Въпрос: Ако човек, четейки книгата Зоар, съумее за миг да улови контактната точка с Твореца, то как може да я задържи?

Отговор: Той ще се задържи в нея при условие, че няма да се бои от нищо, което ще последва и ще бъде готов отново и отново да създава тази връзка при всякакви условия, които ще възникват пред него.

Ако той се бои до смърт, така че да загуби усещането за връзка, значи той не усеща увереност и е недостатъчно съединен с другите.

А освен това, той не разбира, че неговото предвижване протича в свойството отдаване, което през цялото време расте, развива се и се усилва в него.

И то не може да се развива, ако аз се боя и сковавам в себе си. Ако аз се безпокоя за своето бъдеще, значи, че в мен действа егоизма, а не желанието за отдаване…

Filed under: Зоар - Няма коментари→

От обучението си трябва да очакваме промени, които носи поправяща сила – „светлината, връщата ни към Източника”.

Кабалист, който е писал книга, се е намирал в нашия и висшия свят едновременно.

Затова, ако искам да придобия неговите свойства и виждания, чрез своят стремеж аз мога да привлека към себе си силата на поправяне и скоро да почувствам резултата от нейното въздействие,т.е. все по-явно усещане на свойството отдаване.

Постепенно, под въздействие на скритата в обучението светлина, аз осъзнавам, че в мен не съществува нито трошичка отдаване.

Всичко добро, което си приписвам – това е просто егоизъм намиращ възможност да наслади себе си.

Това ще бъде едно ясно усещане, че каквото и да направя – всичко е единствено за самонапълване.

Аз едновременно чувствам, че това не хубаво. Струва ми се, че може да бъде по-добре? Но аз усещам, че това е лошо – просто защото всичко това ме ограничава.

Отдавайки, аз мога да разтворя за себе си безкрайния духовен свят, а получавайки, безцелно да живуркам в този свят. Това също е крачка напред, защото сега аз искам повече и поради това съм готов да отдавам. Само ми кажете: как?

По-късно ще почувствам, че действително съществува един Даващ, напълващ пространството около мен.

Аз още не съм Го опознал, но желая да Го почувствам, да се уподобя на Него, да стана като Него, да се обединя с Него посредством отдаване.

По такъв начин човек постепенно се променя под въздействието на поправящата сила, която привлича по време на обучение. По особен начин тази сила действа при изучаване на книгата Зоар.

Ако се подготвим и пожелаем да се обединим с душите си, то ще привлечем най-мощната поправяща светлина от тази книга.

Само тя може да ни помогне. Всички други усилия ще си останат безполезни, ако с тяхна помощ ние не успеем да привлечем върху себе си силата на поправянето.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Поправянето се оказва определено активно действие, а тук просто четем книгата Зоар и това е всичко Какво трябва да преодоляваме тук?

Отговор: Само светлината извършва всичките поправяния, а не самият ти.

Ти само преодоляваш страничните мисли, които ти пречат да търсиш разкриването на Твореца, което е необходимо, за да станеш като него.

Ако тебе не те смущават страничните мисли, докато четем книгата Зоар (за потопа), значи ти все още не си готов за тяхното преодоляване.

Когато станеш праведник, ще почувстваш, как против твоята праведност ще въстане „водата на потопа”, опитваща се да те отклони от пътя и да те погълне егоизма.

Струва си да се замислиш, защо в тебе не възникват отвличащи мисли?

Това не означава, че си длъжен да тръгнеш сега специално да ги търсиш, но ако се постараеш да бъдеш праведник, тогава ще разбереш, колко грешен си все още.

От урок по книгата Зоар, 04.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

В книгата Зоар винаги се говори за съединение между другари. Защото тя е написана от Раби Шимон, където той самият и неговите девет ученика съставят за себе си цялостно желание за отдаване (кли, съсъд), подобно на Твореца.

А всеки от тях представлява едно характерно свойство от десетте сфирот. И всеки, изхождайки от своята природа, описва ситуация – характерна за връзката с Твореца.

Затова в книгата Зоар говори за десет другари, всеки от които разкрива духовния свят от своята гледна точка. Но всички работят заедно, защото постигането, светлината, се разкрива само в обединението.

Тора сe обръща към човека, стоящ срещу Твореца. В книгата Зоар се говори само за силите вътре в човека.

И затова когато трябва да я чета, си представям, че всичко, което е казано се отнася само за мен, става вътре в мен.

Аз съм длъжен да разбера, че съдбата ми зависи от това, как съм свързан сега с другарите. Това условие е поставено свише.

Няма изход, аз съм длъжен да се занимавам чрез книгата Зоар заедно с тях. И когато ние заедно преминаваме пътя, по който книгата Зоар ни води, започваме да усещаме същите явления, които са усещали създателите на книгата Зоар – групата на Раби Шимон.

За усещане на духовния свят не се изисква голям ум, а само преданост на душата и работа над притежавания от мен егоизъм в група, с другари, които са редом с мен и с тези, които са ни написали книгата Зоар.

