Цялата реалност се намира в равновесие и само човекът, използвайки силата на своя егоизъм, нарушава това равновесие, като едновременно предизвиква и множество проблеми.

Цялата природа се стреми към хомеостаза. Това е всеобщ закон на мирозданието – две противоположни сили винаги трябва да бъдат уравновесени.

Светлината и кли винаги ще бъдат заедно и същевременно противоположни едно на друго. А човекът трябва да заеме средната линия. Такова е условието за идеално съществуване.

Колкото по-далеч се намираш от средната линия, толкова повече ще страдаш, в съответствие с твоето развитие и страданията ще те заставят да намериш решение – средната линия, правилното равновесие между двете противоположности.

Не се опитвай да разрушиш едното заради другото. В света не съществува нищо, което да е създадено просто така. За всичко има място.

Не започвай да коригираш обкръжаващата те природа. Поправяй само себе си, защото си длъжен да уравновесиш себе си с природата.

Освен теб няма никой друг, който да е в неравновесие, защото природата е устроена така, че всички останали от само себе си, инстинктивно следват закона за равновесието.

Специално е направено така, че чрез своя свободен избор да поправиш себе си и да постигнеш равновесие, връзка с останалите души и Твореца.

Но не можеш да направиш това сам. Ти трябва само да поискаш да се случи така, че да дойде светлината, връщаща те към тази връзка.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Жалващи се: Америка е в агония. Цялото внимание на хората, е заето с реформата в здравеопазването.

История на болестта: Всичко започва от това, че в отношенията доктор-пациент вкараха показателя “пари” и включиха алчността с пълна сила. Сега всеки участник в системата на здравеопазването мисли как да икономиса пари. Така се появи законът за задължителното осигуряване.

Системата е отработена: първите две хиляди долара трябва да заплатиш от своя джоб и след това при всяко посещение, освен застраховката трябва да добавя още 20-30 долара. Лекарствата струват луди пари, а лекарите ги изписват с десетки.

Лекарите плащат 1/3 от заплатите си за застраховки, в случай че пациентите им започнат да ги съдят. И защо да не ги съдят, ако от това могат да спечелят! За да съдиш лекаря не са необходими пари. Трябва да се намери адвокат. Той води делото и получава хонорар 30-50% от присъденото обезщетение. Ето така се въртят колелата на тази добре смазана машина наречена “Система на здравеопазването”.

Рецептата: Необходимо е да променим отношението си един към друг. Ако фармацевтичните компании мислят за това как да лекуват, а не как да спечелят повече пари, продавайки лекарства. Ако застрахователните компании мислят за това как да поддържат здравето, а не да развиват бизнеса с болести. Ако лекарите престанат да се страхуват от пациентите и застрахователните компании и започват да лекуват, както подсказват натрупаните опит и знания. Тогава и пациентите ще започнат да вярват на лекарите ….. – тогава няма да са необходими никакви реформи!

Но за целта трябва да видим злото в себе си, алчността на развития егоизъм. Досега са изхарчени 51 милиона долара само за рекламата на тази реформа. Алчността замъглява погледа и не ни позволява да мислим за ближния. Постепенно ще разберем, че вървим към гибел, ако не променим отношението си към другите. (доктор А.Ангелов, “Бней Барух”, Бостън)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Сега се опитват да преодолеят икономическата криза и ще играят тази игра, докато всичко не рухне окончателно. Това е като играчи на покер, които вече напълно са загубили, но не могат да се откъснат от игралната маса. Всичко е пълна лъжа и блъф, но не могат да се откъснат, защото не знаят, в противен случай къде да бягат и какво да правят.

В такова състояние на човечеството се разкрива науката Кабала, нали без нея не можем да разкрием причината за кризата. Страданията не ни водят към причината, нали те се усещат на неживо, растително и животинско ниво. А кризата се разкрива в разделянето на душите. Страданията ще доведат до науката Кабала, която разкрива причината за това разделяне и човек ще разбере, че му е нужно да поправи своето отношение към останалите и нищо повече.

Всички причини се намират в духовният свят, а нашият е само следствие. Ние искаме да поправим следствието, а Творецът ни изпраща все повече разочарования. На всички е известно, че след порив за обединение, за достигане на мир, като резултат избухва ужасяваща ненавист.

