изхвърляме толкова много неща, че изразходваме повече средства за торби за боклук отколкото 90% от съществуващите в света 210 държави изразходват за всичко останало.
Безкрайното преследване на повече вещи се превърна в нещо, като социално предаваща се болест, заразяваща душата ни и заплашваща да разруши не само природата, но и собственото ни семейство и общество. Нещо повече, за да получат вещите, които искат, хората често прибягват до всякакъв вид безскруполни действия.
(още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Съществува такова явление, когато човек, намиращ се под нечия власт, се стреми да се освободи. А получавайки тази свобода, не знае какво да прави с нея. Защо се получава така? Откъде произтича това?

Отговор: Именно това става по време на ударите и в прекъсването между тях. Между ударите всички облекчено въздъхват: „Слава на Бога“. Такава е природата на хората. Така се проявява и тяхното его, което натрупвайки слой след слой е длъжно да разбере какво произтича. Ами че прекъсването между ударите – това не е прекратяване на ударите.
Но ние нямаме изход. Ние сме задължени да преминем този етап, който се нарича египетско изгнание и десет египетски наказания – докато по-пътя на тези „разклащания“ човечеството не разбере, че му е необходимо да приеме нова програма за по нататъшно придвижване, а от предишната програма, от своето его, под игото на което се е намирало е нужно просто да бяга.
Това означава, че ние „излизаме от Египет“, оставяйки всичките наши предишни програми, съгласно които сме действали и ние самите, и банките, и промишлеността, и всичко останало приемем нова програма. При това, сме готови да я приемем „като един човек с едно сърце“. Именно това светът ще бъде принуден да достигне.
Той е длъжен да приеме този Закон, да го изучи и узнае, как ще живеем всички заедно, изпълнявайки принципа „обичай ближния си, както самия себе си“.
Но как да достигнем това? Нали ние не сме в състояние да обуздаем своето его. И затова ни е нужна методика, която ще ни позволи да се стремим към правилната връзка между нас. А иначе ние просто ще се самоизядем един друг, унищожавайки целия наш живот!
И доколкото ние самите искаме, да ни управлява тази сила, която ни дава възможност да се съединим, благодарение на нашата потребност от нея, – ние ще разкрием светлината, възвръщаща ни към Източника – науката Кабала. А с помощта на светлината ще започнем духовно да се въздигаме.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→