И когато всеки път се задълбочаваме в тази книга и се стараем да се съединим всички заедно, тя ни се разкрива и ни озарява със светлина – Зоар (в превод сияние).

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Нашият свят, като единно духовно тяло се развива и преминава етапите на своето поправяне в продължение на 6000 години, които се делят на 3 периода от по 2000 години всеки, започвайки от първия човек – Адам.

В началото се разкриват най-фините (слабо егоистични желания) келим (ХАБАД). След това средните (по сила желания, ХАГАД), а в нашите последни 2000 години – най-егоистичните желания (НЕХИ).

Фините келим са били много висши души – праотците, народът на Израел, излязъл от Египет (Г”Е) – но те не са могли да разкрият голямата дълбина, мъдростта, светлината хохма, защото не им е достигала дълбочина на желанието.

Ние през последните 2000 години се намираме в изгнание (от свойството отдаване и любов попадаме в егоизъм) и пристъпваме към освобождаване (от властта, на егоизма над нас), което активно се развива в наши дни.

Получава се така, че нашите най-егоистични желания (келим НЕХИ), могат да привлекат в системата на Единната Душа Адам най-силната светлина хохма, въпреки че нашите разум и чувства са много ограничени.

Но когато правим слабо усилие, поправяне на нашата нисша степен, привличаме огромна светлина във висшия келим ХАБАД и там се извършват големи поправяния – така работи системата от души Адам по закона на обратното съответствие на светлините и келим.

Затова, извършвайки огромни изменения в системата от души, ние самите не знаем това и не разбираме какво правим.

Буквално казано едно малко дете, което само се е усмихнало или е поставило едно до друго две кубчета, прави родителите си щастливи от неговия малък успех.

Ето защо, от една страна ние не знаем каква светлина привличаме във висшите души – това ще се разкрие едва в Края на поправянето, когато всички ще започнат да чувстват тази светлина.

Нашите души са най-егоистичните, най-лошите и затова своето поправяне извършваме в света на най-силната светлина Хохма, каквато в него все още никога не е имало.

Затова този процес се нарича освобождение и именно ние, със своята дребна и проста работа го извършваме и внасяме живот в тази система!

Целият изминат път, цялата история, великите кабалисти от миналото – всичко това е било само подготовка към това поправяне, което трябва да извършим сега ние с вас.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Хората са насочени срещу Кабала защото егото подсъзнателно чувства, че мъдростта на Кабала ще го погуби. Егоизма води битка срещу Кабала наречена войната между Гог и Магог, описана от пророците като войната водеща се между Светлината и тъмнината.

Военните действа са продължителни, случващи се вътре в човек. Като допълнение към вътрешната война, човек води сражение срещу обществените опоненти на Кабала. Това е битката срещу Ерев Рав описана в Зоар.

Без съмнение войната ще бъде спечелена от Твореца – силата на Светлина, отдаване и любов. Продължителността и страданията които човек изживява зависят от положените усилия по време на битката. Най-правилният начин за победа е чрез нападение, както Твореца казва: „Нека отидем при Фараона, защото Аз ожесточих неговото сърце!”

Трябва да започнем вътрешна и външна война срещу егоизмът, без да чакаме да ни атакува. По този начин ще ускорим процесът на изправяне, и ще отсечем главата на змея в собствената му бърлога.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Живея в Бразилия – страна подложена на психологичен терор, където много бързо се разпространяват страховете от световен мащаб. Напоследък всички жители на страната са изпаднали в ужас от разпространението на свинския грип.

Била съм в контакт с болни от този вирус без всякакви последствия за мен самата. Какво можете да кажете за свинския грип?

Отговор: Това все още не са всичките „египетски наказания”, които да ни принудят да се замислим и да ни отърват от егоизма. Намираме се в период, предшестващ изхода от „египет” в нашия свят.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Днешната глобална криза засегна много хора. Но когато ударите приключиха те не се вслушаха в науката Кабала, а решиха, че мощната вълна е отминала, сега ще настъпи хубав период и всички отново ще се устроят…

Отговор: Разбираемо е, че това е така. Кризата се усилва, но тъй като никой няма решение, това се премълчава. Всичко във всички страни.

Човек получава множество удари за различни неблаговидни постъпки и въпреки това не може да се откаже от тях. Значи тези удари не са били достатъчно силни, за да го приучат на правилно поведение.

Защо не се учим от грешките в миналото си? – Елементарно, Уотсън!

Ех, ако можеше слабите удари веднага да ни помогнат да постигнем поправяне! Но нашият егоизъм през цялото време се развива, става все по-груб.

И доколкото се превръщаме във все по-големи егоисти, то предходният удар не може да ни застави да постъпваме правилно.

Да предположим, че съм откраднал 10 долара и получавам за това наказание. Сега, когато видя банкнота от 10 долара си спомням за наказанието и това ме задържа.

Но ако пред мен се окажат 100 долара? За 100 долара аз още не съм получавал наказание и 100 долара не са свързани в съзнанието ми с него. Аз открадвам 100-те долара и тогава получавам наказание.