Дори ако сега се съберат G20 и подпишат договор за създаване на единно световно правителство, обща банка, пенсии за всички, еднакво справедливо разпределение, ще се появи епидемия или някакво друго нещастие, защото ние не желаем да поправим системата, там където се е повредила, във връзката между нас.

Има обикновен призив за достигане на състоянието „Обичай ближния си, така както себе си“ и един съвет, как да постигнем това „Аз създадох егоизма и Тора (светлината, която го поправя)“.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Няма смисъл да се опитваме да поправим каквото и да било в нашия свят – той е свят на следствията, които се спускат от духовните си корени. Ако по някакъв начин успеем да повлияем на корените отгоре, то ще можем да променим материалното.

Но на духовните корени е невъзможно да влияе всеки поотделно – само обединени заедно можем да постигнем връзка с тях. Защото там не съществуваме поотделно. В корените всички сме обединени в една система.

Затова ако искаме да променим своята реалност, трябва да се обединим – това наше желание ще привлече светлината, която ще поправи всичко тук, в този свят.

Това се нарича “да поправиш света”. А ако се опитваме да поправим външното: външни действия, поведение, религиозни заповеди – там няма какво да бъде поправено. Всички те са просто отпечатък в неживия материал от това, което става горе, на върха.

Това е все едно да биеш нечие изображение, проектирано от лъч на стената или да го целуваш и да молиш за прошка. Ето по този начин изглеждат нашите действия, за които смятаме, че нещо ще променят.

Върху материалното можем да повлияем само чрез своите вътрешни поправяния. Затова ние разпространяваме Кабала, а не призоваваме да се поправи екологията, кризата и финансите.

Но човекът винаги “поправя” охотно материалното – особено ако знае, че неговите старания ще бъдат забелязани и оценени, ако може да се гордее със себе си и ще го поддържат в обществото. Тогава е готов на всичко – егото го тласка към такива действия.

А вътрешната работа е толкова тежка, защото не я оценяват нито окръжаващите, нито нашия собствен егоизъм. Но истинската работа се извършва само вътре в човека и изобщо не зависи от неговото тяло и физически действия.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

На практика всяко развитие се извършва за сметка на скритата светлина. Всичко се прави от светлината! Но това развитие е егоистично и затова не подозираме за тази светлина и по никакъв начин не сме свързани с нея. Когато човек се развива, той се отделя от Твореца, защото разбира, че може да мине и без Него.

Къде е Творецът в нашия свят – във всичко, което правя? Затова настъпва епохата на Просвещението и човекът изоставя религията. Но сега, в края на своето развитие ние откриваме, че сме обзети от пустота.

Изучихме и опознахме този свят, разбирайки, че той е мръсен и ужасен. И главното, което разбрахме е, че колкото повече се развиваме и колкото повече усилия полагаме, макар и да ставаме по-умни и вещи в най-различни области, те самите стават все по-зле и светът също става по-лош. Т.е. развивайки света, ние го направихме само по-лош, а не по-добър.

И поради това човек се отчайва. Но и това не е достатъчно, свише не позволяват на човечеството да затъне в наркотиците. Заедно с това, в човека се разкрива точка в сърцето и тя го принуждава да се развива по-нататък. И тук възниква проблем.

От една страна тази точка е егоистична, нали това е просто обратната страна на светостта. Тя е егоистична точка вследствие на разбиването, но е способна да се трансформира в алтруистична. Мога да я превърна в капка семе за духовен зародиш.

Целият останал мой егоизъм и този свят, аз не мога да превърна в духовен. Всичко това е неживо. И тогава отивам в група, при кабалистичните книги и като магаре тъпча на едно място, докато накрая не ми стане ясно, че ми е необходима висшата сила – светлината връщаща ме към източника. Тогава започвам да го търся, да се моля, да се разкрие и да ме поправи.

Затова нашето земно развитие приключи. Цялото развитие на науката и културата достигна своя край. Хората ще почувстват, че тук нищо ново не трябва да се прави – всичко се е изчерпало.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Нищо не може да се направи, ако не се обединим. Още повече, всяка страна иска да представи себе си така, като че ли не я вълнува, какво ще се случи с другите. И макар, че утре това ще се случи и с нея, за утре никой не мисли!

Става дума не за малкия, ограничен, слаб човек, а за поведението на цели държави, за човечеството. Защото всички хора, а не единици, изведнъж загубиха чувството си за отговорност, за реалност.

Свише ни се показва нашия глобален егоизъм – как целият свят се съгласява да живее само в настоящето, без да взема предвид, какво си подготвя за утре.

Кабала ни предупреждава, че не бива при настъпващите страдания да говорим: “Да вървим да пием и да се веселим, все едно утре ще се мре!” – защото тези обстоятелства специално са за програмирани от природата – заради нашето издигане в ново измерение (вж. “Предисловие към ТЕС”, п.122).

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако всеки от нас не зависеше от обкръжението, а действаше само съгласно своите вътрешни инстинкти, ние бихме се отнасяли към живота така както кравата, пасяща на поляната. Бихме яли само когато изпитваме глад, а когато се нахраним бихме лежали и почивали, докато отново не огладнеем. И не би ни вълнувало, какво чувстват в това време и към какво се стремят всички останали хора.

Кравата няма да пие, затова че всички вършат това и да иска повече сочна трева заедно с всички за компания, ако самата тя не поиска това. Ние хората, се отличаваме от животните по това, че се впечатляваме от обкръжаващото общество. И затова обществото може да ни внуши мисли и желания, за които дори и не сме помисляли и по своята природа съвсем не се нуждаем от тях.

Аз съм длъжен да прилагам големи усилия, за да заслужа уважението на обществото. Аз съм длъжен да извършвам неестествени действия, които може би вредят на моето здраве и семейство, само за да изглеждам добре в очите на другите хора.

Хората са готови да жертват живота си, само за да ги уважават и награждават. Животното ще работи ли за медал? Никога! Ние под влияние на обществото сме готови да разрушим себе си. От това се възползва обкръжението, за да заработва и преуспява чрез нас.

Докога човек няма да започне да разбира, че се намира в пълно робство на обкръжаващото го общество. Все повече се развива точката в сърцето, която го тегли към самостоятелно търсене, издигайки го над обществото. Така ни подтикват отгоре, принуждавайки ни да търсим смисъла на живота.

И тогава човек сменя обществото, което му налага нищожни ценности, използвайки неговия егоизъм – в търсене на друго такова, което би му дало сила, да достигне цели, не ограничени в тесните рамки на нашият свят – а вечни, духовни.

И само в този избор, на какво общество да се подчиним се заключава изцяло нашата свобода.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: През последните години в Русия общественото мнение се манипулира чрез средствата за масова информация. При това потока и плътността на това информационно въздействие превишава естествените потребноси и способности на човек да го обработи и възприеме. А това означава, че възприятието влиза вече в някакви болни, неправилни, нездрави ритми независимо от съдържанието.

Отговор: Само възпитание и просвета могат да бъдат противовес. Ние трябва да действаме в съществуващата реалност, без да се опитваме да я унищожим, а да поправим човека и само него. Кабала: ако можеше в градската канализация да пуснем една таблетка и хората, като пият вода да поумнеят, за да престанат да са шовинисти, да станат по – добри, но това не бива да се прави! Необходимо е съзнателно поправяне! Необходимо е човек постепенно да осъзнава необходимостта от поправяне на свойствата му. Той трябва сам да осъзнае това. Затова трябва да се прояви целият му егоизъм. Това ни е дадено от Природата. Тя специално предизвиква у нас противоположни на духовното свойство, за да ни предизвика да намерим правилното състояние и да осъзнаем необходимостта от възвишеност.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между разкриването на ново кли, което усещаме в нас като ново и пусто желание и разкриването на Източника?

Отговор: Става дума за едно и също нещо. Защото светлината ни свети скрито. В науката Кабала се обяснява, че това прилича на флирт. Например в нашия свят жената се прикрива и само в малка степан се разкрива пред мъжа. Това е игра. Красотата се разкрива, когато е скрита. Защото скритото ни привлича.

От скритото придобиваме желание за разкриване. Онова разкриване, което впоследствие постигаме, също трябва да бъде скрито от нашия егоизъм. От една страна Творецът си остава скрит, за да ти се разкрие. Той буквално се разкрива в скриването си. От друга страна, ако си готов да приемаш от Твореца скриващия Го екран и от него да изградиш над себе си екран, скриващ твоето его, тогава се издигаш над своя егоизъм и разкриваш Твореца.