А какво да кажем за хиляда долара? – Същото! Така сме създадени – подобно на едно обикновено животно, което знае само това, което е усетило.

И затова е казано: “Човек няма да изпълни заповедта (действието отдаване и любов към ближния), преди да я наруши (да открие в себе си обратното)”.

Отначало трябва да стъпиш накриво, “да откраднеш”, а след това – да се разкаеш и да поправиш стореното и винаги след получаване на удари. Без тях е невъзможно да се промениш.

Известно е от Науката Кабала, че всяко желание се развива в четири стадия, от своето зараждане до окончателната му форма.

Ние се състоим от желания и намерения. Ето защо съществуват четири възможни съчетания на желанието с намерението: “желае и има намерение”, “не желае и има намерение” и т.н. (вж. ТЕС. Вътрешно съзерцание).

Аз трябва да премина четири етапа на удари и изясняване, докато не достигна до последния стадий – когато ще желая да използвам своя егоизъм само за безответно и безкористно отдаване и любов.

Затова е невъзможно да се научим от един слаб удар. Нали между желанието и светлината действа един закон.

Светлината създава желание и желанието следва точно определена програма, заложена в него от светлината. Ако това е желание за наслаждение, то иска да получава само наслаждение.

За да се приучи да бъде отдаващо, светлината трябва винаги да му въздейства в 4 стадия.

И едва на последния стадий желанието осъзнава себе си като получаващо, изпитва срам и извършва съкращение. И така при всяко действие.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Много хора ме питат: какво трябва да правя с желанията си и как трябва да преборя безпокойствата?

Разбиване означава, че цялостното творение (душата, Кли) се е разделило или разбило на множество противоположни части. Поправянето на частиците зависи от тяхното съединение въпреки силата на отблъскване помежду им. С други думи, силата на обединение (Светлина, отдаване, любов) трябва да е по-силна от силата на взаимното отблъскване (егоизъм, омраза). Тези сили не се анулират една спрямо друга, както е написано: „Героят не е този който убива врага, а го прави собствен слуга.”

Следователно, ние не трябва да търсим злото начало в обичайните ни действия, но само в съпротивата ни срещу обединение на нашите желания за поправяне, които са еквивалентни на Твореца. Веднага след узряване на егото в човек се заражда точка в сърцето, която е началото на стремежът му към обединение. Тогава човек е доведен в група, в която Твореца обединява всички които са узрели за поправяне.

Човек стремящ се към обединение на желанието на всички членове за достигане на Твореца, предизвиква силата на поправяне по време на обучение. В следствие, силата огрява общият стремеж за сливане между нас и Твореца (силата на отдаване и любов). Това слага край на процесът на „преследване”.

Човек чувства сякаш е яхнал побеснял пламенен жребец, който го тласка безпомощно напред. Колкото по-силен е човек в групата, толкова по-бързо ще се поправи и толкова по-силен ще бъде когато влезе в следващото ниво. По този начин разкриваме егото и в същото време се носим напред, яхнали жребеца, към сливане с Твореца.

Един ден надбягването ще свърши, защото егоистичните сили не са неизчерпаеми. Всеки един има собствена мяра, капацитета на душата, която трябва да бъде разкрита и поправена от човек.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Проблемът е в това, че можем много дълго да стоим на едно място в духовното развитие преди да направим следващата крачка напред.

Струва ни се че се менят много състояния, а всъщност това е ни повече ни по-малко тъпчене на едно място, когато човек се клати назад-напред или надясно-наляво (към властта над себе си в свойството отдаване).

Той все още не е в състояние да концентрира всичките си сили, за да отмени действително себе си (егоизма си) заради свойството отдаване, което трябва да придобие на следващата степен.

Та нали всяка следваща стъпка той прави в посока към все по-голямо свойство отдаване, което започва да властва над него.

Но готов ли е той да направи всички необходими приготовления? Да отмени егоизма си, да усети важността на целта и да съсредоточи над това мислите и желанията си, решавайки че му е нужно само това и нищо повече.

Ако човек има възможност да направи дори и най-малка стъпка към отдаване, по посока на Твореца, без всякаква надежда да получи възнаграждение, дори без да има сили, а само да се прилепи към нея дори и в една единствена точка и с това да изпита удовлетворение, независимо от всички останали свои огромни желания, които искат напълване – то той вече е достигнал съвършенство в тази точка (малхут в бина).

Той навлиза в съвършенството (свойството отдаване) през тази една точка (Ц“Б). Всичко останало е само нейно развитие. Както е казано: «Открийте ми отверстие колкото иглено ухо и Аз ще ви спася».

Ако аз се държа само за тази точка на отдаване, въпреки всички свои въпроси, съмнения и пречки – то възникващите нови желания (моите решимот) ме привлича в себе си все по-дълбоко и дълбоко, направо като нишка през иглено ухо в духовното свойство отдаване.

И аз виждам в своите желания вече картината на висшия свят.

Filed under: Духовност - Няма коментари→