Тогава между вас няма скриващ екран. Но ти пазиш егото си, за да бъде скрито. Излиза така, че в отношението си с Твореца ти винаги запазваш скриването, но скриването не на Твореца, а на своя егоизъм. И затова постигаш напълване.

Цялостният проблем в нашия свят се крие в това, че ние анулираме екрана и започваме да се напълваме директно. И тогава моментално това напълване неутрализира желанието. И колкото и страстно да търся постигането на желаното – храна, алкохол, секс, слава – още щом го получа, наслаждение веднага изчезва. Толкова много съм го желал, години наред съм преследвал нещо, но още с постигането му, насладата от него изчезва.

Защо?! Години наред съм пестил пари за жилище, в края на краищата си го купувам и само след няколко седмици или месец, в мен вече отсъства чувството за нова придобивка и наслаждение. Защото самият аз съм анулирал екрана.

Цялата наука Кабала е свързана с това, как да разкриваме, как да получаваме наслада, съхранявайки екрана. И тогава запазваме наслаждението, което ни напълва без да изчезва. Затова достигаме до усещането за вечен и съвършен живот.

Ние се чувстваме нищожни, осакатени и смъртни само защото премахваме екрана – преградата, която трябва да стои между наслаждението и желанието.

Знаем как да използваме това в техниката. Не свързваме просто ей така два проводника, защото ще се получи късо съединение, а поставяме съпротивление между тях – резистор и тогава получаваме полза. А вътре в себе си пренебрегваме този принцип. Затова нашите прибори работят, а самите ние като прибор сме неизправни.

Цялата мъдрост се състои в това, по какъв начин да запазим прикритието, зад което първоначално се скрива Творецът и тогава скриването ни привлича, а след това ти си длъжен да скриеш своето желание, своя егоизъм, да се издигнеш над тях и тогава да разкриеш Твореца. При това ти не губиш своето кли. И тогава всеки път добавяш и желание, и екран срещу него, и разкриване на Твореца.

Това е и наука за разкриване – науката Кабала, благодарение на която действително получаваме желаното, без да го губим веднага, както се случва с придобивките в нашия свят. Но в духовното не може дори за миг да се постигне разкриване на Твореца, ако се готвиш да премахнеш екрана. Длъжен си в самото начало да подготвиш екран, скриващ егоизма ти и тогава над него можеш да разкриеш Твореца. Необходима е предварителна подготовка.

Затова съществува период на подготовка – няколко години, когато човек пристъпва към изучаване на науката Кабала. В крайна сметка той трябва да се научи как да принуди себе си, как да убеди себе си, как да разбере, че му е необходимо покриване. Затова е написано: “ Мъдростта е за скромните” – за тези, които могат да скрият своето желание за наслаждение. Именно скривайки го, вътре в самото това желание, човек може да получи напълване, което не изчезва.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По света съществуват много методики за ограничаване на егоистичното желание. Какво е отношението на Кабала към тях?

Отговор: В най-близко време всички тези методики ще изчезнат, доколкото те не притежават силата, способна да извади човека от неговата егоистична природа. Те могат само да потиснат егоистичните ни желания. Но доколкото нашите желания растат, а тези методики действат в посока противоположна на това нарастване, те отделят човека от обществото, от живота, предлагайки му с помощта на медитация и други уловки, да се освободи от всички проблеми.

В допълнение, тези методики не могат да създадат връзка между хората. Като правило, хората занимаващи се с такива практики, се отдалечават един от друг. А природата ни тласка към сближаване. Затова тези методики още сега демонстрират своята несъстоятелност.

Науката Кабала ще се запази по две основни причини. На първо място тя работи с голямо егоистично желание, което е израствало у човека в процеса на неговото развитие и от което той не може да се избави.

На второ място, кабалистичната методика обяснява, как да работим със силен егоизъм, без да го принизяваме, като променяме неговото използване както в своя полза така и на останалите хора. Това е работа вътре в егоизма, без отказ от нищо земно, без унищожаване на нито едно наше качество: необходимо е да използваме всичко съществуващо в нас.

Освен това с помощта на науката Кабала, ние реално поправяме разделението между хората. Докато всички останали методики само говорят, че трябва да се обичаме помежду си. Както например кастовото разделение в Индия не им пречи да говоря за любовта към ближния.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→